Роджър Ланслин Грийн
Крал Артур (7)

3.
СЪР ГАРЕТ, РИЦАРЯ ОТ ГОТВАРНИЦАТА

— Сега, господарю Артур, вече можеш да седнеш на трапезата! — казал сър Гавейн на една Петдесетница, когато в Камелот се били събрали всички Рицари на Кръглата маса, но угощението не можело да започне, защото не се било случило никакво приключение, нито пък бил дошъл някой, който да разкаже необикновена история или да моли за помощ. — Да празнуваме, защото виждам, че идва един момък, облечен в прости дрехи, облегнат на раменете на двама яки слуги, а е с цяла глава по-висок от тях!

— Според тебе, Гавейн, кой може да е? — попитал крал Артур, който седял до кралицата си лейди Гуиневир.

— Не мога да кажа — отвърнал Гавейн, — но от пръв поглед ми харесва, защото не съм виждал по-хубав мъж, пък и ми се струва, че ще бъде чест за рицарите той да бъде между тях!

След малко странникът влязъл, прекосил залата, изправил се пред крал Артур и извикал:

— Господ да те поживи, най-благородни сред кралете, теб и твоето братство на Рицарите на Кръглата маса! Дойдох тук, за да помоля да изпълните три мои желания. Те не са нито неприемливи, нито такива, каквито бихте се побояли да изпълните. Първото ще кажа сега, а другите след дванадесет месеца.

— Казвай каквото искаш и ще го получиш! — обещал крал Артур, комуто също допаднал този висок русокос момък с честен поглед, и кралят веднага решил, че може да му има доверие.

— Моля, сър, през първата година да получавам ядене и пиене в твоя двор!

— Аз пък те моля да поискаш нещо по-добро от това! — казал крал Артур в отговор.

— Сър, нищо друго не желая! — повторил непознатият.

— Добре тогава — казал кралят. — Ще получаваш достатъчно ядене и пиене, не съм го отказвал досега нито на приятел, нито на враг! Моля те само да ми кажеш как ти е името.

— Предпочитам, господарю да не го разкривам, докато не му дойде времето!

— Твоя воля — съгласил се крал Артур. — И все пак много се чудя кой може да си, защото не съм виждал много младежи, прекрасни като тебе.

След това крал Артур поръчал на Кей да се грижи за непознатия и му наредил да го храни и пои така, като че посреща велик херцог или барон.

— Та той не е никакъв благородник! — рекъл презрително Кей. — Ако беше син на рицар, щеше да си поиска кон и доспехи, а не ядене и пиене. Ловя се на бас, че е син на прост селяк, комуто не подобава да общува с рицари. Е, ще му дам място в готварницата, с толкова храна, колкото може да погълне. До една година ще стане тлъст като шопар! А след като си няма име, ще го наричам Бомен, Прекрасните ръце, защото за пръв път през живота си виждам толкова големи, толкова бели, пък и толкова мързеливи и непохватни ръце!

И така Бомен цяла година слугувал в готварницата, а Кей му се присмивал, обиждал го, правел си груби шеги с него и въобще добре се постарал да направи живота му колкото се може по-непоносим.

Бомен обаче винаги проявявал кротост и търпение. Никога не отвръщал на Кей, нито пък отказвал да извърши каквато и да е долна и недостойна задача, която Кей му възлагал. А рицарят, макар да усещал, че самият той се държи лошо, му се подигравал още повече.

Отново дошла Петдесетница и всички от Кръглата маса за пореден път се събрали в Камелот. Крал Артур обаче както винаги не искал да седне на трапезата, докато не дошъл при него един оръженосец и не му казал:

— Сър, можете да започнете пиршеството, защото иде една девойка, която е преживяла необикновени изпитания…

След малко в залата влязла девойка и коленичила пред крал Артур, като молела за неговата помощ.

— Защо ти е необходима? — попитал кралят. — Какво се е случило?

— Сестра ми лейди Лионес е в беда — отвърнала девойката. — Един коварен деспот я затвори в замъка си, като съсипа всичките й земи. Името му е Червения рицар от Червените ливади.

