Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Поэты, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2009)
Корекция
NomaD (2009)

Издание:

Александър Блок. Нощната теменуга. Избрана лирика

Съставителство и превод от руски: Петър Велчев

Издателска къща „Христо Ботев“, 1992

Редактор: Марта Владова

Художник: Петър Добрев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN 954-445-024-6

История

  1. — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, редакция: NomaD)

Пустинен квартал край града ни расте

на почва блатиста, зелена.

Там има поети — и гледат се те

един друг с усмивка надменна.

 

Напразно лъчистият северен ден

над тъжното блато сияе:

денят на поетите е посветен

на труд вдъхновен и гуляи.

 

Щом пийнат, в приятелство те се кълнат

цинично в нощта се кикотят.

А сутрин повръщат. И, без да поспят,

усърдно и тъпо работят.

 

След туй всеки пак, като пес, изпълзи —

да гледа морето как свети.

Щом минат край тях златни женски коси

те цъкат, от похот обзети.

 

Мечтата за златния век ги влече,

издателя дружно ругаят.

Заплакват над малкото синьо цветче,

за дребния облак ридаят…

 

Читателю мой, по-щастлив ли си ти,

живееш ли ти по-богато —

всред своите безсилни и скучни мечти,

всред свой то филистерско блато?

 

О, не, скъпи друже, критико мой сляп!

Помни, че поетът си има

свой облак и свой златен век, свой мащаб —

за теб туй е цел немислима!…

 

Доволен си: имаш съпруга, уют,

дори конституция куца —

а той е всемирно пиян, вечно луд,

как би се смирил с конституция!

 

И нека загина немил и недраг,

и нека цял свят ме оплюва —

ще вярвам: сам бог ме засипва със сняг

и буря ме нежно целува!

 

1908

Край
Читателите на „Поети“ са прочели и: