Включено в книгата
Оригинално заглавие
Capture My Heart, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 42 гласа)

Двадесет и седма глава

Думите на Тори охладиха страстта на Серад и затвърдиха решителността му да се държи като джентълмен. Бе решил да докаже на себе си, че може да бъде такъв, какъвто леля му желаеше. Всъщност тази идея не му харесваше, но бе важно да го направи.

Серад усещаше присъствието на Тори. Знаеше, че следващите няколко минути ще бъдат истинско изпитание на волята. Ако успееше да се възпре и да не я докосва, въпреки че я желаеше безнадеждно, щеше да бъде голяма победа за него. Щеше да докаже, че е мъж, който се владее. Нямаше да е лесно, защото единственото нещо, което желаеше в този момент, бе да съблече грозната, сякаш чужда дреха от стройното й тяло и да я види легнала на топлия пустинен пясък.

С всяка стъпка към водата Тори усещаше непреодолимата сила на мъжкото му присъствие. Нуждата да бъде в прегръдките му, да споделя целувките му я влудяваше. Беше устоявала твърде дълго и сега се боеше, че желае това, срещу което се беше борила. Не можеше да разбере какво означава то. Не бе способна да разпознае копнежа в себе си.

— Приятно къпане — рече рязко Серад, когато стигнаха до брега.

Тори бе изненадана от думите му, които звучаха студено и отблъскващо. Погледна го с очакване. Бе учудена да види, че той само й се усмихва любопитно, с любезно изражение. Бе поразена от учтивостта, с която се отнасяше към нея. Вгледа се в здрача на бързо спускащата се нощ в очакване да види… не бе сигурна какво. Не можеше да различи красивите черти на Серад и това я смути още повече.

Тори го гледаше сериозно и Серад прие това като знак, че трябва да я остави сама, както бе пожелала. Най-накрая, с върховно усилие на волята, той се обърна. Тори бе изненадана от джентълменската му постъпка. Намръщи се и съжали, че постъпва така. Нима бе очаквала да я грабне и да прави с нея каквото пожелае? Нима бе очаквала той да вземе решение вместо нея? Мисълта бе болезнена. Желаеше го силно, но, изглежда, той въобще няма да й обърне внимание. Объркана, Тори усети, че вече й е осигурено спокойствието, от което се нуждаеше, за да се изкъпе и се зае с това. Бързо свали дрехата си и я пусна на пясъка. Съвсем гола навлезе в примамващата я вода. Сякаш меко кадифе обгърна кожата й и тя въздъхна одобрително. Всеки плисък бе като нежна ласка. Тя се придвижи навътре и се отпусна, за да потопи главата си.

Серад се бореше със себе си. Знаеше, че няма да му е лесно да я пренебрегне, докато се къпе в езерцето зад него, по никога не бе мислил, че ще му е толкова трудно. Видения на голите й форми се промъкваха в мислите му. От тези спомени почувства топлина в тялото си. Припомни си времето, когато бяха заедно на борда на „Ятаган“ и копнееше да се изкъпе с нея. Само този спомен бе достатъчен да го изпълни с желание и той бе готов да захвърли всичко и да я последва. Но вместо това, погледна към небето и започна да брои блещукащите звезди. Точно тогава чу нейната въздишка. Прозвуча толкова чувствено, че стисна конвулсивно челюсти да запази самообладание. Сякаш за да се предпази, сключи ръце пред гърдите си.

Тори стоеше права във водата. Дългата й коса падаше свободно назад, блестяща от водните струи. Изглеждаше като нимфа. Невинната изкусителна красота сякаш идваше от дълбините. В здрача се очерта гордият и строен силует на Серад. При вида на широките му рамене пулсът й се ускори и сърцето й заби силно. Той бе величественият воин, смелият непоколебим мъж. В този миг разбра, че любовта й към него е извън границите на разума и логиката. Устните неволно нашепваха името му.

Серад бе решил да направи това. Нямаше да се обърне, за да погледне Тори, макар че го искаше много. Нямаше да се хвърли в езерцето, за да я вземе в ръцете си и да я люби страстно. Не. Нямаше да го направи. Ще стои там, ще гледа към небесата и ще пита Господ защо му причинява това. Спомни си, веднъж бе чул, че желязната дисциплина е полезна за душата. Е, сега вече знаеше, че докато Тори завърши къпането си, душата му ще е много по-добре. Но точно тогава чу тя да шепне неговото име.

Обърна се като моряк, омагьосан от песен на сирена.

