Робърт Хайнлайн
Няма да се уплаша от злото (21)

21.

Окупацията на сената на Оклахома от Извънредното народноземеделско правителство продължаваше. Пилотираната марсианска изследователска станция докладва, че е открила предмети (на възраст 1,4 х 10⁶ ± 14% години), сочещи съществуването на изчезнала цивилизация, сходна със земната. Втори доклад, подписан от китайските членове на експедицията, отричаше намерените предмети да са с изкуствен произход и твърдеше, че това са странични продукти (аналози на коралови пръстени или термитници) на полуразумен живот, далечен предшественик на анаеробните организми, открити понастоящем на Марс. На своята годишна конференция в Съри, Англия, международното общество „Земята е плоска“ отново призова ООН да бъдат наложени санкции на онези правителства, които продължават да прахосват парите на данъкоплатците за съмнителни програми като „космически пътешествия“.

Кривата на самоубийствата в световен мащаб показваше тенденция към растеж деветнайсета поредна година, също както и смъртните случаи от пътни инциденти и насилие. Населението на Земята се увеличаваше с 300 000 души на ден, или на всяка секунда се раждаха по шест бебета, а умираха 2,5 души. Това правеше общо нарастване от седем души на секунда.

Кокошка от област Айзард, Арканзас снесе яйце с Кръстния знак на черупката. Говорител на финансовото министерство съобщи, че настоящата администрация няма да подкрепи законопроекта за пълно изваждане на хартиените парични знаци от оборот за сметка на универсалните кредитни карти и компютърните финансови операции. „Трябва да приемем суровия факт — обяви говорителят пред медиите, — че сделките на черния пазар, подкупите и другите полулегални фондови операции са неразделна част от нашата икономика, също както и вътрешният дълг, и че премахването им може да доведе до задълбочаване на финансовата криза. Или, казано метафорично, господа, дребните количества хартиени знаци, които все още са в обращение — само няколко милиарда, — са смазка за машината на прогреса. Имате уверенията ми, че президентът е запознат с този въпрос и че разполагаме с пълната му поддръжка.“

Първа сатанистска църква (четирийсет и четири клона в Калифорния, само пет в останалите щати) заведе дело във Федералния съд за премахване на „дискриминиращите“ данъци. В словото си адвокатът им заяви: „След като останалите църкви не заплащат данъци върху имуществото и приходите си, Величайшата ръка трябва да се радва на същата държавна защита — сатанистската църква е толкова американска, колкото е ябълковият пай!“ Градските власти на Рино издадоха декрет за легализиране на проституцията. Кметът се оправда с недостиг на средства за общинската управа, както и че проституцията значително намаляла след затварянето на Федералния младежки учебен център.

Организацията „Човешки същества — сплотявайте се“ предприе поредната кампания срещу използването на компютри във всички сфери на обществения сектор. Един от начините бе да се изземват компютърно генерирани документи и същите да се смачкват, накъсват и пускат в пощенските кутии на обикновените граждани. Директорът на пощенската служба заяви, че повечето документи са от сметки и че почти няма случаи на унищожаване на чекове или парични записи. Правителството се оправда за ненамесата си с думите, че пощенските кутии на обикновените граждани от години са се превърнали в нещо като кошчета за боклук. Президентът на организацията отговори, че е съгласен с изявлението на държавните представители, защото те самите знаят най-добре причината пощите да се превърнат в служби за разпространение на хартиени отпадъци.

Компютърът, координиращ уличното движение в централната част на Хюстън, блокира по време на час пик и десетки хиляди прекараха нощта в задръстеното движение по улиците. На сутринта жертвите наброяваха седем хиляди, по различни причини, между които сърдечни пристъпи, отравяне от смог и бандитски нападения, без да се броят самоубийствата. Застрахователните компании предупредиха, че няма да приемат заявки за изплащане на обезщетения, тъй като според една от малко известните клаузи на договорите (написана в края със ситен шрифт) компаниите не носят отговорност за щети, настъпили, когато превозното средство не е в движение.

