Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bride of the Wind, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 86 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Хедър Греъм. Интриги

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ИК „Ирис“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от alba)

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Щом влезе в залата, той спря като закован на мястото си. Кралят стоеше пред камината и люлееше люлката, в която спеше Уди. Без да вдига глава, Чарлз отбеляза:

— Имате прекрасен син, Пиърс. Само аз не мога да създам наследник.

Пиърс се покашля многозначително.

— Ами, Ваше величество, вие имате достатъчно… — Той се поколеба, защото трябваше да намери дума, която звучеше по-прилично от „копелета“, и след малко продължи: — Вие имате много деца. Сигурно скоро ще имате и наследник на короната.

— Вече съм женен достатъчно дълго, за да знам, че кралицата няма да ме дари със син. Но тя е добра жена и не искам да я обвинявам.

Пиърс се опитваше да успокои нервното си треперене. Не биваше да губи време тук, трябваше веднага да тръгне да преследва Роуз и Джером. Най-после разбра защо дворът гъмжеше от коне и хора. Чарлз беше довел свитата си и можеше всеки момент да го арестува.

Пиърс прекоси залата с големи крачки и коленичи пред своя владетел.

— Кълна се във всичко свято, Чарлз, аз съм невинен! Сигурно съм извършил много грехове през живота си, но не съм убиец! Джером е избягал с Роуз и вие трябва да ми позволите да го преследвам!

— Изправете се, приятелю, и не молете! — отговори спокойно кралят. — Това не ви подхожда, а и само губите скъпоценно време. Тръгвайте след него, веднага! Аз ще ви дам хората си…

— Не, моля ви! — прекъсна го разгорещено Пиърс. — Той не бива да забележи, че е преследван. Ще взема само Джефри. Не мога да предвидя как ще реагира Джером, когато се види притиснат до стената.

— Разбрах — отговори кратко Чарлз и тайно реши да изпрати най-добрите си хора по петите му.

Пиърс скочи на крака и лицето му светна от радост.

— Минах оттук само за да се уверя, че синът ми е добре…

— Той е мой кръщелник — засмя се Чарлз — и обещавам да го пазя грижливо. Дядо му също е тук и е готов да стори всичко за него. Ако някой се опита да стори зло на бебето по време на отсъствието ви, ще съжалява горчиво за лекомислието си. Аз също смятам да остана наблизо.

Пиърс се усмихна благодарно и забърза към вратата, но кралят го спря.

— Вече не е нужно да се криете под монашеското расо. Джером уби бедното момиче пред дузина свидетели и показа истинското си лице. Вероятно ще се наложи да застанете пред съда, но само за да освободите името си и от последното петънце.

— Всичко това няма да има значение, ако не се върна с жена си, Ваше величество — отговори тихо Пиърс.

— Тогава побързайте! — извика настойчиво кралят.

Пиърс кимна и излезе на двора. Отиде бързо при Джефри, който чакаше с двата коня на изхода, и се метна на седлото. Двамата препуснаха право на юг.

Дали Джером имаше голяма преднина? Какво беше замислил? Дали смяташе да държи Роуз в плен, докато стигне до Ламанша, или беше решил да я отведе във Франция? А може би щеше да я отстрани от пътя си, щом изпълнеше целта си, както беше постъпил с толкова хора преди нея? По челото на Пиърс блестяха капчици пот. Той препускаше, без да щади коня си. Джефри не изоставаше. И двамата знаеха, че негодникът не бива да им се изплъзне. Джером трябваше да получи заслуженото наказание.

Двамата пристигнаха в Дувър, минаха в галоп покрай замъка и продължиха към пристанището. Джефри събра сведения и каза на господаря си, че от сутринта не е отплавал нито един кораб. На разсъмване, със започването на отлива, трябвало да заминат два кораба, „Блу Хоук“ и френският „Бонжур“.

Пасажерите вече започнали да се качват на борда.

— Струва ми се по-вероятно Джером да избере чуждия кораб — промърмори замислено Пиърс. — Нали англичаните го гонят…

— Ще почакаме ли? — попита Джефри.

Пиърс поклати решително глава.

