Александър Литвиненко
Лубянската престъпна групировка (56) (Показанията на един офицер от ФСБ)

Из книгата на Александър Литвиненко и Юрий Фелщински „ФСБ взривява Русия“

Само факти

На 22 септември… в 21,15 шофьорът на футболния клуб „Спартак“ Алексей Картофелников, живущ в блок номер 14/16 на улица „Новодомци“, дванайсететажен с един вход, построен преди повече от 20 години, се е обадил в Дашково-Песочинския участък на Октябърския районен отдел на вътрешните работи в Рязан. Съобщил е, че 10 минути преди това е видял пред входа на блока, където на първия етаж се намира денонощният магазин „Ден и нощ“, кола жигули модел 5 или 7, бяла на цвят, с московски номер Т534Bw77RUS. Колата влязла в двора и спряла там. Мъж и млада жена слезли от нея, отишли в избеното помещение и след малко се върнали. После колата се приближила плътно до вратата на мазето и всичките трима пътници започнали да внасят някакви чували. Единият от мъжете бил с мустаци. Жената била с анцуг. После и тримата се качили в колата и си заминали.

„… Видях тази бяла жигула-седморка, когато излизах от гаража — спомня си Картофелников. — По професионален навик обърнах внимание на номера. Гледам върху номера на региона залепен лист хартия и на него изписана рязанската серия «62». Изтичах до вкъщи да се обадя на милицията. Цели десет минути ми даваше заето…“

… Пристигналите в 21,58 ч московско време служители на милицията под командването на милиционерския прапоршчик Андрей Чернишов намират в мазето на блока със 77 апартамента три 50-килограмови чувала от захар. Чернишов, който пръв е влязъл в минираното мазе, си спомня:

„Към десет часа постъпи сигнал от дежурния: в блока на улица «Новодомци» номер 14/16 са били забелязани излизащи от мазето подозрителни лица. Пред блока ни посрещна младо момиче, което ни разказа за човек, излязъл от мазето и заминал с кола със залепени номера. Оставих един милиционер пред входа, а с другия слязохме в мазето. Мазето в този блок е дълбока и наводнена. Единственото сухо място е миниатюрно помещение, нещо като каменна барачка. Осветихме с фенерчетата там имаше няколко чувала от онези, с които се пренася захар, поставени един върху друг. Горният чувал беше цепнат и се виждаше някакво електронно устройство: жици, омотани с изолирбанд, часовник… Разбира се, бяхме леко шокирани. Изтичахме навън, аз останах да пазя входа, а момчетата тръгнаха да евакуират обитателите. След петнайсетина минути дойде подкрепление, пристигна началството от Управлението на вътрешните работи. Служители на МЧС^[1] в присъствието на представители на ФСБ изнесоха чувалите. Разбира се, след като нашите техници по взривовете ги бяха обезвредили. Никой не се съмняваше, че се намираме в бойна ситуация.“

И тъй, един от чувалите е бил цепнат. В него е било вкарано непрофесионално изработено взривно устройство. Състояло се е от три батерийки, електронен часовник и саморъчно направен детонатор. Часовниковият механизъм е бил нагласен за 5,30 сутринта в четвъртък. Техниците по взривовете от инженерно-технологичния отдел на старши лейтенант от милицията Юрий Ткаченко са обезвредили бомбата и веднага, около 11 часа вечерта, са направили пробно взривяване на сместа. То не е предизвикало детонация — или заради малкото количество на пробата, или защото сапьорите са взели проба от веществото от горните пластове, докато основната концентрация на хексогена може да се е намирала в долната част на чувала. Експресният анализ на намиращото се в чувалите вещество, направен посредством газов анализатор, показал „пари на взривно вещество от типа на хексогена“. Тук е важно да обърнем внимание на факта, че грешка не е била възможна: приборите са били модерни и изправни, а квалификацията на специалистите, провели изследванията — висока.

Външно съдържанието на чувалите не е приличало на захар. Свидетелите, открили подозрителните чували, по-късно в един глас са твърдели, че в чувалите е имало вещество жълто на цвят, на гранули, напомнящи ситен кус-кус. Именно така изглежда хексогенът. Пресцентърът на МВД на Русия на 23 септември също съобщи, че „при изследването на въпросното вещество е открито наличие на хексогенни пари“, а взривното устройство е било обезвредено. С други думи, през нощта срещу 23 септември местните експерти са определили взривното устройство като бойно, а „захарта“ — като взривно вещество. „Нашият предварителен оглед показа наличието на взривни вещества. (…) Ние сметнахме, че опасността от взрив е била реална“ заявява по-късно началникът на Октябърския районен отдел на вътрешните работи в Рязан подполковник Сергей Кабашов.

