Бъртрис Смол
Робиня за любов (3)

Глава 2

Най-после изпратиха за Алисдер Фергюсън. Той пристигна бързо. Възхити се на най-малкия си син, видя Сорча и нареди сватбата да стане още същата вечер.

— Тя е силна жена, но не мога да бъда сигурен, че ще преживее нощта — каза той на близначките. — Искам да види как ще се омъжиш за момчето ми, Груоч Макдаф. — Погледът му се премести към Реган. — Приготви сестра си, момиче, защото майка ти няма да може. Аз ще отида да доведа свещеника.

— Донесете вода за къпане — заповяда Реган на прислужниците и когато те изпълниха нареждането й, тя ги отпрати. — Сама ще се погрижа за сестра си. Елате да ни извикате, когато Фергюсън се върне със свещеника и младоженеца, но не ни безпокойте дотогава.

— Защо ги отпрати? — попита с любопитство Груоч, когато останаха сами.

— Не искам никой да те вижда гола, защото коремът ти, колкото и да е малък, може да предизвика подозрения — каза й Реган. После се усмихна. — Виждаш ли — каза тя, протягайки ръка към Груоч. — Направила съм специален сапун с аромат на лавандула за този ден.

Двете момичета съблякоха дрехите си и се изкъпаха последователно — първо Груоч, а после и Реган. Измиха не само телата си, но и дългите си руси коси. После Реган отиде до една ракла и извади чисти дрехи за двете. Долната риза на булката беше зелена, роклята й — тъмновиолетова. Сестра й беше облечена в същите цветове, само че не толкова наситени. И двете нямаха обувки, защото нямаше да излизат навън.

Груоч сложи на челото си златна верижка със скъпоценни камъни, която трябваше да задържа косата й. Нито тя, нито Реган знаеха какви са камъните, но Сорча винаги беше казвала, че трябва да се носят от булката на сватбата й — верижката беше част от собствения й чеиз. Косата на Груоч беше разпусната, като на булка. Реган беше сплела своята на плитка. И двете момичета бяха прикрепили на раменете си по едно клонче от боровинка — знака на клана Макдаф.

— Как ще си разменим местата после? — попита Реган.

— Ще ме подготвиш за първата брачна нощ в спалнята на майка — отвърна Груоч. — След това ще се разменим.

— А след това? — настояваше Реган.

— Не знам. Може би ще бъдеш принудена да прекараш цялата нощ с Ян, но когато той заспи, ще можеш да се измъкнеш от стаята, а аз ще те чакам, за да заема мястото, което ми принадлежи. Ако не успееш през нощта, ще се сменим на сутринта. — Груоч потупа успокоително сестра си по рамото. — Не мога да ти изкажа всичката си благодарност, Реган. И запомни, не показвай на Ян, че се страхуваш от него, дори да е така. Казвали са ми, че е жесток, ако жената е слаба. Трябва да бъдеш силна. Само прави каквото ти казва и се опитай да не плачеш.

Когато най-после ги извикаха, в залата откриха Сорча, която двама от по-големите синове на Фергюсън бяха донесли на носилка. Всички бяха тук — Фергюсън от Килилох и кланът им, оцелелите от клана Макдаф от Бен Макдюи и свещеникът.

— Приближете се! Приближете се! — извика Фергюсън. После хвана Груоч за ръката и я заведе до сина си Ян.

„Той дори не погледна към мен — помисли си Реган, — Ако не беше златната верижка, той въобще не би могъл да ни разпознае. Никой от тях не би могъл.“ Незнайно по каква причина измамата, която извършваха, й се струваше съвсем нормална. Очите на Реган срещнаха тези на майка й, в първия прям поглед, който някога си бяха разменяли. Устните на Сорча се разтегнаха в лека усмивка. И отново върна цялото си внимание върху Груоч.

„О, кучко! — помисли си Реган. — Пожертва и двете ни за отмъщението си, а сега ще ни оставиш да се грижим сами за себе си, разделени. Наистина се чудя какво ли би си помислил баща ни за това, което направи Сорча Макдаф“

Реган така се беше замислила, че почти не обръщаше внимание на това, което ставаше около нея. Внезапно забеляза, че лицето на майка й изразява облекчение. Фергюсън потупваше най-големия си син по гърба. Сватбената церемония беше свършила и гайдите засвириха. Близначките се присъединиха към майка си и Алисдер, а младоженецът и братята му започнаха да танцуват за тях.

Каквото и да мислеше Сорча Макдаф за клана Фергюсън, Реган трябваше да признае, че бяха красиви мъже. Вдигаха шумно тост след тост за булката и младоженеца, дори докато танцуваха.

Сорча се закашля и когато й дадоха да пийне малко вода, тя успя да прошепне:

— Трябва да съм сигурна, че Груоч е подготвена за първата си брачна нощ, преди да умра. Вземи сестра си, Реган, и я подготви за съпруга й, тъй като аз няма да мога.

Двете сестри се измъкнаха, без никой да забележи. Втурнаха се по стълбите към кулата, в която бе приготвена стаята на младоженците. Груоч бързо съблече дрехите си, смени ги с тези на сестра си и сплете косата си.

— Да не би да трябва да съм гола? — попита Реган. Беше останала само по ленената си долна риза, разресвайки с пръсти златистите си коси.

— Да — отговори сестра й. — Така само ще запазиш дрехите. Страхувам се, че ако си с тях, той ще ги разкъса, Реган.

— Груоч — поправи я близначката й. — Аз съм Груоч, а ти си Реган.

— Влизай в леглото — каза й фалшивата Реган. — Вече ги чувам да се качват. Мама не ни даде много време, нали? Мисля, че ще умре, преди да е изтекла нощта.

Подменената булка тъкмо се беше пъхнала в леглото, когато вратата на малката стая се отвори с трясък. Голият Ян Фергюсън беше блъснат вътре от роднините си.

— Изпълни задълженията си с момичето, Ян — каза високо баща му. После протегна ръка и издърпа другата близначка от стаята. — Това тук вече не е подходящо място за теб, моя малка монахиньо.

Груоч беше изумена. Не си беше и представяла, че Ян Фергюсън е толкова… толкова… добре сложен. Джейми Макдаф беше добър любовник, но мъжествеността на Ян обещаваше много приятни часове. Може би Реган беше права. Майка им скоро щеше да умре. Враждата трябваше да свърши. Нейният син щеше да наследи земите и да осъществи отмъщението за клана Макдаф, но тя — Груоч — щеше да бъде доволна да установи мир между двата клана, каквото беше желанието на Алисдер. Що се отнася до близначката й, веднага щом Груоч се убедеше, че не е бременна, щеше да се погрижи да я изпратят в манастира, за да изживее там живота си.

