Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
I Will Fear No Evil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

Издание:

Робърт Хайнлайн. Няма да се уплаша от злото

Английска, първо издание

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, 2009

Компютърна обработка: ИК „Бард“ ООД, Веселина Симеонова

Формат 84/108/32. Печатни коли 32

ИК „Бард“, 2009

ISBN 978-954-655-038-5

История

  1. — Добавяне

25.

В ООН делегацията на Бирма обвини така наречените Лунни колонии, че са само параван за намеренията на Китай и САЩ да изградят военни бази на Луната. Секретарят на Комисията за опазване на околната среда отхвърли доклада, според който елените в Йосемитския национален парк „измирали поголовно“ от замърсената вода и от емфизема, и заяви, че екоравновесието в парка не е накърнено по никакъв начин и че елените са по-здрави от всякога.

Преподобният доктор Монтгомъри Чан, Най-смиреният върховен водач на корпорация „Път“, направи изявление пред Подкомитета на сенатската комисия по религия в подкрепа на федералното изискване, според което дзенбудистките учители трябва да представят разрешителни за извършване на лечебна дейност. „Тези самопровъзгласили се гурута — добави той — създават лош имидж на рационалния мистицизъм. Никой не бива да преподава медитация, асана или трансцендентна философия без задължителен лиценз от специална комисия, също както когато възнамерява да ни учи да караме ски, сърф или на други травмиращи спортове. Идеята, че подобно ограничение отправя предизвикателство към свещените гаранции на Първата поправка е абсолютна глупост — то само ще ги защитава.“ При по-нататъшното събеседване преподобният призна, че с радост би заел председателското място на една подобна комисия, ако от него бъде поискана тази жертва. Оцелелите от урагана „Хилда“ все още се транспортираха към центровете за оказване на помощ, а броят на жертвите надхвърляше 1908.

Министерството на вътрешната отбрана вдигна временната забрана за междущатска размяна на информация, касаеща лица, склонни да подбуждат към размирици, както и забраната за събиране на едно място на повече от трима души, след което определи строги наказания за публикации в пресата, осъждащи въведената цензура. Секретарят на министерството докладва на президента, че всички медии съдействат доброволно на органите на реда в интересите на общественото благо. Възобновеният процес за определяне идентичността на финансовия магнат Йохан СБ. Смит във Върховния съд стартира с гаф, когато съдията внезапно се пробуди от дрямката си насред изслушването, удари с чукче по масата и се провикна: „Одобрявам развода!“, след което отново заспа. С резултат седем срещу двама бе подкрепено решението на щатския съд, основаващо се на вече приетия за легален казус „Наследниците на Хенри М. Парсънс срещу Роуд Айланд“. Четирима от поддръжниците, както и един от въздържалите се, приеха, че в случая става въпрос за напълно узаконена смяна на пола, двама бяха на друго мнение. Единият съдия (господин Хенди) приложи двайсет страници обосновка, за да докаже, че едно такова съчетание от противоположни полове е в противовес на обществените интереси и на Божиите закони и че както Йохан Смит, така и Юнис Бранка трябва да бъдат официално обявени за мъртви, а обсъжданото „чудовище“ няма право на съществуване. Деветият съдия заяви, че въпросното тяло подлежи на хирургична стерилизация, което би трябвало да се узакони от Конгреса като практика за всички последващи случаи. По време на заседанието не бе разгледан нито един от предявените от странични лица искове.

„Платено съобщение: РАЯТ НА ЗЕМЯТА! Семейна двойка търси друга за съжителство и съвместно консумиране на брака, разполагаме със собствена къща, три спални, две бани, специално обслужване, всички необходими удобства, плюс градина. Сравнителни типове (според програмата на Ранкин) С690047, С890047 — приемаме съвпадение до 85%! «Един за всички, всички за един!» Без депозит, но моля пратете стереоснимка на адрес бул. «Блубърд» 69.“

Въз основа на представените от китайската делегация документи Комисията за хранителните продукти към ООН повиши максимално допустимите стойности за стронций-90 в пълноценното мляко. Преподобният Томас Баркър от Лонг Бийч, Калифорния заяви в своята телевизионна проповед, че краят на света се е състоял посред нощ на 31 декември 1999 и че всичко след този момент е само „илюзия на дявола, без форма, субстанция и реалност“.

 

Госпожица Смит поздрави О’Нийл и го помоли Дабровски и Фред да отнесат на горния етаж двата големи пакета, единият от които трябваше да се наклони на една страна, за да мине през вратата на асансьора. Когато най-сетне малката група се събра в кабината, тя натисна копчето за спиране и си свали шапката и воала.

— Време е за благодарна целувка, момчета. Само внимавайте да не ви изцапам с боя.

След като приключиха, тя провери в огледалцето на стената дали няма поражения върху прическата, грима и телесната боя и пътуването нагоре бе възобновено.

— Къде да ги отнесем, госпожице? — попита Дабровски. — Във вашия будоар или в хола?

— Първо да проверим дали господин Соломон приема гости. — Отправиха се по коридора към Зелената стая. Джоан отбеляза, че сигналът „Не ме безпокойте“ над вратата не свети, и натисна звънеца.

— Влез! — чу се от говорителя. Вратата се отвори и тя влезе.

— Оставете багажа и можете да си тръгвате.

— Да, госпожице.

Докато охраната се изнизваше, от спалнята се показа Джейк, спря и я погледна строго.

— Е? Къде беше?

— Навън.