— Не мога да чакам. Само Бог знае какво ще направи с Роуз, след като именно тя смъкна маската на почтеността от лицето му. Трябва да ги потърсим.

Двамата обиколиха уличките на пристанищния град, надникнаха във всяка кръчма и във всеки хан, който се изпречваше на пътя им, раздадоха куп пари, за да получат така желаните сведения. Времето минаваше бързо, а то беше техен враг. Досега не бяха научили нищо.

Отчаян, Пиърс водеше коня си през черната, безлунна нощ. Тъмни облаци се кълбяха над града, надигаше се буря. Може би тя щеше да забави отплаването на корабите. Така щяха да спечелят ценно време.

Но какво щеше да стане през това време с Роуз? Пиърс трепереше от страх. Коравата буца в гърлото му пречеше да диша.

— Трябва да ги намерим, Джефри! — прошепна с пресекващ глас той. — Още не сме обиколили всички кръчми и ханове.

 

Роуз дойде бавно на себе си и отначало забеляза само някои незначителни подробности. Ръцете й докоснаха груб вълнен плат, във въздуха се носеше гадна миризма. Стените бяха напукани. Тя изохка и се опита да си спомни. Гърлото я болеше, не можеше да преглъща.

Но беше жива. Джером не я беше удушил. Вместо това я бе довел в тази мизерна стая, на леглото с груба завивка. Къде ли се намираха?

А Пиърс… Какво ли щеше да си помисли? Жена му беше изчезнала. Сигурно щеше да полудее от тревога, както и добрият й баща. А Уди? О, Господи, какво ли беше станало с детето?

Тя примигна и се опита да се ориентира в полумрака. По небето се стрелкаха светкавици, в далечината отекваха гръмотевици. Роуз поиска да извика, но усети, че в гърлото й е втъкнат парцал. Ръцете й бяха вързани на гърба и тя лежеше на една страна.

Изведнъж очите й се проясниха и тя се взря в мършавото лице на Джером. Мъжът се хилеше подигравателно, воднистите сини очи святкаха злобно. Мазната руса коса беше залепнала за челото му.

— О, милейди, май най-после си възвърнахте съзнанието! Много се радвам. Вече си мислех, че съм ви убил, а аз не исках това. Още не. Сега ще ви отведа във Франция, лейди Роуз. Там имам добри приятели и роднини и смятам да се наслаждавам на живота — заедно с вас.

Думите напираха в устата й, но парцалът й попречи да му отговори, както заслужаваше.

— Сигурно горите от очакване, нали, милейди? — продължи безмилостно Джером. — Аз също нямам търпение да ви…

Гърлени звуци проникнаха през парцала и мъчителят на Роуз се сети да го махне. Очевидно му беше интересно как ще реагира жертвата.

— Какво благоволихте да кажете, милейди?

— Отвратително, глупаво копеле! — изсъска ядно тя. — Наистина ли си въобразяваш, че ще се измъкнеш жив? Никога! Пиърс е жив и ще те…

— Вече съобщих на краля, че бившият му приятел е възкръснал от мъртвите. Дефорт няма да ни последва, защото ще бъде арестуван.

— Изпратили сте вест на Чарлз? — извика невярващо тя. — Както онази нощ, когато уведомихте констейбъла от мое име, че Пиърс ще се върне в гостилницата! Помните ли нощта, когато пронизахте в гръб най-добрия си приятел?

— Помня, разбира се. Много е просто да изпратиш такова послание — отговори небрежно Джером. — Жалко, че мъжът ви не е умрял! Иначе щяхте да се омъжите повторно в колониите и да си останете там.

Роуз поклати решително глава.

— Дори да бях вдовица, щях да ви преследвам до последния си дъх.

— По-кротко, красавице! Иначе скоро може да удари последният ви час.

Роуз стисна здраво зъби и се опита да удържи напиращите сълзи. Тя го заплашваше е отмъщение — и в същото време беше с вързани ръце, в негова власт. Въпреки това реши да не отстъпва.

— Не знаете ли, че ви видяха, когато убихте бедната Бет?

— Да, какъв лош късмет…

— Никога вече няма да можете да се върнете в Англия!

— Нямам и намерение, скъпа моя Роуз. Нали ви казах, заминаваме за Франция. Корабът скоро ще вдигне котва.

