Включено в книгата
Оригинално заглавие
Capture My Heart, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 42 гласа)

Деветнадесета глава

Тори едва успя да скрие нетърпението си, докато наблюдаваше как Мала и мъжете, дошли с него, поставяха ваната и я пълнеха с топла вода. Жадуваше да се изкъпе и затова с вълнение очакваше момента, в който щеше да измие мръсотията от немитото си няколко дни тяло.

Серад също следеше действията на хората от своя екипаж. Той крадешком погледна Тори и долови щастието в очите й, което го накара да изпита удоволствие, че я дарява с тази малка радост. После отново насочи вниманието си към мъжете и видя, че бяха приключили с възложената им работа и в момента с жадни очи изпиваха пленницата. Той се ядоса, че те се любуват на Тори в тази интимна обстановка и ги изгони от каютата.

— Ето и възнаграждението ти — заяви той, когато останаха насаме.

— Благодаря ти — сдържано отвърна тя с надеждата, че той също ще излезе. — Радвам се, че държиш на думата си.

— Никога не бива да се съмняваш в това. Спазвам всяко свое обещание и не давам клетви, които не мога да изпълня — уверено отвърна Серад. Сякаш за да придаде по-силен ефект на думите си, той прикова сивите си очи върху нея, но после се обърна към очакващата я вана.

Дървената вана, пълна с топла вода, имаше доста примамлив вид и Серад се почуди каква щеше да бъде реакцията на тази красива англичанка, ако той пожелаеше да се изкъпе с нея. Идеята го поблазни, но тутакси се отказа. Някой друг път. Би било много по-добре да се къпе заедно с благоразположена жена, отколкото с непокорен дявол. Възнамеряваше да даде на Тори достатъчно време, за да може тя да свикне с новото си положение. Не трябваше да действа прибързано, нито да я насилва. Това не отговаряше на характера му.

Серад изведнъж осъзна, че се налага да излезе от каютата. Тръгна навън, като я осведоми, че скоро ще се върне.

Тори си отдъхна с облекчение. Бе се изплашила, че той има намерение да остане по време на банята й, а не й се искаше да се съблича пред него. С почти езическа наслада свали мръсната си рокля. След като я смачка на топка и я захвърли настрана побърза да влезе във ваната, за да се възползва от всяка секунда усамотение.

Тори не можа да се сдържи да не въздъхне от удоволствие в момента, в който се потопи в топлата вода. Облегна глава на ръба на ваната, затвори очи и остави на водата да успокои и измие душевните й терзания. После отново въздъхна и изби всичките си мисли от главата. Нуждаеше се от време, за да възвърне вътрешното си спокойствие.

Междувременно Серад слезе в трюма, за да потърси пътническия сандък на Тори. След като тършува известно време, най-накрая го зърна сред плячката от „Чайка“. Тъй като изобщо не бе запознат със стила на обличане на англичанките, той се видя в чудо какво да избере. Прехвърляйки купища от дрехи, Серад в крайна сметка се спря на една рокля и някои лични принадлежности, от които според него тя щеше да се нуждае.

Серад се разкъсваше от противоречиви чувства, докато вървеше обратно към каютата си. Част от него искаше Тори да се е изкъпала и облякла в мръсните си дрехи. Другата, по-първична част от същността му предпочиташе тя да не е излязла от ваната.

Серад спря за малко пред вратата, но после влезе, без да чука. Тъй като бе отсъствал повече от половин час, искрено се надяваше, че вече е готова. За негова най-голяма изненада и удоволствие, тя все още се къпеше. Серад затвори вратата и спря, за да й се полюбува. Тори бе с гръб към него и това му даде възможност да изпита истинска наслада от нейните нежни голи рамене и от пригладената й назад мокра коса. Топла вълна заля тялото му.

Тори тъкмо бе измила косата си, когато чу вратата да се отваря. Като осъзна колко много време е минало и разбра, че Серад се е върнал, тя ахна от удивление. Удоволствието я бе погълнало толкова, че бе забравила за ограниченото време, с което разполагаше. Плахо се сниши в бързо изстиващата вода, прибра коленете си до тялото и кръстоса ръце върху гърдите, за да се скрие от погледа му.