— Хъм! Пет дена! Нямаше те цели пет дни!

— И какво от това? Кокошките снасяха ли? Кравата даваше ли мляко?

— Джоан, не в това е…

— Точно в това е въпросът, Джейк. Не се е случило нищо страшно, докато ме нямаше, нали? Тъй като отказа да се ожениш за мен, вече не съм длъжна да ти давам обяснения кога ще излизам и кога ще се връщам. Но все пак нека ти напомня, че Кънингам те е осведомил за намеренията ми.

— Така е, но…

— Значи знаеш, че съм била в безопасност — и къде да ми пратиш вест, ако има нещо, което не търпи отлагане. Ако беше дошъл, щяхме да ти се зарадваме. Знаеш, че Джо те харесва — а Джиджи е добра душа.

— Джиджи?

— Познаваш я. Искам да кажа, че си се срещал с нея. Госпожа Джо Бранка.

— Какво?!

— Защо се изненадваш, Джейк? Хората се женят повторно — особено когато предишният им брак е бил щастлив. Както е в случая с Джо.

— Не мога да повярвам!

— Какво толкова странно има в това един вдовец да се ожени отново?

— Не мога да повярвам, че би го направил някой, който е бил женен за Юнис.

(„Моят любимец! Сестрице, тази вечер ще бъдем особено мили към него.“) „Ако той не е мил с мен, ще прекара една самотна нощ в леглото. А аз ще проверя дали Антон и Фред все още са в къщата.“ („Успокой се, шефе. И се постарай да успокоиш Джейк.“) „Още не! Искам да признае, че греши, а аз съм права!“ („Сестрице, кога най-сетне ще научиш, че да си «права» няма нищо общо с това да се разбираш с мъжете? Те не следват никаква логика, мозъците им просто не са устроени така. Научи се, че дори когато мъжът греши, а ти си права, е най-добре да му се извиниш. Кажи му, че съжаляваш, и гледай да не прозвучи фалшиво. Ом мани падме хум.“)

„Ом мани падме хум. Понякога си мисля, че е ужасно трудно да си жена. Ако не беше така невъобразимо забавно, разбира се. Добре, сладурано, гледай сега как ще се справя с него.“

— Джейк, миличък, съжалявам, задето те разстроих с новината, че Джо се е оженил. Но защо не почакаме малко, преди да твърдим, че е направил грешка? Джо се нуждае от жена — дори и тя да не е Юнис. Освен това искам да ти се извиня, че не ти се обадих, преди да изляза. Но ми е мъчно, че ме посрещна по този начин. Вместо да ме прегърнеш и целунеш с щастлива усмивка. Истината е, че очаквах да отсъстваш поне седмица, или поне бях останала с подобно впечатление от нашия разговор.

— Да, така е, аз имах същата идея. Но успях да се срещна с председателя на Върховния съд още на втория ден и той ме увери, че случаят ще бъде разрешен в най-скоро време. С което работата ми приключи.

— Хъм. Понякога има полза да участваш с дарения в нечия предизборна кампания.

— Джоан Юнис, никога не говори по този начин! Особено когато става въпрос за председателя на Върховния съд на Съединените щати. Вярно, че това е твоят дом. Което не пречи да бъде подслушван.

— Съжалявам, Джейк. Направих го, без да помисля. Имаш моята благодарност.

— По-скоро трябва да благодариш на Мак, той успя да придвижи делото, тъй като знаеше към кого да се обърне.

— Оценявам помощта му, оценявам и усилията на Алек, но от всички най-много съм благодарна на прекрасния и най-мил мъж на света на име Джейк. — „Това добре ли беше, Юнис?“ („Шефе, пак ще ти повторя, няма начин една жена да прекали, когато хвали някой мъж. Ако му каже, че е висок три метра, и го повтаря достатъчно често, той ще започне да се навежда, когато минава и през най-високите врати.“)

Джейк очевидно изглеждаше доволен и Джоан продължи:

— Предполагам, че въпросът ще се реши съвсем скоро?

— Никога ли не гледаш новините, малката ми?

— Не и ако не е неизбежно.

— А би трябвало. Въпросът е решен. Ти спечели, окончателно и безвъзвратно.

— Наистина? Джейк, не съм се съмнявала, че ще спечеля, след като ти се занимаваше с това. Изненадана съм само, че стана толкова бързо. Да, май е трябвало да следя новините. Но през последните пет дни помагах на Джо… искам да кажа, теб те нямаше, а аз трябваше да се занимавам с нещо.

— Джоан Юнис, нали ти казах никога да не се доближаваш до Джо? Ако този негов брак има някакви шансове, ти можеш да си само прът в колелото. Представи си на какво напрежение го излагаш. Чакай, той как го понесе?

— Джейк, останах там пет дни. Ако беше минало зле, щях ли да се задържа и един ден? Постигнах своята цел и сега всичко е наред.

Джейк я погледна изненадано, после се замисли.

— Хъм… това е едностаен апартамент, а ти си прекарала в него цели пет дни. Мила моя, как по-точно постигна тази твоя „цел“? Или нямам право да питам?

— Джейк, знаеш, че можеш да ме питаш винаги за каквото ти хрумне. Дължа ти го. Целта ми бе да накарам Джо най-сетне да намери покой в душата си след трагичния инцидент с Юнис. И това стана, не без помощта на милата Джиджи. Сигурна съм, че постъпих както трябва. Но ако намекваш, че съм му предложила в замяна зомби — или съживеното тяло на мъртвата му съпруга, — нещата не стояха точно така. Джо не ме е докоснал. Или ако го направи, беше сякаш докосва сестра си. Дори ме целуна по този начин. Но, Джейк…

— Да? Какво, скъпа?

