Робърт Хайнлайн
Няма да се уплаша от злото (19)

19.

Малко след това вече бяха в колата. Финчли попита:

— У дома ли, госпожице Смит?

— Том, не те чух.

— Попитах у дома ли се прибираме, госпожице?

— Тази част я разбрах, но интеркомът трябва да се е развалил. Счу ми се нещо като „госпожице Смит“.

Настъпи тишина.

— Юнис, вкъщи ли се прибираме?

— Не и докато не стане време за вечеря, Том. Искам да изживея всеки миг от този чудесен ден.

— Добре, Юнис. С колата ли ще се поразходим? Или да те откарам някъде другаде?

— Имам още една идея, която ми се ще да осъществя.

— Ще те откараме където пожелаеш, Юнис.

— Не зная точно къде. Изгубила съм връзка с тези неща. Том, бих искала да купя подарък на господин Соломон. Нещо луксозно, дори и ако не е от първа необходимост. Така че ни трябва магазин за мъжки луксозни стоки и аксесоари. „Абъркъмби&Фич“ са първите, които ми идват наум, ако все още са в бизнеса.

— Все още. Но нека попитам Фред и Малчо. — След малко той докладва: — Има поне десет места, които ще свършат работа. Но според нас най-подходящият магазин е „Жребецът на двайсет и първи век“.

— Ясно. Карай нататък.

— Стига да не те притесняват цените.

— О, не бери грижа. И преди съм срещала обирджии. Но знаете ли, говоря на всички ви, излязох от това премеждие с повече пари, отколкото имах миналата година. Така че всеки път, когато ви хрумне някой добър начин да ги похарчим или да ги дадем за добро дело, обръщайте се към мен. Хюго, има ли бедни хора в твоята църква?

— Както навсякъде, Юнис — отвърна той след кратко мълчание. — Е, не чак да умират от глад, но се налага да преживяват от социални помощи. Но нали знаеш какво се казва в Писанието. Не е въпросът да ги нахраниш, а да им дадеш семена, от които те сами да отгледат прехраната си.

— Това е проблемът, Хюго. Йохан пилееше пари непрестанно, но те не вършеха добро, а по-скоро водеха до неприятности. Но в Писанието май се казва и нещо за ухото на иглата? Добре, ще помисля върху това. Сега, за пладнешките обирджии. Ще ми трябва някой от вас за помощник. Кой се облича най-модерно?

Чу смеха на Фред.

— Юнис, ние не се състезаваме. Но иначе Том е този, който все гледа да направи впечатление. Понякога е натруфен като коледна елха. Истинско светлинно шоу.

— Не го слушай, Юнис — изръмжа Финчли.

— Сигурно ревнува, Том. Добре, намерете паркинг близо до магазина.

След като излязоха и през втория портал, Финчли попита:

— Юнис, сложи ли си колана?

— Да, сега ми е по-удобен, след като Хюго го нагласи. Не може ли да минем само с него? Тази противоударна мрежа е ужасно досадна.

— Да, но поне си постави фиксатора за глава. Ще карам с над сто и при рязък удар може да се получи шийна травма.

— Добре, ще го поставя. Том, благодаря ти за грижите. Не се дърпам на каишката, но вече изплезих език. — („Кого лъжеш, шефе?“) „Те са сладки момчета, Юнис, но трябва да намерим начин да живеем, без да се налага непрестанно да ни разчистват пътя. Добрите служители нямат цена — само че и ти трябва да работиш за тях, както те за теб. Животът щеше да е много по-лесен, ако можехме да идем в Индия и да станем гуру. Ще си седим на върха на някоя планина и никога няма да плетем никакви сложни планове. Ще чакаме да дойдат благодарните последователи.“ („Ще има доста да чакаш момчетата, сестрице.“) „Пак ли за това си мислиш? С твоето мръсно подсъзнание.“ („Защото го наследих от един перверзен старец.“) „Признавам. Но нека се постараем да изглеждаме като истинска дама. Вече извоювах да ми казват Джоан Юнис, без да прибягвам до секс.“ („Джоан, нямаш представа колко много общо има с това сексът.“) „Сигурно, от твоята гледна точка. Но докато продължават да ми казват Юнис, ще съм сигурна, че се справям добре. От друга страна, добрият служител може да се окаже и прът в колелото. Ето, вземи за пример Уини. Тя е страшно мила, но непрестанно ми се мотае в краката. Юнис, как, за Бога, ще се отдадем на «активен полов живот» при толкова многочислен ескорт?“

