Робърт Хайнлайн
Няма да се уплаша от злото (28)

28.

Свободни места за федерални служители в Службата за социални грижи — в момента се приемат документи. Изисквания: петокласно образование; кафяв колан или по-висок дан в бойни изкуства се смятат за преимущество при набора, също важи за военни ветерани, пуснати под гаранция затворници и хора с опит в потушаване на размирици. Подробна информация относно условия и заплащане в Гражданските центрове за социални грижи. Предвижда се допълнително заплащане и премии за работа в опасни за живота райони.

При изключително оспорвани дебати и след гласуване днес Обществото за рационална астрология прие клауза за прехвърляне на разрешителното за упражняване на професията по наследство. Съперничещата Асоциация на интуитивните астролози определи това решение като „най-антинаучния акт от времето на Галилео“.

Лунната комисия съобщи, че колониите вече се самоиздържат 102% по отношение на хранителни продукти, но посочи, че продължава изпълнението на десетгодишния план, за да може да поеме и следващите вълни емигранти. Трагичен инцидент в открито море… невъзвратима загуба… по време на медения им месец. Младата вдовица не беше открита за коментар…

ИЗХВЪРЛЕТЕ ПОДПЛЪНКИТЕ ЗА СУТИЕН!

Не мамите никого освен самата себе си!

Без хирургична намеса, без опасни лекарства и хормони, без болезнени инжекции. Научете тайна, открита преди 25 000 години от древните и мъдри индийски учители.

Позвънете още сега на Пощенска служба „Мъркюри“, анонимността ви е гарантирана.

— … е вратата на приемното. Госпожо Гарсия, приятно ми беше да се запозная с вас. Докторе. Следващият кандидат! Моля, заповядайте, седнете тук. Съпругът ви не е ли с вас? Или не сте омъжена?

— Аз съм вдовица, господин Барнс.

— Така ли? Нямаме много вдовици кандидатки, най-вече защото Комисията трудно одобрява кандидатурата им. Екс-миграцията не е бягство от емоционалните проблеми. Като загубата на близък човек. Също така не приемаме кандидати в напреднала бременност, освен ако не притежават някакви специални качества. Вземете например двойката преди вас. Жената също е бременна, но мъжът й е лекар, един от най-добрите в професията, и е в списъка за търсени специалисти. Затова й дадох разрешение. Щеше да го получи и без него, тъй като е медицинска сестра. Но вие… освен ако не притежавате някаква по-особена квалификация…

— Зная. Доктор Гарсия е моят лекар.

— Така ли? Дори и да приемем кандидатурата ви, няма никаква гаранция, че ще продължи да се грижи за вас на Луната. Честно казано, това е малко вероятно. Освен по случайност…

— Господин Барнс, молбата ми за екс-мигриране е на бюрото пред вас. Ще си спестите малко време, ако я прегледате.

— Всяко нещо по реда си. Нямате представа колко много хора идват тук, без да знаят какво ги очаква. Изглежда, си мислят, че Комисията гори от желание да ги приеме. Нищо не може да е по-далеч от истината. Деветнайсет от двайсет кандидати, сядащи в този стол, не получават от мен разрешение да преминат през тази врата, отвъд която е приемното за екс-мигриране. Научил съм се да се освобождавам доста бързо от тези, които само ми губят времето. И тъй, „Соломон, Юнис“. Първото, което искам да знам, е, дали сте „госпожица“, или „госпожа“ Соломон?

— Госпожа Джейкъб Моше Соломон, моминско име Джоан Юнис Смит.

— Лицето ви ми се стори познато, но…

— Но е подпухнало, знам. Естествено, напълняла съм с четиринайсет килограма, което доктор Гарсия намира за допустимо, като се има предвид височината и началното ми тегло, както и датата на зачеване.

— Което води след себе си нов проблем. Жените често бъркат с тези дати, а първото дете по правило излиза по-трудно. Нашите кораби за Луната не са оборудвани за извършване на раждания. Искам да сте наясно с възможните рискове.

— Известни са ми. Необходимо ли е да преминаваме през всичко това?

— Тези неща аз ги решавам.

— Господин Барнс, моят лекар не се съмнява в точната дата на зачеването. Нещо повече — разговорът ни поверителен ли е?

— Хъм, нека го кажем по друг начин. Не съм ваш адвокат, освен това от това място чувам какви ли не интимни признания. Но нямам време да слушам клюки.

— Радвам се да го чуя, господин Барнс, защото много щях да се ядосам, ако това, което смятам да ви кажа, се превърне в клюка.

