Даниел Стийл
Без драскотина (19)

Глава 19

Както обикновено, месец декември беше изпълнен с много работа и ангажименти. Партита, приеми, срещи, планове за празниците. Всяко посолство даваше коктейли и вечери или пък балове с танци, други спазваха националните си традиции, а Мади и Джак бяха канени навсякъде. Това беше част от удоволствието да живееш във Вашингтон и преди Мади много се забавляваше. В началото на брака им тя обичаше да ходи по вечери и приеми с Джак, но през последните месеци отношенията в семейството им ставаха все по-обтегнати и изобщо не й се излизаше с него. Той непрекъснато я следеше с кого говори и след това я обвиняваше, че била имала непристойно и обидно поведение. Да отиде, където и да е с него за Мади бе ужасно мъчение и тази година тя не очакваше Коледа с нетърпение както друг път.

Онова, което наистина искаше, беше да измисли начин да включи и Лизи в празниците. Но Джак й беше забранил да се среща или да прави каквото и да е с нея. Мади нямаше избор. Или трябваше да се опълчи и да излезе в открита битка срещу него, или да забрави напълно тази своя идея. Джак не допускаше компромиси. Ставаше така, както той иска. Беше мъчително да осъзнае, че никога преди не си бе давала сметка, че през целия им съвместен живот той беше пренебрегвал нейните идеи и нужди, като я бе карал да се чувства глупава или виновна. Беше нещо, което се бе случвало години наред и тя бе свикнала и готова да го приема. Не бе сигурна как бе станала промяната, но през последните месеци бе започнала да разбира, че Джак изобщо не я уважава и да чувства необходимост да се бори срещу непрекъснато растящото си чувство на потиснатост. Но колкото и да бе скарана с него, колкото и да му бе обидена или сърдита, дълбоко в сърцето си тя знаеше, че все още го обича. Само по себе си това я ужасяваше, защото я правеше зависима и беззащитна.

Мади не можеше да чака любовта да изчезне от само себе си. С любовта си не можеше да се пребори. Просто трябваше да си тръгне и да забрави. Всеки ден, прекаран с него, я излагаше на опасност. Трябваше да си го повтаря и напомня непрекъснато. Знаеше също така, че ако се опита да го обясни, никой нямаше да я разбере, освен хората, които вече бяха преминали по този път и го бяха изпитали на гърба си. За всички останали противоречивите чувства и вината, които изпитваше, щяха да изглеждат напълно необосновани, ако ли не налудничави. Дори Бил, с цялото му внимание и загриженост към нея, не можеше да я разбере напълно. Единственото, което му помагаше, беше фактът, че в Комисията той бе научил доста неща за скритите или полускрити форми на насилие срещу жените. А беше доста трудно, ако ли не невъзможно, онова, което Джак вършеше спрямо Мади, да бъде определено като „насилие“ в истинския смисъл на думата. Поведението му обаче бе типичното поведение на насилник.

За всички наоколо той я бе спасил, беше й осигурил закрила и сигурност, работа, пари, прекрасен дом, къща в провинцията, че дори и частен самолет, който можеше да използва, когато пожелае, прекрасни и скъпи дрехи, подаръци, бижута и кожи, ваканции в Европа, южна Франция, Италия. Как някой здравомислещ човек би нарекъл този прекрасен съпруг насилник? Но Мади и хората, които разглеждаха човешките взаимоотношения под лупа, знаеха, че под тази маска се таи зло. Признаците на болестта бяха внимателно завоалирани под украсата и грима. И час подир час, ден подир ден Мади усещаше отровния дъх на разлагаща се плът. Живееше в постоянен страх и ужас от неизвестността.

Бил като че ли започваше да се дразни. Мади знаеше какво иска от нея, макар да не бе сигурна защо. Да си тръгне веднага и да избере по-сигурен начин за живот. Наблюдаваше я и беше свидетел на нейните съмнения и колебания, объркване и нерешителност, виждайки как ту открива истината, ту позволява да бъде обзета и погълната от вина, която я парализира и заслепява и всичко това го разочароваше. Те продължаваха да си говорят всеки ден по телефона, но бяха много внимателни. Дори обядваха няколко пъти заедно. Винаги съществуваше риска, някой да я види, че влиза в къщата му и да предположи, че срещите им не са толкова невинни. Предположение, което щеше да бъде направо унищожително за Мади. Дори когато бяха сами, пак бяха много внимателни и благоразумни. Последното нещо, което Бил искаше, беше да й създаде допълнителни проблеми. Тя и без това си ги имаше достатъчно.

