Даниел Стийл
Без драскотина (16)

Глава 16

Октомври беше по-напрегнат от обикновено. Социалният живот в столицата беше в разгара си. Политиците работеха трескаво. Войната в Ирак все още взимаше човешки жертви и хората бяха недоволни.

Джак назначи нов партньор за Мади. Макар и по-добър от Брад, Елиът Нобъл бе изключително различен, груб и враждебно настроен към нея. Имаше практика като говорител и макар да бе студен като лед, се справяше добре с работата и този път рейтингът им не пострада. Дори леко се повиши. Но да се работи с него бе цяло нещастие, за разлика от Грег и дори Брад.

Седмица след назначаването на Елиът Джак заяви на Мади, че заминават за Европа. Имал срещи в Лондон и искал тя да го придружава. Мади не възнамеряваше да слезе от ефир толкова скоро след започването на Елиът, защото се страхуваше зрителите да не си помислят, че е дошъл да я замести или дори да я смени напълно. Но Джак бе непреклонен в желанието си тя да тръгне с него, Накрая Мади се съгласи, но в последния ден преди заминаването се простуди и получи инфекция на ухото. Наложи се Джак, макар и силно раздразнен, да отлети сам. Щеше да остане цяла седмица в Англия и да посети свои приятели в Хемпшир през уикенда. Това развитие на нещата зарадва Мади, защото й предоставяше шанса да се види с Лизи и дори да потърсят някой апартамент заедно. Двете прекараха чудесно, но не намериха нищо подходящо. Все пак имаха достатъчно време на разположение. До декември Лизи нямаше нужда от жилище.

Вечерта Бил ги заведе на ресторант.

Когато се прибираше, Мади спря, за да купи някои неща от магазина за закуска на другия ден и неочаквано зърна името на Джак на първа страница на жълтите вестници. Надписът бе с големи букви, които направо се набиваха в очите.

ДАЛИ СЪПРУГЪТ НА МАДИ ХЪНТЪР ВСЕ ОЩЕ Е БЕСЕН ЗАРАДИ БЕБЕТО Й?

Сладко отмъщение

ДЖАК СЪЩО СИ НАМИРА БЕБЕ

Следваше голяма снимка на Джак и… трудно й беше да повярва дали не бе монтаж. На снимката съвсем ясно се виждаше Джак да напуска „Анабел’с“ ръка за ръка с ослепително красива много млада блондинка. Изглеждаше стреснат. Мади имаше чувството, че гледа право в нея. Тя също се стресна, после взе вестника, прибра се вкъщи и го прочете внимателно. Позвъни на Лизи в хотела, за да сподели безпокойството си.

— Нали знаеш как стават тези неща, мамо? Сигурно е бил в голяма компания, може да му е само позната или приятелка, или пък съпруга на някой негов приятел. Тези репортери са повече от отвратителни и лъжат под път и над път — каза Лизи, за да успокои майка си.

Но Мади не бе на себе си. Все едно я бяха залели с вряла вода.

Джак не й се обади през следващите два дни и тя реши да му позвъни в хотел „Кларидж“, където обикновено отсядаха. От рецепцията й съобщиха, че господин Хънтър щял да отсъства през уикенда. Не им бил оставил координатите си. Мади не каза нищо, но през цялото време в главата й се въртяха какви ли не мисли и догадки и когато Джак се прибра в понеделник, тя цялата вреше и кипеше от противоречиви чувства като клокочещ вулкан.

— Много си весел — рече му уж безучастно Мади.

— Какво има, Мад? Още ли те боли ухото? — Джак беше в прекрасно настроение.

Без да каже и дума, Мади му подаде вестника със снимката. Той я погледна за секунда и сви рамене, без да изглежда ни най-малко притеснен.

— Е, и какво? Това ли е голямата трагедия? Бяхме цяла компания и така се случи, че излязохме заедно. Доколкото ми е известно, не е престъпление.

Изобщо не изглеждаше виновен. Дори не направи опит да й се извини, което бе израз или на невероятна наглост, или на пълно безразличие. Мади не знаеше какво да мисли.

— Танцува ли с нея? — попита тя, без да сваля очи от него.

— Сигурно съм танцувал. Нея вечер танцувах с много жени. Не съм спал с нея, ако това те интересува — каза той направо. Изглеждаше изненадан, едва ли не обиден. Как може да се съмнява в него! — Това ли си мислеше, Мади? — Прозвуча й все едно тя бе виновна, сякаш не неговата вярност бе поставена под съмнение, а нейното доверие в него.

— Притесних се. Тя е много красива и статията е написана така, сякаш ти е любовница.

— Статиите, които излязоха за теб те направиха да изглеждаш като проститутка за два цента, но аз не им повярвах, нали?

Все едно че я удари.

— Не е честно да говориш така, Джак.

— Но е истина, нали? Никой не ме е показал с незаконните ми изчадия на първа страница. Ако го бяха направили, щеше да имаш право. Но доколкото разбирам, ти нямаш какво повече да кажеш. И като се имат предвид лъжите, които ми наговори и нещата, които скри от мен, кой ще ме обвини, че съм те мамил?