… Обитателите на рязанския блок посред нощ са били вдигнати по тревога и евакуирани за двайсет минути, кой с каквото е бил облечен, на улицата. Ето как е описал тази сцена вестник „Труд“: „За броени минути, без дори да ги оставят да си съберат багажа (от което после са се възползвали крадците), милиционерите накараха хората да напуснат апартаментите и ги събраха край блока — опустял и тъмен. Жени, старци, деца стояха близо до входа, не смеейки да се отдалечат в неизвестното. Някои бяха не само без горни дрехи, но и боси. (…) Няколко часа те пристъпваха от крак на крак под ледения вятър, а инвалидите, свалени долу с количките им, плачеха и проклинаха всичко на света.“

Районът около блока е бил отцепен. Било е студено. Директорката на местния кинотеатър „Октябър“ съжалила хората и ги пуснала в салона. Тя е организирала и раздаването на чай. В блока са останали няколко старци инвалиди, които физически не са били в състояние да напуснат апартаментите. Една от тях е била парализирана жена, чиято дъщеря, Ала Савина, е прекарала цялата нощ навън в очакване на взрив. Ето нейните спомени:

„Малко след десет часа вечерта милиционери тръгнаха по апартаментите и помолиха хората колкото може по-бързо да слязат на улицата. Както бях по нощница, само си наметнах шлифера и изтичах навън. На двора научих, че блокът ни бил миниран. А в апартамента остана мама, която не може сама да стане от леглото. Ужасена се втурнах към милиционерите: «Пуснете ме помогнете ми да изнесем мама!» Не ме пуснаха да се върна. Чак в два и половина заедно с обитателите започнаха да обикалят поред апартаментите и да оглеждат — дали няма нещо подозрително. Отидохме и у нас. Аз показах на милиционера болната си майка и заявих, че няма да изляза без нея. Той спокойно си записа нещо в тефтерче и изчезна. А аз изведнъж съвсем ясно осъзнах, че сигурно двете с мама сме сами в минирания блок. Обзе ме непоносим страх… И не щеш ли — на вратата се звъни. На прага — двама старши офицери от милицията. Питат ме строго: «Вие какво, гражданко, искате жива ли да се погребете?!» Краката ми се подкосяваха от страх, но не отстъпих — без мама не тръгвам. И изведнъж те се смилиха: «Добре, останете, блокът вече е обезвреден.» Оказа се, че са извадили детонатора от «заряда» още преди да тръгнат по апартаментите. И тогава аз, без да ме кара някой, се втурнах навън…“

Пред блока са се събрали всевъзможни извънредни служби и ръководители. След като експертизата е установила наличието на хексоген, на групата по отцепването е била дадена команда да разшири отцепения район — за в случай на взрив. Началникът на местното Управление на ФСБ генерал-майор Александър Сергеев поздравил обитателите на блока с второто им раждане. На героя на деня Картофелников съобщават, че е роден с голям късмет (и след няколко дена от името на градската администрация му връчват ценен подарък — цветен телевизор родно производство, — задето е открил бомбата). А една от руските телеграфни агенции оповестява пред цялото човечество щастливата му находка.

„В Рязан е предотвратен терористичен акт: в избеното помещение на жилищен блок милицията е открила чували със смес от захар и хексоген.“

Както е съобщил на кореспондента на ИТАР-ТАСС първият заместник-началник на щаба по гражданската отбрана и извънредните ситуации в Рязанска област полковник Юрий Карпеев, в момента се провежда експертиза на намереното в чувалите вещество. По думите на оперативния дежурен в МЧС на РФ в Москва намереното взривно устройство е било нагласено за 5,30 ч московско време сутринта в четвъртък. Установени са марката, цветът и номерът на автомобила, с който е бил докаран експлозивът, съобщил е на кореспондента на ИТАР-ТАСС и.д. началник на Управлението на вътрешните работи в Рязанска област Алексей Савин. По неговите думи специалистите провеждат серия експертизи за определяне състава и взривоопасността на намерената в чувалите смес. (…) По думите на заместник-началника на администрацията на областта Владимир Марков обстановката в Рязан е спокойна. Обитателите на блока, които са били евакуирани от жилищата си незабавно след откриването на предполагаемия експлозив, са се върнали в своите апартаменти. Били са проверени всички съседни блокове…

В нула часа и пет минути чувалите са изнесени от избеното помещение и натоварени на пожарна кола. Но чак до 4 часа сутринта се е решавал въпросът къде да бъде откаран намереният експлозив. ОМОН, ФСБ и местните войскови части отказват да вземат чувалите при себе си. В края на краищата ги откарват в двора на Главното управление за гражданска отбрана и извънредни ситуации (ГУ за ГОиЧС) в Рязан, прибират ги в гаража и поставят охрана. Както по-късно си спомнят спасителите, те щели да си пийнат чаец с тази захар, но експертизата показала, че захарта е била смесена с хексоген.

Чувалите остават в тяхната база няколко дена. После ги откарват в Москва, в експертно-криминалистичния център на Министерството на вътрешните работи. Впрочем пресслужбата на Управлението на вътрешните работи за Рязанска област е съобщила, че чувалите са били откарани в Москва още на 23 септември. В 8,30 сутринта работите по разминирането и проверката на блока приключват и на обитателите е разрешено да се върнат в апартаментите си.

