Джоана Линдзи
Сребърният ангел (33)

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА

— Имате ли нещо против, ако поседна при вас?

Шантел сви рамене, без да вдига глава от топлия мрамор.

— Да, разбира се. — Но после трепна изненадано, защото думите, които бе чула, бяха произнесени на английски. — И вие ли сте англичанка?

Беше Джамила, една от петте икбали. Младата жена непринудено разтвори робата си и се излегна до Шантел върху нагретия мраморен под в общото помещение. Беше съвсем гола отдолу и когато се облегна на лакти, пълните млади гърди изпъкнаха с цялата си прелест. Шантел също беше гола под дългото си одеяние и точно поради тази причина не беше заела същата поза.

— Мислех си, че вече знаете за мен — усмихна се Джамила — Семейството ми произхожда от Глочестър, но съм възпитана в Лондон.

— Не, никой не ми е споменавал!. Смятах, че Рахин е единствената англичанка тук. Защо не казахте нищо, когато ми бяхте на гости с госпожа Шейла?

— Шейла ме учи да говоря турски, но аз схващам много бавно и затова в нейно присъствие не бива да говоря друг език. Тя е много търпелива учителка, но аз нямам дарба за езици. Учителят ми по френски направо се отчайваше от грешките ми.

— Много се радвам да чуя отново майчиния си език. Чудесно е, че… — Шантел замлъкна за миг. — Но не мога да се радвам на робството си. Не бих го пожелала никому.

— Разбирам ви. По същата причина и аз се натъжих много, когато дойдохте.

— Откога сте тук?

— О, отскоро. Малко повече от шест месеца. Бях последната, която влезе в харема преди вашето пристигане. Тогава избухна ужасен скандал и всички бяха убедени, че вече няма да се купуват нови жени. Затова вашата поява ни изненада.

— Скандал ли?

— О, да — засмя се Джамила. — Сега ми е смешно, но тогава умирах от страх. Владетелят толкова се ядоса, че се разкрещя на майка си насред харема. Бях сигурна, че ще ме продадат другаде.

— Защо да ви продава пак, след като току-що ви е избрал? Защо се е ядосал толкова?

— Там е работата, че не ме купи той, а лала Рахин. — Джамила смръщи чело. — Мислех, че знаете. От пет години насам владетелят не е купувал нова жена — откакто е разбрал, че истински обича Шейла. Повече от половината харемски дами са му подарък или са закупени от майка му. Когато ме купиха, той заяви, че това вече е краят. — Тя отново се засмя. — Той не е като онези турци или араби, които държат да имат колкото се може повече жени. Изтощава се в усилията си да раздава благоволението си на всички нас и не пренебрегва никоя за по-дълго време. Нали разбирате сега защо се сърди, когато харемът му се увеличава?

Шантел едва успя да удържи надигналото се в гърдите й презрение. Какво търсеше тук, щом Джамил не искаше повече жени, които да пилеят мъжката му сила? Припомни си първата им среща и смразяващото му равнодушие. Ако си беше останал такъв, думите на англичанката биха били разбираеми за нея. Но сега вече имаше опит от последната седмица, от миналата нощ. Помнеше думите, в които беше повярвала и още вярваше — че не е докосвал друга жена след пристигането й.

Да, последната нощ Джамил я задържа чак до зазоряване и през тези дълги часове двамата почти не спаха. Вече не помнеше колко пъти се любиха, колко пъти гласът и милувките му разпалваха огъня в тялото й, което тръпнеше и досега. Върна се в жилището си и спа цяла сутрин, изтощена, но доволна, без да се опитва да анализира състоянието си. Не й се искаше да мисли, искаше да се наслади докрай на тези нови усещания, преди да ги разложи на съставните им части, за да установи защо лесната й капитулация не я смути и ни най-малко не я разочарова.

— Сигурно разбирате, че в харема се носят какви ли не слухове за купуването ви — продължи Джамила и разтърси буйните си тъмнокестеняви къдрици. — Жените се питат дали той просто не е успял да ви устои, или пък възнамерява да напълни харема с нови жени.

