Даниел Стийл
Без драскотина (3)

Глава 3

В понеделник сутринта Мади нахлу в стаичката на Грег, която приличаше повече на килер, отколкото на офис и си наля чаша кафе.

— Е, как мина уикенда на най-известната репортерка във Вашингтон? — попита я закачливо Грег. Той обичаше да я задява приятелски заради бурния обществен живот, който водеха с Джак, както и заради факта, че бяха чести гости в Белия дом. С президента ли прекарахте времето си или ходихте да пазарувате с първата дама?

Много смешно! Голям си умник! — отвърна Мади и отпи от горещото кафе. Все още беше завладяна от мъчителната изповед на Джанет Макгътчинс. — Всъщност в събота Джак наистина обядва с президента в „Кемп Дейвид“.

— Слава Богу, ти никога не ме разочароваш! Защото ако науча, че си прекарала времето си в автомивка като всеки един от нас, това направо ще ме убие. Благодарение на теб живея така вълнуващо. Надявам се, че го знаеш. Всъщност всички живеем така.

Повярвай ми, не е чак толкова вълнуващо. — Никога не бе приемала този начин на живот като свой. Струваше й се, че живее под светлините на прожектор, който е взела назаем от съпруга си. Бяхме със семейство Макгътчинс във Вирджиния. Господи, той е направо отвратителен!

Защо говориш така? Хубаво момче е сенаторът. Известен с лошите си обноски и изискана грубиянщина — ухили се Грег.

Мади се поколеба за миг, после реши да му разкаже историята на Джанет. Двамата бяха станали много близки, откакто работеха заедно, като брат и сестра. Тя нямаше много приятели във Вашингтон поради липса на време, а малкото, с които успяваше да се сприятели, не харесваха на Джак и той обикновено настояваше да не се вижда с тях. Но това не й правеше особено впечатление, тъй като винаги беше много заета. Джак я затрупваше с работа. В началото се срещаше с жени, които й харесваха, по Джак винаги имаше нещо против тях. Според него бяха или дебели, или грозни, неподходящи, или недискретни, или пък й завиждаха. Маделин живееше доста изолирано. Единствените хора, с които имаше известен шанс да се сближи, бяха колегите й в офиса. Мади знаеше, че Джак й мисли само доброто, като я предпазва по този начин, но това автоматично ограничаваше кръга й от близки и познати. Така че най-близкият й човек беше той, а през последните години — Грег Морис.

— Този уикенд се случи нещо ужасно — започна тя несигурно. Джанет със сигурност не би искала да се намира в устата на хората.

— Да не би да си счупила някой нокът?

Мади обикновено отвръщаше със смях на подобна закачка, но този път остана сериозна.

— Става въпрос за Джанет Макгътчинс.

— Изглежда доста безлична и простовата. Мяркал съм я само няколко пъти по приеми на Сената. Седи си тихо в ъгъла и си кротува. И дума не можеш да измъкнеш от устата й.

Мади въздъхна, но си наложи да продължи. Имаше доверие на Грег. Той я бие.

Какво сенаторът бие жена си? Сигурна ли си? Та това е много тежко обвинение!

— Напълно й вярвам. Показа ми синините си.

— Да не би да има психически проблеми?

Мади се ядоса. Джак бе реагирал по същия начин.

— Защо вие мъжете винаги мислите и говорите едни и същи неща, когато става дума за насилие върху жени? Как ще реагираш, ако ти кажа, че го е ударила със стика за голф или с тигана по главата? Ще ми повярваш ли? Или ще кажеш, че дебелото копеле лъже?

— Вероятно ще ти повярвам. Съжалявам, че го казвам, но е така. Мъжете обикновено не лъжат за такива неща. Необичайно е един мъж да е малтретиран или бит от жена.

— Жените също не лъжат. Но хора като теб и като моя съпруг ги карат да се чувстват така, сякаш сами са си виновни. Затова трябва да го пазят в тайна. Но да се върнем на въпроса ти. Да, била е в психиатрия, но не ми изглежда луда и синините й не бяха плод на болния й мозък, нито пък на моето въображение. Тя е уплашена до смърт. Изпитва ужас от него. Чувала съм, че се отнася зле с екипа си, но не съм предполагала, че може да е насилник в семейството си. — Никога не бе споделяла с Грег миналото си. Също като другите жени в подобно положение и тя се чувстваше така, сякаш вината е била нейна. — Казах й, че ще й помогна да си намери сигурен дом. Имаш ли някаква идея откъде да започна?

