Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bride of the Wind, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 86 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Хедър Греъм. Интриги

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ИК „Ирис“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от alba)

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Щеше да бъде различно, ако не беше живяла толкова дълго с мечти и спомени. Колко живи, омайващи сънища — целувките на Пиърс, еротичните ласки на езика му, който се плъзгаше възбуждащо по шията й… Тялото му, което се движеше в настойчив ритъм над нейното, ръцете, които милваха гърдите й, пръстите му между бедрата й…

Днешното не беше сън и действителността надмина всичко, което се беше случвало в сънищата й. Опитен в любовното изкуство, Пиърс намери веднага чувствителната точка между бедрата й и я раздразни първо с ръце, а после и с езика си.

Роуз се опита да протестира, но напразно. Той и без това не обръщаше внимание на възраженията й.

Пиърс беше прав, толкова отдавна не се бяха любили. Отново я обзе познатата магия, възвиси се към небесата и замая главата й с ухание на жасмин. Тя помилва с треперещи ръце силните му рамене, зарови пръсти в косата му и отново повярва, че тялото й се е превърнало в сребърен звезден дъжд. Много скоро щеше да стигне до рая, до сладкия екстаз…

Пиърс нямаше намерение да свърши толкова бързо. Той проникна нетърпеливо в нея и изведнъж спря уплашено, когато тя изписка тихо и притисна лице до гърдите му. Разкаян, мъжът се прокле вътрешно. Трябваше да се сети, че това й е за първи път след раждането.

— Спокойно, мила, спокойно. Няма да ти причиня болка — никога! — зашепна дрезгаво той. Прегърна я нежно и продължи да напредва съвсем бавно. Устата му милваше лицето й. — Ако знаеш как ми липсваше! Нито мъченията, нито тежкият труд — нищо не беше по-страшно от раздялата с теб!

Изпълнена със страст, тя обгърна с две ръце раменете му, вдигна хълбоците си, за да се нагоди към движенията му. Желанието го надви, макар че все още се опитваше да забави експлозията — от страх, че Роуз няма да го придружи по пътя към прекрасния връх. Оказа се, че тревогата му е била напразна. И нейното желание търсеше бързо разтоварване като неговото. Той усети силните тръпки, които разтърсиха тялото й, и въздъхна блажено.

След като всичко свърши, двамата лежаха дълго един до друг, без да говорят. Накрая Пиърс прегърна нежно жена си и положи главата й на рамото си, без да обръща внимание на съпротивата й.

— О, Роуз, отново бях в рая! Толкова дълго трябваше да чакам. — Тя не отговори и той започна да милва красивото тяло, което го правеше най-щастливия мъж на земята. Раждането не я беше променило, само гърдите й бяха станали по-големи, а хълбоците малко по-широки, но все така съвършени. Взрян в корема й, Пиърс откри мънички бели линии, които се спускаха от пъпа към тъмночервения венерин хълм, и ги докосна предпазливо. Роуз задържа ръката му.

— Какво ти е? Може би не бях достатъчно внимателен… — Той се опря на лакът и се вгледа изпитателно в очите й.

— Не разбираш ли? — Ръцете й милваха раменете и гърба му, опипваха белезите, оставени от кожения испански камшик. Гласът й трепереше. — Смятаха те за мъртъв, а ти си бил жив, в испански плен…

— Това е вярно — прекъсна я нетърпеливо той, стана от леглото и отиде до огъня. Червеникавата светлина на огъня танцуваше по голото му тяло. — Какво по-точно искаш да ми кажеш?

— Ти си успял да си извоюваш свободата и си станал пиратски капитан — Убиецът на дракони. Това е било преди много време. Съмнявам се, че наистина си ме чакал.

Пиърс се обърна към нея и се ухили като хлапак след успешна лудория. Как й се искаше да изтрие усмивката от лицето му с една хубава плесница!

— Невероятно! Ти ревнуваш!

— Не искам да бъда една от многото — отговори хладно тя.