— Серад, почакай! Не можеш да влезеш сега! Още не съм свършила.

В този момент нищо не бе в състояние да спре Серад. С усмивка на лице той самоуверено продължи към нея. Приковал поглед в изкусителната извивка на раменете й, изпита неудържимо желание да целуне това нежно местенце.

— Това е моята каюта, Тори. Ако искам, ще остана — каза той с тих, но категоричен глас.

Видът й го омайваше. Жадуваше да я грабне в прегръдките си и да я вдигне от ваната, а от нея да се стичат струйки вода. Копнееше да я занесе на леглото си и страстно да се люби с нея. Желаеше да я обладае и да я направи своя. Опита да се овладее. По принцип бе деен човек, човек, който удовлетворяваше всяко свое желание и затова му костваше неимоверни усилия да се обуздае. Външно спокоен, Серад прекоси стаята и застана до ваната, за да може да й се полюбува.

Тори долови страстния пламък в очите му. Май бе настъпил моментът… онзи момент, от който се бе страхувала от самото начало. Престраши се да го погледне в очите и с достойнство каза:

— Не исках да прозвучи като заповед. Просто имам нужда от още малко време, за да се облека. Ако обичаш, би ли оставил дрехите ми и излязъл, за да изчакаш за момент…

— Ами ако не искам да си облечена? — попита той и се наведе, след което прокара връхчетата на пръстите си по съблазнителната извивка на ключицата й, после по-надолу… Следеше с поглед ръката си и щом стигна до скръстените й ръце, спря.

Сякаш огън изгори кожата й при неговото докосване, но Тори успя да се сдържи да не се отдръпне и по този начин да не рискува да се разголи повече. Нарочно пренебрегна предишния му въпрос и на свой ред го попита:

— Това означава ли, че няма да излезеш?

— Да — отговори той и все така усмихнат, се изправи над нея. — Смятам да остана, за да се порадвам на гледката. — Порази го фактът, че дори притисната до стената, тя не признаваше надмощието му. Нямаше съмнение, че бе красива и смела жена.

Тори си мислеше, че не губи нищо, като се държи нахално с него. Явно Серад уважаваше смелостта повече от всяко друго качество и затова, като го помоли да й подаде хавлията, тя му хвърли презрителен поглед.

Серад първо огледа хавлията, после — Тори, но в края на краищата изпълни желанието й. За награда успя да зърне нейната бяла закръглена гърда, когато тя протегна ръка, за да вземе кърпата от ръцете му. Серад с мъка удържаше надигащата се в него страст и затова реши да се отдалечи на по-безопасно разстояние. Сядайки зад бюрото, той опита да се отпусне и да изглежда спокоен, докато тя ставаше. Това съвсем не бе лесна задача.

Както седеше във ваната, Тори обви кърпата около себе си, след което плавно стана. Помисли, че се бе справила доста добре, имайки предвид обстоятелствата, но всъщност навлажнената хавлия я правеше още по-съблазнителна. Мекият плат прилепваше така плътно по приятните извивки на тялото й, сякаш бе нейна втора кожа.

Серад призова цялата си воля, за да не стане от мястото си. Тори приличаше на русалка, изплувала от морската бездна. Бе родена изкусителка — макар да не целеше да го съблазнява с действията си, и никоя заучена игра на някоя наложница не би успяла да го възбуди повече. В крайна сметка именно нейното наивно и непринудено поведение го възпря да не задоволи разпалилата се страст. Тори не възбуждаше сластолюбието му умишлено. Още в началото му бе показала, че не иска да има нищо общо с него. Въпреки това Серад усети, че я желае по-силно от всяка друга жена.

В първия момент той реши да задоволи страстта си. Възнамеряваше да я обладае, но си спомни какво го бе посъветвала леля му в миналото: преди всичко трябва да бъдеш мъж с достойнство. Чуваше думите й толкова ясно, сякаш тя стоеше до него, и това го подтикна да оправдае очакванията й.

— Ще ми подадеш ли дрехите? — попита Тори, като излезе от ваната и самоуверено тръгна към него с протегната ръка, за да вземе роклята си.

Серад наблюдаваше как гордо вдигнала глава, тя вървеше към него без никакъв страх. Тори бе великолепна жена. Докато се бореше със себе си, на лицето му трепна мускул и той разбра, че трябва да излезе от каютата незабавно.