— Какво ще кажеш за „Коалиция за жените“? Имам приятелка, която работи там. Извинявай за онова, което казах. Би трябвало да знам повече. — Докато говореше, Грег изглеждаше искрено разстроен.

— Добре де, сигурно е така. Все пак ти благодаря. Ще й позвъня. — Маделин погледна името на листчето — Фернанда Лопец. Смътно си спомняше, че бе писала репортаж за нея още когато започна работа в телевизията. Оттогава бяха минали пет или шест години, но силното впечатление бе останало. Обади й се веднага щом се върна в офиса си, но й отговориха, че госпожа Лопец е в отпуск, а заместничката й е по майчинство. Новата служителка, която щяла да ги замести, нямало да дойде по-рано от две или три седмици. Щели да й позвънят веднага щом се появи. Мади обясни за какво става дума и получи няколко имена и телефони, на които да позвъни. Тя опита няколко пъти, но всеки път й отговаряше телефонен секретар. Опита и с горещата линия „Жени срещу насилието“, но даваше заето. Каза си, че ще позвъни по-късно, но работата така я погълна, че забрави за Джанет. Спомни си отново, когато излезе в ефир в пет часа и си обеща да опита отново на сутринта.

Ако Джанет бе успяла да живее по този начин години наред, сигурно щеше да преживее още една нощ. Все пак й се щеше да бе направила нещо. Жената очевидно бе толкова парализирана от страх, че дори не можеше да мисли, камо ли да действа разумно. Което беше съвсем естествено.

Новините в пет обхванаха целия спектър от местни, политически, национални и международни събития. Водеща новина в седем и половина бе катастрофата със самолет на летище Кенеди.

Вечерта Мади се прибра сама вкъщи. Джак отново имаше среща с президента и тя не преставаше да се чуди какво толкова обсъждат заедно. Докато пътуваше към къщи, тя отново се сети за Джанет и се зачуди дали да не й позвъни. Страхуваше се обаче, че Пол може да подслушва телефонните разговори на жена си и реши, че е по-добре да не го прави.

Мади изчете един куп статии, които си бе набелязала, хвърли поглед на новата книга за последния стадий от техниките за лечение на рак на гърдата, за да реши дали да интервюира автора, направи си маникюра и си легна рано. Джак се прибра около полунощ. Беше прекалено изморена, за да говори с него, и отново се унесе, още преди той да си легне. На сутринта чу в просъница, че става и отива да си вземе душ.

Когато слезе в кухнята, Джак седеше на масата и четеше „Уол Стрийт Джърнъл“. Вдигна очи и я погледна. Беше облякла тесни джинси, червен пуловер и яркочервени мокасини на „Гучи“. Изглеждаше млада, жизнена и секси.

— Като те гледам, започвам да съжалявам, че не те събудих снощи — каза Джак с двусмислена усмивка. Мади се засмя, докато си наливаше кафе и вземаше вестника. Беше смях на доволна от живота си жена, която обича мъжа си и знае, че той също я желае и обича.

— Аз пък започвам да се съмнявам. Ти и президентът ще си докарате някоя неприятност с тези тайни срещи. Като че ли се очертава нещо доста по-интересно отколкото обикновените кабинетни размествания.

— Може би — отвърна той уклончиво и двамата се задълбочиха във вестниците си. Мади внезапно изкрещя и Джак я погледна изненадано.

— Какво има?

Мади не отговори, а продължи да чете. Но очите й се напълниха със сълзи и я заслепиха, така че се отказа и се обърна към съпруга си.

— Джанет Макгътчинс се е самоубила снощи. Прерязала вените на ръцете си у дома им в Джорджтаун. Едно от децата, я намерило и позвънило на Бърза помощ, но когато пристигнали, тя вече била мъртва. По раменете, ръцете и краката й открили синини и предположили, че може да е насилствена смърт, но мъжът й обяснил, че предната вечер се била подхлъзнала върху скейтборда на един от синовете им и паднала по стълбите. Кучият му син! Видях тези синини още в неделя! Той я е убил! — Мади се паникьоса. Цялото й тяло трепереше, едва си поемаше дъх, а мислите й препускаха лудо.

— Той не я е убил, Мади — отвърна спокойно Джак. — Тя се е самоубила. Ти сама го каза.

— Защото е решила, че няма друг изход — отвърна Мади е чужд глас. — И аз щях да го направя, ако ти не ме беше измъкнал от Ноксвил.