Роуз потъна в мрачно мълчание. Пиърс, кралят и хората на констейбъла нямаше да я намерят никога, ако Джером успееше да я отведе в чуждата страна. Трябваше да направи нещо, за да го спре.

Джером докосна бузата й и тя потрепери от отвращение. По-добре да я бяха полазили гъсеници!

— Всъщност, аз не исках да бъда лош, Роуз. Не съм убил Ан. Тя се подхлъзнала и паднала по стълбата. За съжаление Джеймисън Брайънт беше голям глупак. Щеше да предаде и себе си, и мен. Ако не беше толкова тъп, Ан щеше да бъде още жива.

— Сигурно смъртта й ви е натъжила дълбоко! — промърмори подигравателно тя.

Джером вдигна рамене.

— В никакъв случай! Все пак имуществото й мина в мои ръце. В момента имам десетина наемници, най-добрите, които можах да купя с парите на сестра си. Те ще ни пазят, докато се качим на борда на „Бонжур“, скъпа. Този хубав френски кораб ще ни отведе в Нормандия.

— Няма да се измъкнете толкова лесно. Пиърс ще ви преследва.

— И как ще ме намери? — Пръстите на Джером се заровиха в косата й.

Времето напредваше. Трябваше да го накара да свали въжетата от ръцете й. Тя се престори, че не е чула въпроса му, и изохка задавено.

— Става ми лошо… — пошепна тя.

— Какво има?

— Аз… не мога да дишам. Моля ви, позволете ми да стана, само за малко. Трябва ми чист въздух.

След кратко колебание Джером освободи китките й от въжетата и тя седна в леглото. Той се ухили и заговори предупредително:

— Долу в кръчмата седят добре платените ми охранители, Роуз. Ако посмеете да извикате, ще ви убия, без да ми мигне окото. А ако избягате, трябва само да дам заповед на хората си. Те ще ви хванат и навярно ще ви прережат гърлото. Разбрахте ли ме?

Роуз не отговори, само стана бързо от леглото и отиде към тесния прозорец в стил Тюдор с тънка дървена решетка. Пое дълбоко въздух и огледа предпазливо улицата.

— Защо искате да ме отведете във Франция?

— Защото сте красива жена, милейди. Сигурно и сама го съзнавате.

— Нима сте се влюбили безумно в мен? — попита подигравателно тя.

Джером се изсмя и поклати глава.

— Просто искам да направя мъжа ви нещастен, това е всичко.

— Толкова ли го мразите?

Джером пристъпи към нея и сложи пръст под брадичката й. Тя стисна ръце в юмруци, защото знаеше, че трябва да понесе отвратителната му близост. Той убиваше хората също така хладнокръвно, както мачкаше мухите.

— Половината английска аристокрация го мрази по една или друга причина — обясни небрежно Джером. — Не на последно място и защото завиждат на мястото му при краля.

— Пиърс заема това положение с пълно право. Достатъчно дълго е прекарал редом с Чарлз в изгнаничеството и е водил битки за него.

— Ах, смелият воин! Съвършеният рицар! — изсъска ядно Джером. — Ала когато загуби Ан, нищо не можа да го спаси. Също както и сега, когато ще рухне от смъртта на жена си.

Роуз нямаше да допусне това. Но как би могла да избегне страшната си съдба? Мислите се надпреварваха в главата й. Може би щеше да успее да избяга, преди да се качат на кораба. Тя попипа дървената решетка и отново огледа улицата. Ами ако започнеше да пищи? Крадците и главорезите, които се наливаха в кръчмата, нямаше да й обърнат внимание. Можеше да строши решетката и да се опита да привлече вниманието на хората, които минаваха долу…

Изведнъж се чу конски тропот. Ако започнеше да вика, Джером щеше да я прониже с ножа си. Всъщност, какво значение имаше кога ще я убие? Тя и без това нямаше да издържи дълго отвратителната му близост. Пък и не означаваше нищо за него, освен като оръжие, което искаше да използва срещу Пиърс.

Решението й беше твърдо. Сърцето й биеше като лудо, но тя събра силите си, вдигна ръка и удари тънките дървени пръчки. Стъклата се разхвърчаха на всички страни и тя провря глава през прозореца.

