Бъртрис Смол
Робиня за любов (2)

Глава 1

Шотландия

943 г.

Малката зала в Бен Макдюи беше задимена, защото коминът не беше почистван. Сорча Макдаф седеше на един висок стол, наблюдавайки децата, които си играеха. Шест малки копелета и седмо в плодовитата й утроба. Бяха пет момчета и едно момиче. То се бе родило четвърто поред. Не изпитваше никакви чувства към тях. Бяха Фергюсън. Майчината й любов, доколкото я имаше, бе за Груоч Макдаф — първородната й дъщеря. Към близначката на Груоч — Реган, също изпитваше малко обич. Реган все повече заприличваше на баща си — Торкъл Макдаф, лека му пръст. Момичето беше дръзко като него и смело до глупост. Сорча не можеше да не се възхищава на второто си дете.

През пролетта след раждането на близначките Алисдер Фергюсън се бе върнал в Бен Макдюи. Подписаха годежните договори в присъствието на свещеник. Можеха да й кажат каквото си поискат, но за Сорча това нямаше никакво значение, защото не умееше нито да чете, нито да пише. Свещеникът й бе казал, че Груоч ще стане съпруга на Ян Фергюсън веднага щом започнат месечните й неразположения. Тогава Реган ще отиде в манастир на западния бряг на Шотландия, за да отдаде живота си на Господ. След като въпросът бе уреден, Фергюсън освободи свещеника и изнасили вдовицата Макдаф. Заключи се с нея в стаята й в продължение на три дни. След девет месеца тя му роди син.

През следващите години Алисдер Фергюсън я посещаваше от време на време и семейството й нарастваше непрекъснато, но той нямаше да се ожени за нея, нито пък тя щеше да се съгласи, ако той го поискаше. Сорча Макдаф бе ходила три пъти при старата вещица в гората, бе платила скъпо и бе изпила отвратителната отвара, за да махне децата на Фергюсън. Когато той разбра, откри вещицата, обеси я на едно дърво, а после толкова жестоко би Сорча, че тя не можа да стане от леглото в продължение на цяла седмица. След този случай тя раждаше копелетата му, без да се оплаква, но не можеше да ги обича. Те бяха Фергюсън.

Тя чу звука на ловния рог. Вратата се отвори с трясък и в стаята влезе Алисдер Фергюсън, придружаван от най-големите си синове — Ян и Келах. Сорча Макдаф бавно се надигна. Времето й наближаваше.

— Господарю — поздрави го тя тихо и даде знак на слугите да донесат храна.

— Хванахме глиган — каза Алисдер Фергюсън вместо поздрав, целуна я собственически по устата и седна.

Прислужниците се разтичаха, за да му донесат вино, хляб и месо. Знаеха, че не е много търпелив.

Ян и Келах Фергюсън седнаха до баща си и започнаха да се хранят. И двамата бяха красиви. Не си бяха направили труда да поздравят Сорча. Алисдер посегна и плесна този, който беше по-близо до него.

— Имайте поне благоприличието да поздравите лейди Сорча, преди да започнете да ядете храната й, недодялани хлапаци такива. Това тук е нейният дом.

— Това е собственост на Фергюсън — начумери се Келах, потривайки мястото на главата, където ръката на баща му го бе ударила.

С гневен вик Алисдер скочи на крака и събори сина си на земята.

— Тази земя е на Фергюсън, защото аз направих така, но преди да стане земя на Фергюсън, тя принадлежеше на клана Макдаф и без значение чия е, тя е домът на тази дама. Ще се държите добре с нея независимо дали съм тук или не. — Той ритна сина си. — Ставай и отивай да ядеш в оборите, където ти е мястото.

Келах се изправи и залитна.

— Не знам защо не даде Груоч на мен, вместо на Ян. Така щях да си имам собствена земя.

— Да, за да се оглеждаш за моите земи, ти, малък алчен просяк!

Той посегна още веднъж към момчето, но то успя да избегне удара и да избяга от стаята. После Алисдер се обърна към Ян, но той вече бе скочил на крака и се кланяше на Сорча, благодарейки й за гостоприемството.

След като седна на стола си, Ян каза:

— А как са децата, лейди? Всичките изглеждат много добре. Сестра ми Сайн става все по-красива с всеки изминал ден. Прекрасно е да имаш такава сладка сестричка. — Той си взе парче месо.

