Даниел Стийл
Без драскотина (1)

Глава 1

Дългата черна лимузина бавно намали и спря до редицата от паркирани коли пред източния вход на Белия дом. Беше уханна вечер в началото на юни. Двама морски офицери пристъпиха в синхронна крачка, докато Маделин Хънтър грациозно слизаше от колата. Яркият флаг със звездите се вееше под ласките на летния бриз. Маделин се усмихна ослепително на единия от офицерите, който я поздрави, козирувайки.

Маделин беше висока и слаба жена, облечена с бяла вечерна рокля, която падаше на красиви гънки. Тъмната й коса бе прибрана в елегантен малък кок на тила и откриваше дългата шия и перфектната линия на голото й рамо. Имаше бяла и гладка като крем кожа и сини очи. Движеше се грациозно и самоуверено върху сребристите си обувки с високи токчета, очите й играеха, докато се усмихваше на фотографите. Съпругът й излезе от колата и застана до нея. Джак Хънтър беше здрав, четирийсет и петгодишен мъж, спечелил първите си пари, започвайки с реклама във футбола, след което умело ги бе инвестирал в радиостанция, а по-късно и в телевизионен канал. Когато стана на четирийсет, вече притежаваше една от основните кабелни мрежи в страната. Джак Хънтър беше работил дълго и упорито, за да превърне добрия си късмет в преуспяващ бизнес. И сега разполагаше с милиони в банковата си сметка, голяма популярност сред обществото и влиятелни приятели по върховете.

Фоторепортерът засне усмихнатото семейство Хънтър още веднъж и те влязоха в Белия дом.

Бяха изключително красива и известна двойка цели седем години. Маделин беше вече на трийсет и четири, но когато Джак я откри в Ноксвил, бе едва на двайсет и пет. Трябваше й доста време, докато заличи акцента и провлачения си говор, характерни за щата, от който идваше. Повече отколкото на него. Джак беше от Далас и говореше отсечено и отривисто, леко изяждаше буквите, но ги натъртваше така, че мигновено убеждаваше слушателя, че знае много добре какво прави. Имаше тъмни очи, които претърсваха умело всеки ъгъл на стаята и притежаваше способността да слуша няколко разговора едновременно, давайки си вид на напълно задълбочен и погълнат от думите на човека до себе си. Понякога хората, които го познаваха, казваха, че очите му сякаш преминават през теб, като през неодушевен предмет или стъкло, а друг път пък, че можеш съвсем осезателно да почувстваш обичта и грижата, които се излъчват от тях. Имаше нещо силно магнетично и хипнотизиращо у него. Само като го погледнеше човек — изправен и елегантен във вечерния си костюм и идеално колосаната официална риза, с гладко сресана назад коса — чувстваше непреодолимо привличане и желание да го познава и да бъде близо до него.

По същия начин беше въздействал и върху Маделин при първата им среща. Тогава тя бе просто едно хубаво момиче от Ноксвил, с характерен за Тенеси говор — идваше от Чатануга. Работеше като рецепционистка в местната телевизия, докато една стачка на персонала не я постави пред камерата — първо да чете прогнозата за времето, а след това и новините. Беше несръчна и срамежлива, но толкова очарователно красива, че зрителите застиваха и не откъсваха очи от екрана. Приличаше повече на фотомодел или кинозвезда, но в същото време притежаваше непринуденото излъчване на момичето от съседния двор, с което всеки е играл като малък. Мади умееше да попада право в сърцевината на историята или случая, които коментираше. Само две нейни думи бяха достатъчни, за да трогнат сърцата на зрителите.

Джак се захласна по нея още първия път, когато я видя. Думите й и очите й го поразиха.

— Какво правиш тук, хубавице? Обзалагам се, че разбиваш сърцата на всички момчета в радиус от двеста километра — беше й казал той тогава. Тя не изглеждаше на не повече от двайсет години, въпреки че бе с почти пет повече. Джак беше спрял да говори и я гледаше втренчено, докато предаването свърши и тя свали микрофона от ревера си.

— Е, не съвсем — отговори със закъснение на въпроса му Маделин.

Джак беше в града, за да води преговори за закупуване на местния телевизионен канал. Два месеца по-късно той стана негов. Много скоро след това назначи Маделин за асистент — говорител и я изпрати в Ню Йорк, първо — да научи всичко, което трябваше да знае за това как се правят новини, и второ — да си оправи прическата и грима. Когато отново се появи на екрана, ефектът беше потресаващ. За няколко месеца Маделин направи огромен скок в кариерата си.

Джак й помогна да се отърве от кошмарния си брак и от не по-малко кошмарния си съпруг, който я бе измъчвал и наранявал в продължение на осем години. Беше израснала в семейство, където отношенията между съпрузите не бяха били по-различни. Боби Джо бе завладял сърцето й на седемнайсет. Осем години по-късно Джак Хънтър купи кабелната телевизия във Вашингтон и й направи неустоимо предложение — щеше да води новините.

Освен това й обеща, че ако се съгласи, ще й помогне да подреди живота си отново.

Дойде да я вземе от Ноксвил с лимузина. Мади чакаше на автобусната спирка само с една малка чанта „Сам — сонайт“ в ръка и гледаше уплашено. Качи се в колата, без да издаде и звук и двамата потеглиха към Вашингтон. Трябваше да минат месеци, преди Боби Джо да открие къде е. С помощта на Джак, Маделин подаде молба за развод, а след година се ожениха.

И така вече седем години тя беше госпожа Джак Хънтър и Боби Джо, неговото неописуемо поведение, кошмарните запои и побоища бяха останали далеч в миналото. Маделин се бе превърнала в звезда. Животът й течеше като в приказките. Беше известна, уважаваха я и я боготворяха в цялата страна. А Джак се отнасяше с нея като с принцеса.

Когато влязоха в Белия дом, хванати за ръка, и застанаха пред вратата на приемната, Маделин изглеждаше спокойна и щастлива, без проблеми и без грижи. Знаеше, че е омъжена за известен, богат и преуспяващ мъж, който я обичаше. Знаеше също така, че повече няма да й се случи нищо лошо (Джак Хънтър не би го позволил) и се чувстваше в безопасност.

Президентът и първата дама ги посрещнаха на входа на Източното крило. След като се ръкуваха, президентът подшушна тихо на Джак, че малко по-късно иска да проведе личен и поверителен разговор с него. Джак кимна доволно и се усмихна, докато Маделин бъбреше с първата дама. Познаваха се много добре. Семейство Хънтър бяха чести гости в Белия дом, а Мади беше интервюирала съпругата на президента няколко пъти.

Когато Маделин влезе в залата под ръка със съпруга си, ги посрещнаха усмихнати лица, които им кимаха за поздрав. Всички ги познаваха. Нямаше представа къде е Боби Джо сега, не я и интересуваше. Животът, който бе водила с него, й изглеждаше нереален и напълно измислен. Сякаш никога не бе живяла по този начин. Това тук беше нейната реалност: светът на властта, на богатите и могъщи хора. Маделин грееше сред тях като ярка звезда.

Джак и Маделин се смесиха с останалите гости. Френският посланик се заприказва приятелски с нея и я представи на съпругата си, а Джак отиде да поговори със сенатора, шеф на Комисията по етика. Искаше да обсъди някои въпроси с него. Маделин ги забеляза да се усамотяват в ъгъла, докато бразилският посланик приближаваше към нея, съпроводен от привлекателна дама, член на конгреса от щата Мисисипи. Както обикновено, вечерта бе интересна и забавна.

По-късно преминаха в трапезарията на Белия дом. От едната й страна седеше сенатор от Илинойс, а от другата — конгресмен от Калифорния. И двамата се надпреварваха да задържат вниманието й. Джак седеше между първата дама и Барбара Уолтърс. Късно вечерта той отново се присъедини към жена си и двамата отидоха да танцуват.

— Как беше? — попита я небрежно той, като не изпускаше от очи няколко основни фигури. Джак винаги следеше какво става около него и обикновено си изготвяше план за това с кого иска да се види, с кого да говори или да убеди отново, независимо дали ставаше дума за бизнес или за репортаж. Той рядко, да не кажем никога, пропускаше възможност да извлече изгода за себе си на официално парти или вечеря.

Бе получил вече покана от президента за обяд в „Кемп Дейвид“, където щяха да продължат разговора си от тази вечер.

— Е, как е сенатор Смит? Разказа ли ти нещо интересно за себе си? — обърна се той към жена си.

— Както обикновено. Говори за новите данъци — усмихна се Маделин. Джак беше хубав мъж. А тя беше известна жена, със забележителна интелигентност и огромен чар. Джак обичаше да казва, че е изцяло негово произведение. Бе заложил много на нея. Беше й помогнал в началото, но сега бе напълно възнаграден за усилията и инвестициите, които бе направил. Маделин се радваше на огромен успех в неговата телевизионна мрежа. Джак се вживяваше в ролята на Пигмалион и обичаше да я подкача и дразни.

— Звучи много интересно и секси — рече той, връщайки се на темата за данъците. Републиканците се аргументираха добре, но Джак смяташе, че демократите ще спечелят битката, особено след като имаха подкрепата на президента. — А конгресмен Уули?

— Той е много сладък — отвърна Маделин, усмихвайки се отново на Джак. Присъствието му винаги я заслепяваше. Имаше нещо във вида на мъжа й, в неговата сила, в ореола и в излъчването му, което все още й въздействаше и я впечатляваше. — Както обикновено ми говори главно за кучето и за внуците си. — Харесваше го заради това и защото все още бе лудо влюбен в жена си, с която бе женен от почти шейсет години.

— Чудя се защо ли все още го избират — каза Джак, когато музиката свърши.

— Мисля, че всички го харесват. — Големият успех не бе накърнил доброто сърце на момичето от Чатануга. Маделин никога не забрави откъде е дошла и у нея все още съществуваше известно простодушие, за разлика от съпруга й, който беше остър като бръснач и дори в някои случаи агресивен и жилещ до смърт. Тя обичаше да говори с хората за децата им, макар и да нямаше свои собствени. Джак имаше две момчета, които учеха в колеж в Тексас и въпреки че рядко се виждаха, те много обичаха Мади.

Майка им не бе казвала нито една добра дума за Джак, нито пък за Мади. Бяха разведени от петнайсет години и тя не поддържаше никакви контакти с него, а определението, което най-често използваше, за да го опише, беше: „безпощаден“.

— Да си тръгваме, а? — подкани я Джак и огледа отново залата, за да се увери, че вече е успял да говори с всички, които си бе набелязал. Приемът вървеше към своя край. Президентът и първата дама току-що се бяха оттеглили. Те също можеха вече да си вървят. Мади нямаше нищо против да се прибере у дома — рано на другата сутрин трябваше да бъде на работното си място.

Шофьорът ги чакаше пред вратата. Мади се настани удобно в лимузината до съпруга си. Бе изминала дълъг път от старото очукано камионче „Шевролет“ на Боби Джо до тази лимузина. Купоните, на които ходеха в местната кръчма, и приятелите, с които се срещаха по фургоните и бараките, също бяха съвсем различни. Понякога Мади имаше странното чувство, че има два отделни живота — различни и независими един от друг. В момента се намираше в света на президенти, крале и кралици: на политици, принцове и магнати. Собственият й мъж беше един от тях.

— За какво си говорихте с президента тази вечер? — попита Маделин, прикривайки прозявката си. Изглеждаше толкова красива и свежа, колкото и в началото на вечерта. И всъщност беше от голямо значение за съпруга си, макар че изобщо не го осъзнаваше. Сега той бе по-известен в обществото като съпруга на Маделин Хънтър, отколкото като човека, който я бе открил. Знаеше го много добре, но никога не би го разкрил пред нея.

— За нещо много интересно — каза тайнствено Джак. — Ще ти кажа, когато мога да говоря.

— И кога ще стане това? — попита тя с повишен интерес. Освен негова жена Маделин беше също така и опитен репортер, който обичаше работата си и хората, с които работеше, както и новинарския екип и правенето на новини. Имаше чувството, че държи ръката си върху пулса на времето и на нацията.

— Не съм сигурен. Ще обядвам с него в събота в „Кемп Дейвид“.

— Значи трябва да е нещо важно. — Всъщност всичко беше важно. Всичко, свързано с президента, представляваше потенциално добър репортаж.

Те пропътуваха краткото разстояние до къщата си на „Ар Стрийт“ като разговаряха за приема. Между другото Джак я попита дали е видяла Бил Александър.

— Зърнах го само отдалеч. Не знаех, че се е върнал във Вашингтон. — През последните шест месеца Бил се бе уединил, след като бе загубил жена си в Колумбия преди година. Мади си спомняше много ясно разигралата се трагедия. Жена му бе отвлечена от терористи и посланик Александър беше водил преговорите за освобождението й сам, но очевидно неумело. След като прибрали откупа, терористите явно се бяха паникьосали и я бяха убили. Скоро след това посланикът се бе оттеглил от длъжността си.

— Постъпи като глупак — рече Джак без капка жал или симпатия. — Не биваше да се опитва да оправя нещата сам. Всеки можеше да предвиди завършека на тази история.

— Горкият човек едва ли мисли така — отвърна спокойно Мади.

Малко след това пристигнаха. Докато се изкачваха по стълбите, Джак разхлабваше възела на вратовръзката си.

— Утре трябва да бъда рано сутринта в офиса си — каза Мади, докато той разкопчаваше ризата си в банята. Тя свали роклята си и застана пред него само по бикини и високи сребърни сандали. Имаше великолепно тяло, което не се бе поддало на разрухата през предишния й живот. Двамата мъже, за които се бе омъжила, бяха коренно различни. Единият беше брутален, груб и жесток, безразличен към чувствата, сълзите и болките й, когато я пребиваше от бой. Другият бе мил, внимателен, нежен, с чувство за отговорност. Боби Джо й бе чупил ръцете, а когато след поредния скандал я бе запратил надолу по стълбите, тя бе счупила крака си. Беше точно след като срещна Джак. Боби Джо бе полудял от ревност, макар че Мади му се закле, че няма нищо общо с Джак. Това беше самата истина. Тогава Джак й беше само работодател, бяха просто приятели. Останалото дойде после, когато напусна Ноксвил и се премести във Вашингтон, за да работи в неговата кабелна телевизия. Един месец след преместването й двамата станаха любовници, но разводът й вече беше задействан.

— Защо трябва да ходиш толкова рано? — попита Джак през рамо и изчезна в банята, облицована цялата с черен мрамор. Бяха купили тази къща преди пет години от един приказно богат арабски дипломат. Имаше гимнастически салон, оборудван с най-модерните фитнес уреди, и плувен басейн в приземния етаж: прекрасни приемни, които Джак обичаше да използва за срещи: шест бани, облицовани с мрамор: четири спални, кабинет и три стаи за гости.

Нямаха намерение да превръщат гостните стаи в детски. Джак й бе казал съвсем ясно и безусловно в самото начало на брака им, че не иска деца. Стигали му били двете, които имал, за да им се радва докато растат, и нямал желание за повече. Всъщност той абсолютно й бе забранил да прави каквито и да е опити в тази насока. След като известно време тъгува по децата, които никога нямаше да има, Маделин си направи операция на тръбите по настояване на Джак. В известен смисъл това може би беше по-добре, защото бе имала поне половин дузина аборти през годините, преживени с Боби Джо, и дори не беше сигурна дали изобщо би могла да роди нормално дете. Изглеждаше й по-лесно да удовлетвори желанието на Джак и да не си оставя никакви шансове. Джак й беше дал толкова много и продължаваше да крои планове за бъдещето й. Разбираше защо той не иска деца и защо смята, че те биха създавали само препятствия и грижи, с които щеше да се наложи да се справя и да преодолява в своята кариера. Но въпреки това, от време на време Мади съжаляваше за невъзвратимото си решение. На трийсет и четири години повечето от приятелките й имаха бебета, а всичко, което тя имаше, беше Джак. Маделин се чудеше дали щеше да съжалява още повече, когато остарееше и се окажеше, че никога няма да има внуци. Но това бе малка цена, която трябваше да плати за живота, който споделяше с Джак Хънтър. Очевидно беше важно за него, щом като настояваше, и тя не можеше да не изпълни желанието му.

Настаниха се в голямото удобно легло, Джак я привлече към себе си, а тя се гушна в него и сложи главата си върху рамото му. Често лежаха така, преди да заспят, говореха за онова, което се бе случило през деня, за местата, където бяха били, за хората, с които се бяха срещали и партитата, които бяха посетили. Докато си приказваха, Мади се опита да отгатне какво е замислил президентът.

— Казах ти, че ще разбереш, когато му дойде времето. Престани да ме разпитваш.

— Знаеш, че полудявам от любопитство, когато криеш нещо от мен — изкикоти се тя.

— Подлудяваш ме. — Той я обърна към себе си и почувства копринената й кожа под тънката нощница.

След толкова години Джак така и не беше й се наситил. Не се измори да я иска и притежава. Тя никога не му омръзна нито в леглото, нито извън него. Беше доволен да знае, че е негова телом и духом. Както в работата, така и в леглото. Изпитваше ненаситен апетит и желание към нея. Понякога Мади имаше чувството, че направо я боготвори. Джак обичаше всичко свързано с нея. Искаше да знае това, което прави или е направила, къде и с кого е, какво върши. Но в момента мислеше само за тялото й. Когато я целуна и сграбчи ръката й, тя леко простена. Мади никога досега не бе отхвърляла, нито обсъждала начина, по който я обладаваше, или колко често го правеше. На нея й харесваше. Харесваше и, че все още го възбужда, че продължава да я желае. Това бе коренно различно от поведението на Боби Джо. Първият й съпруг не искаше нищо друго, освен да я използва и наранява. Джак се опияняваше от силата и красотата й. Фактът, че бе „създал“ Мади, го караше да се чувства могъщ, а това, че я „притежава“ в леглото, почти го изваждаше от равновесие.