Даниел Стийл
Без драскотина (8)

Глава 8

Посетиха най-известните и скъпи парижки ресторанти — „Тайлеван“, „Тур Д’Аржан“, „Ше Лоран“ и „Лукас Картън“. Вечеряха много изискано, а обедите прекарваха в различни малки бистра на левия бряг на Сена. Денем пазаруваха и обикаляха антикварните магазинчета и художествените галерии. Джак купи на Мади прекрасна смарагдена огърлица от „Картие“. Беше като втори меден месец. Мади съжаляваше, че първата вечер се напи, макар да си спомняше смътно какво се бе случило тогава. Но в съзнанието й се бе запазило нещо злокобно, тъжно и ужасяващо. След онази вечер тя пиеше съвсем малко. Нямаше нужда. Джак я глезеше с подаръци и внимание и Мади се чувстваше опиянена от любов. Бе готов на всичко, за да я изкуши. Когато напуснаха Париж, за да се отправят на юг, тя отново бе изпаднала под влиянието на неговото обаяние и чар. Джак беше изключително добър и ловък в тази игра и винаги излизаше победител.

Отседнаха в „Отел дю Каб“ в Каб Д’Антиб. Апартаментът им имаше прекрасен изглед към океана. Прекарваха дните си в кабина на плажа, която бе достатъчно уединена и им предоставяше възможност да правят любов. Джак беше по-влюбен и по-щедър от всякога. Имаше моменти, когато Мади чувстваше, че главата й се замайва. Струваше й се, че всичко, което бе изпитвала към него преди — гняв, обида, възмущение, предателство — са били измислени и нереални чувства и само онова, което става в момента е истинско. Прекараха пет прекрасни дни на морето. На Мади не й се тръгваше за Лондон. Наеха яхта, отидоха до Сен Тропе, спряха да пазаруват в Кан и вечеряха в Жуан льо Пин, а когато се прибраха в Антиб, Джак я заведе на танци. Беше прекрасно, романтично, спокойно. Мади се чувстваше щастлива. Никога досега не бяха правили любов толкова често. Беше й приятно и смешно, че докато летяха към Лондон, тя едва седеше на седалката.

В Лондон Джак имаше повече работа, но въпреки това правеше всичко възможно, за да бъде постоянно с нея. След като обиколиха магазините, вечеряха в „Харис Бар“ и танцуваха в „Анабел’с“, отидоха в „Графе“, където Джак й купи пръстен със смарагд в тон с огърлицата, която й подари в Париж.

— Защо ме глезиш толкова много? — засмя се Мади, докато излизаха от магазина на Ню Бонд Стрийт.

— Защото те обичам. Ти си моята най-добра служителка. Моята звезда!

— Аха! Значи ми купуваш всички тези дрънкулки, вместо да ми увеличиш заплатата или да ме повишиш. — Мади беше в прекрасно настроение, но се чувстваше и доста объркана. Беше толкова мил сега и толкова необяснимо жесток, преди да заминат. Коя беше истинската му страна?

— Тайните ми намерения бяха да те съблазня — отвърна Джак строго и тя отново се разсмя. Искаше да го обича, искаше и той да я обича.

— Но сигурно искаш нещо в замяна, Джак — подразни го Мади.

Джак не го отричаше. Искаше тялото й. Денем и нощем. Мади имаше чувството, че се превръща в машина за секс. Веднъж или два пъти, докато се любеха, Джак й напомни, че я притежава и то съвсем сериозно, не на шега. Очевидно му доставяше удоволствие да го повтаря, затова Мади не му противоречи. Щом това означаваше толкова много за него, щеше да го остави да си го повтаря, макар че понякога се чудеше дали пък наистина не го вярва. Но бързо отхвърляше подобна мисъл. Та това беше глупаво! Джак не я притежаваше. Тя не беше негова собственост. Обичаха се и той й беше съпруг.

— Започвам да се чувствам като лейди Чатърлей — каза Мади през смях, когато Джак започна да сваля дрехите й още от вратата на хотелската стая. — Какви витамини вземаш? И не са ли малко множко?

— Когато става дума за секс, нищо не е прекалено много. Нали ни е хубаво! Обичам да правя любов с теб, когато сме в отпуск. Искам и на теб да ти е хубаво. — Но всъщност той обичаше да прави любов с нея и когато си бяха вкъщи. Сякаш имаше някакъв непрестанен и незадоволен апетит. Обикновено на Мади й беше много приятно, с изключение на случаите, когато беше груб. Както в Париж.

Последната нощ в „Кларидж“ се държа по същия начин. Танцуваха в „Анабел’с“ и когато се прибраха в хотела, той я притисна към стената, смъкна грубо панталоните й и почти я изнасили. Тя се опита да го спре, но той проникна грубо в нея, после я завлече в банята и я облада върху мраморните плочки на пода. Тя го молеше да престане, защото й причиняваше силна болка, но Джак беше толкова възбуден, че не чуваше молбите й. Когато свърши, сякаш дойде на себе си, извини се и я вдигна внимателно на ръце, за да я занесе във ваната, пълна с топла вода.

— Не знам какво става с мен, Мад. Ти си виновна — опита се да се оправдае той, докато търкаше гърба й. Когато влезе при нея, тя го изгледа подозрително, защото предполагаше, че отново ще пожелае да правят любов, но Джак само продължи да я гали нежно и внимателно. Животът с Джак беше една непрестанна въртележка от удоволствие и болка, страх и страст, безкрайна нежност, придружена от ужасяваща грубост и бруталност. Мади не можеше да си го обясни и съвсем се обърка. Джак я караше да прави такива неща, че след това тя се чувстваше неудобно. Но той я убеждаваше, че няма нищо нередно, защото са мъж и жена и той я обича. А когато я нараняваше, винаги повтаряше, че става така, защото тя го подлудявала и вината била нейна. В известен смисъл беше ласкателно, но понякога доста болезнено.

Двете седмици отпуск й се сториха месеци. Бяха преживели толкова много и забавни неща. Той непрекъснато я бе обграждал с внимание. Не я оставяше нито за минута сама, глезеше я по всевъзможни начини и се любиха толкова пъти, че Мади напълно загуби представа колко често са го правили.

Когато се прибраха в Джорджтаун, Мади имаше чувството, че е прекарала меден месец. Джак я целуна и се качи да занесе багажа, заедно с куфара, който купиха в Лондон, за да приберат новите й дрехи и бижута. През това време Мади преслуша съобщенията на телефонния секретар и се изненада, когато чу четири съобщения от асистента си, Грег Морис. Звучеше сериозно. Тя погледна часовника си и реши, че е много късно, за да му звъни. Така или иначе щеше да го види на другия ден.