(„Вземи пример от Уини.“)

„И по-точно, скъпа?“

(„Посвети я в плановете си. Не само ще ги пази, но и никога няма да задава излишни въпроси. Опитай.“)

„Може и да пробвам. Но, Юнис, когато излизам от къщи, как да не позволя на Том, Хюго, Антон или Фред да се досетят какво ще правя? Сама видя колко ми беше трудно днес да постигна целта си.“

(„Не се тревожи, шефе, те няма да проговорят.“)

„Може би, но аз не бих искала и да си го помислят. Те ме имат за ангел — ангел на име Юнис — и бих желала нещата да останат така.“

(„Шефе, те са съвсем наясно, че Юнис не е никакъв ангел. Дори Хюго го знае… защото той е най-умният от четиримата, макар да е неграмотен. Познава хората. Разбира ги, защото много е преживял. Прощава им грешките и ги обича въпреки всичко. Шефе, те ме обичаха такава, каквато бях — с всичките ми недостатъци — и ще те обичат по същия начин.“)

„Може би. Надявам се. Защото колкото повече неща научавам за теб, толкова повече те заобичвам. Сладка малка развратница. Какво беше това за теб, Антон и Фред? Имало ли е нещо наистина?“

(„Питах се кога ще се върнеш на темата. Тези целувки за лека нощ започнаха съвсем невинно. Приятелски. Бащински, в случая с Хюго. Но Фред и Антон влагаха доста повече чувства в работата си и не криеха желанията си към мен. Така че, когато се появи възможност, си зададох въпроса: защо пък не?“)

„Какво, от милосърдие?“

(„Зарежи този сарказъм, шефе. Както и да е, една вечер се прибрахме доста късно. Не беше заради кръвопреливане, с Джейк останахме да работим до късно. Подготвяхме документите за този твой проект «топло тяло». Както обикновено ги поканих да пийнат по нещо. Само че се оказа, че Джо не е у дома.“)

„И човешката природа взе връх?“

(„Шефе, изглежда, имаш лошо мнение за човешката природа.“)

„Напротив, имам много високо мнение за човешката природа. Надявам се, че ще надделее, независимо от всичко. Но това ли беше? С двама мъже? При това си била трезва? С надвисналата заплаха мъжът ти да влезе? Миличък паднал ангел, твоята история не само е съшита с бели конци, тя е несъстоятелна. Познавам доста добре мъжете, нали и аз бях мъж. Какво са готови да рискуват и какво не. Немалко, разбира се, когато става дума за жена. Но двама мъже винаги са подозрителни един към друг, още повече, когато може да се появи съпругът. Мила, ти пропускаш нещо — не ми изглежда да е било за първи път.“

(„Шефе, с ръка на сърцето, за първи път ни беше… и единственият, тъй като малко след това ме убиха. Е, добре, историята е съшита. Джо нямаше да се върне и те го знаеха. Не Можеше да се върне, защото вратата бе залостена отвътре. Но те знаеха, че няма да се прибере до късно. Нали се сещаш за онези малки устройства на вратата, като секретар — ще се върна в толкова и толкова, със сигнал и ръчна настройка? Имахме такова, само че беше с гласов контрол. Когато се прибрах, погледнах циферблата и видях, че Джо ще се върне късно след полунощ. Казах на Антон и Фред, че за съжаление тази вечер няма да могат да го видят.“)

„Прилича ми на предварително подготвен капан, малката.“

(„Защо не? Щом осъзнах, че сцената ще е свободна, веднага ми хрумна да я използваме. О, стига, шефе, от близо месец очаквах да стане нещо подобно. Когато Джейк ме помоли да остана до късно, звъннах на Джо и го предупредих, че ще закъснея. Уговорих се направо под носа на Джейк. Използвах жаргон, за Джейк сигурно беше като чужд език. Помолих Джо да си намери работа някъде другаде — той също го е правил. Въпросът бе само дали не рисува вкъщи. Но когато му позвъних, се оказа, че е свободен. Накрая си разменихме въздушни целувки и затворихме. Всичко беше уговорено, Джо нямаше да ни сгащи на калъп.“)