— Това са глупости и ти много добре го знаеш. По-скоро щеше да убиеш Боби Джо. Ти не си Джанет. Тя беше объркана жена с разстроена психика. Има достатъчно много други причини, поради които може да го е направила.

— Как можеш да говориш така, по дяволите! Защо не искаш да повярваш, че това дебело прасе, копелето му с копеле, я е малтретирал! Струва ти се невъзможно, така ли? Толкова ли добричък и сладичък ти изглежда? Защо смяташ, че Джанет не ми е казала истината? Само защото е жена ли?

Беше бясна. Грег също не й бе повярвал. Защо?

— Защо според вас, мъжете, жените винаги лъжат?

— Може би не те е излъгала. Но фактът, че се е самоубила, потвърждава теорията, че е била с лабилна нервна система…

— Това потвърждава теорията, че е нямала друг изход, че е била отчаяна. Толкова безнадеждно отчаяна, че да остави децата си без майка и дори да рискува едно от тях да я намери мъртва. — Мади хлипаше беззвучно, обзета от ужас и състрадание. Знаеше какво означава да се чувстваш така измъчен и уплашен, притиснат в ъгъла, изпаднал в безизходица, без изгледи за промяна. Ако тя не бе толкова млада и красива и ако Джак не беше поискал да работи в неговата телевизионна мрежа, може би щеше да има същата съдба като Джанет Макгътчинс. Джак грешеше, като смяташе, че по-скоро би убила. Мисълта за самоубийство й бе минавала неведнъж през главата. В тъмните нощи, когато Боби Джо заспиваше, след като й бе нанесъл поредния побой, когато очите и устните й бяха подпухнали и солени от кръв и сълзи, често беше мислила за това като за решение. Не беше трудно да разбере какво е чувствала Джанет. Спомни си за телефонните разговори, които бе провела от офиса си предния ден.

— Вчера се обадих на „Коалиция за жените“ и на горещата линия. По дяволите! Снощи исках да й се обадя лично. Но се страхувах, че Пол може да подслушва разговорите й и че моето обаждане може да й причини неприятности.

— На нея едва ли й е било до твоята помощ, Мад. Не се обвинявай за това. Събитията го доказват.

— Нищо не доказват! По дяволите, Джак! Тя не беше луда! Беше само уплашена до смърт. И откъде можеш да знаеш къде е бил той и какво й е сторил, преди тя да посегне към бръснача?

— Той е задник, но не и убиец. Залагам си главата за това — отвърна спокойно мъжът й.

— Откога вие двамата сте толкова близки приятели? Откъде, дявол да го вземе, знаеш как се е отнасял с нея?

Мади цялата се тресеше от ридания заради жената, която бегло познаваше. Но понеже сама беше минала по този път, вярваше на историята на Джанет и знаеше, че е една от оживелите щастливки. Джанет не бе имала този късмет.

Знам за какво става дума — отвърна спокойно Джак.

— Когато се ожених за теб, имаше ужасни кошмари и спеше в позата на жертва, с ръце около главата. Знам, момичето ми, знам… Аз те спасих…

— Така е. Аз също го знам — отвърна Мади, като избърса носа си и го погледна тъжно. — Никога няма да го забравя. Но ми е толкова мъчно за нея… Мисля си какво е чувствала, когато го е направила. Животът й сигурно се е превърнал в агония, изпълнен с насилие и терор.

— Предполагам, че е било така — каза хладно Джак — и съжалявам за Пол и децата. Това ще им се отрази много лошо. Надявам се пресата да не го раздуха излишно и да не превърне случая във водеща новина.

— Аз пък се надявам някой млад и напорист репортер да се захване с разследването и да изнесе на всеуслушание всичко, което открие. Онова, което този задник — мъжът й е правил с нея. Не заради нея самата, а заради всички жени по света, които все още са живи и се намират в същото положение. За нея вече е късно.

— Трудно ми е да разбера защо не го е напуснала, ако нещата действително са стояли толкова зле. В края на краищата не е било необходимо да се самоубива!

— Може би си е мислела, че точно това трябва да направи — отвърна Мади с ирония, но Джак не я забеляза.

— Ти как успя, Мади? Значи и тя би могла да направи същото — каза той убедено.

— Това ми отне цели осем години, а и ти ми помогна. Не всеки има такъв късмет. Аз се спасих от оня ад благодарение на теб, милостта на Бога и здравите ми нерви. Ако бях живяла още някоя и друга година с Боби Джо, това може би щеше да ме убие.

