Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Journey, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 66 гласа)

Информация

Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)
Сканиране
?
Разпознаване и корекция
romanti4ka (2011)

Издание:

Даниел Стийл. Без драскотина

ИК „БАРД“, София, 2002

Редактор: Мариана Цакова

Коректор: Пенчо Иванов

ISBN: 954–585–327–1

История

  1. — Добавяне

Глава 14

Двете седмици, през които отсъстваше Бил, минаха доста спокойно. Мади и Джак прекараха уикенда на ранчото във Вирджиния, а когато бяха там, той винаги бе в добро настроение. Наслаждаваше се на конете и на фермата си, а и няколко пъти летя до Вашингтон, за да се среща с президента. Когато го нямаше или яздеше навън, Мади се обаждаше на Бил във Вайнярд.

— Как се държи Джак? — попита я загрижено той.

— Всичко е наред — увери го Мади.

Не прекарваше прекрасно, но поне не се чувстваше застрашена. Всъщност това бе обичайната му практика. Винаги след периодите, когато се бе държал отвратително, Джак укротяваше топката и ставаше нежен и мил. Сякаш за да й докаже, че всичко е било плод на нейното въображение, както бе отбелязала и доктор Флауърс. Това беше класическата схема на „Синята брада“. Ако Мади се опиташе да се възроптае, щеше да й се изсмее и да каже, че е луда. Тя самата щеше да се чувства такава. Във Вирджиния той правеше точно това. Преструваше се, че не е ядосан заради дъщеря й, макар да бе заявил категорично, че Мади не бива да ходи до Мемфис. Можело да я разпознаят, а и освен това там било много горещо. Искал да остане при него.

Джак се държеше така влюбено, беше толкова внимателен и нежен. Поведението му сега нямаше нищо общо с грубостта му в Париж. Но Мади повече не спореше с него, а и доктор Флауърс я бе предупредила, че това само по себе си ще го накара да я подозира. Така че когато отговори на Бил, че се чувства сигурна, беше напълно откровена.

— Как върви книгата?

— Свърших я — отвърна гордо той при последния им разговор. И двамата нямаха търпение да се върнат във Вашингтон. А и Комисията имаше насрочена среща за понеделник. — Сам не мога да повярвам.

— А аз нямам търпение да я прочета.

— Трябва да знаеш, че не е особено забавно и приятно четиво.

— Не очаквам да бъде, но съм сигурна, че е чудесна. — Мади знаеше, че няма никакво основание да се гордее с него, но въпреки волята си усещаше точно това. Чувство на гордост.

— Ще ти дам едно копие веднага след като бъде преписана на чисто. Нямам търпение да чуя мнението ти.

Настъпи неловко мълчание. Бил не беше сигурен какво точно иска да й каже, но беше мислил много за нея и постоянно се тревожеше.

— Нямам търпение да те видя, Мади. Чувствам се ужасно.

— Не се тревожи. Наистина съм добре. Другата седмица Лизи ще дойде във Вашингтон. Вече й разказах за теб.

— И какво си й казала за мен? — озадачи се той. — В нейните очи аз сигурно съм някаква праисторическа отживелица. Паметник от каменната ера, при това не особено вълнуващ.

— За мен си. Ти си най-добрият ми приятел, Бил. — Наистина беше така. Чувстваше го много по-близък от всеки друг, с изключение на Грег, който обаче живееше в Ню Йорк и си имаше нова приятелка, но въпреки това все още й се обаждаше, ако успееше да я намери сама. Когато Джак вдигаше телефона, той никога не й даваше слушалката, нито пък й казваше, че някой я търси. Затова двамата с Бил бяха много внимателни по отношение на разговорите си. Избираха винаги времето, когато бяха сигурни, че Джак отсъства.

— Ти също си ми много скъпа.