Сред писмата нямаше нищо интересно и след една лека вечеря двамата си взеха душ и си легнаха. На следващата сутрин трябваше да стават рано.

По пътя към офиса бъбриха за незначителни неща. Мади остави Джак във фоайето и тръгна към кабинета си. Нямаше търпение да види Грег и да му разкаже за пътуването и впечатленията си. Затова остана силно изненадана, когато не го намери в стаята му. Върна се в кабинета си и изчете съобщенията и пощата си, която както обикновено беше пълна с писма на почитатели. Когато към десет часа Грег все още не беше се появил, Мади започна да се тревожи и отиде при секретарката си, за да я попита дали не е болен. Деби я погледна изненадано и очевидно се почувства неудобно.

— Ами… той… аз… Изглежда никой не ви е казал — смотолеви тя.

— Какво да ми кажат? — попита ужасено Мади. В гърдите й се надигна паника. — Да не би да се е случило нещо лошо? — Може би беше катастрофирал и никой не бе искал да разваля почивката й.

— Той напусна — отвърна секретарката.

— Как така напусна? — Мади все още не разбираше нищо.

— Ами така, не работи вече тук. Мислех, че знаете. Новият ви асистент започва от утре. Днес ще водите новините сама. Грег напусна на другия ден след вашето заминаване.

— Защо? — Мади не можеше да повярва на ушите си. — Да не би да се е скарал с някого?

— Не знам подробности — излъга секретарката, защото не искаше точно тя да бъде човекът, който ще й каже истината. Думите още не бяха заглъхнали, когато Мади изфуча и влетя като фурия при режисьора на предаването.

— Какво, по дяволите, е станало с Грег? — попита настоятелно тя.

Рейв Томпсън имаше уморен външен вид, сякаш носеше тежестта на цялата земя върху плещите си. Понякога това беше самата истина. Но си разбираше от работата и бе изключителен професионалист.

— Напусна — беше всичко, което успя да каже той.

— Това вече го знам. Къде? Кога? И защо?

— Шефовете промениха формата на предаването ви. Грег не пасваше на новата схема, нямаше нужда от него. Мисля, че отиде в Ен Би Си. Ще води спортните новини. Не знам подробности.

— Дрън — дрън! Всички повтарят едно и също: „Не знам подробности, не знам подробности“. И кой знае? — Нямаше нужда да пита. Вече се досещаше за отговора, затова излезе и се качи направо в офиса на Джак. Връхлетя вътре, без да почука или изчака секретарката му да предупреди за пристигането й. Той тъкмо оставяше телефона, а пред него на бюрото му имаше цяла камара документи. Работата, която се бе събрала за двете седмици почивка.

— Ти ли уволни Грег? — попита без заобикалки Мади. Джак я изгледа, преди да отговори.

— Взехме решение.

— Какво означава това и защо не ми каза, докато бяхме в Европа? — Чувстваше се измамена.

— Не исках да те разстройвам, Мад. Мислех, че заслужаваш истинска почивка.

— Имам право да знам, защо си уволнил асистента ми! — Това обясняваше четирите обаждания на Грег, както и тона му. Звучеше разстроено и разтревожено. — Защо го уволни? Та той беше много добър! И рейтингът му беше висок! Бяхме страхотен екип.

— Ние пък не мислим така — отвърна Джак. — Той не е чак толкова добър, колкото си ти, скъпа. Нуждаем се от по-силен човек, за да постигнем равновесие.

— Какво имаш предвид под „по-силен“? — Мади не разбираше какво й говори, защото беше прекалено ядосана на решението и на начина, по който го бяха взели.

— Грег беше прекалено мек, прекалено женствен. Ти го превъзхождаш и си по-голяма професионалистка. Съжалявам. Той някак се губеше, оставаше в сянка. До теб трябва да седи човек с по-голямо излъчване и с опит.

— И кой е този човек? — попита тревожно Мади. Тя харесваше Грег, беше й приятно да работи с него, освен това бяха много добри приятели.

— Брад Нюбъри. Не знам дали си го спомняш. Водеше новините от Средния изток по Си Ен Ен. Страхотен е. Мисля, че ще ти хареса да работиш с него.

— Брад Нюбъри? Този сухар? Чия беше тази идея?

— Взехме решението колективно. Той е професионалист и е много известен и опитен репортер. Смятаме, че ще е идеалният партньор за теб. — Мади не харесваше стила на Нюбъри, не харесваше и човека. По време на малкото им срещи той се бе държал арогантно и пренебрежително с нея.

— Той е сухар и е тъп като задник. Няма никакво излъчване — каза тя ядосано. — Ще накара всички зрители да заспят пред телевизорите. Дори най-горещите новини от Средния Изток звучаха отегчително, когато ги водеше той.

— Той е много опитен репортер.

— Грег също. Нашият рейтинг никога не е бил толкова висок!

— Твоят рейтинг никога не е бил толкова висок. Неговият беше започнал да спада. А аз няма да позволя да те завлече със себе си на дъното.

— Все пак не мога да разбера — продължи Мади, макар да не прие обясненията му за свалянето на Грег, — защо не ми каза.

— Защото не исках да те разстройвам, Мад. Разбери, това е бизнес. Шоу — бизнес! Трябва винаги да бъдем нащрек! Едното ни око винаги трябва да следи противниковия играч!

Мади се върна в кабинета си и се обади на Грег.

— Не мога да повярвам! Никой не ми каза и дума. Помислих, че си болен или че кой знае какво ти се е случило, когато не дойде до десет часа. Какво стана, когато излязох в отпуск, по дяволите? Да не си ядосал някого?

— Доколкото знам, не — отвърна тъжно Грег. Той харесваше работата си, както и партньорството с Мади. И двамата знаеха, че предаването им е хит. Но Грег виждаше и разбираше много повече неща от нея. — Сутринта, след като ти замина, Том Хелмси — това беше изпълнителният продуцент на предаването — ме извика, за да ми съобщи, че ме освобождават от работа. Уволняват, е поточната дума. Каза ми, че сме станали прекалено фамилиарни и близки и сме започнали да напомняме на публиката за Лаурел и Харди.

— Това пък от къде на къде? Кога за последен път сме пускали някоя шегичка?

— Не много отдавна, но аз мисля, че ключовата дума е: „близки“. Някой е решил, че ние с теб започваме да проявяваме персонално отношение към нещата. И освен това е подушил, че сме доста близки помежду си. По дяволите, Мади! Ти наистина беше най-добрият ми приятел! А на някого определено не му харесва това положение.