Още вечерта на 22 септември в Рязан са вдигнати по тревога 1200 милиционери, задействан е план „задържане“. Намерени са няколко очевидци, съставени са фотороботи на тримата заподозрени, поставени са постове по шосетата в областта и близките райони. Показанията на очевидците са били достатъчно подробни. Имало е надежда злосторниците да бъдат заловени.

За борба срещу терористите губернаторът на областта и администрацията на града отделят допълнителни средства. Към охраната на жилищните блокове са привлечени военнослужещи, организирано е нощно дежурство от жителите на всички блокове, проведен е допълнителен оглед на целия микрорайон, преди всичко на жилищните сгради (до петък са били проверени 80 блока в района). Опустяват градските пазари — търговците не смеят да докарват стоки, а купувачите — да пазаруват. По думите на началника на администрацията на Рязан Анатолий Баранов „практически целият град не спа, а на улицата прекараха нощта не само обитателите на този блок, но и всичките 30 хиляди души от микрорайона Дашково-Песочная, в който той се намира.“ В града се засилват паническите настроения: носи се мълва, че Рязан е избран за терористични актове, защото тук се намира 137-и гвардейски парашутнодесантен полк, който е воювал в Дагестан. Освен това край Рязан е разположено Дягилевското военно летище, от което войските се прехвърлят в Кавказ. Шосето от Рязан е задръстено, защото милицията проверява напускащите града автомобили. Операцията „задържане“ обаче не дава резултат, колата на терористите не е намерена, самите терористи не са задържани.

След обявяването на операцията „задържане“, когато изходите на града са вече затворени, силите на оперативните подразделения на рязанското Управление на вътрешните работи и УФСБ са се опитвали да установят точното местонахождение на издирваните терористи. Имало и щастливи случайности. Служителката на автоматичната телефонна централа Надежда Юханова е регистрирала подозрително обаждане до Москва. „Напуснете града поединично, навсякъде е блокирано“ отговорил гласът от Москва. Юханова незабавно съобщила за това обаждане в рязанското УФСБ… Подозрителният телефон незабавно бил поставен под контрол. Оперативните работници не се и съмняват, че са открили терористите. Усложненията обаче дошли от обстоятелството, че средствата за технически контрол определили московския телефон, на който се обадили терористите. Номерът бил на едно от служебните помещения в столичната ФСБ.

След като около 9,30 вечерта на 22 септември напускат улица „Новодомци“, терористите не рискуват да заминат за Москва, тъй като на пусто нощно шосе самотна кола винаги се забелязва и рискът да бъдат спрени от някой пост на Държавната автомобилна инспекция е твърде голям… Терористите е трябвало да изчакат до сутринта, още повече че не са можели да напускат обекта преди взрива. Бойната задача още не е била изпълнена. На сутринта по шосето ще има много коли. Вследствие на терористичния акт през първите няколко часа ще цари паника. Дори свидетели да са засекли двамата мъже и жената в колата им, милицията ще търси трима терористи; ще търси именно двама мъже и жена. Сам човек с кола винаги може да се измъкне от всякаква хайка.

Фактът, че се е случило именно така, е фиксиран от вестник „Труд“, описал операцията „задържане“ в действие: „Обстановката в Рязан беше нажежена до краен предел. По улиците се движеха усилени милиционерски патрули и курсанти от местните военни институти. Всички изходи и входове на града бяха блокирани от въоръжената до зъби патрулно-постова служба и от автоинспектори. Образуваха се километрични задръствания от леки и товарни коли, придвижващи се към и откъм Москва. Милицията претърсваше всички купета и багажници. Търсеха трима терористи, двама мъже и една жена, чиито словесни портрети бяха разлепени едва ли не на всеки стълб.“

След като получават инструкцията, един от терористите тръгва на 23 септември по посока към Москва, изоставя колата в района на Коломна и безпрепятствено стига до Москва по някакъв друг начин. По този начин рязанската милиция изпуска един от терористите и колата. Привечер на 23 септември, след по-малко от едно денонощие, на шосето Москва-Рязан в района на Коломна, приблизително на половината път до Москва, колата е намерена от милицията без пътници в нея. Това е същата кола „с облепени номера, с която е превозено взривното вещество“ — съобщава прес-секретарят на УФСБ за Рязанска област Юрий Блудов. Оказва се, че колата фигурира в списъка на издирваните. С други думи, терористите са провели операцията с крадена кола (класически за терористичен акт похват).

Двамата терористи остават в Рязан.

„Учението“ на Патрушев

Сутринта на 23 септември информационните агенции на Русия предават сензационната новина, че „в Рязан е предотвратен терористичен акт“. От 8 часа сутринта телевизионните канали започват да излъчват подробности за проваленото злодеяние: „Според служители на правоохранителните органи от Рязанското управление на вътрешните работи бялото кристално вещество, намерено в чувалите, е хексоген“ — предават всички телевизионни и радиопрограми на Русия.

