Джим Корбет
Леопардът от Рудрапраяг (5)

V
Изследване на местността

Няма да правя опити да разказвам хронологически, ден по ден, за дейността ми през десетте седмици, прекарани в Рудрапраяг, защото ще ми е трудно да сторя това, след като са минали толкова години, а пък би било и много скучно. Ще се огранича само с някои от моите преживелици там — сам или в компанията на Ибътсън. Но преди да сторя това, бих искал да ви дам известна представа за местността, в която леопардът върлува осем години и в която аз го преследвах цели десет седмици.

Ако изкачите един хълм на изток от Рудрапраяг, ще видите по-голямата част от района от осемстотин квадратни километра, в който действуваше човекоядецът от Рудрапраяг. Той се разделя на две почти равни части от река Алакнанда, която след Каранпраяг завива на юг към Рудрапраяг и там се среща с Мандакини, която пък идва от северозапад. Теренът на този триъгълник, затворен между двете реки, е по-малко стръмен от земите на левия бряг на Алакнанда и там има много повече села, отколкото на левия бряг.

От високия хълм обработваемата земя прилича на някаква стройна система от рисувани линии, които опасват стръмния склон на планината. Това са терасирани ниви, широки от един до петдесет метра, а понякога и повече. Ще ви направи впечатление, че селските къщи се намират винаги на горния край на обработваемата площ. Това е така, за да могат селяните да наглеждат земята си и да я пазят от отделил се от стадото добитък или пък от диви зверове, защото с много малки изключения няма жив плет или ограда около нивите. Кафявите и зелени петна, с които е изпъстрен в по-голямата си част пейзажът, са съответно пасища и гори. Ще забележите също така, че някои от селата са изцяло за обиколени от пасища, докато други са разположени всред гори. Погледната отгоре, цялата местност е неравна и скалиста и е прорязана от безброй дълбоки долове, клисури и стръмни високи скали. В този район има само два пътя: единият започва от Рудрапраяг и отива до Кедарнатх, а другият е главният път към светите места в Бадринатх. И двата пътя по времето, за което пиша, бяха тесни и каменисти и никога никакво колело не се бе движило по тях.

Ако погледнете картата на края на тази книга^[1], ще видите много кръгчета по нея. Те отбелязват по села броя на човешките жертви, които е взел леопардът от Рудрапраяг. Броят на човешките жертви във всяко от отбелязаните села в периода от 1918 до 1926 година е даден в следващите две страници.

Логично е да предположим, че повече човешки същества са били убити в селата, заобиколени с гори, отколкото в селата, заобиколени с обработваема земя. Без съмнение така щеше да бъде, ако човекоядецът бе тигър, но за един леопард-човекоядец, който напада само нощем не е от значение дали има прикритие, или не и единствената причина, поради която в някои села има повече жертви, отколкото в други, е липсата понякога на предпазни мерки, а друг път именно на спазването им.

Вече споменах, че човекоядецът беше мъжки леопард с огромни размери, отдавна преминал разцвета на силите си, но макар и стар, той бе извънредно силен. Силата и умението да пренасят жертвите си до място, където могат да ядат необезпокоявани, определя в голяма степен и избора им на мястото за нападение. За човекоядеца от Рудрапраяг всички места бяха удобни за нападение, защото той можеше да пренася и най-тежките си жертви — в един известен на мен случай дори на разстояние шест километра и половина. В случая, за който споменавам, леопардът беше убил един мъж на зряла възраст в къщата му и го бе носил, повече от три километра нагоре по един стръмен склон, обрасъл в гъсти гори, а след това надолу още три километра по другия склон на хълма, през гъста джунгла. Причината за това е неясна, защото убийството бе станало в първите часове на нощта и до обед на следващия ден никой не бе тръгнал по дирите на звяра.

Списък на жертвите, убити от леопарда-човекоядец от Рудрапраяг (по села) за периода от 1918 до 1926 година.

Шест жертви: Чопра.

Пет жертви: Котхки, Ратаура.

Четири жертви: Биджракот.

Три жертви: Накот, Гандхари, Кокханди, Дадоли, Куетхи, Джхирмоли, Голабрай, Ламери.

Две жертви: Баджаду, Рампур, Майкоти, Чхатоли, Коти, Мадола, Раута, Канде (Джоги), Баврун, Сари, Ранау, Пунар, Тилани, Баунтха, Награсу, Гвар, Марвара.

Една жертва: Асон, Пилу, Бхаунсал, Мангу, Байнджи, Бхатвари, Кхамоли, Сванри, Пхаси, Канда Дхаркот, Данги, Гунаун, Бхатгаон, Бавал, Барсил, Бхайнсгаон. Нари, Сандар, Таменд, Кхатиана, Сеопури, Сан, Сиунд, Камера, Дармари, Дхамка Бела, Бела-Кунд, Саур, Бхайнсари, Баджну, Куили, Дхаркот, Бхайнгаон, Чхинка, Дхунг, Киури, Баман Кандаи, Покхта, Тхапалгаон, Бансу, Наг, Байсани, Рудрапраяг, Гвар, Кална, Бхунка, Камера, Саил, Пабо, Бхайнсвара.

От всички зверове в нашите джунгли най-лесно се убиват леопардите, само че ако не са човекоядци, защото нямат обоняние.

Начините за убиване на леопарди са много повече, отколкото за какъвто и да било друг звяр. Те се различават в зависимост от това дали се ръководим от ловни страсти, или стремеж към печалба. Най-интересният, изпълнен с вълнение начин на лов за удоволствие, е да проследиш леопарда в джунглата и когато го откриеш, да го издебнеш и застреляш. Най-лесният и най-жестокият начин за убиване на леопарди за печалба е да поставиш малка бомбичка с голяма експлозивна сила в трупа на убито от леопарда животно. Много селяни се научиха да правят тези бомбички и когато хищникът допре с някой от зъбите си бомбичката, тя експлодира и разкъсва челюстите му. Понякога смъртта е незабавна, но в повечето случаи нещастното животно с мъка пропълзява някъде, за да умре от много бавна и много мъчителна смърт, тъй като хората, които използуват тези бомбички, нямат смелостта да тръгнат по кървавата следа, оставена от леопарда, и да го доубият.

Освен че е много интересно и изпълнено с вълнения проследяването, откриването и дебненето на леопарди, то е и сравнително лесно. Защото леопардите имат нежни възглавнички на лапите си и предпочитат — винаги, когато имат възможност — да вървят по пътеки, проправени от хора или дивеч. Не е трудно да ги откриеш, защото фактически всички птици и животни в джунглата помагат на ловеца. А лесно се издебват, защото, макар и да са надарени от природата с много остро зрение и слух, пречи им това, че нямат обоняние. Ето защо ловецът може да си избере от коя страна да се приближи, както на него му е най-удобно, без да се съобразява с посоката на вятъра.

А след като човек е проследил, открил и издебнал леопарда, той може да извлече много по-голямо удоволствие, ако натисне копчето на камерата вместо спусъка на пушката. В първия случай човек може с часове да наблюдава леопарда, а няма по-грациозно и по-интересно животно за наблюдение в цялата джунгла. Човек може да натиска копчето на фотоапарата колкото си иска и да увековечи нещо, което винаги ще бъде интересно. А във втория случай само един бърз поглед, едно натискане на спусъка и ако си се прицелил точно, се сдобиваш с трофей, който скоро загубва красотата си и престава да бъде интересен.