— Ето! — Серад рязко се изправи и пусна нещата й върху бюрото, за да избегне допира с нея. Без да каже нищо повече, той излезе от стаята, като не се обърна назад.

Тори не можеше да повярва, когато видя, че Серад излезе. Остави я сама! Може би не бе чак такъв грубиян, за какъвто го смяташе. С повишено настроение тя прерови нещата, които й бе донесъл. Зарадва се, като видя, че освен рокля, гребен и четка, се бе сетил да вземе и една от нощниците й от сандъка. От страх да не би той да влезе всеки момент, Тори побърза да облече памучната рокля с висока яка и дълги ръкави.

Вече облечена, тя се поуспокои. Едва не бе изгубила самообладание, когато Серад я свари гола във водата, но сега, закрита от глава до пети, се чувстваше в безопасност.

В очакване на Серад Тори започна да крачи напред-назад из каютата. Но той не се върна и след известно време тя взе одеялото си от леглото и го постла на пода. Остави лампата да свети съвсем слабо и легна да спи.

Серад стоеше сам на палубата. Ръцете му толкова здраво стискаха перилата на бордовата ограда, че кокалчетата им бяха побелели. Независимо че желаеше Тори, той се бе отказал от това удоволствие. Не можеше изобщо да разбере — от една страна, намираше постъпката си за глупава, а, от друга, смяташе, че бе действал правилно. При това нелогично заключение Серад тихо се наруга.

— Серад? Какво правиш тук? — Гласът на Тарик, долетял от тъмнината, го стресна.

— Излязох да подишам чист въздух, преди да си легна.

— В каютата ти сигурно е доста горещо, а?

— Много — отвърна принцът и тъй като не искаше да остане с приятеля си, пожела му лека нощ и се спусна по стъпалата към каютите.

Тарик го проследи с поглед и се усмихна, като си помисли кой го очаква долу.

Серад влезе в стаята си и видя, че Тори вече спи на пода. Предполагайки колко злочеста се чувства тя там долу, той се изкушаваше от мисълта да я вдигне и да я сложи в леглото си. Въпреки това се въздържа. Досега бе успял да се овладее, но не знаеше как би реагирал в момент на слабост, ако се озовеше в едно легло с нея. Като реши да я остави да спи сама, той угаси лампата, съблече се и легна. Нощта му се стори страшно дълга, тъй като се чудеше какво да прави с Тори.

 

На път за Лондон английският кораб „Морска дева“ попадна на останките на „Чайка“ и на единствения оцелял от кораба малко след изгрев — слънце. Моряците положиха всички усилия да извадят ранения мъж от морето. Когато го изтеглиха на борда, мнозина се питаха дали ще преживее деня. Но късно следобед корабокрушенецът се съвзе достатъчно, за да може да говори, и разказа на капитана за пиратското нападение. Съобщи имената на взетите пленници и сподели за собствените си безрезултатни опити да се противопостави на морските разбойници. Обясни как са го ранили и оставили да потъне заедно с кораба, тъй като го помислили за мъртъв. Английският кораб заплува с пълна пара към Лондон, за да занесе новината за нещастието.

 

Когато се качи на палубата на другата сутрин, Тарик се учуди, като видя Серад.

— Нощта ти е била доста кратка. Изненадан съм, че вече си поел задълженията си — отбеляза той и застана до приятеля си, който бе зареял поглед в морската шир.

Серад едва не се изсмя жлъчно. На него нощта му се бе сторила безкрайно дълга. Поне така му изглеждаше, когато напразно се бе опитвал да заспи. С цялото си същество бе чувствал близостта на Тори, спяща на пода. Никога през живота си не бе се радвал толкова много на разсъмването.

— Приятното трябва да се съчетава с полезното.

— Ти си много по-свестен човек от мен — ухилено каза Тарик.

— Уверен съм, че всички знаят това — отвърна Серад иронично и най-после се засмя. Харесваше Тарик и изведнъж се зарадва, че помощникът му го отвлича от мислите му. Бе се уморил да размишлява за тази загадъчна жена, която в момента спеше спокойно в каютата му. Серад отново погледна морето и попита приятеля си какво мисли за облаците на хоризонта.

