Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Journey, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 66 гласа)

Информация

Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)
Сканиране
?
Разпознаване и корекция
romanti4ka (2011)

Издание:

Даниел Стийл. Без драскотина

ИК „БАРД“, София, 2002

Редактор: Мариана Цакова

Коректор: Пенчо Иванов

ISBN: 954–585–327–1

История

  1. — Добавяне

Глава 22

На следващия ден Мади отиде отново в детското отделение, за да види Анди. Съобщиха й, че от социални грижи вече се бяха погрижили за него. Щяха да го вземат и заведат в дом за сираци, докато успеят да уредят нещо по-подходящо. Мади се върна в стаята си с натежало сърце. Знаеше, че повече нямаше да го види, така както знаеше това за Лизи преди толкова много години. Но Бог й беше дал втори шанс и тя си задаваше въпроса дали Анди и неговата майка бяха влезли случайно в живота й.

Мади мисли за това през целия следобед, а когато Бил дойде да я види, говори и с него. Той знаеше за посещението на Джак предния ден и изпитваше едновременно облекчение и тревога. Не вярваше Джак да се върне и да й направи нещо. Но след като му бе заявила, че ще го напусне, не се знаеше какво би могъл да предприеме. Затова настояваше да бъде предпазлива. Трябваше да прибере нещата си от къщата му веднага след като излезе от болницата и не биваше да ходи сама. Мади реши да наеме охрана от мрежата. Бил обеща да й купи дрехи, за да напусне болницата, защото нейните бяха съвсем изпокъсани. Мади не се страхуваше от Джак. Чувстваше се удивително лека и свободна. И макар да я болеше за нещата, които му изрече, беше учудена, че не изпитва никаква вина. Предполагаше, че ще изпитва угризения в известен смисъл. Беше предупредена за това. Но знаеше също така, че бе направила правилния избор. Беше взела правилното решение. Джак беше като злокачествен тумор в тялото й, който щеше да я убие, ако не го отстранеше.

Но мисълта за бебето на Ани не спираше да я тревожи.

— Знам, че звучи налудничаво — съгласи се Мади с Бил, — но аз й обещах да се грижа за него. Би трябвало поне да кажа на социалния работник, че искам да знам къде са го настанили.

Бил реши, че това е добра идея и прехвърли разговора върху трагедията в търговския център. Един от терористите вече беше заловен. Оказа се двайсетгодишно момче е психични отклонения и присъда. Очевидно беше действал с още двама, които обаче все още не бяха заловени. Навсякъде бяха отслужени молебени и възпоменателни служби за жертвите. Най-тъжното бе, че това се случи в навечерието на Коледа. Бил смяташе, че е по-добре да не заминава за Върмонт и да остане в града с нея.

— Не се тревожи за мен. Всичко ще бъде наред — обеща му Мади.

Тя наистина изглеждаше изненадващо добре, без да се смятат няколкото повърхностни охлузвания и рани. Беше решила да се премести да живее в апартамента на Лизи. Щяха да прекарат Коледа заедно. Мади не се притесняваше, че ще трябва да спи в една стая с Лизи, поне в началото.

— Можеш да останеш с мен, ако искаш — предложи Бил с надежда в гласа, но тя му се усмихна в отговор.

— Благодаря за предложението, но не съм сигурна, че си готов за съжителство.

— Нямах точно това предвид — отвърна Бил и целият се изчерви. Мади харесваше благородството и любезността му. Предстоеше им да научат много неща един за друг. Но Мади не искаше да ускорява събитията. Нуждаеше се от възстановяване след деветгодишния си живот с Джак, а Бил все още бродеше из лабиринтите на скръбта си по Маргарет.

А сега трябваше да потърсят място в живота си и за другия. Онова, в което Мади не бе сигурна, беше какво да прави с Анди. Искаше да отдели място и за него, дори само за периодични посещения, за да изпълни обещанието, което бе дала на майка му. Никога нямаше да го забрави. За нея то беше свято и тя твърдо смяташе да го изпълни.

Докато говореше с Лизи по телефона, тя й спомена и за това. Лизи бе така ужасена от случилото се, че звънеше на майка си по няколко пъти на ден.

— Защо не го осиновиш? — попита с простотата на своите деветнайсет години дъщеря й. Мади отговори, че би било смешно. Вече нямаше съпруг, можеше да загуби работата си, дори нямаше собствено жилище. Но след като затвори телефона, идеята се загнезди в главата й като камъче в обувката. Събуди се в три часа сутринта, отиде в детската стая и взе Анди в ръцете си. Той кротко спеше и тя престоя няколко часа с него, докато сестрата не я помоли да се върне в леглото си. Но Мади не искаше и да чуе. Сякаш някаква по-могъща от нея сила я тласкаше към детето и тя не можеше да й устои.

На другата сутрин Мади очакваше служителката от социални грижи в коридора и крачеше нервно напред-назад. Почти не беше спала през нощта.

Когато се появи, я помоли да й отдели няколко минути, за да поговорят. Обясни й накратко ситуацията и жената прояви интерес и разбиране.

— Сигурна съм, че сте изживели силни емоции, госпожо Хънтър. Животът ви е бил в опасност. Но никой не очаква от вас да спазите обещанието, дадено при такива обстоятелства. Това е важно решение. Не бива да го вземате прибързано.

— Знам — отвърна Мади. — Но това, което чувствам. Мисля, че се влюбих в него.

— Фактът, че сте сама, няма да бъде пречка. Макар че би представлявало известно затруднение.

Мади не й бе споменала, че съществува опасност да остане и без работа. Но не се притесняваше много за това, защото имаше достатъчно пари, внесени на нейно име без знанието на Джак, за да бъде осигурена за известно време. Беше спестявала през годините и сега имаше достатъчно за себе си, за Лизи и дори за бебето.

— Искате да ми кажете, че смятате да го осиновите? Така ли да ви разбирам?

— Точно така — потвърди Мади. Имаше усещането, че взема най-важното и най-правилното решение в живота си. Не знаеше как ще реагира Бил, но не можеше сега да мисли за него. Не можеше да предаде мечтите си. Трябваше да го направи за себе си. А ако нещата станеха, това би било прекрасно за всички, не само за нея и за бебето. Все пак трябваше да говори с Бил.

— Колко време ще трябва, за да ви съобщя решението си?

— Малко. Ще го настаним временно при едно семейство, което ни е помагало и преди, но те не искат да го осиновят. Не са заинтересовани. Правят го от добро сърце и по религиозни причини. Но бебе като това много бързо ще бъде осиновено. То е здраво, бяло, само на осем седмици. Отговаря на всички изисквания. Точно такива бебета се търсят най-много. А не се намират лесно, повярвайте.

— Нека да помисля. Ще мога ли да се ползвам с предимство?

— При положение, че нямаме семейство, което да го вземе, той може да бъде ваш много скоро, госпожо Хънтър.

Мади кимна и жената излезе от стаята, като й остави визитната си картичка. Когато по-късно отиде в детската стая и видя празното му креватче, сърцето я заболя. Анди вече го нямаше там.

Мади продължаваше да стои, вперила поглед в празната постеля, когато дойде Бил. Носеше й чифт сиви панталони, син пуловер, мокасини, малко бельо, ново палто, тоалетни принадлежности, грим и нощница.

Тя го поздрави за това колко добре се е справил с покупките. Всичко й беше по мярка.

На следващия ден Мади напусна болницата и се съгласи да остане при Бил, докато успее да подреди апартамента на Лизи. Смяташе, че ще успее за една седмица. Трябваше да вземе нещата си от Джак и да се върне на работа.

Имаше толкова много неща за вършене. Мади сподели с Бил плановете си, както и че смята да осинови Анди.

— Така ли? Сигурна ли си, че искаш точно това, Мади?

— Не съм напълно сигурна. Затова исках да говоря с теб. Предполагам, че това е най-налудничавата идея, която някога ми е минавала през главата, но и най-прекрасната. Просто не знам — отвърна доста объркана Мади.

— Най-доброто нещо, което си правила, е, че напусна Джак Хънтър, а най-прекрасното е Лизи, може би това ще е следващото — усмихна се той. — Трябва да си призная, че непрекъснато ме изумяваш, Мади. — Нейното решение му напомни колко по-стар е от нея. Той обичаше децата си, когато бяха малки, сега обичаше внуците си, но да вземе човек бебе на неговата възраст бе повече от авантюра. — Не знам какво да ти кажа — отговори съвсем искрено Бил.

— Нито пък аз. Не съм сигурна дали те питам, или ти съобщавам. Все още нямам представа дали нещата между нас ще потръгнат, въпреки че много се обичаме.

Беше напълно искрена и Бил не можеше да не се съгласи с нея. Беше влюбен в Мади, но дали това щеше да се окаже връзка за цял живот или само краткотрайно увлечение, никой не можеше да каже. Бе само началото. Те дори не бяха спали заедно, макар че перспективата бе привлекателна. Въпросът с бебето обаче беше доста важен. И двамата бяха на еднакво мнение за това.

— През целия ми живот са ми казвали какво да правя. Както по отношение на децата, така и за всички други неща. Родителите ми ме накараха да оставя Лизи. Боби Джо ме караше да правя аборт след аборт и аз се съгласявах, защото не исках да имам деца от него. Джак ми забрани да имам деца и трябваше да си направя операция. След това ми забрани да виждам Лизи. И ето че сега се появява това бебе. Този път искам да съм сигурна, че ще направя онова, което трябва. Онова, което е правилно за мен, а не за теб. Защото, ако го оставя заради теб, може би винаги ще живея с чувството, че отново не съм постъпила правилно. От друга страна не искам да те загубя заради едно бебе, което дори не е мое. Разбираш ли какво имам предвид?

Бил се усмихна и я привлече към себе си.

— Да, разбирам. Макар че звучи малко объркано. Аз също не искам да ти отнемам нещо, което смяташ, че трябва да имаш. Някой ден ще ме намразиш затова или ще се чувстваш измамена. Особено след като никога не си имала друго дете, освен Лизи, не си способна да имаш и ти се губят цели деветнайсет години от живота. Нямам право да те лишавам от подобно щастие.

Може би Джак трябваше да й каже това преди седем години, но не беше го казал. Поведението му сега бе напълно обяснимо, като се има предвид цялостното му отношение към Мади и мястото й в техния брак. Те двамата не бяха искрени един към друг.

Бил обаче бе напълно различен, нямаше нищо общо с Джак Хънтър. Мади също нямаше нищо общо с жената, която някога се бе оженила за Джак. Започваха съвършено нов живот.

— От друга страна — продължи Бил в желанието си да бъде абсолютно честен с нея, — не знам дали искам да върна часовника толкова време назад и дори не знам дали мога да го направя. Аз съм много по-възрастен от теб, Мади. На твоята възраст ти би могла да имаш собствени деца, ако не беше се оперирала. А аз би трябвало да имам внуци. Ето, това е нещо, за което трябва да помислим. Не съм сигурен, че ще направя голяма услуга на едно бебе, ако то има баща на моята възраст.

Мади се натъжи от думите му, но не искаше да го принуждава да става баща.

— Няма нищо лошо човек да има баща на твоята възраст — каза тя уверено. — Ти би бил чудесен баща за едно бебе. Или за едно дете. Или за когото и да е. — Това бе доста смахнат разговор, като се има предвид, че никой от двамата не бе говорил за женитба.

— Не смяташ ли, че впрягаме каруцата преди коня? Така беше, но Мади трябваше да вземе решение за Анди, преди някой друг да го е осиновил. Това беше от жизненоважно значение за нея. Знаеше, че няма да потърси за осиновяване друго дете, освен него. Това бебе беше различно. То бе продукт на събитие, което обръща живота на човек наопаки и Мади не искаше да го подмине. Неочакваното появяване на Анди в живота й бе воля на съдбата.

— Какво искаш да направиш? — попита я Бил. — Какво би направила, ако аз не съществувах? — Подобна постановка на въпроса я улесняваше много с отговора.

— Щях да го осиновя, без да се замисля — отвърна без колебание Мади.

— Тогава го направи. Не бива да допускаш някой друг да определя живота ти вместо теб. Правила си го през цялото време досега. Може да умра утре или следващата седмица. Можеш да решиш, че не си подхождаме. Или че можем да бъдем само приятели, но не и любовници, макар да се надявам да не го направиш. Следвай сърцето си, Мади. Направи онова, което то ти подсказва. Ако е правилно, вероятно ще успеем да живеем заедно. Кой знае, може пък да ми бъде приятно да играя бейзбол на моята възраст.

Как да не го обича човек при тези думи? Сякаш имаше някаква причина Бог да й предоставя втори шанс в живота, не само с Бил, но и с Лизи и Анди.

— Май се държа като напълно ненормална. Дори не знам дали ще имам работа. Джак се закани да ме уволни.

— Това не е важно. Ще имаш работа пет минути, след като излезеш от телевизията на Джак. Въпросът е дали искаш да имаш дете и дали си готова да поемеш тази отговорност през остатъка от живота си.

— Ще помисля — отвърна сериозно Мади.

Бил я познаваше достатъчно добре, за да знае, че няма да вземе прибързано и лекомислено решение.

— Не мисля, че си луда. По-скоро храбра. И изключително благородна, честна, любяща и добра. Но не и луда.

— Това беше всичко, което искаше да знае и което щеше — да й помогне да вземе своето решение.

Мади остана будна през цялата нощ, обмисляйки думите му и на сутринта се обади на социалната служителка, за да й каже, че иска да осинови Анди. Тя я поздрави за решението и обеща да придвижи документите по най-бързия начин. Това беше най-важният момент в живота на Мади досега. Първо се разплака от радост и облекчение, а след това се обади на Бил и на Лизи. И двамата очевидно бяха доволни, макар Мади да знаеше, че Бил има резерви. Но не можеше да изостави мечтата на живота си дори и заради него. А и той не искаше подобна жертва от нея. Не беше сигурен само дали иска да играе бейзбол на седемдесет години в Малката лига. Мади не можеше да го вини за това. Надяваше се, че този акт щеше да се окаже благословен за всички. Не само за нея и Бил, а най-вече за Анди.

Мади напусна болницата същия ден и отиде направо в къщата на Бил.

Чувстваше се много изморена, въпреки че в действителност нямаше сериозни наранявания. Но все още не можеше да преодолее шока. Обади се на режисьора и му обеща да отиде на работа в понеделник. Елиът й позвъни няколко пъти, за да я пита как е и да й каже колко се радва, че е оживяла. Познати и приятели се бяха надпреварвали да й носят цветя в болницата. В дома на Бил беше значително по-спокойно. На следващия ден Мади смяташе да отиде да си прибере нещата от къщата на Джак въпреки заплахата му да не пипа нищо. Беше наела един бодигард да я придружи. Нямаше никаква вест от Джак от мига, в който му каза, че го напуска.

Вечерта седнаха с Бил пред камината и говориха с часове, докато слушаха тиха музика. Бил бе приготвил вечеря и я бе сервирал на свещи. Мади се чувстваше добре да я глезят така. Никой от двамата не бе подозирал, че може да съществува подобно щастие.

Най-неочаквано се бяха сбъднали и най-смелите им мечти. Мади бе напуснала Джак и се бе пренесла в къщата на Бил. Само преди седмица никой от тях не се осмеляваше дори да мечтае за това. Животът бе пред тях.

Мади се чувстваше странно от това стечение на събитията. Всичко се бе развило така неочаквано и бързо, сякаш Джак никога не бе съществувал и животът й с него просто бе изчезнал в небитието.

— Мисля, че групата за психотерапия много ми помогна — сияеше тя. — Вече се чувствам като голямо момиче. — Но все още не беше се отърсила от ужасните спомени в миналото си. Безпокоеше се за Джак, беше й мъчно за него. Изпитваше вина за всичко, което му наговори. Нямаше как да знае, че той бе прекарал уикенда с двайсет и едногодишна красавица, която бе срещнал случайно в Лас Вегас. Но Мади всъщност не знаеше много неща за него и никога нямаше да ги научи.

— Излиза, че трябваше да бъде взривен цял магазин, за да дойдеш на себе си — пошегува се Бил, макар и двамата да знаеха, че гледа сериозно на нещата. Бе преживял доста трагично събитията, докато бе помагал да я спасят. Но шегата му бе съвсем уместна за момента и разведри малко обстановката. — Е, кога възнамеряваш да вземеш Анди?

— Все още не знам. Ще ми се обадят. — Мади се поколеба за миг, после го попита: — Ще му станеш ли кръстник или не искаш да имаш нищо общо с него? — В погледа й се долавяше притеснение и напрегнато очакване.

Бил я прегърна.

— Ще бъде чест за мен — отвърна той и я целуна нежно. — Никога не съм казвал, че не искам да имам нищо общо с него. Тепърва ни предстои да подреждаме живота си. Но ако смяташ да имаме бебе, Мади, мисля, че трябва да направим това — онова по въпроса.

Мади се разсмя, защото знаеше какво има предвид, а с присъщия си такт й го предложи така естествено.

Те сложиха чиниите в машината за миене, загасиха лампите и се качиха бавно по стълбите. Бил я хвана през кръста, докато вървяха към спалнята. Мади бе оставила нещата си в гостната стая. Не искаше да го насилва. От всичко, което й бе разказвал, знаеше, че в живота му не е имало друга жена след смъртта на Маргарет. Но оттогава бе минало повече от година. Макар и да го преживяваше мъчително, в момента изглеждаше спокоен и ведър.

Седнаха на леглото и поговориха малко за атентата, за децата, за Джак, за всичко, през което бе минала Мади. Нямаха тайни един от друг.

— Чувствам се като ученик, когато съм с теб — прошепна Бил притеснено.

Мади също се притесняваше, макар и по-малко. Знаеше, че няма защо да се страхува от него.

Бил я целуна и всички мрачни сенки и духове от миналото изчезнаха или поне бяха забравени. Както добрите, така и лошите. Все едно започваше нов живот с мъж, който дълго време й е бил приятел. Толкова дълго, че тя не можеше да си представи живота си без него.

Всичко стана естествено и лесно. Двамата лежаха в леглото прегърнати, сякаш винаги са били заедно. Беше точно така както трябва да бъде. След това Бил се усмихна и й каза колко много я обича.

— И аз те обичам, Бил — прошепна Мади, докато го прегръщаше.

Заспаха с мисълта, че са благословени. Бяха предприели едно дълго и мъчително пътуване през живота, за да се намерят. Но клопките, мъките, болките и дори загубите, които бяха преживели, си заслужаваха цената.