Бъртрис Смол
Робиня за любов (17)

Глава 16

— Как е принцът? — попита го Зейнаб същата нощ, след като бяха правили любов. — Ще оцелее ли?

— Да — отвърна Хаздай.

По гласа й не можа да отгатне нищо за това, което изпитва към Карим ибн Хабиб. Зададе си въпроса дали това всъщност го интересува и осъзна, че наистина е така. Не че я обичаше. Дори не беше сигурен дали е способен на такива чувства, но тя беше станала негова приятелка и той харесваше да прави любов с нея. Беше сигурен, че с друга жена не би било същото. Зейнаб не беше просто една обикновена държанка и той не искаше да я загуби.

— Евнухът Мустафа ми разказа какво се е случило — каза тя. — Ужасно е. Трябва да разберем дали сестрата на принца, Инига, е все още жива. Ако е, трябва да я освободим, Хаздай. — Тя сложи глава на рамото му. — Инига беше прекрасно момиче.

— Принцът казва, че е по-добре да е мъртва, защото е опозорена. Тук, в Ифрикия, моралните закони са много сурови. Въпреки че не ги одобрявам, аз мога да разбера. Ако бедното момиче е било насилено — а вероятно е било — никой уважаван мъж не би я взел за съпруга. А Али Хасан може и да я е убил.

— И значи трябва да я оставим на съдбата й? — каза гневно Зейнаб. Тя се надигна, кръстоса крака и погледна сериозно Хаздай. — Кажи ми, че ще я спасиш. Аз ще я взема с мен вкъщи, а там ще може да изживее живота си на спокойствие. Не я оставяй на това чудовище, Али Хасан, ако е жива. Моля те!

— Принцът е довел петдесет роби за войници от Себта. След като ги обучим, ще тръгнем към планините след Али Хасан. Принц Карим ще трябва да поведе воините си, а още не е достатъчно силен, за да го направи.

— Значи Инига ще трябва още да страда? Поне можеш да изпратиш шпионин, който да разбере дали е жива или мъртва, господарю. Знам, че и без това трябва да изпратиш шпиони в земите на Али Хасан.

— И откъде знаеш това? — Той беше изненадан. Тя винаги го учудваше, когато най-малко го очакваше.

— Израсла съм в страна, разкъсвана от междуплеменни вражди. Подобна стратегия е често срещана. Ако не познаваш врага си, можеш лесно да загубиш замъка си, земята си или добитъка си — обясни Зейнаб с делови тон. — В това няма нищо изненадващо.

— Нашият господар заповяда да унищожим Али Хасан. Ако лейди Инига е жива после ще решим какво да правим с нея. — Той протегна ръка към нея, но Зейнаб се отдръпна. На красивото й лице беше изписан гняв.

— Инига е станала жертва на едно голямо зло, господарю. Защо трябва да продължава да страда заради това, което й се е случило? Защо да е опозорена? Срамът не е неин, а на тези, които са й причинили зло. Аз съм държанка, господарю, аз също ли съм опозорена?

— Зейнаб — търпеливо започна той, — трябва да разбереш. Знам, че си достатъчно умна. Инига е дъщеря на принца на Малина. Била е съпруга. Майка. След като е била отведена от Али Хасан, нейната почтеност вече я няма, след като е познала друг мъж, или мъже. А ти си държанка. Твое задължение е да изкушаваш. Твоята почтеност е от съвсем друг характер, скъпа моя.

— А ако Али Хасан беше отвлякъл мен, щях ли да бъда опозорена като Инига?

— Разбира се, че не. Ти си държанка.

— Това е абсурдно, господарю.

— Не съм те виждал такава — каза той и наистина беше изненадан от възгледите й.

— Имала съм две истински приятелки през живота си, Хаздай, и едната е Инига. Аз не съм родена робиня, но моето робство беше едно приятно пленничество. За мен се грижеха и бях обожавана. Но не и моята приятелка. Тя е била принудена да гледа как избиват семейството й, била е отвлечена и най-вероятно насилена. До този момент Инига е била обкръжена от любов и внимание. Тя има дете. Не заслужава подобна съдба и аз ще направя всичко, което е по силите ми, за да й помогна! Не мога да стоя безучастно, докато вие, мъжете, обсъждате изгубената й добродетел. Това е абсурдно! Какво общо има добродетелността на Инига, с който и да било от вас? Животът й е в опасност!

