Джоана Линдзи
Сребърният ангел (43)

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА

Този ден басейнът беше празен. За Шантел това беше най-приятното място в харема. Подобно на другите жени, тя вече прекарваше голяма част от времето си в хамама, където цареше райско спокойствие. Винаги се намираха грижливи ръце, които да съживят чрез умел масаж уморените мускули и да втрият благовонни масла в чисто измитата кожа. Но Шантел се наслаждаваше най-вече на басейна, чиято синя вода болезнено й напомняше океана. Тя плуваше с часове, изпробваше различни стилове, потапяше се под водата, докато се изтощеше. Много малко от дамите в харема умееха да плуват и водата в басейна достигаше едва до раменете. Но тя беше хладна и ободряваща и понякога Шантел имаше чувството, че се гмурка край скалите на Дувър.

Днес ушите й бяха пълни с вода. Тя изскочи от басейна и затръска глава. Когато и това не помогна, наметна набързо робата си, уви косата си с кърпа, наведе глава настрани и задърпа ухото си.

В този миг някъде отвън прозвуча гласът, ясен и гневен:

— Така си и знаех, че къпалнята не е празна. Все се мотаят тук разни… Защо сте още в банята, а не пред огледалото? Да не би Джамил най-после да е повикал друга?

Шантел беше толкова смаяна, че не можа да промълви нито дума. Отпусна се на мраморната пейка, впери поглед в застаналата на входа жена и се опита да подреди лудо блъскащите се в главата й мисли. Но как така тази личност се оказа търсената престъпница? Името на евнуха й беше Орджи, не Али. Какво щеше да спечели тя от смъртта на Джамил? Във всичко това нямаше никакъв смисъл. Но гласът беше същият. Не можеше да го сбърка с никой друг, особено когато жената изфуча:

— Какво зяпате така, англичанко?

— „Зяпам“ една убийца — отговори смело Шантел и се надигна. — Бях сигурна, че е Нура, а се оказахте вие. Защо го направихте?

— Да не сте полудяла? Никого не съм убивала.

— Може би не със собствените си ръце, но разликата не е особено голяма. Плащате на други да вършат мръсната работа.

— Не зная за какво говорите — гласеше надменният отговор.

— Много добре знаете. Чух ви да разговаряте с Али пред парилнята — в деня, когато му заповядахте да убие нещастния Мурад. Видяхте, че излязох оттам, нали? Затова ли се опитахте да ме отровите, Мара?

Това беше само предположение, но улучи точно в целта. Жената престана да се прави на невинна и избухна:

— Ако знаете само как съжалявам, че не успях! Владетелят щеше да побеснее от гняв и да ме вика няколко нощи подред. Знаете ли колко скъпоценности щеше да ми донесе това! А те са ми много необходими.

— Предполагам, че в последно време ви е все по-трудно да крадете, защото жените се научиха да крият нещата си.

— Възприех го като предизвикателство. Беше много вълнуващо.

Шантел смаяно поклати глава. Жената почваше да се хвали с деянията си. Нима не се боеше, че ще я изобличи?

— И всичко това, за да убиете Джамил! Защо, Мара? Не вярвам, че причината е в бичуването. Казаха ми, че ви харесва.

— Какво знаете вие, нещастна глупачке! — разсърди се внезапно Мара. — Мразя го! Мразя всички мъже, но най-вече Джамил, който разкри позора ми и не се посвени да го използва срещу мен. Да не мислите, че съм горда, дето усещам удоволствие само след като са ме пребили от бой? Ако намеря мъжа, който ме направи такава, ще го насека на парченца, но бавно, за да остане жив до края. Първо ще опека тестисите му на слаб огън, а после…

— Съжалявам, че първото ви преживяване е било толкова… унизително, но Джамил е правел само онова, което сте му позволявали. Можехте да му разкриете чувствата си и той нямаше да се отнася така с вас.

— Никой няма право да отказва на владетеля, независимо какво е пожелал.

— Аз го направих.

— За колко време?

Страните на Шантел пламнаха, но гласът й беше все така твърд:

— Това е друго. Никой не ме е заплашвал. Той не ме принуди да му се отдам. Почувствах се привлечена от него.

— Прекрасно, но мен това ме отвращава — изкрещя Мара. — А Хаджи ми каза, че нямам избор.

Пак тези омразни думи, помисли си Шантел. И на нея ги бяха повтаряли до втръсване. Тя отлично разбираше мъката на Мара, но имаше и нещо друго. При нея не се беше стигнало до принуда. Само няколко празни заплахи, за да я направят по-податлива. Защо с Мара е било другояче? Нали Джамил не беше онзи жесток тиранин, за какъвто го смяташе отначало?

— Трябваше да спрете тези недостойни сцени, а не да оставите омразата си да се разрасне до тези невероятни размери. Джамил не е жесток човек. Колко често ви е използвал така, преди да вземете решение да го премахнете?

— И един път беше много!

— Но така само увеличихте собствените си страдания. Нима не предположихте, че покушенията върху живота му ще влошат още повече настроението му и ще го карат да ви вика все по-често?

— Готова съм да сторя какво ли не, за да го видя мъртъв!

— Как можете да бъдете толкова глупава! — разгневи се Шантел. — Ако Джамил умре, ние ставаме собственост на новия владетел, на Селим. А той бил безмилостен и брутален. Да не мислите, че няма да се възползва от вас по същия ужасен начин? Много мъже обичат да причиняват болка, а той явно е от тях.

Мара гръмко се изсмя.

— Не съм чак толкова глупава, англичанко! Селим няма да има възможност да прояви жестокостта си. Още преди няколко месеца е умрял в Истанбул. Един от собствените му роби го убил и го заровил.

При тази зашеметяваща новина дъхът на Шантел секна.

— Откъде знаете?

— Виновникът бил достатъчно глупав да дойде тук, да се натряска и да разкрие всичко на стария си приятел. А този приятел бил моят човек Али хитрецът и веднага го промушил с ножа си, за да не съобщи в двореца.

— Али каза само на вас, така ли?

— Разбира се. Знаеше колко мразя Джамил и реши, че имаме благоприятен случай да му видим сметката, защото всички щяха да заподозрат Селим. А мъртвият не може да се защити.

— Защо Али е толкова загрижен за желанията ви? Нали е само евнух, при това не е ваш!

— Е, и? Собственост е на Нура, но това не значи, че я обича, нали? Обича само мен — изпъчи се самодоволно Мара. — Прави всичко, което искам от него.

— Обича ви? Но нали не може… — смути се Шантел.

— Какво не може? — прекъсна я ядно Мара. — Аллах, колко сте наивна! Кастрирането не значи да ти изрежат сърцето, а импотентността не унищожава желанието. Али ме люби като истински мъж. Само дето не е много сръчен.

— Казвате го, сякаш ви е все едно.

— Точно така. Неговата любов не е заплаха за мен, но въпреки това той е мъж и аз го презирам. Омразата ми към мъжете не прави изключения.

— Жалко, че евнухът не е осъзнал това, преди да го направите предател — въздъхна Шантел. — Измамили сте го, но това няма да му помогне да се отърве.

— Няма опасност нито за него, нито за мен. Нима сериозно смятате, че ще ви пусна да си отидете, след като ви разкрих всичко?

Шантел не се разтревожи толкова от факта, че Мара беше препречила вратата, колкото от спокойствието, с което беше изречена заплахата й.

— Не можете да ме спрете, Мара. Телохранителите ми са отвън.

— Пред къпалнята нямаше никой — усмихна се злобно Мара и измъкна изпод дрехата си къса кама. — Пазачите ви май не са много усърдни.

— Лъжете! — изкрещя Шантел, когато Мара блъсна с крак вратата и тя хлопна зад гърба й.

Жената равнодушно сви рамене.

— Хайде де, крещете, щом се съмнявате в думите ми! Никой няма да се отзове. — Смехът й прозвуча зловещо. — Много подходящо място за разговор е къпалнята, макар че всичко стана случайно. Не сте ли се питали някога, защо басейнът е толкова далече от останалите помещения? Защото жените обичат да се плискат и вдигат ужасен шум. Никой не обръща внимание на писъците, които понякога се чуват вътре.

— Да не мислите, че ще стоя и ще ви чакам да ме убиете?

Мара тръгна напред и Шантел отстъпи крачка назад. Разстоянието между двете беше повече от четири метра и тя трябваше да достигне другата страна на басейна, за да се спаси. Мара щеше да я преследва около басейна и достъпът до вратата щеше да бъде открит. Но вместо да избяга, тя остана на мястото си, втренчила очи в камата.

Никога досега не беше изпадала в подобно положение. Дори в нощта, когато камата профуча на сантиметри от главата на Джамил. Тогава поне не беше сама. Сега нямаше на кого да разчита и не знаеше как да се отбранява срещу смъртоносното оръжие. Съвсем не я успокояваше фактът, че беше нападната от жена. Мара беше по-дребна от нея, но доста по-яка и изпълнена с ярост. Животът й висеше на косъм. Мара много добре знаеше, че ако не убие англичанката, тя щеше да я изобличи и присъдата на Джамил щеше да бъде безмилостна. Отчаянието й придаваше допълнителна смелост. Шантел беше като вцепенена от спокойствието, с което тази страшна жена настъпваше срещу нея.

Ръцете й се изпотиха и тя бързо ги изтри в робата си. Мара постепенно скъсяваше разстоянието помежду им.

— Чуйте… — Шантел се покашля, за да прочисти пресъхналото си гърло. — Не ме убивайте. Бягайте оттук. Али ще ви помогне.

— Глупости! Нали веднага ще вдигнете тревога!

— Само ви казвам, че все още имате възможност да избегнете заслуженото наказание! — извика гневно Шантел.

Тя се учуди на собствената си смелост. Мара също се изненада.

— Не говорете толкова, англичанко!

Шантел реши да опита по друг начин.

— Никога не сте убивали човек, нали? Със собствените си ръце! Друго е да заповядваш…

— Млъкнете! — изрева Мара и сърцето на Шантел се качи в гърлото.

Защо не извика? Страхуваше се, че Мара веднага ще се нахвърли върху нея и ще я прониже с камата, преди някой да е успял да й се притече на помощ. Ако въобще дойде. По-добре да се опита да я разубеди…

Разстоянието вече беше два метра и половина.

— Никога не съм ви сторила зло, Мара. Как ще живеете, ако на съвестта ви тежи убийство?

Внезапно Шантел изпищя. Беше се блъснала в една мраморна пейка и загуби равновесие. Как можа да забрави тази проклета пейка, поставена точно на края на басейна! Падна по гръб и само след секунда Мара беше надвесена над нея. Вече беше късно да вика за помощ или да направи каквото и да било. Вцепенена от ужас, неспособна дори да диша, Шантел беше втренчила поглед в бляскащото острие на камата, което се свеждаше към шията й. Беше също като през онази нощ, но тогава между нея и смъртта беше тялото на Джамил. Той щеше да знае как да реагира. Щеше…

В последния миг Шантел си спомни какво направи Джамил и светкавично се претърколи встрани. Заби се право в коленете на Мара и това я спаси. Жената полетя напред и острието пропусна набелязаната цел. Шантел се сви на мраморния под и чу зад себе си глух удар на падащо тяло и плисък на вода. Но Мара сигурно веднага щеше да се изкатери по стълбичката. Без да губи време, Шантел се стрелна към вратата и изпищя:

— Кадар!

Евнухът с трясък разтвори вратата и тя влетя право в ръцете му. Когато понечи да я подкрепи, тя се изтръгна и сърдито изкрещя:

— Къде бяхте, по дяволите?

— Тук, лала — отговори обидено момъкът. — Къде другаде?

— Значи ме е излъгала! Ох, Господи, та тя щеше… Нищо, вече не е важно. — Шантел сграбчи ръката му и страхливо зашепна: — Не беше Нура, а Мара. Опита се да ме убие. Призна, че ми е дала отрова, защото съм чула разговора й с Али. — Вдигна очи към Кадар, който я наблюдаваше смаяно, и изплака: — Направете нещо! Тя е вътре и има кама!

Евнухът я блъсна настрана и хукна към вратата, която зееше отворена. Когато се втурна в къпалнята, Шантел понечи да избяга в противоположна посока, но накрая все пак го последва — отчасти от любопитство, отчасти, за да присъства на залавянето на убийцата и най-после да се отърве от завладелия сърцето й страх.

Спря се непосредствено до вратата и видя Кадар, наведен над тялото на Мара, проснато на края на басейна Жената не помръдваше. По лицето й се стичаха розови капки, а под тила й бързо се образуваше кървава локва.

Кадар вдигна глава и спокойно проговори:

— Мъртва е, лала.

Шантел погледна отпуснатото тяло и стомахът й се преобърна. Кадар изтича и я подкрепи.

— О, Господи! — проплака тя. — Ако не бях толкова страхлива, щях да видя, че не е изплувала от водата Трябваше да я издърпам от басейна, да я…

— Не, лала, нямаше да й помогнете. Ударила е главата си в каменните плочи. Била е мъртва още преди да падне във водата.

— Аз съм виновна. Аз я повалих!

— Защо?

— Как защо? — уплаши се тя. — Щеше да ме убие!

— В такъв случай не бива да се самообвинявате. Ваше право е да се защитите.

— Не е почтено, Кадар, не разбирате ли! Тя е била жертва още от самото начало. Гаврили са се с нея, измъчвали са я и пак са се гаврили. Трябвали са й помощ, грижи, разбиране. Вместо това… — Шантел дълго мълча, преди да продължи: — Опитах се да оправдая действията на Джамил, но той не може да бъде оправдан, нали! Досега мислех, че е чувствителен и умен. Как така не е разбрал, че тази жена мрази слабостта си, че мрази и него, защото я е използвал?

— Затова ли се е опитвала да го убие?

Шантел едва-едва кимна. Сълзите я задушаваха и тя дори не забеляза как Кадар я поведе към жилището й.