Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Running Man, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 149 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
moosehead (2013)

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

Издание:

Стивън Кинг. Бягащият човек

Издателска къща „Сибия“, София, 1992

Американска

Редактор: Камелия Янакиева

Превод от английски: Георги Генчев

Технически редактор: Николай Зарков

Коректор: Елисавета Павлова

Дадена за набор — март 1992 г. Излязла от печат — юни 1992 г.

Издателски коли 23. Печатни коли 14.5. Формат 70/100/32. Цена 15 лв.

Предпечатна подготовка: Лазар Бонев, Нели Ковачева, Нина Кирчева

Печат: „Полипринт“ — Враца

ISBN 954–8028–16–6

Издателска къща „Сибия“, София, жк „Младост-4“, бл. 468, вх. Б

 

© Stephen King. The Running Man

© Signet trademark reg. US PAT. OFF. and Foreign countries

Registered trademark — marca registrada

Hecho en Chicago, USA

Signet classic, Mentor, Onyx, Plume, Meridian and Nal Books are published by

New American Library, 16633 Broadway, New York 10019

First Signet (Omnibus) Printing, November 1986

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
  3. — Добавяне
  4. — Корекция на правописни и граматически грешки

Статия

По-долу е показана статията за Бягащият човек от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Бягащият човек
The Running Man
АвторРичард Бакман (Стивън Кинг)
Първо издание1982 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрфантастика, ужаси
Видроман
ПредходнаПътна мрежа
СледващаПроклятието
НачалоShe was squinting at the thermometer in the white light coming through the window.

Бягащият човек (на английски: The Running Man) е роман на Стивън Кинг от 1982 г. През 1987 е направена и екранизация, с участието на Арнолд Шварценегер в главната роля.

Сюжет

Действието се развива в близкото бъдеще, когато в света властва анархия и глад, а огромна развлекателна компания примамва хората да участват в игри, в които рискуват живота си и които се предават по телевизията. Бен Ричардс – главният герой на романа, участва в такава игра, за да спечели пари за лекарства за болната си дъщеря. Играта се казва „Бягащият човек“ и единствената цел на главния герой в нея е да остане жив.

Край на разкриващата сюжета част.

… междинно отчитане — минус 004…

 

От радиото разтревожено се обадиха:

— Си-едно-девет-осем-четири, обадете се. Много ниско летите. Обадете се.

— Да го духаш — прошепна Ричърдс.

Започна да пълзи напред. Нагоре-надолу вървяха педалите.

Напред-назад се поклащаха щурвалите. Нов взрив от болка го накара отново да изкрещи. Част от червата му се беше закачила под брадичката на Холоуей. Запълзя обратно. Освободи се. Запълзя отново. Ръцете му омекнаха и за момент остана с нос, забит в дебелия мек килим. После пак тръгна.

Сядането в креслото на Холоуей беше изкачването на Еверест.

 

 

… междинно отчитане — минус 003…

 

Ето го. Огромен, правоъгълен и извисяващ се в нощта. Черният му силует властваше над всичко. Луната го превръщаше в алабастър.

Съвсем леко бутна щурвала. Подът потъна наляво. Ричърдс едва се задържа на седалката. Дръпна щурвала обратно и подът потъна надясно. Хоризонтът диво се люлееше.

Сега педалите. Да. Така е по-добре.

Бутна предпазливо щурвала. Една стрелка на таблото пред очите му мигновено се премести от 650 на 500. Върна щурвала в предишното положение. Вече виждаше много зле. Едното му око беше почти ослепяло. Странно, че си отиваха едно по едно.

Отново бутна щурвала. Стори му се, че самолетът изведнъж загуби теглото си. Стрелката се плъзна към 500, към 350, към 250.

— Си-едно-девет-осем-четири — сега в гласа имаше паника. — Какво става? Обадете се.

— Кажи, момко — изграчи Ричърдс. — Бау! Бау!

 

 

… междинно отчитане — минус 002…

 

Големият самолет плуваше в нощта като ледена отломка, а под него Кооп сити приличаше на гигантска смачкана картонена кутия.

Приближаваше. Приближаваше към небостъргача на Игрите.

 

 

… междинно отчитане — минус 001…

 

Самолетът прелетя над Канала, сякаш направляван от Божията ръка, огромен, ревящ. Един наркоман вдигна поглед и помисли, че има халюцинации, последно видение от дрогата, дошло да го прибере от този свят, вероятно да го отведе в рая на „Дженеръл Атомикс“, където храната е безплатна и никой не работи.

Хората чуваха рева на двигателите, излизаха от вратите и извръщаха към небето лица като бледи пламъци. Стъклените витрини звънтяха и се чупеха. Едно ченге изпусна палката си и хвана с ръце главата си, крещеше и не можеше да се чуе.

Самолетът продължаваше да пада и сега се движеше над покривите като сребрист прилеп. Краят на едното му крило мина на четири метра от стената на небостъргача „Гламър“.

В цял Хардинг екраните на Безплатната телевизия побеляха от смущенията в ефира и хората ги гледаха тъпо, ужасено и невярващо.

Грохотът изпълни света.

Килиън вдигна очи от бюрото и погледна към прозореца, който заемаше цялата стена на стаята. Изгледа към града, от Южните квартали до крестънт, го нямаше. Приближаващият се „Локхийд Тритар“ заемаше целия прозорец. Светлините му блестяха и само за един миг, един кратък миг на пълна изненада, неверие и ужас Килиън видя втренчения в него Ричърдс. Лицето му беше в кръв, черните му очи горяха като очите на демон.

Ричърдс се усмихваше.

— Господи… — каза Килиън.

Не му стигна времето за повече.

 

 

… междинно отчитане — минус 000…

 

Леко наклонен настрани, самолетът се заби в седемдесетия етаж на Сградата на игрите. Една четвърт от резервоарите му беше все още пълна. Връхлетя със скорост малко над петстотин мили в час.

Експлозията беше ужасна. Освети нощното небе като гняв Божи и огнен дъжд се изсипа над кварталите.

Край
Читателите на „Бягащият човек“ са прочели и: