Александър Блок
Над свойта столица всемирна…

Над свойта столица всемирна,

в прахта вековна заточѐн,

монархът в тази утрин лирна

на августейши сън е в плен.

 

Предтечът царствено-чугунен

пак тъпче змийската глава,

тълпата с крясък многострунен

не властва още край Нева.

 

Плющи над всяка къща флага,

подрастват нови младенци,

но над Нева е тиха влага,

тъмнеят слепите дворци.

 

Уж свободата лик изправи,

но пак змията вие гръд —

и прешлените й са здрави,

и в здрача люспите искрят.

 

1905