Джон Кехоу
Подсъзнанието може всичко (17) (Техники за овладяване поразителната сила на мисълта)

16
Излекувайте себе си

Умът е велик лечител.

Хипократ

Може ли умът да определя здравословното състояние на човек? „Това, което става в ума на пациента, често е ключът към това дали той ще оздравее“ — казва доктор Карл Саймънтън. Той е международно признат лекар и директор на раковия център „Саймънтън“ в Пасифик Палисейдс, Калифорния. Доктор Саймънтън разказва с ентусиазъм за резултатите, които е постигнал при лечението, използвайки методите на визуализацията.

Ние смятаме, че хората едва сега започват да осъзнават колко взаимно свързани са умът и тялото. Сега вече знаем, че ходът на болестта може да бъде променен. Ние сме убедени, че същите пътища, по които се предава негативното, например раковите образувания, могат да бъдат използвани и за предаване на позитивното, което в края на краищата да доведе до оздравяването на човека. Ние говорим за коренни промени в начина, по който хората гледат на болестите и за това как те сами да се излекуват.

Доктор Саймънтън и колегите му не говорят празни приказки, свидетелство за това е броят на излекуваните от рак в неговата клиника, който е много над средното ниво. Той пътува из страната и учи и други лекари как да постигат такива резултати.

През последните двадесет години аз съм изнесъл семинари за овладяване силата на мисълта пред повече от 100 000 човека и съм видял невероятни резултати, хора стават това, което поискат — от мултимилионери до победители в големи спортни състезания. Това са потресаващи факти, но най-голямо удовлетворение получавах, когато виждах стотици хора, излекували се от болестите си благодарение на техниките, които им преподавах. Позволете ми да ви представя Мартин Брофман. Той ще ви разкаже своята история:

На 34 години се озовах в болница и лекарите ми казаха, че имам тумор, обхванал гръбначния ми мозък. Беше злокачествен и диагностициран като навлязъл в неизлечим стадий. Казаха ми, че ми остават от два месеца до една година живот. След няколко седмици на пълно отчаяние реших да опитам да си помогна сам.

Започнах да медитирам два пъти на ден по 15 минути. На въображаем екран, в ума си, изобразявах своето тяло и рака. Всеки път, когато „виждах“ тумора, си го представях по-малък от предишния път. Все пак всичко се извършваше в ума ми. Можех да си го представям, както си искам. Мислено виждах как раковите клетки се разпръскват под действието на имунната ми система и си казвах, че ги изхвърлям от тялото си всеки път, когато ходех до тоалетната. Щом дочуех някакъв вътрешен глас, нашепващ ми, че състоянието ми не се подобрява, аз го усмирявах, настоявайки, че в действителност се оправям. Медитирайки, си повтарях непрекъснато: „Всеки ден, във всяко едно отношение аз ставам все по-добре и по-добре“, докато не си повярвах.

Освен заниманията с медитация, реших да подкрепя усещанията си за подобрение на състоянието ми и по други начини. Когато в тялото ми възникнеха странни усещания или болка, аз вече не се плашех от мисълта, че това е ракът, който расте и ме приближава към смъртта, а си казвах, че това е „енергия“, която действа върху рака, свива го, прави го все по-малък и по-малък и ме кара да се чувствам все по-добре. След това вече очаквах с нетърпение тези усещания, от които преди така се боях.

Постоянно, всеки ден аз си напомнях за начините, по които състоянието ми се подобрява. Внушавах си, че храната, която ям, е изпълнена с енергия, постепенно възвръщаща ми здравето. Напомнях си за хората, които ме обичат и утвърждавах, че тази любов също е енергия, която може да бъде използвана и да ускори процеса на оздравяване.

Нямаше как да знам дали всички тези техники действаха или не, но реших, че ако се чувствам по-добре, значи сигурно са ефикасни. А всеки ден, точно както си внушавах, подвижността и енергичността ми нарастваха.

Минаха два месеца от момента, когато започнах да препрограмирам съзнанието си и дойде време да отида на преглед при лекаря си.

