Системо, познавам те
И разбрах — за да спася семейството си, трябва да избягам от страната. Именно тогава у мен се зароди планът за бягството.
— Сам ли го измисли?
— Сам, но се съветвах и с приятели.
— Имаше ли с кого да се посъветваш?
— Да, имах. Приятелите ми помогнаха. И аз съм им благодарен. Както се казва, незнайно е името ти, но подвигът ти е безсмъртен.
Пред мен стояха три задачи. Първо, да замина аз, второ, да прехвърля семейството си и, трето — да изнеса всички документи, които потвърждават невинността ми. Няколко кашона.
Още от началото, когато ФСБ започна да нарушава закона по отношение на мен, аз, както са ме и учили цял живот, започнах да документирам престъпната дейност на тези хора и техните съучастници. Започнах да пиша до тях рапорти, жалби, на които те, естествено, ми даваха неадекватни отговори, но все пак поставяха подписите си. И аз грижливо събирах всичко това. Разбирах, че ще дойдат да обискират и ще изземат всичко. Затова криех документите на сигурно място. Беше такова място, до което имах достъп само аз и никой друг. И нито чрез агентура, нито с техника, нито с външно наблюдение те не можеха да установят къде се намират тези документи.
Имах един човек, с когото фактически не се виждах, за да не го издам добър, професионален агент. Този човек знаеше, че в решителния момент ще трябва да изнесе документите на друго сигурно място.
И, естествено, разбирах, че ме следят все по-изкъсо.
Добре са ме обучавали, познавам детективския занаят, знам как се води контрол над обект. Когато самият аз станах обект, тези знания, целият ми опит ми бяха много полезни. Трябваше да ме следят от групата за външно наблюдение, да ме подслушват, а в обкръжението ми трябваше да имат агент. В Кантората безусловно имаше агент, който да ме разработва.
Първо, установих кой отговаря за мен. Оказа се, че с моя случай се занимава първи отдел при Управлението за собствената сигурност. И не ми беше трудно да изчисля кой е моят разработчик — майор Мадекин. Следващата стъпка: да намеря в обкръжението на разработчика свой агент, от когото бих могъл да получавам оперативна информация. Направих контраразузнаване. И намерих такъв служител.
После трябваше да изясня кой е агентът в моето обкръжение. А как се установява агент? По линията на поведение. Започнах да наблюдавам кой какви въпроси задава, кой как се държи в една или друга ситуация. Усетих го. Оказа се, че е приятел на семейството.
По-нататък. Информацията по техниката се потвърждава чрез агентурата и обратно. Дълго време потвърждавах чрез агентурата информацията, която давах на техниката, и всичко пасваше. Ако кажех по телефона или на агента къде например ще отида, непременно отивах там. Те бяха сигурни, че съм под пълен контрол. Никога не ги мамех.
У тях се създаде впечатлението, че ме държат изкъсо. Човекът, който ме следеше, постоянно ми се обаждаше и питаше: „Къде си?“ Основната му задача беше да контролира придвижванията ми. Дори специално веднъж отидох в Сочи, на морето. Предварително бях съобщил това на агента, а той каза: „Защо ли не дойда и аз“ и ме пуснаха. Защото агентът беше до мен. И за тях спокойствие, и за мен спокойствие.
От самото начало ме пое групата за външно наблюдение. Глупаво е да се бяга от нея. Много по-добре е те сами да я оттеглят поради липса на необходимост. И аз установих контакт с групата — карах бавно, ако те изостанеха на светофар, изчаквах ги. Стигаше се дотам, че ако трябваше да се сменят (да речем, тяхната смяна е три часа), се уговаряхме. Те ме молеха: „Можеш ли да не си тръгваш от центъра още половин час?“ Казвах: „Разбира се. Ще ви почакам.“ После от цялото това пътуване в компания ми писна. Следват ме три коли, а аз цял ден им докладвам къде ще отида, чакам ги, те ме чакат…
— Това да не е гласно външно наблюдение?
— Не, негласно е. Служителят от групата за външно наблюдение е секретен сътрудник. Никой дори не може да знае за него. Ако обектът е установил, че го следят, та дори общува с преследвачите си — това е абсолютен скандал. Но групата беше съставена от хора, с които се познавах още преди да ме уволнят от ФСБ.
След известно време казах за приятелството си с групата за външно наблюдение на човека, когото подозирах. Знаех, че ще докладва по-горе и оттам ще изтеглят групата.
Така и стана. Групата за външно наблюдение изчезна. Бяха решили, че и без това никъде няма да се дяна.
Но най-сложното беше как да вляза в друга страна. Поприказвах си с хора, които знаеха как се предоставя убежище. Казаха ми, че за целта трябва поне с единия крак да си стъпил на земята, в която ще искаш убежище. Но аз нямах задграничен паспорт, бяха ми го откраднали при обиска. И виза. Не можех да вляза в нито едно посолство в Русия, защото всичките са под наблюдение. Как да се добера до тях?
Разработих следния план: да отида в една от страните на ОНД и оттам да се прехвърля в Турция. Разбрах се с приятели да ми направят паспорт от една страна от ОНД.
— Не тели смущава обстоятелството, че „една страна от ОНД“ се изчислява много лесно?
— Аз не я назовавам, а който иска, да я изчислява. Този ден — беше събота, почивен ден за Лубянка — трябваше да докарам родителите си от вилата и всички знаеха за това. Бях говорил за това по телефона, бях казал и на хората, които ме контролираха. Отидох с жена ми до гарата, качих се на влака. Жена ми с колата замина за вилата. След като пресечех границата на Русия, тя трябваше да купи карта за почивка за която и да е друга страна. Това не би предизвикало подозрения. Преди това жена ми с детето беше ходила във Франция.
Наблюдавах реакцията — ще ме вземат ли под контрол или не, ще пуснат ли жена ми или не. Всичко мина нормално.
— Чакай, не беше ли под домашен арест?
— Нарушаването на мярката за неотклонение не е престъпление. Няма такъв член. Ако подследственият наруши мярката за неотклонение, максималното, което може да му се случи, е да му я променят. Смешно е, но вече в Англия получих съобщение, че наистина са променили мярката ми за неотклонение — в задържане под стража.
— Май злорадстваш?
— Нищо подобно. Просто винаги ме е слисвала тяхната казуистика, любовта им към формалностите при пълната анархия, която цари в действителност.
— Между другото, с бягството си не искаше ли да си направиш шега със самолюбието на ФСБ? Вкараш ли гол с крак, противникът не го приема като лична обида. Но топката може да се натика във вратата със задник. Тогава този гол е позорен за вратаря. Бягството ти се е превърнало в плесница за спецслужбите.
— Не. Изобщо не ме вълнуваше самолюбието на ФСБ. Вълнуваше ме съдбата на семейството ми. Както се казва, ако ще препариран, ако ще одран — но да напусна кошарата, Имах си конкретни задачи: да избягам, да прибера семейството си и документите, които потвърждават невинността ми, за да получа убежище — тоест материалите по моето дело.