При тези думи Бомен изведнъж застанал пред краля и рекъл:

— Господарю, благодаря ти за дванадесетте месеца, които прекарах в готварницата, където доволно ядох и пих. А сега ще ти кажа и останалите си две желания: първо, да ми позволиш аз да изпълня молбата на тази девойка, и второ, сър Ланселот Езерни да ме придружава дотогава, докато не докажа пред него, че съм достоен за рицар, защото мечтая да бъда направен рицар единствено от сър Ланселот…

— Ще ти разреша тези неща… — започнал крал Артур, но девойката, която се казвала лейди Линет, сърдито се намесила.

— Срамота, крал Артур! Що за обида е това, да изпращаш на помощ на сестра ми някакъв мръсен слуга от готварницата си, докато тук около Кръглата маса седят сър Ланселот, сър Гавейн, сър Гахерис и сър Борс, най-добрите рицари на света, както и много други благородни храбреци!

Обзета от гняв, тя яхнала белия си кон и напуснала Камелот. А докато Бомен се приготвял, за да я последва, дошло едно джудже и му донесло огромен меч, който той препасал. Пред залата чакал силен боен кон, на който Бомен се качил и препуснал, а малко след него тръгнал и Ланселот.

Тогава Кей скочил на крака и сърдито възкликнал:

— Ще настигна момчето от готварницата и хубавичко ще го напердаша, задето върши такива работи!

— По-добре си остани у дома — посъветвал го сър Гавейн.

Но Кей не го послушал, а потеглил облечен в бойни доспехи и пришпорил коня си с все сила. Не след дълго той забелязал Бомен, който тъкмо се изравнявал с лейди Линет.

— Ей, Бомен! — извикал Кей. — Защо не си седиш в готварницата? Защо не уважаваш по-благородните от тебе? Знаеш ли кой съм аз?

— Зная много добре — отвърнал Бомен и обърнал към Кей коня си. — Ти си сър Кей, най-грубият и най-нелюбезният рицар от двора, затова се пази от мене!

Думите му така вбесили Кей, че той веднага вдигнал копието си и се спуснал към Бомен, който, макар и да бил без копие, пришпорил коня си насреща му с изтеглен меч в ръка. И точно когато копието на Кей щяло да прободе момъка както карфицата пробожда пеперуда, Бомен внезапно извъртял коня си, посрещнал копието с тъпата част на острието и ловко забучил меча си в Кей. Кей паднал на земята тежко ранен, а Бомен взел копието и щита му и препуснал след лейди Линет. Ланселот, който яздел по петите му, метнал Кей напреки на коня му, който подгонил по посока на Камелот, за да върне там ранения рицар.

Междувременно Бомен настигнал лейди Линет, но тя съвсем не го посрещнала любезно.

— Срамота! — извикала дамата. — Защо се осмеляваш да ме следваш? Миришеш на готварница, а дрехите ти са вкоравени от мас и лой! А рицарят, когото рани или уби, получи от тебе подъл удар… Връщай се обратно ти казвам, върви си в готварницата. Добре ми е известно, че си само един мръсен слуга, когото сър Кей е нарекъл Бомен заради големите ръце! Големи, ами! Бива ги само да скубят патици и да въртят чепа на бъчвата с бира!

— Девойко — обърнал се учтиво към нея Бомен, — можеш да ми говориш каквото си искаш, но аз няма да се върна назад. Защото обещах на крал Артур да ти помогна в бедата и ще го направя, дори ако това ми струва живота!

— Ще ми помогнеш в бедата, как не! — изсмяла се Линет. — Е, скоро ще се срещнеш с такъв противник, че на драго сърце би дал всичката овнешка чорба от готварницата, за да се върнеш там здрав и читав!

— Тепърва ще видим — тихо казал Бомен и двамата потеглили в мълчание, като лейди Линет яздела малко пред него.

Не след дълго стигнали до една висока черна глогина, която растяла от едната страна на сенчеста поляна. На нея били окачени черно знаме и черен щит, а редом стоял рицар на черен кон с черни доспехи.

— Бягай бързо оттук — казала лейди Линет на Бомен. — Това е Черния рицар от Черните ливади!

— Благодаря ти за тези думи — отвърнал Бомен, но по нищо не си личало, че ще последва съвета й.

— Девойко! — извикал Черния рицар. — Да не си поискала да те придружава този човек от двора на крал Артур?

— Опазил ме господ! — отвърнала тя. — Това е само един прост слуга, който върви подире ми, независимо дали го желая, или не. Моля те, рицарю, да ме отървеш от него, защото много ми досажда!

— Е, тогава ще го сваля от коня и ще го накарам да се върне пеш в Камелот… — казал Черния рицар, като грабнал черния щит и черното копие. — А конят му е хубав и ще ми върши добра работа!

— Твоя воля, прави каквото искаш с коня ми — казал Бомен. — Ела и си го вземи, ако смееш, а ако не смееш, отстрани се и ме пусни да мина по черните ти ливади!

— Чуваш ли се какво говориш?! — ядосал се Черния рицар. — Много си дързък за момче от готварницата!

— Лъжа! — извикал Бомен. — Не съм слуга, а благородник по рождение и с по-известно потекло от твоето!

След това те приготвили копията си и се сблъскали като бесни бикове. Копието на Черния рицар отскочило от щита на Бомен и не го засегнало, но копието на Бомен пронизало и щита, и доспехите на рицаря. Той паднал от коня и издъхнал.

— Засрами се, страхливи прислужнико! — извикала Линет. — Ти го уби с коварство! — И като казала това, тя бързо препуснала напред.

Бомен обаче слязъл от коня и облякъл доспехите на Черния рицар, но си запазил меча, както й щита и копието на Кей.

А Ланселот, който видял какво се случило, настигнал Бомен и му казал:

— Сър, ти постъпи като истински храбрец и аз от все сърце съм готов веднага да те направя рицар. Само че първо трябва да науча името ти, а пък аз ти обещавам да не го казвам на другите, докато решиш.

— Господарю — отвърнал Бомен, като коленичил и навел глава, — казвам се Гарет Оркнийски и съм най-малкият син на крал Лот и Артуровата сестра кралица Моргауз. Сър Гавейн е мой брат, братя са ми също Гахерис и Агравейн, но те не ме познаха, защото не са ме виждали в последните десет години.

— Радостен е днешният ден! — казал Ланселот. — Имам честта да те приема в рицарското братство! Продължавай, както си започнал, а около Кръглата маса ще те чака мястото ти. Според мене ти си между най-достойните рицари в кралство Логрия, между най-благородните и най-храбрите!

След това Ланселот развеселен се завърнал в Камелот, а Бомен, когото вече трябва да наричаме сър Гарет, се метнал на коня на Черния рицар и препуснал след лейди Линет.

— Махай се, готварски прислужнико! — извикала тя. — Пфу! Не стой на вятъра, защото ми прилошава от миризмата на гранясала лой… Жалко, че един толкова добър рицар беше убит от нищожество като тебе! Наблизо обаче се намира друг рицар, който ще те накара да платиш за това скъпо и прескъпо, затова бягай, докато още има време!

— Мога да бъда победен или посечен — казал кротко Гарет, — но никога няма да побягна, нито ще те изоставя, преди да изпълня дълга си!

Не след дълго на пътя им внезапно изскочил рицар, облечен в зелени доспехи, със зелено копие и зелен щит.

— Моите почитания, девойко! — казал Зеления рицар от Зелените ливади. — Моят брат Черния рицар ли те придружава?

— Уви, не — отвърнала Линет. — Това е само един окаян готварски прислужник, който с измама уби твоя брат.

— Предател! — извикал Зеления рицар. — Ще платиш с живота си за това!

— Готов съм да се бия с тебе — отвърнал Гарет. — защото убих брат ти честно, в открита борба. Ако имаше някаква несправедливост, тя бе от негова страна, защото той беше в пълно бойно снаряжение, а аз имах само щит и меч.

След което двамата рицари започнали ожесточено да се сражават и копията им се натрошили. После се били с мечове и на коне, докато Гарет не повалил Зеления рицар. И на земята продължили да се бият.