— Помощ! В името на Бога, помогнете ми! Отвлякоха ме! Кралят ме закриля! Помогнете ми!

Джером я сграбчи грубо, дръпна я навътре в стаята, запрати я към леглото в отсрещния ъгъл. Наведе се над нея и лицето му се разкриви от див гняв. В този миг нощта се огласи от мъжки вик и двамата замръзнаха на местата си.

— Роуз! Роуз!

Гласът на Пиърс! Роуз се възползва от смайването на врага си, скочи и се втурна отново към прозореца. Мъжът й препускаше насам на верния си жребец.

— Пиърс! Кръчмата е пълна с въоръжени мъже! Внимавай! Той иска да те убие!

Тя изпищя задавено и замлъкна изведнъж. Джером я стисна за гърлото и спря достъпа на въздух.

— Ей сега ще я удуша, Дефорт, пред очите ти! — изрева разярено той. — Махай се оттук!

Роуз заби лакътя си в брадичката му и пръстите, които се бяха впили в гърлото й, се отпуснаха.

— Повикай кралските хора, Пиърс! Той и без това ще ме убие! Но не го оставяй да избяга! Той трябва да си плати за всичко!

Жилавите пръсти отново обхванаха гърлото й.

— Вече си мъртъв, Джером! — проговори с треперещ глас Пиърс.

Роуз не чуваше нищо. Макар че се отбраняваше яростно срещу смъртоносната хватка, тя беше твърде слаба, за да се справи с Джером, и го знаеше. Освен ако… Престори се на мъртва, спря да диша и се свлече на пода. Джером не се поддаде на уловката й. Пръстите му стискаха безмилостно гърлото й и пред очите й се спусна черна мъгла. След малко убиецът усети, че жертвата му се е предала, и я пусна. Изправи се и се огледа доволно. Докато наемниците му се биеха с херцога, той щеше да избяга. Уверен в себе си, грабна сабята си и излезе от стаята.

 

Пиърс и Джефри нахлуха в кръчмата, която вече им беше позната от нощта, когато търсеха сведения за Джеймисън и Ан. Сега съпругата му беше пленница в една от стаичките над кръчмата, под властта на Джером. В началото Пиърс видя само неясни фигури, които сякаш плуваха в задименото помещение — келнерки, моряци, пияници, пирати и крадци. След миг погледът му падна върху разбитата дървена стълба, която водеше към втория етаж. Втурна се към първото стъпало, но само след две крачки бе нападнат от двама мъже с извадени саби и кръвожадни очи.

— Махайте се оттук, по дяволите! — изрева вбесено той.

Още с първия удар изби сабята на единия нападател и го свали на земята. Обърна се светкавично и острието на сабята му прониза рамото на втория, който изпищя от болка и се отдръпна настрана.

По стълбите вече слизаха следващите трима мъже. Останалият до вратата Джефри се биеше с едър червенокос тип, докато един по-дребен се опитваше да го издебне в гръб.

— Джефри! — изкрещя предупредително Пиърс и приятелят му се обърна тъкмо навреме, за да забие острието на сабята си в гърдите на чернокосия. В следващия момент оръжието му се стовари с унищожителна сила върху главата на втория противник.

Пиърс престана да обръща внимание на верния си спътник. Трябваше да си пробие път към стаята на жена си срещу един наемник с тъмни къдрици и гъсти мустаци. За да не губи време, той го прати на земята с един добре прицелен удар, хвърли се срещу другите двама и ги метна надолу по стъпалата.

В този миг Джером излезе от стаята и се втурна по дългия коридор, за да се измъкне от задната врата. Между двамата смъртни врагове стоеше само един наемник с извадена сабя. Русо, почти красиво момче, което изглеждаше сериозно уплашено. В сърцето на Пиърс пропълзя съчувствие.

Той изкрещя заплашително и се усмихна облекчено, когато момъкът се сви до стената и го пропусна да мине. Беше дошло времето да си разчисти сметките с Джером. Тъкмо когато беше стигнал до вратата, беглецът усети на раменете си две силни мъжки ръце, които го обърнаха към коридора и го притиснаха до стената.