— Имаш предвид Джак? Грег, та това е лудост! — Не можеше да повярва. Нямаше причина да уволняват Грег, а и Джак никога нямаше да жертва рейтинга на най-доброто си и най-гледаното в страната предаване, заради личния си интерес. Но всъщност изборът на Брад Нюбъри беше доста странен. Грег дали смяташе, че Джак ревнува, или… Не, това беше абсурд! Не можеше да мисли така.

— Знам, че ти звучи налудничаво. Но на това му казват изолация. Замисляла ли си се колко приятели имаш? Можеш ли да ги изброиш? Колко пъти Джак те е пуснал да се видиш с някого? С мен нямаше избор, ние работехме заедно, аз ти бях колега. Нямаше как да ти забрани да ме виждаш. Затова намери начин да ме отстрани. Само помисли!

— Защо ще иска да ме изолира? — обърка се Мади. Грег отдавна бе забелязал, че Мади не проумява някои неща, но все не бе намирал време да й го каже.

— За да може да те контролира, Мади. Джак направлява живота ти, взема решенията вместо теб, никога не се консултира с теб. Дори не те бе предупредил, че тръгвате за Европа. Той те третира като парцалена кукла, която може да мести, където си иска, и ако не му хареса онова, което си направила, ти казва, че си едно нищо. Не е ли истина? Казва ти, че идваш от копторите, нарича те „беден бял боклук“, който пак ще се върне там, където му е мястото, ако не е той. Колко пъти ти е казал, че без него си нищо? Знаеш ли каква нелепа глупост е това? Защото е точно обратното. Той е нищо без теб. Благодарение на теб той има най-гледаните новини в страната. Ако напуснеш мрежата, можеш да отидеш, в която телевизия поискаш. Ще те лапнат като топъл хляб. Е, как ти звучи това, Мади? Като поведение на любящ съпруг ли, или като нещо друго, но също така добре познато?

Никога досега не беше се замисляла върху тези неща. Думите на Грег я ужасиха. Ами ако Джак наистина искаше да я изолира от хората? Колко пъти й бе повтарял, че я притежава, че е негова собственост. Тази мисъл я накара да потръпне.

— Звучи доста оскърбително — прошепна едва чуто Мади.

— Е, значи вече виждаш нещата в друга светлина. А виждаш ли нещо ново? — продължи Грег. — Да не би да искаш да ми кажеш, че всичко това не ти е познато? Единственото нещо, което той не прави с теб, е, че не те налага с юмруци и не те блъска по стълбите. Но той няма нужда от това. Защото те контролира по друг начин. И когато не изпълниш онова, което той иска или пък той не хареса нещо, което си направила, сваля те от екран за две седмици без предупреждение, замъква те в Европа и уволнява асистента ти. По моему си омъжена за мръсник, който те контролира. — Щеше му се да употреби думата насилник, но за него това бе едно и също.

— Може би, Грег — отвърна Мади. Разкъсваше се между желанието да защити Джак и между това да се съгласи със своя вече бивш асистент. Това, което чу, никак не й харесваше. Лошото беше, че не знаеше какво да прави.

— Съжалявам, Мад — каза малко по-спокойно Грег. Тя означаваше много за него, беше най-добрият му приятел и той не можеше да се примири с това, което й причиняваше Джак. Най-много го безпокоеше фактът, че Мади не го забелязваше. Но Грег го виждаше много добре. И беше сигурен, че точно това бе една от причините, ако ли не единствената, за неговото уволнение. Присъствието му и близостта му с Мади бяха прекалено опасни за Джак. Можеше да й отвори очите. — Онова, което прави, начинът, по който постъпва с теб, си е чиста форма на насилие.

— Така ми изглежда и на мен — съгласи се тъжно тя. — Но не съм съвсем сигурна. Може би преувеличаваме нещата, Грег. Той никога не ми е посягал, не ме е бил. — Всъщност много добре знаеше истината, но не искаше да я приеме. В същото време й беше трудно да я отрече.

— Смяташ ли, че те уважава?

— Мисля, че ме обича — отговори тя мигновено. — Мисля, че иска само най-доброто за мен, дори ако невинаги избира правилния път, за да го постигне. — Грег не можеше да се съгласи с нея. Призова я да помисли, да погледне по-задълбочено, по-отблизо върху живота, който водеше с Джак.

— Обикновено мъжете — насилници обичат жените, които насилват. Мислиш ли, че Боби Джо те е обичал?

— Не, не мисля. — Мади бе категорична. Не можеше да повярва, че Грег сравнява Джак с Боби Джо. Ужасяваше я самата мисъл и Мади не искаше и да чуе за това. Нещата стояха по съвсем различен начин.

Освен това придобиваха друго измерение. Беше едно да мисли, че Джак е насилник, и друго да чуе какво казва Грег за него. Това превръщаше страха й от насилие в прекалено реална възможност.

— Добре. Може би Боби Джо не те е обичал. Но само си помисли какво прави Джак с теб. Той се отнася с теб като с предмет. Разпорежда се, сякаш си вещ, която си е купил в магазина и за която си е платил. Колко много би трябвало да те обича, за да ти каже, че без него си кръгла нула? И иска от теб да му повярваш. — Всъщност положението беше още по-лошо, защото Грег бе напълно убеден, че Мади му вярваше. — Мади, той иска да си мислиш, че те притежава. Че си негова собственост. — Докато произнасяше тези думи, Мади почувства как я побиват тръпки. Същото й бе казал Джак, докато бяха в Европа. А Грег нямаше откъде да знае това.

— Какво те кара да мислиш така?

— Отстрани нещата се виждат по-добре. Мен не може нито да ме насили, нито да ме притежава, нито да ме измами. Мади, бих искал да направиш нещо за мен.

Мади си помисли, че Грег сигурно ще я помоли да говори с мъжа си да го върне обратно на работа. Самата тя искаше, макар да не бе сигурна, че Джак изобщо ще я изслуша.

— Ще направя всичко за теб — обеща Мади, без да се замисли.

— Смятам да ти го напомням непрекъснато. Искам да отидеш в група за терапия на жени, претърпели насилие.

— Но това е глупаво! Нямам нужда от подобна терапия! — Предложението му наистина я изненада.

— Ще прецениш това, след като отидеш. Мисля, че ти изобщо нямаш представа какво става с теб, нито кой го прави. Искам да ми обещаеш, че ще отидеш заради мен. Ще ти потърся подходяща група. — Смяташе да направи същото за Джанет Макгътчинс, но Джанет беше цялата в синини, докато Мади нямаше и една драскотина по тялото си. — Трябва да си отвориш очите. Ще дойда с теб, за кураж.

— Добре де… Може би… ако намериш група. Ами ако някой ме разпознае?

