Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bride of the Wind, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 86 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Хедър Греъм. Интриги

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ИК „Ирис“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от alba)

СЕДМА ГЛАВА

Пиърс усети отново странната сребърна магия. Каква беше тази сила, която предизвикваше у него толкова горещ копнеж, че изтласкваше на заден план всички разумни мисли? Той не знаеше, но и не искаше да се занимава с тези въпроси. Положи я внимателно на леглото и легна върху нея. Не знаеше дали тя си спомня първата им нощ, но очевидно нямаше желание да повтори онази буря на чувствата. Решена да се съпротивлява, тя се извиваше под него и се опитваше да се освободи от тежестта на тялото му. Тези възбуждащи движения засилиха още повече желанието му.

— Роуз! — Той преплете пръстите си с нейните и притисна ръцете й от двете страни на възглавницата.

Погледите им се срещнаха. В очите на Роуз имаше гняв и още нещо, което тя се стараеше да скрие. Неловкост или страх?

Пиърс се настани удобно върху хълбоците й, приведе се към лицето й и вкуси отново сладостта на устните й. Преди тя да е успяла да се извърне, той затвори устата й с целувка, не страстна и настойчива, а нежна и изкусителна. След малко се надигна и прочете на лицето й друг страх. Тя си спомняше.

— Защо се бориш с мен? — попита дрезгаво той.

— Това не е истински брак.

— Напротив. Кралят сам те отведе пред олтара. Какво си мислеше? Че ще се омъжиш за мен, а после ще тръгнеш по своя път?

— Ти все още обичаш лейди Ан.

Мъжът въздъхна измъчено. Наистина беше забравил Ан. Макар че Роуз се бореше като тигрица, близостта и сладкият аромат на тялото й бяха прогонили всички мисли за бившата му любовница. Ан! Тя беше загубена за него. Сега беше съпруга на Джеймисън, кралят одобряваше женитбата им и щеше да се погрижи да я запази.

Да върви по дяволите кралят! Пиърс трябваше да се подчини на повелята на честта и да намери бегълците. Трябваше да чуе от устата на Ан, че е приела съдбата си и желае да остане жена на лорд Брайънт.

По-късно. Не тази нощ. Той обичаше Ан, но сега не можеше да предприеме нищо, за да я намери. Освен това сам беше женен.

— Тихо — прошепна властно Пиърс и стисна до болка крехките пръсти на момичето.

Роуз преглътна мъчително.

— Знаеш, че бракът ни е законен — пошепна нещастно тя. — Въпреки това ще отидеш да търсиш Ан и Джеймисън. Той е подготвен за тази среща, а ти си бесен от гняв и ще забравиш всяка предпазливост. Той е коварен и подъл. Сигурно ще намери начин да те убие. И тогава…

— Тогава ще станеш богата вдовица.

— Или ти ще го убиеш и кралят ще бъде принуден да те осъди на смърт чрез обесване. Вероятно ще се съобрази с високото ти положение и ще повика най-добрия си палач, за да ти отсече главата безболезнено.

— Каквото и да стане, ти ще бъдеш богата вдовица.

— А ти продължаваш да обичаш Ан, както и преди!

Проклети жени! Неразгадаеми създания! Особено тази малка свободолюбивка от колониите! Пиърс се изправи, отиде до камината и се облегна на перваза. Раменете му се опънаха. Той се взря в пламъците, после несъзнателно помилва мрамора. Омагьосан от нежната, въздушна красота на Ан, той бе взел твърдо решение да я направи своя съпруга. А сега беше женен за едно диво зверче. Диво, но толкова възхитително…

— Да бъда проклет — заяви той с тих, овладян глас, — ако се чувствам обвързан с този фарс и не спя с жената, която ми натрапиха.

Когато се върна при леглото, Роуз се надигна насреща му, готова за бягство. Пиърс изруга ядно, захвърли наметката си и издърпа ризата през главата си. Никога не беше помислял, че първата му брачна нощ ще протече по този начин. А сега щеше да принуди милата си съпруга да изпълни брачните си задължения.

