Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Man-eating Leopard of Rudraprayag, 1948 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Бистра Алексиева, 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2010)
- Корекция и форматиране
- mad71 (2010–2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Ripcho (2011)
Издание:
Джим Корбет — Леопардът от Рудрапраяг
Английска. Първо издание.
Литературна група V. Тематичен номер 2614.
Рецензент: Бистра Алексиева
Редактор: Христо Кънев
Художник: Любен Диманов
Художник-редактор: Васил Йончев
Техн. Редактор: Александър Димитров
Коректори: Лидия Стоянова, Калина Цанева
Дадена за набор 15.III.74 г.
Подписана за печат 28.V.1974 г.
Излязла от печат VI.1974 г.
Формат: 84х108/32.
Печатни коли 10 1/2.
Издателски коли 7,98.
Цена 0,67 лв.
Издателство „Народна култура“ София, ул. „Гр. Игнатиев“ 2 а.
История
- — Добавяне
XXV
Епилог
Това, което ви разказах, се случи през 1925 и 1926 година. Шестнадесет години по-късно — в 1942 година — бях на военна служба в Мирут и един ден сестра ми и аз бяхме поканени от полковник Флай на градинско увеселение в дома му, за да забавляваме група ранени войници. Когато пристигнахме, войниците петдесет-шестдесет на брой, от всички краища на Индия, седяха около един тенис корт и тъкмо привършваха чая си, сервиран с много богати и разнообразни закуски, и започваха да пушат. Като тръгнахме от два срещуположни края на тенис корта, сестра ми и аз започнахме да обикаляме поканените.
Те всички идваха от Близкия Изток и след известна почивка щяха да бъдат изпратени по домовете им: някои в отпуск, а други — завинаги.
Госпожа Флай се бе погрижила да осигури музика — имаше грамофон с индийски плочи — и тъй като бяха помолили сестра ми и мен да останем до края на увеселението, а то щеше да свърши след два часа, имахме достатъчно време да обиколим всички ранени и да поговорим с тях.
Бях някъде към средата на кръга, когато стигнах до едно момче, седнало на нисък стол. Беше тежко ранено и на земята до стола му имаше две патерици. Когато се приближих, то с мъка се смъкна на земята и направи опит да преклони глава пред краката ми. Беше ужасно леко, защото бе прекарало дълги месеци в болница и когато го вдигнах и настаних да седне отново удобно на стола, момчето ми каза:
— Току-що разговарях с вашата сестра и щом споменах, че съм от Гархвал, тя ми разказа кой сте вие. Бях съвсем малък, когато застреляхте човекоядеца и тъй като нашето село е далеч от Рудрапраяг, не можех да отида пеш дотам, а баща ми не беше много силен човек, за да ме занесе, та си останах в къщи. Когато баща ми се върна, той ми каза, че е видял човекоядеца и че със собствените си очи е видял и сахиб, който го е застрелял. Той също ми разказа колко бонбони са били раздадени на този ден — своя дял бе донесъл на мен — и за огромните тълпи хора, които бе видял. А сахиб, ще се върна у дома със сърце, изпълнено с голяма радост, защото ще мога да кажа на баща ми, че съм ви видял със собствените си очи и ако има кой да ме занесе до Рудрапраяг на панаира, на който там всяка година празнуват смъртта на човекоядеца, ще разкажа и на всички хора, които срещна там, че съм ви видял и съм разговарял с вас.
Един тежко ранен момък на прага на своето мъжество, който се връщаше от война с осакатено тяло и не мислеше да разказва за храбрите си дела, а само гореше от нетърпение да каже на баща си, че със собствените си очи е видял човека, когото преди толкова години не е могъл да види, човека, останал в паметта на хората само благодарение на един точен изстрел.
Истински син на Гархвал, типичен представител на тези скромни и смели планинци, истински син на тази огромна страна, Индия. Само малцината, които живеят сред нейните синове, имат възможността да ги опознаят истински. И тъкмо тези благородни чеда на земята, независимо от кастата и вероизповеданието си ще споят един ден разединените сили в неразривно цяло и ще направят от Индия една велика нация.