— Рицарю! — извикала след малко Линет. — Защо се бавиш и не си разчистваш сметките с този прост готварски слуга? Колко жалко, че го оставяш жив толкова дълго време!

При тези думи Зеления рицар побеснял от яд и така ударил Гарет, че разполовил щита му, но Гарет захвърлил счупената половина, която все още държал, уловил меча си с две ръце и така цапардосал Зеления рицар по шлема, че той се затъркалял по земята като улучен със стрела заек и започнал да моли за милост.

— Напразно чакаш пощада — казал Гарет. — Положително ще те убия, освен ако дамата не се застъпи за тебе.

— Никога! — извикала Линет. — Не искам да ставам длъжница на един прост слуга!

— Тогава той ще умре — казал Гарет.

— Пожали ме, умолявам те! — задъхано казал Зеления рицар. — Ще ти простя за смъртта на брат си и ще ти служа вярно с петдесетте си рицари!

— Безполезно е, ако тя не ме помоли — упорствувал Гарет. — Приготви се да умреш!

— Не го убивай, мръсни прислужнико! — извикала Линет.

— Девойко — казал Гарет, като й се поклонил, — винаги с удоволствие ще изпълнявам заповедите ти. Щом желаеш, ще подаря живота на този благороден рицар. Рицарю от Зелените ливади, имам честта да те освободя. Върви в Камелот със своята дружина, закълни се да служиш вярно на крал Артур и му кажи, че те изпраща Рицаря от готварницата!

Същата вечер Зеления рицар поканил Гарет и Линет на гости в замъка си и макар че дамата продължила да сипе обидни думи в лицето на Гарет, всички други му оказвали почести.

— Срамота! — извикала лейди Линет. — Не подобава така да почитате този човек!

— Мисля, че по-скоро ще бъде срамно, ако пренебрегна с нещо този, който доказа, че е по-достоен рицар от мене! — рекъл Зеления рицар.

— Лейди казал на следващата сутрин Гарет на Линет, докато препускали през гората, — не е любезно от твоя страна толкова да ме укоряваш и да ми се присмиваш, защото ми се струва, че досега ти служих вярно и надвих тези рицари, които според тебе щяха да ме победят. Нещо повече, каквото и да говориш, аз по никой начин няма да се разделя с тебе, преди да изпълня дълга си.

— Е — казала тя, — много скоро ти наистина ще срещнеш достоен противник. Защото сега наближаваме замъка на Синия рицар от Сините ливади, а единствено сър Ланселот, сър Гавейн, сър Борс или самият крал Артур могат да му излязат насреща. Съмнявам се, че дори и те биха могли да спасят сестра ми лейди Лионес, защото Червения рицар от Червените ливади, който я е обсадил, е най-силният човек на света, а тайната на неговата мощ се крие в магия, направена от Фея Моргана.

— Колкото по-силни са враговете ми, толкова по-голяма ще е славата ми, ако им надделея! — казал Гарет.

След това те излезли от гората и стигнали до една голяма морава, покрита с килим от сини великденчета. Там имало опънати много шатри от синя коприна, а край тях се движели рицари и дами, облечени в сини дрехи. Насред моравата растяла висока черница, от която висели множество щитове, принадлежали на рицари, посечени от Синия рицар. На един надвиснал клон бил окачен грамаден син щит, в земята до него било забито синьо копие, а за ствола на дървото бил вързан стоманеносив кон.

— Бягай, смрадливи прислужнико! — подигравателно го подканила лейди Линет. — Това е Синия рицар със стоте си юнаци!

— Тогава ще остана и ще се бия — казал Гарет. — Може би ще успея да поваля неколцина, ако идват един по един.

— Много се чудя кой си ти всъщност — казала лейди Линет, като изведнъж забравила презрителния си тон. — Положително си от благороден произход, защото не е имало дама, която да ругае и да обижда някой рицар така, както го правех аз, а ти винаги ми отвръщаше с любезност и продължи вярно да ми служиш.