Лунните колонии съобщиха за построяването на две нови подлунни хранилища, „Пещерата Джордж Вашингтон“ и „Грегор Мендел“ и Комисията за пореден път обяви увеличаване на имигрантската квота, но отказа да премахне изискванията за висок образователен ценз (съдебното предписание, издадено от господин Джъстис Хенди от Върховния съд на САЩ, бе отхвърлено като несъстоятелно поради липса на юрисдикция). Консултативният комитет за междузвездни изследвания избра Тау Кит вместо Алфа Центавър за първия полет извън Слънчевата система. Банка Джодрел изгуби връзка с изстреляната с нейни средства към Плутон пилотирана сонда. Броят на жертвите от сраженията в Украйна падна под този в Мато Гросо, но и в двата случая мъртвите нямаха какво да кажат по въпроса.

 

— … защото „ид“ не е научен термин, а просто съкращение на „идиот“… както моят многоуважаван колега би трябвало да знае…

— … тишина в залата!

— … позволете ми да цитирам заключенията на този велик учен… „боклук влиза — боклук излиза!“ Всеки завършващ студент може да чертае красиви графики и да прави неграмотни заключения, основавайки се на недостатъчно факти.

— Мога ли да помоля многоуважавания си колега да повтори тези неразбираеми брътвежи извън залата?

— … съдебните пристави да въведат ред!

— Джейк, ако имаме късмет, спокойно ще си ловим риба в тези мътни води.

— … да се разкарат тези прожектори. И престанете да ми светите в очите.

— … да попитам почитаемия съд дали съществуват някакви основателни причини да плашим присъстващите в залата с този ходещ труп?

— Джейк, вече и аз не издържам. Наистина ли изглеждам толкова зле?

— Тихо, мила, Мак знае какво прави, аз също.

— … отново с цялото си уважение настояваме свидетелят да бъде идентифициран, преди показанията му да бъдат използвани за идентифициране на друг човек.

— … щата и държавата. Пръстовите отпечатъци, които в момента прожектирам на екрана, са взети от труп с обозначение ММ. Сега ще ги сравня с отпечатъците, предоставени ни от архивната служба на ветераните и маркирани с инициали „Дж. Дж“, като използвам стереонаслагване…

— … фотографиите, които ви показвам в момента, са направени лично от мен…

— … няма да бъде опразнена. Делото ще се води при открити врата. Но съдът предупреждава, че ще налага най-строги мерки за проява на неуважение. Ивлин, можеш да започнеш още сега, като прибереш на топло за десет дни ей онази присъстваща в края… да, госпожо, вие, с перуката… Пристав, запиши й името и нека бъде пример за назидание на останалите. Още желаещи да вдигат шум? Ти там отзад, дето дъвчеш шоколад, пъхни го веднага в джоба, това не ти е закусвалня.

— Да не би адвокатът на ищците да твърди, че това не е Джо Бранка?

— Не, за Бога, ако се налага дори аз ще помогна за неговото идентифициране. Искам само да чуя тезата на ответника.

— Джейк, Джо изглежда ужасно. Трябва да се срещна с него веднага щом този цирк свърши.

— Смяташ ли, че е разумно?

— Не зная, Джейк, но ти казвам — налага се.

— Господин Бранка, ако обичате, погледнете насам. Кажете на съда — на съдията — дали жена ви присъства в залата? Погледнете насам, не нататък. Господин Бранка, гледайте накъдето соча. Насам ви казах! Ваша чест, имаме си работа с нежелаещ да оказва съдействие свидетел. Налага се да го насочвам.

— Добре, щом е така. Но нека напомня на адвоката на ищците, че не бива да оказва влияние върху свидетеля.

— Благодаря, ваша чест. Господин Бранка, погледнете внимателно младата жена, която соча. На чието рамо съм поставил ръка…

— Не си слагай ръката на рамото ми. Ваша чест, ако го направи още веднъж, ще го ухапя!

— Тишина! Адвокат, не е необходимо да докосвате ответната страна и не бива да го правите повече. Вашият свидетел знае коя жена сочите.

— Добре, ваша чест, и позволете да се извиня на тази млада дама. Господин Бранка, попитах ви дали това е вашата съпруга, Юнис Бранка.

— Не Юнис. Тя мъртва. Съдя, трябва търпя туй говно? Тоз дребен хитрец знай к’ви ги плещи, упътвал ме два-три часа. Тъй де, т’ва на Юнис телото. Но тя мъртва. Всички знаят к’во са случи.

— Съжалявам, ваша чест. Господин Бранка, ако обичате, постарайте се да отговаряте на въпросите ми. Казахте, че жена ви е мъртва… но видели ли сте я да умира?