— Ако беше пожелал това тяло, което сега притежавам, разбира се, щеше да го получи. Дължа му всичко, което мога да му дам. Съгласен си, нали? Или смяташ, че греша?

— Хъм… да, съгласен съм. Но по-добре, че Джо не го е поискал. Можеше да му подейства ужасно зле… както и на теб.

— Зная, мили, и затова съм радостна, че Джо ми предложи своята обич и приятелство.

— Радвам се да го чуя, Юнис.

— Джейк, трябва ли да стоим тук, след като още дори не съм се преоблякла? Нося ти подаръци. — Тя го дари с щастлива момичешка усмивка. — Искаш ли да ги видиш?

— Разбира се, че искам. Къде са ми маниерите, да те държа тук права? Заповядай, седни, нека ти сваля наметалото. Шери?

— По-късно. Или шампанско, за да отпразнуваме завръщането ти. И моето. — Тя се обърна, той свали наметалото, остави го на закачалката и когато я погледна отново…

— Пресвета краво!

— Джейк, не знаех, че си индуист. — Тя позира, за да може да й се наслади в цялата й прелест.

— И носеше само това, докато пресичаше града? Боя и нищо повече?

— Защо не, скъпи? Това е първият ти подарък — от Джо за теб, с цялата му обич. Загърнах се в наметалото, преди да изляза от тях, и те оставих да го свалиш, все едно че „разопаковаш“ подаръка. Не исках охраната да ме види в този вид, разбира се. — („Естествено, сестрице, само дето Джо им позволи да наблюдават целия процес, докато те изрисуваше така. А ти нямаше нищо против.“) „Юнис, целта ни сега е този мъж.“ („О, бедничката ми. Най-добрият начин да спечелиш един мъж е като накараш ума ти да мисли за няколко други. Каква пуританка си само, малката ми.“) „Кого наричаш пуританка, мене?“

— Джоан Юнис, даваш ли си сметка, че това е точна репродукция на един тоалет, който носеше Юнис?

— Разбира се, че си давам, нали го носеше тук и аз присъствах. Така и не можах да разбера дали раковините са изрисувани, или истински. Сега вече зная. И така, ще ме целунеш ли? Или първо да си измия боята? Как постъпваше с Юнис?

— Джоан, някои от спонтанните ти подмятания не подхождат никак на една почтена дама.

— Това е, защото не съм никаква почтена дама, мили Джейк. Аз съм провалът на „почтените дами“. Но ще продължавам да се държа предизвикателно спрямо порядките в това общество, най-вече за да отдам почит на Юнис.

— Джоан Юнис!

— Да, сър?

— Държиш се точно като нея. Перфектна дама пред обществото… напълно лишена от задръжки насаме. Всъщност това бе неотменна част от огромния й чар.

— Наистина ли, Джейк? Харесваше ли ти това поведение?

— Хъм, не мога да кажа, че имах нещо против. Обичам спонтанността.

— Джейк, уважавам мнението ти и ще се опитам и за в бъдеще да не потискам своите пориви към спонтанност. Но все пак не забравяй, че още се уча.

— Винаги можеш да разчиташ на подкрепата ми, мило момиче. А сега ще ми разкажеш ли какво се случи при Джо?

— Искам първо ти да ми разкажеш какво се е случило при него.

— Ето, че стигнахме задънена улица. Хайде да измием тази боя. Жалко, че не съм готов преди това да те снимам.

— Не бери грижа, Джейк, милият Джо ми направи цял куп стереоснимки. За теб. Нося и снимки на Юнис като гмуркаща се в морето русалка. Повечето без раковините.

— Ще те изненадам ли, ако ти призная, че съм ги виждал? Просто не смеех да настоявам пред Джо да мити подари.

— Ето, че ги даде на мен — при това без въобще да настоявам. Трябваше ли да му откажа? Боже опази, Джейк. Решила съм да разбера кой е купил тази картина. Възнамерявам да я откупя.

— Парите ти ще идат на вятъра, млада госпожице. Защото аз знам кой е този човек. Какво ще кажеш, ако ти призная, че притежавам оригинален Джо Бранка? Окачен е в Гибралтарския.

— Проклета да съм! Джейк, ах, ти, дърт сладострастник такъв! Вземам си обратно десет процента от комплиментите, които ти направих.

— Не е загуба. И без това не повярвах деветдесет процента от нещата, които ми каза. Но ако си добро момиче, ще ти подаря тази картина.

— Приемам! А сега да отворим тези пакети и да видим какво има вътре. Започни от по-малкия. Тъкмо ще ти припомни как изглежда Джиджи — ако си я забравил, разбира се.

— Да ги отворим и двата.

Когато разопаковаха малката картина, Джоан попита:

— Какво ще кажеш, Джейк?

Той подсвирна с нескрито възхищение.

— Това момче е гений.

— Така е. Дори не подозирах. Но ти вече го знаеш.

— Без съмнение. Решението да използва ярка светлина върху контрастиращите цветове на телата е ужасно вдъхновяващо.

— Особено след като не разполагаше с никаква светлина — освен малкото, дето се процеждаше през мътния прозорец. Затова първо ни снима осветени от лампите в квартирата. А на следващия ден ни накара да му позираме.

