Джон Скалзи
Войната на старците (5)

5.

— А сега искам да се отпуснете — каза доктор Ръсел.

Двамата помощници бяха изтикали количката до съседния кувьоз и поставяха тялото вътре. „То“, „той“, „аз“, или каквото беше там, не оказваше никакво съпротивление — все едно че пренасяха пациент в кома. Или труп. Бях едновременно изумен и ужасен. Един тъничък гласец дълбоко в мен ми нашепваше, че ако не отида веднага до тоалетната, ще се напикая.

— Как… — опитах се да заговоря, но се задавих. Устата ми бе пресъхнала. Доктор Ръсел каза нещо на един от помощниците си и той ми подаде чаша вода. Докторът ми помогна да отпия, вероятно си даваше сметка, че не съм в състояние да държа дори чашата. Докато пиех, отново заговори.

— Въпросът „как“ е свързан с едно от следните изречения. Как успяхте да направите мое по-младо копие? Отговорът е, че още преди десет години взехме от вас ДНК проба, която използвахме, за да създадем новото тяло. — Той дръпна чашата.

— Клонинг — успях да промълвя най-сетне.

— Не. — Доктор Ръсел поклати глава. — Не съвсем. Вашата ДНК бе подложена на сериозни подобрения. Можете сам да видите най-очевидното различие — новият цвят на кожата ви.

Едва сега потресен забелязах, че моята по-млада версия притежава едно наистина очебийно различие.

— Той е зелен — възкликнах.

— Вие сте зелен — поправи ме доктор Ръсел. — Или, по-точно, ще бъдете след пет минути. Но това е за първото „как“. Вторият въпрос обикновено е: как ще ме прехвърлите там? — Той посочи моя зеленокож двойник. — И отговорът е, че ще прехвърлим само вашето съзнание.

— Как? — попитах.

— С помощта на датчиците в черепа ви правим копие на вашата мозъчна дейност и го прехвърляме — прехвърляме вас — в ей това тяло. Използваме информацията за вашия мозъчен модел, която събрахме пред последните няколко дни, за да подготвим новия ви мозък за съзнателно състояние, така че, когато ви прехвърлим, всичко да ви изглежда нормално. Представям ви естествено опростена картина на нещата. В действителност всичко е много по-сложно. Но на вас и това ви е достатъчно. А сега е време да ви включим.

Доктор Ръсел се пресегна и започна да нагласява апаратурата над мен. Неволно отместих глава, после осъзнах колко е безсмислен този жест.

— Този път няма да ми вкарвате нищо, нали?

— Нямаме подобно намерение, господин Пери — увери ме докторът. — На мястото на инжектора сега е поставен сигнален усилвател. Така че няма причини да се безпокоите.

— Извинявайте — казах и си наместих главата на предишното място.

— Няма за какво. — Докторът нагласяваше металната купа на темето ми. — В интерес на истината, понасяте го по-добре от някои други. Предишният пациент например — наложи се да го прехвърлим упоен. Скоро ще се събуди подмладен, зелен и ужасно объркан. Повярвайте ми, вие сте кукличка.

Усмихнах се на сравнението, погледнах новото си тяло и попитах:

— Къде е неговата купа?

— Не му е нужна. Както вече ви казах, вашето ново тяло е значително усъвършенствано.

— Звучи ми някак страшно.

— Ще се почувствате другояче, когато се озовете в него — успокои ме доктор Ръсел, надвесен над своя ПИА. — Добре, готови сме. Но първо ще ви кажа какво следва.

— Ще ви бъда много благодарен.

Той завъртя бележника към мен.

— Когато натисна този бутон — докторът посочи един бутон на екрана, — вашите датчици ще започнат да излъчват мозъчната ви дейност към усилвателя. Веднага щом бъде създадено достатъчно подробно копие на мозъчната ви дейност, ще свържа вашия кувьоз с компютърната база данни. По същото време друга подобна връзка ще бъде създадена с мозъка на второто тяло. След като проверим стабилността на връзките, ще прехвърлим съзнанието ви там. В мига, когато мозъчната ви дейност поеме контрол над новия мозък, прекъсваме връзката и ето ви — в ново тяло и мозък. Някакви въпроси?

— Стават ли грешки при тази процедура?