Както обикновено, тя излизаше виновната. Отчасти имаше право. Все още не беше му казала, че е преместила Лизи да учи във Вашингтон, беше премълчала, че се вижда с Бил от време на време и че си говори с него всеки ден по телефона. Продължаваше да лъже съпруга си. А той много умело обръщаше всичко така, че да я накара да се почувства виновна.

— Съжалявам. Просто изглеждате като… — Мади се обърка. Чувстваше се ужасно, заради това че е посмяла да си помисли толкова оскърбителни неща за него.

— Друг път не избързвай с обвиненията, Мад. Какво става в работата?

Както винаги, той напълно я игнорираше и не обръщаше внимание на думите й. Интересуваше се единствено от собствените си цели.

В отговор на съмненията й по повод снимката, той започна да я подкача, че флиртува с новия си колега. Елиът беше млад ерген, при това доста хубав. Бил чул клюки за двамата. Мади се засегна и сподели това с Бил. Според Бил, Джак просто се опитваше да отвлече вниманието й. Но това не я успокои. Фактът, че той вярваше на тези гнусни клюки, я караше да се чувства ужасно.

Но думите му за Елиът бяха нищо в сравнение с онова, което каза за Бил, когато някой му донесе, че ги е видял да обядват в клуб „Бомбай“.

— Затова ли ме нападна? Заради онази снимка пред „Анабел’с“? Какво беше това? Прах в очите ли? Спиш ли с него, Мад? Чукаш ли се с този тъп стар пръч? Ако е така, то наистина те съжалявам. Всъщност ти вече нищо друго не можеш да забършеш, освен някой като него.

— Ти си отвратителен! — нахвърли се върху него Мади, вбесена от начина, по който говореше за Бил. Той не бе нито стар, нито пръч, нито тъп. Беше интересен и забавен, добър и искрен, и при това много хубав мъж. Не й бе минавало и през ум, че е с двайсет и шест години по-голям от нея.

Нещата се влошиха, когато Джак разпита една от телефонистките и тя се изтърва за обажданията на Бил. Беше успял да я накара да признае, че Бил се обажда на Мади всеки ден. Пет минути по-късно беше в нейния офис, сипейки обвинения и заплахи.

— Ти, малка кучко! Мръсна курва! Какво всъщност правиш с него? Откога е започнало всичко това? Сигурно на вашите сърцераздирателни срещи за жените, подложени на насилие? Не забравяй, че този кучи син уби жена си. Може би ще направи същата услуга и на теб, ако не си по-внимателна.

— Как можеш да говориш така? — Очите й се напълниха със сълзи. Мади нямаше как да се защити, а и нямаше начин да докаже, че всъщност изобщо не е спала с Бил. Дори не беше се целувала с него.

— Ние сме само приятели. Никога не съм ти изневерявала, Джак. — Вместо да го мрази заради онова, което й бе наговорил, тя се чувстваше виновна.

— Тези може да ги говориш на някого, който ти вярва. Не и на мен. Знам ти номерата. Нали точно мен излъга, че уж нямаш дете!

— Това беше друго — изхлипа Мади. Думите му я удряха като с камшик.

— Не, не е. Не вярвам нито дума на онова, което казваш. И защо ли? Имам всички основателни причини да не ти вярвам. Една от тях е така наречената ти „дъщеря“.

— Но ние сме само приятели, Джак! — опита отново Мади, но той отказа да я изслуша. Излезе и затръшна вратата с такава сила, че едва не я счупи, а Мади остана трепереща на стола си. Все още плачеше, когато след половин час й се обади Бил. Обясни му какво беше станало.

— Мисля, че не трябва да ми се обаждаш повече. Той смята, че между нас има любовна връзка. — Със сигурност не можеше повече да излизат, за да обядват заедно. Сякаш й бяха отнели опората в живота. Но за съжаление нямаше избор. — Ще ти позвъня, когато мога — добави тъжно тя.

— Той няма никакво право да ти говори така. — Бил беше ядосан, и с основание. Ако беше чул какво й наговори Джак, сигурно нямаше да е на себе си. — Съжалявам, Мади.

— Няма нищо. Аз съм виновна. Не трябваше да го ядосвам, когато видях снимката във вестника и да го обвинявам, че е бил с някаква жена в Лондон.

— Но ти си видяла снимката му, за Бога! Това не е някакво си безпочвено подозрение, а съвсем сериозно доказателство! — Бил беше убеден, че Джак я лъжеше, но не й го каза. — И докога ще позволяваш това да се повтаря, Мади? Този човек те третира като изтривалка. Защо не татуираш „Добре дошъл“ на гърба си и не легнеш пред вратата? Той бърше мръсните си обувки в теб, а ти продължаваш да го търпиш. Не разбираш ли?

— Разбирам, но той е прав в известен смисъл. Излъгах го за Лизи, нали? Провокирах го с въпроса си за жената. И продължавам да го лъжа за теб. Аз също не бих била във възторг, ако той си говори всеки ден с друга жена.

— Искаш ли да престанем с телефонните разговори? — попита Бил, без да успее да прикрие тревогата си.

— Не, не искам. Но разбирам какво чувства Джак.

— Мисля, че нямаш ни най-малка представа, какво чувства Джак, ако изобщо чувства нещо — възрази Бил. — Мисля, че той те манипулира и е толкова лош и зъл, че знае точно как да те изиграе и да те накара да се почувстваш виновна. Той трябва да ти се извини и да се почувства виновен, а не ти!

Бил определено беше разстроен. Накрая постигнаха съгласие да му се обажда всеки ден, да съкратят обедите си наполовина или да обядват от време на време на по-скришни места. Щеше да е доста подло, но беше по-добре да не ги виждат известно време на публични места, а никой от двамата не искаше да прекъсва окончателно връзката. Мади се нуждаеше от приятел — освен Лизи и Бил тя нямаше никой друг.

 

 

Атмосферата вкъщи остана напрегната. По ирония на съдбата след няколко дни Мади и Джак отидоха на парти у един познат конгресмен. Бил също беше там. Били състуденти с домакина. Бе забравил да каже на Мади, че също е поканен.

Когато видя Бил да влиза в стаята, Джак се наведе и прегърна Мади така силно, че тя цялата пребледня и остана без дъх.

— Ако се опиташ да говориш с него, ще те изхвърля оттук толкова бързо, че дори няма да разбереш какво се е случило — прошепна в ухото й Джак.

— Разбрах.

Избягваше погледа на Бил, а когато той се озова в непосредствена близост до нея, застана плътно до Джак. Изглеждаше нервна и бледа и се чувстваше неловко цялата вечер. По едно време Джак отиде до тоалетната и тя погледна умолително Бил. Той се приближи разтревожено към нея. Беше забелязал напрегнатото й лице.

— Не мога да говоря с теб. Той е бесен.

— Добре ли си? — поиска да се увери той. Беше разбрал, че не бива да говори с нея.

— Добре съм.

В момента, в който се обърна, Джак влезе обратно в салона и веднага разбра какво се е случило. Прекоси бързо стаята и процеди през стиснатите си зъби с тон, който направо я уплаши.

— Вземай си палтото. Тръгваме!

Мади едва събра сили да благодари на домакините. След няколко минути двамата с Джак напуснаха къщата. Бяха първите, които си отиваха, но тъй като вечерята бе приключила, това не направи особено неприятно впечатление. Джак обясни, че трябва да стават рано сутринта. Само Бил изглеждаше объркан, защото знаеше истинската причина, но не можеше да й се обади, за да провери дали всичко е наред.

Джак се нахвърли върху нея още докато бяха в колата. Мади имаше желание да скочи в движение и да побегне. Той беше като полудял.

— За какъв глупак ме вземаш, малка мръсницо? Казах ти да не говориш с него. Забелязах как го гледаше. Защо не си вдигна полата, не си свали гащичките и не ги размаха, да го повикаш?

— Джак, моля те, ние сме приятели, това е всичко. Той все още тъгува за жена си. Работим в една и съща комисия. Между мен и Бил няма нищо. — Мади говореше спокойно, за да не го ядоса още повече, но напразно. Той беше бесен.

— Дрън-дрън! Курва! Знаеш много добре какво правиш с него, както и аз. Сигурно целият град знае! Защо ме правиш на глупак, Мади? Да не съм сляп, за Бога! Като си помисля, че те измъкнах от калта! Просто не мога да повярвам!

Мади не каза нито дума повече, докато не се прибраха вкъщи. Джак блъскаше всички врати по пътя си, но не посегна да я удари. Тя си легна и се зави, треперейки от страх какво може да й направи. Но не се случи нищо. На другата сутрин, докато пиеха кафето си, й отправи поредното предупреждение.

— Ако говориш с него още веднъж, ще те изритам на улицата, където ти е мястото. Разбра ли ме? Мади кимна мълчаливо, борейки се с напиращите сълзи и ужасена от перспективата да не говори с Бил и да не го вижда. — Няма да позволя да вършиш глупости. Ти ме унижи снощи. Изобщо не откъсна очите си от него. Изглеждаше като побесняла, разгонена кучка.

Мади не посмя да възрази. Само кимна и мълча през цялото време, докато пътуваха към офиса. Трябваше да се обади на Бил и да му каже, че не може да го вижда и да говори с него повече.

Но не можеше да го направи. Той беше тънката нишка, която я крепеше над бездната и Мади ужасно се страхуваше тази нишка да не се скъса. Нямаше представа какво и как точно бе станало, но между тях имаше нещо и без значение колко много я заплашваше Джак, тя нямаше да прекъсне контакта си с Бил в никакъв случай. Щеше да поеме риска. Знаеше, че това, което прави, е много опасно, но беше без значение, защото просто не можеше да спре.