— Погрижи се за майка си, Реган Макдаф — заповяда й Алисдер. — Аз ще изчакам тук, за да се уверя, че синът ми прави това, което трябва, и за да се уверя, че сестра ти е девствена, както би трябвало да бъде. Ако разбера, че ме е измамила… — Той направи едно движение с ръка по, гърлото си.

— Господарю — попита го тя, — защо смяташ, че Груоч не е девствена и че може да те мами? — Кой ли беше посял тази мисъл в главата му?

— Брат ти Доналд каза, че тя е много приятелски настроена към младия Джейми Макдаф — отговори й той.

— Трябва да внимаваш с брат ми Доналд — каза му тя. — Той обича да си измисля какви ли не лъжи и очевидно му доставя удоволствие да сее раздор между нас. Майка го е била много пъти за това. И аз, и Груоч много обичаме братовчеда Джейми, но между тях няма нищо, кълна се. Винаги сме били тримата заедно, защото мама настояваше да спазваме благоприличието.

— Ти си добро момиче, Реган Макдаф — каза й той. — А сега иди при майка си, за да облекчиш последните й часове на тази земя.

— Няма ли да я видиш отново? — попита тя.

— Майка ти и аз вече се сбогувахме — каза той и внимателно я побутна към стълбите, връщайки цялото си внимание към брачната стая и младоженците.

 

 

Вътре гореше само една свещ. Ян Фергюсън се разходи пред момичето, което го чакаше в леглото.

— Е? — обърна се той към нея.

— Е, какво? — отвърна тя. Сърцето на Реган биеше бясно, но тя не показваше страха си пред мъжа.

— Не мислиш ли, че имам добро копие, Груоч? Не е и наполовина възбуден, а очите на малката монахиня станаха като паници, когато го видя. Жалко, че не съм езичник и не мога да имам и двете ви за съпруги. Нашите предци са имали по повече от една жена, доколкото знам, а саксонците все още продължават този обичай. Би ли ти харесало да ме делиш с още някоя, моя сладка жено?

— Чувам, че вече те деля — отвърна Реган, развеселена. — Казват, че имаш повече от дузина копелета по тези земи, Ян Фергюсън. Обаче децата, които ще направиш на мен, ще сложат край на една вражда и ще бъдат твоите законни наследници, съпруже мой.

— Смела си — каза той. Не знаеше дали трябва да я удари за това нахалство. Реши, че безстрашието й му харесва. — Доналд казва, че вече си ми изневерила с Джейми Макдаф, Груоч. Ако е така, ще те убия, а сладката малка монахиня ще стане моя съпруга.

— Доналд е лъжец — отвърна спокойно тя. — Ела, господарю и сам се увери дали съм девица или не.

„Доналд ще си получи заслуженото за това“ — реши Реган, докато протягаше ръцете си към Ян.

Той издърпа завивката, която я покриваше. Имаше малки гърди и дълго тяло. Кожата й беше гладка. Той протегна ръка, за да я докосне. Беше мека. Хвана един кичур от златната й коса. Наведе се и я целуна по устата за втори път днес и мигновено се възбуди. Хвърли се на леглото и здраво я стисна в прегръдките си.

Реган сбърчи нос. Ян Фергюсън миришеше на коне и пот. Очевидно не се беше къпал от доста време. Беше любопитна какво точно става между мъжете и жените, но не завиждаше на сестра си за този мъж. Ръката му се пъхна между бедрата й, докосвайки я там, където тя никога не си беше помисляла, че може да бъде докосвана. Притисна я към леглото с тялото си, докато другата му ръка хвана едната й гърда. Реган прехапа устни, за да не извика. Грубостта му започваше да я плаши. Спомни си какво я беше предупредила Груоч._ Не му показвай, че се страхуваш._

Тя се изви, за да се измъкне от него, и той изръмжа раздразнено.

— Какво трябва да правя, Ян? — попита го тя. Сигурно и тя трябваше да вземе някакво участие във всичко това.

Той я погледна изненадан.

— Но, жено, не е нужно да правиш нищо. Съвсем скоро ще те изчукам. Просто си лежи като добро момиче. Мъжът е този, който върши цялата работа.

Той отново притисна устните си към нейните, отвори устата й и вкара езика си вътре.

Реган беше изненадана. Ако всичко, което прави жената, е да лежи, защо толкова много харесват това нещо, наречено правене на любов? Може би когато стигне до чукането, ще е по-лесно. Със сигурност това досега не й харесваше. Беше грубо, потно и доста неприятно.

— Разкрачи краката си, момиче — заповяда й той и се настани между тях, когато тя се подчини.

Объркването й бе сигурен знак, че е девствена, помисли си Ян. Доналд ще си получи боя, ако е излъгал. Ян Фергюсън се намести и натисна силно само за да установи, че нещо му пречи. Девствената й ципа, реши той, отдръпна се малко и натисна още по-силно.

Реган изпищя от изненада, когато болката прониза цялото й тяло. Забрави за съвета на Груоч и започна да се бори с всички сили — удряше го с малките си юмруци, но той не спря.

— Причиняваш ми болка, Ян! — проплака тя. — Спри! Спри!

Той сякаш не я чуваше. Усилваше темпото, стенеше и се потеше, докато най-накрая се стовари върху нея с победен вик.

— Исусе, ти наистина си тясна, момиче, но ще се погрижа и за това. — После слезе от нея, взе свещта, вдигна я над Реган и се усмихна, доволен от кръвта по бедрата й, по чаршафите и върху спадналия си член. Отиде до вратата, отвори я и каза: — Влез, татко, за да се увериш сам. Моята сладка женичка наистина беше девствена, нали, Груоч?

Реган си помисли, че към края я беше боляло по-малко. Но въпреки това въобще не й беше харесало. Алисдер я погледна и кимна, доволен. Тя не изпита никакъв срам. Само някакъв студ, който обхващаше цялото й тяло. Ако това беше правенето на любов, близначката й можеше да му се наслаждава колкото си иска. Но на нея това хич не й се нравеше.

— Набий хубаво Доналд заради мен — каза Ян на баща си. — Това копеле ни излъга.