— Всички задават този въпрос — каза доктор Ръсел. — Отговорът е да. В редки случаи нещата могат да се объркат. Но в изключително редки. Тук съм от двайсет години — имам хиляди прехвърляния и само един провал. Жена, която получи масивен мозъчен удар по време на трансфера. Мозъчната й дейност стана хаотична и не подлежеше на прехвърляне. Всички останали се справиха чудесно.

— Тоест, ако не умра, ще оцелея. — Въздъхнах.

— Интересно заключение. Но и вярно.

— Как ще разберете кога се е прехвърлило съзнанието?

— Много лесно — сам ще ни го кажете. Повярвайте ми — вие ще го знаете.

— Как може да сте толкова сигурен? Някога преживявали ли сте го сам?

Доктор Ръсел се усмихна.

— Всъщност да. Дори два пъти.

— Но вие не сте зелен.

— Това е заради втория трансфер. Не е необходимо да сте вечнозелен — добави той шеговито и отново надзърна в своя ПИА. — Господин Пери, боя се, че е време да прекратим с въпросите, тъй като ме чака още работа. Готов ли сте да започнем?

— Не съм готов, дявол го взел — признах. — Толкова ме е страх, че ще се пръсна.

— В такъв случай позволете да перифразирам. Готов ли сте да приключим с това?

— Божичко, да — въздъхнах.

— Добре тогава. — Той посегна към екрана на своя ПИА.

Кувьозът около мен едва забележимо се разтресе. Погледнах доктора.

— Усилвателят — обясни той. — Тази част е не повече от минута.

Изсумтях нещо в отговор и погледнах към новото си тяло. Лежеше неподвижно в кувьоза, като полята със зелена боя восъчна фигура. Изглеждаше досущ като мен преди много години — дори по-добре, бих казал. Имаше мускулестото тяло на плувец олимпиец. И дълга зелена коса.

Не можех дори да си представя, че ще живея в това тяло.

— Имаме пълна картина — промърмори под носа си доктор Ръсел. — Включвам връзката. — И натисна едно копче.

Усетих слабо раздрусване и после изведнъж се почувствах, сякаш в главата ми кънти далечно ехо.

— Олеле! — възкликнах.

— Ехо-ефектът? — попита доктор Ръсел. Аз кимнах. — Това е от компютъра. Съзнанието ви долавя минималната разлика във времето между тук и там. Няма причини за безпокойство. Добре, включвам връзката между новото тяло и компютъра. — И отново посегна към екрана.

В съседния кувьоз новият аз отвори очи.

— Аз го направих — уточни доктор Ръсел.

— Той има котешки очи — рекох.

— Вие имате котешки очи — поправи ме отново доктор Ръсел. — Връзката е отлична, без смущения. Започвам трансфера. Ще се почувствате леко объркан…

Чукване на екрана…

… и аз пропаднах

 

 

мнооооооооооооооооооооооооооооооого надолу
(имах усещането, че ме прецеждат през невидима мрежа)
и всички спомени, които бях имал някога, ме блъснаха в лицето като бетонна стена
 и най-ясният от тях, как Кати слиза от олтара
  кракът й се заплита в подгъва на роклята
   тя се препъва и за миг губи равновесие,
    но ловко се изправя
     и ми се усмихва,
      сякаш ми казва
       „Ха-ха, това няма да ме спре“

*и друг спомен, в който Кати пита „Къде, по дяволите, съм сложила ванилията?“, последван от тракането на изпусната купа на пода*

(Божичко, Кати)

 

 

След което отново съм си аз и виждам едновременно и лицето на доктор Ръсел, макар и малко замъглено, и тила му, което ме кара да си мисля: „Страхотен номер, дявол го взел“ — а мислите ми са като стерео.

Едва тогава осъзнах. Намирах се на две места едновременно.

Усмихнах се и видях как моето старо и ново аз се усмихват.

— Току-що наруших законите на физиката — обявих на доктор Ръсел с два чифта усти.

— Прехвърлям ви — отвърна той и чукна за последен път върху екрана на проклетия си ПИА.

Отново бях само аз. Другият аз. Разбрах го по това, че вече не виждах новото си тяло, а гледах към старото.

И то ме гледаше, сякаш осъзнаваше, че се е случило нещо ужасно странно.

Сякаш искаше да ми каже: „Повече няма нужда от мен“.

Сетне то затвори очи.

 

 

— Господин Пери — повика ме доктор Ръсел и ме плесна лекичко по бузата.

— Да — отвърнах. — Чувам ви. Извинете.

— Как е цялото ви име, господин Пери?

Помислих за секунда.

— Джон Николас Пери.

— Рождената ви дата?

— Десети юни.

— Името на учителя ви във втори клас?

Втренчих поглед в него.

— За Бога, човече. Не го помнех дори в старото си тяло.

Доктор Ръсел се засмя.

— Добре дошли в новия си живот, господин Пери. Справихте се блестящо. — Отключи капака на кувьоза и го повдигна. — Излезте, ако обичате.

Сложих ръце — моите зелени ръце — на страничните прегради и се повдигнах. Опрях се с десния си крак и пристъпих леко. Доктор Ръсел застана до мен и ме улови.

— Внимателно. До съвсем скоро бяхте старец. Ще ви е малко трудно да си припомните какво е да имаш младо тяло.

— Какво искате да кажете?

— Ами… първо, бихте могли да се изправите.

Прав беше. Бях привикнал, че съм прегърбен (деца, пийте си млякото). Изправих рамене и пристъпих още една крачка напред. И още една. Добрата новина бе, че помнех как се ходи. Ухилих се като ученик във ваканция.

— Как се чувствате? — попита ме доктор Ръсел.

— Чувствам се млад — отвърнах, едва сдържах радостта си.

— Така трябва. Биологичната възраст на новото ви тяло е двайсет. В действителност е дори по-младо, но в наши дни можем да ги отглеждаме достатъчно бързо.

Подскочих лекичко за проба. Имах чувството, че съм преодолял половината от разстоянието до Земята.

— С това тяло дори не ми се пие.

— Отвътре сте си на седемдесет и пет.

Едва сега спрях да подскачам и се приближих към старото си тяло. Изглеждаше тъжно и отпуснато, като захвърлен куфар. Посегнах с ръка и докоснах лицето. Беше топло и почувствах дъх. Отдръпнах се.

— То е още живо! — възкликнах.

— Но мозъкът е мъртъв — побърза да уточни доктор Ръсел. — Всички ваши познавателни функции бяха прехвърлени. Когато процесът приключи, мозъкът умира. Тялото изкарва още малко време на автопилот — диша, изпомпва кръвта, но всичко това е преходно. Оставено само, то ще издъхне до няколко дни.

— Какво ще направите с него?

— На първо време ще го приберем на сигурно място. Господин Пери — добави доктор Ръсел, — съжалявам, че трябва да ви притесня, но вече е време да се прибирате в каютата си, тъй като ме чака работа и с други новобранци. Програмата ми до обед е запълнена.

— Исках да попитам някои неща за новото тяло — казах.

— Ще получите брошурка. Вече я прехвърлих във вашия ПИА.

— Тъй ли? Благодаря.

— Няма защо. — Доктор Ръсел кимна към двамата помощници. — Тези хора ще ви отведат в каютата. Честито още веднъж.

На вратата спрях и се обърнах.

— Почакайте — рекох. — Забравих нещо. — Върнах се при старото си тяло, което все още лежеше в кувьоза. — Може ли да отключа капака? — попитах доктор Ръсел. Той кимна. Повдигнах капака, пресегнах се и повдигнах лявата ръка на моето старо тяло. Изхлузих пръстена от пръста и го нанизах на своя. След това погалих старото си лице.

— Благодаря ти — прошепнах. — Благодаря ти за всичко.

Едва тогава последвах служителите.

НОВИЯТ ВИЕ

Въведение във вашето ново тяло,

За новобранци в Колониалните отбранителни сили,

от службата по Колониална генетика.

Вече двеста години произвеждаме по-добри тела!

(Така започваше брошурата, прехвърлена в моя ПИА от доктор Ръсел. Не зная дали можете да си представите илюстрацията, включваща прословутата рисунка на човешко тяло от Леонардо, само дето то бе оцветено в зелено. Но да продължим.)

„В този момент вие вече сте получили своето ново тяло от Колониалните отбранителни сили. Честито! Вашето ново тяло е краен продукт на десетилетни усилия от страна на учените и инженерите в службата по Колониална генетика и е оптимизирано за високите изисквания на службата в КОС. Целта на този документ е да ви запознае накратко с всички важни характеристики и функции на вашето ново тяло и да осигури отговори на най-често задаваните въпроси от страна на новобранците.