В 13,00 програмата „Новини“ на държавния канал РТР взема интервю пряко в ефир от С. Кабашов: „Значи дадени са ориентировки за задържане на автомобила, чиито белези ни посочиха обитателите. Засега няма резултати.“ „Техниците по взривовете от градската милиция — съобщават «Новини» — са направили предварителен анализ и са потвърдили наличието на хексоген. Сега съдържанието на чувалите е изпратено в московската лаборатория на ФСБ за получаване на точно заключение. През това време в Рязан началникът на администрацията Павел Дмитриевич Маматов е провел екстрено съвещание със своите заместници, разпоредил се е да бъдат затворени всички мазета в града и по-внимателно да бъдат проверени наетите помещения.“

Маматов отговаря на въпроси на журналисти: „Каквито и служби да задействаме днес, в течение на една седмица можем да проведем всички мероприятия по затваряне на тавани, мазета, ремонтиране, поставяне на решетки и така нататък само при едно условие: ако обединим усилията си с вас.“ С други думи, в 13 часа на 23 септември целият Рязан е поставен на бойна нога. Издирват се терористите, проверяват се тавани и мазета. В 17,00 „Новини“ излиза в ефир, като предимно повтаря новините от 13 часа.

В 19,00 „Новини“ излиза в ефир с поредната информационна програма: „Днес за авиоударите по летището в Грозни говори премиерът на Русия Владимир Путин“…

… Путин коментира и последното извънредно произшествие в Рязан: „Относно събитията в Рязан. Не мисля, че това е следствие от някакво недоглеждане. Щом тези чували, в които е намерено взривно вещество, са били забелязани — това означава, че все пак плюсът е поне в обстоятелството, че населението реагира правилно на събитията, които стават днес в страната. Ще се възползвам от въпроса ви, за да благодаря на населението на страната за това. Ние сме длъжници на хората, задето не опазихме загиналите, и сме им благодарни за реакцията, която наблюдаваме. А тази реакция е много правилна. Никаква паника, никакво снизхождение за бандитите. Това е нагласа за борба срещу тях до край. До победа. Ние непременно ще го направим.“

С други думи, на 23 септември премиерът на Русия Путин е смятал, че в Рязан е предотвратен опит за терористичен акт.

… На 24 септември в речта си пред Първото общоруско съвещание по борба с организираната престъпност министърът на вътрешните работи Рушайло говори за предотвратения в Рязан терористичен акт… „Има определен напредък, например предотвратяването на взрив в жилищен блок в Рязан“…

Половин час след това съвещание Патрушев излиза с декларация, че в Рязан е проведено учение, в чувалите е имало захар, а взривното устройство е било фалшиво.

Важно е да отбележим, че за подготвян в Рязан взрив (всички официални участници в събитията, служителите от силовите ведомства, дипломатично използват думата „учение“) ръководството на Рязанска област не е знаело. Губернаторът на областта В. Н. Любимов заявява това на 24 септември в интервю на живо по телевизията: „За това учение не знаех дори аз.“ Началникът на администрацията на Рязан Маматов е откровено раздразнен: „Направиха от нас опитни зайци. Провериха Рязан «за въшки». Аз не съм против ученията — бил съм в казармата, вземал съм участие в учения, но такова нещо не бях виждал никога.“

Управлението на ФСБ за Рязанска област също не е било уведомено за „учението“. Ю. Блудов съобщава, че „ФСБ не беше предварително уведомено, че в града се провежда учение“. Началникът на Рязанското управление на ФСБ генерал-майор А. В. Сергеев отначало е съобщил в интервю пред местната телевизия „Ока“, че нищо не му е известно за провеждано „учение“. И едва по-късно на въпрос на журналисти разполага ли с някакъв официален документ, потвърждаващ провеждането на учение в Рязан, чрез своя прес-секретар отговаря, че за него доказателство за учението е телевизионното интервю на директора на ФСБ Патрушев. По тази причина местните служби на ФСБ, по спомени на една от обитателките на блок 14/16, Марина Виталиевна Северина, са обикаляли после апартаментите и са се извинявали: „У нас дойдоха от ФСБ — няколко души начело с полковник. Извиниха се. Казаха, че и те нищо не са знаели.“ И точно това е случаят, в който ние вярваме на служителите на ФСБ, вярваме в тяхната искреност.

Рязанското управление на ФСБ е разбирало, че ги използват като „необходимата жертва“, че за организирането на взрива Генералната прокуратура на Русия и обществеността може да обвинят Рязанското управление на ФСБ. Потресени от коварството на своите московски колеги, рязанци решават да си осигурят алиби и да съобщят на целия свят, че рязанската акция е била подготвена в Москва. Само така можем да си обясним декларацията на УФСБ за Рязанска област, появила се скоро след интервюто на Патрушев за „учението“ в Рязан. Ще цитираме декларацията на рязанското УФСБ изцяло:

„Както стана известно, поставянето на открития на 22.09.99 имитатор на взривно устройство е било част от провеждане на междурегионално учение. Съобщението за това беше изненада за нас и се появи в момент, когато Управлението на ФСБ бе открило местопребиваването в град Рязан на свързани с поставянето на устройството лица и се готвеше да ги задържи. Това стана възможно благодарение на бдителността и помощта на много жители на град Рязан, на взаимодействието им с органите на Министерството на вътрешните работи, на професионализма на нашите служители. Благодарим на всички, които ни съдействаха при нашата работа. И занапред ще правим всичко възможно, за да осигурим сигурността на рязанци.“

Този документ ни позволява да направим следното заключение.

Първо, Рязанското УФСБ не е имало отношение към операцията по взривяването на блока в Рязан. Второ, минимум двама терористи са били открити в Рязан. Трето, терористите са живеели в Рязан, макар и временно, при което очевидно е била разкрита цяла мрежа от конспиративни квартири, най-малкото две. Четвърто, в момента, когато се е подготвяло задържането на терористите, от Москва е пристигнала заповед те да не бъдат задържани, тъй като терористичният акт в Рязан е „учение“ на ФСБ.

На 21 март 2000 година, пет дена преди президентските избори, когато темата за провалилия се взрив в Рязан отново бе разисквана с политически мотиви от конкуриращите се за властта страни, началникът на следствения отдел при УФСБ на РФ за Рязанска област подполковник Юрий Валентинович Максимов потвърди:

„Ние възприемахме всички събития от онази нощ насериозно, като бойна обстановка. Съобщението за учение на ФСБ на РФ беше за нас пълна изненада и се появи в момент, когато Управлението на ФСБ бе открило местопребиваването в Рязан на лицата, свързани с поставянето на имитационното (както се разбра по-късно) устройство, и се готвеше да ги задържи…“

Тоест на два пъти документално бе потвърдено, че терористите, минирали блока в Рязан, са били служители на ФСБ, че в момента на провеждането на операцията те са живеели в Рязан и че тяхното местопребиваване е било открито от служители на УФСБ за Рязанска област. Това уличава Патрушев в очевидна лъжа. На 25 септември в интервю пред една телевизионна компания той заяви, че „хората, които по идея би трябвало да бъдат разкрити веднага, са се намирали сред излезлите на улицата обитатели на блока, в който уж е било поставено взривно устройство. Те са участвали в процеса на съставянето на собствените си фотороботи, разговаряли са със служители на правоохранителните органи“.

Действителността е била съвсем друга. Терористите са се разбягали по конспиративните си квартири. Но в момента, когато ръководството на Рязанското УФСБ съобщава по служебно задължение в Москва за неминуемото задържане на терористите, Патрушев издава заповед те да не бъдат арестувани и предотвратеният в Рязан терористичен акт да бъде обявен за „учение“. Можем да си представим физиономията на служителя на Рязанското УФСБ, а най-вероятно на Патрушев е докладвал самият генерал-майор Сергеев, когато са му наредили да пусне терористите!

… „Московский комсомолец“ („МК“) прояви чувство за хумор: „На 24 септември 1999 г. началникът на ФСБ Николай Патрушев излезе със сензационна декларация: опитът за терористичен акт в Рязан изобщо не е бил такъв. Това е било учение. (…) Същия ден министърът на вътрешните работи Владимир Рушайло поздрави своите служители за успешното спасяване на блока в Рязан от неминуем взрив.“

Никой не вярва

По-нататъшното разследване спира пред грифа „строго секретно“. Предварителното производство, образувано в УФСБ на РФ за Рязанска област във връзка с факта на откриване на взривно вещество по член „тероризъм“ (чл. 205 от НК на РФ), е засекретено. Материалите по делото не са достъпни за обществеността. Имената на терористите (служители на ФСБ) са скрити. Ние не знаем дали те са били разпитани и какво са казали при този разпит.

На 29 септември 1999 година вестниците „Челябинский рабочий“, „Красноярский рабочий“ и самарският „Волжская коммуна“ (1 октомври) публикуват идентични статии: „Както стана известно от добре информиран източник в Министерството на вътрешните работи на Русия, никой от оперативните работници на министерството и техните колеги от УФСБ за Рязан не вярва в никакви «учебни» подготовки за взрив в града. (…) Според високопоставени служители на Министерството на вътрешните работи всъщност жилищният блок в Рязан е бил реално миниран от неизвестни лица с истинско взривно вещество и с използване на същите детонатори като в Москва (…) Косвено тази теория се потвърждава и от обстоятелството, че образуваното в Рязан предварително производство по член «тероризъм» не е прекратено и досега. Нещо повече, резултатите от първоначалната експертиза на съдържанието на чувалите, проведена на първия етап от експерти на местното управление на вътрешните работи, са били иззети от служители на ФСБ, пристигнали от Москва, и незабавно засекретени. А милиционерите, общували със своите колеги криминалисти, провели първата експертиза на чувалите, продължават да твърдят, че в тях наистина е имало хексоген и всякаква грешка е изключена.“

… В самата ФСБ не е имало единодушие относно провежданата от Патрушев операция. Например началникът на ЦОС при УФСБ за Москва и Московска област Сергей Богданов е нарекъл „учението“ в Рязан „груба и непремислена работа“ (щом са ги хванали, значи работата е била груба). Началникът на УФСБ за Ярославска област генерал-майор А. А. Котелников на въпрос за „учението“ е отговорил: „Аз имам свое мнение за рязанското учение, но не бих искал да коментирам действията на своите колеги.“