— Брей, стори ми се, че долавям хладен полъх. Да не се опитвате да ме впечатлите с важното си положение? Не си правете труда, тук идват кандидати от всички социални слоеве. Парите ви не означават нищо.

— Нима ви обидих с нещо? Ако е така, съжалявам.

— Всъщност нека се придържаме към официалната процедура. Истина е, че като юрист към Обществената служба на Лунната комисия не ми се случва често да си имам работа с богаташи. Но няма значение, ваша воля, ако не желаете да бъдете искрена с Комисията. Нека ви напомня, че ще одобря кандидатурата ви само ако бъда удовлетворен от нея. Във всички аспекти. Питате ме дали разговорът ни е поверителен? Тук не обръщаме внимание на подобни формалности. А сега ще говорите ли, или да поставя точка на нашето събеседване?

— Не ми оставяте избор. Истината е, че бебето, което нося в себе си, няма да ми е първо. Ако „Годард“ излети по разписание, имам всички причини да вярвам, че то ще се роди на Луната. Доктор Гарсия е уверен, че раждането ще бъде навреме.

— И какво от това? Проблемите не свършват дотук. Ами ако това предишно дете — мъжко или женско — предяви претенции към наследството ви?

— Точно това бе поверителната част. Не зная нищо за предишното си дете.

— Моля? Сега вече съвсем ме объркахте. Бихте ли ми обяснили?

— С удоволствие, господин Барнс. Разбирате ли, аз си смених пола, но след мозъчна трансплантация. Сигурно сте чували — случаят придоби широка известност. Първото дете е било родено от това тяло преди много време. Така че искам да запазя репутацията на донора, а не моята. Детето е било незаконно. Често явление в наши дни. Но въпреки това храня такава безмерна благодарност към милата госпожица, която е обитавала това тяло преди мен, че не бих искала по никакъв начин да съм причина за оскърбяване на паметта й. — („Шефе, знаеш, че не давам пукната пара.“) {„Юнис, остави й тя да се оправя с това. Няма да позволи на този дребен бюрократ да си развява байрака още дълго. Отиваме на Луната, нали?“} („Разбира се, че отиваме на Луната, нали вече гласувахме за това. Погледни я само как е разголила леко и примамливо колена, везните вече започват да се накланят в наша посока. Ако не й стърчеше толкова коремът, щеше да го е прегазила досега.“)

{„Хъм, Юнис, тъкмо щях да те питам. Понеже каза, че си присъствала на зачеването… бях аз, нали?“} („Джок, обичам те и винаги ще те обичам, но не очаквай от мен да издам моята спътница в живота.“) {„Уф, добре де, бебето си е бебе. Само се моля да не е с две глави.“} („Да, две глави ще излязат доста мъчно. Виж, нямам нищо против, ако е с две топки.“) {„Вече и за кръвосмешение ли се точим, Пъргави крачка?“} („Че защо не? След като опитахме всичко друго?“)

„Джейк, Юнис, ще бъдете ли така добри да подремнете малко? Господин Дълъг нос търси и най-малката пролука в шедьовъра, сътворен от Алек. Опитва се да намери обективни причини за отказ.“

— Госпожо Соломон, силно съм обезпокоен от едно последствие, свързано с това ваше предишно дете, а именно сериозната възможност в бъдеще да предяви претенции към вашето наследство. Както е известно, екс-мигрантите се задължават да преотстъпят петдесет процента от своето наследство за финансиране развитието на лунните колонии. Комисията не обича да губи нито цент от тези пари. Но такъв „изчезнал наследник“ може да създаде сериозни проблеми след време.

— Не е изключено, господин Барнс, но ако надзърнете в Приложение Б, ще видите, че моите адвокати са се погрижили и за това. Основан е малък фонд, в който е заделена дребна сума за подобен случай.

— Хъм, нека погледна. Мда, госпожо Соломон, нима бихте определили десет милиона долара като „дребна“ сума?

— За мене да.

— Хъмммм. Може би няма да е зле да прегледам по-внимателно документите, касаещи финансовото ви състояние. Имате ли представа, че макар Комисията да изисква преотстъпването само на половината от вашето богатство, не можете да използвате другата половина, за да купите каквото и да било на Луната? С други думи, богати или бедни, нашите екс-мигранти са равни.

