Джим Корбет
Леопардът от Рудрапраяг (6)

VI
Първата жертва

Малко преди моето пристигане в Рудрапраяг Ибътсън организирал претърсване на местността, което, ако беше успяло, щеше да спаси живота на петнадесет души. Претърсването на местността, а и обстоятелствата, които довели до него, са интересни за отбелязване.

Двадесет поклонници, които едва-едва се влачели нагоре по пътя към Бадринатх, привечер пристигнали уморени в един малък крайпътен магазин. След като търговецът им продал исканите стоки, той ги подканил да побързат, защото, казал той, имали тъкмо време, за да стигнат по светло заслона на шест километра и половина нагоре по пътя, където ще получат храна и сигурно място за пренощуване. Поклонниците не били склонни да приемат съвета му. Те казали, че са извървели дълъг път през деня и са твърде уморени да изминат още шест километра и половина и че единственото нещо, което искали, било разрешение да преспят на дървената веранда пред магазинчето и съдове и огън, за да си приготвят вечеря. Търговецът отхвърлил най-енергично това предложение. Казал им, че човекоядецът често идва до къщата му и че да се спи на открито, е явно предизвикателство към смъртта.

Когато спорът бил в разгара си, пристигнал един садху на път от Матхура за Бадринатх, който се присъединил към мнението на поклонниците. Той казал, че ако търговецът подслони жените, той заедно с мъжете ще спи на верандичката и че ако някой леопард, бил той човекоядец, или не, се опита да ги безпокои, щял да го сграбчи за челюстите и да ги разчекне.

Нямало как, търговецът трябвало да се съгласи с това предложение. И така десетте жени се подслонили в магазинчето, което се състояло от една стая, и залостили вратата, а мъжете легнали един до друг на верандата, като садхуто бил в средата.

Когато мъжете се събудили на другия ден, садхуто бил изчезнал: одеялото, на което лежал, било смачкано, а чаршафът, с който се завил, бил почти смъкнат от верандата и опръскан с кръв. Като чул възбудения разговор на мъжете, собственикът на магазина отворил вратата и с един поглед разбрал какво се е случило. Когато слънцето изгряло, търговецът заедно с другите мъже тръгнали по кървавата следа надолу по хълма и като минали през три терасирани ниви, стигнали до един нисък зид, където намерили трупа на садхуто. Долната част на тялото му, което лежало напреки на стената, била изядена.

По това време Ибътсън бил в Рудрапраяг и правел опити да попадне на следите на човекоядеца. Докато той бил там, нямало човешки жертви, ето защо решил да организира претърсване на местността, по-специално да претърси на риск едно прикрито място на другия бряг на Алакнанда, за което местното население подозирало, че се използува от човекоядеца като скривалище за почивка през деня. Така че, докато двадесетте поклонници вървели нагоре по пътя към малкото магазинче, патварите и другите членове на щаба на Ибътсън обикаляли околните села и подканяли мъжете да вземат участие в претърсването на местността, което щяло да стане на другия ден.

След като закусил рано на следващата сутрин, Ибътсън, придружен от жена си и един приятел, чието име съм забравил, и следван от някои от членовете на щаба си и двеста души викачи, преминал на другия бряг на Алакнанда по висящия мост, изкачил се по отсрещния склон на хълма на около километър и половина и заел позиция за претърсването.

Когато претърсването на местността започнало, един бързоходец донесъл вестта за убийството на садхуто.

Претърсването било безуспешно, ето защо решили да го прекратят. Незабавно се събрали на съвещание, в резултат на което Ибътсън, неговите хора и двестате души викачи тръгнали нагоре по десния бряг, за да преминат реката шест километра и половина по-нагоре по един люлеещ се мост, да се върнат обратно по левия бряг и да стигнат до мястото на убийството, а членовете на щаба се разпръснали из околните села, за да извикат колкото може повече хора да се съберат при магазинчето.

Късно следобед се събрали две хиляди викачи и още няколко души с огнестрелно оръжие и високия скалист хълм над магазинчето бил претърсен от подножието до върха. Ако познавахте Ибътсън, нямаше да има смисъл да ви казвам, че претърсването беше чудесно организирано и чудесно проведено, единствената причина, поради която то не се увенча с успех, бе, че леопардът не се намираше в тази част от местността.

Когато един леопард или тигър остави по свое собствено желание жертвата си на открито, незащитено място, това показва, че повече не се интересува от нея. След като се нахрани, той непременно се придвижва на известно разстояние, може би само три-четири километра, а ако е човекоядец — на шестнадесет километра, дори повече. Така че е напълно възможно по време на претърсването човекоядецът да си е дремел спокойно някъде на шестнадесет километра разстояние.