Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Love Play, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 64 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Розмари Роджърс. Игра на любов

ИК „Ирис“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

28

После — о, да, после тя можеше и да съжалява за слабостта си, за това, че се подчини на арогантните му нареждания без много да протестира. Но тогава водата в кръглата мраморна вана беше още топла и ухаеше силно на парфюмирания лосион за вана, който Серафина беше сипала щедро, а ръката му се беше придвижила бавно от кръста към врата й с прилепнали мокри кичури коса. А оттам — без той да отмества очи от нейните — към рамото, което погали леко, преди пръстите му да открият и проследят очертанието на гърдите й, а след това да се съсредоточат върху зърното, което, без тя да го иска, беше щръкнало от желание.

Собствените й ръце сякаш бяха приковани към раменете му. Тя неволно сведе поглед да види контраста между мургавите му пръсти и бледата й кожа — пръсти, предизвикващи прилив от усещания, които тя не можеше да контролира.

— О… — Тя имаше чувството, че се люлее и се вкопчи по-силно в него.

— Докосни ме. Докосни ме, както аз те докосвам.

Тя почти падна върху него, когато другата му ръка я намери под водата, а палецът му започна да се движи възбуждащо напред-назад, карайки я отново да тръпне цялата, да се топи, изгубила разсъдък и воля.

— Докосни ме, скъпа. Моля те. — Гласът му беше груб и настойчив, но мисълта, че той й беше казал „моля те“ достигна до някаква частица от съзнанието й и тя се пресегна невиждащо и направи това, което я беше помолил — намери — докосна — обхвана — почувства. Това беше Марко, който показваше, че има нужда от нея. Точно това беше направило удоволствието неизмеримо миналата нощ… Сякаш в един момент спря да мисли за нещата, които не знаеше, и се остави на инстинкта си. Ръката й го обгърна и започна да се движи, докато тя чу задъхването му и прошепнатата ругатня, при което той диво я притегли към себе си, притискайки пламналите й гърди към своите, и с нетърпеливи пръсти, които вече бяха отместили нейните, я нагласи върху себе си.

Животно — животно — животно! Един подигравателен глас крещеше обвинително в ума й, но тя беше отишла твърде далеч и не можеше да спре нито себе си, нито него, а след миг вече нищо нямаше значение, освен любенето и той, и тя се притисна към него като удавница, а ноктите й се впиха в плътта на раменете му, докато тя се издигаше и пропадаше, издигаше и пропадаше с яростния, всепоглъщащ прилив на желанието и накрая рухна задъхана и стенеща във врата му и усети соления му вкус, докато вътре в нея вибрациите продължаваха — спазъм след спазъм, като остатъчни трусове след земетресение.

— Фурия! Мегера! — Проклинайки я едновременно на английски и на италиански, той се подпря на лакът и я погледна намръщено. — Мисля, че те предупредих да внимаваш с тези твои остри нокти! Как ще обясня тези белези на другите си жени?

Сара почиваше със затворени очи и с тяло, преливащо от всички възможни усещания за задоволеност и пълнота. Но както обикновено думите му, ако не гласът му, сякаш винаги имаха за цел да я дразнят. Други жени! Осмеляваше се да говори за други жени сега? Особено след страстните, невероятно чувствени неща, които й нашепваше във ваната, и после, когато я отнесе обратно в леглото, за да я люби бавно още веднъж?

Без да мърда, тя устоя на изкушението да отвори очи и да го изгледа гневно.

— Имаш предвид, че никоя от тях не е страстна като мен? Всичките ми други любовници се правят на поласкани, че могат да ме доведат до такава… самозабрава.

— Значи аз също трябва с гордост да нося на гърба си трофеите от тази необуздана страст, която е толкова лесно да се събуди в теб? Горкият Карло!

Горкият Карло, наистина. Как беше посмял… особено след като се предполагаше, че Дилайт и Карло са сгодени и влюбени.

Отваряйки очи, тя се сблъска с опасното изражение в неговите, които я гледаха накриво, но все пак каза весело:

— О, на Карло много му харесва. И може да събуди в мен много повече необуздана страст от всеки друг — точно затова реших, че Карло е единственият мъж, заради когото бих могла да се откажа от всички останали!

Колко кристално чисти и невинни бяха измамните й зелени очи, които вдигна към него, докато изговаряше яростните думи! С неистово усилие той се удържа да не я удуши и накара да замлъкне още в този миг, макар че не можа да устои и впи пръсти в раменете й, разтърсвайки я с такава сила, че в погледа й проблесна уплаха.

Той заговори през стиснати зъби, сякаш я шибаше с всяка дума.