— Известно ми е, господин Барнс. Повярвайте ми, моят адвокат господин Трейн е много предпазлив човек. Той прерови формулярите ви и се постара да ми разясни всички последствия от моето решение — защото не го одобряваше. Казано накратко, Алек Трейн заяви, че трябва да ти хлопа дъската, за да идеш да живееш на Луната. Ще откриете още четирима потенциални наследници в Приложение Г, това са моите внучки. Там е описано какво точно ще получат, но им беше съобщено, че трябва да се примирят, ако не искат да чакат смъртта ми. Изгубена кауза, като се има предвид, че биологично съм по-млада от тях.

— Напълно възможно. Особено на Луната, бих добавил. Аз самият мечтая да екс-мигрирам. Но не мога да си позволя да платя вноската, а и там горе не се нуждаят от прависти. Е, господин Трейн, изглежда, е помислил за всички положения. Да погледнем сега финансовото ви състояние.

— Само за миг, сър. Бях помолила за малко по-специално отношение.

— Какво? Отнасяме се еднакво към всички екс-мигранти. Така трябва.

— Става дума за дреболия, господин Барнс. Бебето ще се роди известно време след като се преместя на Луната. Бих искала доктор Гарсия да се грижи за мен до този момент.

— Не мога да ви го обещая. Съжалявам. Такава ни е политиката.

Тя понечи да се надигне.

— В такъв случай се отказвам още сега.

— Ух… Божичко! Наистина ли имате толкова?

Тя сви рамене.

— И да е така, каква полза от една бременна жена, както сам казахте? Разбирам, че имате други ценности.

— О, нямах предвид това. Формулярът за финансовото ви състояние… ако е верен… то вие сте милиардерка!

— Напълно възможно. Не съм го писала аз, попълниха го в счетоводния отдел. Но е верен, стига компютърът да не се е разхълцал по време на изчисленията. Дайте ми го. Щом Комисията не може да ми обещае, че доктор Гарсия ще изражда моето дете, се отказвам.

— Моля ви, госпожо. Разполагам с известна свобода на действие по тези въпроси. Но избягвам да я прилагам, освен ако не се налага. Политика.

— Чия политика, господин Барнс? На Комисията ли? Или ваша?

— Какво? Моя всъщност.

— Тогава престани да ми губиш времето, идиот с идиот!

(„Каза ли му го, Дебелано!“) „Юнис, може да съм дебела, но не смятам да търпя повече глупостите му. Гърбът ме заболя.“

Избликът й едва не накара господин Барнс да падне от въртящия се стол. Той се окопити и рече:

— Но, моля ви, госпожо Соломон!

— Млади човече, да сложим точка на този безсмислен разговор. Както виждате, аз съм в доста напреднала бременност. Позволихте си да ми изнесете лекция за опасностите при раждане, а не сте лекар. Разпитвате ме за мои лични неща като квартална клюкарка. Опитвате се да ме убедите, че не мога да разчитам на моя доктор, след като ще летя на един и същи кораб с него. А сега се оказва, че това не са изисквания на Комисията, а ваши лични решения. Вие се подигравате с мен. Държите ме на един неудобен и тесен стол, докато разглеждате формуляр, попълнен от първокласни специалисти без нито една грешка или пропуск. Гърбът ме заболя.

Върху колко бедни и нещастни кандидати сте упражнявали прераздутото си его? Нека ви напомня, че аз не съм нито „бедна“, нито „нещастна“. Одеве споменахте „хладен полъх“. Ето ви сега ледена буря. Защото твърдо съм решена да ви изхвърля от този пост!

— Госпожо, моля ви, успокойте се! Не е вярно, че не можете да разчитате на своя доктор. Напротив. Но нали разбирате, че се налага да прегледам внимателно документите на всеки кандидат.

— Щом е така, разкарай мързеливия си задник от това кресло и ме остави да седна в него! А ти заеми стола на мъченията.

— Но разбира се, госпожо. — Двамата си смениха местата. Малко след това той добави: — Тук пише, че отстъпвате почти всичко от останалите петдесет процента от вашето състояние за разработване и строеж на космически кораб.

— Не е твоя работа какво ще правя с парите си.

— Не съм твърдял противното. Само дето ми се стори… необичайно.

— Защо? Може детето ми да полети с този кораб. Искам да помогна за ускоряването на тези изследвания. Господин Барнс, имахте достатъчно време да прегледате предложението ми. Ако не бяхте приказвали толкова много, досега да сте го запомнили. Правете каквото смятате за необходимо. Пишете, че не сте съгласен, сложете печат, и толкоз. Не след пет минути — още сега. Гърбът продължава да ме боли. И това е заради вас и вашата тъпа „политика“.

Той въздъхна.

— Заповядайте през тази врата, госпожо Соломон.

— Благодаря. — Тя стана.

— Няма защо, дърта кучко! — промърмори той зад гърба й.

Джоан Юнис спря, обърна се и му се усмихна с най-слънчевата си усмивка.

— О, благодаря ти, скъпи! Това е най-милото нещо, което си ми казал досега. Защото е напълно искрено.

Сигурно не ти беше приятно, че ти креснах — и отвърнах на наглото ти държане с още по-нагло. Освен това е вярно, че съм кучка, и то дърта.

— Не биваше да го казвам…

— О, напротив. Напълно си го заслужавам. Никога не бих се опитала да те изхвърля от работа — това е твърде дребнаво за мен. Казах го, защото ме болеше гърбът и изгубих търпение. Възхищавам се на това, че посмя да ми отвърнеш. Как ти е малкото име?

— Ами… Матю.

— Хубаво име, Матю. Силно. — Джоан Юнис се приближи към него. — Аз отивам на Луната, Матю. И никога вече няма да се върна. Ще простиш ли на тази дърта кучка? Нека бъдем приятели, а? Би ли ме целунал за сбогом? Нямам си никой, който да ме изпрати. Хайде, Матю, прощална целувка, преди да литна в небето.

— Аз…

— Моля те, Матю. Не обръщай внимание на напомпаното ми шкембе. Ето, ще се обърна на една страна. — Тя облиза устни и затвори очи. След малко въздъхна и каза. — Матю? Имаш ли нещо против, ако ти кажа, че те обичам? О, не смятам да те съблазнявам, твърде е късно за това, пък и в моето състояние… Просто искам да си спомням с обич за теб, докато съм там, горе. Пътят е дълъг, а аз съм малко изплашена — живях твърде дълго без обич и искам да обичам всички, които биха ми позволили… и които биха ми отвърнали със същото. Хайде, миличък. Или тази кучка е прекалено дърта за теб?

— Но, госпожо Соломон…

— Юнис, Матю.

— Юнис. Знаеш ли, ти наистина си невероятна кучка. Държах те на стола — преди да разбера коя си, — защото ми беше приятно да те гледам. Ще ти призная, жена ми ми е позволила да се влюбя във всяка друга, в която пожелая — стига да е с десет процента от, обичта ми към нея.

— Десет процента не е лошо възвръщане на инвестиция, Матю. Е, добре, обичай ме с десет процента — а аз ще ти отвърна с десет процента от обичта си към бившия ми… към моя съпруг. Ще има ли достатъчно обич в тези десет процента за втора целувчица? Пътят до Луната е наистина дълъг — искам да ми държи топло до горе. — Тя затвори очи и зачака.

(„Ей, сестрице, този път любовникът се представи далеч по-добре.“) „Не ме занимавайте сега, заета съм.“

А междувременно господин Барнс въздъхна и промърмори:

— Колко хубаво…

— Макар да съм надебеляла и да трябва да нося тези широки рокли? Да беше видяла предишната Юнис, първата, тя беше невероятна.

— Не се и съмнявам. Но най-добре да привършваме, защото чакалнята отвън е претъпкана. А ще ви чака четиричасова подготовка преди карантината. Ако искате да отлетите за Порт Анди с вашия доктор, по-добре да тръгнете веднага.

— Добре, Матю. Обичам те — с десет процента — и ще продължавам да те обичам и на Луната. При взаимен интерес. През тази врата ли?

— През тази и следвайте табелите. Сбогом, Юнис. Желая ви всичко хубаво.

(„Шефе, това или е поредното ти постижение, или пълно падение. Този кого целуваше — теб или милиардите долари?“) {„Ако питате мен, макар все още да съм новобранец в сравнение с вас двете, започна с целувка на милиардите… и завърши с Джоан. С нас. И наистина беше много приятно. Мили мои, усещам как в мен се пробужда първичната природа. Вече нямам търпение да се върнем към старото занимание.“} („Разбира се, Джок, скъпи, при първа възможност. Джоан, знаеш ли какво си мисля, там горе навярно има страшно много измъчвани от носталгия екс-мигранти, които ще се радват на компанията на едно простичко селско момиче, дето все още се целува със затворени очи и отворена уста.“) „Юнис, точно на това разчитам и аз. На Земята има няколко милиарда души, а си остава ужасно самотно място. Горе са няколко хиляди и ако се постараем, бихме могли да опознаем и обикнем повечето от тях. Какво мислиш, Джейк?“ {„Можем да опитаме, Йохан. И сигурно ще успеем. Хоп, ето я първата спирка. Лекарски преглед. Пак ще ни разглеждат под микроскоп. Но какво толкова, нали получихме целувка на раздяла.“}