Тори стоеше до гърди във водата като нежна бледа чародейка, въздигнала се от дълбините. Тръгна към нея, но стисна зъби и спря в отчаяно усилие да се контролира.

— Какво има, Тори? Нуждаеш ли се от нещо? — Едва разпозна собствения си глас, дрезгав от страст и желание.

Тори се бе надявала, че той ще разбере неизреченото й желание и просто ще отиде при нея. Но Серад не го направи и тя не бе сигурна как да постъпи. Бе смутена от въпроса му. Как би могла да му кажа, че иска да я люби? Страхуваше се да изрече думите високо и затова се изрази с езика на любовта, останал непроменен през вековете, и просто махна с ръка в безмълвен жест на покана.

Серад я погледна шокиран. Но нямаше да отвърне. Трябваше да спре. Трябваше…

По дяволите! Та той го искаше! За това се бе приготвил да чака. Бе искал Тори да дойде при него и бе станало — сега, тук, тази нощ.

Серад навлезе във водата, забравил, че все още е облечен. Нежно я вдигна на ръце и я целуна. Притисна мокрото й тяло и устните му се долепиха до нейните с напираща сила.

Той дори не чувстваше прогизналите си дрехи. Крачеше към палатката, без да спре, и вниманието му бе изцяло погълнато от Тори и часовете пред тях. Бе дошла при него сама, по своя воля. Сърцето му сякаш запя. Отмести с крак завесата и влезе в палатката. После коленичи и я постави върху дебелите плюшени килими. Ръцете й се увиха около врата му тъкмо когато той се помъчи да се отдръпне, за да свали дрехите си. Окуражен я целуна отново — като гладен човек, попаднал неочаквано на пиршество.

Тори потръпна от възбуждащите ласки. Бе изпълнена с копнежи, стари като слънцето, й вече знаеше, че Серад е единственият мъж, който може да я накара да се чувства по този начин. Обичаше го. Най-после прие тази страшна за себе си истина. Този пират, този пустинен принц… този тайнствен шейх бе откраднал сърцето й и тя щеше да бъде изцяло и завинаги негова.

Луната бе изгряла и осветяваше нощта с мек, топъл блясък. Вътре в палатката, вътре в неприкосновеното им любовно ложе имаше достатъчно светлина Серад да види капчиците вода, които блестяха по тялото й и измъчваха с лъжлива надежда.

Той започна да целува и попива всяка капчица, започвайки любовна игра. Устните прокарваха пътека на възбуда по изпълнената с желание плът, докато тя не започна да стене.

— О, Серад… Моля те…

— Какво ме молиш, Тори? — Той се изправи и я погледна. Виждаше желанието в очите й, но трябваше да чуе да го изрече. Трябваше да знае, че това е, което иска тя. Това, което искаше, бе мъчение за нея. Не можеше да разбере защо трябва да го изрече високо.

— Моля те… — прошепна дрезгаво тя.

— Не, любов моя. Трябва да чуя думите от теб. Кажи ми, Тори, какво е това, което искаш от мен — подкани я той с глух и пресипнал глас. Ръката му погали нежните й гърди.

— Люби ме, Серад. Искам те…

Думите й сякаш взривиха страстта у него и той не можеше да чака повече.

Съблече се и се върна при нея.

Всяка разумна мисъл бе пометена от съзнанието му, когато проникна в нея. Ръцете й го обгърнаха окуражаващо и той се подчини. Целувките му бяха пламенно повторение на движението на тялото и тя му се отдаде с цялото си същество.

— Серад! — Тя извика силно името му и се притисна до гърдите му.

Съзнанието, че я е довел до пълно удоволствие, бе като завършек на съвършенството на мига. Серад продължаваше да държи ръцете си обгърнати около нея и те заедно се извисиха до забрава. Завършили и вкусили от насладата на любовта, отпуснаха се, за да усетят и покоя.

Нощта преминаваше като в унес. Те търсеха и намираха удоволствието отново и отново. Малко след полунощ Серад се изправи и притегли Тори към себе си.

— Къде отиваме? — попита тя, притисната до него, неискаща да се отдели.

— Тъй като не можа да се изкъпеш както трябва по-рано, си помислих, че можем да го направим сега… заедно.

Водата изглеждаше хладка за затоплените от любов тела. Тори потръпна, но не беше сигурна дали от водата, или от възбудата, която я подтикваше напред.