— Винаги можеш да кажеш, че си там заради мен, да ми помогнеш. Мади, сестра ми изпита същото на гърба си. Два пъти направи опит за самоубийство, преди да осъзнае какво става. Животът й протичаше като филм на ужасите, който непрекъснато се повтаря, а тя имаше и четири деца.

— И какво стана с нея?

— Разведе се и сега е щастливо омъжена, но й трябваха цели три години терапия и лечение, за да се отърве от кошмара. Въобразяваше си, че мъжът й е велик герой само защото не я биеше, докато загуби съзнание, както правеше баща ми с мама. Не всички форми на насилие оставят следи, Мади.

Тя го знаеше много добре, но част от нея все още искаше да вярва, че Джак е различен. Не искаше да се чувства жертва, или пък да гледа на Джак като на насилник.

— Мисля, че си луд, но те обичам. И какво ще правиш сега, Грег? — попита Мади разтревожено. Опитваше се да не мисли за онова, което бе казал за Джак. Беше прекалено страшно. Искаше й се да вярва, че Джак не е насилник. Грег му беше ядосан, затова говореше така за него.

— Ще правя спортните новини на Ен Би Си. Предложиха ми добра оферта и след две седмици започвам. Знаеш ли кой ще ме смени?

— Брад Нюбъри — отвърна Мади. Ставаше й неприятно, когато произнасяше името му. Грег й липсваше много повече, отколкото би могла да сподели. И може би щеше да си струва да ходи на терапия заедно с него само за да го вижда. Беше сигурна, че Джак няма да й позволи да се среща с бившия си колега. Беше намерил начин да отстрани Грег напълно от живота й, „за нейно добро“ както би казал, и щеше да направи и невъзможното, за да не го вижда и занапред. Мади добре познаваше съпруга си.

— Оня от Си Ен Ен? — попита Грег. Не вярваше на ушите си. — Сигурно се шегуваш. Та той е ужасен!

— Мисля, че рейтингът на предаването ще отиде по дяволите без теб.

— Не. Това няма да стане. Нали ти оставаш. Всичко ще бъде наред, хлапе. Само помисли сериозно над онова, което ти казах. Това е единственото, което искам от теб. — Брад Нюбъри беше най-малкият й проблем.

— Добре — обеща Мади не много уверено.

 

 

Прекара остатъка от сутринта в размишления над това, което й бе казал Грег. Изпитваше безпокойство и страх. Не можеше да приеме факта, че всичко това бе истина. Когато Джак й бе казал, че я „притежава“, той бе имал предвид, че я обича страстно, до полуда. Сега обаче Мади си даваше сметка, че любовта им имаше някаква зловеща окраска, особено напоследък. Спомни си как я бе наранил в Париж. Трябваше да мине цяла седмица, докато зърното на гърдата й заздравее, а когато я люби на плочките в „Кларидж“, натърти задните й части и тя все още чувстваше болка като сядаше. Но не го бе направил умишлено, а от страст, от прекалена сексуалност. Едва ли го бе планирал предварително. Едва ли бе намислил да я заведе в Париж, да отседнат в „Риц“ и да я люби до болка и кръв? Ами подаръците — огърлицата от „Картие“ и пръстена от „Графе“. Не, Грег беше луд. Вероятно бе прекалено разстроен от уволнението, което наистина бе неоснователно. А най-безумното нещо бе сравнението с Боби Джо. Та те нямаха нищо общо помежду си! Джак и Боби Джо! Нали точно Джак я спаси от него!

Но явно доводите в полза на Джак не бяха достатъчни, за да прогонят болката, страха и отчаянието, предизвикани от думите на Грег. Мади не можеше да си намери място. Мисълта за насилие я изнервяше.

Тази мисъл продължи да я преследва, когато отиде на сбирката на Комисията на първата дама. Седна до Бил Александър. След последната им среща, той беше ходил при сина си във Върмонт, а после бе посетил и дъщеря си в Мартас Вайнярд.

— Как върви книгата? — прошепна Мади, когато срещата започна.

— Напредвам — усмихна й се той. Нито той, нито останалите се стремяха да прикрият възхищението си от нея. Тя носеше синя памучна мъжка риза и бели ленени панталони. Беше красива и изпълнена с лятно настроение и слънце.

Първата дама беше поканила психиатърката Южени Флауърс да изнесе лекция за насилието. Тя бе специализирала в терапията на жертви на насилието и подкрепи изказването си с безброй примери. Мади беше чувала за нея, но не беше я срещала досега. Доктор Флауърс обърна внимание на всички. Изглеждаше като добрата фея от приказките, с умни и интелигентни очи и сякаш знаеше какво точно да попита. Макар че въпросите се свеждаха до едно: „Какво представлява насилието?“ Както и отговорите: „побой, измъчване на жертвата, физическо насилие, смърт.“

— Добре, така е — съгласи се д-р Флауърс. — Това са най-често срещаните форми. — След което назова някои други, които бяха толкова перверзни и неясни, че накараха слушателите й да потръпнат. — Но насилието има много лица. Какво ще кажете за това например да контролираш действията на човека до теб, всяко негово движение, всяка дума, мисъл или постъпка? Или да разрушиш самочувствието и самоувереността му, да го изолираш, да го плашиш и ужасяваш от бъдещето? Да го подтикнеш към непредпазливи, опасни действия? Да го заплашваш? Да му показваш през цялото време, че е нищожество? Да го накараш да повярва, че бялото е черно, а черното бяло, докато го стъпчеш напълно, докато го объркаш? Да го убедиш, че без теб той е нищо, че ти го „притежаваш“? Че можеш да разполагаш с живота и тялото му, защото те са твоя собственост? Да отнемеш свободната му воля, да го накараш насила да взема решения каквито не иска, например да ражда деца едно след друго или да прави непрекъснато аборти, или да не му позволиш изобщо да има деца? Можете ли да определите подобно поведение като акт на насилие? Не, нали? Е, аз пък казвам, че това са класически форми на насилие, които са толкова болезнени, толкова опасни и смъртоносни, колкото побоят, ритниците и всичко, от което остават синини, белези и рани.

Мади имаше чувството, че дишането й се затруднява. Беше смъртно бледа. Бил Александър забеляза това, но не каза нищо.