НЕ ПРОСТО НОВО ТЯЛО — ПО-ДОБРО ТЯЛО

Със сигурност вече сте забелязали зеления цвят на вашето ново тяло. Това не е само козметична промяна. Вашата нова кожа КлораДерм (търговска марка) е богата на хлорофил, осигурява на тялото ви допълнителна енергия и оптимизира употребата на кислород и въглероден двуокис. В резултат вие се чувствате по-свеж за по-дълъг период — и можете по-добре да изпълнявате задълженията си в КОС! Но това е само първата стъпка от подобренията, които ще откриете във вашето ново тяло. Ето някои други:

* Вашата кръв е сменена с УмнаКръв (търговска марка) — революционна система, която увеличава кислородопренасящия капацитет четирикратно и същевременно опазва организма ви от болести, токсини и смърт при кръвоизлив!

* Нашата патентна технология Котешко око (търговска марка) ви дарява със зрение, за каквото не сте и мечтали! Увеличеният брой пръчици и конуси ви позволява по-добра разделителна способност на изображението, отколкото би могла да бъде постигната в хода на естествената еволюция на зрителната система, а специално изработени светлинни усилватели ви помагат да виждате дори при почти непрогледен мрак.

* Нашият Ултрасензорен комплект от рецепторни усилватели ви позволява да докосвате, помирисвате, чувате и вкусвате както никога досега благодарение на разширената нервна система и оптимизирането на нервните връзки, което разширява границите на вашето възприятие във всички изброени категории. Ще почувствате разликата още първия ден!

* Колко силен искате да бъдете? С технологията ЗдраваРъка (търговска марка), увеличаваща естествената сила и реактивно време на мускулите ви, ще бъдете по-силен и по-бърз, отколкото някога сте мечтали — толкова силен и бърз, че съгласно закона, службата за Колониална генетика няма право да предлага тази технология на потребителския пазар. Неоценима подкрепа за вас, новобранци!

* Никога вече няма да губите връзката! Никога няма да изгубите своя МозКом (търговска марка), тъй като този компютър се намира в мозъка ви. Патентованият от нас помощно-адаптативен интерфейс ще ви помогне за по-лесен и бърз достъп до вашия МозКом. Освен това вашият МозКом извършва координация на всички неорганични технологии във вашето ново тяло, като например УмнаКръв. Войниците от КОС се уповават безгранично на това изумително откритие — така ще бъде и с вас!

ДА ВИ НАПРАВИМ ПО-ДОБЪР

Без никакво съмнение ще бъдете изумен от това колко много неща може вашето ново тяло. Но запитвали ли сте се как е направено? Сигурно ще ви е интересно да узнаете, че вашето тяло принадлежи към последната серия от поредицата високотехнологични подобрени тела, конструирани в службата по Колониална генетика. С помощта на патентни технологии ние адаптирахме както генетична информация от други видове, така и последните открития по микророботика, за да усъвършенстваме вашето ново тяло. Трудна работа, на чиито резултати предстои да бъдете свидетел.

От първите подобрения, извършени преди близо двеста години, ние непрестанно се развиваме и напредваме. При изпитанията на възможните изменения ние първоначално използваме компютърни модели, симулиращи детайлно всички функции на организма. След успешното им преминаване продължаваме с опити върху биологични модели. Тогава — и само след това — подобренията се въвеждат в окончателната телесна конструкция, интегрирани в «началната» ДНК, която сме взели от вас. Бъдете сигурни, че всяко подобрение е безопасно и подложено на поредица тестове с крайна цел да създадем едно максимално усъвършенствано тяло!

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ ЗА ВАШЕТО НОВО ТЯЛО

1. Моето ново тяло има ли търговско название?

Да! Вашето ново тяло е познато като модел «Херкулес» от серия «Защитник» XII. Техническото му название е КГ/КОС Модел 12, образец 1.2.11. Този модел е предназначен за употреба само в Колониалните отбранителни сили. В добавка, всяко отделно тяло притежава свой собствен номер за експлоатационни нужди. Можете да получите този номер с помощта на вашия МозКом. Не се безпокойте, за ежедневни цели все още можете да използвате собственото си име!

2. Остарява ли моето ново тяло?