— Ако наистина ревнуваш… — Пиърс пристъпи към прозореца и опря ръце на хълбоците си. — Знай, че нямаш основания за подозрителност. Никакви. Като пиратски капитан съм имал много възможности да се забавлявам, а някои от заложничките ми бяха дори разочаровани, че не се проявих като насилник.

— Нахалник!

— Несправедлива си. Някои от дамите бяха почти старици и бяха готови да се хвърлят на врата на първия срещнат мъж.

— Наистина ли не си докосвал нито една жена през цялото това време? — попита недоверчиво тя.

Пиърс я погледна изпитателно и реши да бъде честен докрай.

— Веднъж го направих. Бях побеснял от гняв, възмущавах се от така нареченото ти предателство и потърсих забрава, за да не полудея. Тя беше млада и красива. Намерих я на улицата. — Той въздъхна и седна на рамката на прозореца, загледан към брега на реката.

— Значи… само веднъж?

— Да.

— Защо?

— Нали ти казах. Бях ожесточен…

— Исках да знам защо си ми изневерил само веднъж!

Да, защо? Този въпрос също заслужаваше искрен отговор.

— Защото не намерих забрава при другата жена. Не бях дори задоволен физически. След това се почувствах празен, ограбен.

— Как да ти повярвам? Ти обичаше Ан и въпреки това спеше с мен.

Пиърс вдигна рамене.

— След като съм започнал с признанията, по-добре е да довърша. Да, вярвах, че обичам Ан, но… — Той помълча малко и продължи колебливо: — Пожелах те още в първия миг, когато те видях. Макар че ме хвърли от седлото.

— А ти едва не ме удави!

— Още тогава попаднах под властта ти. Никога не съм познавал жена, която да ме е омагьосала така…

Той се обърна към жена си и тя сведе бързо глава, за да скрие пламналото си лице.

— Все пак! Ти вярваше, че обичаш Ан, и въпреки това спеше с мен. — В гласа й имаше горчиво обвинение.

Пиърс простена театрално и поклати глава.

— Всеки мъж би спал с теб дори ако наистина е влюбен в друга жена! Вярно е, че ние с Ан си подхождахме добре. Тя беше независима, умна, зряла и опитна. Никога не съм оспорвал, че означаваше много за мен. Мисля обаче, че преди да те срещна, не съм знаел какво е любов. Щом се научих да те обичам, остана само ти. — Той посочи вратата на детската стая. — Това е истината, кълна се в живота на сина ни. Достатъчно ли е?

Роуз прехапа долната си устна и издърпа завивката върху треперещото си тяло. Все още не смееше да повярва в чудото на тази нощ.

— Значи… ти ме обичаш?

— С цялото си сърце.

— И наистина си ми изневерил само веднъж?

— Нали ти казах!

— Добре, тогава ще се наложи и аз да ти отговоря със същата монета, защото досега ти бях непоколебимо вярна. — Тя обърна глава, за да скрие усмивката си. Изневярата на Пиърс я засегна, но не чак толкова. Може би именно срещата с проститутката му беше помогнала да осъзнае, че я обича истински.

Тя се обърна отново към него и изведнъж се стресна до смърт. Той се хвърли като тигър към леглото, стисна я в прегръдките си и зашепна дрезгаво в ухото й:

— Не смей дори да мислиш за това!

— За кое?

— За изневяра — все едно под каква форма.

— И защо не?

— Защото ще те насиня от бой и ще ти откъсна космите на косата един по един! — заплаши той. — А любовникът ти ще падне с пронизано гърло.

— Ти и без това си имаш достатъчно проблеми с двойното убийство…

— Значи още един убит няма да има особено значение.

— Престани да говориш глупости!

Думите й го накараха да се осъзнае. Той стана, върна се до прозореца и отново се вгледа в мрака. Велики Боже, той продължаваше да бъде човек извън закона, далече от родината си, обвинен в убийство. Трябваше тепърва да докаже вината на Джером и собствената си невинност. Толкова много беше изстрадал. Трябваше да се радва, че имаше Роуз и че тя го обичаше въпреки всичко. А той едва не я загуби, вманиачен в омразата и ожесточението си. Слава Богу, че все още имаше жена си и прекрасното им дете!