— Има много и различни видове насилие върху жени — продължи лекторката, — някои от тях очевидни, други не толкова, но всички еднакво опасни. И особено коварни, защото жертвите не само не вярват, че са подложени на насилие, ами обвиняват себе си за всичко онова, което им се случва. Ако насилникът е достатъчно умен, той може да използва ситуацията в своя полза, като убеди жертвата си, че всичко е по нейна вина. Жертвата на подобно насилие може да бъде доведена до самоубийство, до наркотици, до депресия или дори до убийство. Насилието, от какъвто и да е вид, по което и да е време е потенциално опасно за жертвата. То носи заложени в себе си смъртоносни последици. Но скритите форми на насилие се откриват по-трудно и по-трудно могат да бъдат спрени, защото не се виждат. Най-лошото от всичко е, че човекът, превърнал се в жертва, е убеден, че всичко става по негова вина. Затова се завръща отново и отново и помага на насилника, защото смята, че му е длъжен. Чувства се лош и безполезен, защото е убеден, че насилникът е прав и той си го заслужава. Убеден е, че без него няма да бъде нищо на този свят. Кръгла нула.

Мади имаше чувството, че тази жена говори за нея и Джак. Разказва за нейния брак. Всеки детайл, всяка подробност бяха взети от живота й. Той никога досега не й бе посягал, освен веднъж, когато бе сграбчил силно ръката й, но беше правил всяко едно от нещата, които тази жена описваше. Искаше й се да избяга от стаята, да се скрие в някое ъгълче и да се наплаче. Вместо това седеше като парализирана на стола и не можеше да помръдне.

Доктор Флауърс говори повече от половин час. Имаха думата за въпроси. Повечето се интересуваха как може да се помогне на тези жени да разберат какво всъщност става с тях и да предприемат мерки.

— Първо, те трябва да го осъзнаят, да си го признаят и да искат да се спасят. Но както измъчваните деца, така и повечето от тези жени защитават своя насилник, отричат, крият, обвиняват себе си. Прекалено болезнено е да признаеш какво ти се случва и да го обявиш пред света. Те изпитват срам, защото вярват на всичко, което насилникът им казва. Така че първо, трябва да им се помогне да видят насилието, след това да излязат от ситуацията, като се отдалечат, избягат или скрият от насилника. Но това невинаги е лесно. Обикновено вече са подредили живота си, имат дом, деца. А вие ще ги карате да скъсат с всичко и да избягат от опасност, за която не са съвсем сигурни, че съществува в действителност. Опасността, срещу която са изправени, може да се сравни със заредено оръжие, чийто спусък може да бъде натиснат всеки миг. Повечето от тях дори не го подозират. Някои успяват да се спасят, защото просто са по-уплашени от другите. При това забележете, аз говоря за умни, начетени, образовани и интелигентни жени, които (както вие може би смятате) би трябвало да знаят повече. Нищо подобно. Това може да се случи на всеки. Дори жената да има най-престижната работа, най-доброто образование, най-високите доходи. Понякога се случва на толкова красиви, умни и известни жени, за които не бихте и предположили, че е възможно. Но те обикновено са най-лесните жертви. По-обикновените и по-малко образовани жени знаят по-добре да се пазят. Точно те са предмет на обикновения терор. При тях най-често се срещат побоищата, ритниците, счупените глави и носове. Другите са предмет на скрито насилие. Запомнете: насилието няма цвят, то не прави разлика в расите, нито в общественото положение. При него не действат никакви социално — икономически закони. Може да се случи на всеки от нас, особено ако има основа, среда, която да го предразположи. Да вземем например една жена, която е свидетел на домашно насилие още от дете. Физическият насилник в дома е бащата. Тя е толкова отвратена от побоищата, че когато порасне, ще е склонна да мисли, че ако един мъж не я бие, значи той е велик, истински герой. А всъщност въпросният герой може да е десет пъти по-голям насилник от баща й, но много по-скрит и опасен. Той може да контролира живота й, да я изолира, да я заплашва, да я тероризира и насилва, да омаловажава личността й, да я унижава и уронва престижа и авторитета й, да отказва да й дава пари или подкрепа. Да я пренебрегва или пък да я заплаши, че ще й вземе децата. Но видни белези няма и той непрекъснато я убеждава, че е щастливка. Истинска късметлийка със съпруг като него! И което е най-лошото, тя му вярва. Няма как да го тикнете в затвора, защото когато обвините копелето за онова, което е сторил на жена си, той ще ви се изсмее. Ще ви каже, че сте луд, глупак, психар, ненормалник, лъжец. А тя ще е склонна да му вярва. Затова трябва да подходите много внимателно към преустановяване на връзката и да скриете жената на безопасно място. Тя ще продължи да се бори по всички възможни начини с вас, ще защитава насилника си до смърт. Трябва да бъдете търпеливи.

Мади чувстваше, че всеки миг ще се разплаче. Костваше й огромно усилие на волята да запази спокойствие. Краката й трепереха, когато срещата свърши. Бил Александър я погледна и си помисли, че сигурно страда от горещината.

— Искаш ли чаша вода? — попита учтиво той. — Интересна среща, не мислиш ли? Макар да не съм съвсем сигурен как трябва да помагаме на жени в подобна ситуация, освен може би като ги подкрепяме и обучаваме.

Мади кимна и отново седна на стола си, защото стаята започна да се върти пред очите й. За щастие никой друг не забеляза, че не се чувства добре.

Докато чакаше Бил да й донесе вода, към нея се приближи лекторката.

— Аз съм голяма ваша почитателка, госпожо Хънтър — каза тя. Мади не можеше да помръдне, затова само й се усмихна в отговор. — Всяка вечер гледам предаването ви. Това е единственият начин да науча какво става по света. И особено много ми хареса словото ви за Джанет Макгътчинс.

— Благодаря — едва успя да продума Мади.

Бил се върна с чаша вода. Мислеше си, че може да е бременна. Симптомите бяха подобни. Лекторката я наблюдаваше как отпива с топъл и приятелски поглед. Мади се изправи, като се молеше никой да не заподозре колко са омекнали краката й. Чудеше се как ще излезе навън и ще си вземе такси. Бил Александър изглежда прозря съмненията й и се притече на помощ.

— Трябва ли да отидеш някъде? — попита загрижено той.

— Трябва да се върна в офиса.

Не беше сигурна дали ще успее да застане пред камерата. За миг се зачуди дали слабостта й не се дължи на развалена храна. Чувстваше се зле, стомахът й се бунтуваше, краката й се огъваха. Но много добре знаеше, че не е така. Не бе яла нищо развалено. Не храната беше виновна, а човекът, за когото бе женена.

— Ще се радвам да се срещнем — каза д-р Флауърс, докато се ръкуваше с нея за довиждане и й даваше визитната си картичка. Мади й благодари и я пъхна в джоба на ризата си. След всичко, което чу, първо от Грег, а сега и от д-р Флауърс, имаше чувството, че е изпила двойна доза приспивателно и не бе сигурна дали е будна или сънува кошмари. Но каквото и да беше, бе минало през нея като товарен влак и я бе премазало.