— Копелетата на баща ти са много добре — отвърна мило Сорча Макдаф, — както и останалите ми деца, слава на Бога.

— Искам да взема дъщеря си вкъщи с мен — каза Алисдер. — В къщата няма жена, като се изключат слугите. Сайн е една Фергюсън, единствената ми дъщеря. Време е да заеме мястото си. Никое от децата ни не трябва да се срамува, че е припознато.

— Ами вземи я тогава — отвърна Сорча Макдаф. — Вземи и другите си копелета, господарю. Те не означават нищо за мен. Аз имам своята Груоч.

Той поклати глава.

— Ти си твърда жена, Сорча Макдаф. Много добре тогава, ще взема Доналд, Аед и Гирик. Те са достатъчно големи, за да се отделят от майка си. Засега ще ти оставя Индълф и Кулен, както и бебето, което трябва да родиш. — Той изпи наведнъж виното си и прислужникът побърза да напълни чашата му. — Но аз съм дошъл за Груоч, Сорча. Вече трябва да е станала жена. Стана на тринайсет миналия декември, а сега е април. Трябва да вдигаме сватба. Ян е вече на двайсет и три и е повече от готов за това. Заселил е целия район с копелетата си, жено. Има нужда от съпруга!

— Ще вземеш момичето ми толкова скоро? — Сорча искрено се разрида. — Не ми я вземай, господарю. Не още.

— В името на всички светии, жено — извика той гневно, защото мразеше плачещи жени, — тя вече не е твоя. Засега тя и Ян ще живеят тук, в Бен Макдюи. Така ще можеш да бъдеш при нея, когато роди първото си дете девет месеца след сватбата. Аз нямам никакъв опит с дъщери, но знам, че едно момиче има нужда от майка си в такъв момент. Спри да плачеш, Сорча, и ми отговори. Груоч станала ли е вече жена, или не?

— От този месец — каза тя бавно, въпреки че и тя, и сестра й бяха станали жени още предишната есен.

Бяха го пазили в тайна, за да имат повече време, но това вече нямаше значение. Сорча най-после щеше да получи възмездието си след всичките тези години.

— Ами тогава трябва да направим сватбата! — възкликна възторжено Фергюсън. — Чакам този момент от толкова време, жено!

— Не може да има сватба само защото ти я искаш — отвърна сдържано Сорча. — Трябва да направим някои приготовления, господарю.

— Имаше тринайсет години на разположение, Сорча Макдаф — отговори той. — Днес е двайсетият ден от април. Децата ни ще се оженят след седем дни. — Той се обърна към сина си. — Ян! Какво ще кажеш? След няколко дни вече ще си женен мъж! Тя е станала много красива. Ти си един щастливец!

— Да, татко — отговори покорно Ян Фергюсън. Беше привлекателен млад мъж с червена коса и сини очи.

— Къде е Груоч? — попита Алисдер. Огледа се наоколо, но в залата бяха само неговите деца.

Сорча сви рамене.

— Пролет е — каза тя, сякаш това обясняваше отсъствието на дъщеря й.

— Доналд Фергюсън! — извика Алисдер към най-големия син на Сорча Макдаф. — Ела тук, момче!

Момчето, което досега се боричкаше с по-малките си братя Аед и Гирик, скочи на крака и се втурна към баща си. Както всички останали синове на Алисдер Фергюсън, той също беше червенокос.

— Да, татко?

— Ти, Сайн и другите двама ще дойдете с мен вкъщи днес. Доволен ли си, момко?

На лицето на момчето разцъфна широка усмивка.

— Да, татко!

— Знаеш ли къде е сестра ти Груоч? — продължи Алисдер Фергюсън. — Искам да поговоря с нея.

— Да, татко, знам къде е Груоч — отвърна Доналд и погледна към майка си, но заплашителният поглед на Сорча беше достатъчен, за да осигури мълчанието му. — Да отида ли да я доведа, татко?

— Да, момко, иди — отвърна баща му. Когато Доналд излезе, той се обърна към Сорча. — Той е добро момче, жено. Добре си се справила с него и с останалите, въпреки че не изпитваш никаква обич към потомците ми. Мисля, че си една глупава жена.

— Мисли си каквото искаш, господарю — отвърна тя спокойно. — От първия миг, в който я видях, Груоч се превърна в единствената причина да продължа да съществувам. Нямам нужда от никой друг. Не искам никой друг.

