Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bride of the Wind, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 86 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Хедър Греъм. Интриги

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ИК „Ирис“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от alba)

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Когато каретата спря пред къщата, Роуз беше в отлично настроение. Какво приятно разнообразие. Пиърс щеше да бъде неин покорен слуга, макар и само за една нощ. Тя можеше да прави с него всичко, което й хрумнеше, защото в дома на баща й ръцете му бяха вързани. Предстоеше й дълга нощ. Най-после щеше да се почувства като господарка и да си разчисти сметките с наглия си съпруг.

Още щом пристигнаха, тя му заповяда да отиде в обора и да почисти боксовете. Разбира се, не се унижи да му предава заповедите си лично, а ги изпрати по главния коняр. След като свърши тази работа, Пиърс трябваше да излъска сбруите и да ги намаже с мазнина. Ашкрофт искаше да го подслони в една от таванските стаички, но Роуз се възпротиви и му заяви, че сламата в плевнята е достатъчна, за което главният коняр получи съответните заповеди.

След тежката работа един млад и здрав мъж като „Питър Форд“ със сигурност щеше да огладнее здравата. В малкото царство на Ашкрофт Удбайн всички ядяха до насита, защото господарят беше щедър, а готвачката на име Люси си разбираше от занаята. Тя беше много мила с бедните и потиснатите и щом чу, че Питър е затворник, осъден на принудителен труд, и то само защото е откраднал малко хляб, обеща да му даде най-доброто, което предлагаше кухнята й.

Роуз се ядоса на усърдието й и реши, че му е измислила твърде симпатично прикритие. Трябваше да го представи за крадец на коне. За съжаление вече беше късно да променя историята му. Решена да се наслади на тържеството си, тя се промъкна покрай беседката, която беше в близост до кухнята, и надникна през един прозорец. Пиърс тъкмо беше донесъл вода за Люси и тя му говореше оживено:

— Тази вечер ще ни трябва повече вода, млади момко, защото Нейна светлост херцогинята се върна неочаквано и със сигурност ще иска да се окъпе. Слугите в къщата ще се погрижат за всичко. Моля ви само да внесете големите ведра. Не мога да разбера защо ви карат да работите, след като слънцето отдавна е залязло!

— Не е чак толкова лошо — отговори Пиърс и остави тежките ведра в ъгъла. — Обичам да работя.

— Иначе господарят и дъщеря му са много добри — въздъхна дебелата готвачка и наду розовите си бузи. Очевидно беше харесала новодошлия и се радваше на силното му тяло. Бялата риза беше отворена до гърдите и разкриваше къдравите черни косъмчета, които го правеха още по-мъжествен. Тъй като беше съвсем различен от слугите и ратаите, с които Люси общуваше, тя се радваше, че може да прекара повечко време с него. — Не се плашете, млади човече. Свършете всичко, което са ви възложили, а аз ще ви нагостя с чудесни свински котлети и моя специален зеленчук.

Пиърс свали шапка, благодари й учтиво и се засмя с осъзнатия си чар. Роуз прехапа устни и реши да му развали радостта от свинските котлети.

Тя го изчака да излезе и отиде в кухнята. В чинията, оставена до печката, бяха натрупани кокали и хрущяли. Вероятно Люси ги беше оставила, за да свари супа. Роуз намери и таблата, която някоя от прислужничките щеше да отнесе в обора, където работеше Пиърс, и побърза да размени чиниите. Люси се върна скоро и господарката се хвърли на шията й.

— О, Люси, толкова много ще ми липсваш! — извика тя и я завъртя в кръг, за да не види момичето, което тъкмо отнасяше таблата. — В Англия не е лошо, но никой не може да готви като теб.

Люси се засмя доволно и отговори на прегръдката й. Роуз се сбогува сърдечно с нея и я остави сама. Мина доста време, преди готвачката да открие свинските котлети, оставени до печката. Тя се намръщи недоволно и се приготви да се скара на прислужничката, която беше разменила чиниите.

Когато беше сигурна, че Пиърс се е справил с възложените му задачи, Роуз отиде при главния коняр.

— Слушай, Рандолф, някои от конете имат спешна нужда от почистване. Най-добре е да накараш младия затворник да свърши веднага тази работа.

