Розмари Роджърс
Игра на любов (26)

26

По-късно Сара не можа да си спомни колко време беше прекарала, взирайки се в тежката дървена врата, през която той можеше да влезе всеки момент — да наложи отмъщението си. Ами ако го стореше? Първото нещо, което направи, след като си пое дъх, беше да грабне захвърлената си нощница и да я нахлузи през главата. Отново погледна съкрушително към вратата. Толкова с la dolce vita! Голото къпане в мраморен плувен басейн с италиански дук, който беше убеден, че може да нарушава всички правила, когато това му е изгодно, определено не беше за нея! Всъщност, ако изобщо имаше ум, никога нямаше да се остави да я въвлекат в цялата тази бъркотия!

Чифт масивни свещници от абанос и сребро стояха от двете страни на едно от украсените с орнаменти огледала в стаята и Сара взе единия. Ако той посмееше да отвори тази врата, тя щеше без колебание да му строши главата и да понесе с радост всички последствия. Отвлечена девица защитава честта си на живот и смърт!

Най-после устните й се изкривиха в усмивка и тя започна да се чувства малко глупаво, стоейки там, готова за битка. Бавачката Стагс винаги я беше предупреждавала, че има склонност прекалено да драматизира нещата, а кой я познаваше по-добре?

— Боя се, че в това отношение, госпожице Сара, сте точно като майка си. Хайде, защо според вас бедният господин Мийкс е един от онези масови убийци! Честно!

Споменът за неодобрителното сумтене на бавачката й помогна най-после да си възвърне реалната представа за нещата. Ако я беше последвал, той отдавна щеше да е нахлул през онази врата. Може би и него със закъснение го е осенил здравият разум.

Тя усети как я обхваща внезапната умора, идваща след спада на напрежението. Утре ще вземе мерки да се измъкне от това непоносимо положение, а ако той не я пуснеше, винаги можеше да се обърне към вездесъщия Анджело, който с готовност беше предложил да я заведе при майка й. Тя имаше чувството, че въпреки леката си безцеремонност Анджело всъщност доста добре се справя с всичко. Имаше вид на човек, който умее да оцелява.

Утре наистина трябва да помоли Серафина да й нарисува нещо като карта на този приличен на развъдник за зайци дворец на дук Ди Кавалиери. Утре — то сигурно вече бе настъпило — и о, колко бе уморена! Толкова изтощена, че имаше чувството, че вътре в нея костите й се разтапят и повече не могат да я държат права.

Сара изгаси светлината и почти се срути в леглото. Беше оставила отворени сгъваемите жалузи, които водеха към терасата — леко раздвижване на въздуха й напомни това, но тя вече беше почти заспала.

Сънят беше желана тъмнина — убежище от всякакви мисли — уютно небитие. И тогава дойдоха сънищата, които я накараха да се върти тревожно в леглото, чудейки се защо някой сякаш се опитва да я попита нещо, което не може да чуе, като повтаря въпроса отново и отново с беззвучно движещи се устни. Колко обезпокоително! Да не я вземаха за глуха, която чете по устните? И защо трябваше да я разтърсват така силно, за да я накарат да разбере?

— О, престанете! — звукът на собствения й глас почти я събуди.

— Проклятие! Защо по дяволите носиш тази глупава дреха? Ако не ми помогнеш да я съблека, кълна се, че ще я разкъсам, моя дваж проклета Дилайт!

О, господи — тя познаваше този глас! О, не! Тя нададе сънлив протестен вик, когато една ръка се пъхна под рамото й и я повдигна, докато в същото време някой грубо издърпа нощницата й. После я остави да падне на леглото и от раздрусването тя се събуди.

— Какво — какво правиш? Как смееш…!

— Мисля, че вече ти казах, нарича се droit du seigneur. В местния диалект също има подобен израз, в случай че искаш да…

— Махай се оттук! Ти… ти обеща, помниш ли?

— Говориш като малко дете! Какво те кара да мислиш, че ще спазя обещанието си? — С нарастващо чувство на страх Сара осъзна, че той почти е легнал върху нея. И лицето му беше твърде близо до нейното — толкова близо, че усещаше топлината на дъха му и мириса на алкохол. Тя потрепери.

— Ти си пиян, нали? Трябвало е да се напиеш, за да добиеш смелост да дойдеш тук горе и да ме изнасилиш! Правото на господаря, хайде де — у теб няма никаква почтеност нито… култура! Ти си една закърняла издънка на онези твои предци-пирати, които идвали тук да грабят, да изнасилват и да отвличат в робство жените! Ти…

— Никога не съм обещавал, bella mia, че няма да се опитвам да те съблазня! — Той докосна за миг шията й с устни и тя едва не извика. — И да… леко съм пиян, разбира се. Защо не? Мислех си, че виното ще ми помогне да заспя, но вместо това започнах да си представям теб, магьоснице. Караш ме да те желая, въпреки че те презирам и знам каква си. Въпреки че често почти те мразя.