Слязоха с асансьора и тръгнаха към колата на Бил. Слава Богу, бе паркирал наблизо. Бил й отвори вратата, седна зад волана и я погледна загрижено. Тя наистина изглеждаше ужасно.

— Добре ли си? Помислих си, че ще припаднеш.

Тя кимна, но не каза нищо. Чудеше се дали да го излъже, или да му каже, че е болна, но изведнъж реши, че не може. Чувстваше се напълно изоставена и самотна, сякаш всички хора, на които бе вярвала и бе искала да вярва, се бяха отдръпнали от нея. Седеше безпомощна и отчаяна като сираче и по бузите й се стичаха сълзи. Когато Бил посегна и нежно я докосна по рамото, тя не можа да се сдържи и избухна в ридания.

— Всички тези неща наистина звучаха ужасно разстройващо — каза любезно Бил и инстинктивно я прегърна през раменете. Не знаеше как другояче да постъпи и си спомни, че хората правеха точно това, когато той страдаше за жена си, а и той би направил същото за децата си в подобна ситуация. Нямаше нищо сексуално или неприлично в жеста му. Продължи да я прегръща мълчаливо, докато Мади не спря да плаче и го погледна. В очите й прозираше страх.

— Тук съм, Мади. Нищо лошо не може да ти се случи. Ето, вече си добре.

Но тя поклати глава и отново заплака. Не, нищо не беше добре от години и може би никога нямаше да бъде. Мади едва сега осъзна колко изолирана е била от хората. От всички, които са можели да й помогнат. Джак целенасочено и систематично бе елиминирал приятелите й, дори Грег. Беше се превърнала в негова плячка, самотна и незащитена отникъде. Всичко, което бе правил или бе казвал през годините, придоби нов зловещ смисъл.

— Какво мога да направя, за да ти помогна? — попита Бил, когато тя се сгуши разплакана до него. Това беше жест, който не бе правила никога в живота си, с никой мъж, дори с баща си. Той никога не беше я прегръщал.

— Съпругът ми прави всяко едно от нещата, които лекторката описа този следобед. Сутринта друг един човек ми каза същото, но аз не исках да повярвам, нито да прозра истината. Когато обаче тя започна да говори, вече знаех… Той ме изолира напълно и ме тероризира седем години, а аз си мислех, че е герой, защото не ме бие. — Мади се отдръпна и се облегна на седалката. Бил я гледаше смаяно и с недоверие.

— Какво говориш? Сигурна ли си?

— Напълно.

Беше я насилил и сексуално — помисли си тъжно Мади. И не изглеждаше никак разтревожен от това, беше се оправдал с прекалената си възбуда. Но сега Мади си даде ясна сметка, че това е друг начин да я контролира и потиска. Всъщност това бе един определено приемлив и добре завоалиран начин да я наранява и Джак го правеше от години. Просто й се струваше невероятно, че не бе го осъзнавала досега.

— Не мога да ти опиша нещата, които прави с мен. Но мисля, че тя не пропусна нито едно от тях. — Устните й трепереха, когато погледна Бил. — Какво да правя сега? Той непрекъснато ми повтаря, че аз не представлявам нищо без него. Нарича ме „беден бял боклук“ и ме заплашва, че ще се върна отново във фургона, ако не съм с него. — Беше точно същото, което Южени Флауърс им бе описала и Бил я изгледа напълно объркан.

— Той шегува ли се? Та ти си най-голямото име в новините в цяла Америка! Можеш да си намериш работа навсякъде, където поискаш. Единственият начин да видиш отново фургонът е ако си купиш един за лично ползване.

Мади се засмя на тази шега и се загледа през прозореца. Имаше чувството, че къщата й току-що е изгоряла до основи, че повече няма покрив над главата си и не знае къде ще живее. Не можеше дори да си представи, че ще се върне у дома при Джак, ще го срещне, ще го погледне в очите. Сега, когато й бе съвършено ясно какво беше правил и продължаваше да прави с нея, тя не знаеше как ще продължи да живее с него. Все още й беше трудно да го повярва. Или може би Джак не го правеше нарочно, може би тя грешеше.

— Не знам какво да правя — повтори малко по-спокойно Мади. — Нито какво да му кажа. Искам само да го питам защо постъпва така.

— Може би не познава друг начин на поведение — отвърна благородно Бил. — Но няма причина, нито извинение да те измъчва. Как мога да ти помогна?

— Трябва да помисля — замисли се Мади.

— Искаш ли да отидем някъде да пием кафе? — Това беше единственото, което му дойде наум.

— Да — съгласи се Мади.

Той се държеше като истински приятел и тя му бе благодарна за това. Топлотата и искреността, които излъчваше, я караха да се чувства в безопасност. Прегръдката му й носеше спокойствие и защита. Инстинктивно усещаше, че той никога не би я наранил. За разлика от Джак, който имаше някаква тъмна, скрита страна. Той винаги казваше неща, които я объркваха и я караха да се чувства нищожна, глупава и невежа. Сякаш й бе направил огромна услуга и тя трябваше да му бъде благодарна цял живот. Бил Александър постъпваше така, като че ли той й бе благодарен, че му дава възможност да й помогне и тя инстинктивно разбираше, че е постъпила правилно, като е била искрена с него.

Спряха в малко кафене. Мади все още беше прекалено бледа, когато седнаха на ъгловата маса. Бил си поръча чай, а тя капучино.

— Съжалявам — извини се Мади. — Не исках да те занимавам със семейните си драми. Не знам какво ми стана. Думите на д-р Флауърс ми дойдоха в повече и чашата преля.

— Може би точно така е трябвало да стане. Предопределение от съдбата. Това, че тя дойде на тази среща, не е случайно. Мади, какво смяташ да правиш? Не можеш да продължиш да живееш с мъж, който те измъчва. Чу какво каза доктор Флауърс. Все едно да държиш зареден пистолет до слепоочието си. Може би не можеш да видиш нещата съвсем ясно, но се намираш в голяма опасност.

— Мисля, че започвам да го осъзнавам. Но не мога да си отида просто така.

— Защо не?

За него това очевидно изглеждаше съвсем просто — трябваше да си отиде, за да не може Джак да я тормози повече. Той смяташе, че това е единственото разрешение на проблема, но не и Мади.

— Дължа му много. Той направи от мен това, което съм в момента. Работя за него. Къде да отида? И какво мога да правя? Ако го напусна, трябва да напусна и работата си. Не знам нито къде да ида, нито какво да правя. Освен това — очите й отново се напълниха със сълзи — той ме обича.