— Какво има в големия пакет?

— Ами отвори го де.

Беше „Трите грации“ — и трите с образа на Джоан Юнис.

— Джо го нарича „шмекеруване“. Снима ме три пъти — всъщност снима ме повече от трийсет и три пъти, на празен фон, след това комбинира три от снимките върху платното. Накара Джиджи да позира, прегърнала ме през кръста, като внимаваше да не наруши моята поза. Ако не беше използвал тези дребни хитрости, рисуването щеше да продължи много по-дълго. Харесват ли ти трапчинките на дупето ми?

— Ти си истинско изкушение.

— Не е вярно, Джейк, дори не бях хубава като малка. Какво ще кажеш? Малката за мен, а „Грациите“ за теб? Но имаш право на избор.

— И това ако е лесен избор!

— Тази, която ми оставиш, ще виси на няколко крачки оттук, в хола. Ако се беше оженил за мен, както трябваше да постъпиш, сега нямаше да се налага да избираш. Джейк, колко ще струва да подкупим няколко по-известни критици?

— В наше време едва ли ще са по-скъпи от няколко цента дузината. Сигурно имаш предвид Бранка?

— Разбира се. Той продава картините си на смешно ниски цени и плаща кожодерска комисиона. Почти няма какво да яде. Докато специалистите се прехласват по всякакви некадърници и чудаци. Мислех си…

— Можеш да спреш да си мислиш, скъпа, аз ще уредя въпроса. Ще му намерим подходящ агент, ще изкупим картините, които вече е продал, чрез подставени лица, те са добра бъдеща инвестиция, когато стане известен. Ще подкупим критици, ще организираме изложба. Единственото, което трябва да знам, е какъв да е мащабът на успеха. Искаш ли да излага в Метрополитън?

— Джейк, дори не мисля, че Джо би желал да стане известен. Освен това трябва да сме внимателни да не подуши, че всичко е организирано. И Джиджи също, тя е малко по-схватлива от него. Искам просто картините му да се продават редовно, за да може Джиджи да купува от магазините всичко, от което се нуждаят. Това дете се опитва да поддържа къщата с обелки и остатъци. Живяла съм през Голямата депресия и нека ти кажа, че не е никак забавно — и не виждам защо тези две влюбени гълъбчета трябва също да го преживеят. Рисуването е целият живот на Джо. Защо това да не му осигурява свястно съществуване?

— Не споря. Ще го направим. Дори ако се наложи да купуваме по петнайсет цента дузината.

— Ти ще решиш. А сега да махнем тази боя от мен. Обади се на Уини да ми донесе халата или иди ти за него.

— Хъммм.

— Какво пак обърках?

— Мила моя, трябва да ти съобщя нещо. Доктор и госпожа Роберто Карлос Гарсия Ибанес заминаха на меден месец.

— Какво?! Ах този малък мръсен плъх! Не почака дори да ми го съобщи лично. Джейк, това е чудесно — така се радвам за тях, че сигурно ще се разплача.

— Поплачи си, а аз ще ида да взема един душ.

— Не, ще плача, когато Уини се прибере. Ще дойда с теб в банята, за да ми изтъркаш гърба. Кога каза, че ще се приберат? Божичко, трябва да им подбера подходящи стаи, Роберто няма да иска да спи в съседна стая на моята, където да ни дели само една незаключена врата. И да измисля нещо за подарък. Роберто едва ли ще приеме скъпи подаръци, той е толкова твърдоглав. — („Като всички мъже, нали, шефе?“)

— Не разбирам защо Роберто да не желае да спи в съседна стая на твоята?

— Е, може и да поиска, кой знае? Но няма да е редно заради прислугата.

— Юнис, позволих си да заръчам на Кънингам да им подготви Златния апартамент.

— Отличен избор! Ще накарам да пробият врата към спалнята им. И тогава ще можем да си ходим на гости, без прислугата да разбере.

— Не бива да безпокоиш младоженците.

— Виж, не бях помислила за това. Е, добре, в края на краищата те не са единствените ми приятели.

— Узнах от сигурен източник, че нелоялен член на твоята прислуга се е съгласил да позвъни на госпожа Гарсия в мига, когато се завърнеш. Предполагам, че вече са й се обадили и влюбените гълъбчета скоро ще си дойдат.

— Чудя се кого ли ще трябва да уволня? Защо трябва да си прекъсват медения месец?

— Доколкото разбрах, идеята е на доктора. Все още държи да те опази от сътресенията на живота.

— Глупости. Аз съм като жените на пионерите. Сурова и привикнала на несгоди. Ако бях тръгнала да прекосявам прерията, сигурно щяха да ме запрегнат с воловете. Но все пак се радвам, че ще се приберат. Искам да ги нацелувам и да си поплача с тях.

— Йохан, понякога не мога да реша дали си глупаво малко момиче, или изкуфял старец.

— Предишния път, когато ме нарече Йохан, изгуби част от кожата си. Миличък, а не ти ли е хрумвало, че може да съм и двете? Глупаво малко изкуфяло момиче?

— Интересно. Става за работна хипотеза.

— Джейк, повярвай ми, щастлива съм като котка, останала насаме с коледната пуйка. След като се погрижих за Джо и Върховният съд взе решение в моя полза, животът се превръща в един безкраен празник. Дори не ми се гади сутрин.