Той поклати глава. Беше суров човек, но обичаше истински всичките си деца. И как можеше да не ги обича? Те бяха плът от плътта му. Е, отсега нататък всичките деца, които му раждаше Сорча, щяха да идват в дома му веднага щом бъдат отбити. Индълф беше на две и половина, а Кулен, само на една, но и двамата все още сучеха. Щеше да си вземе и тях веднага щом ги отбият. Осъзна, че е трябвало да вземе по-големите деца още преди три години. Майка им беше студена жена. Изведнъж се сети за Реган Макдаф. Тя си нямаше никого, горкото момиче. Любовта на майка й беше единствено за Груоч. Реган щеше да се чувства по-добре в манастира, в който щеше да я изпрати. Братовчедка му Юна беше игуменка. Реган щеше да намери нежност и съчувствие зад стените на манастира „Дева Мария“.

Младият Доналд Фергюсън изтича навън към хълма, където пасяха овцете. За негова изненада намери там и двете близначки, както и Джейми Макдаф, за който беше сигурен, че е там.

— Груоч! — извика той. — Алисдер Фергюсън е в залата и иска да те види! Дойдох да те извикам. Ще се омъжваш следващата седмица, сестричке! Брат ми Ян няма търпение да му станеш булка! — Доналд се ухили.

Груоч Макдаф се извърна от младия мъж, с когото разговаряше.

— Недей да ми говориш така! — скара се тя на Доналд. — Кога определиха датата на сватбата?

— Току-що. Баща ми попита вълчицата, която имаме за майка, дали вече си станала жена. Тя му отговори, че е станало този месец, но аз знам, че излъга. — Той отново й се ухили.

Груоч пребледня.

— Не можеш да го докажеш — каза тя тихо.

— А ако кажеш на баща си — намеси се и Реган, — няма да живееш достатъчно дълго, за да се присъединиш към семейство Фергюсън, Доналд. — Тя му се усмихна сладко, като си играеше с камата в колана си. — Добре си помисли, преди да решиш какво ще направиш.

— Ти си долна също като майка ни — каза той кисело и хукна към замъка.

— Казват, че съм като баща си Торкъл Макдаф — извика след него Реган, заливайки се от смях.

— Ти от нищо ли не се страхуваш? — попита Груоч близначката си. — Не мисля, че от теб ще излезе добра монахиня, Реган.

— Нямам никакво желание да ставам монахиня, но точно такава ще стана — отвърна сестра й. — Нямам друг избор.

— Можеш да си вземеш някой мъж и да родиш дете — обади се Джейми Макдаф.

— И да убият бебето ми, защото аз трябва да наследя Бен Макдюи? Благодаря за съвета, Джейми Макдаф, но се страхувам, че той не ми харесва. Алисдер Фергюсън е жесток човек и страшен враг.

— Ако си размените местата с Груоч и се престориш, че ти си тя, тогава ти ще станеш жена на Ян Фергюсън. Ако го направиш, аз и Груоч ще можем да избягаме и да заживеем някъде тихо и спокойно, без Фергюсън наоколо. — Кафявите му очи казваха, че говори сериозно.

Груоч бързо си пое въздух.

— Можеше поне да ме попиташ, преди да решиш да промениш живота ми — каза тя остро, а Реган с усилие прикри усмивката си. — Аз съм наследницата на Бен Макдюи, а не Реган!

— Означава ли това, че не искаш да се омъжиш за мен, Груоч? — Джейми изглеждаше засегнат.

— Аз съм сгодена за друг, Джейми Макдаф, и освен това, как ще издържаш мен и децата, които бих ти родила? Ти не си лорд.

— Фергюсън ще се чуди къде си — напомни Реган на близначката си. — Хайде, трябва да тръгваме. — Погледна към унилия млад човек. — Ти си един глупак, Джейми Макдаф. — После хвана Груоч за ръката и я поведе към замъка — Защо го подвеждаш така? — обърна се тя към сестра си, когато се отдалечиха.

Груоч само сви рамене и Реган разбра, че няма да изкопчи нищо повече, докато сестра й сама не реши да й каже. Непрекъснато глезена от майка си, Груоч се бе превърнала в едно по-младо копие на Сорча Макдаф. Беше я завладяла мисълта за отмъщение към тези, които смяташе, че са се отнесли зле с нея. Но въпреки това съществуваше някаква странна връзка между близначките. Реган усещаше колко крехка е сестра й под привидно силния си характер. Може би затова тя винаги я защитаваше, закриляше, бдеше над нея. Кой ще пази Груоч от самата нея, когато аз вече не съм тук? — чудеше се Реган.