— Постави ръцете си около врата ми — каза й той, внезапно решил, че къпането е последното нещо, което иска да прави с нея.

Тори се приближи към него и направи това, което й каза. Топлината на гърдите му, долепени до охладената й гръд, я накара да почувства ново желание и тя се притисна към него, наслаждавайки се на раздвижилата се вода.

Серад изненадващо я взе през кръста и я повдигна, насочвайки краката й към своите бедра. Тя го погледна с широко разтворени очи, онемяла от интимността на допира.

Движението на водата около тях увеличаваше сладострастието на любенето им. Тори никога не бе си представяла, че може да се чувства така прекрасно. Сетивата й крещяха, разкъсвани между нежните ласки и целувки и копринения допир на водата.

Увлечени от силата на любовния акт, достигнаха връхната точка едновременно. Всеки искаше да достави удоволствие на другия. Тори се отпусна в обятията му, безпомощна да контролира тялото си след изтощителното преживяване.

Никой не мислеше за къпане и Серад я повдигна в ръцете си и я отнесе обратно в топлото уединение на палатката. Винаги бе знаел, че това място е специално и сега разбра защо. Щеше да помни тази нощ и чудото на Тори завинаги. Тя бе дошла при него и се бе отдала доброволно. Сякаш това бе раят.

Тори не можеше да повярва на омайващата красота на случилото се между тях. Той отново я положи върху килимите и се отдръпна. Тори се възпротиви.

— Серад — изрече името му тя, учудена от отдръпването му.

— Имам подарък за теб — изрече с дрезгав глас той. Бе се сетил за изумрудената огърлица, която мислеше да й подари предишния ден. Тази нощ бе време да замени накита, който й бе отнел и захвърлил на дъното на морето. Това бе моментът, когато той ще замести онзи англичанин в сърцето й. Сега бе негова. Не можеше да обича друг и да отговаря както преди.

— Подарък?

Той се върна със скъпоценната огърлица в ръка.

— Купих го за теб. Напомняше ми за теб. — Повдигна я, за да може Тори да го види и тя ахна пред красотата на колието.

— Прекрасно е! — възкликна възхитена и го докосна нежно, докато той го поставяше на врата й. Серад закрепи верижката, наведе се с изящен чувствен жест и целуна камъка между гърдите й. Беше естествено за него да продължи ласките си и Тори се изви, когато той я покри с целувки.

Слънцето изгря и Серад се надигна. Тори все още лежеше, спяща спокойно до него. Новият ден го зовеше. Той се измъкна от леглото, като внимаваше да не я събуди. Облече се и излезе, за да се наслади на свежестта на утрото. Помисли си за изминалата нощ и се усмихна. Да я люби бе истинско щастие. В този момент знаеше, че каквото и да се случи, няма да я остави да си тръгне.

Отправи се към конете, после взе пушката си и започна да я чисти. Малко по-късно повдигна очи и видя Тори, стоеше на прага на палатката. Държеше завесата пред себе си, като скриваше прекрасното си тяло от погледа му.

Засмя се при проявата на възобновеното чувство за свян и се изправи, за да я поздрави.

— Спа добре тази сутрин — каза той, когато застана пред нея и повдигна ръка, за да я погали.

— Има защо — отвърна тя с лека усмивка. — Бях будна до късно през нощта.

— Май ще трябва да свикнем да проспиваме утрините.

Серад се усмихна нежно и любещо и Тори почувства как сърцето й заби по-силно. Не изпитваше никакви угризения за това, което се бе случило. Обичаше го.

— Или може би — продължи той — няма да напускаме изобщо леглото.

Очите му потъмняха, когато погледът му попадна върху блестящия накит, който я вричаше в него. Отметна завесата и тя се разкри с цялото си великолепие на дневната светлина. Очите му я погалиха, тръгвайки от красотата на гърдите й през извивката на кръста й до изваяните бедра. Краката й бяха дълги и стройни. Серад с голямо усилие отърси глава, усетил посоката на мислите си. Въпреки че я желаеше, бе планирал други неща за деня. Усмивка премина през лицето му, като си помисли колко лесно би могъл да я отведе отново в леглото и никога да не стават оттам.

— Хайде да пояздим тази сутрин — покани я той, когато влязоха в палатката.

— Да яздим? — разтвори учудено очи тя.

Погледът му я бе накарал да си мисли, че ще поиска да я люби отново.

— Нетърпелив съм да разбера дали самохвалството ти е истина. Само да оседлая конете и можем да тръгваме. Надявам се, че ще ти хареса. Обикновено какво обличаш за езда?

