Александър Литвиненко
Лубянската престъпна групировка (36) (Показанията на един офицер от ФСБ)

Утре ще ви арестуват

Отидохме при Савостянов четиримата: аз, Шебалин, Латишонок, Понкин. Всички, които бяхме участвали в съвещанието на 27 декември. Помолиха ни да напишем докладни и ни изпратиха в съседния кабинет…

— В Кремъл ли стана това?

— Не, в президентската администрация, на Стария площад. Седнахме. Шебалин пита: „Какво ще пишем?“ Тогава за пръв път го заподозрях, че е провокатор. Ако бяхме писали като под диктовка, едно и също, щяха да ни обвинят в сговор. (Добре познавах оперативната работа.) Затова веднага усетих провокацията: „Витя, всеки ще пише това, което е чул. И ако някой не е чул думите на Камишников, няма да пише за тях. Това е въпрос на съвест и чест на всеки офицер. Сядаме в различни краища на стаята и пишем каквото сме чули.“ Написахме и предадохме докладните.

Савостянов ги е предал в Главната военна прокуратура, в Управлението по надзор над органите за държавна сигурност, на началника на управлението генерал Анисимов. Интересно е, че веднага щом тези докладни бяха написани, телефонът ми звънна. Обаждаха се от поликлиниката на ФСБ, викаха ме на медицинска комисия. „Разбирате ли, хората, които са ходили в Чечения, в течение на една година се преглеждат от невропатолог.“ Обясних, че е минало повече от година оттогава. И не отидох. Тогава ми се обадиха отгоре и казаха: „Викат ви в поликлиниката, защо не отивате?“

Така и не отидох при невропатолога, защото знаех: от неговия кабинет щяха да ме закарат право в психиатрична клиника.

След няколко дена се обади Шебалин. Помоли спешно да отида у тях. Бил му на гости Василишчев — началник-отдела по собствената сигурност при ФАПСИ. Шебалин ми каза, че сега се водела голяма битка между директора на ФАПСИ Старовойтов и директора на ФСБ Ковальов. На мястото на Старовойтов искали да поставят друг човек. С една дума, сражение. А пък хората от ФАПСИ разузнали, че скандалът започва във ФСБ, и започнали да подслушват Ковальов. Василишчев каза: „Подслушвахме Ковальов и научихме, че всички ви викат на съвещание в десет часа и там може да ви арестуват.“

А предишната вечер бях говорил по телефона с Ковальов и директорът ни беше извикал всички на съвещание. Това стана в събота. А в неделя Василишчев ми казва: „Решили са да ви вкарат в Лефортово. Казвам ти, за да сте в течение.“

Започнахме да мислим какво да правим. Василишчев предложи да запишем касета и да я дадем във ФАПСИ, на Старовойтов. Беше ясно, че смятат да ни използват в битката срещу ръководството на ФСБ. Но за какво ми трябваше да се набърквам в тези конфликти между спецслужбите? Аз исках да открия истината. За мен беше важно да науча кой стои зад Камишников, кой е искал да убия Березовски…

Все пак реших да запиша нашия разказ. Само че трябваше да го направи журналист. Обадих се на известния телевизионен водещ Доренко. Беше вече към дванайсет часа през нощта. Срещнахме се посред нощ: аз, Гусак и Понкин. Шебалин в последния момент отказа да дойде. Разказахме всичко на Доренко. Бяха записани четири касети.

— Как, само за една нощ? Та това е многосериен филм!

— Успяхме. Защото перспективата ни беше Лефортово. Гусак разказа как са му наредили да отвлече Джабраилов, аз — как ми наредиха да убия Березовски, Понкин как е работил по задачата за Тейтъм. Освен това аз разказах кой е убил Листев цитирах целия си разговор с Трофимов. Четири месеца по-късно, след нашата пресконференция, Доренко наистина излъчваше този филм като екшън. Спечелихме дори зрителите на рейтинговия сериал „Никита“.

— Обаче Доренко пострада.

— Да, свалиха го от ефир. Бяха излъчени две или три серии, а останалото го забраниха.

— Ясно е защо Шебалин не е дошъл при Доренко — нали ти каза, че е бил провокатор, и телевизионният запис не е бил удобен за неговата мисия. Но изобщо не разбирам защо Гусак е дошъл с вас. От твоя разказ излиза, че той не може да бъде заподозрян в чистота на помислите. Освен това се е ползвал с доверието на Ковальов и Хохолков, помагал им е да те „вербуват“, придумвал те е да се отречеш от обвиненията. Защо е дошъл да се запише при Доренко?

— Мисля, че се е паникьосал, когато чу, че на другия ден ще ни арестуват. Или пък изведнъж е решил, че Березовски и Доренко са по-силни от Хохолков и Камишников. С една дума, не си е направил добре сметката. И именно това го погуби. Сигурен съм, че Хохолков го е смятал за свой човек, докато не е научил за записа при Доренко.