— Как изглеждам? — попита Груоч, когато стигнаха до вратата на замъка. Тя изтупа въображаемия прах от вълнената си рокля и приглади русата си коса.

— Точно толкова добре, колкото и аз — отвърна Реган усмихната и Груоч се засмя заедно с нея. Това беше тяхна стара закачка.

Те бяха еднакви и по лице, и по фигура, с изключение на една разлика. Очите на Груоч бяха наситеносини, а тези на Реган бяха като аквамарин със златисти точици. Хората обикновено не ги различаваха, защото бяха толкова захласнати от красотата им, че въобще не поглеждаха в очите им. Виждаха само прекрасните им лица и косите като разтопено злато.

Влязоха в залата заедно, вежливо поздравявайки майка си и гостите й.

— Въпреки че ги познавам, откакто са се родили, все още не мога да ги различавам — прогърмя гласът на Алисдер. — Груоч, ела тук!

Момичето пристъпи към него и го целуна по бузата.

— Господарю.

Той я дръпна в скута си и я ощипа по бузата.

— Ти си красиво момиче. Ще ми дариш силни внуци, които да наследят земите ми, нали, Груоч?

Груоч се изчерви и се изкикоти.

— Доналд каза, че си определил датата на сватбата, господарю. Така ли е наистина?

— Да — потвърди той. — След седем дни, девойче, ти ще се омъжиш за моя Ян.

— Недей да изпращаш Реган в манастира, господарю — изведнъж каза Груоч. — Ние никога не сме се разделяли. Не мога да си представя живота си без нея.

— Няма да имаш никакво време за Реган — отвърна Алисдер Фергюсън. — Ще трябва да посветиш всичкото си време на това да дадеш на Фергюсън още едно поколение от синове и дъщери. Сестра ти няма да ти липсва.

— Не, ще ми липсва — заинати се Груоч. Сините й очи бяха едновременно гневни и тъжни. Много й се искаше да му се противопостави, но беше твърде млада, за да знае как точно да го направи.

Реган чу думите на сестра си и се трогна дълбоко. Въпреки очевидното предпочитание на майка им към Груоч, двете сестри бяха много близки. Груоч не разбираше защо към близначката й се отнасяха с такова пренебрежение. Груоч винаги я глезеха и се суетяха около нея. Реган винаги оставаше на заден план. Дори и сега я пренебрегваха. Сякаш дори я нямаше там. С тиха въздишка Реган се измъкна от залата. Беше сигурна, че няма да липсва на никого. Вниманието на всички беше съсредоточено върху Груоч, както винаги.

Алисдер свали Груоч от скута си.

— Иди да целунеш бъдещия си съпруг, момиче — заповяда й той.

— О, не! — извика тя и се сви до стола на майка си. — Това не е прилично, тъй като още не сме женени. Майка ми ми го е казвала много често, господарю. Мъжете не уважават онези жени, които се държат свободно и открито изразяват чувствата си.

Ян Фергюсън се ухили. Тя беше девица, разбира се, а той много обичаше да обезчестява момичетата. С всяка беше различно. Някои бяха срамежливи, но можеше да ги приласкаеш с търпението си. Но той най-много харесваше онези момичета, които се бореха. Не можеше да го обясни дори и на себе си, но му харесваше да подчинява девойките против волята им. В крайна сметка после им харесваше. Разгледа по-отблизо Груоч. Не беше сигурен дали ще се бори с него. Но каквото и да се случеше, той щеше да я има след седем дни. Тя щеше да стане негова съпруга и със сигурност не би могла да му откаже.

По-късно, когато Фергюсън си отидоха, Сорча остана насаме с най-голямата си дъщеря.

— Справи се отлично, скъпа. Алисдер остана много доволен от теб. Исусе! — Тя потърка големия си корем. — Моля се това да е последното копеле, което трябва да родя.

— Видя ли как ме гледаше Ян? — тихо попита Груоч. — Казвали са ми, че той обича жените да се борят с него. Мисля, че само изглежда добър, но иначе е зъл по душа.

— Във вените ти тече моята кръв, Груоч. Ще го укротиш, дъще. Щом разбере, че ще става баща, той ще започне да те обожава, както и баща му. — Тя се размърда неспокойно и извика: — Исусе! Мария! Водите ми изтекоха.

— Дай да ти помогна, майко — каза Груоч и с помощта на една прислужница я заведе в стаята й и я положи на леглото. — Доведи старата Брайди и намери сестра ми — заповяда Груоч на слугинята.

Сорча изстена, когато започна първата контракция.

— Как ще го наречеш? — попита дъщеря й, опитвайки се да отвлече вниманието на майка си от болката.

— Малкълм, на новия крал — процеди през зъби Сорча. — А ако е момиче, ще бъде Мери. О, Господи! Ужасно боли.

Старата Брайди, акушерката, пристигна и каза остро:

— Престанете да се оплаквате, Сорча Макдаф. Това е осмото ви раждане и деветото дете. Не сте някоя първескиня.

— Ти си една зла стара вещица — отвърна Сорча раздразнено — и никога не си раждала. А-а! Проклет да е Алисдер Фергюсън и похотта му! — извика тя тъкмо когато Реган влизаше в стаята.

— Не знам защо този Фергюсън продължава да идва в леглото й — каза акушерката, без да се обръща конкретно към някого. — Със сигурност може да си намери някоя по-млада и по-красива от майка ви. Двайсет и осем години са твърде много, за да раждаш деца.

Груоч и Реган се спогледаха и се засмяха тихо. Бяха съгласни със старата Брайди. Алисдер Фергюсън очевидно не можеше да устои на Сорча Макдаф, въпреки острия й език. И въпреки, че никоя от близначките не би го признала, те и двете бяха чували как майка им крещи от удоволствие и окуражава любовника си, когато той я посещаваше в леглото й. Тези викове бяха част от живота им още от най-ранно детство.

Родилните болки на Сорча Макдаф обикновено не бяха големи, но този път беше по-различно. Часовете минаваха, а бебето не се раждаше. Най-накрая, когато вече настъпваше новият ден, тя роди син, но той беше огромен. Най-голямото дете, което бяха виждали. На главата му имаше кичур червена косица.

Старата Брайди сложи кървавото новородено върху корема на майка му, отряза пъпната връв и я завърза.

— Той е силно момче, лейди. Усилията ви са възнаградени.

Сорча погледна към ревящото бебе. Още един Фергюсън, помисли си тя уморено. Още един проклет Фергюсън! Господи, беше толкова уморена. По-уморена от всеки друг път. Тя затвори очи с въздишка на облекчение.

Акушерката се зае със задълженията си, но изглеждаше някак разтревожена. Когато почисти Сорча и Малкълм, тя направи знак на близначките да я последват и излезе от стаята на родилката.

— Не ми харесва как изглежда майка ви — каза им тя направо. — Виждала съм и преди такива жени. Мисля, че ще умре. Твърде стара е за такова тежко раждане. Най-добре е да съобщите на Фергюсън.

— Но аз ще се женя след пет дни — протестира Груоч.

— Може би ще живее дотогава — отвърна Брайди, — но може и да умре. Ако аз бях на ваше място и исках майка ми да ме види пред олтара, щях да се оженя днес или утре.

После акушерката, изпълнила задълженията си, тръгна надолу по стълбите.

— Тя не може да умре — прошепна Груоч сякаш на себе си. — Не и сега! Не и когато сме толкова близо до отмъщението!

— Какво говориш? — обади се и Реган, объркана. Никога не беше виждала Груоч да се държи по този начин. Беше същата като Сорча.

— Не мога да ти кажа — отвърна сестра й. — Само мама може да ти каже. Тази проклета стара Брайди лъже! Когато аз раждам, няма да извикам нея.

— Брайди няма никаква причина да ни лъже — отвърна тихо Реган.

Груоч хвана сестра си за ръката и я дръпна обратно в стаята.

— Мама трябва първо да си почине. После ще ти каже. Трябва да я изчакаме да се събуди. Права си, сестро. Брайди няма причина да ни лъже. Трябва да сме тук, когато мама се събуди, преди някой друг да е дошъл.

— Не трябва ли да съобщим на Фергюсън, както ни посъветва Брайди? — попита Реган. — Той много ще се ядоса, ако нещо се случи, а ние не сме го уведомили. Ще отида до залата, за да изпратя някой да го извика.

— Не! — каза Груоч. Гласът й беше гневен. — Ако изпратиш да го извикат — продължи тя, — той ще дойде веднага. Няма да можем да останем насаме с майка, а трябва!