— Лейди — казал замислено Гарет, — малко струва рицар, който не може да понесе тежките думи, изречени от жена. Разбира се, че ти ме ядосваше с несправедливите си обвинения, но това ме караше още по-ожесточено да се сражавам с твоите врагове. Колкото до произхода ми, аз ти служих не по-зле от един благородник, а дали съм такъв, или не, ще узнаеш след време, защото докато се разделим, ще трябва да изпълня едно още по-голямо задължение към тебе.

— Ах, прекрасни Бомен — разплакала се Линет, — прости ми за думите, които изрекох против тебе, и бягай, преди да е станало късно!

— На драго сърце ти прощавам! — казал Гарет.

— Ала няма да избягам. По-скоро ще се бия още по-яростно, за да получа в награда още по-нежни думи от тебе!

В този миг Синия рицар съзрял Гарет и се метнал на коня си, като извикал:

— Ей, ти! Рицаря с черните доспехи! Скачай от коня, целуни крака ми и се предай тутакси, иначе безжалостно ще те убия!

— Не, по-скоро ти трябва да паднеш на колене — отвърнал Гарет, — защото ще се наложи да проявя голямо милосърдие, за да пощадя живота на човек, който е посякъл толкова много добри рицари!

Тогава Синия рицар облякъл сините си доспехи, пуснал забралото на синия си шлем, вдигнал синьото си копие и като гръмотевичен тътен се спуснал към Гарет, който го пресрещнал почти в кариер. Така се сблъскали, че копията и на двамата се счупили, а конете им се претърколили на земята.

Накрая Гарет улучил шлема на Синия рицар, съборил го на земята и се престорил, че се готви да го посече.

Лейди Линет обаче се помолила на Гарет да му пощади живота и Синия рицар се предал.

— Наистина ще проявя милосърдие към тебе — казал му Гарет, — защото ти се биеш много умело и ще бъде жалко да убия такъв рицар. Затова иди в Камелот, в двора на крал Артур, заедно със стоте си юнака и положи клетва да служиш на краля. Кажи, че те изпраща Рицаря от готварницата.

Същата вечер Синия рицар посрещнал много гостоприемно сър Гарет и лейди Линет в замъка си, а на сутринта ги придружил с коня си донякъде, за да им покаже пътя.

— Прекрасна девойко, къде си повела този рицар? — попитал той Линет.

— Сър — отвърнала му тя, — отиваме в Опасния замък, където е обсадена сестра ми лейди Лионес.

— Ах — въздъхнал Синия рицар, — значи ще си имате работа с Червения рицар от Червените ливади, който е най-страшният рицар на света и никога не проявява милосърдие. Коварна магия го е направила силен за седмина. Той обсади замъка отдавна и много пъти досега можеше да го превземе, но не го направи, защото замъкът е построен с магия от кралицата Фея Моргана, на която той дължи и силата си. Те се надяваха, че на този поход ще тръгне сър Ланселот, сър Гавейн или дори самият крал Артур, за да го убие Червения рицар, както, боя се, ще убие тебе.

— Всичко е воля божия — рекъл Гарет. — Все пак е възможно Червения рицар да падне от моята ръка, за да се умножи славата на Логрия… А сега ще ти кажа, но нека това не стига до ушите на никого в Камелот, преди аз да поискам: аз съм Гарет, брат на Гавейн и Гахерис, най-малкият син на Оркнийския крал и на Моргауз, сестрата на крал Артур.

Не след дълго Синия рицар ги оставил и те продължили пътя си през гъста мъгла, после по ширнала се равнина, цялата покрита с червени макове, а насред нея стоял замък, построен от червен пясъчник. Наоколо имало множество червени навеси и шатри, където се били разположили хората на Червения рицар, обсадил замъка. Сър Гарет и лейди Линет препуснали през равнината, но преди да стигнат до лагера, на пътя си видели дървото на Юда, див рошков, от което, полускрити в алените цветове, висели разлагащите се тела на множество достойни рицари, все още облечени в доспехи и със златни шпори на токовете,

— Това са онези, които дойдоха преди тебе на помощ на сестра ми — казала Линет. — Червения рицар от Червените ливади надви всички до един и ги остави да умрат с тази позорна смърт без милост и без жал.