 

 

Президентът междувременно се възстанови напълно и се върна в Овалния кабинет. Работеше обаче все още по половин ден и лесно се изморяваше. Когато Мади го видя на малкото парти с чай, което дадоха за репортерите, отразявали трагичните събития, той й се стори здрав и в добра форма. Филис изглеждаше по-зле от него. Сякаш беше преживяла война. Но всеки път, когато погледнеше съпруга си, очите й излъчваха любов и нежност. Мади дори й завидя за това. Не можеше да си представи какво означава да изпитваш подобни чувства към един мъж. Беше така привикнала с напрежението в нейната брачна връзка, че й беше трудно да си представи да живее без него. Приемаше този вид стрес и болка за нещо нормално. Особено напоследък.

Джак ставаше все по-груб с нея, готов да я стисне за гърлото за всяко нещо, което каже, и настроен постоянно критично и нападателно относно поведението й. Изглеждаше така, сякаш денем и нощем изчакваше и дебнеше да се нахвърли върху й като планински лъв, готов да атакува жертвата си. Знаеше колко смъртоносна може да бъде хватката му. Говореше й отвратителни неща. Начинът, по който ги казваше, бе още по-отвратителен. Но все още имаше моменти, когато Мади си мислеше колко чаровен, интелигентен и красив е той. Искаше й се да научи как да го мрази, а не да се страхува от него. Сега тя имаше повече усет, повече проницателност, благодарение на групата жени, с които се срещаше. Тези срещи я мотивираха и учеха какво да прави. Мади вече знаеше, че е привързана към него по невидим начин.

 

 

Един ден, в средата на декември, тя говори за това с Бил. На следващия ден беше коледното тържество на телевизионната мрежа, а тя дори не искаше да присъства. Последните обвинения на Джак, че флиртува с Елиът, дори по време на предаване, бяха стигнали дотам, че на няколко пъти той я бе обвинил, че спи с него. Джак със сигурност знаеше, че това не е истина, но го казваше нарочно, за да я разстрои. Беше изложил дори подозренията си пред режисьора и Мади се зачуди дали дните на Елиът като говорител не бяха преброени. Помисли си да го предупреди, но когато каза на Грег за намерението си, той я посъветва да не го прави. Това само щеше да създаде още повече неприятности, което вероятно беше целта на Джак.

— Той се опитва да те накара да се чувстваш зле, Мад — й бе казал Грег. Беше щастлив в Ню Йорк и й сподели, че ще се жени за новата си приятелка, но Мади го посъветва да не бърза. Напоследък нямаше добро отношение към брака и мислеше, че трябва да внимава.

 

 

Когато седна в кухнята на Бил, Мади изглеждаше уморена и отчаяна. Не очакваше Коледа с радост, както обикновено. Опитваше се да измисли начин как да отиде до Мемфис, за да види Лизи, или как да я вземе при себе си във Вашингтон, без Джак да разбере това. Предния уикенд най-после бе успяла да намери един малък апартамент. Беше чист и светъл и Мади беше в процес на ремонт. Пребоядисваше го. Беше предплатила част от сумата с чек на ръка и беше сигурна, че ще успее да го купи на изплащане, без дори Джак да разбере какво става.

 

 

— Мразя да го лъжа — оправда се тя пред Бил. Той беше купил черен хайвер в нейна чест и двамата се наслаждаваха на редките моменти, когато прекарваха заедно. — Но това е единственият начин да направя нещо, което искам или от което имам нужда. Джак е непреклонен по отношение на Лизи. — Онова, за което беше непреклонен, не беше Лизи, помисли си Бил, но не посмя да й го каже. Не беше приказлив като друг път и Мади се зачуди дали нещо не го тревожи. Знаеше, че преживява много тежко празниците. А тази седмица беше рожденият ден на Маргарет, което го натъжаваше допълнително.

— Добре ли си? — попита го тя, като му намаза едно препечено хлебче с хайвер, стисна малко лимон отгоре и му го подаде.

— Не знам. По това време на годината винаги ставам тъжен. Или за да съм по-точен, тази година. Понякога е трудно да гледаш назад, вместо напред.

И все пак напоследък Бил изглеждаше много по-добре. Все още говореше за жена си, но очевидно не се обвиняваше толкова много за случилото се. Често говореха за това с Мади и тя продължаваше да настоява да си прости. Докато пишеше книгата си, той бе успял в известен смисъл да преодолее болката, но скръбта по загубата на съпругата все още му тежеше.

— Празниците са много потискащо нещо — съгласи се Мади. — Ти поне ще бъдеш с децата си. — Той отново заминаваше за Върмонт, а тя и Джак щяха да отидат във Вирджиния, което не бе особено приятна перспектива. Бил и децата му спазваха традициите около Коледа. Джак мразеше празниците и освен няколко скъпи подаръка за нея нищо друго не разнообразяваше техните Коледи. Като дете всяка година на Коледа се чувствал разочарован, затова като възрастен отказваше да почита домашните празници.

Бил я изненада с онова, което каза.

— Бих искал да прекарам Коледа с теб, Мади. — Той й се усмихна тъжно. Беше невъзможна мечта, но звучеше много приятно. — Децата ми със сигурност ще бъдат очаровани от теб.

— А също и Лизи — каза убедено Мади.

Вече бе избрала един прекрасен подарък за нея, както и някои дреболии за Бил. Например един компактдиск, топъл вълнен шал, който изглеждаше точно за него и няколко старинни книги, които тя се надяваше, че ще хареса. Нищо важно или скъпо, но много лично, както приятелството помежду им. Смяташе да му ги подари в деня, преди да замине за Върмонт, като се надяваше, че ще обядва за последен път с него, преди и двамата да тръгнат в различни посоки.

Тя му се усмихна, докато ядяха последните сандвичи с хайвер. Беше купил още гъши пастет, синьо сирене и френски хляб, както и бутилка червено вино. Бе й подготвил едно уютно и спокойно кътче в света от напрежение и обиди, сред които живееше.

— Понякога се чудя защо ли се занимаваш с мен. Всичко, което правя, е да ти хленча на рамото за Джак, а същевременно не ти помагам с нищо. Сигурно е много потискащо да седиш и да ме слушаш. Как ме издържаш?

Дъхът й секна, когато чу отговора му.

— Защото те обичам.

Настъпи неловко мълчание, докато Мади проумее чутото и осъзнае какво иска да каже. Вероятно имаше предвид онова, което тя би казала на Лизи като приятел и защитник. Не ставаше дума за любов между мъж и жена, Мади поне така го разбра.

— И аз те обичам, Бил. Ти си най-добрият ми приятел на този свят. — Но чувството, което изпитваха един към друг, бе много по-силно от онова, което тя споделяше с Грег, който очевидно бе поел по нов път. — Ти си моето семейство, чувствам те като по-голям брат.

След като обаче го бе произнесъл, Бил нямаше намерение да отстъпва. Той застана съвсем близо до нея и сложи ръка върху рамото й.

— Аз нямам предвид това, Мади — съвсем ясно произнесе Бил. — Казвам го като мъж на жена. Обичам те — повтори той.

Мади не знаеше какво да отговори. Той разбра и се опита да я улесни. Беше щастлив, че най-сетне й го каза.

Шест месеца бе обмислял всички възможни начини и все не събираше смелост. Накрая реши, че най-простото обяснение е и най-лесно. Беше станал част от ежедневието й и искаше това да продължи.

— Няма нужда да ми отговаряш сега, ако не искаш. Не очаквам нищо от теб. Мисля, че търпеливо чаках през последните шест месеца да промениш живота си и да направиш нещо по отношение на Джак. Разбрах колко ти е трудно. Дори не съм сигурен, че ти го искаш. Мога да го приема. Но не искам да чакам, докато го направиш, или да разкрия чувствата си чак когато го направиш. Животът е кратък, а любовта е нещо много важно.

Мади не знаеше как да реагира.

— Ти също си много важен за мен — каза тя накрая и се наведе, за да го целуне по бузата.

Следващият момент те вече се целуваха искрено и дълбоко, от цялото си сърце и с много страст. Когато спряха, Мади го погледна изумено.

— Как стана това?

— Мисля, че е назряло от доста време — отвърна Бил и пусна ръцете си, защото се безпокоеше, че ще я притесни — Добре ли си? — Тя кимна и сведе глава на гърдите му. Бил беше доста по-висок от нея и Мади се почувства защитена и щастлива в обятията му. Не бе изпитвала подобно чувство никога до този миг. Беше напълно различно и ново за нея. Едновременно прелестно и страшно.

— Мисля, че да — отвърна Мади. Гледаше го и се опитваше да подреди мислите си. Когато се наведе да я целуне още веднъж, тя не се възпротиви. Напротив, искаше го. Което означаваше, че Джак бе казал истината. Никога досега не беше му изневерявала, никога не бе поглеждала друг мъж, но изведнъж осъзна колко влюбена е в Бил. Нямаше представа какво да прави с тази любов.

Те седнаха до кухненската маса, като продължаваха да държат ръцете си и да се гледат. Бяха навлезли в един абсолютно нов свят. Бил бе отворил врата, пред която и двамата стояха безмълвно от месеци наред. Мади не бе подозирала какво я чака зад нея.

— Това е почти като коледен подарък — каза тя със свенлива усмивка. Бил се усмихна широко.

— Така е, Мади. Но не искам да те насилвам. Не го планирах. Не очаквам повече от онова, което правиш. И не искам да се чувстваш виновна. — Познаваше я достатъчно добре. Имаше моменти, когато само фактът, че диша я караше да се чувства виновна, а онова, което току-що се случи, бе повече. Беше животът.

— И как според теб би трябвало да се чувствам? Аз съм омъжена. За Джак. Ето, че направих всичко, в което той ме упреква, все неща, които преди не съм правила. Сега… това е или може би…

— Зависи как ще подходиш. Не бързай! — посъветва я той, макар да му се искаше тъкмо обратното. Но прекалено много я уважаваше, за да я пришпорва. — Искам да те направя щастлива, а не да объркам живота ти.

Всичко обаче бе твърде сложно. И със сигурност объркваше живота й. Той я караше да погледне на връзката си с Джак по начин, по който досега бе избягвала. Тази първа целувка я бе изстреляла в една напълно нова и различна реалност.

— Какво да правя сега? — попита Мади по-скоро себе си. Беше женена за мъж, който се държеше отвратително с нея. Но за разлика от него му беше вярна или поне искаше да бъде и да остане такава.

— Онова, което сметнеш за правилно. Аз съм голямо момче. Мога да се справя с чувствата си. Но каквото и да решиш за мен, за нас, то няма да реши проблема ти с Джак. Не можеш вечно да се криеш, Мади. — Надяваше се, че тази нова любов и фактът, че тя знае за нея, ще й даде сила да напусне Джак. Бил беше визата й към свободата. Но Мади все още не бе решила да я използва. Тя предчувстваше, че ако се осмели да направи нещо, то Бил ще бъде нейното бъдеще. Бил Александър не беше мъж, който се предава лесно.

Поговориха още малко, докато хапваха френско сирене и пиеха вино и той я разсмя по повод положението, в което бяха изпаднали. Каза й, че се е влюбил в нея от мига, в който я бил видял.

— И аз също — отвърна Мади. — Но се страхувах да си го призная. Изглеждаше невероятно, грешно и неправилно заради Джак.

И все още й изглеждаше така, но всичко, което ставаше сега, бе по-силно от нея, по-силно и от двамата.

— Джак никога няма да ми прости, знаеш това. Той няма да повярва, че е станало така. Ще разправя на целия свят, че съм го мамела през цялото време.

— Според мен той така или иначе ще го разправя, ако го напуснеш. — Докато изричаше това, Бил се помоли наистина да стане. Заради двамата. Имаше чувството, че на дланта му е кацнала изключително рядка и красива пеперуда и се страхуваше да я докосне, за да не я нарани. Искаше само да й се възхищава и да я обича. — Мисля, че Джак ще наговори ужасни неща за теб, когато се разделиш с него, независимо дали аз съществувам или не в живота ти. Той няма да ти благодари за нищо, Мади. — За пръв път Бил каза „когато“, а не „ако“ го напуснеш. — Истината е, че той се нуждае от теб много повече, отколкото ти от него. Ти се нуждаеш от него, за да запълни празнината и да осъществи мечтите ти за сигурност и брак. А той се нуждае от теб, за да подхранва своя егоизъм, да използва таланта ти, за да печели и да задоволява похотта си, ако ти му позволиш. Един насилник винаги се нуждае от жертва. Както кръвожадното животно от кръв.

Мади се раздели с него към три часа. Искаше да остане, но нямаше как. Целуваха се дълго, преди да си тръгне. Тяхната връзка бе придобила ново измерение, нов смисъл. Беше отворена врата, която може би никога нямаше да бъде затворена. И никой от двамата не го искаше.

— Пази се — прошепна й Бил. — Бъди внимателна.

— Обещавам — усмихна му се Мади, докато го прегръщаше. — Обичам те и ти благодаря за хайвера и за целувките.

— Винаги на твое разположение — засмя се той и остана на прага, като й махаше с ръка, докато потегли.

Трябваше да премислят толкова много неща. Особено Мади.

Когато секретарката й съобщи, че Джак я е търсил на два пъти, Мади се разтревожи. Седна зад бюрото си, пое си въздух и се обади по вътрешната линия. Изведнъж се уплаши до смърт при мисълта, че някой може да е видял как напуска дома на Бил. Ръцете й се разтрепериха, докато чакаше Джак да отговори.

— Къде беше, по дяволите?

— Пазарувах за Коледа — отвърна бързо Мади. Лъжата излезе така лесно от устата й, че тя се удиви сама на себе си. Но нали не можеше да му признае къде е била и какво е правила! По пътя към офиса бе мислила върху тази възможност, като се чудеше дали не е по-правилно и по-честно да му каже истината, че се чувства нещастна с него, както и факта, че е влюбена в друг мъж. Но това щеше да бъде равносилно на самоубийство. Ако му кажеше, трябваше да го напусне моментално. А все още не беше готова. В момента честността не бе най-правилната политика.

— Търсих те да ти кажа, че имам среща с президента тази вечер.

Думите му я изненадаха. Президентът не приемаше никого, бе видяла с очите си, че не изглежда толкова добре, че да организира срещи. Но Мади си замълча. Така беше по-лесно. И кой знае защо реши, че нейната подозрителност спрямо Джак се дължи на собственото й некоректно поведение към него. Не обичаше да мисли по този начин за отношенията им. Но знаеше, че каквито и да са чувствата й към него, онова, което се бе случило между нея и Бил, не бе правилно от страна на една омъжена жена. Не биваше да го прави, в каквото и състояние да беше бракът й.

— Добре — отвърна Мади. — Ще взема някои неща на път към къщи. — Искаше да купи опаковъчна хартия и дребни подаръци за секретарката си и колегите, които щеше да подари на коледното парти. — Ти искаш ли нещо? — попита го тя, опитвайки се да бъде мила.

— Не. Защо си в толкова добро настроение? — попита я неочаквано Джак. Мади се оправда с вълнението около идващата Коледа.

Каза й да не го чака, защото срещата можела да се проточи, което я накара още повече да се съмнява. Но отново не попита нищо.

В нея наистина бе настъпила някаква промяна и след като излезе в ефир, звънна на Бил.

— Ти ме направи много щастлива. — Искаше да добави и много уплашена, но замълча.

И двамата се наслаждаваха на онова, което се бе случило между тях. Мади каза, че ще обиколи магазините след работа, а Бил обеща да й се обади, когато се прибере у дома, след като Джак няма да си бъде вкъщи. Той също не вярваше, че съпругът й има среща с президента. Филис беше споменала на срещата на Комисията преди няколко дни, че Джим се чувства доста изтощен следобед и заспива още преди седем вечерта.

— Може би Джак ще си легне с него — пошегува се Мади. Бе в прекрасно настроение.

— Това би било нова черта в характера му — засмя се Бил на предположението й.

 

 

Мади взе една от колите на мрежата, тъй като Джак бе излязъл с тяхната. Беше доволна, че е сама. Предоставяше й се възможност да мисли и мечтае за Бил необезпокоявано. Паркира близо до пешеходната зона и влезе в големия търговски център, за да купи панделки, опаковъчна хартия, тиксо, картички и други неща, необходими за подаръците.

Магазинът беше препълнен от хора, нетърпеливи да направят покупките си за Коледа. Беше трудно да си проправиш път сред тълпата от жени с ревящи деца и мъже, които изглеждаха доста объркано, защото не знаеха какво да изберат. Изобщо купувачи, които изпълват магазините преди празници. Нищо необичайно, само дето беше по-пълно и по-шумно от обикновено. На вратата пред магазина за играчки стоеше белобрад дядо Коледа, заобиколен от деца и канеше хората да спрат да го видят и да влязат да пазаруват. Това подобри още повече настроението на Мади. Усещаше се духа на Коледа и благодарение на Бил, тя започна да се наслаждава на предстоящия празник.

Бе напълнила ръцете си с около дузина рула червена опаковъчна хартия, кутия с парфюми и шоколадчета „Дядо Коледа“, както и малки коледни играчки и украшения, когато чу странен шум над главата си. Беше много силен и отначало я стресна, после видя, че хората се спират и гледат нагоре като нея, неспособни да разберат какво става. Последва силен грохот като от водопад, сякаш се изсипа огромна маса вода. Повече не чу нищо. Музиката спря и неочаквано целият магазин се изпълни с писъци. В тавана зейна пукнатина. Огромна черна пещера, точно над главата й. След това целият свят бе погълнат от непрогледен мрак и всичко наоколо потъна в тишина.