— Има вероятност да се разрази буря — сподели той.

Съзрял образуващите се облаци, Тарик се съгласи.

— Нареди на екипажа да се заеме с подготовката на кораба. Сигурно ще ни връхлети днес следобед.

Тарик побърза да предаде заповедта на екипажа, а Серад потърси Мала. Не беше сигурен за времетраенето на лошото време, но поне можеше да предостави на Тори възможността да се порадва на слънцето, преди да забушува бурята. Като намери Мала, той му нареди да занесе закуска на Тори и след това да я изведе на палубата. Междувременно Серад също се включи в подготовката на „Ятаган“ за грозящата го опасност.

Тори бе вече станала, когато Мала почука на вратата със закуската. Тази сутрин отново се бе събудила в леглото на Серад, а не си спомняше как се е озовала там. Тя се чувстваше много добре в меките постели, но не искаше Мала пак да я свари в тях. Затова бързо скочи и се облече в чистите си дрехи. След като среса косата си, която бе принудена да носи пусната, използва времето да изпере нещата си във вече изстиналата вода на ваната. После ги просна из стаята и отново се зае с разтребване на каютата.

Мала се зарадва, че намери Тори станала и облечена. Той остави таблата със закуската на бюрото.

— Благодаря. — Тори умираше от глад, а храната миришеше вкусно. Затова веднага седна и започна да се храни.

Мала мълчаливо започна да събира масата и чиниите от предната вечер. Той направи няколко курса, за да изнесе нещата, също и ваната, и накрая доволно прецени, че каютата е подредена според очакванията на принц Серад. След това изчака англичанката да закуси.

— Принц Серад разреши да се качите на палубата, щом се нахраните.

— Аз съм готова.

— Принц Серад ви очаква.

От нетърпение отново да види слънцето Тори се затича по стълбите към палубата. Като излезе вън, дълбоко вдиша свежия морски въздух. Стори й се, че от цяла вечност не е чувствала галенето на топлите слънчеви лъчи, както и приятния ветрец, развяващ косите й. Тори се извърна с лице към лъчезарното слънце и затвори очи, за да се полюбува на прекрасното усещане.

— Мис Виктория!

Развълнуваният вик на Джоунс стресна замечтаната Тори. Тя се обърна и видя приятелката си, която с достойнство се опитваше да изкачи стълбите към палубата.

— Джоунс! — Тори прегърна дребната жена в широко разтворените си обятия. Не знаеше какво е накарало Серад да им разреши да се срещнат, но нямаше и да пита. Бе щастлива да види компаньонката си.

— Слава богу, че си жива! Не можеш да си представиш колко много се притеснявах за теб! — каза Джоунс. Силно притисна момичето в прегръдките си и без да я пуска, се дръпна назад, за да я огледа по-добре. Проницателните й очи не пропуснаха нищо.

— Слава богу, че си добре! — отвърна Тори. Джоунс носеше същата рокля и имаше уморен и раздърпан вид, но иначе изглеждаше добре — явно не бяха се отнасяли зле с нея.

— Имайки предвид обстоятелствата, мисля, че съм добре. Но ти как си? Не спрях да се безпокоя от онази нощ, когато ни разделиха!

Тори успокоително я потупа по ръката.

— Добре съм. — Но като видя недоверчивия поглед на Джоунс, тя повтори по-убедително: — Наистина съм добре.

— Но ти остана сама със Серад… Още ли те държи в каютата си? — попита Джоунс, като мислеше за неприличната близост с него, на която бе подложена Тори.

— Да.

— Добре ли се отнася с теб? — В погледа на Джоунс се прочете безпокойство, когато се опита да разбере по изражението на повереницата си дали й бе сторил някакво зло.

— Много добре, дори внимателно.

— И не те е насилвал да…

— Не! — рязко отсече Тори.

— Слава на небесата! — Джоунс явно си отдъхна. Страшно се бе изплашила за непорочността на повереницата си през онази нощ, когато я измъкнаха от каютата на Серад. Мисълта, че Тори е останала сама с един необуздан и жесток човек, без да има кой да я защити, не я оставяше на мира. Но страховете на Джоунс се разсеяха. Тя внимателно се взря в момичето и разбра, че то не я лъжеше. Зарадва се, че капитанът на пиратите се оказа мъж с известно достойнство, а не осквернител на невинни млади жени.