Лекарят остана изумен. От рака нямаше и следа. Топ просто не можа да повярва. Реакцията му беше точно каквато я бях визуализирал. Аз тръгнах към къщи да съобщя чудесната новина на жена си и по целия път се усмихвах.

И имайте предвид, че това далеч не е изолиран случай. Съществуват безброй примери за възстановяване на здравето след прилагане на подобни методи.

Спомням си как веднъж казах това на група студенти и една жена стана и сподели следното:

Още от малка си повтарям: „Аз съм човек, който никога не настива“. Винаги съм си казвала това и знаете ли какво? Никога не настивам.

В мига, в който тя спря да говори, се надигна добре облечен мъж на около петдесет години. „Това е много интересно — каза той, — знаете ли, че откакто се помня все си повтарям, че на година мога да понеса една-две простуди. Винаги съм си казвал това и знаете ли какво? Всяка година се простудявам един или два пъти.“ Ние се засмяхме, но и усвоихме важен урок.

През 1981 г. американският президент Роналд Рейгън беше прострелян в белия дроб от наемен убиец. Раната беше сериозна, особено за човек на седемдесетгодишна възраст, но аз разбрах, че той ще се оправи, след като прочетох статията на журналист, интервюирал президента на болничното му легло. Рейгън беше казал: „Не се тревожете за мен. Аз съм човек, който винаги оздравява бързо.“ Какво изцеляващо убеждение! Колко могъщо. Помните ли колко бързо се върна той на работа? В рамките на няколко дни!

А сега позволете да ви задам няколко въпроса. Какво мислите за себе си? Можете ли да се отнесете към типа хора, които твърдят: „Ако има грип, аз със сигурност ще го хвана“? Живеете ли в очакване, че ще хванете простуда, грип или някаква друга зараза, или вярвате, че сте от типа хора, които никога не се разболяват? Това, което вярвате, че ще се случи, оказва огромно влияние върху онова, което наистина се случва.

Серия експерименти, описани от Джером Франк, специалист по плацебо ефекта, прекрасно демонстрират как това, в което вярвате, влияе върху онова, което ви се случва. При експериментите на Франк на пациентите била давана една от три различни субстанции: много слабо обезболяващо, безвредно, но неефективно плацебо и голяма доза морфин.

Две трети от пациентите, които получили безполезното плацебо, но били уверени, че получават морфин, казали, че болките им са изчезнали.

Повече от половината пациенти, на които дали морфин, но им било казано, че взимат слабо обезболяващо средство, съобщили, че все още имат болки.

А когато на пациентите дали плацебо с информацията, че „лекарството“ е предизвиквало главоболие при предишни експерименти, то три четвърти от пациентите се оплакали от главоболие!

Това, което пациентите са повярвали, че се случва, се оказало по-важно от онова, което всъщност се е случило. Експертите по медицина отдавна са признали плацебо ефекта, но този експеримент отишъл още по-далеч, показвайки много интересни резултати. Той бил проведен вече и без знанието на лекарите, те също били заблудени и последиците били просто изумителни. Когато лекарите давали плацебо, мислейки, че това е морфин, неговият ефект върху пациентите нараствал. След това експериментът бил изменен. Когато лекарите мислели, че предписват плацебо вместо морфин, действието на морфина отслабвало. Очевидно убедеността на лекарите повлияла на резултатите по същия начин, както и убедеността на самите пациенти. Но как е възможно това? Как мислите на лекарите могат да влияят върху пациентите? Не е ли по-важно какво мисли болният? А може би някак подсъзнателно лекарят предава на пациента своите очаквания за това как ще подейства лекарството? Ако е вярно, това е нещо, което трябва да си спомните, когато се наложи да се грижите за болен приятел или близък. Нашето отношение може да лекува и нас самите, и околните.

Организмът е самоизцеляващ се механизъм

Нашето тяло е чудотворен самоизцеляващ се механизъм, който е призван да следи всичко, което се случва с нас. Когато се порежете, бели кръвни телца незабавно се устремяват към порязаното място, за да предотвратят инфекцията, докато тромбоцитите съсирват кръвта и запечатват разреза. Всичко това става автоматично, без да се налага вие да правите каквото и да било. Вашият организъм знае точно как да се възстанови сам.

Когато ядете, вашият организъм извлича от храната хранителните вещества и ги разпределя във вид на енергия към различните си части, където те са необходими. Всичко излишно се изхвърля и отново процесът е автоматичен. Не е необходимо да мислите за това или да давате насоки. Ако си счупите ръката, вие отивате на лекар и той я излекува, вярно е, нали? Не, не е вярно. Нито един лекар досега не е излекувал пациент със счупена ръка. Лекарят може да намести костите и да гипсира ръката, ако е необходимо, но единствено вашият организъм е в състояние да излекува счупените кости.

Напомняйте си често, че организмът ви се лекува по естествен начин и сам се възстановява. Мислете за здраве и сила и ще ги имате. Утвърждавайте пред себе си: „Моят организъм е самоизцеляващ се механизъм“.

Двуминутен здравословен тоник

Всеки ден прекарвайте по няколко минути, къпейки се в мисли за здраве и сила. Изпращайте тези мисли към кръвоносната си система, тъканите, клетките. Представете си енергията, преминаваща през вас. Почувствайте тялото си като чудотворен изцеляващ механизъм. Това упражнение действа като ободряващ, здравословен тоник и ще ви отнеме само две минути от деня.

Вашето отношение променя нещата

Първата реакция на човека, когато научи, че има някакво заболяване, е да изпадне в паника. Разумът се парализира от страх и колкото по-сериозна е болестта, толкова по-голям е и страхът. Проблемът е в това, че виждаме болестта си като чужд обект или „предмет“, а не като процес. Уолъс Елербрук, бивш хирург, а сега психиатър, красноречиво казва:

Назовавайки болестите, ние лекарите сме склонни да използваме съществителни имена (епилепсия, шарка, рак, тумор), откъдето следва, че ги приемаме като предмети (тоест непроменливи). Ако вземете някое от тези съществителни и направите от него глагол, то ще получите примерно следното: „Госпожо Джоунс, вашият малчуган «шаркува»“ или „Госпожо Бейкър, вие изглежда «туморувате»“. По този начин съзнанието и на лекаря, и на пациента се отваря за възприемане на болестта като процес, с начало и край.

Определено подходът на д-р Елербрук е един по-правилен начин, по който да гледаме на болестите.

Доктор Кенет Пелетиер от Медицинския факултет на Станфордския университет изтъква, че организмът не може да долови разликата между „истинска“ опасност и предчувствието за нея. Нашите тревоги и негативни очаквания се тълкуват като реални болести, защото организмът чувства, че сме изложени на опасност, нищо че тя е въображаема. С други думи, хората, които се страхуват от болести, е наистина по-вероятно да се разболеят, тъй като организмът усеща влиянието на самия страх.

Този феномен дълго време е наблюдаван в областта на зачеването. При един бостънски проект например, било установено, че 60% от жените, които са забременели скоро след загуба на дете в резултат от синдрома на внезапната детска смърт или още наричан „смърт в люлката“, помятат. Докладът призовавал жените, които са загубили дете, „да изчакат, докато организмът престане да усеща толкова силно скръбта“. А колко пъти сте слушали за бездетни двойки, които много години правят опити да си имат дете, докато накрая се отказват и си осиновят? А след това не минават и месеци, и жената забременява. Това се случва веднага щом изчезне напрежението, пораждано от мисълта за невъзможността да имат деца.

Смехът и радостта могат да се лекуват

Не е тайна, че депресираните хора много по-лесно се разболяват, отколкото щастливите и безгрижните. Изследванията показват, че напрегнатите умствени състояния като алчност, безпокойство, тревога, страх могат да възпрепятстват функционирането на имунната система. За борба с това в няколко водещи болници били устроени „стаи на смеха“, пълни с весели книги, музика, анимации и филми, на които пациентите да се наслаждават.

Скорошно медицинско изследване в областта на хумора и здравето показало, че смехът освобождава два вида важни хормони от мозъка — енкефапин и ендорфин, които спомагат за премахване на болката, напрежението и депресията. „И в художествената, и в научната литература често се срещат разкази за хора, които са се излекували или поне са облекчили своето състояние с помощта на смеха и хумора“ — казва Шърли Роутлиф, терапевт от Хамилтън, Онтарио. Днес дори привържениците на традиционната медицина използват тези открития.

Всеки човек е различен

Доктор Патрисия Норис от фондация Карл Менинзер, която учи своите пациенти да използват силата на мисълта за борба с болестите, разказва историята на едно деветгодишно момче, което се излекувало от злокачествен тумор с помощта на визуализация тип „Междузвездни войни“.

Гарет Потър се намираше в последен стадий на болестта — оставаха му само около шест месеца живот. Имаше вирулентен, злокачествен тумор. Лечението с облъчване не даде никакъв резултат. Хирургичната намеса беше невъзможна заради местоположението на тумора. Ако паднеше, момчето дори не можеше да се изправи само.

Той започна да си представя своята имунна система като силна и могъща. Използвал визуализация от филма „Междузвездни войни“ — мозъкът му бил слънчевата система, а туморът — зъл нашественик. Себе си той си представял като предводител на боен звезден ескадрон, който се сражавал с рака и побеждавал.

Гарет използваше тази техника в продължение на двадесет минути всяка нощ. Отначало неговото състояние се влоши, после постепенно започна да се подобрява. След пет месеца беше направена томограма на мозъка. Туморът беше изчезнал.

След като се стигна до заключението, че лечението с облъчване не помага, беше използван само методът на визуализация.

Всеки човек е различен. Техниката, която е проработила при Гарет Потър, може да не е подходяща за всички. Понякога е нужен по-мек подход към болестта.

Доктор Дейвид Бреслър, директор на отдел по обезболяване в Лос Анджелис, описва техника, използвана от него, за да помогне на пациент. „Човекът имаше страшни болки. Опитахме всичко, за което се сетихме. Накрая се реших да използвам направлявано създаване на образи.“ Казвайки на мъжа да се настани удобно на един стол, доктор Бреслър го помолил да изобрази болката си възможно най-точно. Скоро пациентът казал, че може да „види“ огромно, свирепо куче, захапало гръбначния му стълб. След това пациентът трябвало да си представи, че се сприятелява с кучето, че говори с него. Като направил това, пациентът почувствал, че болката утихва, след няколко сеанса изчезнала напълно. Както и мнозина други, той си върнал здравето едва след като престанал да воюва с болестта.

Спортистът Кевин О’Нийл успял да спаси своята кариера, като използвал силата на мисълта си. След сериозен инцидент по време на колоездене едната му ръка била лошо счупена и това подронило неговата увереност в себе си. Това се случило седмица преди важно състезание по триатлон, но О’Нийл започнал да си представя как влиза в тялото си и собственоръчно сглобява счупените си кости. В резултат на тази визуализация, костите сраснали два пъти по-бързо от очакваното и той бил в състояние да вземе участие в състезанието.

Такива истории могат да бъдат разказвани до безкрай.

Доктор Пол Рение от Ванкувър, Британска Колумбия, обобщава всичко много добре: „Умът е неоползотворен ресурс, който тепърва предстои да бъде напълно изучен. Именно той трябва да стане предмет на щателно изследване“. А друг голям авторитет и лауреат на Нобелова награда, Джошуа Ледърбърг, нарича изследването на тази област „най-важната крачка в съвременната медицина.“

Нашето здраве е в наши ръце. Ние сме длъжни да играем активна роля при опазване на здравето си и при лечение на организма. Разболявайки се, не трябва пасивно да даваме път на болестта, а да поемаме отговорността за своето изцеление. В крайна сметка, както доктор Алберт Швайцер винаги е казвал, „истинският доктор е вътре в нас.“