Без да губи самообладание, Джером отпусна меча си, изгледа врага си със странните си воднистосини очи и дори се усмихна.

— Хайде, убийте ме по-бързо! Трябва да отидете при жена си. Дано я заварите жива…

Пиърс се намръщи заплашително.

— Ако си сторил зло на Роуз, не се надявай на лека смърт. — Като видя тичащия към тях Джефри, той пусна врага си. Вече беше сигурен, че Джером няма да избяга. Обърна се и се втурна като вихър към стаята, от която беше излязъл Джером. Отвори вратата е трясък и видя сгърчената на пода Роуз. Смарагдовозелената рокля беше разпростряна по пода и надиплената копринена пола беше в странно противоречие с бедната, мръсна стаичка. Разпуснатата коса скриваше лицето като огнен водопад.

— Роуз! — изкрещя отчаяно Пиърс и падна на колене. — Господи, не! — Той я грабна в прегръдката си, взря се в пепелявото й лице, докосна нежните бузи, целуна изстиващите устни. А след това откри виолетовите петна по шията й. — Роуз! — В гласа му имаше луд гняв.

Чудно, но жена му чу този глас. Появата на Пиърс я изтръгна от дълбокия мрак, в който беше потънала и който беше път към смъртта. Някой я викаше, искаше да я върне в живота. Тя лежеше на дъното на тъмна, леденостудена пропаст, но някой се мъчеше да й вдъхне отново топлината на живота, прегръщаше я, викаше я да се върне.

Пиърс я вдигна на ръце и я положи внимателно върху леглото. Роуз се размърда, опита се да си поеме дъх, да каже нещо, да отвори очи.

— Роуз! — Той повтори името й, притисна я до гърдите си, целуна челото й, бузите, студените пръсти.

Тя отвори уста и отново се опита да му каже нещо. Трябваше да се съсредоточи, да събере всичките си сили… Само след миг обаче Пиърс я остави на леглото и, проклинайки земята и небето, се втурна да убие Джером.

Той затича устремно по коридора, спусна се по стълбата в кръчмата и веднага видя убиеца. Джефри стоеше зад него и острието на сабята му беше опряно в гърба на престъпника.

Решен да си отмъсти, Пиърс се прехвърли през парапета и скочи точно в средата на кръчмата.

— Ще гориш в ада за вечни времена! — изхърка задавено той и впи горящ от омраза поглед в човека, причинил смъртта на съпругата му. Като видя господаря си в това състояние, Джефри се отдръпна стреснато.

Юмрукът на Пиърс улучи Джером в брадата, той се олюля и се строполи на пода. Окървавените му устни се изкривиха в усмивка.

— Май пристигнахте твърде късно, милорд…

Без да отговори, Пиърс го сграбчи за яката, издърпа го да стане и вдигна сабята си, за да я забие в гърдите му. За първи път щеше да убие невъоръжен човек, но това не го интересуваше. В същия момент чу името си.

— Пиърс!

В първия момент мъжът се вцепени, но после се обърна бързо към стълбата. Заловена здраво за парапета, там стоеше Роуз. Бледа като платно, с големи сериозни очи. Велики Боже, тя беше жива!

— Трябва да го изправиш пред съда на краля, Пиърс — продължи настойчиво тя, макар че гласът отказваше да й се подчинява. Гърлото я болеше непоносимо.

Пиърс не беше пуснал яката на врага си. Беше убил много хора на бойното поле, но никога не беше извършвал убийство. Колкото и да му се искаше да свърши веднъж завинаги с Джером, разбираше, че Роуз е права.

— Умолявам те, Пиърс! — Колко нежно звучеше гласът й… — Джером трябва да застане пред съда. Вече отмъсти за Ан. Тя не би искала да пожертваш безсмъртната си душа. Моля те, Пиърс, предай го на кралските войници! Направи го за себе си, за мен, за Уди!

Тя очевидно не разбираше какво ставаше с него. Той не искаше да вземе живота на Джером, за да отмъсти за смъртта на Ан, а заради страданието, което този негодник беше причинил на нея, на Роуз. Заради детето, което за малко не остана без майка. Беше толкова просто да забие меча си в омразните гърди на врага… Убиецът заслужаваше смърт.

