Розмари Роджърс
Игра на любов (25)

25

Колко неправдоподобно и невероятно би изглеждало това само преди два дни! Че ще лежи гола по гръб върху топлия мраморен под, докато огънят грее пламтящата й плът, а мъжът, когото най-много мразеше и презираше, ще я вижда такава, каквато не я беше виждал никой друг, ще я докосва така, както не я беше докосвал друг мъж.

Защо му позволяваше? Ако докосването му отново беше станало грубо или ако се беше опитал коварно да заобиколи странното споразумение, което бяха сключили, тогава щеше да го спре — и да си тръгне. Но той не… не правеше нищо, на което би могла да се възпротиви, просто я масажираше равнодушно, както беше обещал. Но беше ли всъщност толкова равнодушен? Тя беше сигурна, че не си е измислила безкрайно лекото докосване на пръстите му върху вътрешността на бедрата й преди миг. По дяволите, всъщност тя трябваше да води играта, да го възбуди и в един точно избран момент да го отблъсне. Той и тези негови умели чувствени ръце, които прекалено свойски обхождаха тялото й… Бог знае с колко други жени е играл точно тази игра. „Масаж“, как не!

Здравият й разум и съзнанието за неотменността на задачата й се върнаха почти едновременно и Сара седна, мигайки с очи, сякаш почти беше заспала.

— Мм! Това наистина беше хубаво! Но честната игра изисква смяна на местата, така че сега е мой ред. Всъщност аз самата съм доста добра в масажа, знаеш ли?

Е, поне беше прочела една книга по въпроса и си я спомняше отлично. Със закачлива усмивка Сара се протегна за отвореното шишенце с масло, като не откъсваше очи от изненаданата му физиономия.

— А сега е твой ред да се отпуснеш, така че лягай долу!

— Колко си… внимателна! Поласкан съм. — Но Сара забеляза, че дори когато легна по корем, както беше направила тя в началото, той я изгледа подозрително с крайчеца на окото си.

Доволна от себе си, тя му хвърли лукава усмивка.

— О, сигурна съм, че имаш на разположение безброй нетърпеливи доброволки. Все пак ще се постарая да направя най-доброто, на което съм способна.

— Благодаря — изръмжа той сухо. — Но ще ти кажа оценката, след като приключиш. Нямам желание да усетя как впиваш нокти в тялото ми!

— О, бих могла да те изненадам и да улуча десетката — нищо не се знае, нали?

— Давай! — Той сви широките си рамене и нехайно положи глава върху ръцете си, сякаш готов за неособено приятно преживяване.

Коленичила до него, Сара едва се удържа да не направи гримаса зад арогантния му гръб. Той беше прав, наистина й се искаше да забие нокти в плътта му, но имаше да доказва нещо. И така, с изненадващо силни пръсти тя започна да масажира врата му, точно както беше направил той с нея.

Маслото, плъзгащо се като гъст мед между дланите й и мургавата му плът, предизвикваше у нея странно усещане — беше едва ли не изненадана от това, което правеше, и от необяснимото удоволствие, което предизвикваше у нея допирът до чуждата кожа и широкия, здрав гръб. Чувстваше играта на стегнатите мускули под пръстите си, сякаш той ту се напрягаше, ту се отпускаше, не съвсем сигурен какво цели тя. Прокара кокалчетата на пръстите си надолу по гръбнака му и отново нагоре, размачка раменете му и веднага плъзна възбуждащо ръце надолу към кръста му — премина смело по здраво стегнатите мускули и се спря почти съзнателно на бедрото му.

— Това масаж ли е? — В гласа му се долавяше леко ръмжене, което този път само я накара да се усмихне. От постоянното му мърдане разбираше, че се опитва да овладее безпокойството, което беше предизвикало докосването й.

— Това оплакване ли е? — Гласът й беше преднамерено провокиращ, а ръцете й изпращаха сигнали нагоре и надолу по твърдото му, стегнато тяло, научавайки всеки път нещо ново, и като усети с върха на пръстите си неволната му реакция, тя започна да изпитва все по-нарастващо чувство за сила.

— Ти… караш ме да те искам. Внимавай!

Мазните й ръце продължиха да се движат все по-уверено по топлата му кожа, а тя отвърна весело:

— Но защо? Ти ми се закле, че мога да имам доверие на дадената ти дума. Искаш ли да спра?

Тя дразнеше, измъчваше, изкушаваше — първокласна кучка, помисли си Марко мрачно. Разбира се, целта й беше да си разчисти сметките с него, а типично мъжката му реакция го поставяше в неизгодно положение. Господи! Как искаше да притисне нейното извиващо се тяло с дълги крайници под своето, докато я накара да признае каква е всъщност — само една евтина мръсница, изцяло подвластна на инстинктите си, която твърде лесно се отдаваше на всеки мъжкар, привлякъл погледа й. Смяташе да остави Карло сам да разбере това… Той се сепна, разгневен от неволната грешка. Смяташе? Смята! Тя може да е много смела, но все пак е жена, слаба като другите от нейния пол — в това число и майка му. Устните му се изкривиха в грозна гримаса, която ръцете му скриваха. Настаняването на Дилайт точно в онази стая беше горчив жест, чиято ирония можеше да схване единствено той. Майка му, избягала със своя любовник-селянин, също беше мръсница. Сродни души. И имаше само един очевиден начин да заличи неприятния спомен и за двете.

Наслаждавайки се на победата си и при все това очарована противно на волята си, Сара не можа да потисне въздишката на изненада, когато внезапно усети китката си в болезнена, непоколебима хватка.

— Достатъчно! — Защо всичко, което той й казваше, звучеше като команда или заплаха?

— Какво ти става сега? Пусни ме, причиняваш ми болка, а обеща…

— Много добре знам какво обещах — изръмжа той. — Но мисля, че се опитваш да ме накараш да премина границата, която ти настоя да поставим. Аз не съм глупаво наивен млад мъж като Карло и обикновено… — Той подигравателно провлачи думата, вдигайки се на колене с едно бързо плавно движение, като продължаваше да я държи като в капан там пред себе си. — Обикновено — продължи той грубо и провлечено, с което я накара да мълчи — не се отказвам от мимолетните удоволствия, предлагани от такива като теб. Затова внимавай да не възприема закачките ти като покана!

Очите му обходиха бавно и внимателно голото й тяло, като се задържаха на гърдите й и тъмния триъгълник между бедрата й — издайническа червенина изби по бузите й при този нахален, поглъщащ поглед.

— О! — Задъхвайки се, Сара се опита да се отскубне от хватката му. — Трябваше да знам, че не умееш да губиш. Първо на тенис, а сега…

— Но кой от нас печели и кой губи? — Гласът му беше груб като докосването на палеца му, който галеше чувствителната вена, пулсираща от долната страна на китката й. — Не искаш ли да разбереш?

— Мисля — трябваше да положи усилие, за да овладее треперенето на гласа си — мисля, че за тази вечер бихме могли да кажем, че сме наравно и… и просто да отидем да си легнем. Престани да ми извиваш ръката — казах ти, че ми причиняваш болка!

— О, да… — каза той замислено, а черните му непроницаеми очи сякаш се наслаждаваха на безплодните й опити да се освободи. — Това да не е още едно от обещанията, които ме изнуди да ти дам? Че няма да те нараня? Не си спомням.

— Пусни! — изсъска Сара гневно в строгото му мрачно лице. — Аз не съм … садомазохистка, ако ти си по тази част!

— А ако беше, смяташ ли, че слабите ти протести биха имали някакъв ефект? — подигра я той. — Мисля, че знаеш не по-зле от мен, че много бързо мога да те накарам да желаеш всичко, което реша да правя с теб — с това стройно, зачервено от огъня тяло, което толкова нахално излагаш на показ!

Дълбоко в очите му проблесна светлинка като тлеещ под струпани въглища огън. Опасно послание, което дори тя, при цялата си липса на опит, разбираше твърде добре.

— Не! — Тя изстреля думата, остра като нож, право в лицето му, изпитвайки неистово желание да го обезобрази, да го нарани. Ако имаше под ръка кинжал, щеше без всякакво угризение да го забие в това твърдо, мускулесто тяло, което толкова лесно можеше да я надвие. — Не — каквото и да направиш, никога не би могъл да ме накараш да те желая! — Тя го погледна гневно с овлажнели очи, блестящи от крайно отчаяние, което съвсем спокойно би могло да мине за омраза. Сякаш не Сара, а някой друг се изсмя грубо и язвително. — Защото — знаеш ли какво? Даже и да ме вземеш, даже да успееш да възбудиш тялото ми, ще трябва да си затворя очите, като си представям някой друг — всеки друг! Разбираш ли? Обичам аз да избирам любовниците си, синьор! А ти просто не си моят тип. Бях ли достатъчно ясна?

В напрегнатата тишина, която се възцари след неистовия й изблик, всичко изглеждаше приглушено, даже дишането й. Сара установи, че буквално не може да откъсне очи от неговите, които станаха твърди като обсидиан. Тя не можа да открие друга промяна в изражението му. Защо не казваше нищо? Защо не правеше нищо? Тя усети, че сърцето й започва да бие лудо и я обхвана страх, че той ще чуе и ще разбере колко всъщност е ужасена от него.

— Не чу ли какво ти казах? — Дори и в собствените й уши гласът й звучеше твърде пискливо и остро.

— О, да. Както сме застанали близо един до друг, бих ли могъл да не чуя? — Тонът му беше любезен. Прекалено любезен, от което на Сара й се прииска да се дръпне уплашено. — А и ти можеш да бъдеш ужасно красноречива и… пряма, когато решиш, нали? Освен това си истинска малка кучка — от онези, които в твоята страна са известни като гадни флиртаджийки. В един момент са възбудени, а в следващия — студени като лед. Всъщност курви по рождение.

Беше невероятно, дори нереално, че той й говореше всички тези грозни, унизителни неща с все същия любезен тон.

Лицето на Сара гореше, а също и тялото й. Бори се с него, каза й вътрешният й глас. Бори се с всички средства, иначе той ще те победи и унизи — точно това се опитва да направи, като казва онези неща и наблюдава реакцията ти с онази студена, жестока усмивка, която всъщност е само леко свиване на ъгълчето на устата му, а не истинска усмивка… Беше я нарекъл курва! Отново.

— Ако наистина бях… каквато ме нарече, бъди сигурен, сеньор, че не би могъл да ме купиш на никаква цена! И може да си сигурен също, че бих дала на всеки мъж, който наистина ми харесва, ако ще да е боклукчията!

— Започвам да разбирам, че въпреки това хубаво тяло, което ти е спечелило слава, ти съчетаваш всички най-лоши женски черти! Да ги изброя ли?

— Не искам да те слушам повече. Пусни ме, казвам ти!

Той продължи настойчиво, сякаш не беше чул протестите й:

— Имаш твърде избухлив характер и злостен език и не е зле да укротиш и двете, ако изобщо искаш да задържиш някой от многобройните си любовници повече от ден-два. Освен това очевидно си и студена, пресметлива, лицемерна малка…

— А ти не си нищо друго освен един… един надут задник! Изучаваш ме през мръсния си микроскоп с онзи непоносимо съднически поглед, докато през цялото време… — Сара млъкна, ужасена от подтекста на това, което почти каза.

— През цялото време… какво? Трябва да се научиш да довършваш изреченията си. — В измамно равния му тон се долавяха остри нотки.

— Когато спреш да ме държиш тук да слушам обидните ти изявления, наистина искам да си тръгна. Става ми все по-трудно да стоя коленичила на този твърд, студен под — освен ако намерението ти не е било да ми наложиш покаяние за предполагаемите ми грехове?

Този път Марко не се опита да заглуши грозната ругатня, която се изтръгна от него, докато грубо и безцеремонно я изправяше на крака. Той очакваше едва ли не Сара да се олюлее и да политне към него, но тя, дяволите да я вземат, като котка запази равновесие без всякакво усилие, гледайки го с онези очи, подобни на късчета зелено стъкло, хвърлящи златисти отблясъци на светлината на огъня. Кой би могъл да разбере очи като нейните — или да прозре какво се крие зад тях?

Очи на истинска кокетка — на блудница по рождение. И тяло, което напълно им подхождаше, както той не бе могъл да не забележи — и да не откликне. Пресметлива? Точно така, беше пресметлива. И напълно лишена от морал, наред с всичко останало. Кучка и богиня! И — покаяние ли беше казала?

— Боя се, че покаяние има само за искрено разкаялите се. Но само преди по-малко от сто години бих ти наложил нещо повече от официалното покаяние, повярвай ми!

Не й хареса как гласът му премина в дълбоко ръмжене накрая, нито зловещият поглед, който й хвърли. Но поне най-после пусна китката й, която я болеше, и Сара се опита да изобрази равнодушие, докато я разтриваше, като в същото време леко се отдръпна.

— Няма нужда да навлизаш в подробности, благодаря! Предполагам, че би ме хвърлил в тъмница или нещо не по-малко средновековно и би ме подложил на страхотни мъчения, докато накрая не си призная всички въображаеми грехове, в които ме обвиняваш. — Тя потрепери театрално и добави: — Мога само да благодаря на бога за прогреса! Стигнала съм доста далеч, скъпи!

Това беше идеалната реплика за сбогуване. Едновременно елегантна и изпълнена с достойнство — само ако можеше да си намери халата.

— Радвам се да го чуя! — каза той сухо и добави с фалшива любезност: — Търсиш ли нещо? Това?

„Това“ се оказа липсващият халат, който той бързо смачка на топка и й подхвърли толкова небрежно, че тя трябваше да се върне няколко крачки назад, за да го хване. Точно каквато беше целта му, разбира се!

Плясъкът от скока й във водата още отекваше в ушите й, когато тя се гмурна, изскочи задъхана, за да чуе грубия му смях и се гмурна отново. Този път не се показа на повърхността. Плуването под вода я беше научило да задържа въздуха си доста дълго, а в басейна нямаше осветление. Ако той си помислеше, че си е ударила главата в ръба и е зашеметена, щеше ли да скочи след нея или щеше да я остави да се удави?

Тя беше почти накрая на възможностите си, когато го чу да се гмурка, и веднага се изстреля на повърхността близо до стената и изскочи от водата почти само с едно движение.

Надут, арогантен кучи син! Сара се надяваше да остане дълго под водата, търсейки я. Достатъчно дълго, за да се уплаши от перспективата за разследване на убийство — или сам да се удави.

Тя се беше изправила и тичаше леко към стълбата, без да смее да се обърне, когато гневният му глас я стресна.

— Много умно постъпваш, като бягаш от мен, ти, измамна малка кучко! Ако ми беше в ръцете, нямаше да се наложи да се преструваш, че се давиш!

Сара продължи да се движи, предоставяйки този път на него последната дума. Едва се удържаше да не погледне неспокойно през рамо, докато бързаше нагоре по мраморните стъпала, чийто хлад усещаше с босите си крака. Във внезапно обзелата я сляпа паника тя се подхлъзна и на два пъти едва не падна, преди да достигне до съмнителното убежище на стаята си и да се облегне задъхана на вратата. Едва тогава си спомни, че не може да я заключи.