Джоана Линдзи
Сребърният ангел (30)

ГЛАВА ТРИДЕСЕТА

Не мина много време и целият харем узна, че Шантел е избрана за нощта. Никой не се изненада, защото според обичая новата фаворитка споделяше леглото на владетеля няколко дни поред, а понякога и по-дълго. Носеха се разни слухове само за причината, поради която Шантел не е била издигната в ранг на фаворитка още след първото си посещение. Много малко хора знаеха, че не е загубила невинността си, а те се пазеха да споменават, че новата е все още девствена.

Шантел смяташе, че този следобед няма да вдигат шум около нея, но се излъга. Отведоха я тържествено в хамама, надзиравана сега от лала Савети, сръбкиня на средна възраст, която беше управителка на розовия двор. В банята ги очакваха Хаджи Ага и няколко от неговите евнуси. Кадар вървеше непосредствено след Шантел и младата жена се питаше на коя ли страна щеше да застане, ако тя отново изпаднеше в паника. Този път обаче щеше да остане спокойна, поне външно. Нали беше обещала на Джамил. Трябваше да изтърпи всичките им проклети приготовления.

За нещастие баните не бяха празни. В главната зала беше събран половината харем. Лала Савети, която изобщо не приличаше на сърдитата Сафия, реши, че е редно да представи Шантел на другите фаворитки, както и на трите съпруги.

Тази среща завари младата жена напълно неподготвена. Беше виждала някои от фаворитките в баните, но днес, когато всички се събраха около нея, се почувства ужасно неловко. Тези жени представляваха елита на харема и бяха истински красавици. Една имаше черна, друга тъмнокестенява коса, но останалите бяха червенокоси с най-различни оттенъци. Очевидно Джамил предпочиташе именно този цвят, защото повече от половината харемски дами бяха червенокоси.

Осемте фаворитки бяха необикновено красиви и в сравнение с тях Шантел се стори сама на себе си второкласна, безлична и направо болезнено слаба. Тялото й беше ужасяващо мършаво в сравнение с тези красиво закръглени форми. Никоя от жените не показваше признаци на затлъстяване, но пропорциите им бяха съвършени. Всяка от дамите беше обсипана със скъпоценности — дори тук, в хамама.

Слава Богу, че нямаше време за разговор, защото Шантел не можеше да си отвори устата. При това жените не я посрещнаха враждебно, нито дори ревниво, както беше очаквала. Всички бяха любезни и мили, дори Нура чернокосата с темпераментните тъмни очи, които подхождаха на буйната й грива. Е, лицето на Нура може би изразяваше известно неодобрение, но пък другите включиха без възражения Шантел в малката си група. Младата жена не знаеше какво да мисли. Тези жени обичаха Джамил и въпреки това с удоволствие го деляха с другите. Как да се отнася с тях? Никоя не би могла да разбере истинските й чувства.

Забележката на Хаджи, че вече е късно, я изтръгна от размишленията й и тя побърза да се отдалечи. Не знаеше дали и миналата вечер е мината през всички тези процедури, но днес с почуда наблюдаваше как я къпят, бръснат, масажират с благовонни масла и парфюмират. После полираха зъбите й, разтъркаха венците, оцветиха ноктите и пръснаха ароматна вода в устата й. Когато посегнаха към косата и лицето й, тя им заповяда да спрат и нареди да доведат Адама.

Хаджи не възрази срещу това желание, защото се радваше, че днес Шантел е тиха и покорна. Разбира се, беше очаквал неприятности и беше взел съответните мерки. Не можеше да знае, че е дала думата си на господаря. Но Шантел нямаше намерение да му съобщи това и да го освободи от грижите му.

Когато се върна в жилището си, там я очакваше гардеробиерката с ново одеяние от розова коприна, обточена със сребро. Този път Шантел се възпротиви, защото беше избрала от раклата си не толкова предизвикателно облекло. Но жената високомерно й обясни, че не може да се яви при владетеля с такива обикновени дрехи, които се носят само в харема. Не си струваше да влиза в спор, защото, макар и с колебание, й разрешиха да наметне върху костюма си кафтан. Ала когато й го донесоха, Шантел можа само да въздъхне — толкова прозрачен и лек се оказа.

