Розмари Роджърс
Игра на любов (4)

4

Заснемането на кратката, но много важна любовна сцена между Гарън Хънт, който играеше ченге под прикритие и Дилайт Адамс в ролята на Фран, разглезено богато момиче, чийто баща е шеф на наркокартел, се проточваше.

— Какво, по дяволите, й става на тъпата малка кучка? Преди се е събличала чисто гола пред камерата, а сега вдига шум, че трябва да си разголи циците. За бога, Лу, поговори с нея!

Докато режисираше тази сцена, Дан Реймънд беше на път да оскубе оредяващата си коса. Промяната в сценария беше направена в последния момент, но беше идея на Гарън, който сам продуцираше филма.

— Дан, знаеш дяволски добре, че Дилайт искаше тази роля, защото е сериозна — нещо различно от това, което е правила досега. Тя иска да покаже на публиката, че може да играе, а не само да се перчи и демонстрира хубави цици и дупе. Освен това в договора й пише…

— Лу е прав, Дан. И аз съм сигурна, че Гарън няма да настоява повече — това беше само една идея, един поглед върху сцената от друг ъгъл. Знаеш какъв перфекционист е!

Кривата усмивка на Лу Вайсман беше признание за неочакваната подкрепа от страна на Сали Локууд, партньорка и съпруга на Гарън от петнадесет години. Бракът им беше един от най-стабилните в Холивуд, а Сали никога не проявяваше ревност, дори в случаите, когато Гарън наистина кривваше. Осведомените твърдяха, че точно затова успява да го задържи.

— Благодаря, Сал.

Тя се усмихна, докато гледаше как Дан се отдалечава с тежка стъпка.

— Няма защо. Знаеш, че Гарън си пада по женските гърди. И е искал да разбере дали нейните са истински. Мисля си обаче, че сега е по-заинтригуван заради упорития й отказ да си свали блузата за онази сцена… о, боже!

— Тя няма да излезе с него. Твърди, че е влюбена. В един млад мъж, за когото смята да се омъжи. Каза ми, че той е причината за… да го наречем, промяната във възгледите й.

— Това е хубаво. А и тя наистина изглежда мила. Знаеш, че винаги съм харесвала Мона. Някога Гарън беше лапнал по нея — когато снимаха „Бианка“, помниш ли? Тогава бяхме младоженци и Мона му отказа. Не мислиш ли, че Дилайт наистина много прилича на нея?

— Да, винаги съм си падал по теб, казвал ли съм ти преди?

Докато настройваха осветлението, а гримьорът пудреше лицето й, Сара гледаше как Сали и Лу се смеят непринудено. Щастлива е тази Сали — омъжена за мъж като Гарън Хънт… и толкова сигурна в него. Тя трябваше да се опита да забрави как се изчерви, когато Гарън каза крайно равнодушно: „Защо да не опитаме още веднъж — този път без блузата, а, сладурче?“

Сега той се приближаваше бавно към нея, повдигнал леко едната си вежда. Не й беше сърдит, слава богу!

— Трябва да повторим това. И тъй като не искаш да си свалиш блузата, какво ще кажеш да разкопчееш едно-две копчета заради мен? — Очите му бяха наситено сини и Сара се почувствува почти хипнотизирана от бистротата им, докато той викаше над рамото й, — Да опитаме по този начин, Дан. Захващам се с копчетата, докато й говоря — не се притеснявай, скъпа, ще оставим зърната покрити — и така по-лесно ще преминем нататък.

Дилайт нямаше да се смути! Дилайт сигурно щеше равнодушно да свали блузата си, без значение кой гледа. Сара прехапа долната си устна и гримьорът веднага се втурна да оправи червилото й, като издаваше сърдити звуци на неодобрение.

Тя се опита да срещне развеселения синеок поглед на Гарън с безразличие.

— Добре. Тишина, моля!

Това беше шести дубъл и ако е рекъл бог, щеше да е последен. Тя можеше да играе. Актьорството беше само една въображаема игра — шаради, пантомими, преобличане в дрехи за възрастни, както в детството й. Благодарение на Мона това беше в кръвта й. И както беше обещала на Лу, щеше да го докаже на всички — най-вече на Гарън Хънт!

Беше странно как въображаемата игра можеше да се превърне в реалност, особено ако наистина се стараеш да повярваш. Сара, която беше срамежлива по природа и сравнително неопитна, изчезна някъде зад по-яркия и самоуверен образ на Дилайт, която от своя страна играеше Фран — объркана млада жена, израснала, грабейки от живота прекалено много и прекалено бързо. Дилайт би могла да бъде роднина на Фран, щеше да знае как точно би реагирала Фран на този вълнуващ, опасен мъж, който сякаш прозираше зад невинно предизвикателната й фасада.

Времето сякаш се втурна покрай нея на вълни от светлина, цвят и топлина. Сара изгуби усещане за своето аз, макар после да предположи, че е направила всичко, което се искаше от нея, дотам, че да отвърне на целувката, която едва ли беше на ужким, защото разтвори насила устните й, притискайки ги до болка и заглушавайки инстинктивния й протест. Когато примигна, връщайки се към реалността, тя видя насмешливия поглед на Гарън — тези негови сини очи сякаш проникваха през тънката коприна на блузата и виждаха ускорения ритъм на сърцето й.

Сара започна да се закопчава с треперещи пръсти, надявайки се, че Гарън няма да забележи. Господи, той беше оставил неразкопчано само едно копче!

— Е! — каза той полугласно, с очи все още вперени във влажното й, зачервено лице. — Може би бихме могли да изиграем това отново по-късно, с някои малки промени? Ще ти се обадя, скъпа.

— Да! — отвърна тя прекалено бързо, надявайки се да е прозвучало достатъчно небрежно. Разбира се той нямаше предвид това — а и във всеки случай не знаеше номера й. Но тя получи една хубава истинска целувка от Гарън Хънт — нищо чудно, че жените бяха луди по него.

Наоколо се изпълни с хора, а Гарън беше изчезнал. Сара изпита облекчение, когато Лу дойде да я отведе.

— Беше направо страхотна, хлапе! Тази роля би могла да бъде начало на новата ти кариера, ако го искаш.

— Господин Хънт… Гарън направи нещата по-лесни за мен.

Сара установи, че отговаря механично, съзнавайки, че би трябвало да вложи повече въодушевление. Но искаше само да се скрие някъде и да анализира чувствата си. Ами ако Гарън открие номера й и се обади? Какво би направила тогава? Нямаше голям опит с целувките, а и тази определено беше различна! Тя все още чувстваше краката си омекнали. А — о, по дяволите, той естествено си мислеше, че тя е Дилайт. Дали си мислеше…?

— Дилайт, запознай се със Сали Локууд. Тя е стара приятелка на Мона.

О, Боже! Жената на Гарън! Сара се надяваше, че не се е изчервила виновно.

— Беше много добра, мила. Радвам се, че не позволи на Гарън да те тормози!

— О… благодаря ви! Надявах се да не ми проличи колко съм нервна.

— Предполагам, че на всички ни се налага да се борим с това. Ръцете ми винаги стават ледено-студени преди да се изправя пред камерата, освен това се знае, че съм си забравяла репликите.

— Не много често! Здрасти, Сали, Лу и…?

— Това е Дилайт Адамс. Пол Друри, нашият изпълнителен продуцент. Пол, скъпи, какво те води тук толкова рано?

Едрият набит мъж с черна къдрава коса приличаше на бивш футболист и вероятно беше такъв. Той кимна на Сара и й хвърли любопитен, малко остър поглед, преди да се наведе над стола на Сали, за да я целуне по бузата.

— Пари, какво друго? Този филм надхвърля бюджета и си мислех да напомня на Гарън за това, а също и да го представя отново на един стар приятел, който има желание да инвестира един-два милиона в „Мохаве“, така че в крайна сметка можем да си позволим външни снимки за онези сцени с преследването.

— Това е чудесно, Пол! Освен това Гарън ще бъде склонен на отстъпки — може би в крайна сметка ще получа моите диамантени обици!

Чувствайки се като натрапник и почти решила как да реагира, Сара леко махна с ръка на Лу и тръгна да се отдалечава.

— Хей! Не толкова бързо, госпожице Адамс!

От небрежното кимване няколко минути преди това Сара не беше останала с впечатлението, че Пол Друри наистина я е забелязал. Но изведнъж погледите на всички се спряха върху нея и Сара усети издайническата руменина по бузите си.

— Приятелят, за когото говорех… той иска да се запознае с вас. Голям ваш почитател е!

— О? — Тя онемя от смущение. Сега вече наистина знаеше какво означава това. — Е…

Сара погледна към Лу, но той не се интересуваше от нея. Цялото му внимание изглеждаше ангажирано със Сали Локууд.

Как би реагирала Дилайт? В известно отношение да се преструваш на някой друг изглеждаше по-лесно. Сара отметна глава и с припомнен жест прокара нетърпеливо пръсти през косата си и я отметна от лицето си, отправяйки нахална, предизвикателна усмивка.

— Е, защо не? Кой е този ваш приятел? Трябва да съм извънредно мила с него, нали, особено ако ще влага пари в нашия филм?

Пол Друри огледа Сара с преценяващ поглед, докато тя продължаваше да се усмихва. Добре, че не можеше да прочете мислите й. Ако този стар приятел прилича на него…

— Той е много богат, госпожице Адамс. Освен това би искал довечера да ви заведе на вечеря — ако вече не сте ангажирана.

Сара реши, че определено не харесва Пол Друри. А сигурно нямаше да хареса и богатия му приятел. Но Дилайт би приела такава покана и щом се правеше на Дилайт…

— Всъщност смятах само да си измия косата. Но…

— Гарън говореше за разширяване на ролята ви. Знаете какво — повече реплики, повече действие. А след като осигурихме финансирането, мисля, че можем да си позволим допълнителен метраж. Ще говоря с Лу за това, нали? А за вечерята — осем часа удобно ли ви е? С жена ми бихме могли да ви вземем.

Сара едва се удържа да не повдигне вежди. Канеха я на порядъчна вечеря? Май беше преценила грешно Пол Друри. А ако не, все пак щеше да й достави удоволствие да покаже на всички, че Дилайт Адамс не е момиче за една нощ!

Сара се усмихна сдържано.

— Ще бъде много мило от ваша страна, господин Друри. Моята… моята кола е на сервиз в момента.

Докато му даваше адреса си, тя си мислеше с ужас, че никога, ама никога не би могла да се оправи в Лос Анжелис, какво остава да шофира с небрежна самоувереност при натовареното движение в пиковите часове. Дилайт беше оставила малкия си „Фолксваген“, но ако зависеше от Сара, той щеше вечно да си стои в гаража.

Този път друга лимузина с друг шофьор щеше да я откара в къщи — по-възрастен мъж с посребрени коси, който почти не отрони дума, освен да я попита за адреса й. Сара се отпусна с въздишка на тапицираната с велур седалка, като протегна крака, благодарна за почивката. Благодари на бога за климатика и леката музика. Тя намери станция с класическа музика и положи усилия да се отпусне, искайки в този момент да не се беше съгласявала с вечерята. Сутринта беше достатъчно напрегната — защо доброволно се беше съгласила на допълнителни мъчения?

„Но ти можеш да играеш, Сара! Всички казаха, че си добра, нали? Дори Гарън Хънт…“

Тази мисъл я накара да се изправи, спомняйки си как я беше целунал, сякаш наистина искаше точно това — как я беше погледнал с тези свои светлосини очи, сякаш… сякаш искаше да я целуне пак и да не спре дотам!

Още като малко самотно момиченце в голямата къща, чувствайки липсата на своята добра, лекомислена, ухаеща на парфюм майка, Сара беше свикнала да разговаря наум със себе си. Сега тя си отправи строго предупреждение: „Той е женен мъж, не забравяй това, глупачке! А и ти вече не си хлътнала по него тийнейджърка. Целувките, дори такива като днешната, вече не значат нищо, особено за мъж като Гарън Хънт, който може да има всяка жена, която си пожелае. По-добре спри да мислиш за това, ако имаш представа какво е добро за теб!“

В малкия апартамент беше горещо и задушно и Сара побърза да отвори стъклената врата, водеща към малката тераса, но навън не беше много по-хладно. Лос Анджелис беше обгърнат от розова мараня, която правеше хълмовете в далечината неясни и нереални. Шумът от улицата изглеждаше по-силен тук, горе, а някой от съседите беше пуснал едно от модните диско парчета и така беше усилил басите, че ритъмът сякаш пулсираше в слепоочията й.

Като влезе отново вътре, Сара включи климатика, съблече се и се протегна, наслаждавайки се на усещането за свобода на тялото си. Колко чудесно би било в този момент да се разхожда гола и да чувства милувката на хладния въздух върху кожата си. Но тя не беше Дилайт и все още не беше постигнала нейната освободеност, затова се задоволи с чифт много къси дънкови шорти и бюстие с гол гръб, които всъщност бяха на сестра й.

Пол Друри и съпругата му щяха да дойдат да я вземат в осем за късна вечеря и тя имаше на разположение няколко часа да си почине и прегледа вестниците. Защо Дилайт нямаше никакви книги? Само списания, до едно стари.

Като си наля леденостудена минерална вода „Перие“ с няколко капки лимон, Сара се сви на кушетката и направи равносметка на обстановката и обстоятелствата, опитвайки се да потисне нарастващото чувство, че това не беше лъжица за нейната уста. Нямаше как да пренебрегне факта, че двете с Дилайт бяха много различни във вкусовете и начина си на мислене. Колко дълго щеше да издържи на този смешен маскарад?