— Хъ? Не. Таз операция…

— Просто отговорете на въпроса. Виждали ли сте я мъртва? Нека напомня, че сте получили един милион долара, за да свидетелствате, че тази жена не е вашата съпруга Юнис Бранка.

— Джейк, как може да се държат така с бедния Джо? Погледни го само.

— Съжалявам, скъпа. Не съм го призовал аз.

— Съдия, тоз’ говнян копелдак лъже! Центъра, нъл са сещате? За кръвопреливане. Мойта кръвчица е рядка, на Юнис също. Спасяваме хорицата. Вярно, предложиха парици, хиляди, милион. Не зная, не ми пука. Сигур ме смятате за сутеньор, молим? На Юнис! Що не си го наврете отз…

— Ваша чест, моля за помощта ви да накараме свидетеля да сътрудничи.

— Мисля, че отговори достатъчно ясно на въпроса ви. Продължавайте, господин Бранка. Предложиха ви пари. За какво?

— Уф. Юнис значи има шеф. Гу’син Смит. Йохан Смит. Толкоз богат’, че се говни в златно гърне. Но бедният дъртак умира, чат ли сте? Само че малоумниците не му дават да пукяса. Жалко. И той също с рядка кръв кат’ нас. Кат’ мен и Юнис. Рекох им, ми да, вземете тялото на мойта Юнис, на нея вече не й трябва — но не за пари! И тогаз сключихме сделка — аз и онзи тарикат там, гу’син Джейк Соломон. Той разбра какво мий на ума и помогна. „Мемориален фонд Юнис Бранка за дарителство на кръв от редки кръвни групи.“ Всичко отиде там. Питайте тоя Джейк Соломон, той знае. Не съм пипнал и една проклета монета!

— Джейк, той дори не ме поглежда!

— Сложи си воала, мила и плачи под него.

— Адвокатът на ищците има ли други въпроси към този свидетел?

— Не, ваша чест. Предоставям го на ответната страна.

— Ваша чест, ние се отказваме от кръстосан разпит.

— Някоя от двете страни ще желае ли да призова същия свидетел по-късно?

— Ищците нямат повече въпроси към него.

— Ние също, ваша чест.

— Добре тогава. Следващото съдебно заседание ще е утре в десет сутринта. Приставът да осигури на свидетеля охрана и транспорт до дома…

— Съдия, може ли да кажа нещо?

— Ако желаете, господин Бранка.

— Тоз говнян тарикат — не гу’син Соломон, другият. Мъкне се при мен по тъмно всяка вечер. Някоя нощ да не се озове на градското бунище.

— Тишина. Господин Бранка, не бива да отправяте заплахи в съда.

— Не е заплаха, съдия. Само предсказание. Зло никому не съм сторил. Но Юнис имаше доста близки аверчета.

— Разбрано. Свободен сте, господин Бранка, повече няма да се нуждаем от вас. Пристав, повикайте охраната. Край на заседанието.

 

— Всички да станат!

— … при цялото ми уважение към научните постижения на моя изтъкнат колега смятам, че мнението, което изразява, граничи с глупост, нещо, което е доказано през далечната 1976 в научните трудове на споменатия изтъкнат учен, откъдето ще си позволя да цитирам: „Самото понятие «личност» е измислица, или плод на въображението, от епохата на донаучните спекулации. Всички живи същества могат да бъдат дефинирани съобразно биохимичните закони като пример за…“

— … дори екзистенциалната феноменология се основава на теологични принципи, макар че едно внимателно изследване на диалектическия материализъм от страна на всички освен на най-безнадеждно пристрастените…

— Въпросът е „Кой командва там?“ Нероденото дете не е личност, то е само къс недоразвита протоплазма, с възможности да стане част от средата…

— … математичните закони за генно унаследяване изразяват всяко вероятно събитие и дори…

— … с думи, понятни на съда и на присъстващите в залата: „Боже, прости им, защото не знаят какво правят“.

— … потресен да науча, че уважаемият съдия, който председателства този процес, членува в едно и също братство с Йохан С. Б. Смит. Прикритата им връзка може да бъде потвърдена от записи в архивите, които винаги са били обществено достояние. Моля този факт да бъде отразен в протоколите…

— О, Джейк, как са узнали?

— Информацията идва от нас. Преднамерено. Алек го направи. Време е да стане публично достояние, преди да се превърне в техен коз.

— Аха! Адвокатите на ищците са се готвели да поискат отвод на съдията и да настояват за прекратяване на делото. Джейк, струва ми се, че този път ще ни преметнат.

— Не се тревожи, скъпа. Колкото по-дълго живее един човек и колкото повече се издига в обществото, толкова по-естествено е да се среща, запознава и сближава с други изтъкнати личности. Нали разбираш, на върха на пирамидата всеки познава всички останали.

(„И спи с тях?“)

„Млъквай, Юнис!“

— … намира за интересно изказването на адвоката на ищците. Първо той говори за нормален процес, а сега обвинява съдията в пристрастие. Нека ви напомня, че това не е процес в обичайния смисъл, а предварително изслушване с цел определяне самоличността на тази млада жена, която се идентифицира като „госпожица Смит“. Обвиняват я в углавно престъпление, но все още не е предявен публичен иск, а само поставят пред нея финансови претенции. Ето защо този съд може да изпълнява ролята и на обществен съветник — като помага на страните да уредят противоречията си. Повтарям, не сме на процес.

— Приемам поправката, ваша чест.

— Ще ви помоля за в бъдеще да бъдете по-внимателен в изказванията си. Щом няма процес, не може да обвинявате съдията в пристрастие. Така ли е?

— Може би трябва да прибягна до друга формулировка, ваша чест. Като представител на ищците смея да изразя становището им, че след разкриване на някогашните ви връзки по линия на така нареченото „братство“, вие не бива да председателствате този процес дори в ролята на „приятелски настроен съветник“.

— Не мога да възразя. Но тъй като въпросът бе повдигнат, след като процесът доста напредна, ще продължа да го водя до възникването на по-сериозни противоречия. И ще ви помоля да избягвате употребата на изрази като „прикрити връзки“. Защото съдът може да приеме следващо подобно изказване за обида…

— Ваша чест, уверявам ви, че…

— Тишина! Сега аз говоря. Нека се спрем на значенията на тази дума. „Прикрити“ означава „скрити“, „тайни“, „замаскирани“, с намек или подразбиране за подмолност, непочтеност, дори незаконни действия. Кажете ми, обсъжданата връзка може ли да бъде открита в справочници от типа на „Кой кой е“?

— О, несъмнено, ваша чест! Точно там го намерих.

— Зная, че членството ми в братството фигурира там, предполагам, че същото важи и за лицето на име Йохан Себастиан Бах Смит. Тъй като твърдите, че тази информация е проверена от достоверен източник, за което съдът не възразява, ще си взема официална бележка. Същевременно ще си позволя да посоча, че едва ли сме били членове на един и същи клон на братството, както и по едно и също време, тъй като разликата във възрастта ни е почти половин столетие. Вашите разследвания показаха ли, че Йохан Смит и аз сме членували в други организации? Например, известно е, че Йохан Смит е сред основателите на Гибралтарския клуб, на който и аз съм член, също както и адвокатът на госпожица Смит… и вие, ако не ме лъже паметта? В какви други организации споделям членството си с Йохан Смит? Сега и в миналото.

— Ъъъ, ищците ще трябва да проучат този въпрос.

— О, я стига, сигурен съм, че вече е проучено. Червеният кръст например или Търговската камара? Дали не бях член и на скаутската комисия по едно и също време с Йохан Смит? Вероятно сме се срещали и на други места — като членове на различни управителни съвети и прочее. Както по едно и също време, така и един след друг. Нека само спомена, че вие сте масон, какъвто съм и аз. Как ще коментирате този факт?

— Без коментар, ваша чест.

— Но двамата със сигурност членуваме в една и съща ложа. Известно е, че след като на адвокатите не е разрешено да провеждат рекламна кампания, те се стараят да участват в колкото се може повече организации — братства, религиозни и обществени сдружения. Тъй като не желаете да проучите в какви други организации имаме съвместно участие, съдът ще предприеме усилия да изясни този въпрос. Сега, що се отнася до предложението да се оттегля от този процес, ще бъдете ли така любезен да ни съобщите вашите аргументи? Обмислете ги, докато сме в почивка, тъй като отговорът ви ще бъде записан в протокола. Десетминутна почивка.

 

— Тишина! Адвокатът на ищците? Имахте достатъчно време, за да помислите.

— Ищците предлагат всички въпроси и забележки относно членството в различни братства и обществени организации да бъдат изтрити от протокола.

— Предложението се отхвърля. Нищо няма да се изтрива от протокола. Хайде, уважаеми господине, трябва да имате някаква теория. Запознайте ни с нея.

— Ваша чест, в момента, когато повдигах този въпрос, той ми се струваше важен. Вече не смятам така.

— Но трябва да сте имали някаква идея, иначе нямаше да повдигнете въпроса, нали? Моля ви, говорете свободно, искам да знам.

— Ами… ако ваша чест ми позволи, споменатият факт може да навежда на мисълта, че съдията по делото е предубеден. Без да проявявам неуважение, ваша чест.

— Съдът ще приеме, че няма опит за такова. Но отговорът ви е непълен. Предубеден в полза на кого? На ищците? Заради някогашните ми връзки по линия на братството с техния дядо?

— Какво? О, не, ваша чест, предубеден в полза на, хъм… на госпожица… на ответната страна.

— Признавате ли, че тя наистина е Йохан Себастиан Бах Смит?

— Божичко, Джейк, сега вече Мак го сгащи за топките.

— Видя ли? След малко ще разбереш кой дърпа конците.

— Не, не, ваша чест, не признаваме нищо подобно. Тъкмо това е същината на предявения от нас иск.

— Но адвокатът не може да стои зад две противоположни тези. Ако тази млада жена не е Йохан Себастиан Бах Смит — както твърдят ищците, — следователно не е и мой колега по линия на братството. В противен случай, според собствената ви теория, излиза, че тя е Йохан Себастиан Бах Смит. Кое от двете всъщност твърдите?

— Боя се, че съм бил подведен от неправилно тълкуване на фактите. Моля съдът да ме извини.

— На всеки от нас се случва да бъде подведен. Приключихме ли с този въпрос? Може ли да се заемем с разпита на свидетелите?

— Въпросът е приключен, ваша чест.

 

— Но, доктор Бойл, сигурен ли сте, че сте извадили мозъка от онова тяло — от трупа — и сте го трансплантирали в тялото на тази жена?

— Не дрънкай небивалици, приятелче. Чу какво ти отговорих.

— Ваша чест, ищците отново молят съда за съдействие при разпита на свидетеля.

— Съдът нарежда на свидетеля да отговори на зададения въпрос!

— Съдия, не можете да ме уплашите. Присъствам като доброволен свидетел — и дори не съм гражданин на упадъчната ви страна. Сега съм поданик на Китай. Вашият Държавен департамент обеща на външния ни министър, че ще разполагам с пълен имунитет по време на целия си престой, ако се съглася да пристигна. Така че не си правете труда да ме заплашвате, няма да стане. Искате ли да ви покажа паспорта си? Дипломатически имунитет!

— Доктор Бойл, съдът е наясно с дипломатическия ви статут. Но вие бяхте поканен да дойдете тук — изцяло на наши разноски, както ви е известно, при това срещу доста солидна сума, вярно, че за сметка на свободното ви време — за да дадете нужните ни показания. Съдът ви моли да отговорите, колкото се може по-изчерпателно, на всички зададени въпроси, дори ако това изисква да се повтаряте. Искаме да разберем какво точно сте направили и какво знаете от първо лице, с което ще помогнете пряко и косвено на съда да установи самоличността на тази млада жена.

— О, разбира си, мили ми друже — щом е казано по този начин. Ами хубаво, да се върнем в началото и да го повторим още веднъж. От А до Я. Преди около година към мен се обърна ей онзи тип там, простете, искам да кажа онзи господин, Джейкъб Соломон, с молба да извърша това, което в жълтите вестници наричат „мозъчна трансплантация“. Приех предложението. След разни процедури — подробностите ще научите от него — изпълних задачата. Преместих мозъка и някои спомагателни части от един човешки череп в друг. Когато си тръгвах, трансплантираният мозък показваше добри жизнени показатели. Сега по въпроса „от кой на кого“. Мозъчният донор беше много възрастен мъж, а телесният донор — зряла млада жена. И това е почти всичко, което ми е известно — двамата бяха покрити, както можете да си представите, със стерилно хирургично бельо и прочее, преди да вляза в залата. Напълно подготвени за операция. Мъжът беше в тежко състояние, жената беше мъртва — масивна травма на черепа и мозъка в тази област. Част от мозъчното вещество бе излязло навън. Мъртва като кралица Ана, с изключение на тялото, което бе поддържано по изкуствен начин.

— През първия етап извадих мозъка от черепната кутия на онова жалко подобие на човек чрез хирургични техники, разработени от самия мен. Съмнявам се, че в момента на тази планета съществува друг хирург, способен да извърши нещо подобно. Доколкото успях да разгледам трупа, който сте представили като доказателство, мога да заявя, че това е тялото, за което бях нает от господин Соломон, или поне не забелязах каквито и да било признаци да се различава съществено от него. Идентифицирането на младата жена ей там е друг въпрос. Ако главата й е обръсната, щях да потърся белег от операция. Ако й бяхте направили рентгенови снимки на черепа, щях да проверя дали има тефлонова протеза, която хвърля сянка, различна от тази на човешката кост. Но подобни изследвания едва ли щяха да са окончателни, от гледна точка на освидетелстването, тъй като не е никак трудно както да се поставят тефлонови протези, така и да се направи разрез на теменната област.

— Доктор Бойл, да предположим за момент, че вие сте извадили жив мозък от тялото на веществено доказателство „Дж. Дж.“, тоест на трупа…

— Да предположим? Аз го направих, както ме чухте.

— Не ви противореча, просто използвам съответната правна терминология. И така, вие заявявате, че сте извадили споменатия мозък и сте го трансплантирали в тялото на млада жена. Огледайте се и вижте дали можете да посочите тази жена тук.

— Хайде, пак се правите на умници. Не съм нито гадател, нито председател на комисия в конкурс за красавици, аз съм хирург. Не, благодаря ви. Ако тази млада жена — това човешко съчетание от женско тяло и мозък на мъж — е оцеляла и е жива днес, нещо, за което не съм осведомен, нито следя хода на подобен оздравителен процес и искам да подчертая, че не можете да ме обвинявате за каквото и да било, свързано с него — та ако споменатата жена е жива, няма никакъв начин да я позная. Защо ли? Ще ви отговоря веднага. Господин адвокат, виждали ли сте някога човешко тяло, чиито жизнени функции се поддържат изкуствено и което е подготвено за провеждането на сложна операция? Сигурен съм, че не сте, инак едва ли щяхте да ми задавате такива тъпи въпроси. Но ви уверявам, че при подобни обстоятелства не бихте познали и собствената си жена. Ако искате да се изложа пред съда, сбъркали сте човека.

— Ваша чест, адвокатът на ищците не е в състояние да получи отговор от свидетеля по ключов въпрос.

— Съдът ще се съобрази със забележката. Свидетелят заявява, че може да идентифицира мъжкото тяло, но не е в състояние да го направи с женското. Докторе, признавам, че не съм наясно с един въпрос — вярно е, че не съм специалист по медицина, но все пак ми се ще да зная. Трябва ли да разбираме, че сте готов да извършите подобна операция, без да сте сигурен за идентичността на пациентите?

— Вижте, ваша чест, никога не съм се интересувал от дребните подробности. Господин Соломон ме увери, на юридически език, че „всичко е оправено“, ако използвам точно вашия американски идиом. Уверението му за мен означаваше, че са подготвени съответните документи, че са посрещнати всички правни изисквания и така нататък и че мога да оперирам спокойно. Повярвах му и го направих. Дали съм сгрешил? Трябваше ли да очаквам, че ще поискат да бъда екстрадиран, след като се прибера у дома? Че ще има усложнения и ще се наложи да си потърся друга родина? Защото най-сетне намерих място, където работата ми се цени високо.

— Никой не смята да ви екстрадира, докторе. Просто проявих любопитство, нищо повече. Това, което иска от вас адвокатът, се свежда до следното: в тази зала присъства жена, твърдяща, че е крайният продукт от вашата операция. Можете ли да я посочите?

— О, разбира се, че мога. Но не и като свидетел под клетва. Това е онази млада дама, седяща до Джейк Соломон. Как си, скъпа? Добре ли се чувстваш?

— Отлично, докторе.

— Съжалявам, ако съм те разочаровал. Чакай, сещам се за един начин, по който бих могъл да идентифицирам тялото. Трябва само да отворя черепа, да извадя мозъка и да потърся някои определени белези. Но, ха-ха-ха — това едва ли ще ти допадне. Предпочитам те жива, като ходещ паметник на невероятните ми умения.

— Аз също, докторе, и честно казано, с нищо не сте ме разочаровали. Изпитвам безкрайна благодарност към вас.

— Ваша чест, този разговор няма отношение към делото!

— Оставете на мен да преценя това, господин адвокат. Обстоятелствата напълно оправдават разговора между тези двама души — ако не от друга, от човешка гледна точка.

— Госпожице Смит, бих искал да ви прегледам, преди да се върна у дома. Заради моето списание, както се досещате.

— Но разбира се, докторе! Каквото пожелаете — стига да не ми отваряте черепа!

— О, нищо подобно, само обичайните неща — почукване по гърдите и прочее. Какво ще кажете за утре, в десет сутринта?

— Колата ми ще ви чака в девет и трийсет, докторе. Или дори по-рано, ако ми окажете честта да закусвате с мен.

— Съдът намира за необходимо да ви прекъсне. Съжалявам, че трябва да го научите, но утре в десет и двамата ще бъдете тук. Време е да прекратя заседанието и…

— Не, ваша чест.

— Какво, доктор Бойл?

— Казах „не“. Няма да съм тук утре сутринта. Тази вечер в двайсет часа ще говоря пред вашето касапско дружество. Имам предвид Американската хирургична асоциация. Дотогава съм на ваше разположение. Предполагам, че можете да призовете госпожица Смит утре в десет, но не и мен. Заминавам за любимия ми Китай тази нощ. Там ме чакат прекрасни възможности за научна работа — не можете да си представите на какви неща са съгласни осъдените на смърт затворници. Така че не смятам да губя още един ден в глупави въпросчета. Но съм готов да ви сътруднича сега.

— Хъммм… боя се, че съдът ще трябва да се примири със случая „Мохамед и планината“. Е, добре, удължавам заседанието с още час.

 

— Свидетелят може да се оттегли. Ищците по делото имат ли и друг свидетел?

— Не, ваша чест.

— Защитата?

— Госпожица Йохан Смит не може да предостави нови доказателства.

— Господин Соломон, ще произнесете ли заключителна реч?

— Не, ваша чест. Фактите говорят сами за себе си.

— Ищците?

— Ваша чест, да разбираме ли, че намерението ви е да приключим това дело днес?

— Точно това се опитвам да кажа. Работихме упорито доста дни и съм склонен да се съглася с отношението на доктор Бойл по въпроса — да разчистим най-сетне тази бъркотия и да си вървим у дома. И двете страни заявиха, че не разполагат с повече свидетели, нито доказателства. Адвокатът на госпожица Смит се отказа от произнасянето на заключителна реч. Ако ищците имат намерение да пледират, това е тяхна работа. Ако желаете, господа, мога да обявя кратка почивка, след което да преминем към заключителната част. В противен случай ще трябва да продължим утре сутринта. Възможно е тогава да поискате отлагане на делото, но нека ви предупредя, че съдът едва ли ще погледне на това с добро око. Не виждам никакъв смисъл в тактиката на протакане, изчакване и извъртане. Е, какво е вашето желание?

— Ще бъде ли удобно да узная, ваша чест, ако продължим тази вечер, колко дълга ще е почивката преди това?

 

— … след като защитата отхвърли предоставените доказателства, дойде време съдът да вземе решение. Но първо ще направя едно изявление. В случай, че делото бъде обжалвано, съдът възнамерява, съгласно облекчаващата наредба от 1948, по свое усмотрение да препрати делото за ново решение във Федералния апелативен съд, с препоръка да бъде разгледано от Върховния съд. Не мога да твърдя, че това ще се случи, но съществуват множество изгледи, че би могло да стане, тъй като казусът не е от баналните.

 

— Изслушахме адвоката на ищците, чухме свидетелите и се запознахме с предоставените доказателства. Виждам четири възможности за съдебно решение:

1. Както Йохан Себастиан Бах Смит, така и Юнис Евънс Бранка са живи;

2. Юнис е жива, а Йохан — мъртъв;

3. Юнис е мъртва, а Йохан жив;

4. Както Юнис, така и Йохан са мъртви.

Съдът взе следното решение: Моля, госпожице Смит, станете. И така, обявяваме, че присъстващата в залата личност е органно съчетание от тялото на Юнис Евънс Бранка и мозъка на Йохан Себастиан Бах Смит и че, в съответствие с валидния казус, утвърден от делото „Наследниците на Хенри М. Парсънс срещу Роуд Айланд“, тази жена е Йохан Себастиан Бах Смит.