— О, милейди, вие го затрупахте със задачи!

— Надявам се, че умее да се оправя с конете. Най-добре да започне с Блейз. — Този кон беше висок метър и шестдесет висок и упорит като магаре.

Застанала на сигурно разстояние, Роуз проследи как изведоха Блейз от бокса и поръчаха на „затворника“ да го почисти. За да не избухне в луд смях, тя притисна ръка до устата си. Жребецът танцуваше неспокойно и често вдигаше предните си крака във въздуха. Пиърс го ругаеше ядно, но успя да го укроти. Въпреки това почистването на Блейз и особено на краката му бяха мъчение, което нямаше да бъде забравено скоро. След като Пиърс почисти още две кобили и три товарни коня, Роуз мина покрай него, без да го удостои с поглед и разгледа боксовете, следвана от Рандолф.

— Да, първите пет са много добре почистени, но се боя, че Блейз трябва да бъде изчеткан още веднъж. Краката му не ми изглеждат много чисти.

— Вече е късно, милейди. Блейз може спокойно да почака до утре.

— Не, в никакъв случай — отговори със сладка усмивка тя. Този път остана наблизо, докато Блейз беше изведен отново от бокса и Пиърс, който тъкмо почистваше другия край на обора, беше повикан да повтори четкането. Роуз спря пред него и се наслади на гневното му лице.

— Налага се да повторите операцията, Питър. Баща ми е горещ привърженик на чистотата, а вие бяхте доста небрежен с този ценен жребец.

Пиърс потръпна като от удар, после обаче се поклони дълбоко и посегна към четката. Погледна бързо след отдалечаващия се коняр и изфуча разярено:

— Крайно време е да сложиш край на тази игра, херцогиньо!

Тя го погледна съчувствено и отговори съвсем тихо:

— Очевидно си забравил най-важното, скъпи. Днес аз съм тази, която поставя изискванията.

Очите му се присвиха заплашително.

— Само тази нощ!

Май беше отишла твърде далеч. Може би, но просто не можеше другояче. Тя се обърна и повика главния коняр.

— Питър е чудесен работник и е много бърз, Рандолф. Щом свърши с Блейз, може да се нахрани, а после ще прекопае градината зад обора.

— Тази вечер ли, милейди?

Тя го погледна невинно.

— Разбира се, че тази вечер! Поръчала съм на градинаря да засади специални цветя и се надявам да израснат, докато ме няма.

— Но бедният човечец ще трябва да работи цяла нощ, милейди!

— Вероятно си прав — съгласи се с въздишка тя. — Ела с мен, искам да ти покажа къде да направи лехите.

Когато се върнаха, жребецът беше почистен идеално и главният коняр изпрати „Питър“ да вечеря.

За да увенчае триумфа си, Роуз застана до вратата на обора и чу потракването на капака, с който беше покрита таблата. Много добре — сега мъжът й щеше да се навечеря със сочни „свински котлети“. Рандолф отиде при нея и тя му благодари за подкрепата. После забърза към къщи.

Пиърс се беше настанил на една грубо скована пейка и я проследи с мрачен поглед. После посвети вниманието си на костите и хрущялите.

— Скоро ще дойде и твоят ред, любов моя, обещавам ти — изръмжа той. Е, може би трябваше да й признае правото на това сладко отмъщение, нали беше само за една нощ. Той беше твърдо убеден в предателството й и не помисляше, че Джером, онзи всеизвестен подлец, беше способен на всичко и сигурно сам беше изпратил вестта на констейбъла — може би от името на Роуз.

Нито за миг не беше помислил, че жена му го обича искрено, че е лоялна към него и се е опитвала да го предпази. Мили Боже, дай ни още един шанс, помоли се безмълвно той.

След малко погледна към къщата, където живееше синът му. И тя искаше от него да търпи цяла нощ? Знаеше, че е безумие, но трябваше да види своя син и наследник.

 

Роуз отдавна не се наслаждаваше на отмъщението си така, както й се искаше. Дори щастието, че отново може да държи Уди в прегръдката си, не можеше да прогони грижите й. Боеше се, че Мери Кейт може да излезе от къщата, да познае херцога и да се разбъбри.

Ако баща й узнаеше, можеше да отведе Пиърс пред съда, макар че тя се беше постарала да го увери в невинността му. Не, тя щеше да успее да го предотврати. Лошото беше, ако се намесеха и други хора. Бе проумяла, че не може да се доверява на всеки, но едва след като животът й даде няколко болезнени урока.

И не на последно място й тежеше предстоящата раздяла с баща й. Англия беше толкова далече…

Докато Пиърс се трудеше на полето, тя седеше при баща си и се опитваше да води разговор.

— Мисля, че беше твърде взискателна към бедния затворник, дъще — укори я меко Ашкрофт. — Няма ли все пак да го подслониш в таванската стаичка? Момъкът заслужава по-добро легло. Утре тръгвате на дълъг път и трябва да се наспи хубаво.

Роуз махна пренебрежително с ръка.

— Не се грижи за него, татко. Главният коняр му намери място за спане в плевнята. Сигурно вече е свършил работата си и спи дълбоко. — Тя се поколеба и прибави съвсем тихо: — Знаеш ли, иска ми се да се поразходя към реката.

Роуз не знаеше кога ще се върне отново в родината си. Искаше й се да види за последен път пълната луна, която се отразяваше във водата, да усети по бузите си свежия нощен вятър. Някога беше заявила на мъжа си, че това е най-красивото място на земята. Може би трябваше да го вземе със себе си.

Беше очаквала, че баща й ще се възпротиви на тази нощна разходка, но той отговори просто:

— Добре, мила. — Той остана на мястото си, докато стъпките й заглъхнаха. После скочи и се запъти с бързи крачки към обора.

Пиърс беше прекопал лехите край обора и сега седеше на края му и оглеждаше околността. На устните му играеше усмивка. Жена му беше невероятна. Как й хрумна да го представи за затворник! Умът и беше наистина забележителен. Смешното беше, че историята й беше твърде близо до истината.

Пиърс погледна с копнеж към къщата и обходи с изпитателен поглед многобройните прозорци. Преди малко Роуз мина пред един от тях с бебе на ръце. Неговият син…

Изведнъж Пиърс чу шум зад гърба си и се обърна стреснато, вдигнал лопатата, за да се защити. Ашкрофт Удбайн, големият плантатор и търговец, не се уплаши от реакцията му. На лицето му не трепна нито едно мускулче, защото беше уверен, че младият мъж няма да го нападне.

Пиърс пусна лопатата и го измери с бдителен поглед.

— Питър, ами! — промълви като на себе си Ашкрофт.

— Какво има, сър?

— Питър, глупости!

— Сър, аз…

— Затворниците изглеждат съвсем различно, приятелю. Познавам доста хора, които са лежали в затвора, и мога да ви уверя, че нямат и частица от вашата самоувереност.

— Сър, аз бях…

— Стига, млади момко! Причината не е в поведението или начина на изразяване, а в походката, в стойката. Един поглед ми беше достатъчен, за да разбера кой сте. Благородният произход е написан на лицето ви. Очевидно сте прекарали тежки времена, но както по всичко личи, сте съумели да вземете съдбата си в свои ръце. Вие не сте Питър, а Пиърс. — Той помълча малко и попита замислено: — Да приема ли, че си изчакал „Лейди Мей“ в открито море и си я взел под своя власт?

— Точно така беше — потвърди тихо Пиърс.

— Значи ти си скандално известният Убиец на дракони?

— Никога не съм убивал пленниците си. Трябваше да пусна някои ужасяващи слухове, за да не си създавам допълнителни проблеми. Пиратът трябва да бъде достоверен, нали знаете.

Ашкрофт Удбайн се ухили с разбиране.

— Убиецът на дракони! Как не се сетих по-рано? Като узнах какво се е случило, повярвах във вината ти и не се срамувам да го призная. Сигурно и повечето англичани са мислели като мен. Но Роуз непрекъснато ме уверяваше, че не си убиец. Беше убедена в това, защото те познава.

Пиърс сведе глава и изпита срам. Значи тя го беше защитавала, а той беше полудял да си отмъсти.

— Радвам се, че й вярвате.

— Винаги съм имал доверие в преценката на дъщеря си.

Аз също трябваше да й повярвам, каза си засрамено Пиърс.

— Значи няма да ме предадете, Ашкрофт?

— Да предам собствения си зет? Разбира се, че не! Само че не мога да разбера защо трябва веднага да заминете за Англия. Остани малко тук! Един ден тази империя ще принадлежи на Роуз — и на теб.

— Много съм ти благодарен, но това все пак е английска колония. Ако някой от хората, загрижени за политическата си кариера, се сблъска случайно с мен, сигурно ще се изкуши да метне примката на главата ми. Не, аз трябва да се върна в къщи и да докажа невинността си.

Ашкрофт помълча малко, после кимна замислено.

— Разбирам те.

— И няма да ни спрете?

— Не. В началото исках да те направя свой зет заради благородническата титла, славата ти на добър боец и верен привърженик на краля. Сега се радвам, че направих този избор, защото виждам, че си истински мъж. Няма да ви спра, макар че ще полудея от тревога. Внимавай много за моята Роуз, Пиърс.

— Разбира се. Благодаря ви.

Ашкрофт погледна сърдито към обора.

— Защо трябваше да работиш като роб през целия ден? Дъщеря ми ти е сърдита, нали?

Пиърс въздъхна и вдигна рамене.

— Жени… Понякога им е приятно да покажат силата си.

Ашкрофт избухна в смях.

— Сигурно още не си видял детето си?

Пиърс поклати глава, обзет от странна болка.

— Прекрасно момче — отбеляза гордо дядото. — Прилича и на двама ви. Красив като ангел и игрив като дяволче. — Той се ухили и прибави: — Добре, че не присъстваше на раждането. Роуз ругаеше като стар моряк, наричаше ни с невероятни имена и ако беше до нея, сигурно щеше да чуеш страшни неща.

— Вероятно. — Пиърс погледна към къщата с болезнен копнеж.

— Третият прозорец на първия етаж. — Ашкрофт се покашля многозначително. — Под балкона има решетка за рози. Най-добре ще бъде да не ме споменаваш… Във всеки случай намирам, че Роуз се е забавлявала достатъчно. Боксовете в обора са безупречно чисти. Освен това имам чувството, че ще се покатериш в стаята на жена си и без моята благословия.

— Ще си призная, че наистина мислих по този въпрос, Ашкрофт — отговори през смях Пиърс.

— Тогава ти желая лека нощ. — Тъстът му подаде ръка. — За мен беше истинска радост да говоря с теб, Пиърс. Ще се видим утре.

— Надявам се. — Пиърс отговори на здравото ръкостискане. — И аз се радвам, че най-после се запознахме.

Удбайн взе лопатата, а Пиърс се затича към решетката за рози, по която можеше да се покатери на балкона. Трябваше да види жена си и детето си.

Когато Роуз се качи в стаята си, бебето вече спеше в люлката. Стаята му беше до спалнята й, а от другата й страна живееха ирландската бавачка Джени и вярната Мери Кейт. Те се грижеха непрестанно за малкия и облекчаваха живота на младата майка.

Роуз беше решила да вземе и двете в Англия. На борда на кораба вече нямаше да има значение, че Мери Кейт щеше да познае съпруга й. След като напуснеха Джеймстаун, вече никой нямаше да може да се обърне към властите, за да го издаде.

Роуз се приведе усмихнато над люлката и целуна бебето по челцето. После влезе в спалнята си. Мери Кейт беше приготвила ваната, над огъня висяха две ведра с вода. Зарадвана, Роуз изля едното ведро във ваната, съблече се, като разхвърля дрехите си по цялата стая, и влезе във водата.

Изведнъж усети, че някои я наблюдава. Обърна се и когато откри Пиърс, едва не изпищя. Часове наред го беше карала да работи като прост ратай. Вярваше, че се е изтощил и отдавна спи в сеното. Вместо това той се беше изтегнал на леглото й, полуприкрит от завесите, и оглеждаше безсрамно голото й тяло.

— Какво правиш тук? — изсъска гневно тя.

Пиърс стана, отиде при нея и коленичи до ваната.

— Нали ти ме повика.

— Не и в стаята си!

— Да, но аз вече изпълних всички очарователни поръчения, които ми постави.

Роуз сведе глава и се почувства ужасно неловко.