— Не разбирам защо би трябвало… Какво?! — („Шефе, мислех, че не смяташ да му го казваш?“) „Юнис, той щеше да разбере рано или късно… не биваше да го научава от други хора. Поне това му дължа.“

— Джейк, казах, че нямам никакви затруднения със стомаха сутрин. Здрава съм като кон и единствената промяна, която забелязвам, е, че съм и гладна като кон.

— Да не би да намекваш, че си бременна?

— Джейк, не ми прави тези бащински фасони. Не само че съм бременна, но и съм щастлива. Можех да го запазя още известно време в тайна, но исках да го узнаеш от мен. Освен това в мига, когато Уини го научи, ще започне да се държи покровителствено и да се тревожи за всяко нещо. Което не е работа за една младоженка. Ако имаме късмет, скоро тя също ще е бременна.

— Юнис, сигурна ли си?

— Да. Тестът го доказа.

— Боб ли направи теста? Или някой шарлатанин?

— Отношенията между лекар и пациент са строго поверителни. Не продължавай да упорстваш с въпросите, господин адвокат.

— Трябва да се оженим незабавно.

— Как ли пък не!

— Юнис, зарежи глупостите!

— Господинчо, на два пъти те помолих да се оженим. Ти ми отказа. Реших да не подновявам опитите си и да оставя нещата такива, каквито са. Няма да се омъжа за теб. Но ще продължавам да съм твоя любовница, докато ми позволява физическото състояние и веднага след като се възстановя от раждането. Защото те обичам.

— Би трябвало да те напляскам.

— Направи го, не съм чуплива. Стига да можеш да вдигнеш ръка на бременна жена. — („Сега вече го срита в пищяла, шефе. Ах, ти, хитрушо!“) „Юнис, не се бъркай, където не ти е работа. Аз не съм само една паднала жена, но и старият Йохан Смит, който никога не позволяваше да го разиграват. Няма да позволя на Джейк да ми се прави на «благороден»!“ („Шефе, наистина ли не искаш да се омъжим за него? Това е грешка, скъпа, той се нуждае от нас.“) „И ние от него, Юнис. Разбира се, че ще се омъжа за него — след като родя. След това, мила.“ („Шефе, допускаш огромна грешка.“) „И да е така, моя си е. Никога не съм правила малки грешки — само големи.“

— Не казах, че ще те напляскам, Джоан Юнис, само че „би трябвало“. Но нека те попитам направо. Юнис, аз ли съм причината да забременееш?

— Няма да отговоря. Знаеш, че поне още един мъж е спал с мен — а и не е изключено да съм била любимата на цял полк войници. Джейк, ти отказа да ме вземеш, когато бях девствена, а и след като ме направи своя любовница. Така че не е твоя работа от кого е това дете и не желая повече да ме разпитваш! Държиш се като баща със съгрешила дъщеря или като Надзорник от социални грижи, който търси виновника за неразрешено забременяване. Джейк, аз само споделях с теб една щастлива новина, но изглежда, сбърках, че го направих. Ще бъдеш ли така добър да забравиш този разговор и никога вече да не повдигаш този въпрос?

— Юнис…

— Да, Джейк?

— Обичам те.

— Аз също, Джейк.

— Ако бях с двайсет години по-млад — дори с десет! — щях да се оженя за теб много отдавна. Но тъй като отказваш да ми съобщиш кой е бащата и разбира се, имаш право на това, ще позволиш ли на един стар глупак да се заблуждава, че може да е той? Обещавам да не го споделям с никого.

— Джейк, за мен ще е чест, ако наистина си мислиш, че е така. Но не желая това да те обвързва по какъвто и да било начин. Освен това, докато сме сами, нека подчертая, че нито потвърждавам подозренията ти, нито ги отхвърлям. Направих го сама. Аз съм единственият родител на това дете. („Внимавай с изразите, шефе! Още малко и ще се издадеш!“) „Той ще го приеме в преносния смисъл. А дори и да заподозре нещо, тестовете ще покажат, че греши.“ („Ще провери датите.“) „Юнис, май продължаваш да ме мислиш за глупачка?“ („Не, шефе, само за малко безразсъдна. Понякога ме плашиш до смърт.“)

— Юнис, обещавам да се съобразявам с ограниченията, които ми налагаш.

— Това беше и моето намерение, Джейк.

— Разбрах. Какво ще правим, докато се върнат младоженците? Искаш ли да поиграем на карти?

— Ако това е желанието ти, Джейк.

— Имам по-добра идея. Стига да се съгласиш да ми правиш компания. Защото играта е за двама. Ще е доста забавно.

— Щом ще е забавно и в твоята компания. Дори и да е само крибидж.

— Това е малко по-различна игра. Хайде да се обадим на Мак и да го помолим да ни прати някой служител, за да поеме официалната част на тържеството. А след това да се оженим. Ако имаме късмет, ще се справим до девет вечерта и след това може да изиграем няколко партии.

— За Бога, Джейк! Да играем крибидж?

— Отговори ми, жено. Искам едно лаконично „да“ или „не“. Няма да споря, нито да те моля повторно. И си избърши очите, защото са просълзени.

— Проклет да си, Джейк! Да! Пусни ме сега, дивако, защото ще ми строшиш ребрата. Така ли трябва да се отнасяш с бременна жена?

— Щях да направя много повече, ако имах възможност. Щях да ти избия всички глупости от главата. А сега да се обадим на Мак — ще трябва да измисля нещо, за да може онзи чиновник да издаде разрешение за раждане.

— Какво толкова има да му мислиш, Джейк? Просто кажи на Мак, че ти си причината.