Телата от серия «Защитник» са конструирани така, че да предоставят на КОС максимален капацитет за периода на тяхната военна служба. За целта са използвани свръхмодерни регенерационни техники на генетично ниво, намаляващи последствията от естествения ход на ентропията. При съвсем минимална поддръжка вашето ново тяло ще остане във върхова форма през цялото време, докато го използвате. Освен това ще откриете, че раните и повредите заздравяват необичайно бързо — толкова бързо, че за нула време отново ще бъдете на крака и в строя!

3. Мога ли да предавам тези удивителни подобрения на моите деца?

Не. Вашето тяло и неговите биологични и технологични системи са патентовани от службата по Колониална генетика и не могат да бъдат предавани по наследство без разрешение. В добавка на това, поради екстензивния характер на подобренията в серията «Защитник», вашата ДНК вече не е генетично съвместима с тази на немодифицираните хора и лабораторните изследвания показващ че извършените кръстоски водят до несъвместими с живота промени в зародиша в сто процента от случаите. И на последно място, съгласно изискванията на поръчителя (КОС), детеродната функция на моделите от серия «Защитник» не е от първостепенно значение за изпълнение на тяхната служба и за целта всеки един от тях се доставя стерилен, въпреки че останалите сродни функции се запазват непокътнати.

4. Имам съмнения относно религиозните последици на извършените подобрения на моето ново тяло. Какво да правя?

Въпреки че нито службата по Колониална генетика, нито КОС имат официална позиция относно религиозните или психологически последици, свързани с прехвърлянето на съзнание от едно тяло в друго, ние разбираме, че мнозина новобранци ще си задават подобен въпрос. Ето защо на борда на всеки транспортен кораб съществува религиозна служба, покриваща широк спектър от земни религии, както и опитни психолози терапевти. Съветваме ви да се обърнете към тях за всички въпроси от подобно естество.

5. Колко дълго ще остана в моето ново тяло?

Телата от серия «Защитник» са предназначени за употреба в КОС. Докато сте на служба в Колониалните сиди, ще можете да използвате и да се наслаждавате на всички технологични и биологични подобрения на вашето ново тяло. При напускане на службата в КОС вие ще получите ново, немодифицирано човешко тяло, базирано на вашата оригинална ДНК.

От всички нас в службата по Колониална генетика поздравления за вашето ново тяло! Не се съмняваме, че то ще ви служи добре по време на вашата активна служба в Колониалните отбранителни сили.

Благодарим ви за вашата преданост към колониите и… наслаждавайте се на Вашето ново тяло.“

 

 

Оставих ПИА на масичката, застанах пред умивалника и погледнах в огледалото новото си лице.

Невъзможно бе да не забележиш очите. Моето старо тяло имаше кафяви очи — мътнокафяви, с интересни златисти точици. Кати понякога ме дразнеше, че тези точки не били всъщност нищо повече от мастни отлагания. Тоест имах мазнини в очите.

Ако това бе вярно, новите ми очи трябваше едва ли не да са изградени от мазнини. Бяха златисти почти по цялата свободна повърхност около зениците и само по границата с тях имаше тъмнозелени очертания. Ирисите бяха изумруденозелени, подобни шарки имаше и в зениците. Самите зеници бяха присвити, сигурно заради светлината от лампата над огледалото. Изключих лампата и централното осветление и сега в каютата мъждукаше само екранчето на ПИА. Старите ми очи не биха различили нищо в подобна тъмница.

На новите бе необходим само миг, за да се настроят. Каютата бе като изпълнена с дим, но въпреки това различавах всеки предмет. Върнах се при огледалото и надзърнах в него — очите ми се бяха разширили като при отравяне с беладона. Включих отново лампата над умивалника и зениците се свиха моментално.

Съблякох се и за първи път огледах внимателно новото си тяло. Първоначалното ми впечатление относно състоянието му се оказа вярно — бях в прекрасна форма. Прокарах ръка по гърдите и плоския си корем. Никога през целия си живот не бях изглеждал така. Нямах представа как са го постигнали. Зачудих се колко ли време ще ми е необходимо, за да се докарам до отпуснатия вид, който имах, когато бях на двайсет. Сетне се сетих за измененията, които е трябвало да направят в моята ДНК, щом са могли да постигнат подобни резултати. В края на краищата реших, че предпочитам да изглеждам така.

А, да — освен това нямах никакви косми по лицето и тялото.

Абсолютно никакви — дори зачатък на окосмяване. Ръцете, краката, гърбът (всъщност той и преди си беше гол), както и интимните части. Потърках брадичката си с надежда да почувствам там начеваща четина. Гладка като бебешко дупе. Или като моето собствено, сега. Сведох поглед към слабините си — трябва да призная, че без косми нещата там изглеждаха доста неестетично. Имах коса само на главата, но тя бе в неопределен кестеняв цвят. Поне едно нещо не се бе променило от предишното ми тяло.

Вдигнах ръка към лицето си, за да огледам оттенъка на кожата. Беше светлозелена, но за щастие нямаше сигнален цвят — и слава Богу, защото не можех да си представя как се разхождам наклепан в резеда. Кожата ми бе еднаква на цвят по цялото тяло, само зърната и върхът на пениса ми бяха малко потъмни. Като цяло цветовият контраст бе запазен, само дето бе в различна оцветка. Забелязах също, че сега вените ми изпъкват по-добре и са сивкави. Предполагам, че беше от цвета на умната кръв (каквото и да означаваше това), която вероятно не беше тъмночервена. Облякох се.

ПИА изписука. Взех го. Имаше съобщение за мен.

„Вече имате достъп до компютърната система на вашия МозКом — пишеше там. — Желаете ли да я активирате още сега?“

Имаше бутони с надписи „да“ и „не“. Натиснах „да“.

Внезапно в тишината отекна дълбок, плътен и успокояващ глас. Едва не изхвърчах от новата си зелена кожа.

— Здравейте! — каза гласът. — Току-що се свързахте с вашия вътрешен МозКом с помощта на патентования помощен адаптативен интерфейс. Моля, не се безпокойте! Благодарение на интеграцията с вашия МозКом, гласът, който чувате, се генерира право в слуховите центрове на вашия мозък.

„Страхотно — помислих си. — Още един глас в главата ми“.

— След това кратко встъпление вие можете да изключите гласа по всяко време. Ще започнем с някои възможности, които можете да избирате с отговори „да“ и „не“. В началото вашият МозКом би искал да произнесете пробно „да“ и „не“, за да може да въведе необходимите параметри. Така че, когато сте готов, ако обичате, кажете „да“. Можете да отговорите по всяко време.

Гласът изчезна. Поколебах се, леко объркан.

— Моля, кажете „да“ сега — рече гласът.

— Да! — отвърнах, чувствах се странно.

— Благодаря ви, задето казахте „да“. А сега, ако обичате, кажете „не“.

— Не — произнесох аз и се зачудих дали МозКом няма да го възприеме като отговор на неговата молба да кажа „не“, да се нацупи и да ми изпържи мозъка.

— Благодаря ви, задето казахте „не“ — продължи гласът, с което доказа, че стои над подобни съмнения. — В процеса на нашето опознаване ще научите, че не е необходимо да произнасяте гласно тези команди, за да ги изпълнява вашият МозКом. В началото обаче гласовите заповеди ще ви се струват по-лесни. На този етап вие можете да избирате дали да продължите на звуков, или да преминете на текстов интерфейс. Искате ли да преминем на текстови команди?

— Божичко, да.

[Продължаваме с текстов интерфейс] — изникна един ред точно пред очите ми. Надписът бе чудесно контрастирай, така че да го различавам без никакво усилие. Завъртях леко глава, но той остана в центъра на полезрението ми и само контрастът се менеше съобразно фона отзад. Невероятно.

[Препоръчително е да седите по време на встъпителните текстови сесии, за да не се нараните] — продължаваше да пише моят МозКом. — [Ако обичате, седнете още сега.] — Седнах. — [По време на встъпителните сесии ще ви бъде по-лесно, ако общувате вербално. За да помогнем на МозКом да разбира въпросите ви, първо ще го научим да разпознава вашия глас. Моля, произнесете на глас следните фонеми.] — Пред погледа ми се появи списък. Започнах да чета на глас. След това МозКом поиска да прочета и няколко къси изречения.

[Благодаря ви] — написа накрая. — [Сега вашият МозКом е в състояние да приема гласови команди. Искате ли да го настроите съобразно вашите желания?]

— Да — отвърнах.

[Повечето потребители на МозКом предпочитат да се обръщат към своя МозКом с измислено от тях име. Искате ли да наименувате своя МозКом?]

— Да.

[Моля, произнесете името, с което бихте желали да наречете своя МозКом.]

— Задник.

[Вие избрахте „Задник“] — написа МозКом, без да му мигне окото. — [Имайте предвид, че мнозина новобранци използват същото название, когато се обръщат към своя МозКом. Искате ли да изберете друго име?]

— Не — отвърнах, горд, че повечето от моите колеги имат сходно отношение към своя МозКом.

[Вашият МозКом сега се нарича Задник] — написа МозКом. — [Можете да промените това название, когато пожелаете. А сега трябва да изберете фраза, с която да активирате Задник. Макар Задник да е активен през цялото време, той ще отговаря само когато го задействате с команда. Ако обичате, изберете къса фраза. Задник препоръчва „Активирай Задник“, но можете да изберете всяка друга. Моля, кажете активиращата фраза сега.]

— „Ей, Задник“ — рекох аз.

[Вие избрахте „Ей, Задник“. Моля, повторете фразата още веднъж за потвърждение.] — Повторих. След това поискаха от мен дезактивираща фраза. Избрах „Махай се, Задник“.

[Желаете ли Задник да се обръща към себе си в първо лице?]

— Абсолютно.

[Аз съм Задник.]

— Разбира се, че си.

[Очаквам вашите команди и въпроси.]

— Умен ли си? — попитах.

[Оборудван съм с естествен езиков процесор и други системи, с помощта на които да разбирам смисъла на въпросите и да осигурявам адекватни отговори, които често ще създават у вас впечатлението, че общувате с разумен събеседник, особено когато се свързвам с по-голяма компютърна мрежа. Системите МозКом обаче не притежават собствена интелигентност. Например това, което приемате сега, е напълно автоматизиран отговор. Въпросът се задава често.]

— Как ме разбираш?

[На този етап реагирам на вашия глас. Докато говорите, аз следя мозъчната ви дейност и опознавам начина, по който възникват възбудните огнища, когато възникне желание да общувате с мен. С течение на времето ще мога да ви разбирам, без да се налага да говорите. Още по-нататък вероятно ще се научите да ме използвате без съзнателни аудио-визуални сигнали.]

— Какво можеш да правиш?

[Притежавам широк спектър от способности. Желаете ли да видите подробен списък?]

— Защо не?

Пред погледа ми се появи огромен списък.

[В случай, че ви интересуват подкатегориите, моля, изберете съответната категория и кажете „разшири“ (категория). За изпълнение на друго действие произнесете само „отвори“ (категория).]

Започнах да чета списъка. Нещата, които Задник не можеше да прави, бяха доста малко. Можеше да праща съобщения на други новобранци. Да приема доклади. Да ми пуска музика и видео. Да предлага игри. Да извика всеки наличен документ в системата. Да съхранява огромно количество информация. Да прави изчисления. Да диагностицира отклонения в здравето ми и да предлага лечение. Да създава локална мрежа между зададен от мен списък от потребители. Да осъществява мигновен превод от стотина човешки и извънземни езици. Дори да ми подава образ от друг потребител на МозКом. Като цяло, Задник се оказа ужасно полезен, макар и загнезден без мое желание в главата ми.

Чух, че се отключва врата. Вдигнах глава.

— Ей, Задник. Колко е часът?

[Часът е 12:00] — написа Задник. Бях прекарал последните деветдесет минути в опознаване с него. Е, стига толкова. Време беше да се срещна с хора.

— Махай се, Задник — заповядах.

[До скоро виждане] — се изписа пред мен и малко след това текстът избледня.

На вратата се почука. Отворих я. Предполагах, че ще е Хари, но не беше.

На прага стоеше зашеметяваща брюнетка с тъмнозелена (маслинова) кожа и невероятно дълги крака.

— Ти не си Хари — казах; чувствах се внезапно и адски оглупял.

Брюнетката ме огледа от главата до петите и каза:

— Джон?

Премигнах няколко пъти, докато най-сетне си спомних името й — миг, преди да бъде изписано пред погледа ми.

— Джеси?

Тя кимна. Продължавах да я зяпам като тийнейджър. Понечих да кажа нещо, но тя ми се хвърли на врата и ме зацелува толкова страстно, че едва не паднах по гръб. Все пак успя да затвори вратата с крак, преди да се стоварим на пода. И това бе само началото.

Бях забравил колко лесно е да получиш ерекция, когато си млад.