— Ами ти? Добре ли си? Аз също се безпокоях за теб. — На Тори й бе неудобно да обсъжда Серад и смени темата на разговора. Достатъчно лошо бе, че живееха заедно и все повече започваше да гледа на него като на мъж. Безспорно не й се говореше за това.

— Както знаеш, не ми бе много леко и през последните няколко дни страдах неимоверно много.

— Защо? Какво се е случило? — Тори се притесни, че ужасните неща, за които я бе предупредил Серад, са сполетели настойничката й. — Пиратите ли те нараниха?

— Не, не става въпрос за физическо страдание, макар да се чувствам доста оскърбена от факта, че съм заключена в душен и тъмен склад без прозорци. Няма с какво да се измия и, както виждаш, нямам чисти дрехи. Не е човешко да не ми осигуряват минималните условия за поддържане на лична хигиена.

— Ще поговоря със Серад за теб.

— Ще ти бъда благодарна за това. Много мило от негова страна, че ни разреши да се видим. Как мислиш — дали ще ни позволи да живеем заедно?

— Не знам — отвърна Тори. — Мала каза, че той е на палубата, но не го виждам.

В този момент Джоунс случайно погледна към платната и зърна Серад, който с още един пират се катереше по въжетата. Докосна ръката на Тори и й посочи нагоре.

— Наистина е тук.

Младата англичанка вдигна глава и видя как Серад се катери по четвъртитото платно високо над палубата и сърцето й силно заби. Тя се удиви на неговите уверени, силни и грациозни движения, докато заедно с другия мъж работеше по такелажа. Но преклонението й пред уменията му отстъпи място на страха от евентуалното му падане. Уплашена и безсилна, Тори наблюдаваше работата им.

Смути се от обзелото я вълнение, когато, притаила дъх, зачака Серад да слезе. Запита се защо се притеснява за него, но не можа да намери отговора. Той бе пират — мъж, чиято цел в живота бе да плава в морето и да напада нищо неподозиращи кораби. Все пак Тори съзнаваше, че Серад има и други, положителни качества, а това само засилваше вътрешните й противоречия и я объркваше още повече.

— Не мога да повярвам, че се излага на такава опасност — промълви Тори със сподавен глас.

Джоунс долови страха й и я изгледа строго.

— Това е неговият кораб и аз съм сигурна, че го познава добре.

— Той наистина каза, че плаването е смисълът на живота му и че обича корабите и морето още от детството си.

— Явно този мъж е по-добър, отколкото предполагах първоначално. Доволна съм, че се отнася към теб с уважение сподели мис Джоунс. — Трябва да ти призная, че се опасявах от най-лошото, когато ни разделиха.

— Аз също — каза Тори. — Като видях какво се случи с капитан Дювал, очаквах сурово наказание. За щастие той се държа мило.

— Наистина ли?

— Накара ме само да оправя бъркотията, която бях създала в каютата.

— Изглежда по-добър човек, отколкото го смятах. Чудя се как е станал пират…

Прекъснаха разговора си, тъй като Серад се спусна по едно въже близо до тях. Бе ги забелязал отгоре и вече ги приближаваше.

— Благодаря, че ни разреши да се срещнем — първа заговори Тори.

— Много мило от ваша страна — добави мис Джоунс.

— Скоро няма да можете да се видите пак — строго каза той, тъй като безпокойството му от времето влияеше на настроението му.

— Но… — Тори предположи, че ги наказва отново.

За да я накара да замълчи, Серад побърза да обясни причината за това:

— Времето ще се промени — вероятно в близките часове. На свечеряване ще ни връхлети силна буря. Затова се порадвайте на няколкото спокойни часа, които ви остават.

Това обяснение удовлетвори и двете жени. Когато един от моряците го извика, те с поглед изпратиха Серад. Тори го наблюдаваше и не можеше да отрече, че той я привлича против волята й. Мис Джоунс също го гледаше и стигна до извода, че Серад наистина е прекрасен мъж — естествено никога нямаше да го признае на Тори.