— Ти нямаше да позволиш да се случи. — Гласът му бе така уверен, че Мади се почувства объркана. Не знаеше дали това бе похвала или безучастно заключение на случаен наблюдател.

— Напротив, бях му позволявала толкова пъти, преди да се появиш, да ме унижава и пребива от бой! Така, както майка ми позволяваше на баща ми, преди той да умре. И, кълна ти се, тя така беше свикнала с това отношение, че то й липсваше. Дори татко й липсваше. Взаимоотношения от такъв характер са много по-болезнени, отколкото осъзнават хората, както за този, който страда, така и за онзи, който причинява страданието.

— Това е доста интересна мисъл — отвърна Джак и я изгледа скептично. — Мисля си, че някои хора просто си го просят… или го очакват, или позволяват това да се случи, защото са прекалено слабохарактерни, за да направят каквото и да е в своя защита.

— Ти не знаеш нищо за това, Джак — отвърна Мади напрегнато и излезе от кухнята. Качи се горе, за да вземе чантата и сакото си. На връщане сложи пътьом диамантените обици на ушите си. Стараеше се винаги да изглежда добре, независимо дали вкъщи или на работа, защото не знаеше с кого ще се срещне през деня и къде ще се озове вечерта, а хората познаваха много добре лицето й от екрана.

Пътуваха до работата в пълно мълчание. Мади беше силно разстроена от това, което каза Джак, и не знаеше дали иска да спори с него или не. В офиса я чакаше Грег. Вече беше научил новината и изглеждаше разтревожен и смутен.

— Съжалявам, Мади. Сигурно се чувстваш ужасно. Знам, че искаше да й помогнеш. Но може би твоята намеса е била безсмислена. Сигурно вече го е била решила. — Той се опитваше да я успокои, но Мади се обърна и го прекъсна с нетърпящ възражение тон:

— Защо? Защото е била психарка, луда, ненормална, като всички останали измъчвани и бити жени по света и това е причината да реши да си среже вените? Така ли мислиш?

— Мисля, че е била толкова уплашена и ужасена, че не е имала дори смелостта да го напусне. Чувствала се е като затворник, като пленник в зоната на военни действия. — Как смяташ? Защо го е направила? Само защото той я е измъчвал, или все пак е била луда? — Въпросът му още повече разяри Мади.

— Точно това каза и Джак. Така мислят всички хора. Жените в подобно положение са така или иначе луди в известен смисъл, без значение какво правят или не правят мъжете им. Е, добре, някои от тях просто не могат… те просто не могат… — Гласът й замря и тя избухна в ридания. Грег я прегърна и се опита да я утеши.

— Добре, момиче, знам. Съжалявам… може би ти просто не успя да спасиш една от тях.

Беше му благодарна за силната прегръдка и успокоителните думи.

— Исках… да… й… помогна… — изхлипа Мади. Мислеше си за болката, която Джанет сигурно е изпитвала, докато е режела вените на ръцете си. И за скръбта и ужаса, които изпитваха децата й в този момент, от това че бяха загубили майка си.

— Как ще отразим случая? — попита Грег, когато тя най-после се съвзе.

— Мисля да изляза с редакторско въведение за жените, претърпели насилие — отвърна Мади замислено, докато той й подаваше чаша кафе.

— Но това е извън прерогативите на нашето предаване. Да не би да си забравила, че ни забраниха да правим коментари?

— Ще кажа на Джак, че искам да го направя — отвърна твърдо Мади. — Ще ми се да пратя това копеле Макгътчинс по дяволите! Директно в ада!

— Ако бях на твое място, нямаше да направя точно това. А и Джак няма да ти позволи. Не ме интересува дали спиш с него всяка нощ или не. Получихме инструкциите отгоре. Правим само новини. Никакви уводни статии, никакви социални или политически коментари, само чисти и безпристрастни новини. Това ни е работата. Ще разкажем какво се е случило, без каквито и да е коментари или изразяване на лично мнение от наша страна.

— И какво ще ми направи Джак? Ще ме уволни ли? Между другото, не знам дали си даваш сметка, но това е страхотна новина. Жената на един сенатор се е самоубила, след като е била насилвана, бита и малтретирана от мъжа си. По-гореща новина от това здраве му кажи! Да хванем бика за рогата!