Джером наблюдаваше с присвити очи лицето на гневния отмъстител. Много добре знаеше какво го очаква, ако застане пред съда.

— Защо се колебаете, Дефорт? Убийте ме и да свършваме.

— Пиърс! — изплака отчаяно Роуз, решена да предпази мъжа си от убийството — не заради Джером, а заради сина им и общото бъдеще.

Съвсем бавно пръстите, които стискаха яката на Джером, се разхлабиха и треперещият убиец се свлече на пода. В този миг в кръчмата нахлуха кралските войници и се запътиха с бързи крачки към свитата на пода фигура. Значи са ме последвали в Дувър, каза си Пиърс. Благословен да е Чарлз! После се втурна по стълбата към жена си и протегна ръце, за да я приеме в прегръдките си. Целуна нежно устните й, докосна внимателно тъмните петна по шията й.

— Велики Боже! — Гласът му се пресече.

Тя се засмя и хвана ръцете му.

— Всичко е наред.

Още не — но раните щяха да зараснат, душевните и физическите.

— Да се приберем у дома. — Той я вдигна на ръце и я изнесе навън, в студения нощен въздух. Бурята беше отминала.

— Виждам звездите — прошепна с мъка Роуз.

— Да, небето е отново ясно и красиво.

Някой се покашля зад Пиърс и той се обърна бързо.

— Ще го отведем в Дувърската крепост, милорд — обясни един от войниците.

— Благодаря ви — отговори херцогът, настани Роуз на коня си и седна зад нея. Когато потеглиха обратно, Джефри и няколко кралски войници препуснаха след тях, макар и на почтено разстояние. Очевидно Чарлз беше изпратил ескорт за херцога и херцогинята.

Затова Пиърс не обръщаше внимание на опасностите по нощния път, а беше посветил цялото си внимание на жена си.

— Казвал ли съм ти някога колко много те обичам, Роуз?

— Колко много? Не, май не. — Тя се облегна на гърдите му и помилва бузата му. — Вече сме женени повече от година, дарих те със син, но все още не знам колко е голяма любовта ти.

Пиърс се засмя и я притисна към себе си.

— Обичам те толкова много, че по-скоро бих умрял, отколкото да живея без теб. Обичам те с цялото си сърце, от дъното на душата си.

— А ти, Пиърс, си моят живот.

Той я обърна към себе си и се взря в прекрасните й очи.

— Моята смела Роуз! Тази нощ едва не умря заради мен.

Пръстите й се плъзнаха по шията му и намериха мястото, където учестено биеше пулсът.

— Веднъж те загубих и не можех да позволя това да се случи и втори път. Нямаше да го преживея.

Пиърс спря коня си под едно огромно дърво в края на пътя, за да целуне жена си — бавно и нежно, изпълнен с трудно сдържана страст. Устните й бяха безкрайно сладки. Свитата спря на известно разстояние и Пиърс прошепна съзаклятнически:

— Най-добре е да почакаме, докато стигнем у дома. Искам да кажа… ако си добре.

— Разбира се, че съм добре — и копнея за теб.

— Вече бях повярвал, че никога повече няма да те държа в обятията си.

— Аз съм жива, Пиърс. Ти ме върна към живота. Чух как викаше името ми.

— Отсега нататък ще гледаме само в бъдещето. — Пиърс пришпори коня си и препусна към замъка Дефорт.

Когато най-после слязоха от конете в двора на замъка, вратата се отвори с трясък. Ашкрофт Удбайн изскочи навън с посивяло от умора лице и се втурна към дъщеря си. Роуз се засмя и го прегърна.

— Всичко е наред, татко.

— Милейди! — Мери Кейт излезе да посрещне господарката си, следвана по петите от Гарт. След тях се появиха и всички останали слуги, за да поздравят господарите си с щастливото избавление.

След малко откъм вратата прозвуча подигравателен глас:

— Лорд и лейди Дефорт! Искам да ви кажа, че не ми беше никак трудно да се грижа за кръщелника си. Само че малкият Пиърс реве страховито. Май кралското ми лице не му харесва особено. Освен това ви моля да имате предвид, че съм вашият владетел, а не бавачка!