— Така предположи и малката монахиня, когато я попитах преди малко — отвърна Алисдер Фергюсън. — Е, доволен съм, че момичето се оказа непорочно. Оставям те да се забавляваш, момко. Лека нощ.

Реган вече си мислеше, че Ян въобще няма да спи, защото направи същото още два пъти. Тогава най-после захърка, за нейно огромно облекчение. Когато се убеди, че той няма повече да се събуди, тя се измъкна от леглото и пропълзя към вратата. Взе само ризата си. Облече я, внимателно дръпна резето и избяга от стаята. Изтича надолу по стълбите и отиде в спалнята на майка си, където седеше и близначката й.

Груоч бързо скочи на крака, когато видя сестра си.

— Добре ли си? — прошепна тя.

— Едва ли — отвърна Реган. — Той ме нарани ужасно. Най-добре е да побързаш, преди да се е събудил. Изглежда разгонен като жребец, сестро моя.

Близначките бързо размениха дрехите си, като Груоч размаза малко кръв от пиле върху бедрата си, преди да облече ризата.

— Благодаря ти — каза просто тя й излезе.

Реган тихо изми доказателството за добродетелността си и също се облече. Седна на дървената пейка и се намръщи. Все още я болеше.

— Реган. — Гласът на майка й прекъсна мислите й.

Тя се наведе и погледна към лицето на Сорча.

— Да?

Майка й хвана ръката й.

— Ти си добро момиче — каза тя и издъхна.

Реган беше изумена, но и тя не знаеше от какво точно. Майка й умря толкова просто, но последните й думи бяха необичайни. Беше копняла през целия си живот само за една мила дума от Сорча Макдаф, но всичките мисли, мечти и мили думи на майка й бяха само за Груоч. Но ето че последните й думи бяха за нея.

— О, мамо — успя да каже тя. — Нека Бог да прибере по-бързо бедната ти душа на небето.

После се освободи от мъртвата ръка на майка си и слезе в залата, за да съобщи на Алисдер, че майка й вече не е между живите. Той кимна и на Реган й се стори, че в сините му очи проблясват сълзи.

— Ще извикам старата Брайди, за да ми помогне да я подготвя, господарю — каза му тя. — Нека Груоч и съпругът й да спят спокойно тази нощ.

— Да — съгласи се той.

Не каза нищо повече.

 

 

На следващия ден погребаха Сорча Макдаф до съпруга й на хълма срещу езерото. Денят беше сив и мрачен. Гайдите свиреха тъжно, докато полагаха мъртвото тяло в гроба. След смъртта на Торкъл Макдаф, Сорча бе станала водач на клана. Сега и нейното сърце бе спряло да бие. Наследницата на Бен Макдюи беше омъжена за един Фергюсън, а след един месец сестра й щеше да замине на юг, в манастира, и никой повече нямаше да я види. Плачът на членовете на клана беше искрен.

Джейми Макдаф потърси Реган.

— И как му се стори на Ян Фергюсън булката му? — попита я той.

— Девствена — отвърна тя тихо, — и ако някой каже нещо друго, само ще й навреди, братовчеде — предупреди го тя.

— Омъжи се за мен — каза той внезапно.

— Защо? За да можеш да си представяш, че съм Груоч, така ли, Джейми? Не, мисля, че по този начин ме обиждаш. Не бъди глупав, момче. Остави нещата такива, каквито са.

— Ти си дъщеря на Торкъл Макдаф. Има много хора, които искат вождът на Бен Макдюи да е от клана Макдаф, а не Фергюсън.

— Те също са глупави, Джейми Макдаф — отвърна Реган. — Не познавах баща си, защото е бил убит, преди да се родя. През всичките тези години живяхме в мир, Фергюсън са повече от нас и това е основната причина да ни победят. Защо отново да започваме война? Само за да избият мъжете ни за славата на Бен Макдюи? Не бих си навлякла такъв грях.

— Майка ти не би избягала от такава борба.

— Майка ми е мъртва — каза му тя грубо. — А ако не си доволен от положението, Джейми Макдаф, махни се от Бен Макдюи! Няма да ти позволя да разрушиш щастието на сестра ми.

— Щастие? С един Фергюсън?

— Тази сутрин тя ми каза, че Ян е добър любовник — каза Реган и после добави: — Най-добрия, когото познава.

Той се отдръпна от нея. В очите му имаше болка. Виждаше го за последен път. За свое голямо облекчение тя научи, че Джейми е отишъл като наемен войник в някакво място, наречено Византия. За голямо нейно учудване, Груоч също беше доволна от заминаването на бившия си любовник. Изглежда начинът, по който съпругът й правеше любов, й допадаше.

 

 

Реган остана в Бен Макдюи, но за своя изненада откри, че без майка й домът й беше като някакво непознато място. Груоч започна все по-често да демонстрира ревност от вниманието, което Ян оказваше на сестра й, и открито показваше, че няма търпение тя да си тръгне. Беше много доволна, когато разбра, че месечното неразположение на Реган е дошло.

— Значи вече можеш да си тръгваш — каза тя направо.

— Да — отвърна Реган. — Ще ми дадеш малко време, докато това свърши, нали, сестро? Знаеш колко е болезнено, а като прибавим и пътуването…

— Да — съгласи се с неохота Груоч. — И без това ще пътуваш дълго. Защо да го правим още по-неприятно за теб?

— След като замина, ние никога повече няма да се видим — каза Реган, — но аз винаги ще те обичам, Груоч.

— Аз също — отвърна сестра й, поомекнала. — Наистина искам да не се налагаше да заминаваш, но старецът е категоричен. Казва, че само ще изкушаваш членовете на клана Макдаф.

— Прав е. Джейми Макдаф ми предложи да се оженим и да се противопоставим на Фергюсън. А аз му казах, че според теб Ян е по-добър любовник.

— Наистина е. — Груоч се изкикоти. — Беше права, когато каза, че е като жребец. Почти съжалявам, че съм бременна, защото няма да мога да го задоволявам, когато коремът ми порасне. Страхувам се, че тогава ще се върне при някоя от любовниците си.

— Каза ли му вече, Груоч?

— Не, но скоро ще го направя — отвърна сестра й с усмивка. — Ще се надуе като петел, а и старецът ще е доволен.

Тя е щастлива, реши Реган. Отмъщението, което майка им бе замислила, скоро ще се изпълни, но Груоч в момента не се интересува много от това. Тя е доволна да е съпруга на Ян Фергюсън, макар че Реган не можеше да я разбере. Той бе красив мъж, но със зло сърце. С всяка изминала година все повече ще заприличва на баща си. Какви ли ще бъдат децата им? Никога нямаше да разбере. Съвсем скоро ще си тръгне от Бен Макдюи. Груоч изглежда е намерила мястото си под слънцето, но тя все още не беше.

 

 

Реган Макдаф напусна дома си през една лятна утрин. Пътуването към Страчклайд щеше да трае две седмици. Щеше да я придружава група мъже от двата клана. Алисдер Фергюсън й показа една малка, но тежка чанта, която след това даде на водача на ескорта.

— Това е зестрата ти, момиче. Андрю ще я даде на Майка Юна. — После, може би усетил страха й, той добави: — Манастирът „Дева Мария“ е много хубав. Намира се до морето. Ти никога не си виждала море, знам това. То може да е много красиво, но понякога е жестоко. През ясни дни ще виждаш цяла Ирландия, земята на келтите. Моята родственица, Юна, е игуменка там. Или поне беше, когато ти се роди. Тя е добра жена, Реган. Но дори и тя вече да не е там, името ти е записано в книгата на бъдещите монахини. Там ще бъде твоят дом и твоето място.

— Аз нямам място тук, нали, господарю? — попита тя смело.

Той въздъхна.

— Страхувам се, че от теб няма да излезе добра монахиня, но какво друго бих могъл да направя с теб, момиче? Може да има само една наследница на Бен Макдюи и тя е съпруга на сина ми. Скоро ще имат бебе. Ти представляваш опасност за всички ни, Реган Макдаф. Без дори да казваш и дума, ти можеш отново да настроиш клана Макдаф срещу Фергюсън, а аз не мога да го позволя! Ти не си глупаво момиче. Зная, че ме разбираш.

Реган кимна.

— Да, но това не означава, че ми харесва. Не мога ли просто да замина някъде? Никога повече няма да се върна в Бен Макдюи! Мога да понеса мисълта, че съм отхвърлена!

— Ще ти кажа тайната на оцеляването, момиче. Първо трябва да се научиш на търпение. Това е много трудно за младите, знам това. После трябва да потърсиш властта в собствения си свят. Недей да се задоволяваш с това да останеш монахиня. Когато имаш власт, се чувстваш добре. А сега иди да се сбогуваш със сестра си.

Груоч едновременно се радваше и тъгуваше от заминаването на близначката си. Част от нея изпитваше облекчение, че Реган заминава. Ян непрекъснато я дразнеше, че не може да ги различава. А ако легнеше с малката монахиня, както той я наричаше, по погрешка? Тази мисъл беше твърде близо до неприятната истина. Освен това Реган знаеше тайната. Ако я нямаше, Груоч би могла да се преструва пред себе си, че детето, което носи, е на Ян. Никой друг нямаше да знае истината, когато Реган си тръгнеше. Но пък от друга страна, близначката й беше част от нея, както например дясната й ръка. Никога не се бяха разделяли, а беше много малко вероятно някога да се видят отново.

Прегръдката на сестрите беше отчаяна. Нямаше повече какво да си кажат. После Реган тръгна. Обърна се само веднъж, но Груоч плачеше на рамото на съпруга си и не видя последното махване за сбогом на сестра си.

Пътуваха по-бързо, отколкото Реган бе очаквала. Времето беше хубаво, а ескортът й бързаше да изпълни задачата си и да се прибере вкъщи. Хората от клана не се чувстваха добре в тези непознати земи. Пътуваха на запад, после завиха на юг. Ако пътуването беше с някаква друга цел, щеше да се хареса на Реган. Беше изумена от красотата на местата, през които преминаваха. Всички мъже, които я придружаваха, се отнасяха почтително с нея. Тя се радваше, че никой от собствения й клан не се опита да я изкушава с мислите си за връщане на старите времена.

Когато най-после стигнаха до брега и Реган за първи път видя морето, беше очарована. То сякаш се простираше навсякъде.

— Има ли край? — учуди се гласно тя.

— Предполагам, че от другата му страна има още едно момиче, което си задава същия въпрос — отвърна водачът на ескорта с лека усмивка. Той беше от клана Макдаф и въпреки, че съчувстваше на Реган, не искаше враждата между двата клана да се възобнови. Мирът беше хубаво нещо за мъж, който има семейство.

Времето рязко се промени и манастирът не изглеждаше много гостоприемен на фона на сивото небе. Почукаха на портите. Сградата беше от дялан камък, обкръжена от високи стени. Вратарката — дребна, нервна женица — пусна Реган и водача на ескорта.

— Изчакайте, моля — каза тя с тих, почти срамежлив глас. — Ще кажа на Майка Юб, че имаме посетители.

— Значи Майка Юна вече не е игуменка? — попита Реган. — Може би в крайна сметка никой не ме очаква — добави тя с надежда в гласа.

— Майка Юна е много стара и все още живее в манастира, но вече не може да се справя с отговорностите, които трябва да поема една игуменка.

Монахинята се отдалечи бързо.

— Някак си не ми се струва, че в такова тихо място могат да съществуват кой знае какви отговорности — каза капитанът, но когато се огледа наоколо, видя очевидните признаци на богатство. Навсякъде имаше златни и сребърни свещници, стените бяха облицовани със скъп плат. — Тук ще сте в безопасност и ще се чувствате добре, милейди — продължи капитанът, опитвайки се да успокои момичето.

— Има стени — каза Реган. — А в Бен Макдюи нямаше. Бях свободна да ходя, където и когато си поискам. Не обичам стените. — „Ще избягам — помисли си тя. — Когато придружителите ми си тръгнат, за да не могат да разберат и да кажат на Алисдер.“

— Може би ако Бен Макдюи беше обкръжен от стени, баща ви сигурно още щеше да бъде жив, а вие — булка като сестра ви, милейди.

Вратата се отвори и една висока, привлекателна жена влезе в стаята. Беше облечена в черно. На гърдите й имаше златен кръст, богато украсен със скъпоценни камъни, а ръката, която протегна към тях, беше отрупана с пръстени.

— Аз съм Майка Юб — каза тя с дрезгав глас. Тъмните й очи огледаха одобрително капитана.

— А това е дамата, Реган Макдаф — отвърна той, сигурен, че се е заблудил от израза в очите на игуменката. — Изпраща я господарят на Килилох. Всичко е уредено още преди години с Майка Юна. Ето зестрата на момичето.