— Карло! Боя се, че е по-добре да се откажеш от идеята да се омъжиш за Карло или да имаш нещо общо с него — или с когото и да е друг в този смисъл! Знам каква разпътна кучка се крие в изобретателното ти мозъче, но нека те предупредя, че смятам да те задържа тук като моята нова дрънкулка — моята курва и играчка, до деня, в който ми омръзнеш. Но дотогава бъди сигурна, че няма да легнеш с друг мъж освен мен, ще си тук, на мое разположение, както и когато аз пожелая! Разбираш ли?

Сара имаше чувството, че главата й всеки момент ще се откъсне, и в пристъп на самозащита започна да дере лицето му до кръв.

— Не… спри… не, по дяволите!

В следващия миг тя почувства внезапна заслепяваща болка, пред очите й притъмня и затанцуваха светлини — едва след известно време осъзна, че той я беше зашлевил през лицето, отмятайки главата й встрани.

— Много често съм те чувал да казваш, че съм атавистична издънка на своите мавритански предци — стържещият му глас достигна до нея през внезапния порой от сълзи, които тя не успя да удържи. — И сигурно си права. Не трябваше да дърпаш дявола за опашката, любима, ако не си била готова за последствията.

— Няма пък! Не можеш да ме накараш — няма да бъда твоя… твоя заложница и робиня!

— Уверявам те, че ще бъдеш това, което аз реша! — предупреди я той мрачно. — А ако ме принудиш, няма да се колебая и като своите предшественици ще те завържа за ръцете и краката на това легло и ще направя каквото си поискам с това бяло, гърчещо се тяло. Но може би точно това искаш? — Гласът му се беше превърнал в нисък, дрезгав, коварен шепот, който я накара да потрепери. О, господи — той наистина щеше да го направи!

Тя се опита да отхвърли ужасяващата мисъл, протестирайки през сълзи.

— Не! Те ще разберат — прислугата… всички! Че ти се налага… да задържиш любовницата си със сила. Карло ще разбере — аз ще му кажа и той ще те намрази завинаги. Ще кажа на всички — на всички вестници… на Интерпол…! Аз ще… ще…

— Много добре знаеш, че няма да направиш нищо подобно, нали? Каквато си страстна малка лицемерка! — Все още хълцайки, тя направи безполезен опит да се измъкне от хватката му. — Ще се наслаждаваш на всяка минута и всеки час от… принудителното си затворничество тук и накрая вероятно ще ме умоляваш да ти позволя да останеш — след като ти се наситя.

Негова играчка… дрънкулка… оставена тук, за да я използва…! А ако не се подчини, ще я обладае завързана и безпомощна, както му дойде на ума…

— Мразя те, мразя те! Даже ако ме… принудиш… никога няма да престана да те мразя!

Тя нададе един последен, отчаян, нечленоразделен вик на ярост и безсилие, преди той да премине, необяснимо как, от жестокост към престорена нежност, успокоявайки я с хилядите си целувки, които затвориха устата й и с възбуждащо интимното докосване на ръцете си, бродещи собственически по боязливо тръпнещото и тяло.

— Ах, скъпа! Защо събуждаш с язвителни думи яростта ми? Съжалявам, че те ударих толкова силно, че те разплаках… Да направя ли нещо за компенсация? Да?

Устата му беше толкова близо до нейната, че Сара почти усещаше докосването на устните му. Как се беше превърнал толкова бързо от див звяр в нежен любовник? Тя не желаеше милувките му, целувките му, докосването му, но той вече й беше показал с презрение колко малко значат за него възраженията й. Дори ако сега започнеше да се бори с него, той скоро щеше да я докара до безпомощност.

— Мила… миличка… точно така… нека ти покажа колко много те желая… не бъди толкова скована!

— Не… не!

Но отчаяните й протести прозвучаха единствено в съзнанието й, когато той започна да изследва тялото й с устни и език — мъчително бавно пътешествие, при което изучаващата му уста спираше, смучеше и хапеше най-чувствителните й интимни места, докато тя загуби способност да разсъждава и започна да се извива и гърчи под него, а съзнанието, задръжките и здравият разум я напуснаха и тя откликна на ласките му, остави го да я целува където иска, да прави каквото иска, докато — с ръце, вплетени в косата му — усети пронизващия му език в себе си и триенето на наболата му брада в най-чувствителната от всички точки, което я прикова там, докато тялото й се извиваше конвулсивно в спазми, които сякаш нямаха край, и тя изкрещя, без да знае, в агония, екстаз и първично удовлетворение.

 

 

След това тя лежеше неподвижна и отпусната, сякаш беше изгубила съзнание, всичко се въртеше, въртеше… тя се връщаше бавно и неохотно към реалността и това, което той беше направил с нея. И дори когато настъпи пълното осъзнаване, тя беше твърде уморена и изтощена, за да му отдава значение.