— У дома имах някои навици… Пола — панталон, за да мога да яздя по мъжки.

Той я погледна замислено, след това се приближи до малкия куфар за дрехи и й подаде чифт панталони и една от туниките си.

— Сигурен съм, че ще са ти доста големи, но ако навиеш крачолите, ще свършат работа за днес.

Тори пое дрехите от Серад и не можа да се сдържи да не се засмее, когато потъна в тях. Нави дългите ръкави и панталоните и когато пристегна туниката с подадения й колан, вече беше като в рокля. Знаеше, че изглежда глупаво, но заради ездата си струваше. Бяха изминали месеци, откакто бе яздила за последен път, и нямаше търпение да възседне отново коня.

Серад я огледа развеселен.

— Предпочитам те в коприна, но за днес ще мине.

Конят на Серад доказа, че е по-добър и само това бе причината за разликата между тях. Но когато се завърнаха в лагера, тя бе спечелила уважението му заради ездаческите си способности.

— Не преставаш да ме учудваш, Тори — каза Серад, когато спряха в оазиса. — Беше много добра.

Тя се усмихна, доволна от думите му.

— Някой ден ще имам кон, добър колкото твоя, и тогава ще видим кой е истински ездач.

— С нетърпение очаквам тази възможност.

След лекия обяд той реши да провери дали тя е толкова добра с пушката, колкото с коня.

— Спомням си, че също така се хвалеше и със стрелбата си — отбеляза Серад, като се приближи, държейки две пушки. — Ще приемеш ли това предизвикателство?

Фактът, че той й се доверяваше достатъчно, за да й даде оръжие, я накара да се почувства горда и тя се засмя.

— Разбира се! Само трябва да определиш целта. Изминаха няколко месеца, откакто бях на лов за тигри в Индия, но не мисля, че съм забравила да стрелям.

Това, че е била на лов за тигри, го впечатли и Тори почувства, че отново печели уважение.

Серад разбра, че е имал голям късмет и тя не е искала да го застреля в каютата на „Ятаган“.

Тори знаеше, че не може да носи дрехите на Серад по пътя обратно към Алжир. Приближи към куфара му, видя, че е донесъл и изумруденозелената дреха и я облече. Малко по-късно Серад влезе в палатката и застина.

Бе омагьосваща в скъпоценната коприна, а огърлицата, която й бе подарил, блестеше на светлината. Изглеждаше така, както бе очаквал да я види онази първа нощ, когато бе дошла при него, и сега тръгна към нея без колебание.

 

Малик стрелна със странен поглед Хасим, като осъзна това, което му бе казано:

— Сигурен ли си?

— Знам, че е трудно за вярване, но е така — потвърди Хасим. — Отидох при Серад, за да обсъдим неприятностите, които си имал с Мухамед Ибн Аббас, и тогава научих, че е взел една от англичанките и е тръгнал към пустинята.

— Взел е жена в пустинята…

Емирът поклати невярващо глава, преди да отбележи:

— Мисля, че другият ми син се е влюбил.

— Мисля, че си прав — усмихна се многозначително Хасим.

— Време му е. Знаеш ли кога ще се върне?

— Тази нощ — отвърна Хасим.

— В такъв случай ще отложиш отпътуването дотогава, но не по-късно. — Изражението му стана сериозно при мисълта за стария му враг Мухамед и заплашителните вести, засягащи дейността му.

Алмира побърза да потърси господарката си, за да й съобщи новините, които току-що бе чула, защото знаеше колко е загрижена Раби за племенника си и пленничките.

— Сигурна ли си в това? — попита Раби с мрачно изражение при разказа за постъпката на племенника й.

— Да, Раби.

— Разбирам. — С тъга осъзна, че думите на предупреждение не са подействали на Серад, както се бе надявала, и това я изпълни с отчаяние.

— Трябва да се върнат тази нощ от пустинята.

— Благодаря, Алмира.

— Има нещо друго, Раби.

— Да?

— Чух също така, че Малик е планирал да изпрати Серад на път заедно с Хасим още днес и че ще бъдат далеч за повече от седмица.

Раби замислено присви очи, проумявайки какво й казва прислужничката и какво трябва да направи.

— Алмира… възможно ли е? — Нямаше нужда да продължава, защото Алмира разбра какво мисли господарката й.

— Свързах се с когото трябва.

— Тогава да действаме. Колкото по-скоро, толкова по-добре.