Той заговори на италиански и Сара долови в гласа му нотка, която я накара да започне да се съпротивлява. Той беше дошъл, твърдо решен да я обладае! А сега й говореше с онзи груб глас, като стомана и кадифе, който сякаш стържеше по нервите й. Дразнещ като усещането за тялото му върху нейното, с онази различна структура на космите и кожата, по мъжки грубо, от което тя инстинктивно се плашеше.

— Върви си, моля те… просто спри и си върви!

Сара се ненавиждаше, задето беше принудена да се моли с онази нотка на отчаяние в гласа, но не можа да не реагира с обичайния ужас на девственица, когато ръката му започна да я милва бавно и възбуждащо.

— Мислех, че обичаш да те масажират. Престани да се извиваш така необуздано, миличка, освен ако не искаш да си помисля, че вече си възбудена.

Тя на свой ред започна да го удря, хълцайки едновременно от ужас и гняв.

— Баста! Какво има сега? Престани — не обичам белезите от нокти като доказателство за страст. — Той изръмжа, хващайки във въздуха двете й китки. — От съпротивата ти човек би си помислил едва ли не, че си изплашена девственица, а не съблазнителна хетера, която изпитва удоволствие от това, което прави.

Той беше толкова дяволски силен! При тази негова решителност и мощ тя нямаше никакъв друг шанс, освен да му каже истината — че не е Дилайт, а по-голямата й сестра. Предпочиташе да се сблъска с гнева му, а не с това, което беше решил да прави с нея.

— Аз не съм… аз не… о, спри, дяволите да те вземат! Ти не раз…

Устата му я накара да млъкне, покривайки нейната с безкрайно разнообразие от целувки, преливащи една в друга, от диво нетърпение и болка до бавно и възбуждащо изследване на формата и вкуса на устните й, на езика й, на устата й. Той беше ту груб, ту нежен, после отново груб, а силните му мургави пръсти продължаваха да правят с нея каквото си поискат. Преднамерено възбуждащо, с мъчително бавни движения той започна да си играе с чувствителните връхчета на зърната й, докато се задъха под хищните му устни. Тя имаше чувството, че губи съзнание, безпомощно разкъсвана между желанието и нежеланието — между подтика да се остави на чувствата и примитивния страх.

Чуваше се само дишането им и стоновете, които засядаха в гърлото й. О, боже! помисли си Сара замаяно, не мога да повярвам, че това се случва с мен и че всъщност започвам да искам то да се случи… В действителност тя не искаше да мисли за нищо, докато за пръв път в живота си се оставяше на усещанията си — беше като много бавно падане от голяма височина, като въртене в огромен бавен кръг, сякаш беше в центъра на водовъртеж, който я поглъщаше отново и отново, без тя да го иска съзнателно. Усещането от чувствения допир и натиск на галещите му пръсти беше като черна магия!

Необяснимо как в един момент вече нямаше нужда той да държи в здрава хватка китките й, ръцете й се притискаха към раменете му, вместо да барабанят яростно по тях. Той я докосваше там, където тя искаше да бъде докосвана, достигаше до чувствителни места и възбуждаше усещания, които тя не знаеше, че съществуват. Предавайки се, тя усети как я повлича водовъртеж от чувства, които я накараха да надигне рязко тялото си към него и да изпита почти наслада от острата, пронизваща болка, която я накара да извика и отстъпи място на друг вид болка, която всъщност не беше болка, макар че я нара да издаде задавен, почти животински звук, който тя дори чу, заглушен от дивия ритъм на кръвта й.

Още… и още… и, невероятно, искам да не спира. Беше нещо, което дори не би могла да си представи или да мечтае, за да опише или да си обясни. Осъзнаваше единствено движението на тялото му върху своето и усещането за него вътре себе си, запълващ някаква празнота и издигащ я към нови върхове на удоволствието.

Свободното падане към действителността беше като събуждане от транс, в който тя не беше тя, а някакво страстно, чувствено същество, което бе способно да се отдаде безрезервно на желанието и неговото задоволяване. Изведнъж всичко достигна до съзнанието й. Разбърканото, изпомачкано легло и влагата под нея. Тялото на Марко, което продължаваше да я обгръща собственически, все още част от нея. Беше ли заспал? Ако сега й кажеше нещо жестоко и подигравателно, тя щеше…

Той се размърда, освобождавайки я донякъде от тежестта си, като продължаваше лениво да търка устни в меката, чувствителна точка между врата и рамото й.