— Не съм толкова сигурен — възрази Бил. — Това не е любов! Да измъчваш човека, когото обичаш, по начините, които ни описа д-р Флауърс! Наистина ли мислиш, че те обича?

— Вече не знам — отвърна тихо Мади. Бе изпълнена с противоречиви емоции, страх, угризения на съвестта, отчаяние. Чувстваше се виновна за онова, което мислеше и бе казала за Джак. Ами ако грешеше? Ако в случая нещата не стояха точно така?

— Мисля, че се страхуваш и че отново отричаш истината. Добре, тогава ми кажи: Ти обичаш ли го, Мади?

— Мислех, че го обичам. Първият ми съпруг ме измъчваше, биеше и блъскаше по стълбите. Гасеше цигарата си върху гърба ми. — Все още имаше белег, макар и почти незабележим. — Джак ме спаси от него. Доведе ме във Вашингтон и ми осигури работа и възможности за нов живот. Ожени се за мен, създаде ми дом. Как мога да го изоставя и да си отида?

— Можеш, защото не е добър човек. Разбрах го от онова, което ми разказа. Поведението му е прикрито и не така очевидно като нещата, които е правил първият ти съпруг, но ти чу д-р Флауърс. То също е смъртоносно. И не ти е направил никаква услуга или благодеяние, като се е оженил за теб. Ти си най-хубавото нещо, което се е случило в живота му, и най-ценният актив в бизнеса му. Той не е филантроп, а бизнесмен и знае много точно какво прави. Нали чу доктор Флауърс? Той те контролира и манипулира.

— А ако го напусна?

— Може би ще те замени с някой друг и ще продължи да го измъчва. Ти не можеш да го излекуваш, нито промениш, Мади. Трябва да спасиш себе си. Ако иска да се промени, може да направи опит. Но ти първа трябва да си отидеш, преди да е намерил други начини да те измъчва или да те отчае до такава степен, че да не виждаш повече смисъл да живееш. Вече можеш да прозреш какво става. Трябва да спасиш себе си и да не мислиш за никой друг. Рискуваш живота си. Може да няма белези по тялото ти, но ако Джак наистина прави всичко онова, което ти ми разказа, не можеш да си позволиш да губиш нито минута. Тръгни си веднага.

— Той ще ме убие, ако го напусна. — Бе произнесла същите думи преди девет години. Но положението сега бе по-различно. Джак беше инвестирал много пари в нея и нямаше да бъде никак очарован от изчезването й.

Щеше да направи всичко възможно, за да я спре или върне.

— Трябва да отидеш на някое сигурно място. Имаш ли семейство?

Тя поклати глава. Родителите й бяха починали преди години, а с роднините си в Чатануга бе прекъснала всякакви контакти. Би могла да отиде при Грег, но това щеше да е първото място, където щеше да я потърси Джак и да обвини Грег за бягството й, а Мади не искаше да го замесва. На практика нямаше никакви истински приятели. Джак се бе погрижил добре за това. Бе направо смешно, че макар и толкова известна, нямаше къде да отиде. На света не съществуваше сигурен дом за нея.

— Какво ще кажеш да отидеш при семейството на дъщеря ми в Мартас Вайнярд? Тя е на твоите години и има достатъчно място в къщата. Освен това има очарователни деца.

Тези думи я накараха да си спомни какво й бяха причинили мъжете, с които бе живяла. Беше направила шест аборта, докато бе женена за Боби Джо. Първите два, защото бе казал, че не е готов да гледа деца, а другите, защото тя не искаше да има деца от такъв баща, нито да ги обрече на живота, който водеше с него. Джак пък бе настоял да си направи операция на тръбите, когато решиха да се оженят. И двамата бяха решили, че за нея е по-добре да няма деца. Бяха я убедили, че това е най-правилното и тя им бе повярвала. Сега се чувстваше не само предадена и излъгана, а и много глупава, че ги бе послушала. Бяха я лишили от сладостта и красотата на майчинството.

— Не знам какво да мисля, Бил. Трябва ми малко време.

— Може би не можеш да си го позволиш — каза той. Ако д-р Флауърс беше права, Мади трябваше да действа много бързо. Не биваше да чака и да отлага. — Не мисля, че ти трябва много време, за да вземеш решение. Ако си отидеш и след това нещата се променят, ако той се промени, винаги можеш да се върнеш.

— А ако той не ми позволи?

— Това ще означава, че не се е променил и ще е безсмислено да се връщаш. — Точно това би казал на собствената си дъщеря. Щеше да направи всичко, на което е способен, за да я защити и да й помогне. — Трябва бързо да предприемеш някакви мерки. Джак също може да се усети, че отношението ти към него се е променило, да се почувства застрашен и положението ти да се влоши. Не бива в никакъв случай да го допускаш.

Мади погледна часовника си и установи, че до часа за гримиране остават десет минути. За съжаление трябваше да се връща на работа. Бил я закара до офиса.

— Ще се притеснявам за теб, докато не направиш нещо — каза й той с тревога в гласа. — Обещай ми, че няма да се опитваш да игнорираш положението. Осъзнаваш много добре положението си и трябва да направиш нещо, за да го промениш.

— Обещавам — отвърна Мади с усмивка, макар и да нямаше никаква представа какво ще предприеме.

— Ще ти се обадя утре — каза сериозно Бил. — И ако няма развитие, ще те отвлека и ще те заведа при дъщеря ми.

— Звучи чудесно. Как да ти се отблагодаря? — въодушеви се Мади. Бил й беше като баща, но в същото време го чувстваше като приятел. Имаше му пълно доверие и нито за миг не си помисли, че той може да разгласи тайната й.

— Единственият начин да ми благодариш, Мади е като направиш нещо за себе си. Разчитам на теб. И съм насреща, ако имаш нужда от нещо — отвърна той и надраска телефона си върху късче хартия. Тя го пъхна в чантата си, благодари му отново, като го целуна по бузата, и изтича към сградата. Днес щеше да излезе за пръв път в ефир с Брад Нюбъри. Трябваше да се преоблече и да направят прическата и грима й.

Когато изчезна от погледа му, Бил продължи да се взира в стъклената врата. Беше дълбоко развълнуван от всичко, което чу. Човек трудно можеше да си представи, че една жена като нея може да бъде сплашена до такава степен. Или че някой може да я накара да вярва, че ще остане без работа, без приятели и без дом и ще се върне във фургона, ако го напусне. Подобна представа бе толкова далеч от истината, колкото земята от небето. Единствено Мади не го осъзнаваше. Тя бе живото доказателство за всичко, което Южени Флауърс разказа за психологическото насилие. Този факт го удивляваше.