Очите на Реган срещнаха тези на монахинята и за нейна изненада в тях видя смях. Нима тази жена й се подиграваше?

— Този живот не я привлича, нали? — каза Майка Юб. — Защо тогава е тук?

Тя прецени тежестта на малката чанта. Не беше най-тежката, която е получавала, но не беше и лека. Момичето очевидно не беше с нисък произход.

— Тя е една от двете наследници на Бен Макдюи — обясни капитанът. — Жената на убития господар Торкъл Макдаф роди близначки. Нямаха синове. Господарят на Килилох, който е родственик на Майка Юна, сгоди първородната близначка за своя наследник. Тази тук е втората. Бен Макдюи не можеше да има две наследници, а сега сестра й вече е бременна. Съдбата на момичето е определена още при раждането му и то трябва да остане тук.

— А къде е Бен Макдюи? — попита го Майка Юб.

— В планините на Шотландия, почти до другото море — обясни капитанът. — Пътувахме петдесет дни дотук.

— Разбирам — каза замислено Майка Юб. Бяха изпратили момичето на другия край на света, за да не изкушава хората от клана си да въстават срещу този господар на Килилох, който явно й беше отнел наследството чрез брака между сина си и сестрата на момичето. — Как се казва господарят ти, добри ми капитане?

— Алисдер Фергюсън — отвърна той.

— Тогава можеш да кажеш на Алисдер Фергюсън да не се тревожи за лейди Реган. Има думата ми, че нито той, нито някой от Бен Макдюи ще я види отново. Тя е под моя опека. — Майка Юб се усмихна. — Можете да тръгвате, капитане.

За огромна нейна изненада капитанът коленичи пред Реган и целуна ръката й.

— Бог да ви пази, милейди — каза той, изправи се и тръгна да излиза.

— Ела с мен — каза рязко Майка Юб.

Реган последва монахинята. Налагаше й се да подтичва, за да не изостава. Откри, че сградата беше построена във формата на квадрат. Пресякоха вътрешния двор, който представляваше малка розова градина. Беше много тихо, но Реган видя монахините, които се молеха в килиите си на приземния етаж. Майка Юб отвори една врата и се изкачи по тесните стълби. Реган я следваше. В края на стълбата се отвори врата към голяма, светла стая.

Монахинята свали забрадката си и черната й коса се разпиля по гърба. Тя се обърна и заповяда на Реган:

— Свали наметалото си, момиче. Искам да те огледам по-добре.

Реган беше изумена, но се подчини. Под тъмната си наметка носеше тъмносиня рокля.

Майка Юб издърпа воала от главата й.

— Господи! Косата ти е прекрасна! — Тя се обърна към мъжа, който Реган забеляза чак сега. — Как мислиш, Гунар? Това не е сламеножълто като косите на онези датски момичета. Това е истинско злато! — Отново се обърна към Реган: — Свали дрехите си, — момиче!

— Лейди! — Реган беше шокирана.

Майка Юб я плесна леко по бузата.

— Подчинявай се, момиче. Сега ти си моя. Аз заповядвам в този манастир.

— Що за монахиня е тази, която има мъж в стаята си и изисква от момичетата да се събличат пред нея? — попита Реган. — Къде е Майка Юна? Не мисля, че тя би одобрила това, което правите? Няма да остана тук!

Мъжът се изправи. Беше среден на ръст, набит и имаше суров вид. Косата му беше прибрана в опашка. Приближи се към Реган, погледна я в очите, но тя не трепна, както той беше свикнал да реагират хората на погледа му. Усмихна се студено. После посегна и я сграбчи за косата с едната ръка, а с другата разкъса роклята й само с едно движение. Завъртя я и свали останките от дрехата. После отстъпи назад.

— Руса девственица — каза той одобрително. Гласът му беше дрезгав. — Ще ни донесе доста парички. Донал Рай казва, че маврите са готови да платят цяло състояние за руса девственица. А е и млада.

— Аз не съм девствена — извика Реган. Ето! Това щеше да провали плановете му, каквито и да бяха те.

— Не си девствена и си дошла тук? — Гласът на Майка Юб скърцаше. — Що за безчестно същество си ти?

Мъжът избухна в смях.

— Юб, успокой се. Момичето явно лъже, за да се предпази, нали, красавице?

— Не лъжа! — отвърна гневно Реган.

— Лесно ще разбера — каза той и отново сграбчи косата й.

— Не лъжа — повтори Реган.

— Имала си любовник, така ли?

— Съпругът на сестра ми.

— Значи затова са те изпратили тук — обади се Майка Юб. — Много си смела!

— А каква сте вие, лейди? — попита гневно Реган. — Не знам точно за какво говорехте, но това със сигурност не е занимание за монахиня и трябва да се срамувате!

Реган не се страхуваше, макар че сигурно би трябвало. Почти можеше да надуши опасността, която я заобикаляше отвсякъде.

Мъжът на име Гунар, който продължаваше да я държи за косата, я завъртя и я блъсна към една маса до прозореца. Хвана я за врата и я принуди да се наведе.

— Стой мирно — изръмжа той, — или ще те убия.

Реган усети ръцете му на хълбоците си. Силното му тяло се притискаше към нейното и той изведнъж влезе в нея.

— Копеле! — изсъска Майка Юб. — Ти си ужасен човек, Гунар Бладекс! Да вземеш момичето пред мен! Мразя те!

— Не лъже — отвърна той. — Не е девствена, но е тясна и не е разработена добре. Съпругът на сестра й сигурно е бил единственият й любовник. — Той продължаваше да се движи напред-назад. — Донал Рай ще я вземе, Юб, и ще си плати добре. Нито една от останалите, които ще закараме този път не е толкова добра, колкото тази. — Очите му се затвориха за момент, той изстена и извади члена си от тялото на Реган. — Не се страхува, а това е хубаво. — Пусна я и й каза: — Облечи роклята си, момиче.

Реган се наведе и взе разкъсаните си дрехи.

— Съсипал си я — каза тя тихо, отказвайки да приеме това, което току-що й се беше случило. Той беше просто още един мъж като Ян, а такива мъже не означаваха нищо за нея. — Трябва или да я зашия, или да ми дадете нещо друго, лейди — обърна се тя към Майка Юб.

Беше толкова спокойна, че монахинята се изплаши. Момичето беше насилено по извънредно груб начин. Би трябвало да е съсипана, ужасена, но тя не беше.