— Юнис, наистина ли искаш да кажа това?

— Джейкъб, възнамерявам да се омъжа за теб колкото се може по-скоро. Надявам се, че Уини и Роберто ще се появят навреме, но не смятам да ги чакам, че току-виж си размислил. Виждам, че предпочиташ да си мислиш, че ти си причината за моето „състояние“, и нека остане така. Кажи го на Мак. Кажи го на когото пожелаеш.

— Това не те ли притеснява?

— Защо да ме притеснява, Джейк? Нека бъде по твоему. Помниш ли първия ми свободен ден? Когато Мак официално потвърди моята самоличност и отхвърли съдебното попечителство?

— Мила моя, как бих могъл да забравя подобен ден?

— Нито пък аз. Преброй напред двеста шейсет и седем дни и ще разбереш кога Мълчаливият свидетел ще дойде на бял свят.

— Искаш да кажеш, че аз съм баща на това дете?

— Ни най-малко, сър. Тогава ме подгони хормонът, а и за първи път се освободих от каишката. Мисля, че прекарах деня да сменям леглата и мъжете в тях. — Тя се усмихна блажено. — („Шефе, това е ужасно близо до истината. Но звучи като безразборен секс.“) „Че това е самата истина, Юнис, само дето го казах с други думи. Най-добрият начин да пробуташ някоя лъжа е като вмъкнеш в нея достатъчно голяма доза истина.“ („А аз си мислех, че мога да лъжа.“) „Миличка, нали си даваш сметка, че имам далеч по-голям стаж от теб? Умението да лъжеш си е цяло изкуство и се нуждае от продължителна практика.“

— Юнис, престани с тези глупости, иначе ще започнеш брака си с подута устна. Добре, ще го кажа на Мак, щом това е най-лесният начин. Но ще ни трябва медицинско свидетелство. Моят доктор ще ти позвъни, за да ти направи необходимите изследвания.

— Джейк, това може да свърши всеки, дори Роберто, ако се появи тук навреме. Или се безпокоиш за себе си? Да не си се забавлявал с някоя благовъзпитана девица, докато си бил във Вашингтон? Нали знаеш, че това е окръгът с най-висок процент на венерически заболявания.

— О, нищо подобно, освен че похарчих известна сума в едно казино. Спах сам в хотела. Можеш ли да кажеш същото за себе си? За последните пет дни?

— Разбира се, че не, скъпи, никога не съм търпяла да си лягам сама. А и малката Джиджи обича да се гушка. Обърни й внимание — можеш да я разгледаш по-добре на картината.

— Сигурен съм, че обича да се гушка. А Джо?

— Дали Джо обича да се гушка? Ти ми кажи, Джейк.

— Жено, може да се обзаведеш с подута устна, преди да се оженим, казах ти!

— Подаръкът на младоженеца към булката? Ако толкова ти се ще да ме удариш, направи го. Каквото и да е, само да бъдеш щастлив. О, Джейк, още отсега усещам колко забавно ще е да съм омъжена за теб.

— Аз също, шантава кучко. Добре, ще накарам моя лекар да уреди формалностите. Но ще му трябва кръвната ти група.

— Джейк, цялата страна я знае след онзи процес. AB, отрицателна. Да не би да си я забравил?

— За момента да, признавам. Добре, това май е достатъчно. А, още нещо — тук ли ще се оженим? Или при Мак?

— Тук, ако е възможно. Прислугата ще играе ролята на роднини, ако Уини и Роберто не се върнат. Джейкъб, ще бъдеш ли така добър да пратиш кола за Джо и Джиджи? Тя ще дойде, не се съмнявам, но не зная как ще реагира Джо. И какво ще облече — пет дни не навлече нищо друго освен едни къси оцапани с боя панталонки.

— Хъм, сигурно е редно бившият съпруг на Юнис да присъства на сватбата на Джоан Юнис, макар че няма друг такъв прецедент. Мила, дрехите, които Джо носеше в съда, са напълно подходящи за сватба. А ти какво ще облечеш? Булката в бяло ли ще бъде?

— Ето, че пак ме обиди. Представяш ли си само как ще изглеждам на снимката. Вестниците ще гръмнат. „Деветдесет и пет годишен старец, който си смени пола, се жени в бяла рокля.“ Ще нося бяла рокля само ако ти настояваш. Иначе ще избера нещо друго. Каквото и да е.

— Нещо старо, нещо ново, нещо взето назаем, нещо синьо, както са казвали едно време?

— Малка поправка, Джейк. Вече сме двайсет и първи век и ще изглежда така: „Булката стара, разрешителното ново, тялото назаем, а младоженецът — цял посинял“.

— Че съм посинял, няма лъжа, но защото трябваше да се обръсна. Излизай и ме остави да се оправя. Иди се изкъпи. Постарай се да миришеш на младоженка.

— Разбрах намека. Но ти също се изкъпи, господинчо.

— Кой го е грижа за младоженеца?