Бил не знаеше какво да каже. Беше объркан по отношение на чувствата си към Мади, която приемаше отчасти като дъщеря, отчасти като приятел, отчасти като красива жена и всичко това в една объркана комбинация. Тя изпитваше същото към него. Понякога го възприемаше като брат, друг път се плашеше от чувствата си към него. Но никой от двамата не правеше опити да открие или обясни онова, което изпитваха един към друг.

— Хайде да обядваме след срещата на Комисията в понеделник. Ще можеш ли?

— С удоволствие.

Мади бе доста объркана от вниманието на Джак през последния уикенд, прекаран във Вирджиния. Донесе й цветя от градината, закуска в леглото, излезе на разходка с нея и непрекъснато й повтаряше колко е важна за него. А когато правеха любов, беше по-нежен и по-ласкав от всеки друг път. Сякаш насилието и грубостта му бяха плод на фантазията й. Мади се почувства виновна заради нещата, които бе наговорила на Грег и Бил, за впечатлението, което бе оставила у тях за своя прекрасен съпруг. Дори започна да се чуди дали всичко не беше по нейна вина. Може би тя самата бе предизвикала този невероятно мил, любящ и добър мъж да се държи така с нея.

Мади се опита да обясни на доктор Флауърс всичко това на сутринта, когато се прибраха във Вашингтон. Но психиатърката й отвърна строго и доста загрижено:

— Внимавай, Мади. Много внимавай. Виж се какво правиш. Отново попадаш в клопката му. Той знае какво мислиш и те кара да се чувстваш виновна, да си втълпиш, че всичко е по твоя вина.

Прозвуча й доста неестествено и Мади съжали за Джак, докато я слушаше. Беше го представила толкова лош и зъл, че дори доктор Флауърс й бе повярвала. Но не каза нищо на Бил по време на обяда, защото се страхуваше, че той ще й наговори същите неща като психиатърката. Говореха главно за книгата му. Бил я бе продал още преди няколко месеца на едно издателство посредством литературен агент.

— Какви са плановете ти за есента? — попита я внимателно той, очаквайки да чуе, че най-сетне е решила да напусне съпруга си. Но Мади не спомена нищо за раздяла по време на обяда. Изглеждаше щастлива и спокойна. Затова Бил реши, че нещата са се оправили и тръгнали на добре. Но продължаваше да се страхува за нея. Също като доктор Флауърс и той се опасяваше, че Джак е успял отново да я подмами в капана си и да я задържи там завинаги. Мади не пророни нито дума за напускане.

— Искам да се опитам да вдигна отново рейтинга. Спаднал е катастрофално. Мисля, че за всичко е виновен Брад, но Джак смята, че и аз съм се отпуснала и не полагам достатъчно усилия. Укори ме, че репортажите ми били сухи и отегчителни. Ще потърся нещо по-специално тази есен, за да вдъхна малко повече живот на предаването.

Както обикновено Джак обвиняваше нея за нещо, за което тя нямаше и капчица вина, но Мади очевидно бе склонна да му вярва. Не защото беше глупава. По-скоро беше като хипнотизирана. Но докато човек сам не осъзнае проблема си, никой не може да му помогне. А Мади вече беше съвсем близо до момента, в който щеше да прогледне.

Бил се изкушаваше да се обади на д-р Флауърс без нейно знание и да я разпита какво става. Но знаеше, че докторката е етичен човек, освен това Мади беше нейна пациентка. Едва ли щеше да му каже нещо. Със сигурност нямаше да обсъжда Мади и поведението й с него и той много добре разбираше мотивите й. Просто трябваше да изчака, да наблюдава какво става и да се притече на помощ тогава, когато Мади има нужда от него. Но за момента това не бе необходимо. Отново си припомни за Маргарет, за дългите месеци на очакване и бездействие, когато можеше да я спаси и върне обратно. Невредима. Онова, от което най-много го болеше, беше бездействието. Този път Бил не искаше да повтори същата грешка, като изплаши врага с намесата си. Знаеше по-добре от всички, че Джак е труден опонент. Приличаше му на терорист с изключителни качества и умения, като онези, които бяха отвлекли жена му. Бил искаше да спаси Мади. И се надяваше този път да успее да го стори навреме.

Работата в Комисията напредваше и те се договориха да се срещат по-често. Първата дама беше привлякла шест човека, които бяха разработили кампания за есента, включваща даване на гласност за домашния терор и престъпленията срещу жени. Имаха и шест различни рекламни клипа. Сформираха се и подгрупи. Бил и Мади бяха в подкомисията по изнасилванията и нещата, които научиха в нея, бяха ужасяващи. Имаше и друга подкомисия, която се занимаваше с убийствата, но нито той, нито тя искаха да участват в нея.

В съботата, след като се завърнаха във Вашингтон, дойде Лизи. Мади я заведе в „Четирите сезона“, като покани Бил да пие чай с тях. Той бе силно впечатлен от момичето. Беше невероятно красива. А като се имаха предвид обстоятелствата, при които бе израснала, беше изключително интелигентна и начетена. Ходеше с ентусиазъм на училище, харесваше й да учи в градския колеж в Мемфис, беше настървен читател и поглъщаше книгите като топъл хляб.

— Иска ми се да я взема следващия срок в Джорджтаун — сподели Мади, докато седяха в чайната. Според Лизи би било чудесно да живее близо до майка си.

— Имам известни връзки, бих могъл да ти помогна — предложи Бил. — Какво искаш да изучаваш, Лизи?

— Външна политика и комуникации — отвърна тя, без да се замисли.

— Щеше да бъде хубаво, ако можех да я заведа в студиото, но за жалост е невъзможно — продължи Мади със съжаление. Дори не бе казала на Джак, че Лизи е в града и нямаше подобно намерение. Бе така добър напоследък, че не искаше да го разстройва. Говореше, че ще отидат отново в Европа през октомври, но Мади не бе споделила с Бил за тези му планове.

— Ако Лизи дойде да учи тук, ще й наема малък апартамент в Джорджтаун.

— Ще трябва да се увериш дали е безопасно — каза угрижено Бил. И двамата бяха ужасени от статистиката, която показваше огромно число изнасилвания. Бяха научили тези данни в Комисията.

— Не се притеснявай, ще проверя, разбира се — кимна Мади, мислейки си за същото. — Сигурно ще живее със съквартирантка. — Лизи отиде до тоалетната и Бил сподели с Мади, че я намира за много красива.

— Страхотна е! Чудесно момиче. Сигурно много се гордееш с нея — усмихна се той.

— Така е, въпреки че нямам никакво право. Смяташе да заведе довечера Лизи на театър. Беше казала на Джак, че ще ходят на вечеря по женски. Не му стана много приятно, но понеже беше свързано с първата дама, ще не ще се съгласи.

Лизи се върна на масата и продължиха разговора за училището и за плановете да я прехвърлят във Вашингтон, за да бъде близо до майка си. Звучеше като приказка, която бе на път да се превърне в реалност.

Бил беше напълно убеден, че те го заслужават. Тръгнаха си около пет часа. Мади заведе Лизи в хотела и се върна у дома, за да види Джак и да се преоблече за театъра. Щяха да гледат новата постановка на „Кралят и аз“ и Мади бе силно развълнувана, защото това щеше да бъде първото посещение на Лизи на мюзикъл. Имаха толкова много неща да наваксват, толкова пропуснати и неосъществени желания, че тя нямаше търпение да започне.

 

 

Когато се прибра вкъщи, Джак си почиваше и гледаше някакво второстепенно предаване по собствения си канал. Дори то бе с по-висок рейтинг от тяхното с Брад, но Джак отказваше да се съгласи, че за всичко е виновен новият й асистент. По негови думи той бе най-добрият репортер. Решението му да уволни Грег предизвика истинска катастрофа. Но ако някой допускаше грешки, то това бе само Мади. Продуцентът и режисьорът бяха на нейна страна, но се страхуваха да го кажат на Джак. Никой не обичаше да кръстосва шпаги с него. Имаше опасност да загуби работата си.

Джак щеше да вечеря с приятели, макар и да не обичаше да излиза през уикендите без Мади. Но се примири с положението и дори я целуна, преди да излезе. Мади бе очарована, че е толкова мил. Този път се оказа много лесно. Не знаеше какво да мисли. Може би лошите времена бяха останали далеч в миналото и вече всичко беше наред!

Взе Лизи от хотела и отидоха направо в театъра. Лизи бе като малко момиченце, попаднало за пръв път в театър. Когато пиесата свърши, тя дълго и възторжено ръкопляска.

— Това беше най-хубавото нещо, което съм гледала някога, мамо — каза ентусиазирано Лизи, докато излизаха от театъра. В същия момент Мади забеляза непознат мъж с фотоапарат, който ги наблюдаваше. Последва кратко присвяткване и после той изчезна. Не беше кой знае каква беля, помисли си Мади. Сигурно беше турист, който я бе разпознал в тълпата, и бе решил да я снима за спомен. Тя бързо забрави за случилото се. Беше прекалено заета да говори с Лизи, за да се притеснява за каквото и да било. Прекараха една чудесна вечер.

Мади я закара до хотела и преди да се разделят, прегърна я силно и й обеща да я вземе на другата сутрин за закуска. Щеше да скрие още веднъж Лизи от Джак, макар и да не обичаше да го лъже. Възнамеряваше да му каже, че отива на църква. Той никога не ходеше с нея. Същата сутрин Лизи летеше обратно за Мемфис и Мади щеше да прекара деня със съпруга си. Беше планирала всичко внимателно. Мади бе така превъзбудена от вечерта, прекарана с дъщеря си, че се прибра у дома в прекрасно настроение. Джак седеше в дневната и гледаше новините, когато тя влезе. Тя му се усмихна, все още въодушевена от чудесната вечер.

— Забавлява ли се? — попита най-невинно той, когато тя седна до него на дивана. Мади кимна с усмивка.

— Беше интересно — излъга с неудоволствие тя, защото не обичаше да го прави, но знаеше, че не може да му признае истината. Беше й забранил категорично да се вижда с дъщеря си.

— Кои бяха?

— Филис, разбира се, и повечето от жените в Комисията. Те са интересна група хора — отвърна бързо Мади, в стремежа си да смени темата на разговор.

— Филис беше там? Интересно, много интересно. Току-що я видях по новините в един храм в Киото. Тази сутрин заминаха с президента за Япония. — Мади го изгледа стреснато. Не знаеше какво да каже. — Та сега, мила моя, ще ми кажеш ли с кого всъщност беше тази вечер? Приятелче ли имаш? Чукаш ли се с него?

Той я сграбчи за гърлото и я стисна силно. Мади се опитваше да не се паникьосва и го гледаше право в очите.

— Никога няма да направя такова нещо — отвърна тя, чувствайки, че въздухът й свършва.

— Тогава къде беше? Този път се опитай да ми кажеш истината.

— Бях с Лизи — прошепна Мади.

— Коя е пък тази, по дяволите?

— Дъщеря ми.

— О, Господи! — изкрещя Джак и я отблъсна с все сила от себе си. Мади падна на дивана и с облекчение си пое въздух. — И защо си довела малката пачавра тук?

— Тя не е пачавра — отвърна тихо Мади. — Тя ми е дъщеря. Исках да я видя.

— Съвсем скоро ще видиш себе си на първа страница на вестниците. Казах ти да стоиш далеч от нея!

— Ние се нуждаем една от друга — отвърна просто Мади. Джак я изгледа злобно. Направо побесняваше, когато тя не се подчиняваше на заповедите му.

— Казах ти за твое добро, че не можеш да си го позволиш. Ако мислиш, че рейтингът ти сега е нисък, почакай да видиш какво ще стане, когато някой надуши тази история. Най-вероятно тя самата ще я разкаже.

— Всичко, което тя иска, е да ме вижда. Не желае никаква публичност — отвърна спокойно Мади. Съжаляваше, че го бе излъгала. Но той не й бе оставил много възможности за избор. Именно забраната му да вижда Лизи я бе подтикнала към тази лъжа.

— Ти така си мислиш! Как може да си толкова глупава? Почакай само, докато започне да ти иска пари, ако вече не го е направила. Направи ли го? — Той присви очи, докато я гледаше. — Знаеш ли, оказа се, че ти ми носиш повече неприятности, отколкото удоволствия. Ако не е едно, ще е друго. И къде е сега въпросната ти дъщеря?

— В хотел. В „Четирите сезона“.

— Виж ти! Много шик. И ще ми разправяш, че не се интересува от парите ти?

— Казвам ти: тя иска само да има майка — опита се да го успокои Мади, но той изглежда бе полудял. Закрачи нервно из стаята, сетне спря и я загледа с ярост и презрение.

— Ти непрекъснато правиш нещо, за да ме ядосаш, нали, Мад? Ако не е великата ти реч за онази малоумна патка, която си сряза вените, ще бъде рейтингът ти, който пада главоломно. Сега пък това. Скоро ще се провалиш напълно, Мад, Да видим дали няма да изляза прав. И когато това стане, повярвай ми, горчиво ще съжаляваш. — Не каза нищо повече. Качи се горе и тръшна вратата на банята. Мади остана да седи в дневната, чудейки се как да му обясни какво означава всичко това за нея и колко много съжалява, че е трябвало да го излъже и обиди. Беше изцяло нейна грешка. Беше скрила от него, че има бебе. Може би ако му бе казала от самото начало, нямаше да бъде толкова ядосан сега. Щеше да му се извини, да го помоли да й прости. Но нямаше да позволи да й отнемат дъщерята.

Мади се качи горе и светна лампите, за да се преоблече. Джак лежеше със затворени очи. Но Мади беше сигурна, че не спи. Когато легна до него, той проговори, без да си отваря очите.

— Мразя, когато ме лъжеш. Имам чувството, че повече не мога да ти вярвам. Винаги правиш така, че да ме нараниш и обидиш.

— Съжалявам, Джак, извинявай — каза Мади и го погали по лицето, забравяйки напълно, че преди по-малко от половин час той едва не я удуши. — Не исках да те ядосам и да те разстроя. Но наистина искам да я виждам.

— Казах ти, че не искам да го правиш. Не можеш ли да го проумееш с тъпата си глава? Първо, никога не съм искал да имам деца, нито пък ти — каза той, отвори очи и я погледна. — И със сигурност не искам да имам нищо общо с някаква си деветнайсетгодишна уличница от Мемфис.

— Моля те, не я наричай така — помоли Мади. Само ако можеше да й прости, задето го бе излъгала, задето го бе предала и най-неочаквано се бе появила с незаконородено дете седем години след брака им. Беше прекалено. Нещо, което трудно можеше да бъде преглътнато. Но защо Джак не се държеше като Бил. Той наистина хареса Лизи, когато я видя.

— Искам да спреш да я виждаш — каза Джак, като я гледаше осъдително и строго. — Дължиш ми много, Мад. Никога не си ми казвала, че тя съществува и аз искам тя отново да изчезне от нашия живот. На нея не й дължиш нищо, та ти дори не я познаваш.

— Не мога да направя това. Аз повече не мога да имам деца. Тя е единственото ми дете и никога няма да я изоставя.

— Дори ако това ти струва брака? — попита заплашително Джак.

— Това ли искаш да ми кажеш? — попита ужасено Мади. Заплашваше я съвсем открито. Насилваше я да направи избор, който щеше да разбие сърцето й. Мади не искаше да се разделя с него. През последните няколко седмици Джак беше толкова добър и мил, че бе започнала да вярва, че нещата помежду им са се оправили и са тръгнали на добре. И ето че се случи това. Щеше й се да не беше го лъгала и въобще да не бе водила Лизи на театър.

Но така жадуваше да види дъщеря си, че не можа да измисли нищо друго, освен да го излъже.

— Да, точно това — отговори Джак на въпроса й дали Лизи ще бъде причина за края на брака им. — Твоето копеле не е част от нашата сделка. Ти влезе в този брак с лъжа. Каза ми, че никога не си имала деца. Ти ме излъга. Бих могъл да анулирам брака ни заради това.

— След седем години? — поклати удивено глава Мади.

— Ако докажа, че си ме излъгала и че продължаваш да ме лъжеш, което всъщност правиш, а аз мога да го докажа, бракът ни ще се разтрогне, По-добре помисли върху това, преди да я влачиш със себе си в бъдеще. Помисли си сериозно, Мади.

С тези думи Джак се обърна, затвори очи и пет минути по-късно вече хъркаше. Мади продължи да го наблюдава. Не знаеше нито какво да каже, нито какво да направи. Не искаше да загуби отново Лизи. Не можеше да стори такова нещо нито на детето си, нито на самата себе си. Но не искаше да изгуби и Джак. Той наистина й бе дал толкова много. Лошото му отношение и насилието, за което го бе обвинявала, бяха започнали да й изглеждат плод на въображението й, докато Лизи не беше. Мади имаше чувството, че тя се е държала лошо с Джак, и че всъщност той е жертвата. Тя дълго лежа така. Размишляваше над ситуацията. Бе излъгала съпруга си и се чувстваше виновна затова.

Но на сутринта все още не бе намерила отговор. Обясни му, че ще отиде да се види с Лизи, да закусят заедно и да я изпрати. Можеха да говорят след това. Имаха цял ден на разположение.

— Ти по-добре й кажи, че никога повече няма да се видите. Играеш си с огъня, Мад! С мен и с пресата. Това е доста висока цена заради едно хлапе, което дори не познаваш и което няма никак да ти липсва, ако още днес го целунеш за сбогом.

— Казах ти, Джак — отговори честно Мади. Не искаше да го лъже повече. Щеше да е още един грях, прибавен към всички останали. — Не мога да направя подобно нещо.

— Трябва!

— Не мога да постъпя така с нея.

— Но можеш да постъпиш така с мен, нали? Е, това ми говори много. Сега разбирам какво значи мислиш за нашия брак. — Колко измъчен и огорчен изглеждаше, докато го казваше. Като истински невинна жертва.

— Не постъпваш разумно — опита се да го убеди Мади, но той я прекъсна рязко. Погледът му бе изпълнен с отвращение и гняв.

— Разумен ли? Ти будалкаш ли ме? Майтапи ли си правиш? Наркотици ли вземаш? Изобщо на себе си ли си? Искаш да бъда разумен, когато ми стоварваш на главата едно копеле, без дори да си ми казала, че го имаш?

— Сбърках, Джак, съгласна съм. Но аз не те питам дали да я виждам. Аз искам да я виждам.

— Тогава значи си много по-луда, отколкото си мислех. Какво ще кажеш за един семеен портрет на първата корица на „Пийпъл“? Ще ти бъде ли достатъчно? Защото това ще стане рано или късно. И тогава ще трябва да си вземеш сбогом с публиката.

— Може би не — отвърна спокойно Мади. — Може би те ще ме разберат много повече, отколкото ти ме разбираш.

— Дрън — дрън! Глупости! За Бога, няма ли да дойдеш най-сетне на себе си?

Спориха така около половин час. После Джак излезе, за да играе голф със съветниците на президента, но не и преди да предупреди за последен път Мади да не се вижда с Лизи. Когато отиде в хотела, Лизи веднага забеляза, че майка й изглежда разстроена и разтревожена и я попита за причините. Мади не й каза за скандала с Джак и че повече няма да се виждат. Не искаше да я натъжава. Вместо това обеща да я вземе скоро за друг уикенд и да й съобщи какво е направила за преместването й в Джорджтаун. Прегърнаха се и се целунаха за довиждане. Мади й даде пари за таксито до летището, но въпреки че настояваше, Лизи не взе нито стотинка повече от необходимото. Беше решила твърдо да не взема нищо от майка си, освен за самолетния билет, хотела и таксито до летището. Мади бе предложила да й открие банкова сметка, но Лизи бе отказала категорично. Не искаше да я използва. Но дори и да кажеше това на Джак, той никога нямаше да й повярва.

Тя се върна по обяд, но Джак все още не беше се прибрал. Мади използва отсъствието му и се обади на Бил, за да му разкаже всичко, което се бе случило.

— Грешката беше моя — завърши Мади. — Не трябваше да го лъжа.

Но Бил не бе съгласен с нея.

— Кучият му син! Значи претендира, че е жертва. Но той не е, Мади! Ти си жертвата. Защо не можеш да го проумееш? — Бил беше ядосан повече от всякога. Говориха почти час и накрая Мади звучеше още по-объркано. Сякаш не можеше да разбере какво й казва. Бил се зачуди дали някога изобщо щеше да успее да се освободи от веригите си. Вместо да върви напред, тя вървеше назад.

 

 

Джак се върна у дома привечер и не продума за Лизи. Мади не знаеше това добър или лош знак е, но направи всичко възможно, за да го умилостиви и да му достави удоволствие. Сготви вкусна вечеря, разправя му разни весели неща. После правиха любов и той беше много по-нежен и мил от всякога, което я накара да се чувства още по-виновна, затова че го бе направила нещастен.

На другия ден опасенията на Джак се оправдаха. Цялата история бе новина номер едно във вестниците. Снимката, която мъжът пред театъра бе направил, се мъдреше на първа страница на всички таблоиди в най-различни големини и варианти. Някои разказваха, други само се догаждаха за историята. Основното заглавие с огромни букви беше:

МАДИ ХЪНТЪР И НЕЙНАТА ОТДАВНА ИЗГУБЕНА ДЪЩЕРЯ

С главни букви следваха малкото факти, които бяха успели да изровят от рода на това, че на петнайсет години е родила момиченце, което е дала за осиновяване. Имаше няколко интервюта с Боби Джо и с една учителка от старото й училище. Таблоидите си бяха свършили добре работата.

Джак влетя в офиса и хвърли вестниците в лицето й.

— Е, какво ще кажеш? Прелестно, нали? Предполагам, че си много горда? И какво, по дяволите, ще правим сега? През последните девет години те продавахме на публиката като Дева Мария, но ето че сега приличаш точно на онова, което си, Мад. Една обикновена курва. Мамка му, защо не ме послуша?

На снимката с Лизи двете бяха като близначки, толкова много си приличаха. А Джак изглеждаше като разярен бик, набоден от всички страни с шпаги. Но станалото станало. Не можеха да го поправят.

Мади се обади на Лизи в Мемфис, за да я предупреди, и когато Джак най-после излезе, звънна на доктор Флауърс, а след това и на Бил. И двамата й казаха почти едно и също. Опитаха се да я убедят, че това не е нейна грешка и че не е чак толкова страшно, колкото си мисли. Зрителите я харесват и обичат. Тя е добър човек и е допуснала грешка, когато е била много млада. Това дори може да ги накара да я заобичат още повече. Защото ще я разберат и приемат като една от тях.

Снимката им с Лизи всъщност беше много хубава. Двете бяха прегърнати. Но Джак бе направил всичко възможно, за да я накара да се чувства ужасно виновна. Лизи се разплака, когато й се обади.

— Съжалявам, мамо. Не исках да ти причиня неприятности. Джак сигурно е бесен? — Тя се тревожеше за Мади. Не харесваше Джак още от първата им среща и смяташе, че е жесток. Имаше нещо зловещо в него.

— Не е щастлив, но ще се оправи.

— Ще те уволни ли?

— Не мисля. Освен това съветът на директорите едва ли ще му позволи. Ще е проява на дискриминация. — Но Джак можеше да я уволни по морални причини. Дали щеше да го направи или не, нямаше значение. Мади се чувстваше много зле, защото му бе причинила такава болка. — Ще го преживеем някак. Само ми обещай да не говориш с никакви репортери.

— Заклевам се. Никога не съм говорила и няма да говоря! Няма да направя нищо, с което да ти навредя. Обичам те, мамо. — Лизи плачеше и Мади направи всичко, което можа, за да я ободри.

— И аз те обичам, скъпа. И ти вярвам. Бъди подготвена, защото ще ти досаждат. На мен също. Но ти не се тревожи.

Клюкарските телевизионни предавания и вестникарите я подгониха още следобед. И мрежата закипя като разбутан мравуняк. Всяко списание в страната звънеше и искаше интервю с Мади Хънтър.

— Може би трябва да им дадем това, което искат — предложи накрая шефът на отдела за връзки с обществеността. — Какво лошо ще стане? Е, имала била бебе на петнайсет години. Случвало се е и на други момичета. Не го е убила, за Бога, а и от това може да излезе доста добра история, от която можем да извлечем само полза, ако я продадем добре. Какво мислиш, Джак?

— Мисля, че искам да я ритам по задника оттук до Ноксвил. Ето това мисля — отговори Джак. Никога не беше бил толкова бесен, нито бе имал причина да бъде. — Тя е една глупачка, дори само заради факта, че приема тази малка кучка да й бъде дъщеря. Майка! Какво по дяволите означава това в случай като този? Чукала се веднъж с някакъв си пъпчив дангалак, родила и захвърлила детето си минути след това. А сега ми се разхожда наоколо, чиста и невинна като мадона и се хвали, че има дъщеря. По дяволите, една котка е много по-свързана е котенцата си, отколкото Мади с малката кучка от Мемфис. Според мен девойчето се е прицелило към парите пи Мади. Ще я изнудва, а нашата е толкова наивна, че дори не го осъзнава.

— Едва ли само това е причината — промълви едва чуто шефът на отдела. Беше се уплашил от реакцията ни Джак. Напоследък всички бяха под напрежение. Рейтингът на новините падаше ежедневно, което може би бе част от причините Джак да е толкова ядосан. Но всички знаеха, че вината не е на Мади и му го бяха казвали много пъти. Той обаче не искаше и да чуе.

 

 

Джак все още вдигаше пара като локомотив, когато се прибра вечерта вкъщи. Опита се да изтръгне обещание от Мади, че няма да се вижда повече с Лизи, но тя не се съгласи. Спореха до полунощ и накрая Джак така се ядоса, че излезе от къщи и за пръв път, откакто бяха женени, не се върна чак до сутринта. Мади нямаше представа къде може да е отишъл. Погледна навън и като видя телевизионни камери и репортери, не посмя да излезе и да го потърси. Можеше само да каже на Лизи какво да прави. Да седи тихо и кротко.

Лизи бе отишла при приятели, така че да не я открият, когато я потърсят вкъщи. Шефът й бе дал отпуск до края на седмицата, защото бе силно впечатлен от факта, че тя наистина е дъщеря на известната Мади Хънтър.

Единственият, който не бе впечатлен, беше Джак. Той беше всичко друго, но не и впечатлен. Свали я от екран за две седмици и й каза да не се връща на работа, докато не се оправи с копелето си. Когато Мади се опита да възрази, той й отговори, че кръвта се е качила в главата му, че му е писнало от нея, и че ако още веднъж го излъже, за каквото и да е, ще я убие. Мади изпитваше огромна вина. Каквото и да станеше, каквото и да направеше, то винаги беше по нейна вина.