— Джак няма да ти позволи никакво въведение или коментар. Би трябвало да го познаваш достатъчно добре. Освен ако не вземеш нещата в свои ръце. А аз не мисля, че той би харесал това, Мади.

— Сериозно? Не се шегувай! — подигравателно вметна Мади. Длъжна съм да направя нещо, Грег! Ние сме живи, славя Богу, и те не могат да ме свалят от ефир, без да предизвикат скандал или бунт. Така че правим един коментар като за последно, след което се извиняваме за това. Ако Джак се ядоса, ще се опитам да го преживея все някак.

— Ти си много смела жена каза Грег и се усмихна широко. Прелестната му усмивка винаги бе очаровала жените, с които излизаше. Беше един от най-търсените ергени във Вашингтон, за което си имаше съвсем основателни причини: умен, хубав, чаровен, интелигентен, преуспял — рядка и много търсена комбинация. Мади също беше луда по него, но в чисто професионален и човешки смисъл, без каквито и да е задни помисли. Харесваше й да работи с Грег.

— Не съм сигурен дали искам да съм този, който ще предизвика Джак Хънтър на дуел и ще престъпи неговите заповеди.

— Остави на мен. Нали знаеш, че съм връзкарка — отвърна тя е усмивка — първата за деня, откакто прочете новината за самоубийството на Джанет Макгътчинс.

— Хм. Освен връзки, имаш и най-хубавите крака в цялата телевизия. Което никак не пречи на работата — пошегува се той.

Но когато излязоха в пет часа в ефир, Мади беше много нервна. Изглеждаше сериозна и съсредоточена както винаги, в червения си пуловер, безупречно сресаната коса и семплите диамантени обици на ушите. Но Грег я познаваше твърде добре, за да усети колко е объркана и нетърпелива, докато очакваха включване.

— Готова ли си да го направиш? — прошепна й той. Тя му кимна и се усмихна на камерата, докато представяше себе си и своя асистент.

Двамата свършиха работата си както всеки път в пълна хармония, после Грег се отдръпна леко назад и излезе извън обсега на камерата, знаейки какво ще последва.

— Един случай в днешните новини засяга всички нас започна Мади. — Някои повече, други по-малко. Историята на Джанет Скарбоу Макгътчинс, самоубила се в дома си в Джорджтаун, оставяйки три деца сирачета. Никой не може да каже какви са причините за тази трагедия, нито пък мотивите, подтикнали госпожа Макгътчинс да посегне на живота си. Но съществуват въпроси, които не могат да бъдат избегнати и които може би никога няма да получат отговор. Защо го е сторила? Толкова ли непоносима мъка и скръб е изпитвала? И защо никой не чу, нито видя нейното отчаяние? В един неотдавнашен разговор Джанет Макгътчинс сподели с мен, че преди години е била хоспитализирана за кратко време поради депресия. Но източник, близък до госпожа Макгътчинс ни информира, че може би е била подложена на насилие, което е предизвикало нейното самоубийство. Ако наистина е така, Джанет Макгътчинс няма да бъде първата жена, решила да отнеме живота си, вместо да избяга от тази ситуация. Подобни трагедии се случват доста често. Възможно е госпожа Макгътчинс да е имала други причини, за да посегне на живота си. Вероятно семейството й знае защо го е направила или може би съпругът й, най-близките й приятели, децата й. Но този случай насочва вниманието на цялата общественост, на всички нас, към въпроса за насилието върху жените. Жените, които се срещат с болката, страха и отчаянието. Аз не мога да ви кажа защо умря Джанет Макгътчинс. Това не е моя работа и няма да гадая. Имаме информация, че е оставила писмо до децата си, но смея да твърдя, че това писмо никога няма да излезе на бял свят. Не можем да направим нищо, освен да се чудим защо, когато една жена плаче, светът си запушва ушите и много от нас си казват: „Не може да няма причина… тук сигурно има нещо нередно… Тя сигурно е луда“. Ами ако не е луда? Всеки ден умират жени от собствената си ръка или от ръцете на своите мъчители. А ние най-често си затваряме очите, запушваме ушите и не правим нищо, освен да не им вярваме, когато ни разказват за болката, срама и унижението, с които са принудени да живеят. Или просто не им обръщаме внимание. Може би защото за нас самите е прекалено болезнено да ги изслушваме. Жените, които правят това, не са луди. Поне повечето от тях. Те не са объркани, мързеливи или глупави, за да живеят. Те се страхуват да живеят. Те не могат да живеят. Затова предпочитат да умрат от собствените си ръце. Или пък остават живи прекалено дълго и позволяват на съпрузите си да ги убият. Това също се случва. Това е голата истина. Не можем да обърнем гръб на тези жени. Трябва да им помогнем да намерят своя път. Вих искала да ви помоля да запомните Джанет Макгътчинс. И следващия път, когато чуете за подобна смърт, да се запитате: „Защо?“ А след това да изчакате да чуете отговора, колкото и ужасяващ да е той. Лека нощ. С вас беше Мади Хънтър.