Имаше намерение да бъде мил и внимателен с нея, но преди да я вземе в обятията си, тя се хвърли към другата страна на леглото.

— Ако ме изнасилиш, ще си платиш за това скъпо и прескъпо! — заплаши го тя. Какъв заповеднически тон! Като истинска херцогиня.

Вбесен, мъжът забрави добрите си намерения.

— Вече си платих, скъпа. И сега стоката е моя. Като дъщеря на търговец ти би трябвало да разбираш от тези неща.

Роуз побледня и Дефорт веднага съжали за грубите си думи. Ала нямаше как да ги върне обратно.

— Дано те хвърлят в най-черната дупка на ада! — изсъска гневно тя. Скочи от леглото и се втурна към вратата, без да помисли къде би могла да избяга.

Пиърс я настигна само след няколко секунди, грабна я на ръце и я хвърли грубо на леглото. Тя изпищя, но веднага скочи на крака, докато той сваляше ботушите и панталона си. После застана широко разкрачен пред леглото и тя устреми поглед в голото му тяло. Кръвта нахлу в лицето й и тя се сви на кълбо. Ако не й беше препречил пътя, щеше да направи още един опит за бягство. Мъжът легна върху нея, стисна бедрата й между краката си, без да обръща внимание на протестите й. В очите й заблестяха гневни сълзи и тя заудря с юмруци по гърдите му.

— Стига…

Без да чува отчаяните й протести, той сграбчи китките й и отново ги притисна във възглавницата.

— Стой мирно!

Роуз го погледна втренчено и след известно време той пусна ръцете й и обхвана лицето й с две ръце. Бавно и изкусително устните му се плъзнаха от устата към шията й, за да намерят мястото, където биеше пулсът. Тя извика задавено и отново се опита да се изплъзне.

— Недей — пошепна тихо той и улови ръцете й. Роуз потръпна и сведе клепачи. — Искам да ми кажеш какво си спомняш. Сигурен съм, че помниш първата ни нощ. Вярно е, тя беше измама — но и сладка магия.

— Може би за теб… — прошепна нещастно тя.

— За теб също, мила моя.

— Много си суетен!

— Наистина ли?

— Чувствах се ужасно!

— Този път няма да те боли — обеща твърдо той.

Тя го погледна изненадано, учудена, че той помнеше болката й, докато тя се бе опитвала да я забрави. Без да бърза, Пиърс развърза шнуровете на корсета й, макар че тя се опитваше да отблъсне ръцете му.

След като разголи раменете й, той задърпа нетърпеливо ленения корсет.

— Не мога да разбера защо жените носят всички тези дрехи — изръмжа сърдито той.

— Можеш да си спестиш усилията.

— О, не, искам да им се насладя докрай — отговори той и дръпна с все сила копринения шнур.

Най-после свали корсета й и се изправи, за да я разсъблече. Роуз се възползва от този миг, за да се измъкне изпод него и да скочи от леглото. Ала се спъна в собствените си поли и полетя към пода.

Пиърс се наведе над ръба и я загледа като омагьосан. Тя лежеше на мекия килим, леко замаяна, и се опитваше да си поеме дъх. Усети погледа му и се опита да се изправи, но остана пленница на копринените си фусти. Той се надигна на лакти, за да се наслади докрай на безсмисленото й упорство. След малко хвана ръцете й, издърпа я на леглото и свали фустите й. Видът на голото й тяло ускори биенето на сърцето му. Тази жена беше прекрасна, безупречна от главата до петите, с кожа като коприна и съвършено оформени гърди, стройна като тополка, но изкусително закръглена точно където трябваше… Разрошената червенокестенява коса подчертаваше съвършената красота на бледото лице. Той видя как силно биеше сърцето й и прочете в очите й, че е готова отново да побегне, ако ръцете й не бяха в неговите.