Сестрите придърпаха една пейка до леглото на майка си и зачакаха в мълчание. В замъка не се чуваше никакъв звук. Доналд и тримата по-големи братя бяха отишли с баща си в неговото имение. Двете по-малки момчета бяха с бавачките си. От време на време новороденото издаваше някакви сумтящи звуци. Майка му лежеше, пребледняла като платно. Близначките седяха безмълвни, докато Сорча Макдаф отвори сините си очи и се втренчи в дъщерите си.

— Умирам — каза спокойно тя.

— Да — отвърна честно Груоч. — Така каза и старата вещица.

— Трябва да се омъжиш за Ян Фергюсън утре — бавно каза Сорча.

— Да, а сега трябва да кажем на Реган за нашето отмъщение, за нейната част от него. Нямаме време за губене, майко. Как се чувстваш?

— Слаба, но ще живея достатъчно, за да те видя омъжена и моят Торкъл — отмъстен. — Сорча се усмихна на Груоч. — Кажи на Реган.

— Какво да ми каже?

— Аз съм бременна — каза спокойно Груоч.

— Исусе! Не знаех, че ти и Ян… е, държиш се толкова срамежливо с него. Какво потайно същество си ти, Груоч. Никога нямаше да се досетя! Той знае ли?

— Това дете не е от Ян Фергюсън, Реган — каза сурово сестра й, — а от Джейми Макдаф.

— О, Груоч! — Очите на Реган се разшириха от изненада.

— Нима си мислила, че ще оставя някой Фергюсън да наследи земите на Макдаф? — тихо се обади майка й. — Наистина ли си го мислеше, Реган Макдаф? Никога! Наследникът ще е от клана Макдаф и ще наследи не само нашите земи, но и тези на Фергюсън! И най-хубавото от всичко е, че Фергюсън никога няма да разберат. Те ще вярват, че детето, което Груоч ще роди след няколко месеца, е едно от тях! Когато този дявол Алисдер Фергюсън е на смъртно легло, Груоч ще му прошепне тайната. Ще отиде в ада заедно с нея, но нищо няма да може да направи! — Тя започна да се смее, но смехът й се превърна в кашлица.

Груоч изтича, за да донесе на майка си чаша силно вино, но Реган не можеше да помръдне, вцепенена от ужас. Отмъщението, което беше замислила майка й, беше изумително. Сигурно беше изисквало много търпение. Реган разбра, че майка й се чувства съсипана, че няма да присъства на изпълнението на плана си. После една мисъл й мина през главата.

— А няма ли Ян Фергюсън да разбере, че Груоч не е девствена? — попита тя.

Сорча отдавна им беше обяснила какво правят мъжете и жените, макар че Реган винаги се беше учудвала защо си прави този труд с нея, тъй като тя така или иначе щеше да стане монахиня.

Груоч надигна раменете на майка си и й поднесе чашата към устните. Когато кашлицата на Сорча се успокои, тя каза:

— Ян Фергюсън ще има девица през първата си брачна нощ, Реган. Ще заемеш мястото на сестра си, но Ян никога няма да разбере.

— Не можеш да искаш такова нещо от мен! — извика Реган. — Аз ще ставам монахиня. Как мога да дам обет за целомъдрие, когато не съм целомъдрена? Наистина не искам да живея в манастир, но нямам друг избор. Искаш да ми отнемеш честта, преди да напусна Бен Макдюи?

— Честта ти? Честта ти! — извика подигравателно Сорча Макдаф. — Фергюсън отнеха честта на клана Макдаф, преди още да се родиш. Те убиха баща ти и още много достойни мъже, преследвайки целта си да завладеят земите ни. Никога не съм ви казвала как точно умря баща ти. Какво значение има? Той е мъртъв и нищо не може да го върне. Но мисля, че ти трябва да узнаеш, Реган Макдаф. Ти, която толкова много приличаш на него. Фергюсън изненадал из засада баща ти и хората му, когато се връщали от пазара за добитък. Баща ти е умрял последен, така ми казаха. Фергюсън донесе тялото на моя Торкъл като последна обида. Бяха издълбали буквата „Ф“ върху двете му бузи и върху челото му. Но той все още беше най-красивият мъж, който се е раждал на тази земя! После Алисдер ми даде една кутия. Вътре имаше три кървави парчета, които, както той ми каза, били мъжествеността на баща ти. Копелето лично бе кастрирало моя Торкъл! Цяло чудо е, че тогава не пометнах, но знаех, че моят дълг е да родя наследника на Макдаф и да отмъстя за моя Торкъл. Бях търпелива. Цели тринайсет години бях принудена да приемам Алисдер Фергюсън в леглото си, между краката си. Бях принудена да родя седем от копелетата му, а последното ме уби! И сега, когато съм на смъртно легло, когато часът на отмъщението ми е толкова близо, ти ще ме разочароваш, говорейки глупости за честта си? Е, добре, Реган Макдаф, тук са намесени и други неща, освен честта на клана ни. Животът на сестра ти и този на детето й са в опасност. Как мислиш, ще реагира Фергюсън, когато разбере, че Груоч не е невинната девойка, за която я мисли? Ще убие сестра ти, без да се замисля, още щом разбере. Ти си единствената надежда на Груоч, Реган Макдаф. Ако не заемеш мястото й в леглото през първата брачна нощ… — Гласът й заглъхна и тя падна обратно на възглавниците.