Шантел нямаше желание да се занимава с този въпрос, след като имаше други, много по-важни, които трябваше да зададе. Сметна, че е най-добре да промени темата.

— Липсва ли ви родината, Джамила?

— О, да. Не мога да се примиря с постоянното безделие в харема. Винаги съм имала какви ли не занимания. Денят не ми стигаше да се справя със задълженията си. Тук имаме твърде много време и не знаем с какво да го запълним. Струваше ми се, че ще полудея от скука, защото господарят имаше нужда от известно време, преди да преодолее гнева си и да ме забележи. — Тя се приведе към Шантел и доверително снижи глас: — Аз съм икбал само от един месец, но положението ми е много различно. Цяла седмица живея с очакването Джамил да ме повика, защото това е правилото при фаворитките. И всеки път си излизам от покоите му възхитена. Той е удивителен любовник, нали?

Вярно беше. Шантел не можеше да отрече този факт, но се ужаси от мисълта, че толкова много жени се наслаждават на любовното му изкуство.

Джамила не очакваше потвърждение на последната си забележка. Тя продължаваше да бъбри.

— Бедната Шейла не знае какво да мисли. Тя толкова го обича.

Шантел не можа да се сдържи и попита:

— А вие обичате ли го?

Брюнетката вдигна рамене.

— Наистина не знам. Всеки път, когато съм с него, решавам, че го обичам. Когато го видях за първи път, почувствах невероятно облекчение, че не е стар, дебел и грозен. Много малко от познатите ми в Англия могат да се мерят с него. Но… — Тя направи кратка пауза и зашепна: — Не бих имала нищо против, ако някой ме освободи. Владетелят е чудесен, мил и отличен любовник; имах късмет, че ме купиха за него, а не за някой друг, ала в крайна сметка бих предпочела съпруг, който да е винаги на мое разположение. Искам малко повече от живота.

— Права сте — промърмори Шантел. — Ние сме възпитани така.

— Значи и на вас не ви харесва да го делите с другите?

Не й се искаше да отговаря на този въпрос и предпочете да се ограничи с общи разсъждения:

— Цял живот сме живели с мисълта, че един ден ще се омъжим, и е естествено да очакваме един истински, собствен, съпруг.

— Точно така — засия Джамила. — Никой не го признава, но е така. Повечето от жените в харема са отдавна тук и са привикнали с положението си. Може би след години и с нас ще стане така — Тя се изкиска и разтвори широко очи.

— Мъжът ми няма да скучае с мен, защото тук научих много неща за любовта. Дори насън няма да му хрумне да си потърси любовница.

Шантел неволно се засмя.

— Не, разбира се, че не.

— Жалко, че никога няма да имам свой мъж — въздъхна Джамила и положи глава на скръстените си ръце. — Шейла беше щастлива. Доскоро всички бяха убедени, че господарят я обича истински. Но миналата седмица, когато Нура даде вечеря в негова чест, много ясно пролича разликата. За първи път в присъствие на Шейла Джамил разпредели вниманието си поравно между всички нас. Бедничката беше съкрушена!

Шантел смръщи чело. Не й беше направило впечатление, че Шейла тъгува.

Джамила продължаваше да говори:

— Не бих се изненадала, ако Нура е очаквала нещо подобно. Тя мрази Шейла още от самото начало, защото иска тя да бъде първа съпруга. Предупреждавам ви да се пазите от нея. Жените в харема се кълнат, че Нура се е опитала да отрови сина на Шейла, след като е родила своя, но нямат никакви доказателства.

— Сериозно ли говорите, Джамила?

— О! — Тя внимателно изгледа Шантел. — Не искам да ви плаша Засега няма защо да се боите от Нура. Тя мрази най-вече жените, които са родили деца на владетеля. Предупредих ви само за да не се разтревожите твърде много от острия й език.