Не и когато той премести тялото си върху нейното, а тя усети за миг своя вкус върху устните му, преди той да зашепне дрезгаво и неясно в ухото й думи, някои от които разбираше, а други не — и още по-малко, когато той с тласък влезе в нея и започна да се движи все по-бързо и енергично, докато внезапно зарови лице в разбърканите й коси и тя чу краткото дрезгаво „Боже!“ и усети потреперването на тялото му, чувствайки как той почти до болка нараства и пулсира в нея.

В полусънното си, отпуснато състояние тя не разбра кога той я остави, замествайки топлината на своето тяло върху нейното с един чаршаф.

— Ще ти се обадя скоро, моя малка робинке! — прошепна той с почти нежна нотка в грубия си глас, а ръцете му отмахнаха влажната от пот коса от лицето й. — А дотогава бъди добра!

 

 

Отново си беше отишъл от нея, защото поне той беше свободен да го направи, и сега започна очакването… У нея не беше останала достатъчно енергия, за да може умът й да формулира протести. Когато обърна главата си на главницата, усети изтръпналата си буза гореща и подута. Не мисли — още не се опитвай да мислиш! — заповядваше й вътрешният й глас и тя с готовност и дори с нетърпение потъна в забравата на съня.

Защо не можеше да заспи завинаги? С изгрева на слънцето щеше да се наложи да се изправи пред твърде много неща, за които би предпочела да не мисли. Слънцето? Стаята беше обляна от светлина, струяща през широко разтворените капаци на прозорците, а приятният аромат на кафе подразни ноздрите й.

— Съжалявам, че ви будя, синьорина. Но господарят реши, че вероятно ще пожелаете да закусите, преди да ви вземе на езда. — Серафина погледна многозначително към окъпаната в слънце тераса, когато Сара, която се беше надигнала рязко в леглото, грабна края на чаршафа и прикри голотата си. — Ако седнете по-изправена, синьорина, ще ви наглася възглавниците, ще ви донеса подноса…

— Трябва да съм проспала вечерта и цялата нощ! — размишляваше Сара на глас. Усещаше тялото си сковано и ожулено — на определени места. Проклет да бъде, проклет да бъде!

Докато се суетеше около Сара, Серафина тактично пренебрегна синината върху бузата й и внезапното й изчервяване, при което тя се открои още по-ярко на фона на яркото сутрешно слънце.

— Дълго спахте — каза икономката, докато се занимаваше с подноса. — Не сте яли от вчера сутринта, но имаше нареждане да не ви безпокоим — дори и за вечеря. Сигурно сте гладна, затова моля, яжте, докато ви приготвя банята. Имате ли нещо за гладене? Бианка глади внимателно и много чевръсто.

Дали обикновено мълчаливата Серафина не спираше да говори, за да я успокои? Сара се зачуди. Какво всъщност си мислеше Серафина?

Вероятно, че това не е нейна работа, отговори си Сара с горчивина. Беше ясно, че тираничната дума на господаря е закон в неговите владения, а когато казваше нещо, от всички се очакваше да слушат внимателно, когато издаваше заповед…

— Нямам никакви дрехи за езда — каза Сара намусено над чашата димящо кафе, докато мрачно обмисляше какво би направил той, ако се сблъска с открита съпротива. Да я вземе на езда, хайде де! Заповед, а не молба.

— Негова светлост ме помоли да ви предам, че тук не се изисква официален костюм за езда. Каза, че какъвто й да е панталон ще свърши работа. Ще позволите ли, синьорина?

Е, Сара трябваше да признае, че бедната Серафина не беше виновна за нищо. Тя трябваше да се разбере с него — и щеше да го направи! Тук и сега, на ярката дневна светлина всички негови заплахи изглеждаха просто… смехотворни! Той не беше пират от Северна Африка и този приятен слънчев апартамент всъщност изобщо не приличаше на харем! Което показваше на какво е способно въображението. Всичко беше само една илюзия. А и те двамата се бяха увлекли — той много повече от нея…

Пръстите на Сара докоснаха доста колебливо синината, която той беше оставил върху лицето й. Звяр! Тя беше жена. Как беше посмял да я удари толкова злобно, само защото му беше платила със същата монета? Робиня, как не! Ха! Нека си намери друга, по-покорна жена, с която да осъществява фантазиите си. Тя беше чела достатъчно и беше добре информирана за… за — ровейки настървено в ума си за подходяща дума, Сара най-после я откри. Перверзните. Всички онези думи, които той й нашепваше, докато… думи, с които й казваше точно какво би искал да направи с нея — какво би я накарал да направи с него. Отвратителни, мръсни неща, за които тя не искаше да мисли на ясната и отрезвяваща светлина на деня.