— Обещавам ти, скъпа — каза той и взе ръцете й в своите, — че тези, които отидат да шпионират в земите на Али Хасан, ще търсят и следа от Инига. Засега това е всичко, което мога да направя, Зейнаб. А сега ела и ме целуни.

Тя го целуна, но умът й беше другаде. Отвращаваше се от себе си, разбирайки колко механично прави любов. Искаше й се да е по друг начин, но не беше. Може би щеше да изпитва чувство на вина, ако не знаеше, че той не я обича. Помисли си за Карим, който беше в същата тази къща, докато тя лежеше в прегръдките на друг мъж. Дали той знаеше, че тя е тук? Дали мислеше за нея?

 

 

Той правеше точно това. Лежеше в леглото си и се чудеше как така е станала собственост на Хаздай ибн Шапрут. Евреинът беше млад и красив. Дали доставяше удоволствие на Зейнаб? Карим въздъхна. Беше ли щастлива тя? Защо, в името на Аллаха, тя беше тук, когато той не можеше да я има? Не беше ли болката му и без това достатъчно силна? Аладин му беше обещал, че Ома ще отговори на всичките им въпроси на сутринта.

Карим не можеше да заспи, нито пък искаше. Пратеникът на халифа го беше принудил с острите си думи да осъзнае факта, че сега той е отговорен за Малина и народа й. Не можеше, не биваше да опозори баща си и предците си. Те бяха основали този град и го бяха направили процъфтяващ. Той не можеше да позволи всичките им усилия да отидат на вятъра само защото беше преживял тази ужасна трагедия.

Когато утрото настъпи, той все още беше буден. Дойде една робиня с поднос храна. Карим я погледна и набърчи нос. Робинята, възрастна жена, която го познаваше от малък, му каза остро:

— Лекарят каза да ти донеса това и ти трябва да го изядеш, господарю. Сега нямаш и силата на пеленаче, но трябва отново да закрепнеш, за да намериш и унищожиш Али Хасан! — Тя сложи подноса на масата пред него. — Изяж всичко, господарю!

Карим положи усилие да изяде храната.

Аладин дойде с Ома и момичето обясни на Карим, защо Зейнаб вече не принадлежеше на халифа, а на Хаздай ибн Шапрут.

— Тя обича ли го? — попита Карим накрая.

— Разбира се, че не, нито пък той нея. Тя обичаше халифа, но с евреина са само приятели.

— И има дете?

— Да — дъщеря, Морайма. Халифът много я обича. Господарката не я взе с нас, защото се страхуваше, че пътуването може да е опасно за малката принцеса.

Когато Ома се върна при господарката си, не пропусна да й каже:

— Той попита дали обичаш Хаздай. Мисля, че все още е влюбен в теб. Когато заговорих за Морайма, той много се натъжи.

Зейнаб хвана ръката й.

— Не ми казвай нищо повече. Не искам да знам, Ома. Знаеш, че нямах избор относно живота си и съм се примирила със съдбата си. Не ми казвай неща, които ще ме направят нещастна, моля те.

Тя не го виждаше, но той я наблюдаваше как се разхожда из градината в компанията на Ома или на евреина. Беше станала още по-красива. Той знаеше, че не е спрял да я обича, нито пък някога щеше да спре да обича своята Зейнаб със златната коса. Веднъж видя как Хаздай спря и я целуна по устните. Обхвана го гняв, но после видя лицето й, което се усмихваше приятно, но по него не беше изписана никаква страст. Гневът му премина. Ома не го беше излъгала, Зейнаб не обичаше господаря си! Но дали все още обичаше него?

Състоянието му се подобряваше с всеки изминал ден и скоро той вече можеше да вземе участие в обучението на новите войници. Мина още една седмица и Карим се почувства, още по-добре и по-силен физически. Беше си възвърнал предишното тегло и спеше непробудно нощем. Войниците започнаха да излизат извън града, за да провеждат ученията си и Карим беше сигурен, че шпионите на Али Хасан са ги забелязали.

След почти месец Хаздай каза на Зейнаб:

— Ще направим лагер на хълмовете, за да се опитаме да привлечем Али Хасан. Той е в непрекъснато движение и шпионите ни невинаги успяват да го проследят. Принцът мисли, че ще е най-добре, ако той сам дойде при нас.

— Нещо ново за Инига?

— Страхувам се, че не. Сигурно е отдавна мъртва и така е по-добре, скъпа моя.

Зейнаб стисна устни, но думите за малко да излязат от устата й. Инига не може да е мъртва! Когато я открият, тя щеше да се погрижи всичко да е наред. Карим беше изгубил семейството си, но можеше да си върне сестрата. Щеше да е доволен, въпреки глупавите приказки на всички останали.

Мъжете отидоха на хълмовете и оставиха Зейнаб и Ома в къщата. Всеки няколко дни идваше пратеник от Хаздай със съобщение за Зейнаб, в което я уведомяваше какво става там, но засега не ставаше нищо особено. Нямаше и следа от Али Хасан и от хората му.

 

 

Един следобед, докато двете жени се разхождаха в градината, шестима мъже изскочиха от храстите. Ома се втурна с изненадваща бързина към къщата, крещейки като обезумяла. Но Зейнаб не беше толкова бърза. Заобиколиха я, запушиха устата й и я изведоха през малката градинска врата, която Карим обикновено използваше. Метнаха я на един кон и бързо напуснаха града, преди виковете на Ома да привлекат вниманието.

Зейнаб не беше глупава. Вече знаеше, че лагерът на Карим на хълмовете наистина е привлякъл вниманието на Али Хасан. И това беше неговият отговор. Тя не си направи труда да се бори. Ако паднеше от коня, щеше само да утежни положението си. Погледна към лицето на конника, но то беше покрито.

— Кой си ти? — попита тя на арабски.

— Али Хасан — отвърна кратко той.

Зейнаб почти се възхити на смелостта му. Нужна беше голяма дързост, за да влезеш в градината на принца и да откраднеш робинята за любов на пратеника на халифа. Поне сега щеше да узнае дали Инига е жива. А Карим и войниците, му със сигурност щяха скоро да открият Али Хасан. Из полето имаше хора и все някой щеше да съобщи на властите за посоката, в която препускаха. Помисли си, че би трябвало да е изплашена, но не беше.

След няколко часа, през които Зейнаб полагаше огромни усилия да запомни особеностите на местностите, през които се движеха, най-после пристигнаха в лагера на Али Хасан. Черните шатри бяха добре замаскирани. Али Хасан спря пред най-голямата и събори безцеремонно пленничката си на земята.

За нейно облекчение тя поне успя да падне на крака. Със завидно спокойствие оправи разбърканата си от вятъра коса и изтупа праха от кафтана си.

— Влизай в шатрата! — изръмжа той, скочи от коня и почти я завлече вътре.

Тя се дръпна от него.

— Причиняваш ми болка Али Хасан. Ако искаш да получиш добър откуп за мен, не трябва да ме насиняваш цялата. Това много ще огорчи Хаздай ибн Шапрут.

— Да искам откуп за теб? — Той се заля от смях. Дръпна покривалото, което скриваше чертите му. — Нямам нужда от откуп. Ти си Зейнаб, робинята за любов, нали?

Тя кимна бавно.

— Да.

Очите й проследиха белега, който започваше от ъгъла на дясното му око и преминаваше през цялата дясна половина на лицето му. Белегът беше стар, но грозен. Като се изключи той и тънките жестоки устни, Али Хасан беше привлекателен мъж със силни черти.

Той забеляза интереса й и се усмихна.

— Красотата ти е забележителна, лейди. Много съм доволен от мисълта, че това между краката ти, което е забавлявало принца на Малина, Хаздай ибн Шапрут и самия халиф на ал-Андалус, скоро ще приеме и мен.

По гърба й премина ледената тръпка на страха, но тя знаеше, че ако покаже ужаса си пред този мъж, само още повече ще утежни положението си.

— Можеш да ме насилиш, разбира се — каза му спокойно тя, — но няма да разбереш нищо за уменията ми, Али Хасан. Аз не съм някоя обикновена държанка. Нима мислиш, че само защото си ми заповядал, аз ще ти се отдам доброволно? — Тя се изсмя, за голяма негова изненада и продължи: — Ти ме открадна от втория по власт мъж в ал-Андалус. Не мислиш ли, че той ще те проследи и ще те унищожи? Аз съм подарък на евреина от самия халиф, чието дете родих.

— Те не дойдоха да търсят Инига — отвърна Али Хасан. Зейнаб го изгледа презрително. Той определено не беше особено интелигентен.

— Когато си отвлякъл Инига, ти си я опозорил. И не би имало никакво значение дали си я изнасилил или не, въпреки че съм сигурна, че си го направил. Тя е дъщеря на принц, съпруга, майка. Ти си я опозорил, отвличайки я. Аз съм робиня за любов, Али Хасан. Не можеш да ме опозориш така, както си направил с Инига. Между другото, тя още ли е жива?

— Жива е — отвърна рязко той, смутен от това, че тя не се страхува. Никога не беше виждал жена, която да не се страхува от него, освен, може би, Хатиба. Тя го обичаше или поне той така мислеше.

— Искам да я видя, преди да обсъдим условията, при които ще ни върнеш в Алказаба Малина — каза смело Зейнаб. — Дори ще ти подаря една нощ на удоволствия, които никога преди не си изпитвал, заради сътрудничеството ти, Али Хасан.

Той се засмя сърдечно.

— В името на Аллаха, жено, ти си смела като лъв! Ако наистина ми доставиш удоволствие, ще те направя своя съпруга. Какви смели синове може да ми роди жена като теб!

— Наистина ли смяташ, че имам намерение да прекарам остатъка от дните си в шатра в планината? Аз имам собствен дворец в Кордоба.

— Не се притеснявай, красавице. Смятам да завладея Алказаба Малина, когато унищожа Карим ибн Хабиб. Той веднъж взе нещо, което беше мое. А сега аз унищожих и взех почти всичко, което му принадлежи. И няма да ти се наложи да живееш в онази малка къщурка, която наричат палат. Аз ще ти построя истински дворец от бял мрамор по подобие на Мадинат ал-Захра.

— Лесно е да се хвалиш, но не забравяй, че аз съм живяла в Мадинат ал-Захра, Али Хасан. Строежът е продължил много години и все още не е съвсем довършен. Да не би да имаш джин в бутилка, който да ти помогне да направиш такъв огромен палат?

— Ако ми дариш удоволствието, което казват, че робините за любов могат да дадат на мъжа, Зейнаб, аз ще ти дам всичко, което пожелаеш. Кълна се в брадата на пророка!

— Заведи ме при Инига.

— Много добре — отвърна той и се усмихна неприятно. После я поведе към една по-малка шатра.

Когато очите й свикнаха с мрака тя видя една фигура в другия край. Беше жена и беше гола.

Али Хасан я хвана през кръста и сложи ръка на устата й.

— Тихо — каза й той. — Само гледай. — Той я дръпна обратно в сянката, където не можеха да бъдат забелязани.

Един мъж влезе в шатрата и се отправи към голата жена. Тя веднага наля вода в един съд, извади члена на мъжа от панталоните му, изми го и го пое в устата си. Когато той нарасна достатъчно, тя попита:

— Как ме искаш, господарю?

— По гръб, момиче — изръмжа мъжът и легна между разтворените крака на жената.

Зейнаб си пое дълбоко въздух. Тя едва позна приятелката си, но гласът, въпреки че в него имаше нещо странно, беше наистина нейният. Ръката на Али Хасан се махна от устата й и сграбчи едната й гърда.

— Тя се превърна в курвата на лагера — каза й той. Мъжът свърши и се изправи. Хвърли една монета в паничката на масата и излезе от шатрата.

Влезе друг мъж и се приближи към Инига. На Зейнаб й си искаше да заплаче за приятелката си, но се сдържа. Трябваше да бъде силна, ако искаше да спаси Инига от това, на което я подлагаше Али Хасан.

— Видях достатъчно, свиня такава — каза му тя. — И ако не престанеш да стискаш гърдата ми, ще я насиниш. Кожата ми е много чувствителна и лесно ми остават белези.

Тя се дръпна от него и излезе от шатрата. Върна се до голямата шатра, която очевидно беше неговата.

Той я последва, а погледът му я разсъбличаше. Членът му беше възбуден и той гореше от желание да има тази жена. Щеше да я накара да закрещи от удоволствие, преди да е свършила нощта.

— Съблечи кафтана си — заповяда й той. — Време е да видиш какво представлява истинският мъж, красавице.

Зейнаб вдигна глава и го изгледа с презрение.

— Аз съм робиня за любов, куче — каза тя ледено. — Ако искаш да се съвкупиш с мен, като с някоя улична курва, тогава направи го, но няма да разбереш нищо от това, за което са ме обучили.

Той беше изумен от думите й. Абсолютната й липса на страх започваше да го дразни. Не беше особено приятно да си имаш работа с жена, с толкова силен характер.

— Сега ти си моя.

— Щом така казваш. — В гласа й прозвуча отегчение. — Опитвам се да ти обясня как трябва да се отнасяш с една робиня за любов. Искаш ли или не искаш и приятелите ти, и враговете ти да ти завиждат? Искаш ли или не искаш, да познаеш рая в прегръдките ми? Ако не правиш това, което ти казвам, нищо подобно няма да се случи.

— Какво трябва да направя? — попита я той с любопитство.

— Първо — тя знаеше, че го е заинтригувала, — няма да притежаваш тялото ми в продължение на три дни. — Видя, че той се приготви да протестира, и побърза да продължи: — Трябва да се приготвя добре за новия си господар. Имам навик да се къпя два пъти на ден.

— Наблизо има поток. Зейнаб се изсмя.

— Поток? Водата ще е студена, Али Хасан. Не! Не! Не! Не! Студената вода прави кожата груба. Водата, в която се къпя, трябва да е загрята до точно определена температура и трябва да е ароматизирана. — Тя хвана ръката му и я сложи на бузата си. — Не е ли мека като най-прекрасната коприна? А другите части на тялото ми са още по-меки. — Тя му се усмихна съблазнително и показа малките си бели зъби.

— Какво друго? — изръмжа той.

Не можеше да свали очите си от нея. Тя беше най-красивата жена, която някога е виждал. Никога не беше желал жена така, както желаеше нея. Търпението не беше една от добродетелите му, но щеше да изчака тези три дни, защото искаше да получи всичко, което тя можеше да му даде. Уменията на робините за любов бяха легендарни, а той притежаваше една от тях.

— Прислужницата ми избяга, когато хората ти ме отвлякоха. Ще имам нужда от някой, който да ми служи.

— Ще ти изпратя някоя жена — бързо отвърна той, стараейки се да й угоди.

— Не! Не! Не! Не! Какво знаят твоите селянки за това, как се обслужва жена като мен? Не, дай ми Инига. Тя ще знае какво да прави и ще разбира заповедите ми. Винаги можеш да намериш друга курва за хората си — тя се изкикоти. — Не мислиш ли, че е много смешно, Али Хасан, че сестрата на принца на Малина ще прислужва на робинята за любов, която той е обучил?

Той избухна в смях.

— Ти си умна кучка. Добре, красавице, ще ти дам Инига за прислужница.

Тя го награди с една усмивка и каза:

— Къде са покоите ми, Али Хасан? Имам нужда от баня, малко храна и сън.

— Ще останеш тук при мен.

— Не! Не! Не! Не! Една робиня за любов, Али Хасан, трябва да има собствени покои. Не е нужно да са големи, но трябва да са самостоятелни. И тогава, когато идвам да ти доставя удоволствие, или ти ме посещаваш, целият лагер ще се пръска от завист.

Тя се взря предизвикателно в тъмните му очи, опитвайки се да не издаде колко се забавлява. Той направо щеше да се пръсне от желание да я има. Беше започнала тази игра, с цел да се предпази от него, но не беше сигурна как ще реагира той. Беше изненадана, че един такъв опасен престъпник може да е толкова наивен. Досега не бе имала възможност да разбере колко могъща е репутацията на робините за любов.

— Ще заповядам да ти издигнат отделна шатра до моята. Сега ще ти донесат храна и докато ядеш, всичко ще е готово. Три дни? Не повече?

— Три дни, Али Хасан, и тогава ще видиш какво означава раят, обещавам ти.

Храната, която й дадоха, беше отвратителна, но тя я изяде всичката. Али Хасан се върна, изведе я от шатрата си и й показа новата шатра, която бяха построили специално за нея.

Вътре имаше две легла, ниска масичка, една лампа. В ъгъла беше поставено голямо дървено корито, пълно с топла вода.

Той й се ухили, доволен от себе си.

— Е?

— Добре си се справил, Али Хасан. Коритото ще свърши работа, но къде е сапунът? А парфюмът? Използвам аромат на гардения.