— А ако семето му покълне в корема ми? — попита Реган. — Как ще обясня това на игуменката?

— Мама е убедила Фергюсън да ти позволи да останеш с нас поне един месец след сватбата — каза Груоч на сестра си. Ако се появят някакви признаци, че носиш дете, ще ти дадем малко отвара, за да пометнеш. — Тя хвана ръцете на сестра си и погледна лицето й, което беше огледално копие на нейното. — Моля те Реган! Никой никога няма да разбере. Само един път. Знам, че не искаш да го направиш, така че Господ със сигурност ще ти прости. Освен това, по този начин ще спасиш живота ми, както и този на детето, което нося, и кланът Макдаф ще си отмъсти на Фергюсън. Моля те, Реган! Моля те!

Реган погледна студено към майка си.

— През целия ми живот ме пренебрегваше, а сега искаш това от мен. Ако не обичах толкова Груоч, щях да ти откажа — каза тя горчиво, — но не мога да приема смъртта й да тежи на съвестта ми. Ти го знаеш, майко. И те проклинам за това!

Реган се изправи и излезе от стаята.

Груоч изпита облекчение.

— Знаех си, че няма да ни предаде, мамо. Реган е истинска Макдаф. Тя е готова да пожертва себе си, за да отмъсти за баща ни.

— Тя дори и не помисли за моя Торкъл — каза Сорча с отпаднал глас. — Прави го от любов към теб, Груоч. Доволна съм, че когато умра, тя ще остане при теб. Не допускай Фергюсън да я отпрати, преди да се увериш, че не носи детето на Ян Фергюсън. Страхувам се, че няма да преживея тази седмица. Направи каквото трябва, но задръж Реган до себе си достатъчно дълго, за да си сигурна, че не е бременна. Никой не трябва да узнае за нашето отмъщение. Достатъчно е, че ние знаем. — Тя затвори очи и отново заспа.

Груоч Макдаф погледна към майка си. Беше остаряла и погрозняла след толкова много раждания. „Няма да позволя това да се случи и с мен — помисли си Груоч. — Нека Ян Фергюсън да заселва района с копелетата си. Това няма да ме интересува, защото аз ще бъда негова съпруга, а моят син с кръвта на клана Макдаф във вените си ще наследи всичко, което са ни откраднали, както и това, което е тяхно. Ще бъда добра и нежна, но ще раждам само децата, които искам да раждам. Джейми Макдаф ще продължи да бъде мой любовник. Ако детето, което нося, умре, ще имам друго от Джейми. Нищо и никой няма да попречи на клана Макдаф да си върне това, което е негово, и да получи още!“

Близначката на Груоч би била много изненадана, ако можеше да види изражението на обикновено приятното й лице. Сорча Макдаф бе обучила добре любимата си дъщеря. Тя можеше и да умре утре или вдругиден, но Груоч нямаше да я разочарова. Щеше да изпълни своето тайно отмъщение над Фергюсън, защото яростно вярваше в правотата си.

Реган бе избягала от замъка, за да отиде при езерото. Водата винаги я успокояваше, но днес не можеше да й даде утехата, от която имаше нужда. Беше цяло чудо, че бе израснала, без да изпитва горчивина. Тя не знаеше нищо за любовта, за истинската нежност и затова те не й бяха липсвали.

Реган отдавна беше разбрала, че Груоч е наследницата, любимката, а тя щеше да стане монахиня. Но в Бен Макдюи не беше идвал свещеник, откакто тя беше петгодишна. Знаеше много малко за вярата си и дори не беше сигурна, че има вяра. Беше чувала много описания на живота, който щеше да води в манастира, и той не й се струваше особено привлекателен.

Щеше да живее с други жени. Щяха да се молят през по-голямата част от времето и да вършат добри дела. Мъжете бяха забранени. Когато преценят, че е подходяща, ще се закълне пред този Бог, в който дори не беше сигурна, че вярва, да води живот, изпълнен с бедност, целомъдрие и покорство пред игуменката и всички останали монахини. Реган въздъхна дълбоко. Лъжата й беше чужда, но за да защити сестра си, трябваше да излъже. Монахините трябваше да са девствени, а тя нямаше да е такава, след като заеме мястото на Груоч в брачното й легло. А ако не го направи, Ян Фергюсън щеше да разбере, че булката му не е непорочна. Алисдер, както каза майка й, щеше да убие Груоч, без да се замисля. Реган добре знаеше историята на раждането им и как старата Брайди бе спасила живота им, обещавайки, че момичетата не могат да навредят на клана Фергюсън.

Реган въздъхна, наведе се, за да вземе едно плоско камъче, и го хвърли във водата. Тръгна бавно по брега, мислейки за бъдещето си. Никога не се бе отдалечавала на повече от две мили от Бен Макдюи, а мястото, където щяха да я изпратят, беше много, много по-далеч. Никога повече нямаше да види Бен Макдюи, нито пък близначката си. От очите й бликнаха сълзи. Въпреки разликата помежду им, Груоч винаги се бе отнасяла добре с нея. Що се отнася до останалите, само Сорча можеше да различава близначките и всички се държаха любезно с нея, защото никога не бяха сигурни коя е Груоч, наследницата, и коя е Реган, маловажното дете. А отсега нататък нямаше да има нищо, освен спомените си.

Една дъждовна капка падна на бузата й. Реган погледна нагоре и видя, че над хълмовете се събират тъмни облаци. Побърза да се върне вкъщи и намери Груоч, седнала до огъня.

— Още ли не си изпратила да повикат Алисдер Фергюсън? — попита я тя. — Той би искал да знае за раждането на Малкълм и за състоянието на майка ни.

— Не, още не съм изпратила — отвърна Груоч. — Седях тук и си мислех колко странно ще бъде, когато мама вече няма да е при мен. Ще остана сама, когато и ти си тръгнеш, Реган. Не мога да понасям дори мисълта за това.

— Ще имаш деца и съпруг, които ще запълват времето ти, Груоч — отвърна й Реган. — Аз ще съм тази, която няма да има нищо. Не мисля, че в манастира ще ми хареса, но нима имаме друг избор, освен да приемем съдбата, която Фергюсън ни е отредил още при раждането ни? Ще сме на топло, ще сме нахранени, но се чудя дали това ще ни бъде достатъчно.

— Има и любов — каза тихо Груоч.

— Аз не знам какво е любовта — призна Реган. — Никой никога не ме е обичал, Груоч, с изключение, може би, на теб. Майка ни не ме обичаше. Момчетата никога не са ми се усмихвали от страх, че може би съм ти, или пък че може би съм аз. — Тя се засмя тъжно. — Какво е любовта? Не знам отговора на този въпрос, Груоч, но ако е нещо хубаво, искам с цялото си сърце ти да я получиш, сестро. Нека тя да изпълва живота ти!

— Може би няма да имам възможност да го кажа, когато Фергюсън пристигне, но искам да ти благодаря за саможертвата, Реган Макдаф.

— Не бих го направила, ако не беше заради теб — отвърна сериозно Реган. — Ти си част от мен, Груоч. Не мога да го отричам. Помежду ни съществува връзка и ако е по силите ми, никога няма да позволя да ти се случи нещо лошо. Мисля, че мама е сгрешила, като те е убедила да направиш това. То няма да върне баща ни, а един брак може да обедини клана Макдаф от Бен Макдюи и Фергюсън от Килилох. Не си ли си мислила, че ако баща ни беше жив, може би щеше да сложи край на враждата между семействата ни с някакъв подобен брак?

— Но той не е жив. Бил е убит от Фергюсън — каза дрезгаво Груоч. — Ще отмъстя за него и за бедната ни майка, която сега умира заради Фергюсън. Ами ти, Реган Макдаф? Фергюсън са те обрекли на живот без любов. Как да не искам да отмъстя за това?