— Няма време да шиеш каквото и да било — каза нервно Майка Юб. — Ще ти дам да облечеш нещо. — Тя отиде до една ракла до стената и извади от нея една тъмна на цвят рокля и долна риза от груб лен. — Ето, момиче.

Реган взе дрехите. Те въобще не отговаряха по качество на собствената й рокля. Колко странно, помисли си тя, че забелязва такова нещо в такъв момент. Тя облече дрехите и се обърна към монахинята:

— Дайте ми игла и конец, лейди. Ще зашия моята рокля и ще ви върна тази. Не обичам да изхвърлям.

Реган вдигна наметката си и се уви в нея. Познатият аромат на собствените й дрехи й подейства успокоително.

Гунар Бладекс кимна.

— Ще се занимава с това по време на пътуването — каза той на Майка Юб.

Реган вдигна поглед към него.

— Къде ще ме водите?

— В Дъблин.

— Къде е това?

— Какви са тези глупави въпроси? — Майка Юб отново се нервира.

— В Ирландия, през морето — отговори й Гунар Бладекс.

— А ако Алисдер Фергюсън изпрати някого за мен? — попита Реган.

— Няма да го направи, момиче — каза монахинята. — Изпратил те е тук, защото не иска никога повече да те вижда. Но ако все пак някой попита за теб, ще кажа, че си мъртва!

Гунар Бладекс се изсмя.

— Ти си една проклета кучка, Юб — каза той на монахинята. — Ще тръгнем следобед. Провери дали останалият товар е готов.

— Кога ще се върнеш при мен? — попита го тя.

— Няма да карам друг товар поне още няколко месеца, Юб — отвърна Гунар. — Ще се върна в Дания, след като свърша тази работа в Дъблин. Може би ще се видим през пролетта.

— А моят дял от печалбата? — Гласът на Майка Юб стана суров. — Мислиш ли, че ти вярвам, че ще си спомниш за него следващата пролет? Или ще ми платиш, преди да тръгнеш сега, или ще се върнеш, за да ми дадеш дължимото, преди да се върнеш вкъщи, Гунар Бладекс.

Той се намръщи, но й отговори:

— Ще донеса среброто ти, алчна кучко, преди да отплавам на север. А сега събери момичетата, че ще изпусна прилива. Не съм в настроение да чакам още дванайсет часа. — Той посегна към Реган и я сграбчи. — Тази ще взема сам.

— Първо ми дайте игла и конец — настоя Реган и монахинята й даде това, което искаше, преди да излезе с гръм и трясък от стаята.

— Ти си твърда като скала, момиче — каза й Гунар Бладекс. — Ако нямах такава изгода от теб, щях да те взема за съпруга. Как се казваш?

— Реган.

— Това е мъжко име.

— Майка ми искала син — отвърна Реган. — Първа се е родила близначката ми, Груоч.

— Има още една като теб? — Той подсвирна. — Ако ви имах и двете, щях да утроя богатството си, момиче.

После, без да каже и дума, той я изведе от стаята.

Слязоха по стълбите, но не минаха през двора. Той отвори една малка врата в стената. Тясна пътека водеше към брега. Там беше закотвен кораб. Реган за първи път през живота си виждаше нещо подобно.

— От какво е направен? — обърна се тя към Гунар.

— От дъб — отвърна той. — Мачтата е от бор.

— И това ще се движи по водата?

— Да.

— Колко дълго? Колко време е необходимо, за да стигнем до Дъблин?

— Три, четири дни. Зависи от вятъра. Не си ли любопитна какво ще правя с теб, Реган? Въобще ли не се страхуваш?

Тя го погледна с аквамаринените си очи и отговори:

— Може ли любопитството ми да промени съдбата ми, Гунар Бладекс? И защо да се страхувам от теб? Очевидно нямаш намерение да ме убиеш. Не съм искала да идвам в манастира и да стана монахиня. Каквото и да си ми приготвил, не може да е по-лошо от това, което трябваше да се случи с мен.

— Никога преди не съм срещал жена, която може да мисли — каза той с възхищение. — Ти не робуваш на глупави емоции, Реган, което е много хубаво. Е, ще ти кажа какво смятам да правя с теб. Ще те продам на един търговец на роби в Дъблин. Името му е Донал Рай. Занимава се само с най-хубавите робини. В страната на маврите има пазари за жени като теб. Ще живееш много по-прекрасен живот от сестра си, защото ще си любимата вещ на някой много богат мъж. А ако му родиш и деца — синове — щастието ти ще бъде пълно.

Реган кимна.

— Това е по-добра съдба от тази, която си мислех, че ми е отредена.

Беше толкова спокойна. Приемаше нещата с примирение, което го учуди.

— Не оставяш ли никого, когото обичаш, Реган? — попита я той. А любовникът й, съпругът на сестра й?

— Никой. — Виждайки въпросителното му изражение, тя му обясни за Ян Фергюсън. — Девствеността ми беше пожертвана, за да спаси Груоч и да осигури отмъщението на майка ми над клана Фергюсън. Това беше всичко.

— Никога не си обичала мъж?

— Никога не съм обичала никого, с изключение, може би, на Груоч — призна тя. — Дори не съм съвсем сигурна, че знам какво е точното значение на думата „любов“. Какво е любовта? Любовта на майка ми към баща ми се превърна в жажда за отмъщение. А какво е била преди това? Любовта й към Груоч явно е била същата. Груоч е била само средство за отмъщение. Тя убеди сестра ми да вярва в това, в което вярваше тя. А аз не означавах нищо за майка си. Само накрая, когато можех да й послужа за нещо, тя ми каза няколко мили думи. На смъртния си одър. До този момент се държеше така, сякаш не съществувам. Тя не ме е кърмила, нито пък ме е утешавала, когато бях малко момиченце. Груоч беше всичко, което имах, и то чак когато майка ми вече не я искаше. Любов? Дори не знам какво означава, нито пък дали съществува, Гунар Бладекс.

Сега той разбра защо тя не заплака, когато я изнасили.

Тя беше като легендарната ледена девица. Можеше само да завижда на мъжа, който ще събуди душата й, страстите й, любовта й. Реган беше най-красивата жена, която бе виждал. Беше съвършена. Беше умна и щеше да се научи как да се кланя, но никой никога нямаше да успее да я пречупи.

Нямаше друга жена като нея.