— Не знам дали някоя от жените в лагера има сапун или парфюм — призна той.

— Трябват ми и двете неща, и то с еднакъв аромат, но за тази вечер ще се задоволя само с едното.

Той излезе от шатрата и тя провери колко топла е водата. Когато той се върна, й подаде един калъп сапун. Тя го подуши.

— Алое е — каза той. — Една от жените си го беше скрила.

— Благодаря — отвърна Зейнаб. — А къде е Инига?

— По-късно. Искам да те гледам как се къпеш.

— Ще можеш ли да се въздържиш при гледката на тялото ми, Али Хасан? Не забравяй, трябва да се приготвя добре за теб, иначе никога няма да познаеш пълното удоволствие, което мога да ти дам. Сигурен ли си, че искаш да ме гледаш как се къпя?

— Какво точно ще трябва да направиш? — попита я той, изведнъж изпитал чувството, че тя му се подиграва.

— Господарят на една робиня за любов обикновено я използва по веднъж на ден. Аз съм свикнала с члена на евреина Хаздай. Необходими са три дни, за да мога отново да се свия като девица. И, разбира се, правя и други неща, които са тайна. Когато най-накрая влезеш в тялото ми, Али Хасан, ще видиш, че съм тясна като девица, но без досадната девствена ципа. Ако влезеш сега в мен, няма да мога да ти дам голямо удоволствие, защото не съм се свила достатъчно.

— А-а! — възкликна той, сякаш наистина беше разбрал обяснението й. — Да, разбира се.

— Има още нещо — каза тя със заговорническа усмивка, — но тези неща са известни само на робините за любов, Али Хасан.

Той кимна в съгласие и каза:

— Аз не съм някое глупаво момче, Зейнаб. Мога да те наблюдавам, без да те насиля.

— Добре тогава.

Зейнаб не искаше да предизвиква повече подозрението му. Беше учудена, че той и вярва. Може би щеше да се наложи да му позволи някои волности с тялото й, преди да успее да избяга, или преди Карим, Хаздай и войниците им да успеят да намерят лагера. Тя бавно свали кафтана си и го остави настрана.

— Тялото ми харесвали ти, Али Хасан? Вече съм родила едно дете.

Пламтящият му поглед поглъщаше гърдите й, бедрата й. Облиза нервно устните си, когато тя прибра косата си и стъпи в коритото.

— Трите дни ще са като цяла вечност за мен.

Той седна, кръстоса крака и започна да я наблюдава. Когато свърши, Зейнаб се изправи и излезе от коритото. По изкусителното й тяло се стичаха капчици вода и той не можеше да откъсне погледа си от него.

— Волята ти е изключителна, Али Хасан. Ще ми достави удоволствие да те наградя, ако успееш още малко да се сдържаш. Мислиш ли, че ще можеш?

— Какво искаш да направя? — Сърцето му щеше да изскочи от гърдите.

— Искаш ли да изближеш водата от зърната ми, Али Хасан? Но не можеш да ме докосваш с нищо друго, освен с устни. Не е нужно да го правиш, но ако ще ти хареса, може — каза Зейнаб, сякаш го удостояваше с голяма чест.

Той сложи ръце зад гърба си. Наведе се напред и извади езика си. На дясното й зърно имаше капка вода и той бързо я близна. После езикът му направи няколко кръгови движения около зърното и се премести на другото. Когато свърши, той вдигна глава и я погледна тържествуващо.

— Много добре, Али Хасан — измърка тя.

Той бръкна в панталона си и извади члена си. Беше огромен.

— Нетърпелив е да влезе между бедрата ти, Зейнаб, но ще почака три дни.

Тя го изгледа, после протегна ръка и го погали.

— Намери си жена за тази нощ, Али Хасан, и освободи соковете си, защото един мъж не бива да се въздържа. А сега прибери този приятел и ми изпрати Инига. Искам да й обясня какви ще са задълженията й, преди да си легна.

Али Хасан излезе и отиде в шатрата на Инига. Тя беше сама.

— На колене! — извика й той.

Когато тя се подчини, той застана зад нея и я облада. Тя трепереше, но това не го тревожеше. Представяше си, че е Зейнаб.

Когато свърши, я дръпна да се изправи и й каза:

— За известно време няма да правиш това, Инига. Днес отвлякох робинята за любов, Зейнаб. Сега тя е моя и има нужда от прислужница. Другите жени в лагера нямат представа какво трябва да правят, но ти сигурно знаеш. Шатрата й е до моята. Облечи се и отивай при нея.

Без да каже и дума, Инига сграбчи мръсния си кафтан, облече го и излезе. От седмици не беше разговаряла с никого. Гърлото още я болеше от писъците, когато Али Хасан и няколко от хората му я изнасилиха в деня, когато избиха семейството й.

След това Али Хасан реши, че я иска само за себе си, но тя го разочарова, защото не реагираше по никакъв начин на страстта му. Той й отмъсти, като я превърна в курвата на лагера. А сега й беше казал, че трябва да прислужва на Зейнаб. Спомняше си Зейнаб, красивото момиче, което изпратиха на халифа. Как се беше озовала тя в този ад? Инига влезе в малката шатра.

— Инига! — каза топло Зейнаб, но беше ужасена от вида на приятелката си. Беше болезнено слаба, а русата й коса беше мръсна и сплъстена.

— Зейнаб! — Наистина беше тя, но как е възможно? Зейнаб видя объркването в очите й.

— Водата е още топла, Инига. Изкъпи се.

После отиде до отвора на шатрата и подаде окъсания кафтан на Инига на един от двамата пазачи.

— Занеси това на Али Хасан и му кажи, че искам чисти дрехи за прислужницата си.

Когато се върна, обясни на Инига как се е върнала в Малина и е била пленена от Али Хасан. Говорейки, къпеше Инига, която очевидно не беше в състояние да се помръдне. Целият й гръб беше на малки белези.

— Какво се е случило? — попита тихо тя.

— Бият ме — отвърна мрачно Инига. — Има един мъж, който обича да ме налага с камшик, преди да ме използва.

— Никой повече няма да те бие — каза топло Зейнаб. — Това е тайна, но Карим скоро ще дойде да ни освободи, Инига. Али Хасан си мисли, че ще стана негова робиня за любов, но той никога няма да ме има.

— Казаха, че ще убият сина ми, ако не им се подчинявам. Показват ми Малик всеки ден, ако съм се държала добре. Жената, която се грижи за него, ми го показва от другия край на лагера и той ми маха.

— Малик не е тук! — извика Зейнаб. — Той е при роднините си в Алказаба Малина, Инига.

— Не. Аз го виждам всеки ден, Зейнаб.

— Майка ти дала Малик на Мустафа, когато Али Хасан и хората му влезли в харема. Мустафа се е скрил в един килер заедно със сина ти, Инига. После го дали на родителите на Ахмед. Той не е тук!

— Но аз го виждам! — отвърна разгорещено Инига.

— От другата страна на лагера? И никога отблизо?

Инига бавно кимна.

— Те те мамят, Инига, за да правиш това, което ти казват. Малик е в безопасност, приятелко моя. Никога повече няма да те използват.

— Тогава мога да умра — каза Инига и в гласа й прозвуча облекчение.

— Не трябва да умираш! Карим скоро ще дойде и ще ни освободи. Ти ще се прибереш вкъщи при сина си, Инига.

Момичето поклати глава.

— Не. Аз съм опозорена, Зейнаб. Съпругът ми беше убит, а мен ме използваха като курва. Животът ми свърши. Аз не съм достойна да отгледам сина си. Никой почтен мъж няма да ме вземе за съпруга. Синът ми трябва да има семейство, което да го пази. Не ми остава нищо друго, освен благословеното избавление на смъртта.

— Нима ще ме оставиш на милостта на Али Хасан? Трябва да ми помогнеш да го заблуждавам, докато дойде брат ти. Не ме напускай, Инига. Аз ти казах истината. Не ми ли дължиш поне малко признателност, заради старите времена? — Аллах! Не беше спасила Инига, за да се самоубие. Когато Карим и Хаздай дойдат, те ще убедят бедното момиче, че не е право.

— Добре — отвърна Инига. — Засега ще остана с теб, Зейнаб. Ако не беше ти, аз щях още да съм в онази шатра, без да знам истината. Да знам, че детето ми е в безопасност, си заслужава да изтърпя всичко, което може да ми причини Али Хасан.

Тя излезе от коритото и се избърса с влажната кърпа, която беше използвала Зейнаб.

Стражът влезе с един чист кафтан в ръка и огледа Инига.

— Ето, момиче.

— Ако още един път влезеш в тази шатра без мое разрешение — каза грубо Зейнаб, — ще накарам Али Хасан да ти извади очите. Разбираш ли ме?

Стражът се отдръпна, кимна и излезе.

— Как се осмеляваш да им говориш така? — попита Инига с възхищение.

— Не бива да показваш страх пред същества като тях, Инига. Ако им покажеш, че се страхуваш, те ще те използват. С Али Хасан например играя играта на съвършената робиня за любов. Карам му се за грубостта и невежеството. Но когато съм с него в присъствието на други мъже, трябва да се държа като най-покорната и скромна жена на света. Виждаш ли, Али Хасан иска да се наслади на всички удоволствия, които може да му даде една робиня за любов, но не мога да го излагам пред подчинените му. Мъжете са наистина доста лесни за управление, Инига. Що за жена е била снаха ти Хатиба, след като му се е отдала? Той е привлекателен, като се изключи белегът му, но му липсва интелект.

— Аз не познавам мъжете. Ахмед беше мил и внимателен, както и всички мъже, които познавах преди онзи ден. Сега вече знам, че те са рядкост, че повечето мъже са жестоки, коварни зверове, които не се интересуват от нищо, освен от себе си. Когато… ако брат ми дойде за теб, Зейнаб, не го напускай отново. Той те обича. Винаги те е обичал. Не обичаше тази кучка Хатиба. Проклинам я! Ако не беше тя, семейството ми нямаше да бъде избито! — Инига се разплака.

Зейнаб я утешаваше, но знаеше, че не може да каже нищо на Инига, което да намали болката й. Всичко, което можеше да направи засега, беше да я държи далеч от Али Хасан и хората му. Карим и Хаздай щяха да дойдат след ден-два.

— Ела — каза й тихо тя. — Хайде да поспим.

На сутринта им донесоха храна и коритото отново бе напълнено с топла вода. Али Хасан дойде да гледа как се къпе Зейнаб. Когато тя излезе от водата, Инига я чакаше с кърпата, но Али Хасан пристъпи напред и я взе от ръцете й.

— Нека аз да го направя — каза той дрезгаво.

— Не можеш ли да потискаш желанията си, Али Хасан? — попита го Зейнаб.

Забеляза, че брадата му е току-що подрязана и беше парфюмиран с благовонно масло с аромат на бадеми. Тъмните му очи бляскаха под гъстите вежди.

— Аз не съм някое нетърпеливо момче, Зейнаб. Ще имаш достатъчно време, за да се подготвиш за мен, но междувременно искам да се наслаждавам на прекрасното ти тяло.

Той я избърса. Когато свърши, пъхна пръста си между заоблените извивки на ханша й.

— Знаеш ли как да приемеш мъжа тук? — попита я той.

— Разбира се, че знам — отвърна тя и в гласа й прозвуча нетърпение.

Той махна пръста си и избърса краката й. После хвана едната й гърда, тя дръпна кърпата от ръцете му и отстъпи назад.

— Ще замръзна от студ, преди да свършиш, Али Хасан — скара му се тя. — Инига, донеси ми кафтана.

Той се засмя и каза:

— Кожата ти наистина е много мека. Не ме излъга. Само като те докосвам, се възбуждам. Виж! — Той отново извади члена си.

Инига трепна и се извърна, но Зейнаб се изсмя.

— Този буен приятел няма и представа какво удоволствие мога да му дам. Трябва да го научиш на търпение, Али Хасан.

Тя протегна ръка и го докосна. Той се заля от смях.

— Обичаш ли да се обзалагаш, красавице? Хващам се на бас за сто златни динара, че ще закрещиш от удоволствие още първия път, в който ти го вкарам.

— Наистина ли? А аз се хващам на бас за петстотин златни динара, че ще те накарам да виеш още първия път, когато правя любов с теб, Али Хасан.

— Приемам облога ти, красавице — каза той, ухили й се похотливо и излезе.

Инига, чиито очи се бяха разширили от страх, попита:

— Какво ще се случи, ако брат ми не дойде, Зейнаб? Какво ще се случи?

— Не се страхувай за мен, Инига. Ако Карим и Хаздай не дойдат на третия ден, ще дойдат на четвъртия, а аз ще съм с петстотин динара по-богата — каза мрачно Зейнаб.