В заключение ни се иска да цитираме мнението на бившия генерален прокурор на Русия Ю. И. Скуратов, изразено в интервю пред парижкия вестник „Руска мисъл“ (публикувано на 29 октомври 1999 година): „Аз бях много силно смутен и притеснен от случилото се в Рязан. Тук наистина може да се очертае схема: самите спецслужби са имали отношение към подготовката за взрив в Рязан, а когато бяха разкрити, много непохватно се оправдаваха. Силно съм изненадан, че прокуратурата така и не разнищи докрай този епизод. Това е нейна задача.“

Аналитична справка

Поставянето на чувалите в жилищния блок в Рязан не може да е било учебно поради редица формални обстоятелства. При провеждане на учение задължително трябва да е налице предварително съставен план за него. В този план трябва да бъдат определени: ръководител на учението, негов заместник, наблюдатели и проверявани, тоест хора, които учението проверява (жителите на Рязан, служителите на УФСБ за Рязанска област и т.н.). Планът трябва да съдържа въпросите, подлежащи на проверка. Планът трябва да разполага с така наречената легенда — своеобразен сценарий на разигравания спектакъл. В случая с Рязан сценарий на поставянето на чували със захар в избеното помещение на жилищния блок. В плана трябва да е описано материалното обезпечаване на учението: автотранспорт, парични средства (например за закупуването на три чувала захар, по 50 килограма всеки), храна (ако в учението вземат участие голям брой хора), въоръжение, свързочни средства, система за кодова връзка (кодови таблици).

След всичко това планът се утвърждава при висшестоящото ръководство и едва тогава, въз основа на утвърдения план, се издава писмена (задължително писмена) заповед за провеждане на учението. Непосредствено преди началото на учението на лицето, утвърдило плана за него и издало заповедта за провеждането му, се докладва за началото му. След завършването на учението — за неговото завършване. Задължително се съставя докладна записка за резултатите от учението, където се определят положителните и отрицателните изводи, поощряват се отличилите се, посочват се провинилите се. Със същата заповед се отчитат материалните ценности, изразходвани или унищожени в хода на учението (в рязанския случай — минимум три чувала захар и патрон за детонатора).

Учение не се провежда без наблюдатели, тоест хора, които оценяват отстрани резултатите от учението и после съставят отчети за постижения и недостатъци, поощряват, критикуват, правят изводи. В Рязан не е имало наблюдатели.

За планирано провеждане на учение задължително се уведомява началникът на местното УФСБ. Той е на пряко подчинение на директора на ФСБ и никой няма право да проверява Сергеев без санкция на Патрушев. По същия начин без санкцията на Сергеев никой няма право да проверява служителите на Рязанското УФСБ, подчинени на Сергеев. Значи Патрушев и Сергеев е трябвало да бъдат в течение на „учението“ и са били длъжни да направят изявление пред обществеността за провежданото „учение“ още вечерта на 22 септември. От страна на Патрушев обаче подобно изявление е направено едва на 24 септември, а от страна на Сергеев изобщо не последва такова, тъй като той нищо не е знаел за „учението“.

По закон ФСБ има право да проверява само себе си. Тя не може да проверява други структури или частни лица. Ако ФСБ проверява органи на МВД (например рязанската милиция), то това е вече съвместно учение, за тях биват уведомявани и съответните ръководители на МВД в центъра и по места. Ако учението ще засегне цивилното население (както беше в Рязан), тогава се привличат и службите за гражданска отбрана и МЧС. При всички случаи се съставя съвместен план за учението, който се подписва от ръководителите на всички ведомства. Този план се утвърждава от лице, наблюдаващо всички включени в учението силови структури.

Учението може да бъде максимално доближено до реална ситуация, например учение с бойна стрелба. При това обаче е категорично забранено да се провеждат учения, при които може да пострадат хора или може да възникне опасност от заразяване на околната среда. Специално подчертана е забраната да се провеждат учения по отношение на военнослужещи и подразделения, носещи бойна служба, или на кораби на бойна вахта. Ако един граничар е на пост, забранено е за проверка на неговата бдителност да се имитира пресичане на границата. Ако има охраняван обект, забранено е в рамките на учение да се напада обектът.

Бойната служба се различава от ученията по това, че по време на служба се решават бойни задачи с бойно оръжие. Във всеки род войски (и в милицията) има устав за бойната служба, в който всичко е описано до последната подробност. На 22–23 септември 1999 година в Рязан рязанските милиционерски патрули в града са носели бойна служба с оръжие и специални средства, които са имали право да употребяват при задържане на служители на ФСБ, пренасящи странни чували в избено помещение на жилищен блок. Цялата милиция на Рязан след поредицата взривове в Русия работеше в усилен вариант, в условия на реална опасност от извършване на терористични актове. А значи при провеждането на необявено учение някой служител на ФСБ без късмет е можело да бъде застрелян.

А е имало и образувано производство по чл. 205. Това означава, че следователят е издал постановление за издирване и задържане на заподозрените и че при задържането е можело да ги убият. Основанията за образуване на предварително производство са ясно определени в Наказателно-процесуалния кодекс на РФ. Там няма подточка за образуване на производство по време на учение или във връзка с учение. Необоснованото или незаконно образуване на производство е престъпление само по себе си, също както и незаконното му прекратяване.

Засекретяването на образуваното производство е било незаконно деяние. Съгласно член 7 от закона на РФ „За държавната тайна“, приет на 21 юли 1993 година, „не подлежат на определяне като държавна тайна и засекретяване сведения (…) за извънредни произшествия и катастрофи, заплашващи сигурността и здравето на гражданите, и техните последствия; (…) за факти на нарушаване на правата и свободите на човека и гражданина; (…) за факти на нарушаване на законността от страна на органи на държавната власт и техни длъжностни лица (…) Длъжностни лица, взели решения за засекретяване на изброените сведения или за включването им за тези цели в носители на сведения, представляващи държавна тайна, носят наказателна, административна или дисциплинарна отговорност в зависимост от причинената на обществото, държавата и гражданите материална и морална вреда. Гражданите имат право да обжалват такива решения в съда.“

Взривното устройство е много важен формален момент. Ако взривното устройство не е било бойно, не биха могли да образуват предварително производство по член 205 от НК на РФ (тероризъм), то е щяло да бъде образувано във връзка с факта на намирането на взривно вещество и предадено в Министерството на вътрешните работи, а не във ФСБ. В края на краищата, ако говорим за „учение“, бдителността на рязанци е била проверена за бързо откриване на чувалите с взривно вещество, а не за работа с взривно устройство.

Но непосветен човек е трудно да разбере какво се крие зад невинната фраза „образувано е предварително производство по чл. 205“. Преди всичко това означава, че разследването ще се провежда не по линия на милицията, а по линия на ФСБ. ФСБ и без това е претоварена с дела, не би поела излишно дело. И щом тя го е поела, значи е имало солидни основания (тези солидни основания са били резултатите от експертизата). Престъплението, във връзка с което е образувано това производство, в срок от едно денонощие се докладва на дежурния по ФСБ на РФ… За всички постъпили съобщения дежурният докладва всяка сутрин лично на директора на ФСБ. А в случай че става нещо сериозно, например предотвратяване на терористичен акт в Рязан, дежурният има право да се обади на директора на ФСБ вкъщи, дори през нощта. Тъй че за откритите в мазето на рязанския блок чували с взривно вещество и бойно взривно устройство Патрушев е знаел не по-късно от седем часа сутринта на 23 септември, повече от денонощие преди да се появи версията за „учението“.

Най-сетне, учение не може да е било провеждано с крадена кола. Присвояването на автомобилно превозно средство е престъпление, кражба. Лицето, извършило такова престъпление, подлежи на наказателна отговорност. Според закона за ФСБ служителите нямат право да извършват престъпления дори при изпълнение на бойни задачи. При провеждане на оперативни учения с оперативния състав се използва само служебен транспорт на ФСБ (включително оперативни автомобили, от които ФСБ има два автопарка само в централния апарат). Ако автомобилен инспектор спре такава кола, например за превишена скорост, по шосето Москва-Рязан, или пък я задържи рязанската милиция, защото московският номер на колата е облепен с подозрителна хартийка, колата веднага се определя като водена на специален отчет. За всеки милиционер това винаги е указание, че колата представлява оперативен транспорт на правоохранителните органи или спецслужби.

Учението непременно би се провеждало с оперативно транспортно средство. И обратното, ФСБ не е можела да извърши терористичен акт с помощта на оперативна кола. Колата е можело да бъде забелязана (и е била забелязана), определена (и е била определена).

А колко грозно би изглеждало, ако терористите бяха вдигнали във въздуха блока в Рязан, използвайки кола, която се води на отчет в автопарка на ФСБ. А ако терористи взривят блок с крадена кола, това е нещо естествено. От друга страна, ако служители на ФСБ денем (не нощем) бъдат спрени с крадена кола за рутинна проверка или за превишена скорост, те ще покажат служебните си удостоверения или „документи за прикритие“ и никой милиционер не би се захванал да проверява документацията на колата, тъй че не би научил, че колата се издирва.

Колата, с която са пристигнали терористите, би била единствената улика, останала след взривяването на жилищния блок. Единствената следа, която би могла да издаде престъпниците. Колата е най-слабото звено в подготовката и провеждането на всеки терористичен акт. Блокът в Рязан е можело да бъде взривен единствено с помощта на крадена кола.