Адама веднага подчерта, че цветът на дрехите подхожда отлично на колието от аметисти и Шантел разбра, че междувременно всички са узнали за тазсутрешния подарък. Беше решила да не носи скъпоценната огърлица и много й се искаше крадецът, за който се твърдеше, че в последно време върлува из харема, да е влязъл и да я е откраднал. Но накитът беше непокътнат, а тя беше обещала да не прави сцени, затова мрачно позволи на Адама да й го сложи.

Беше почти готова, когато се появи Рахин. Шантел се учуди, че майката на владетеля смее да се яви пред очите й, след като въпреки желанието на сина си я беше наказала с работа в кухнята.

— Вие не се радвате на нищо, Жахар, но се надявам, че сте щастлива поне от наличието на тази солидна врата, която можете да заключите.

— Напълно сте права, мадам — отговори Шантел. — Вратата е единственото, което ми харесва. — Тя отпрати Адама, макар че момичето все още довършваше прическата й, и попита Рахин: — Знаехте ли, че Джамил не е имал намерение да ме накаже?

Порцелановото лице на Рахин си оставаше неподвижно.

— Тогава не го знаех. Научих едва по-късно. Защо не му казахте?

Шантел вдигна огледалото, за да избегне втренчения поглед на смарагдовозелените очи.

— Защо мислите, че не съм му казала? — попита провлечено тя.

— Защото по някакъв начин щяхме да почувстваме гнева му. Всъщност бях сигурна, че няма да ме издадете.

Последните й думи прозвучаха доверително и Шантел реши да бъде честна.

— Не съм му казала.

— Защо не го направихте?

— Щом толкова искате да знаете, ще ви кажа, че спокойно можех да си остана в кухнята. Там не беше толкова лошо.

— Бихте предпочели да останете в кухнята? До такава степен ли го мразите?

Явното недоверие в гласа й раздразни Шантел.

— Не мога да бъда поредната курва.

— Мила моя, това не е истина — обясни меко Рахин. — Как можете да наричате курви жените, които познават един-единствен мъж? Освен това трябва да разберете, че Джамил ви цени извънредно много. Наруши всичките ни правила само заради вас. Явно сте го омагьосали. Нима не изпитвате и капчица нежност?

— Защо се напрягате толкова заради него?

— Защото живея само за неговото щастие. Какво друго би оправдало съществуването ми?

О, Господи, колко трогателно! След като чу това, Шантел не можеше вече да се сърди на тази жена.

— Защо не се върнахте у дома, в Англия? Не е било необходимо да се заключвате в харема, нали? Вие сте му майка и той не може да ви затвори тук, ако пожелаете да си отидете.

— Така е, но къде бих могла да отида? Моят дом е тук, Жахар. Джамил, децата му, жените му — това е моето семейство. Моят живот е тук. Никъде другаде няма да намеря онова, заради което си струва да се живее.

— Но вие не сте стара. Можете да си намерите съпруг.

— Можех да го намеря и тук, ако исках — усмихна се Рахин.

Шантел се предаде.

— Е, добре, щом така ви харесва. Ала бъдете любезна и разберете, че на мен не ми е приятно да живея тук и чувствата ми никога няма да се променят.

— Питам се дали и след седмица ще мислите така…

Без да чака отговор, Рахин излезе от стаята. Шантел замислено се загледа във вратата. Какво означаваше тази забележка? Нима можеше човек да се промени изцяло само за една седмица? Или Рахин смяташе, че търпението на Джамил ще трае най-много седем дни? Може би беше права. Някъде дълбоко в себе си Шантел знаеше, че всичко ще стане по волята му. Знаеше, че дните й бяха преброени. Въпреки това щеше да отлага горчивия край и чувствата й нямаше да се променят дори когато той настъпеше.