— Къде би отишла, ако реша да те пусна? — попита тихо той. — Никъде няма да ти дадат убежище. — Тя отвори уста, но не можа да каже нито дума. Той я прегърна и усети вълнението на младите гърди. Сърцето й биеше като безумно. Пръстите й се плъзнаха по раменете му и тази лека милувка запали огън в кръвта му.

— Няма да ти причиня болка — обеща повторно той. — Ще бъда много мил и внимателен.

Положи я отново на леглото и тя затвори очи. Мъжът притисна устни в меката извивка на шията й и започна да милва твърдите гърди. След малко взе едното зърно в устата си и езикът му заигра с коравото връхче. Роуз простена задавено. Ръката му се плъзгаше по тялото й, устните продължаваха да милват гърдите, раменете и лицето й. Тя престана да се брани, но остана пасивна въпреки дразнещите милувки. Ръката му се плъзна по корема и краката й, описа възбуждащи кръгове около мекия тъмнокафяв триъгълник между бедрата и пръстите му се заровиха в къдравите косъмчета — отначало бавно и предпазливо, после все по-интимно. Той си проправи път навътре и когато усети влажната топлина, достатъчно ясен отговор на устремната му милувка, в слабините му се надигна диво желание.

Той продължи възбуждащите нежности, макар че Роуз се съпротивляваше отчаяно, но когато отново намери устните й, те се отвориха от само себе си. Пиърс вдигна глава и тя отвори очи. Първият й жест беше да блъсне ръката му, да се отърси от сладката омая, но той мушна коляно между бедрата й и се усмихна изкусително.

— Не мърдай!

Устата му се отдели от лицето й, езикът му остави пареща следа между гърдите, мина през вдлъбнатинката на пъпа и се спусна решително към най-интимното й място. Роуз извика и се надигна насреща му.

— Не мърдай! — помоли тихо той и на устните му изгря тържествуваща усмивка. Залюляна от първите вълни на насладата, тя се мяташе безпомощно на всички страни и той обхвана здраво хълбоците й, за да се наслади на трепетите й. След малко се надигна, погледна изпитателно лицето й и най-сетне проникна бавно и предпазливо в примамливата горещина между бедрата й. Тя го прие с готовност, краката й се разтвориха от само себе си. Пиърс потрепери с цялото си тяло и застина неподвижен, за да се наслади на топлата, влажна утроба.

Желанието му лумна с нова сила и той започна да се движи. Замъглените очи на Роуз не издържаха на настойчивия му поглед. Тя понечи да обърне глава настрана, но той й попречи, като притисна устни върху нейните. Ръцете им се преплетоха и ритъмът се ускори. Тя спря да диша, хълбоците й се вдигаха и спускаха все по-бързо, от гърлото й се изтръгваха тихи стонове. Реакцията й разпали още повече огъня на страстта му. Той стисна здраво зъби, отметна глава назад и се опита да овладее напора на желанието си. Искаше да я вземе със себе си, когато достигнеше върха на насладата.

Най-после усети как треперещото й тяло се опъна като струна и горещината на утробата й го обгърна като меден нектар. Това беше раят, чистият екстаз, който премина от нейното тяло в неговото. Той я обхвана здраво с двете си ръце, докато тялото му се разтърсваше от пристъпите на насладата. После се плъзна бавно настрана, дълбоко учуден от магията, която беше изживял.

Очевидно младата му жена беше развълнувана от други чувства. Тя му обърна гръб и се сви на кълбо. Мъжът смръщи чело, подпря се на лакът и се вгледа в потръпващия й гръб.

— Сигурен съм, че не ти причиних болка — пошепна смутено той.

Тя поклати глава, но не каза нито дума.

— Какво ти става, за Бога? — Той я хвана за раменете, обърна я към себе си и видя сълзите в очите й.