— Оценявам предупреждението ви, но аз вече си съставих мнение за тази жена. Никога не съм срещала по-отмъстително същество. Но разкажете ми още за Шейла. Защо е толкова мила с мен, след като би трябвало да ме мрази?

— Не бива да мислите такива нещо за нея! Тя не е способна да мрази когото и да било, дори Нура.

Вместо облекчение Шантел почувства тъга.

— Щом казвате…

— О, мила, не исках да ви натъжавам.

— Няма нищо, Джамила.

— Сигурна ли сте в това, което ми казахте?

— Абсолютно.

— Добре. Надявах се да бъдем приятелки. Не се чувствайте виновна пред Шейла. Тя не би искала това. Пък и харемът е пълен с жени. Днес сте вие, утре може да е друга.

— Но Шейла е първа съпруга.

— Джамил има три съпруги и шест фаворитки, но никога не забравя наложниците си. Такъв е животът тук. Тази, която е предпочетена в момента, е щастлива. Наслаждавайте се на любовта му, докато сте с него.

А това означава че скоро ще дойде краят, разсъждаваше Шантел, но не го произнесе на глас.

— Не ми се иска да причинявам болка на друга жена.

— Не е така, повярвайте ми — увери я Джамила. — Преди да ви повика за пръв път, Джамил беше при Шейла. Щом реши да ви даде почивка, ще повика първо нея. Затова не се измъчвайте заради нея. Тя му роди първия син, а той обожава момчето си. Беше малко тъжна само защото той така внезапно промени държанието си.

Шантел не чу почти нищо след второто изречение.

— Искате да кажете, че след като ме е купил, е отишъл и е спал с Шейла?

— Разбира се — отговори учудено Джамила — Вие бяхте още „ученичка“. Но учението ви беше твърде кратко, нали? Втората нощ избра мен. Страх ме беше да отида, след като беше ясно, че вие ще станете новата фаворитка. Но той отпрати не мен, а Мара. Едва след като ви повика за пръв път в покоите си, Джамил престана да се занимава с другите жени. Не можете да си представите каква щастливка сте, Жахар — цяла седмица е изцяло ваш! При мен бяха само две вечери, после в леглото му отново се върна Шейла.

Шантел затвори очи и безмълвно преброи до десет. Не биваше да позволява харемските клюки да я изтръгнат от спокойствието й. Може би Джамил не я беше излъгал. Не й беше казал направо, че не е спал с друга, а само я беше попитал как да покани при себе си друга, след като единствено тя може да утоли жаждата му. Е, може и да го е направил. Не биваше да си внушава, че нарочно я е излъгал. Вярваше на думите му, че мисли винаги за нея. Пък и тя знаеше, че никога не пренебрегва жените си, когато му се отдаде. Беше се оставила да й завърти главата с думите за неутолимия си копнеж по нея още от първата им среща.

Именно тези думи бяха причина за тихото й задоволство тази сутрин и почти я бяха накарали да забрави, че дели Джамил с десетки други жени. Всяка от тях го споделяше с нея, но досега тя не го беше споделила с никоя друга и точно там беше съществената разлика. Тази вечер щеше да го разпита по-подробно. И ако й докажеше, че няма друга…

— О! — извика внезапно Джамила — Сигурна ли си?

Шантел вдигна поглед и видя слугинята, коленичила до сънародничката й, да шепне нещо на ухото й.

— Какво има? — попита тя.

— Тази вечер съм при владетеля — отговори учудена Джамила — Въобще не очаквах. Сигурно е сърдит на Шейла, за да я пренебрегва така. — Тя се изправи и щастливо се засмя. — Е, не се оплаквам. Вече си мислех, че ще чакам цели седмици, щом и вие сте тук. — Тя сложи ръка на рамото на Шантел. — Радвайте се с мен, Жахар. Прекрасно нещо е физическата любов. — И тя повлече след себе си слугинята в посока към банята.

За миг Шантел не можа да помръдне. Дишането й беше спряло. След малко забеляза с гняв, че глупавите й очи са пълни със сълзи. О, Господи, как се осмеляваше да й стори подобно нещо!

Тя сведе глава и бързо изтри очите си, после се надигна Трябваше веднага да напусне това пълно с жени помещение и никоя от тях не биваше да забележи, че новата фаворитка е разстроена от поведението на владетеля. Повечето й завиждаха, че цяла седмица е споделяла леглото му, и сега щяха да са доволни, че интересът му към нея най-после е угаснал. Сигурно си мислеха, че тя ще плаче от яд, дето я лишават от тази привилегия. Привилегия, глупости! Ама че глупачка излезе…

Застана за момент неподвижна, мислейки къде би могла да бъде сама, за да приведе в ред чувствата си. Сети се за парната баня, където всичко беше скрито сред облак благоуханна пара, и се затича натам. Едно от помещенията беше празно, тя се сви на пейката в ъгъла и скри лице в ръцете си. Този път не можа да сдържи сълзите си.

Този подъл, грешен, похотлив тип! О, Господи, как го мразеше! Как го презираше! Сърцето й се късаше от болка, но тя сама си беше виновна. Глупачка такава! Как можа дори за миг да повярва, че има към нея и други чувства освен проклетата си похот! Как можа да бъде толкова наивна! А той получи онова, което искаше, и веднага показа истинското си лице. Но сега вече край! В семейство Бърк се учеха от грешките си. Е, добре, прелъстиха я и беше достатъчно наивна да изпита романтични чувства към прелъстителя си. Слава Богу, че те издъхнаха още в зародиш и не се стигна до нещо по-сериозно. Какво щеше да прави, ако се беше влюбила в него? Дори не й се искаше да мисли за това. И сега се чувстваше достатъчно зле.

Най-страшното беше, че хранеше в сърцето си неосъществими илюзии. Трябваше още в самото начало да предвиди какъв ще бъде краят. Предупреждаваха я от всички страни, говореха й, че Джамил обича Шейла, но нима той беше верен съпруг на първата си жена? Ни най-малко! Защо, по дяволите, повярва, че с нея е съвсем друго? Той не я обичаше. Дори да изпитваше нещо повече, и насън не би му хрумнало да изостави заради нея другите си жени, Шейла, майките на децата си. Тя и само тя се беше отдала на невъзможни мечти. Само нейна беше вината за загубата, която беше претърпяла.

Внезапно отвън се чуха високи гласове и Шантел скочи. Бързо изтри сълзите си с ръкава на робата и се вслуша. Слава Богу, Адама все още не я беше гримирала и по лицето й нямаше да останат следи от сълзи. Глупачка! Защо плака толкова заради един негодник? Как не знаеше някое подходящо турско проклятие, което да го стигне! Но може би беше по-добре да се задоволи с английските ругатни…

Някаква жена говореше… Дали не беше някоя от слугините? Не, тонът й беше твърде заповеднически.

— Не искам да чувам никакви извинения! Как можахте да се забавите толкова?

Отговори й дълбок мъжки глас, но толкова тих, че Шантел не разбра нищо. Затова пък гневният глас на жената беше повече от ясен.

— Вземи това и го продай. Дано купиш някой смелчага, иначе…

— А какво ще правим с момчето? — прекъсна я мъжът. Последва някакво мърморене, после отново женският глас:

— Да, върви и го уреди. Нищо не е в състояние да го измъкне от палата, но може би това ще го привлече. Тогава обаче искам резултат. Стига толкова грешки, Али, иначе ще спра да давам пари. И не смей да ме мамиш, човече, никой досега…

Двамата се отдалечиха и Шантел не чу нищо повече. Жалко, защото разговорът започваше да става интересен. Тя не можеше да си представи за какво е ставало дума, но поне беше забравила мрачните си мисли и можеше да се върне в жилището си.

Излезе от банята, без да забелязва двамата, скрити в един ъгъл. Но те много добре я видяха.

— Мислите ли, че е чула разговора ни? — попита евнухът.

— Не. Но за всеки случай…

— Ще се погрижа лично, лала.