Серия
Тъмната кула (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Waste Lands, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 69 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (4 април 2007 г.)

Издание:

Стивън Кинг

Тъмната кула III

Пустош

 

Роман

 

Превод: от англ.: Милко Стоименов, Весела Прошкова, Юлия Чернева

 

Stephen King

The Dark Tower II: The Waste Lands

Copyright © 1991 by Stephen King

Illustrations © 1991 by Ned Dameron

 

© ИК „Плеяда“, 1998

© Милко Стоименов, преводач, 1998

© Весела Прошкова, преводач, 1998

© Юлия Чернева, преводач, 1998

© Димитър Стоянов — Димо, дизайн на корицата, 1998

 

Редактор: Весела Прошкова

Коректор: Лилия Анастасова

 

Издателска къща „Плеяда“, София, 1998

Полипринт, Враца

 

Цена: 5500 лв.


Резюме

„Пустош“ е третият том от една по-дълга история, вдъхновена и до известна степен свързана с епическата поема на Робърт Браунинг „Чайлд Роланд“.

В първата част „Стрелецът“ се разказва как Роланд, последният стрелец в един „променен“ свят, преследва и най-сетне настига човека в черно — магьосник на име Уолтър, който се е представил за приятел на Роландовия баща още от времето преди разпадането на Средния свят. Но залавянето на този получовек-полумагьосник е не крайната цел на Роланд, а просто важна стъпка по пътя към Тъмната кула, която се намира на пресечната точка на всички времена.

Кой всъщност е Роланд? Какъв е бил светът, преди да се промени? Какво представлява Кулата и защо той иска да достигне до нея? Имаме единствено откъслечни отговори. Роланд очевидно е някакъв рицар — от онези, на чиито плещи се е държал светът, който според думите на Стрелеца е „изпълнен с любов и светлина“. Но дали този свят наистина е бил такъв? Въпросът е спорен.

Знаем, че Роланд твърде рано е преминал първото изпитание по мъжество, след като е открил, че майка му е любовница на Мартин, магьосник много по-велик от Уолтър; знаем, че Мартин е нагласил всичко така, че момчето да открие тайната връзка на майка си, очаквайки то да се провали в изпитанието и да бъде изпратено „на запад“ в пустошта; знаем, че Роланд е издържал изпитанието и е разбил на пух и прах плановете на Мартин.

Освен това знаем, че между света на Роланд и нашия свят съществува необикновена, но изконна връзка, и че понякога е възможно да се преминава от единия в другия свят.

На една изоставена крайпътна станция в пустинята Роланд среща момче на име Джейк, което е умряло в нашия свят — загинало е, когато са го блъснали под колелата на автомобил. В мига на смъртта на Джейк Чеймбърс над него се е надвесил мъж в черно — Уолтър — а после момчето се е събудило в света на Роланд.

Преди да настигнат човека в черно, Джейк умира отново…този път заради Стрелеца, който, изправен пред втория най-ужасяващ избор в живота си, избира да пожертва символичния си син. Когато трябва да избира между Кулата и момчето, Роланд избира кулата. Последните думи на Джейк, преди да полети в пропастта, са: „Върви тогава — има и други светове, освен този.“

Последната среща на Роланд и Уолтър е на един хълм, осеян с кости. Мъжът в черно предсказва на Стрелеца бъдещето с карти таро. Роланд трябва да обърне специално внимание на три много странни карти — Затворникът, Господарката на сенките и Смъртта („но не за теб, Стрелецо“).

Повествованието във втория том, озаглавен „Трите карти“, започва на брега на Западното море, малко след срещата на Роланд с Уолтър. Изтощеният Стрелец се събужда посред нощ и открива, че покачващият се прилив е донесъл кръвожадни чудовища, подобни на омари. Докато изпълзи далеч от тях, те отхапват два пръста от дясната ръка на Роланд. Освен това отровата им се е вляла в кръвта му и когато отново потегля на север по брега на Западно море, той се разболява.

По пътя си открива три врати, през които може да минава само той. Всяка от тях води в съвременния свят; всъщност в града, където живее Джейк. Стрелецът се озовава в Ню Йорк през различни периоди от време, опитвайки се да спаси живота си и да открие трима души, които ще го придружават по пътя му към Кулата.

Еди Дийн е Затворникът — наркоман от Ню Йорк, живеещ в края на осемдесетте години. Роланд минава през вратата и прониква в съзнанието му в мига, когато самолетът на Еди — който е куриер на наркобос на име Енрико Балазар — се приземява на летище „Кенеди“. По време на съвместните им увлекателни приключения Роланд успява да намери пеницилин и да пренесе Еди Дийн в своя свят. Младият наркоман се озовава в свят, където няма наркотици, нито любимите му сандвичи с пиле, и се чувства нещастен.