 

Следващите няколко часа бяха истинска лудница за Кънингам. Но същото можеше да се каже и за всички останали в грозната стара къща. Под старомодната мелодия на Менделсоновия марш булката приближи с колеблива стъпка ротондата. („Сестрице, «Ето я булката» винаги ми е напомняло за стъпките на котка, която се прокрадва към нещастно птиче. Пом… по… по-пом — по!“) „Юнис, дръж се сериозно!“ („Ще се държа, не се тревожи. Но ми харесва това Джон Джейкъб Джингълхаймър Смит. Сега неговото име ще е и мое!“) „Това пък откъде го знаеш? Трябва да е на осемдесетина години и да е забравено отдавна.“ („Да, само дето ти си го напяваш непрестанно в главата.“)

Тя бавно тръгна по мекия бял килим, мина под арката на банкетната зала, сега преоборудвана в църковен салон с множество цветя, свещи и дори малък орган. („Шефе, това е Кърт! Толкова се радвам, че успя да дойде. И господин Хедрик. Не ги гледай, сестрице, че ще се разкискам.“) „Не ги гледам, трябва да съм извърната към олтара.“ („Точно това ти казвах, шефе, ти се блещи напред, а аз ще зяпам наоколо. Ето я госпожа Мак — Норма, Рут на Алек и Роберто, а къде е Роузи? Ах, ето го и него, зад госпожа Мак. Дела се е издокарала убийствено!“)

Булката носеше сравнително скромна полупрозрачна синя рокля с висока яка, воал в същия цвят и ръкавици. В едната си ръка държеше букет бели камелии, напръскани в бледосиньо, за да паснат на роклята. („Сестрице? Защо в последния момент ти хрумна да си обуеш гащички? При този тоалет сигурно се виждат.“) „Не и през роклята. Не е чак толкова плътно по тялото. Пък и булката трябва да е с гащички, мила, нали я очаква «символична дефлорация».“ („Ох, ще ме скъсаш! Само не ме карай да се разсмея.“) „Юнис, ако ми развалиш сватбата, няма да ти проговоря поне три дни!“ („Обещавам, че няма, сестрице. Само не зная как ще си сдържа сълзите.“) „Ами те са и мои сълзи. Погледни го Томас колко е хубав! Няма нищо лошо да се смеем и плачем, Юнис — важното е да стискаме здраво ръката на Джейкъб. Виж, миличка, това е старомодна сватба, защото и двамата с Джейк сме на преклонна възраст.“

(„Съгласна. Но Кънингам ми изглежда малко обезпокоен. Не разбирам каква може да е причината. Шефе, стана ми смешно за гащичките, след като нареди да окачат онези две разголени картини в банкетната зала, където всички гости ще ги видят. Разясни ми това.“) „Юнис, между двете няма нищо общо. Булката според обичая трябва да е облечена, а картините са нарисувани, за да им се любуват хората! Особено след като Джо и Джиджи са тук. Това, което исках, е геният на Джо да се оцени подобаващо.“

Джо Бранка бе използвал малка порция от своя гений, за да разкраси булката. Бе започнал с чисто платно — тя току-що бе излязла от банята — и прекара дълги часове над тялото на Джоан Юнис. Както и в „Трите грации“, целта бе да се подчертае естествената красота на Юнис, да се подсили незабележимото, да я направи по-реална от самия живот. Той отказа предложението да доведат фризьор и вместо това й разреса косите така, че да бухнат (ала пак бяха по-къси от прическата на Юнис), и ги напръска с гланц, преди да завърже воала под тях.

Кумата също бе разкрасена по подобаващ начин. След като стана свидетел на чудото, сътворено от Джо Бранка с тялото на Джоан Юнис, Уини плахо попита Джоан дали е възможно да помоли господин Бранка да подобри и нейната външност? Джоан и Джиджи приеха тази идея с ентусиазъм. Джо ги изслуша, огледа внимателно госпожа Гарсия, след което заяви с типичния си лаконичен стил: „Четирийсет минути. Става?“ Резултатът подсили ефекта от червеникавата коса на Уини, подчерта почти прозрачните й вежди и дългите й мигли и освежи прекалено бялата й кожа, като съхрани естествения й вид.

Кумата бе облякла пастелнозелено наметало и прилепнал клин и носеше изящен букет от орхидеи. Тя пристъпи колебливо в залата и бавно измина разстоянието до импровизирания олтар.

Шефът на охраната О’Нийл бе последният, който влезе в залата, но остана при вратата, за да наблюдава събитието оттам. Изглеждаше сериозен и неспокоен. Голямата къща бе празна, всичките гости — към осемдесет души — се бяха събрали в залата и той бе повикал цялата си охрана. Всяка врата и прозорец бяха заключени, задействана бе нощната аларма и О’Нийл лично се бе уверил, че работата е свършена, преди да разпредели хората си между гостите. Но той не се доверяваше на машинките и се уповаваше само на малцина от помощниците си, затова не си позволи да се отпусне дори за миг.

 

Булката приближи отсрещния край. Джейк Соломон вече я очакваше там, а до него стоеше Алек Трейн. На пътеката се бяха подредили преподобният Хюго Уайт и съдията Маккамбъл, и двамата абсолютно сериозни. Малчо носеше черно сако, бяла риза и тясна вратовръзка и държеше Библията; съдията бе със съдийската си тога.

(„Шефе, нали Джейк е много хубав? Но какви са тези странни одежди?“) „Това е фрак, миличка.“ („Да не го е измъкнал от музея?“) „Нищо чудно. Навярно за последен път е обличал нещо подобно преди трийсет-четирийсет години. Сигурно го е взел под наем.“ („За Алек е сигурно, че сакото му е от чужд гръб. Но погледни само отец Хюго — какво величие излъчва! Ето така трябва да го нарисува Джо.“) „Добра идея, Юнис. Трябва да я внушим на Джиджи, а тя ще свърши останалото. Само как ще убедим Хюго, че няма нищо грешно да се позира? Ето че се започна, миличка. Дръж ми ръката и повтаряй: Ом мани падме хум.“

Джоан Юнис спря пред съдията и проповедника. Уинифред пое букета и отстъпи назад. Алек Трейн застана зад Джоан и се изравни с Уинифред. Музиката утихна. Хюго вдигна очи и произнесе с тих равен глас:

— Да се помолим.

(„Ом мани падме хум. Как си, сестрице?“) „Добре съм, не се тревожи. Ом мани падме хум.“

 

Когато Хюго каза „Амин“, Джо Бранка застана отстрани и направи първата си снимка. След това започна да се движи сред гостите с ловкостта на фокусник, без да пречи на никого. И въпреки това не пропусна нито един важен момент.

Хюго отвори Библията, но не погледна вътре.

— Днес ще четем от Псалтира, където се казва:

Господ е пастир Мой, от нищо не ще се нуждая,

Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води,

подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.

Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото…

Той затвори Библията.

— Братя и сестри, Господ видял, че Адам е самотен в Райската градина, и Си казал, че не е добре човекът да живее сам. Затова Той създал Ева, която да живее с Адам. И казал на Адам, сине Мой, грижи се за тази жена, чуваш ли? Отнасяй се с нея добре, също както аз се отнасях с теб. Защото ще те гледам всяка минута и всяка секунда. Обичай я, пази я и тогава не ще ти остане време да вършиш злини, а тя ще бъде твоя утеха в дните, що са ти отредени. — Той се обърна към Соломон. — Яков Моше, обещаваш ли да го сториш?

— Обещавам!

Преподобният погледна булката.

— И Господ рекъл на Ева, дъще Моя, ти ще готвиш на този човек и ще го переш, и ще го дариш с челяд, и няма да миткаш, когато трябва да си у дома, а ще го обичаш дори когато е изморен и в лошо настроение, защото мъжете са такива и ти трябва да приемаш доброто с лошото — чу ли Ме, Ево? Джоан Юнис, обещаваш ли да го сториш?

— Да, отче Хюго.

— Съдия…

— Яков Моше, съществува ли някаква забрана, повелявана от вашите закони и обичаи, да се ожениш за тази жена?

— Не, господин съдия.

— Джоан Юнис, има ли някаква причина в закона, или в сърцето ти, която да не ти дава да вземеш този мъж за съпруг?

— Няма такава, ваша чест.

Гласът на Маккамбъл набра сила.

— Ако някой от присъстващите знае причина, която би ми попречила да свържа тези двама в свещен съюз, нека да заговори, или да замълчи завинаги… Яков Моше, обещаваш ли да я обичаш, почиташ и уважаваш?

— Обещавам.

— Джоан Юнис, а ти ще обичаш, почиташ и уважаваш ли този мъж?

— Ще го обичам, почитам и ще му се подчинявам. — („А? Шефе, ти си истински демон. Нямаш никакво намерение да му се подчиняваш.“)

Соломон вдигна ръка и се провикна:

— Чакайте малко! Съдия, тя смени думите. Не съм го очаквал и не бих й позволил да…

— Тишина. Джейк, замълчи веднага, не говорех на теб. Джоан Юнис, това ли бе, което искаше да обещаеш?

— Да, ваша чест. — „Юнис, не се забърквай в това. Зная какво правя.“

— Искам да те предупредя, че подобно обещание няма никаква правна обвързаност според щатските закони, но въпреки това не забравяй обстоятелствата, при които го даваш.

— Зная, ваша чест. — („Шефе, да не ти е изхвръкнала чивията?“) „Напълно възможно. Но всичко ще е наред, мила. Джейк ще издава точно тези заповеди, които бихме изпълнявали с най-голямо удоволствие. Не беше ли така и досега?“ („Да, но малко ме изплаши. Я си представи, че ни заповяда да си държим краката стиснати? Никога не ме е бивало в това.“) „Няма да го направи. Вместо това ще си позволи величествено да се присмива на дребните ни прищевки — само защото му обещахме винаги да му се подчиняваме. Успокой се, миличка, това е точно начинът, по който Агнес ми дърпаше конците… а аз въобще не приличах на Джейк.“

— Нека чуя отново високо и ясно какво му обещаваш.

— Аз, Джоан Юнис, в ясно съзнание, обещавам да обичам и почитам Яков Моше и да му се подчинявам и ще го направя дори ако още сега се откаже от женитбата и си тръгне. Не е необходимо да се жени за мен. Мога да съм щастлива и така…

— Достатъчно, Джоан Юнис. Преподобни, тази работа излезе извън моите пълномощия. Ще я приключа по официалния начин и оставям другото на теб.

— Добре, съдия. Но те не се нуждаят от повече молитви, защото виждам, че са готови.

— Надявам се да си прав. Джейк, чу какво каза тази малка твърдоглава дама. Готов ли си да я вземеш въпреки това?

— Да.

— Яков Моше, вземаш ли Джоан Юнис за своя законна съпруга?

— Да!

— Джоан Юнис, вземаш ли Яков Моше за твой законен съпруг?

— Да.

— Хъм, къде са пръстените? Алек? Джейк, хвани й ръката. Така. С този пръстен ви венчая, а с властта, която ми е дадена, ви обявявам за съпруг и съпруга.

Целуни я, Джейк. Твой ред е, преподобни. — „Видя ли, че успяхме, миличка! Вече е наш. Или ние сме негови. Все същото, нали?“

— А сега да се помолим!