Гласът й прозвуча потиснато:

— Мисля, че изпълних достатъчно добре съпружеските си задължения. Сега ще ме освободиш ли? Бъди любезен и ми дай отделна стая. Чух, че разделените спални са нещо обичайно при уредените бракове.

Пиърс я гледаше изумено. Той бе успял да събуди чувствеността й, да я доведе най-малко веднъж до върха на насладата, да я накара да осъзнае, че е жена. Не се съмняваше в реакцията й. А тя продължаваше да го мрази и се гневеше, че я е накарал да изпита физическо удоволствие, вместо просто да го изтърпи с хладно достойнство.

— Тази нощ ще останеш тук. — Той се изтегна до нея и сложи ръка на кръста й. Усети ухаещата й коса под брадичката си и се засмя. Тялото й се скова и тя се опита да отблъсне ръката му, но разбра, че няма да успее, и се предаде.

— Обещаваш ли да ми дадеш отделна стая?

— Ако си мила с мен и ме направиш щастлив, ще бъда готов на някои компромиси.

— Бих желала да изпратиш хората си да разберат какво се е случило с Мери Кейт. Много се тревожа за нея. Казаха ми, че са я откарали на борда на някакъв кораб, който отплавал към колониите. Ако е вярно…

Пиърс въздъхна уморено.

— Кралят ми каза същото. Моите кораби също кръстосват Атлантика и ще помоля капитаните да съберат сведения. Мисля, че камериерката ти е добре. Сигурно скоро ще пристигне при баща ти във Вирджиния.

— Ще направиш ли това за мен? — Тя се обърна към него и го погледна умолително. Сърцето му се сви от болка. Гордата, своенравна, смела Роуз Удбайн, това диво зверче, което постоянно късаше нервите му… Тя обичаше искрено прислужницата си и това го трогна.

— Да, обещавам да направя всичко, за да я открия.

— Благодаря ти — прошепна тя.

— А сега се опитай да поспиш.

Тя му обърна гръб и той я привлече към себе си.

Роуз затвори очи, но сънят не идваше.

— Ти продължаваш да обичаш лейди Ан…

— И какво от това? — попита сънено той.

— Не разбирам как можеш да се любиш с мен…

Тя беше права. Никога не беше изневерявал на Ан. Нито докато живееше в двора с многобройните му изкушения, нито докато пътуваше с краля. Отказваше дори на приятелите си, които го канеха да се позабавляват с най-красивите градски проститутки. Досега не се беше съмнявал в любовта си към Ан.

Трябваше обаче да признае, че никога не бе изпитвал такава невероятна наслада като тази нощ с Роуз. Никога не беше желал Ан с такава сила, както сега желаеше малката червенокоса вещица, която беше станала негова жена. По и никога нямаше да и позволи да узнае какво въздействие упражняваше върху него — и то не само върху сетивата, но и върху душата му.

— Сега няма да говорим за това — отвърна сърдито той.

— Но аз…

— Тихо! Ти си моята красива херцогиня, моята утешителна печалба за загубата на Ан. Препоръчвам ти да не поставяш на изпитание търпението ми, скъпа. Ако ме раздразниш още малко, ще се изкуша да упражня отново съпружеските си права.

Роуз млъкна уплашено и се постара да остане неподвижна. Само сърцето й биеше като лудо.

Само да можеше най-после да заспи! В тялото му отново се надигна буря, която не му даваше покой. След малко дълбокото й, равномерно дишане му подсказа, че съпругата му е заспала.

Ароматът на косата й го удари в носа, топлата, коприненомека кожа, която се триеше в гърдите му, събуди отново желанието да я има. Как бе успяла да го омагьоса с красотата си? Дали страстта му щеше някога да угасне?

Той помилва косата й, докосна меката буза и усети влагата на сълзите й. Дръзката, упорита Роуз бе заспала с разплакани очи.

Той я притисна нежно до себе си и долепи устни до рамото й. Никога нямаше да признае пред себе си, че е започнал да се влюбва в нея.