— Трябваше да измисля достоверна история за пред татко.

— Да, разбира се — отзова се подигравателно Пиърс.

— Не можеш да останеш тук.

Пръстите му се потопиха във водата.

— А аз си помислих, че мога да ти бъда полезен.

— С какво?

Той отиде до камината и откачи второто ведро.

— Може би водата ти е изстинала.

Роуз прибра коленете си, за да не се опари, и промълви едва чуто:

— Благодаря.

— А гърбът ти…

— Какво?

— Бих могъл да ти изтрия гърба.

— Моля те, не е нужно…

Пиърс коленичи зад нея, взе сапуна и гъбата от водата и вдигна дългата й коса. Ръцете му се плъзнаха бавно и изкусително по голия й гръб и Роуз се разтрепери. Откога не беше изпитвала тези чувства… Чувствеността й се будеше за нов живот.

— Мисля, че за тази вечер си свършил достатъчно работа — прошепна безсилно тя.

— О, аз едва сега започвам.

— Иди да си легнеш…

— Точно това ще направя.

— О, Пиърс, защо дойде тук?

Ръката, който миеше гърба й, спря за миг.

— Трябваше да видя сина си.

— А как влезе?

Този въпрос не получи отговор.

— Ти какво си мислеше? Че ще играя твоята игра, без да мога да видя детето си?

— Утре сутринта щеше да се запознаеш с него.

— Твърде дълго съм чакал, Роуз. Тази вечер загубих търпение.

— Ами ако те намерят тук? Много е опасно. — Тя се обърна към него и се изненада от безгрижната му усмивка.

— Не се боя от опасностите. Какви прекрасни медноцветни къдрици има нашият Уди! И типичните очи на Дефортовци.

— Видял си очите му? Значи си го събудил? — Тя поклати глава и го изгледа сърдито. — Крайно време е да се махнеш оттук! Постъпил си много лекомислено, като си влязъл.

— Стига толкова! — прекъсна я сърдито той. — Всеки мъж, който узнае, че е станал баща, ще поиска да види детето си. Ако не проумяваш това, значи не си на себе си. Ти си могла да преброиш пръстчетата на ръцете и краката му още когато се е родил. За съжаление тогава аз бях някъде в морето. Трябваше да дойда тази нощ, разбери!

— Ти… ти си го прегърнал? — заекна изумено тя.

— Разбира се.

Каква дързост! Значи Пиърс беше събудил бебето, а после отново го беше сложил в люлката му!

— А той… заплака ли?

Пиърс вдигна рамене.

— Трябва да призная, че в началото не беше особено зарадван да ме види. Все пак лицето ми му е чуждо. Камериерката ти го успокои без усилия, после ме помоли да седна до огъня и да го люлея в ръцете си, докато заспи отново.

Роуз стисна зъби, за да не изкрещи. Този ужасен мъж се справяше с всяка ситуация.

— Значи Мери Кейт те е заварила в детската стая? — По дяволите! Тя беше забравила, че камериерката беше луда по херцог Дефорт още от самото начало.

— Няма за какво да се тревожиш. Тя знае колко е важно да опазя тайната си. Държа се много мило. И, за разлика от теб, разбра веднага, че имам нужда да видя жена си и сина си. — Той се усмихна като хлапак, после скочи на крака, вдигна Роуз от водата и притисна мокрото й тяло до своето. — Толкова ми липсваше, любов моя! — прошепна дрезгаво той и я понесе към леглото. Положи я върху копринената завивка и побърза да свали ризата си, която миришеше на обор.

Намеренията му бяха недвусмислени и Роуз пое дълбоко дъх, за да протестира, но не можа да произнесе нито дума. Сърцето й биеше като безумно.

Той легна до нея и тя потъна в силната му прегръдка.

— Ще се отбраняваш ли?

— Да — излъга тя.

— Даже ако смирено те помоля за извинение?

Роуз се потопи дълбоко в сребърните му очи.

— Ти и смирен? Дали ще съм жива да преживея подобно нещо?

— Тогава се опитай да си го представиш — предложи ухилено той. — Толкова дълго чаках, че вече не издържам. — Гореща целувка затвори устата й и копнежът се превърна в страстно желание.