— Божичко, ти си изкусителка! Толкова стегната и топла… невероятно, караш ме да те искам отново! — Трептенето на дрезгавият му глас срещу чувствителната й плът изпращаше по тялото й усещания, които бяха отчасти страховити, а отчасти… нещо друго, което думите му пораждаха в нея, събуждайки някакъв древен, първичен инстинкт, който я изпълваше с желание да го докосне. Да го задържи при себе си, в себе си. Да опознае усещането за черната му като нощта коса. Да разбере дали той отново може да я накара да изпита същата необуздана страст и същото чувство за пълнота.

Ръцете на Сара се плъзнаха надолу по гърба му и отново нагоре към раменете и врата му. После едната й ръка се придвижи отново надолу, изучавайки тялото му, докъдето можеше да стигне, откривайки почти инстинктивно мястото, където се сливаха телата им.

— Магьосница! Вещица! — Тя го чу да шепне дрезгаво в кичура на слепоочието й, като започна отново да се движи и нараства в нея, ръцете му се заровиха в гъстата й коса и привлякоха лицето й към неговото за дивите му целувки, а после се пъхнаха под нея и притиснаха хълбоците й към неговите.

Всички книги, които беше прочела, и всички приятелки, с които беше разговаряла, твърдяха, че в реалния живот това е невъзможно. Отново? Тя разбра, ликуваща, че всички те грешаха!

Тя все още се носеше, лека като перце, когато го чу да й казва нещо, което всъщност не достигна до съзнанието й, нито пък имаше някакво значение, не и в този момент. Сара унесено зарови лице в рамото му, като мърмореше сънливо, докато се сгушваше по-близо до него, прегръщайки го по-здраво.

Беше казал нещо, но на италиански — можеше да бъде „лека нощ“ или даже „утре“, дума, която италианците много обичаха да употребяват, особено към любовниците си. Без да съзнава, тя беше започнала да се усмихва насън. Любовница. Кой би помислил, че тя наистина е нечия любовница! На Марко, по-точно, и че всъщност цялата работа е много странна, защото в началото тя го мразеше.

Следващото нещо, което Сара усети, беше слънцето, притискащо клепачите й с горещи, ярки пръсти. А после чувство на загуба.

Беше ли сънувала всъщност? Сара протегна колебливо ръка, напипа само възглавница и се намръщи. Сън? Но когато размърда тялото си, една необичайна болезненост я накара да примигне — очите й се отвориха широко и примижаха срещу слънцето, което струеше през оставената от нея пролука в завесите. С приглушен стон тя се обърна на другата страна и видя празното място до себе си.

О, по дяволите! Не искаше да мисли за това, не още, но не можа да спре внезапния прилив на спомените. Като се протегна почти несъзнателно за възглавницата, Сара я притисна към гърдите си, сякаш за по-голяма сигурност, а очите й се взряха невиждащо в стената. Значи накрая взе и го направи, но колко странно, че точно с Марко, когото беше твърдо решена да ненавижда още преди да се запознае с него! Марко, единственият мъж, когото познаваше, който можеше да я прелъсти с целувка — да я превърне в такава, каквато я иска, каквато очаква да бъде. А продължаваше да я мисли за друга. Дилайт, сестра й, чието име мълвеше в ухото й и срещу устните й, докато любеше нея, Сара. Обикновената Сара, която винаги е била доста праволинейна и не беше от жените, които мъжете намираха за възбуждащи, освен ако не играеше роля.

Какво, по дяволите, щеше да прави сега?

Част от нея, наследена от баща й, беше научена да бъде практична и прагматична. Внимателна. Но у нея имаше нещо и от майка й, цялата онази страст и безразсъдност, която тя и те се бяха опитали да потиснат. Защо? И за какво?

Сара протегна ръце над главата си и усети как при спомените я обзема чувство на сладка премала. Може би тя, а не сестра й заслужаваше всички онези неща, които той беше казал преди. В този момент тя определено не чувстваше нито съжаление, нито вина. Той беше пожелал и беше любил Сара, все едно дали знаеше или не! Но тя знаеше — с всяка трептяща частица от тялото си и без нито капчица срам.

Станалото станало. Отсега нататък можеше само да продължи напред. Тя си помисли за тялото на Марко и за плавната игра на мускулите под загорялата от слънцето кожа… под ръцете й. Изчервявайки се, тя си спомни как пръстите му изучаваха и най-интимните части на тялото й, като откриваха неща, които и на нея не й бяха известни. Сега, когато вече знаеше, Сара се раздвижи неспокойно в разбърканите чаршафи. Той си беше тръгнал заради прислугата, разбира се. Но кога ще се върне?