Втората врата отвежда Стрелеца при Господарката на сенките — всъщност две жени в едно тяло. Този път той попада в Ню Йорк в началото на шестдесетте години и се сблъсква с млада защитничка на гражданските права на име Одета Холмс, прикована в инвалидна количка. В Одета се крие хитрата и изпълнена с омраза Дета Уокър. Последствията от появяването на тази шизофреничка са фатални за Стрелеца и Еди. Одета смята, че случващото се е сън или фантазия, а Дета — която е по-зла и по-умна, се зарича да убие Роланд и младежа, които смята за белокожи дяволи.

Джак Морт — серийният убиец, който дебне зад третата врата (сега Роланд попада в средата на седемдесетте години) — е Смъртта. Морт на два пъти причинява огромни промени в живота на Одета/Дета, макар двете да не подозират това. Морт, чийто modus operandi е или да блъска жертвите си под различни транспортни средства, или да хвърля върху тях тежки предмети, на два пъти се намесва в живота на Одета по време на своята налудничава (но успешна) кариера. В детството й е пуснал тухла върху главата й, вследствие на което момиченцето е изпаднало в кома и така се е появила двойничката Дета Уокър. Години по-късно, през 1959, Морт отново среша Одета и този път я блъска под мотрисата на метрото в Гринидж Вилидж. Тя отново оцелява, но цената, която трябва да заплати, е огромна — колелата на мотрисата отрязват краката й до коленете. Благодарение на усилията на млад самоотвержен лекар (а може би и на отвратителната, но силна духом Дета Уокър) животът й е спасен… или поне така изглежда. Според Роланд тези връзки съвсем не са съвпадение, а предполагат много по-могъща сила; той вярва, че титаничните сили, които обгръщат Тъмната кула, отново започват да се събират.

Стрелецът разбира, че Морт може би е ключът към още една тайна, която е в основата на друг парадокс. Защото в мига, когато Роланд прониква в нашия свят, Морт е избрал не друга жертва, а самия Джейк — момчето, което Стрелецът среща в крайпътната станция. Роланд никога не е имал причина да се усъмни в начина, по който Джейк умира в нашия свят, нито пък в самоличността на убиеца — Уолтър, разбира се. В мига на смъртта си момчето забелязва Уолтър в насъбралата се тълпа, преоблечен като свещеник, и Роланд не се е съмнявал в описанието на очевидците.

Не се съмнява и сега — Уолтър е бил там, о да, разбира се, че е присъствал. Но ако не друг, а Джак Морт е блъснал момчето под колелата на задаващия се кадилак? Възможно ли е подобно нещо? Ако съществува такава възможност, то къде се намира Джейк сега? Дали е мъртъв? Може би е изгубен във времето? И ако Джейк Чеймбърс си е все още жив и здрав в своя свят, как така Роланд още го помни?

Въпреки объркването и може би опасното развитие на събитията, изпитанието с вратите — и събирането на тримата спътници — завършва успешно за Роланд. Еди Дийн приема да заживее в света на Роланд, защото се влюбва в Господарката на сенките. Дета Уокър и Одета Холмс се сливат в една личност, която съчетава черти от характерите на Дета и Одета, като всяка е принудена от Стрелеца да признае съществуването на другата. Те се превръщат в нова, трета жена — Сузана. Дийн.

Джак Морт загива в същото метро — под колелата на същата мотриса, която преди петнадесет-шестнадесет години оставя Одета без крака. Смъртта му не е голяма загуба за човечеството.

И за пръв път от неизброими години насам Роланд от Гилеад вече не е сам в експедицията към Тъмната кула. Кътбърт и Алан, изгубените му събратя от далечното минало, са заменени от Еди и Сузана… но в известен смисъл Роланд се оказва опасен за своите приятели. Дори много опасен.

„Пустош“ продължава разказа за тримата странници в Средния свят няколко месеца след откриването на третата врата. Вече са се отдалечили от Западното море. Почивката вече е към края си и трябва да започнат обучението си. Сузана се учи да стреля… Еди да дялка… а Стрелецът се учи да живее с мисълта, че постепенно започва да губи разума си.

Камарата изпотрошени идоли, дето слънцето прежуря.

И мъртвото дърво подслон не дава, щурецът не дава утеха,

сухият камък — шум на вода. Само

една сянка има под тази скала

(ела под сянката на тази червена скала)

и аз ще ти покажа нещо различно

и от твоята сянка, която сутрин върви след теб,

и от твоята сянка, която вечер те пресреща.

Ще ти покажа страха в шепа прах.

Томас Стърн Елиът — „Пустата земя“[1]

Когато някой трън бодлив

над себеподобните си дръзне да се извиси,

то главата му отсича се веднага:

приведените му събратя са ревниви, не прощават.

Кой е накъсал тъй жестоко

листата изсъхнали, които зелени нивга няма да бъдат?

Навярно варварин в земята ги е стъпкал,

завинаги животът крехък е изтръгнал.

Робърт Браунинг — „Чайлд Роланд“

— Каква е тази река? — равнодушно попита Милисент.

— Това е само ручейче… или поток.

— Наричат го Пустош.

— Така ли?

— Да — обади се Уинифред. — Точно така.

Робърт Айкман — „Неразделни“

Бележки

[1] Преводът на „Пустата земя“ е на Георги Рупчев