Когато потегли, Мади вече седеше в гримьорната и наблюдаваше Брад Нюбъри, докато решеха косата и правеха грима му. Изглеждаше неописуемо надут, като пуяк. Не можеше да повярва, че Джак го е наел да работи с нея. Той от своя страна се опита да бъде любезен и я заприказва, докато правеха прическата й. Каза, че бил очарован, че са в един екип, но прозвуча така, сякаш й правеше услуга или някакво благодеяние. Мади учтиво му отговори, че очаква съвместната им работа да върви добре. Това я накара да почувства още по-силно липсата на Грег. Мислеше за него и за Бил Александър, когато се върна в офиса си, за да се преоблече. Не бе решила какво ще прави с Джак. Но нямаше време да мисли за това сега. След по-малко от три минути трябваше да застане пред камерата.

Когато излязоха в ефир, тя представи Брад на зрителите. Той имаше сух технически стил и в процеса на работа Мади установи, че е интелигентен и професионалист, но начинът им на водене на новините бе толкова различен, та изглеждаше сякаш не са в синхрон, по-скоро в пълен контраст помежду си. Мади бе мила, очарователна и приятелски настроена към зрителите, една истински земна жена, докато партньорът й беше надут, високомерен и надменен. Помежду им липсваше хармонията, както и лекотата, с която си партнираха с Грег и Мади не преставаше да се чуди какво ще покаже рейтингът.

Поприказваха си в коридора, преди отново да излязат в ефир. Този път мина малко по-гладко, но не достатъчно, за да впечатли публиката. Предаването беше вяло и режисьорът се начумери, когато Мади стана от мястото си.

Предадоха й съобщение, че Джак тази вечер има късна среща и че е напуснал сградата, но е оставил кола за нея. Мади обаче реши да повърви известно време пеша и после да вземе такси. Беше топла вечер и все още достатъчно светло. Докато вървеше, Мади имаше странното усещане, че някой я следи, но реши, че страда от параноя. Денят беше толкова необикновен и вълнуващ. Сигурно въображението й се бе развинтило и затова й се привиждаха какви ли не неща. Това се отнасяше и до чувствата й към Джак. Усъмни се в заключенията, които си бе направила за него и се почувства като невярна съпруга заради онова, което бе казала на Бил. Може би Джак не бе нито едно от нещата, в които го обвиняваше, и имаше милиард обяснения за поведението му.

Когато слезе от таксито, видя двама полицаи да стоят близо до дома й, както и една кола без регистрационни номера от другата страна на улицата и се зачуди какво се е случило. Приближи към полицаите и ги попита.

— Нищо тревожно, госпожо Хънтър. Просто държим под око съседите — усмихнаха се полицаите и тя влезе в къщата. Два часа по-късно обаче видя, че те все още са навън и сподели с мъжа си, когато той се прибра след полунощ.

— И аз ги видях. Очевидно някой от съседите има проблеми с охраната. Щели да останат тук за малко, да не се притесняваме. Може би съдията от Върховния съд, който живее в другия край на улицата, е получил заплаха. Във всеки случай това дава много повече сигурност и на нас, останалите съседи. — После я попита защо не е ползвала колата, а е взела такси. Трябвало да ходи навсякъде с неговия шофьор.

— Исках да се поразходя малко — отвърна раздразнено Мади. Ако той беше всичко онова, което си мислеше за него, не знаеше как да му говори. Отново се почувства виновна и гузна. Беше толкова мил и загрижен, когато говореше за колата и за нейната безопасност.

— Как мина тази вечер с Брад? — попита Джак, като се мушна в леглото. Мади едва не потрепери при мисълта, че може да поиска да прави любов с нея.

— Доста безинтересно и вяло, поне аз така мисля — отвърна тя. — Той е добър, но не е особено приятен за гледане. Прегледах записа от новините в пет. В него няма живот.

— Тогава му влей малко — отвърна неясно мъжът й, стоварвайки отговорността върху нея.

Мади изведнъж откри, че го гледа, така сякаш някакъв напълно непознат мъж лежи до нея в леглото. Не знаеше какво да му отговори. Той малтретираше ли я или просто искаше да управлява и контролира нещата в живота й само защото я обичаше? Всъщност какво толкова непростимо бе сторил? Беше й предоставил възможност за блестяща кариера, беше й осигурил прекрасен дом, кола и шофьор, който да я води и връща от работа, купуваше й скъпи модни дрехи, великолепни бижута, развеждаше я из Европа и света, имаше частен самолет, който тя можеше да използва винаги, когато поиска да отиде до Ню Йорк или където и да е другаде. Сигурно беше луда щом си въобразяваше, че я измъчва и малтретира. Тъкмо си казваше, че не е честно от нейна страна дори да си помисли подобни неща, когато той се обърна към нея. Лицето му имате странно изражение. Усмихваше се, когато посегна към гърдите й, но в усмивката му имаше нещо зловещо и преди тя да успее да го спре, ги сграбчи толкова грубо и жестоко, че Мади извика и започна да го моли да спре.

— Но защо? — попита Джак и се разсмя. — Защо, бебчето ми? Кажи ми! Не ме ли обичаш?

— Обичам те, но ми причиняваш болка — отвърна тя със сълзи на очи. Но Джак изглежда не я чу, защото вдигна нощницата й, разголи тялото й и разтвори грубо краката й, като се вмъкна между тях, което предизвика у нея стенание, примесено с възбуда. Беше позната игра, нещо, което Джак бе правил и друг път, като предизвикваше сменящи се усещания на болка и удоволствие.

Но преди Мади не бе осъзнавала същността на действието му. И не беше го приемала като насилие.

— Не искам да правя любов тази вечер — опита се да каже тя.

Джак не й обърна внимание, сграбчи косата й и силно я дръпна назад, като целуна шията й толкова чувствено, че цялото й тяло се напрегна, а после проникна в нея грубо и с такава сила, та Мади си помисли, че ще я пробие. Мади не издържа на мощните тласъци и започна да го дере с нокти, за да спре. Джак като че ли се поуспокои малко и стана по-внимателен. Мади хълцаше от отчаяние. Когато свърши, се отпусна целият разтреперан върху нея и й прошепна:

— Обичам те, бебчо.

Тя се зачуди какво ли означават за него тези думи. И как би могла да избяга от него? В начина, по който правеха любов имаше нещо насилствено, ужасяващо и страшно. Мади и преди бе долавяла у него някаква тъмна страна, която я плашеше, но никога досега не бе могла да я различи или осъзнае. Но вече знаеше какво е това. Заплаха и опасност.

— Обичам те — повтори той отново.

— И аз те обичам — прошепна през сълзи Мади. Най-страшното от всичко бе, че тя наистина го обичаше.