„Вие, дечица, понякога за разнообразие не разговаряте ли на английски?“

(„Разбира се, шефе. Джо говори доста добър английски, когато се наложи. Но на жаргон можем да се разберем с по-малко думи. Без Джейк да се досети, че си уговарям късна среща. Бяхме в къщата на брега и той стоеше само на няколко крачки от мен. Нямаше друг начин.“)

„Нека си изясним нещата. Джо е нагласил часовника така, че да ти подскаже, че ще се прибере след полунощ. Кога всъщност се прибра?“

(„Десетина минути след дванайсет. Не би притеснил моите гости с по-ранна поява. Той е истински джентълмен, такъв си е по природа. Това беше първото, което ме привлече в него. Може да не е достатъчно образован, но притежава други качества, заради които избрах да се омъжа за него.“)

„Разбирам те, миличка. Колкото повече слушам за Джо Бранка, толкова повече ми харесва. И толкова повече го уважавам. Просто се опитвах да подредя хронологията на събитията от една, както изглежда, доста натоварена нощ. И така, Джо се прибра у дома малко след полунощ. Но по-рано същата вечер ти си му позвънила и си уредила нещата за тази среща с Антон и Фред. След това си се гушнала в леглото с Джейк…“

(„О, миличкият ми! Шефе, май пак те шокирах!“)

„Не, мила моя. Изненадан съм, но не и шокиран. Намирам спомените ти за очарователни.“

(„Признай си, че си шокиран. Програмата ми е като на проститутка, в деня за получаване на заплата. Но въобще не беше така, шефе. Това беше любов — любов и уважение към Джейк, любов и привличане към Антон и Фред, любов, привързаност, разбирателство, доверие и уважение към Джо. Щом мъжът ми нямаше нищо против, какво право имаш ти — или който и да било! — да ме гледаш с презрение?“)

„Скъпа Юнис! Не бях шокиран, никога не съм бил шокиран от теб. По дяволите, това е пак онази пропаст между поколенията! Живял съм… живяла съм много повече от теб, сигурно можеш да си представиш какви неща са ми се случвали. Ти си се наслаждавала на младостта си, това е добре, но зад гърба си имам пет пъти повече години, изпълнени с подобни страсти. Вероятно не чак толкова много възможности, защото хубавите момичета ги канят по-често от момчетата домашари. Но никога не спирах да се опитвам, не ми липсваше ентусиазъм, а и освен това неизменно получавах повече съдействие, отколкото очаквах.“

(„И все пак си мисля, че беше шокиран.“)

„Ни най-малко, невинно мое създание. По-скоро изпитвах възхищение — плюс изненадата от невероятното ти изпълнение. Сигурно си била капнала от умора на следващия ден?“

(„Напротив, чувствах се страхотно. Сияеща. Щастлива. Дори ти го забеляза. Може да не си спомняш, но… беше в деня, когато Джо ме изрисува с тигрови шарки и котешка маска.“)

„Как няма да си спомням? Беше игрива като котенце — а аз ти казах, че приличаш на котка, изяла канарче. Не знаеш с какви болки се събудих онази сутрин, а ти толкова ме разведри.“

(„Радвам се да го чуя.“)

„Колко успя да поспиш?“

(„О, съвсем достатъчно. Шест часа. Плюс двайсетминутна дрямка, докато Джо ми рисуваше шарките. Джоан, обичаната жена се нуждае от по-малко сън, отколкото самотната. Но ти сама скоро ще го откриеш. Що се отнася до това дали не съм прекалила — шефе, кой ми каза миналата седмица, че единственото нещо, което насърчава секса, е още повече секс? Ти беше.“)

„Да, вярно. Но говорех от мъжка гледна точка…“

(„Същото важи и при жените, сестрице. Ще видиш.“)

„Надявам се. Когато бях млад, се ширеше напълно обратното становище. И съвсем невярно. Сексът — за каквото и да го смятат — е физическо умение. Колкото повече го практикуваш, толкова повече го можеш, повече го искаш, харесваш и по-малко те изморява. Радвам се да науча, че същото важи и за жената. Но ти не си първото момиче, което ми го казва. Научих го от една сладка женица по времето, когато президент на тази страна беше Хардинг. Навярно вече не е между живите сега, Бог да поживи душата й.“

(„Как се казваше?“)

„Има ли значение? Да се върнем на твоя разказ за Антон и Фред. Все още не разбирам как ги примами. Плана ти разбрах, но как ги оплете в мрежите си? Или ги покани да те посетят в апартамента един след друг?“

(„О, не, за Бога! Щеше да е невъзпитано. Неловко за всички. И сигурно щяха да откажат. Направихме си тройка.“)

„Ами!“

(„Шефе, можеш ли да си представиш колко възбудени могат да бъдат двама мъже, когато целуват и галят едно и също момиче? И ако тя го иска. Ако си имат доверие. Последното напълно важеше за тях, след като бяха шофьор и Пушкало.“)

„Така е, но не мога да си представя — стоп, чакай, спомням си, че нещо подобно се случи и с мен преди много години!“

(„Разкажи ми.“)

„Не, не, продължавай. Просто се уверих, че историята неизменно се повтаря. Продължавай нататък.“

(„Та както ти казвах, мъжете умират за подобни неща. Вече цяла седмица ги целувах за лека нощ и за добро утро, когато идваха да ме вземат за работа. И целувките ни ставаха все по-разгорещени, тъй като е противно на природата ми да обезкуражавам мъж, който ми допада, а в случая ставаше въпрос и за двамата. Помня, че спряхме в подземния гараж и след като си разменихме няколко разпалени целувки, се наложи да подхвърля: «Внимавайте, момчета, ще ми размажете шарките и Джо ще забележи». Което ги поспря, защото и двамата уважаваха Джо и не искаха да ми причиняват неприятности. Не им казах, че човек като Джо не може да бъде измамен — набитото му око на художник не изпуска и най-малките подробности. Но те не знаеха, че вече съм уредила всичко и че съм също толкова разпалена, колкото и те. Само че не смятах да им се отдавам в гаража. Те са мили момчета, по-точно мъже, Антон е на четирийсет, а Фред на моите години. Нямах търпение да им съобщя какво съм намислила. Но не можех. Щеше да развали изненадата, защото няма нищо по-приятно за един мъж да преспи с жената на друг — дори добрият стар Джейк ме обожаваше заради това. Винаги съм прибягвала до този последен ход, защото той ми даваше допълнителни козове за овладяване на ситуацията. Постарай се да го запомниш, Джоан.“)

„Ще се постарая, но за тази цел ми трябва съпруг.“

(„Ще си намерим, не се тревожи. Все още смятам, че можем да се омъжим за Джейк. Той ще се пречупи. Но трябва да внимаваш с него, Джоан — Джейк не е човек, когото да притиснеш само защото си бременна.“)

„Юнис, не смятам и за миг да правя подобни номера на Джейк. Никога не съм харесвала тази женска тактика и не мисля да я използвам, въпреки че вече съм жена.“

(„Аз също никога не съм я прилагала, шефе. Но ти вече го знаеш. Това си е чиста проба курвалък. Като стана дума — какво е отношението ти към курвите?“)

„Моето? Същото като към всички останали професионалисти от сферата на обслужването. Да речем зъболекари, адвокати или медицински сестри. Ако е честен, защо да не го уважавам? Ако е компетентен, уважението ми ще се ограничава само от степента на неговата компетентност. Защо питаш?“

(„Някога наемал ли си курва?“)

„Ако отговоря положително, което е така, какво общо има това с твоята история? Вече сме съвсем близо до същината, за Бога!“

(„Да, сър, разбрах нетърпението ти. И така, прибрахме се у дома, аз се качих с тях в асансьора, «изненадах» се, че Джо не е у дома, погледнах циферблата на часовника и подхвърлих «случайно», че ще се прибере едва след полунощ. И това беше достатъчно. Край.“)

„Ей!“

(„Какво повече да ти кажа? Ти вече знаеш какво правихме.“)

Джоан въздъхна.

„Това е най-пестеливото описание на групов секс, което съм чувала през дългия си и безпътен живот.“

(„Какво? Чакай малко, шефе, това не беше групов секс! Престани да ме дърпаш обратно в миналия век. Тройката не е групов секс. Тя е израз на любов и приятелство. И двамата са женени и се отнасяха с мен, както се отнасят със своите жени — това ми харесваше и ме караше да ги обичам още повече. И същевременно беше пламенно, заредено със страст приятелство. Шефе, едно от нещата, за които съжалявам, след като бях убита, бе, че не можах да им предоставя втора възможност. Защото те го заслужаваха и аз им бях обещала. Хъм… как мислиш, ти би ли могла да го направиш с тях?“)

„Кой, аз? Както вече ти казах, аз съм им шеф, няма да е толкова лесно. Освен това… малко ме е страх. С двама мъже?“

(„Не изглеждаше уплашена с Мак и Алек.“)

„Защото не е същото.“

(„Никога нищо не е същото, шефе — особено когато става дума за секс. Но ето какво искам да ти кажа. Ако тройката се получи, ако участниците в нея изпитват един към друг уважение и доверие — тя е най-хубавото нещо, което може да се случи на една жена. Не е само два пъти по-приятна, защото тя получава два пъти повече от това, което толкова силно желае. Това може да й даде и някой надарен млад жребец. Говоря за топлината и приятелството, обичта и доверието — тъкмо те я правят уникална. Четири пъти по-хубава е от обикновения секс. Може би осем. О, аритметиката няма значение в случая. Но, Джоан, мила, послушай ме — докато не се озовеш в легло между двама сладки и любящи мъже, мъже, които изпитват обич не само към теб, но и един към друг… с глава, облегната на ръцете им, заобиколена от тяхната любов — докато не ти се случи това, смятай, че все още притежаваш своята втора девственост. Миличка, аз плаках почти през цялото време, когато те бяха с мен… и продължавах да плача от щастие, след като си тръгнаха… а след това скочих от леглото, отключих вратата, когато Джо се прибра, само няколко минути след като те заминаха — и го дръпнах в леглото, засипах го с развълнувания си разказ, а той беше много мил и нежен с мен.“)

„Нима искаше да чуе всичко това?“

(„Ти не би ли искал?“)

„Да, но няма двама еднакви мъже, а някои съпрузи ги боли главата от рога.“

(„Някои да. Може би дори повечето. Винаги съм била внимателна с чувствата на Джо. Понякога дори скривах някои неща от него — като например за Джейк.“)

„Защо за Джейк? Каква е разликата между него и останалите мъже?“

(„Каква ли? Джейк е богат, а Джо — беден като църковна мишка. Може би щеше да го приеме по-трудно. Но не бях сигурна и не исках да наранявам чувствата му. Докато Антон и Фред са само охрана и шофьор, към тях Джо изпитваше нещо като превъзходство. В края на краищата той е художник, творец, а те — прости изпълнители. Знаех, че няма да ми се сърди за тях, и се оказах права. Той беше заинтригуван и щастлив — заради моето щастие. Трудно е за обяснение, Джоан, трябва да го възприемеш с инстинктите си. Мъжката гордост е крехко нещо, единствената броня, с която разполагат мъжете — те са много по-уязвими от нас. Трябва да внимаваш как се отнасяш с тях. Иначе се сриват.“)

„Зная, Юнис. В някои случаи буквално. Казах ли ти, че моята втора жена ме направи импотентен за повече от година?“

(„О, миличкият ми той!“)

„Е, преживях го. Дори без помощта на психиатър. Вместо него се намеси една изключително великодушна и добронамерена дама, която успя да ми внуши, че причината не е в мен. Повече никога нямах такъв проблем.“

„Радвам се, че си я срещнала, бих искала да й благодаря. Джоан, не съм се родила с тази мисъл за мъжете, открих я по трудния начин. Сестрице, ще ти призная, че направих много сериозна грешка, когато бях в гимназията. Виж — мъжете са едри и мускулести и ние въобще не предполагаме, че могат да бъдат толкова крехки. Докато не нараних гордостта на едно момче. То го понесе толкова зле, че заряза училище. Оттогава се старая да не повтарям грешката си. Бях глупава, шефе, но бързо се научих.“)

„Юнис, колко време измина от последния път, когато ти казах, че те обичам?“

(„Не повече от двайсетина минути.“)

„Твърде много. Обичам те.“

Гласът на Финчли прекъсна мълчаливия им разговор.

— Госпожице Юнис, всеки момент ще паркираме.

— Какви са тези глупости? Не сме пред хора.

— Стори ми се добър компромис.

— Така значи, а? Защо въобще трябва да правиш компромиси? Защо направо не ме наречеш „госпожице Смит“ — и тогава няма да има целувка за лека нощ.

— Е, добре… госпожице…

— Том, престани да ме ядосваш! Не разваляй този чудесен ден. Хюго, накарай го да се държи прилично!

— Ей сега ще му настроя машинката, Юнис. Том, кажи й „Юнис“ с най-милия си глас.

— Съжалявам, Юнис.

— Така е по-добре, Том. Паркирай колата и елате да ме изпратите.