Той се върна при леглото, улови ръката на Роуз и целуна връхчетата на пръстите й.

— Прости ми, любов моя. Моля те още веднъж, с цялото си смирение.

— Господи, какво чувам? Наистина ли говори великият херцог Дефорт?

— О, да, аз съм, добре ме чуваш. — Той се пъхна под завивката и я прегърна. Тя се сгуши в силните му обятия и се почувства спокойна и защитена. — Знаеш ли, Роуз, безброй пъти съм преживявал случилото се в съзнанието си. Трябваше да ти имам доверие. За съжаление доказателствата бяха срещу теб.

— Знам, Пиърс, знам. Джером беше обмислил плана си много внимателно.

— В началото вероятно е бил в съюз с Джеймисън. Сигурно им е помагал и трети човек. Ще мине време, докато открием цялата истина. И тогава ще си отмъстя.

Леденият глас накара сърцето й да забие по-силно.

— Не бива така, Пиърс! — Тя го погледна заклинателно. — Разбирам гнева и омразата ти. Когато погребваха Ан, бях готова да убия Джером, да пронижа черното му сърце пред всички опечалени. За щастие Джефри успя да ме удържи, иначе щях да свърша на ешафода. Не искам да се връщаш в Англия с мисълта за убийство!

Пиърс се взираше мрачно в светлия таван.

— Той трябва да умре.

— Да, но със законни средства — възрази твърдо тя и притисна ръката му към бузата си. — Джером ни примами в капан с непочтени средства и мисля, че е най-добре, ако и ние му поставим капан. Гневът и ожесточението няма да помогнат. — Тя целуна мазолестата му длан. — Трябва да измислим нещо!

Пиърс въздъхна дълбоко, после се опря на лакът и я погледна в очите.

— Няма да говорим повече за това. Пътуването през Атлантика е дълго и ще имаме достатъчно време да обсъждаме плановете ти.

Устните му се приближиха до нейните, но тя извърна глава.

— Исках да те попитам за другата жена… — От устата му се изтръгна ядно проклятие и тя продължи величествено: — Херцогините не прощават лесно, би трябвало да го знаеш. Само като си помисля какво изтърпях заради теб…

— Ти пак ли искаш да ме видиш на колене?

— Да, мисля, че гледката ще ми хареса.

— Е, добре. — Той се надигна и се намести светкавично между коленете й. — Прости ми! — прошепна смирено той, но в гласа му бълбукаше смях.

Устните и ръцете му се заеха да изследват чувствителните места на тялото й, първо гърдите, после корема, вътрешната страна на бедрата. Роуз се опита да му обясни, че това не е истинско извинение, но забрави какво искаше да каже. Защото той я обичаше и никога нямаше да обича друга. И защото сладкото мъчение беше непоносимо. Тя целуваше раменете му, отговаряше с усмивка на погледа му, а когато двамата се сляха, той повтори тихо и настойчиво в ухото й:

— Прости ми!

Това беше достатъчно. Тя му прости с цялото си сърце и не го премълча.

По-късно двамата се отпуснаха един до друг, прегърнаха се нежно и зачакаха дишането им да се успокои.

— Трябва да спим, любов моя — проговори задъхано той. — Утре ще станем рано. Всъщност, новият ден вече настъпва. — Бузата й се притискаше в гърдите му, копринената й коса гъделичкаше брадичката му и той я приглади назад. — О, Роуз, колко те обичам…

Отговор не последва. Пиърс вдигна глава и погледна лицето й. Жена му спеше дълбоко, с нежна усмивка на устните си.

Никога не я беше виждал толкова красива, толкова спокойна. Не бе чула думите му, но той не я събуди. Роуз имаше нужда от почивка, за да събере сили. Предстоеше им дълго пътуване. Пътуване към истината.