Пуснаха реклами. В студиото царете пълна тишина. Никой не бе посмял да я прекъсне. Бяха като хипнотизирани от думите й и на никого не му бе хрумнало да пусне рекламите по-рано. Грег се усмихваше и я поздрави като разпери петте си пръста.

— Как беше? — попита шепнешком Мади.

— Същински динамит! Мисля, че до четири секунди ще имаме честта да бъдем посетени от съпруга ти.

Не позна. Не след четири, след две секунди Джак връхлетя в студиото като торнадо. Целият трепереше от ярост, докато крачеше към Мади.

— Полудя ли? Пол Макгътчинс ще ме изхвърли като мръсно коте от бизнеса! — Стоеше на няколко сантиметра от нея и крещеше право в лицето й. Мади пребледня, но не отстъпи нито крачка назад. Усещаше пода под краката си, макар също да трепереше цялата. Винаги се бе ужасявала, когато той или някой друг изпадне в ярост, но смяташе, че този път си заслужава.

— Споменах, че съм получила информация, че вероятно става дума за насилие. По дяволите, Джак! Та нали видях синините й с очите си! Тя лично ми каза, че той я пребива от бой. Какво друго заключение би си направил, ако на другия ден жената се самоубие? Всичко, което казах на хората, бе да помислят за жените, които избират самоубийството. Той не може да ни направи нищо! Не може дори да ни обвини. Ще дам показания под клетва за онова, което тя ми каза, ако се наложи.

— И вероятно ще се наложи. Ти глуха ли си? Не можеш ли да четеш? Казах никакви редакторски коментари! И точка по въпроса! Това е заповед!

— Извинявай Джак, но трябваше да го направя. Длъжна бях, заради нея и заради всички останали жени в нейното положение.

— О, милостиви Боже… — Той прекара треперещата си ръка през косата, неспособен да повярва на онова, което бе направила Мади. Очевидно съпругата му не проумяваше какво непоправимо зло бе сторила, а той не разбираше защо техническият персонал на студиото й бе позволил. Биха могли да я прекъснат уж по технически причини, но не го бяха направили. Защото им бе харесало онова, което каза за малтретираните жени. А Пол Макгътчинс се ползваше с репутацията на агресивен човек. Беше същинска драка. Като по-млад бе участвал в множество кръчмарски битки и свади. Бе един от най-омразните сенатори във Вашингтон и демонстрираше характера си на насилник. Никой не гореше от желание да го защитава, а и историята изглеждаше съвсем правдоподобна, въпреки че Мади не спомена името му нито веднъж. Дори не намекна, че може би е биел и малтретирал съпругата си.

Джак продължаваше да вилнее из студиото. Викаше и ругаеше всеки, който се изпречеше пред очите му, когато режисьорът Ралф Томпсън му съобщи, че сенатор Макгътчинс иска да говори с него по телефона.

— По дяволите! Ето на! — изруга Джак. — Хайде да се обзаложим, че иска да ми съобщи, че ще ме даде под съд?

— Съжалявам, Джак — отвърна спокойно Мади без капчица разкаяние. В същия момент асистент — режисьорът я повика на телефона. Обаждаше се първата дама. Двамата съпрузи проведоха два съвършено различни разговора. Мади веднага разпозна гласа на Филис Армстронг. Докато слушаше жената на президента, я обзе вълнение.

— Гордея се с вас, Маделин — чу тя топлия глас на по-възрастната жена, идващ от другия край на жицата. — Това, което направихте току-що, беше нещо много смело и необходимо. Прекрасно предаване. Браво, Мади!

— Благодаря, госпожо Армстронг — отвърна Мади и се изненада, че гласът й звучи много по-спокойно, отколкото тя самата се чувстваше. Реши да не казва, че Джак е бесен заради изявлението й.

— Смятах да ви се обадя и да ви поканя да участвате в Комисията за насилието срещу жените. Всъщност помолих Джак да ви съобщи.