Роуз и Пиърс се обърнаха към своя крал, размениха си многозначителен поглед и избухнаха в луд смях.

— О, Ваше величество! — извика Роуз, застана пред него и направи реверанс. — Моля за прошка! Вече сме си у дома и няма да ви се наложи да смените пелените на малкия херцог.

— Какво говориш, дъще? — намеси се ужасено Ашкрофт Удбайн, но кралят махна развеселено с ръка и заповяда:

— Бързо вътре, мадам! Синът ви чака! — После протегна ръка на Пиърс. — Скъпи приятелю!

— Джером е затворен в Дувърската крепост — съобщи Пиърс и улови ръката на краля. — Ще остане там, докато го изправят пред съда.

Чарлз кимна и очите му засияха с цялото очарование на рода Стюарт.

— Много се радвам, приятелю. Няма ли да изпием по чаша вино? — Той се обърна към Гарт и го потупа по рамото. — Тази вечер извадете най-доброто, което предлага херцогската изба, добри човече.

Гарт кимна с достойнство и всички влязоха в залата. Преди да затвори вратата, Пиърс се върна в двора, за да потърси Джефри и кралската свита, които бяха останали до вратата. Войниците бяха под началството на сър Невил и сър Пейн, с тях яздеха и лордовете Рийвз и Мобли.

— Заповядайте да пием по чаша вино, приятели!

— Отлично предложение — след тези напрегнати нощни часове! — засмя се доволно Невил. — После обаче ще ни позволите да нощуваме в залата ви, Дефорт.

— От мен да мине. Но само ако ми обещаете, че няма да се качвате на горния етажа — отговори ухилено Пиърс.

Мъжете слязоха от седлата с гръмки смехове и го последваха в залата.

 

Макар че вече се разсъмваше, празникът беше много весел и виното се лееше без мяра. Празнуваха не само господарите, но и слугите.

Роуз поглеждаше скритом към камериерката си и Гарт. Двамата си шепнеха, докосваха се нежно и очевидно бяха щастливи. Тя се радваше на връзката им. Домакинството имаше нужда от стабилна двойка икономи.

Когато дойде утрото, кралят реши да вземе част от свитата си и да се върне в Лондон. Пиърс стисна благодарно ръката му, а Роуз падна на колене и се опита да я целуне. Галантният Чарлз побърза да я изправи на крака.

— О, не, мадам, по-добре е аз да целуна красивата ви ръчица! — Той се поклони като съвършен джентълмен и излезе от залата. Много от благородниците бяха заспали пред чашите си с вино или на пода. Някои хъркаха шумно, други бяха обгърнали е ръце големите кучета, за да се топлят в козината им.

Мери Кейт и Гарт се качиха на втория етаж, за да видят как е Уди. Роуз потърси баща си и го откри да дреме доволно на стола си начело на масата.

— Да го събудя ли? — прошепна тя.

— В никакъв случай — отговори също така тихо Пиърс, вдигна я на ръце и я понесе към стълбата. — Вече сме у дома и трябва да се опитам да ти докажа любовта си не само с думи.

Тя обви с ръце врата му и въздъхна щастливо.

— Много обичам да те слушам, когато говориш за любов.

Розовите лъчи на изгряващото слънце огряваха пъстрите прозорци на стълбището. Пиърс спря на първата площадка и заяви драматично:

— Обичам те повече от деня, повече от светлината, повече от въздуха, който дишам, повече от живота си.

— А аз те обичам повече от целия свят.

— Повече от земята, небето и морето…

Прекъсна ги дрезгав смях.

— Нали ти казах, дъще! — извика Ашкрофт, който се беше събудил от шума. — Този херцог се оказа чудесна плячка!

Двамата примигнаха смутено, погледнаха надолу и проговориха в един глас:

— Върви да спиш!

Пиърс погледна усмихнато заруменялото лице на жена си.

— Само още няколко стъпала и ще ти покажа колко много те обичам.

— О, горя от нетърпение да го узная! — прошепна нежно тя и помилва непокорните му къдрици.

Той я притисна до гърдите си и я отнесе в спалнята, където изпълни обещанието си с много страст и нежност.

Край
Читателите на „Интриги“ са прочели и: