Включено в книгата
Оригинално заглавие
Capture My Heart, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 42 гласа)

Девета глава

Облечен с бяла джелаба, широки панталони и златен колан, които му стояха много добре, Малик крачеше из своите стаи, изгарящ от нетърпение в очакване на нощта. Отиде до аркообразно извития прозорец, за да погледа двора, докато чакаше Катрин. Застана там и се захласна в малките изкуствени езерца и феерията от цветове, а Лайла отново се прокрадна в мислите му. Малик си спомни за своята жена с нежна обич. Сети се как обичаше да стои край езерцето в двора, а също така и каква неизмерима болка беше изпитал при нейната загуба. Беше се заклел, че никога вече няма да обича. Взе три други жени за съпруги, за да задоволява своите биологични нужди, но никога не бе изпитвал истински чувства към някоя от тях.

Англичанката се бе появила в неговия живот и изведнъж Малик изпита усещането, че сякаш дълги години е спал и сега се събужда. Предвкусваше удоволствието от предстоящата вечер и едва се сдържаше на едно място в очакване на Катрин. Те дълго щяха да запазят спомена от тази нощ в своите сърца.

— Владетелю Малик? — прекъсна приятните му мисли Али, един от неговите слуги, застанал на вратата.

Повдигна очи към мъжа.

— Жената е тук — съобщи му Али.

— Тогава я доведи при мен и започвайте да сервирате.

Малик се отдръпна от прозореца и зачака Катрин да влезе. Гледаше неспокойно към преддверието и чу едва доловими стъпки. След това тя се появи пред него…

Малик се загледа с възхищение в очарователната красавица, която стоеше пред него, и разбра, че изборът му е правилен. Тюркоазнозеленото подхождаше до съвършенство на цвета на очите й. Безценен бисер, диамант, чиято красота не можеше да се сравни с нищо. Обгърната в наситено синьо-зелена коприна, която оставяше оголено едното й рамо, с падащи като водопад златисти коси, образуващи ореол около главата й, Катрин бе въплъщение на всичко, за което един мъж можеше да мечтае. Малик изпита силен копнеж да зарови ръце в тези светли къдрици и да обсипе с парещи целувки устните, шията и оголеното й рамо.

— Здравей, Катрин. — Изрече името й с много нежност и й протегна ръка.

В мига, когато пристъпи в помещението, тя отново изпита силата на неговото обаяние. Добрите му тъмни очи караха кръвта й да препуска лудо във вените.

— Добър вечер, Малик — поздрави Катрин, почти останала без дъх, като пристъпи предпазливо напред.

Докато вървеше, морскозелената рокля изкусително загатваше едва прикритите под нея прелести. Повдигането на гръдта й, изяществото и крехкостта на талията и меките извивки на бедрата — всичко това го подтикваше да пристъпи към действие, но той се овладя. Предстоящите часове щяха да бъдат много специални и за двама им и той нямаше да насилва естествения ход на нещата. Твърдо бе решил, че до края на вечерта тя ще бъде негова и ще го желае също така неистово, както я желаеше той.

— Този цвят много ти отива. Изглеждаш прелестно — каза й Малик, когато тя постави ръката си в неговата.

Докосването на ръката му предизвика лека приятна тръпка по цялото й тяло.

— Благодаря ти — отвърна тя развълнувано.

— Ела… — И с широк жест посочи към мястото, където се хранеха. — Прислугата веднага ще започне сервирането на вечерята. Да седнем…

Малик я поведе към възглавниците и притегли Катрин да седне до него. Седяха съвсем близо един до друг, ръката му почти докосваше нейната, а единият му крак притискаше леко нейния.

— Липсваше ми, Катрин — каза й той, като се наведе още по-близо към нея.

Близостта му почти я хипнотизираше. Тя искаше да изрече, че той също й е липсвал, но силите й стигнаха само дотук. Кракът му изгаряше като нажежено желязо бедрото й и тъй като бе съвсем непосветена, нямаше ни най-малка представа какво означава присвиването на стомаха, болезненото усещане дълбоко в нея.

Малик се разколеба, тъй като искаше да я чуе да казва, че той също й липсва, но когато тя не откликна веднага на думите му, направо я попита:

— Аз липсвах ли ти?

На Катрин й се струваше, че той чете мислите й и когато руменина заля страните й, отговори:

— Да, липсваха ми нашите разговори, партиите шах…

Отговорът й задоволи Малик. За първи път тя му показваше по някакъв начин, че се наслаждава на времето, което прекарваха заедно. Едва се сдържа да не я прегърне и целуне още тук и още сега. Но вместо това, с достойно за възхищение усилие на волята Малик се възпря, като си каза, че по-късно щяха да имат достатъчно време за любов. А точно в този момент единственото му желание бе да й доставя удоволствие.

Влязоха прислужниците и започнаха да сервират вечерята, прекъсвайки мигновението на близост помежду им, а това зарадва Катрин. В погледа му бе видяла нещо, което бе накарало сърцето й да забие учестено, и тя имаше нужда от малка почивка, за да си поеме дъх. По време на вечерята разговаряха за незначителни неща и се наслаждаваха на препеченото, пикантно приготвено агнешко, на питиетата от ментов чай и кафе, на сладкишите, потопени в мед, и на турските шербети, приготвени от подсладени и изстудени плодови сокове.

Въпреки че Катрин все още не бе свикнала да се храни с пръсти, храната бе така вкусна, че тя яде до насита. Малик забеляза, че вечерята наистина й доставя удоволствие и това го зарадва. Откри, че е доволен да й предлага приятни изживявания. Обилно сиропираният сладкиш, от който ядеше, бе истински деликатес и той й предложи едно малко парченце. Тя понечи да го вземе от неговата ръка, но той не й позволи.

— Не… Ето така — тихо каза той и поднесе хапката към устните й, за да я поеме тя направо от неговите пръсти.

Докато захапваше парчето сладкиш между зъбите си, Катрин неволно вдигна очи към него и изражението му я накара да се изчерви. В погледа му имаше нещо толкова интимно, че тя извърна очи настрани, но само за да ги спре върху устните му и да се запита какво ли е усещането да ги целуваш. Чувства, за чието съществуване никога преди не бе и подозирала, сега бушуваха в нея, но това не я правеше нервна. Опита се да мисли за Джералд, но присъствието на Малик оказваше толкова силно влияние върху сетивата й, че Джералд й се струваше само една далечна бледа сянка на мъж в нейните мисли и чувства.

Малик бе уловил признаци на чувствен отклик в погледа й, преди тя да сведе очи, и позна усещането за голяма победа. Скоро тя щеше да му принадлежи.

— Катрин…

Името й бе като милувка и очите й потърсиха неговите, когато той се наведе по-близо до нея. За миг тя бе абсолютно уверена, че ще я целуне, но вместо това, той внимателно протегна напред ръка, за да отстрани една трошичка от ъгълчето на устата й. Прониза я почти идентично на разочарование усещане, но когато възвърна самообладанието си, се запита дали не губи разсъдъка си.

— О… благодаря… — Изведнъж изтрезня и се почувства глупаво. Защо изобщо си помисли, че той ще я целуне, когато по време на всички техни срещи се бе държал като истински джентълмен? Защо си мислеше, че трябва да го стори? Но дори когато си задаваше този въпрос, тя не можеше да отрече, че е основателен. Искаше й се да я целуне. Притеснена, тя се върна към десерта си, допивайки шербета от своята малка стъклена чаша.

Когато и последното блюдо бе отсервирано, навън бе почти тъмно. По нареждане на Малик слугите донесоха горящи със слаб пламък лампи, които заляха помещението с мека светлина.

— Хареса ли ти храната? — любезно попита емирът.

— Всичко бе великолепно.

— Добре. За тази вечер съм планувал нещо специално.

— Какво?

Той се обърна към слугите и нареди:

— Време е за танцьорките. Изпратете ги!

— Танцьорки?

— Мисля, че ще ти харесат. Много са добри. Гледай — каза Малик, докато се наместваше по-близо до нея, и посочи към вратата.

В стаята влезе само един музикант, седна в срещуположния край на помещението и започна да свири някаква весела мелодия на своята тамбура. Катрин откри, че тихата нежна музика на малкия струнен инструмент е доста приятна. Когато музикантът неочаквано ускори ритъма на мелодията до почти неистово темпо, две леко облечени танцьорки, обгърнати от шеметно ярки цветове, с бурни движения влязоха, танцувайки, в стаята.

Катрин никога преди не бе виждала нито такова облекло, нито такива танци. Очарована гледаше как жените обикалят из стаята в екзотичен танц, който изискваше да се движат части на тялото, за които Катрин дори не бе и подозирала, че е възможно да се движат. Костюмите или онова, което бе останало от тях, бяха направени от най-ефирни прозирни материи, оцветени ярко, а движенията на тези жени бяха толкова умели и бързи, че позволяваха на наблюдаващия ги да зърне само за част от секундата голите им тела. Това още повече възбуждаше. Златни гривни бяха нанизани на ръцете и глезените им и звънтенето придаваше още по-магически ефект на техните движения. Катрин ги наблюдаваше омагьосана и се изненада, когато музиката неочаквано спря, а жените паднаха на пода в почтително очакване мнението на Малик.

— Харесват ли ти моите танцьорки? — попита емирът, знаейки предварително какъв ще е отговорът. Беше наблюдавал Катрин през цялото време, докато те танцуваха, и бе забелязал нейното възхищение.

— Прекрасни са — призна тя, широко усмихната.

Това бе първата истинска усмивка, с която го даряваше, и за миг сърцето му спря да бие. Тогава осъзна, че искаше да я прави постоянно щастлива, да се усмихва отново и отново. С шумно плясване на ръцете той нареди:

— Продължавайте!

Музиката отново зазвуча и танцьорките бавно възкръснаха, за да танцуват за своя господар — емира.

Малик усети, че вече не може да сдържа желанието си. Внимателно протегна ръка да отстрани една руса къдрица от голото рамо на Катрин, а после нежно постави ръката си върху него.

Макар че предишните милувки на емира разпалиха чувствената стихия у нея, Катрин с нищо не се бе издала. Този път обаче не можеше да прикрие неистовото желание, от което пулсираше цялото й същество. Повдигна очи и срещна неговия изпълнен с нега поглед, който бе накарал по-рано кръвта й да забушува. Катрин си каза, че веднага трябва да си тръгне, но да го напусне сега бе равносилно на това да спре да диша. Искаше да знае повече за този мъж… много повече.

— Тази нощ, Катрин, ще останеш — простичко рече Малик, докато пръстът му описваше огнена пътечка по ключицата й. Цялото му тяло изгаряше от необходимостта да я притежава. Отчаяно искаше да я положи на земята, тук и незабавно, и да я обладае. Искаше да дари и на двамата удоволствието, което знаеше, че могат да преживеят, но успя да обуздае напиращите си желания и бавно се обърна, за да наблюдава ритмичните движения на танцьорките. — Те изпълняват танца на любовта, Катрин — дрезгаво прошепна Малик в ухото й. — Поръчах го за теб.

Ритъмът на музиката ставаше все по-възбуждащ, а движенията на танцьорките — все по-еротични. Катрин искаше да извърне очи от техния чувствен танц, но не можеше. Вече бе хваната в паяжината на страстта, която те плетяха около нея и Малик. Всички мисли за бъдещето на Алекс изведнъж излетяха от главата й. Разбра, че можеше да мисли само за тази нощ… и за Малик.

Катрин се обърна към него и в този миг вече бе загубена. Бе смятала Джералд за привлекателен, но това бе, преди да се срещне с Малик. Само докосването на ръката му до нейното рамо прогонваше всички мисли от главата й, оставяйки място единствено на удоволствието. Една последна искрица здрав разум я подтикваше да побегне, да се освободи от влиянието на омагьосващата му близост, но нямаше сили да го стори. Някакво напрежение започваше да я изпълва отвътре, напрежение, което тя не можеше да назове и което трябваше да бъде облекчено. И то облекчено единствено от Малик.

Музиката заглъхна и танцьорките и музикантите незабелязано излязоха. Катрин и Малик бяха сами в обляната от приглушена светлина стая, вплели погледите си, всеки от тях съзнаващ само присъствието на другия.

Малик мълчеше. Не искаше да развали магията. Бавно наведе глава и потърси устните й. Това беше лека, едва докосваща целувка, нежен допир, който трябваше да я подкани и окуражи.

Катрин почувства тази целувка с цялото си същество. Изстена, изплашена от бушуващите в нея чувства.

— Трябва да тръгвам… — каза тя, но не помръдна.

— Желая те, Катрин. Остани при мен… — Гласът му бе топъл и съблазняващ.

Когато устните му потърсиха нейните — този път с чувствен плам, Катрин разбра, че не може да си тръгне. Неволно заплака, когато, усети, че той я полага да легне върху възглавниците, но нямаше сили да се съпротивлява. Искаше това! Само колко силно го искаше.

— Красива си, златна моя. По-красива от всички жени, които съм срещал — казваше Малик, докато очертаваше с горещи целувки устните, шията и оголеното й рамо.

С опитни пръсти Малик разкопча токата на рамото й и бе възнаграден за търпението си, когато коприната се свлече на пода. Катрин никога не бе изпитвала нещо подобно. Дъхът й се спря на гърлото при първото докосване на устните му до гръдта й и тя чу, че вика неговото име.

— Малик…

Това бе чакал той през всичките тези седмици — да я чуе да изрича неговото име сред агонията на страстта си.

Сякаш идвайки някъде издълбоко, предупредителните думи на Алмира, че никоя жена не може да устои на Малик, изплуваха в мислите й. Но в момента те нямаха значение. Катрин сякаш потъна в някакъв чувствен водовъртеж, когато неговите ръце започнаха да даряват с ласки цялото й тяло. Докосването му я изпълваше с екстаз и подтиквана от крещящото в нея желание да го притежава, тя отвръщаше на неговите изгарящи целувки.

— Все още ли искаш да си тръгнеш, Катрин? — питаше я Малик с дрезгав шепот.

Разбра, че той й дава възможност да си тръгне, но тялото й се нуждаеше от някакво загадъчно освобождаване, което, изглежда, само той можеше да му даде. Опита се да го целуне, за да заглуши този неприятен въпрос, но това не бе достатъчно за Малик. Той хвана внимателно, но здраво брадичката й и я накара да го погледне.

— Отговори ми, Катрин! — помоли я той с тих, но ожесточен глас. — Все още ли искаш да си тръгнеш? — Не искаше да получи от нея нищо, което тя доброволно не би му дала.

Катрин, трепереща от възбуда, гореше от страст. Нямаше избор. Желаеше Малик… отчаяно го желаеше.

— Не!

Нейният отговор бе всичко, за което бе мечтал. Той се наведе, притисна устни към нейните, ръцете му неуморно и нежно даряваха ласки, от които тя се извиваше нагоре към него. Той я притисна в обятията си и от този момент нататък тя потъна в забравата на удоволствието.

Съвсем скоро действителността отново се стовари върху Катрин. Лежеше неподвижно, все още прегърнала Малик, и се питаше какво е направила. Беше дала своя най-ценен дар — непорочността си — на Малик, мъж, когото едва познаваше… човек, който първо имаше намерение да й се насити, а после да я използва, за да получи откуп.

Катрин се опита да го намрази, но бе прекалено честна, за да успее. Трябваше да обвинява единствено себе си. Той дори й бе дал възможност да си тръгне. Беше постъпил честно, точно както тя самата бе очаквала от него. Но също така бе убийствено вълнуващ, бе събудил у нея чувства, за които тя дори не подозираше, че може да изпита, и я бе накарал да го пожелае толкова силно, че нищо друго да няма значение.

Една пареща сълза се плъзна от ъгълчето на окото й и остави издайническа следа върху бузата. Бе останала при Малик по своя собствена воля и му бе дала това, което бе пазила за Джералд и тяхната брачна нощ. Сърцето й плачеше за загубената непорочност и за прекършеното бъдеще, което някога бе мислила, че ще й принадлежи.

 

Джералд стоеше пред едно огледало в своята спалня в Лондон и нагласяше коприненото си шалче. Бе научил от старите си приятели, че много млади госпожици са пристигнали в Лондон за откриването на сезона и че много от тях са с големи зестри — обстоятелство, което повишаваше интереса към всяка неомъжена девойка. Когато накрая остана доволен от възела на своето шалче, той си сложи сакото, подпомаган от камериера, и напусна дома си, отправяйки се към семейство Алмак. Твърдо бе решил да открие най-състоятелното от момичетата и да го направи своя жена колкото се може по-скоро. Някои неща не можеха да чакат. Рядко се сещаше за Катрин, а когато го правеше, си спомняше за нея само за да оплаче загубата на една богата и обещаваща избраница.