Хората му вече се изкачваха по хълма. Водеха една група плачещи жени. Избутаха кораба в морето и едно по едно качиха момичетата в него. Казаха им да седнат на кърмата под едно платно. Корабът започна да се отдалечава от сушата. Почти незабавно жените започнаха да реват, като някои дори си скубеха косите.

— Защо плачеш? — обърна се Реган към момичето до нея. Беше слаба, с луничаво лице и огромни кафяви очи.

— Как да не плача, лейди — изхълца момичето, разпознавайки високия произход на Реган, — когато напускаме родината си завинаги.

— Какво толкова скъпо имате тук, че ви е мъчно да се разделите с него? — обърна се Реган към жените.

— Те ще ни продадат като робини, лейди — обади се една от жените.

— И какво дължите на тези, които са ви отгледали и изпратили в манастира? Жената не е нищо друго, освен една вещ за семейството си. Просто ще смените един господар с друг — каза Реган спокойно.

— Но казват, че келтите са езичници! — изплака една жена.

Реган сви рамене.

— Всички мъже са еднакви — каза тя, обви наметалото около раменете си и затвори очи.

Жените около нея забърбориха, учудени. След време един тънък гласец до нея каза:

— Ти си много мъдра, лейди. Вече не се страхувам толкова.

Реган отвори очи.

— Как се казваш? — попита тя момичето с луничките. — Аз съм Реган Макдаф от Бен Макдюи.

— Казвам се Мораг — отвърна момичето. — Не познавам родителите си. Бях изпратена при Майка Юна преди единайсет години от семейство Кенеди.

— Какво стана с Майка Юна? — попита любопитно Реган.

— Припадна един ден. Когато се събуди, вече не можеше да говори. В началото монахините не знаеха какво да направят, защото Майка Юна беше много силна и винаги правеше каквото трябва да се направи. Тогава сестра Юб каза, че тъй като никоя от нас не знае какво да направи, тя ще заеме мястото на Майка Юна. Никой не посмя да й се противопостави. В началото всичко беше както преди. Тогава се появи Гунар Бладекс. Майка Юб каза, че й бил роднина. По-младите монахини и послушниците, започнаха да изчезват.

В началото не разбирахме какво става. Но един ден чух, как Майка Юб и Гунар Бладекс си говорят, коя ще е следващата, която ще изчезне от манастира. Продължих да слушам и разбрах, че продават жени. И разбрах още, че Гунар Бладекс е любовник на Майка Юб! Отидох при Майка Юна, за да й кажа какво, бях открила, но Майка Юб ме чула и така присъдата ми бе подписана.

— Какво си мислела, че може да направи за теб една жена, която не може да говори, глупаво момиче? — възкликна Реган.

— Да, права си — съгласи се веднага Мораг, — но не знаех какво друго можех да направя. Някак си, не се чувствах добре в манастира — призна тя.

Реган се засмя.

— Аз също не бих се чувствала добре.

По време на пътуването не се случи нищо особено. Докато останалите жени плачеха и се молеха, Реган Макдаф и Мораг се сприятелиха. И двете смятаха спътничките си за глупави създания, които оплакват съдба, която не могат да променят.

Даваха на жените хляб и сушена риба. През деня те се скупчваха на палубата, нощем спяха неспокойно под платното. Бяха им дали една кофа за естествените им нужди, която се изхвърляше в морето всеки път, когато я използваха.

Реган никога не беше смятала живота си в Бен Макдюи за разкошен, но в сравнение с този, беше направо великолепен. Останалите жени бяха селянки. Не познаваха по-добър живот. Какво ли би помислила Груоч за това? Дали въобще си спомняше за сестра си? Или пък животът й с Ян Фергюсън беше всичко, от което се нуждаеше? Реган никога нямаше да разбере.

Следобеда на четвъртия ден корабът влезе в Дъблинския залив, а после в устието на една река, където спряха, за да изчакат прилива. Реган никога преди не беше виждала град, но дървените къщи със сламени покриви не я впечатлиха особено. Гунар Бладекс дойде на кърмата и се насочи право към Реган и Мораг.

— Трябва да дойдеш с мен — каза й той дрезгаво.

— Мораг също — отвърна смело тя.

— Нея не мога да я продам на Донал Рай — обясни нетърпеливо той. Защо въобще спореше с нея? — Мястото й е при останалите.

— Мислиш ли, че само красотата ми ще направи впечатление на този Донал Рай? — попита тя. — Мисля, че наистина ще се впечатли, ако имам прислужница. В края на краищата, аз съм дъщеря на лорд, Гунар Бладекс.

Той помисли малко и реши, че е права. Дъщеря на благородник и прислужницата й. Донал Рай ще плати добре за такава стока. Той беше човек, който цени добрия вкус.

— Добре — съгласи се Гунар. — Прислужницата ти идва с теб. — Обърна се и се усмихна доволно, като чу стъпките зад себе си.

Реган се усмихна заговорнически на Мораг. Бяха измислили този план миналата нощ, докато останалите жени спяха. Никоя от тях не бе имала приятелка и сега, когато се намериха, не искаха да се изгубят.

Спуснаха котвата и жените отново започнаха да плачат. Гунар Бладекс изглеждаше отвратен. Обърна се към капитана на кораба Тор Стронгбоу и каза:

— Ще заведа тази лейди и прислужницата й при Донал Рай, а ти се занимай с останалите. Не се оставяй на Ларс Силвърсмит да те измами. Имаш десет жени. Всичките са в зряла възраст и никоя не е болна или слаба. Идеални са за робини. Ще очаквам добра цена за тях. — Обърна се към Реган и Мораг, които бяха застанали до него. — Хайде!

Те го последваха по дългия дървен док, наблюдавайки с интерес останалите кораби. Мъжете по тях също им бяха интересни. Някои бяха руси, други — с тъмна кожа и за тяхно учудване имаше и няколко, чиято кожа беше съвсем черна.

Тръгнаха към града и се спряха пред една сграда, построена от камък и дърво. Гунар Бладекс почука на вратата с дръжката на меча си. Не след дълго се чу изскърцване и се появи едно дребно тъмно лице. Явно посетителят беше добре познат, защото вратата се отвори по-широко.

— Здравей, Абу! — поздрави Гунар. — Виждам, че боговете все още ти позволяват да живееш в дома на Донал Рай.

— Оцелявам, Гунар Бладекс — отвърна му висок, писклив гласец.

— Никога не съм виждала някой толкова дребен — прошепна Мораг на Реган.

— Що за човек е това? — обърна се Реган към Гунар.

— Пигмей — беше отговорът.

Реган не разбра нищо и сви рамене към Мораг, която беше също толкова объркана. Намираха се във вътрешен двор. Наоколо бяха струпани най-различни стоки. Гунар се обърна, давайки им знак да го следват. Насочиха се към едно крило на сградата.

— Чакайте тук — заповяда Абу и се забърза с късите си крачка към вратата. Само след миг се появи отново. — Заповядайте! Господарят ми ще те приеме, Гунар Бладекс.

Влязоха в стаята. И двете момичета бяха изненадани от това, което видяха. Стените бяха дървени, а подът — от полиран камък. Нямаше прозорци, но гореше огън, който пръскаше достатъчно светлина. В едно кресло седеше, мъж със светлокафява кожа. Беше много дебел. Лицето му приличаше на пълна луна. Беше най-странният чужденец, който те някога бяха виждали, но когато заговори, акцентът му им беше познат.

— Какво си ми довел, Гунар Бладекс? — попита той, без да си губи времето в поздрави.

— Дъщерята на един благородник, Донал Рай — отвърна Гунар. Посегна към Реган, свали наметалото й, откривайки лицето й и дългата й златноруса коса. — Тази дама струва цяло състояние. Другото момиче е прислужницата й.

— Девствена ли е? — попита Донал Рай.

— Уви, господарю, не е. Изпратена е в манастира, защото е била любовница на съпруга на сестра си.

— И ти си проверил дали наистина не е девствена — каза сухо Донал Рай и поклати глава. — Ще трябва да ми я продадеш на половин цена, нали знаеш.

— Ако тя беше някое друго момиче, може би — възпротиви се Гунар. Махна на Реган да свали роклята си. — Погледни я, Донал Рай!

Реган стоеше съвсем гола пред мъжа. Коремът й беше плосък. Гърдите й, макар и малки, бяха много добре оформени. Краката й бяха стройни, с тънки глезени и тесни стъпала. При нетърпеливото движение на показалеца на Гунар тя се завъртя, разкривайки грациозната извивка на гърба си и заобления си ханш.

— Хмм — беше единственото, което каза Донал Рай. Погледът му внимателно изучаваше жената пред него. Може и да не беше девствена, но определено в нея имаше нещо специално.

— Тя е безценно бижу! — обади се отново Гунар.

— Как се казваш, момиче? — попита я Донал Рай.

— Реган Макдаф, господарю — отвърна тя.

— Колко мъже си познала, Реган Макдаф?

— Спала съм с Ян Фергюсън веднъж, господарю, и Гунар Бладекс ме насили, когато му казах, че не съм девствена.

— Защо не се страхуваш, момиче? — Черните му очи я пронизваха.

— Страхувам се, господарю, но какво бих могла да направя, за да променя обстоятелствата? Да плача би било безполезно, нали?

Той кимна. Тя наистина имаше възможности. Красотата й би била достатъчна на повечето мъже, но той имаше предвид един много специален мъж, който да стане господар на това момиче. Един мъж, който ще се заинтригува от интелекта на момичето така, както щеше да се заинтригува от красотата й.

— Много говори — каза той на Гунар Бладекс. — Една робиня трябва да е скромна.

— Смелостта лесно може да й се избие от главата — отвърна Гунар. — Дори има мъже, на които ще им хареса това малко упражнение по налагане на дисциплина.

— Дай й роклята — каза Донал Рай. — Видях достатъчно. Руса е, но не е девствена. Твърде пряма е, но с подходящо обучение ще мога да изкарам известна печалба от нея. — Той помисли известно време, после продължи: — Какво искаш за момичето, Гунар Бладекс, като имаш предвид, разбира се, че русата коса не компенсира недостатъците й?

Гунар каза цената и Донал Рай леко се намръщи. Назова своята и добави:

— Прислужницата също се включва. Не мога да разделя дамата от компаньонката й, защото това може да я натъжи, да се разболее и да умре. Много момичета правят точно това и тогава всичкото сребро отива на вятъра.

— Ако искаш и прислужницата, Донал Рай, ще трябва да се споразумеем за по-висока цена. — Гунар Бладекс не можеше лесно да бъде заблуден. Търговецът на роби наистина искаше Реган и щеше да я получи.

Донал Рай започна да си играе с ресните на ръкава си. Ако се обучи, момичето беше идеално за целта му. Вдигна малко цената и Гунар, който не беше очаквал толкова висока, кимна безмълвно.

— Абу, заведи жените в банята и се погрижи да се чувстват добре — бързо заповяда Донал Рай на слугата си, преди Гунар да е променил мнението си. — Донеси ми кесията и изпрати Герда за вино. Трябва да полеем сделката.

— Сделката е добра — каза Гунар бавно, все още невярващ на късмета си. Юб щеше много да се изненада… ако й каже. — Какво ще правиш с нея? Сигурно имаш нещо предвид.

— Имам дълг към един благородник в родината на майка ми — отвърна Донал Рай. — Ще му изпратя момичето в знак на благодарност. Русокосите жени с бяла кожа се ценят високо от маврите. Той е мъж, който харесва жените, а тя със сигурност ще му се понрави. — Той се усмихна широко. — Платих ти твърде много за това момиче, приятелю, но го направих с радост, след като знам, че тя ще увеличи благодарността на въпросния благородник към мен.

— Ти си една хитра стара лисица.

— Ще се връщаш ли в Дъблин преди края на годината?

— Мисля, че не. Смятам да се прибера вкъщи. Пак ще се оженя, а и синовете ми не могат да се справят с жътвата без мен. Освен това, братовчедка ми Юб, игуменката, няма да ми е подготвила достатъчно момичета преди следващата пролет. В нейния манастир открих тази красавица. Момичетата там са обикновено селянки с малка зестра и семействата им не очакват да ги видят отново. Това улеснява нещата. Ако пак намеря някоя като тази, която току-що ти продадох, ще я доведа при теб, Донал Рай. — Той се засмя приятелски.

Абу се върна, придружен от една висока жена, която носеше поднос. Гунар Бладекс гледаше изумен малките кюлчета сребро. Никога преди не беше виждал такова съкровище.

Донал Рай побутна кюлчетата към Гунар.

— Цената, за която се споразумяхме.

Изпиха по чаша вино и Гунар си тръгна доволен.