Джоана Линдзи
Сребърният ангел (32)

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА

Шантел се почувства пренесена някъде далеч в отвъдното, където нямаше място за хладен разум, а само за изблици на чувства, непознати досега, но прекрасни. Приятно беше да усеща чуждата кожа върху своята, тежестта на мъжа върху тялото си, горещината на мъжките гърди, които притискаха нейните, учестеното биене на сърцето му до нейното — никога не беше преживявала подобно нещо. Можеше да лежи вечно така, но Джамил скоро започна да я дразни. Езикът му описваше кръгове около зърната на гърдите й, духаше студен въздух върху тях, докато се втвърдиха и щръкнаха.

Тези усещания й доставяха удоволствие, но не й позволяваха да си почине. Затова Шантел протегна ръце, притегли главата на мъжа върху гърдите си и унесено се усмихна, когато устните му нежно засмукаха зърното.

— Значи най-после се събуди?

— Но аз изобщо не съм спала. — Пръстите й се заровиха в косата му и тя се учуди, като усети мекотата й. Дерек лежеше върху нея и притискаше тялото си върху слабините й. Когато почувства това, Шантел цялата потръпна от сладко вълнение.

Внезапно ръцете му обхванаха гърдите й и брадичката му се мушна между тях.

— Сърдиш ли ми се, малка луна?

Да се сърди? Какво говореше той? Тя вдигна глава, за да го погледне в лицето.

— Приличам ли на сърдита?

— Но аз те превзех с устрем.

— Сериозно? — изкриви устни тя.

— Ти вярваше, че това ще се случи само в леглото ми.

— А ние не сме ли там?

— Нали виждаш в какво положение съм — ухили се той.

— Много добре. Значи ме измами.

— Хареса ли ти?

— Какво ще направиш, ако не ти отговоря както трябва? Ще ме разпънеш на кръст може би? — Джамил отново стисна гърдите й в двете си ръце и тя извика от болка. — Да, надменни човече, да, хареса ми! Това ли искаше да чуеш?

Усмивката му разтопи нахлулия в сърцето й гняв.

— Знаеш ли колко щастлив ме прави мисълта, че си само моя?

— Бих могла да си го представя, ако и ти беше изцяло мой. — Бузите й пламнаха О, Господи, как можа да го каже! — Исках само…

— Не, не позволявам да вземаш думите си назад — прекъсна я с тих смях той. — Ето че отново излязох прав. Вие, англичаните, не можете да делите.

Дали можеше да го дели или не — във всеки случай не споделяше хумора му.

— Ако искаш да кажеш, че у нас един мъж може да има само една жена, това е вярно — отвърна хапливо тя. — Но това е неразбираемо за мъж, собственик на близо петдесет жени.

— Ревнуваш ли, малка луна?

— Разбира се, че не.

— Защо тогава се тревожиш, че притежавам много жени?

— Не е прилично.

— Според вас. А според нашите традиции броят им е доста ограничен.

Шантел нямаше какво да възрази, защото ислямът разрешаваше многоженството. Той не можеше да проумее възгледите й, пък и не им обръщаше внимание. Защо само да хаби думите си? Но мисълта, че мъжката невярност е нещо обичайно в тази страна, я караше да кипи от гняв. Защото много добре знаеше как щеше да реагира той, ако някой друг мъж само погледне жените му.

— Смятам, че е време да се върна в харема — произнесе със сковано високомерие тя.

— Ето че пак се сърдиш.

— Съвсем не — възрази тя, макар че стиснатите й устни доказваха противното. — Предугадих желанието ти, тъй като ми казаха, че щом свършиш с една жена, веднага я отпращаш.

Шантел не знаеше откъде събра смелост да изрече това, след като досега всичко, казано от Вашти, се беше оказало погрешно. Джамил явно не хареса чутото. Ръцете му здраво се сключиха около нея, той отметна глава и мрачно я изгледа.

— Кой ти е наговорил тези глупости?

Гневът на Шантел веднага се изпари. Макар че Вашти й беше несимпатична и явно я беше излъгала, тя не можеше да позволи да й се случи нещо лошо.

— Не е ли все едно?

— Кой?

— Не си спомням.

При тази нова проява на упоритост очите му се присвиха още повече.

— Какво друго ти казаха?

— Нищо — отговори Шантел и решително прибави: — Наистина.

Би могла да си спести уверенията, защото Дерек както винаги отгатна точно.

— Разни страшни работи за мен, за да те стреснат, нали? На кого трябва да благодаря за това дълго въздържание? Коя избраха да те инструктира?

Шантел знаеше, че няма как да скрие името на учителката си, защото той можеше да го узнае от когото си иска. Не, по-добре беше да привлече гнева му върху себе си. В крайна сметка не само лъжите на Вашти бяха отговорни за страховете й.

— Лъжете се, ваше височество. — Интимността беше забравена и Шантел автоматично премина към учтивата форма — Нищо, казано ми от други хора, не беше в състояние да ме уплаши повече от вашите собствени действия.

— Все още ли мислиш, че мога да ти причиня болка? — попита той, по-скоро учуден, отколкото ядосан.

— Дори сега ми причинявате болка — отговори спокойно тя.

Едва в този миг Дерек забеляза, че във възбудата си е притиснал гърдите й, и я пусна със скърцащи зъби. Но тя дори не му даде възможност да се извини.

— Не тази беше причината — продължи все така спокойно Шантел, — поради която се колебаех да споделя леглото ви. Възпитана съм според принципа, че почтената жена няма право да се отдаде на друг мъж, освен на този, за когото са я венчали пред олтара. Ако се отклони от този принцип, това означава позор и разруха — душевна и физическа.

— Аз съм твой законен господар.

— Това не е валидно.

— Аз съм единственият мъж, когото можеш да имаш, Жахар. То е същото, като да имаш съпруг.

— Не е вярно. Вие ме купихте. Не сте се оженили за мен.

— Искаш ли да те взема за жена?

— Да бъда четвърта съпруга? Никога! — Дори мисълта за това я ужасяваше.

Ужасът още повече се усили, когато проумя, че току-що го обиди. Слава Богу, владетелят не избухна, а се задоволи да я попита:

— Каква друга причина имаше да се колебаеш?

Тя погледна настрани и тихо отговори:

— Така робството ми щеше да стане… окончателно.

Гласът му издаваше разбиране.

— То стана неизбежно в деня на залавянето ти, Жахар. Би трябвало да си го разбрала.

— Все пак, докато това се случи, имаше някаква надежда. Вие имате голям харем, пълен с красиви жени. Рядко ходите там и можехте да ме забравите.

Дерек се усмихна и сложи ръка на бузата й.

— Никой не би могъл да забрави жена като теб, малка луна. Всеки мъж, който те е зърнал дори за миг, ще те помни цял живот. Нима не знаеш това?

Тя поклати глава.

— Според вашите представи тялото ми е твърде слабо, за да е красиво.

Очите му шеговито светнаха.

— Може би ти липсва някоя и друга възглавничка, но аз не желая нищо повече от това, което си сега.

— Значи не искате да напълнея?

— Искам да останеш такава, каквато си.

— Ако надебелея, вече няма да ме искате, така ли?

Той се засмя и продължи мисълта й:

— А аз бях готов да се закълна, че онова, което правихме двамата, ти хареса. Не го ли чух със собствените си уши? Или вече забрави, че сега няма нужда да пазиш девствеността си?

Тя се изчерви, защото наистина беше забравила, че големият прелом вече е настъпил, а с него и промяната в положението й. Все още не беше сигурна как трябваше да го приеме. Смущаваше я само едно: не беше очаквала че любовният акт ще й достави такава наслада. Не биваше да признава това, особено пред него. И без това мъжът винаги беше в по-благоприятно положение, не беше нужно да му предлага още едно удоволствие.

Смущаваше я и фактът, че настроението й се люшкаше от морно доволство към гняв, после от потиснатост към смущение. Сега не желаеше нищо друго, освен да се прибере в стаята си и спокойно да размисли до какви последствия ще доведе загубата на девствеността й.

Разбира се, не беше възможно да разсъждава разумно, докато Джамил все още си почиваше удобно между краката й. Защо не я отпращаше? Фактът, че прекарваше по цяла нощ само със съпругите си, не беше още една от многото лъжи на Вашти, а нещо, което се знаеше в харема. Но на него май не му се спеше.

— За какво се замисли така дълбоко, малка луна? — Гласът му я върна към действителността. Смарагдово-зелените очи я пронизваха със спокойна сила. — Няма да ти позволя да съжалиш, че ми се отдаде.

Нахалството му я развесели.

— Може би притежавате тялото ми, ваше височество, но не сте господар на чувствата ми.

— Сериозно? А как стои въпросът със сетивата ти? И на тях ли си господарка?

Той сведе глава и стремително засмука зърното на гърдата й в топлите дълбини на устата си. Шантел затвори очи и остави сладостните тръпки да се разпространят от гърдите към корема и оттам в хълбоците й. После устните му нежно се заеха и с другата й гърда, докато накрая пръстите й се заровиха в косите му и с това отговориха на въпроса му по-ясно от всяка дума.

Внезапно Дерек се надигна, грабна я в обятията си и я отнесе в леглото. Шантел се събуди от опиянението си и смутено се огледа. Как можа да забрави двамата великани? Страните й пламнаха и тя затърси с очи, но стаята беше празна.

— Къде са телохранителите ви? — пошепна тя, но замлъкна, когато видя как погледът му се плъзга по голото й тяло.

— Взех предвид твоята срамежливост и ги заточих в градината.

Но самият той явно не се съобразяваше с нищо, защото продължаваше неприкрито да я оглежда. Приличието й забраняваше да му отвърне със същото. Макар че и той беше гол, Шантел не смееше да отмести очи по-надолу от брадичката му.

— Да разбирам ли, че още не сте приключили с мен?

Дори този нахален въпрос не го накара да свали очи от тялото й.

— Разбира се, че не, малка луна — отговори натъртено владетелят. — Как можа да си го помислиш? Въздържание като моето не може да се излекува само с една любовна прегръдка.

— Доста невероятно ми изглежда твърдението ви, че страдате от въздържание, след като имате петдесет жени на разположение.

Сухият тон най-после привлече вниманието му. Джамил се усмихна и полегна до нея, така че топлината на тялото му се преливаше в нейното. Ръката му се плъзна по бузата й и я притегли към устните му. Шантел посрещна обезпокояващо нежна, мека и дълга целувка.

— Нима смяташ, че друга би могла да угаси огъня, който ти запали в мен? — Устните му описаха дъга от врата към ухото й и неописуемо удоволствие прониза цялото й тяло. — Мисля за теб още откакто те видях за първи път. Как да поканя друга в леглото си, щом искам само теб?

Шантел повярва, защото думите му я вълнуваха също като езикът, който милваше ухото й. И тя още веднъж престана да мисли и се отдаде изцяло на удоволствието от прегръдката му.