Захар без сладост

Трите чувала със захар са били откарани за експертиза в Москва. Но ако захарта е била най-обикновена, защо е трябвало да я пращат за експертиза? И което е по-важно, защо лабораторията я е приела за експертиза? И то не една лаборатория, а две — от различни ведомства (МВД и ФСБ). И защо по-късно е била направена повторна експертиза? Нима не е можело да разпознаят захарта от първия път? И защо всичко това се е точило няколко месеца? Да откарат захарта за експертиза в Москва е имало смисъл само за да лишат рязанци от веществени доказателства, и то само в случай че в чувалите е имало експлозив.

Обаче от пресслужбата на ФСБ е постъпило съобщение, че за проверка на съдържанието на рязанските чували те са били закарани на полигон и е бил направен опит да бъдат взривени. Нямаше взрив, тъй като те бяха пълни с обикновена захар — рапортувала ФСБ. „Интересно, кой идиот ще закара за взривяване на полигон три чувала обикновена захар?“ — иронично подхвърля вестник „Версия“. Така де, защо ФСБ е закарала чувалите на полигон, щом е знаела, че в Рязан е проведено „учение“, а в чувалите е имало захар, купена на местния пазар?

А на всичко отгоре, и пак край Рязан, били открити нови чували с хексоген. При това били много и това намирисвало на връзка с ГРУ. Във военния склад на 137-и Рязански полк на ВДВ^[2], разположен край Рязан, на територията на специализирана база за подготовка на разузнавателно-диверсионни отряди, е бил съхраняван хексоген, разфасован в 50-килограмови чували от захар, подобни на намерените на улица „Новодомци“. През есента на 1999 година редникът от въздушнодесантните войски (войскова част 59236) Алексей Пиняев и негови колеги били командировани от Подмосковието в Рязан, именно в този полк. Докато охранявали през ноември 1999 година „склада с оръжие и боеприпаси“, Пиняев и негов приятел влезли в склада, по-скоро от любопитство, и видели в помещението въпросните чували с надпис „Захар“.

Воините десантници пробили с щик дупчица в един от чувалите и си отсипали в пластмасова кесийка малко държавна захар. Но чаят с крадената захар се оказал странен на вкус и не бил сладък. Уплашените бойци занесли кесийката на командира на взвода. А той, заподозрял нещо нередно, тъй като историята за взривовете е била коментирана месеци наред, решил да провери „захарта“, като я даде на специалист сапьор. Веществото се оказало хексоген. Офицерът докладвал на началството си. В частта начаса довтасали служители на ФСБ от Москва и Тула (хъдето, както и в Рязан, имало въздушнодесантна дивизия). Хората от специалния отдел при полка не били допуснати до разследването. Десантниците, открили хексогена, били разкарвани по разпити за „разкриване на държавна тайна“. „Дори не можете да предположите, момчета, в каква неприятна каша сте се забъркали“ казал един от офицерите. На пресата съобщили, че в частта изобщо няма войник на име Пиняев и информацията за намерени във военен склад чували с хексоген е измислица на журналиста от „Новая газета“ Павел Волошин. ФСБ провела служебно разследване във връзка с инцидента. Историята за експлозива била успешно потулена, а командирът и колегите на Пиняев били изпратени да се бият в Чечения.

За самия Пиняев измислили още по-мъчително наказание. Отначало го накарали да се отрече от думите си. После началникът на Следственото управление на ФСБ на РФ заявил, че „войникът ще бъде разпитан във връзка с възбуденото срещу него наказателно дело“. А служителка от ЦОС при ФСБ направила заключението: „Пострада войничето…“ Наказателното дело срещу Пиняев било възбудено през март 2000 година за кражба от армейски склад с боеприпаси на… кесийка захар. Трудно е обаче за разбиране какво отношение е имало Следственото управление на ФСБ на РФ към дребната кражба на хранителни продукти.

Както твърдят рязанските сапьори, взривно вещество не се съхранява, не се опакова и не се транспортира в 50-килограмови чували — прекалено е опасно. За вдигане във въздуха на малка постройка са достатъчни 500 грама взривна смес. 50-килограмови чували, маскирани като захар, може да са нужни изключително за терористични актове. Очевидно именно от този склад са били получени трите чувала, поставени после в носещите основи на блока в Рязан. Приборите на рязанските експерти не са сгрешили.

Историята със 137-и полк от ВДВ имаше продължение. През март 2000 година, точно преди изборите, десантниците дали под съд „Новая газета“, която публикува интервюто с Пиняев. Искът „За защита на честта, достойнството и деловата репутация“ е бил подаден в Басманния междурегионален съд от командването на полка. Както заявил командирът на полка Олег Чурилов, въпросната статия оскърбила не само честта на полка, но и на цялата руска армия, тъй като такъв редник през септември 1999 година в полка не е имало. „И не отговаря на действителността твърдението, че войник може да проникне в склад, където се съхраняват боеприпаси и взривни вещества, защото той няма право да влезе в него, докато се намира на караулна служба.“

С една дума, Пиняев там не е имало, но са го дали под съд. В чувалите е имало захар, но е била „разкрита държавна тайна“. А 137-и полк е дал под съд „Новая газета“ не заради статията за хексогена, а защото караулен по време на служба няма право да влиза в охранявания от него склад и твърденията за обратното са оскърбили руската армия.