— Той ми каза. Много съм заинтригувана.

— Да, той ми предаде отговора ви, но бих искала да го чуя от вашите уста. Нашите съпрузи имат понякога навика да ни карат да вършим доброволно неща, които най-малко бихме искали. Моят не прави изключение.

Като чу това, Мади се усмихна и се почувства по-добре, въпреки че Джак наистина се разпореждаше с времето й, както си иска. Той често подценяваше и изобщо не зачиташе мнението или решенията й. Понякога Мади имаше чувството, че не изпитва никакво уважение към нея.

— В този случай е бил прав. Би ми харесало да работя в тази комисия.

— Радвам се да го чуя. Първата сбирка ще се състои следващия петък в Белия дом, и личния ми апартамент. По-нататък ще си намерим по-подходящо място. Все още сме много малко, около дузина. Опитваме се да открием начин да въздействаме на обществото, да привлечем вниманието му върху насилието, упражнявано върху жени. Мисля, че вие току-що направихте първата крачка. Нашето първо изявление. Поздравявам ви.

— Благодаря ви отново, госпожо Армстронг отвърна останала без дъх Мади и широко се усмихна, когато Грег я прегърна.

— Звучеше все едно, че си номер едно в класацията на първата дама — рече гордо той. Хареса му как го направи. Изискваше се смелост да пренебрегнеш нарежданията на шефа си, пък бил той и собственият ти съпруг, и да направиш подобен коментар на своя глава. Мади трябваше да се прибере вкъщи и да живее със случилото се. А както всички знаеха, Джак Хънтър невинаги беше сладурче, особено когато някой го засегнеше или не му играеше по гайдата. Мади не правеше никакво изключение, не по-малко, от който и да е друг служител в мрежата. Нямаше да й бъде лесно следващите дни.

Мади понечи да разкаже на Грег какво е казала президентшата, но забеляза разкривеното от ярост лице на Джак.

— Ти знаеше ли за това — обърна се той сърдито към Грег, готов да обвини всекиго и всичко, макар че всъщност искаше да удуши Мади.

— Не съвсем точно, но приблизително. Знаех, че се кани да направи някакъв коментар — съвсем честно отговори Грег. Не изпитваше страх от Джак и никак не го харесваше, макар да не бе споделил това с никого, дори и с Мади. Смяташе, че е арогантен, надменен и властен и не му харесваше начина, по който командваше Мади, но не й бе казал нищо. Тя и без това си имаше достатъчно грижи, нямаше смисъл да я изправя срещу съпруга й или да я настройва срещу него.

— Можел си да я спреш — обвини го Джак. — Можел си да говориш след нея и да не й дадеш думата.

— Прекалено много я уважавам, за да направя подобно нещо, господин Хънтър. Освен това аз съм напълно съгласен с онова, което каза Мади. Когато в понеделник ми разказа за Джанет Макгътчинс, не й повярвах. С изявлението си тази вечер тя събуди онези от нас, които дори не искат да се замислят колко отчаяни са някои жени в подобна ситуация. А това се случва всеки ден около нас, понякога и с най-близките ни хора. Ние просто не искаме да го видим, затваряме си очите и си запушваме ушите. Но Джанет Макгътчинс ни накара да я чуем, главно заради името на съпруга й. Заради онзи, за когото е била женена и който е виновен за всичко. Ако тази вечер достатъчно хора са слушали Мади, смъртта на Джанет Макгътчинс ще означава нещо и ще помогне на някоя друга нещастница. С цялото ми уважение към вас, смятам, че Мади тази вечер направи правилния избор. — Докато изричаше последните думи, гласът му трепна. Джак Хънтър го гледаше втренчено.

— Аз пък съм сигурен, че нашите спонсори няма да бъдат много доволни, ако Пол Макгътчинс ни даде под съд.

— Това ли ти каза той по телефона? — попита Мади с тревога в гласа. Не се чувстваше виновна и не съжаляваше за стореното, но не обичаше да причинява на Джак подобни безпокойства.

И все пак трябваше да се направи нещо. Беше видяла със собствените си очи какво бе причинил Макгътчинс на жена си, можеше да свидетелства и да го докаже, ако се наложи. Беше поела нещата в свои ръце, като направи изявлението, независимо каква беше цената, която трябваше да плати тя или мрежата. Според Мади си струваше.

— Сенаторът отправи неясни заплахи и каза, че ще се свърже с адвокатите си веднага след разговора си с мен — отвърна намусено Джак.

— Не мисля, че ще отиде толкова далеч — каза замислено Грег. — Ситуацията очевидно е доста сложна. А и Джанет Макгътчинс е говорила директно с Мади. Това ще спаси задниците ни.

— „Нашите задници“? Колко благородно от твоя страна! — произнесе Джак с ирония. — Доколкото знам, моят задник е единственият, по който ще се стреля. Беше най-глупавото и тъпо нещо, което успяхте да направите. — С тези думи той прекоси студиото и се качи по стълбите към офиса си.

— Добре ли си? — Грег погледна Мади с разбиране и съчувствие.

— Знаех, че ще се ядоса, но се надявам да не ни дадат под съд. — В гласа й прозвуча тревога. Надяваше се, че Макгътчинс няма да посмее да раздуе случая и така да изложи себе си на опасност.

— Каза ли му за разговора си с Филис Армстронг?

— Нямах време — сети се тя. — Ще му кажа, като се приберем вкъщи.

Но тази вечер Мади се прибра сама вкъщи. Джак се обади на адвокатите си, за да дойдат да прегледат касетата със записа на предаването и да обсъдят проблема. Прибра се късно след полунощ в Джорджтаун. Мади все още беше будна, но той не й каза нито дума, докато прекосяваше спалнята.

— Какво става? — попита го тя загрижено. Той се обърна и я изгледа враждебно.

— Не мога да повярвам, че го направи. На мен. Това бе най-глупавото нещо, което можеше да сториш. — Идеше му да я шамароса, но се въздържа и продължи да я гледа сърдито. Чувстваше се предаден.

— Първата дама ми се обади веднага след предаването. Беше много възбудена и развълнувана от думите ми и оцени постъпката ми като много смела. Отивам в Комисията другата седмица — каза Мади с извинителен тон. Не беше сигурна дали може да го умилостиви, но поне трябваше да опита. Не искаше да я мрази заради случилото се.

— Вече говорихме по този въпрос — отвърна Джак, който буквално настръхна, като я чу да споменава Комисията за насилие срещу жените.

— Правя го заради себе си — каза тихо Мади. — Имам право на това, Джак.

— И за правата на жените ли ще се бориш, както днес за пребитите тъпи лелки? Трябва ли да очаквам коментар в ефир и по тази тема? Защо, по дяволите, не си направиш собствено шоу, в което да можеш да си говориш каквото ти дойде наум и да забравиш новините?

— Ако първата дама пожелае, може и това да стане. Защо пък не? Какво лошо има?

— Доста лошо, ако адвокатите на Макгътчинс кажат, че е така.

— Може би нещата ще се поуспокоят в близките дни — отвърна с надежда Мади. Той се приближи бавно към леглото и я погледна разярено. Гневът му изобщо не бе намалял.

— Ако още веднъж направиш подобно нещо, ще те уволня на секундата. Не ми пука дали си ми жена или не. Ясно ли е? — Тя кимна мълчаливо. Изведнъж осъзна, че е сторила нещо лошо, че го е предала. През целия им деветгодишен съвместен живот Джак никога не й се бе сърдил и сега Мади се чудеше дали ще й прости въобще, особено ако спрат субсидиите за мрежата.

— Мислех, че е важно.

— Изобщо не ми пука какво си мислела. Пет пари не давам за това. Плащам ти, за да изглеждаш добре и да четеш новините. Това е всичко, което искам от теб. — С тези думи той влезе в банята и тръшна вратата зад себе си. Мади избухна в сълзи.

Беше ужасна нощ и за двамата. Но дълбоко в себе си тя бе убедена, че е постъпила правилно, каквото и да й костваше това. Страхуваше се само, че ще загуби скъпия на сърцето си човек.

Джак се върна от банята и веднага си легна, без да й каже нито дума. Загаси лампата, обърна се с гръб към нея и след малко захърка. Мади изпита страх. Неговата ярост и гняв, макар и контролирани, я върнаха обратно в миналото. Това я плашеше. Тази нощ, за пръв път от много дълго време насам, тя отново сънува кошмари.

На следващата сутрин Джак не промълви нито дума, докато закусваха. Не каза нищо и когато се качи в колата и я остави на алеята пред къщата.

— А аз как да стигна до офиса? — попита Мади, гледайки го неразбиращо.

Той я погледна, сякаш беше някаква непозната и тръшна вратата на колата под носа й.

— Вземи си такси.