— Значи е дошло времето аз да се бия с него! — казал Гарет, обзет от мъка при вида на посечените мъже. И като откачил от дървото един голям рог, направен от слонска бивна, той го вдигнал към устата си.

— Почакай! — извикала лейди Линет. — Не тръби с този рог, докато не превали пладне, защото сега е още ранна сутрин, а се говори, че силата на Червения рицар нараства до пладне, през следобедните часове започва да отслабва, докато по залез слънце той е силен не повече от обикновен смъртен, макар и да е най-силният човек на света.

— О, какво говориш, прекрасна девойко! — казал сър Гарет. — Щях да бъда наистина недостоен, ако чаках да се бия с него, когато силата му е изчезнала!

И с тези думи той толкова силно надул рога, че звукът отекнал в червените стени на Опасния замъка хората тичешком започнали да напускат навесите и шатрите. А всички в замъка се надвесили от прозорците и от крепостните стени, за да видят кой има смелостта да вика на двубой Червения рицар от Червените ливади.

— Виж, сър Гарет — внезапно възкликнала Линет, — сестра ми лейди Лионес гледа от прозореца си! А ето че и Червения рицар идва!

Гарет веднага се обърнал към замъка и се поклонил ниско на красивата дама, която се била надвесила от прозореца и му махала с ръка. А междувременно Червения рицар, облечен с червени доспехи и яхнал червеникавокафяв боен кон, препускал към него.

— Престани да гледаш тази дама, тя е моя! — изревал той на Гарет. — По-добре гледай мене, защото това ще бъде последното, което ще видиш през живота си!

Тогава двамата вдигнали копия и връхлетели един върху друг като гръмотевици. Без да се двоуми, всеки нанесъл в средата на противниковия щит такъв удар, че копията станали на пух и прах, а стремената и юздите на конете им се скъсали като че били нишки, двете животни се строполили на земята и умрели от потреса, а двамата рицари останали да лежат зашеметени на червената ливада толкова дълго време, че хората започнали да си шушукат: „Счупили са си вратовете! Много як, изглежда, е бил непознатият, защото досега никой не е успявал дори да свали от седлото Червения рицар!“

След малко обаче двамата противници се изправили на нозе, изтеглили мечове и се хвърлили един срещу друг като свирепи лъвове. Разменяли си удари, докато на всички страни не се разхвърчали късчета отсечена броня, а кръвта им се стичала и обагряла ливадата в тъмен ръждивочервен цвят. Спрели за миг да починат, после отново се сражавали, докато по пладне Червения рицар успял да избие меча от ръката на Гарет, а после се хвърлил към момъка, за да го убие. Гарет обаче започнал да се бори с голи ръце, проснал Червения рицар на земята, смъкнал му шлема и грабнал меча, за да го посече.

— Благородни сър! — извикал падналият рицар. — Оставям се на твоето милосърдие, затова пощади живота ми, умолявам те!

— Това не може да стане — отвърнал му Гарет, — защото ти си се отнесъл възмутително с много достойни рицари, като си ги окачил на червеното дърво, а такава смърт не подобава на благородници като тях!

— Сър — казал Червения рицар, — правех всичко това само заради една дама. Тя построи с магия този замък, а аз искрено я обичах. Каза ми, че някога всичките й братя били убити от рицари на Кръглата маса, затова питаеше дълбока омраза към крал Артур и всички, които му служат. А моята любов не прие, но все пак се закле, че ще я притежавам, когато убия сто от рицарите на крал Артур и ги окача на дървото насред червената ливада.

Тогава дошла лейди Линет и помолила сър Гарет да пощади живота на Червения рицар, като му казала:

— А сега знай, рицарю, че всичко това е дело на Фея Моргана, за да донесе мъка и злочестини на Логрия. Ала големите подвизи, които ти извърши, прославиха повече от всякога Логрия, винаги някой като тебе обръща в добро злото, направено от другиго. Затова пощади този рицар, чието име е сър Айрънсайд, защото ще дойде време, когато той ще седне на почетно място на Кръглата маса.

— Стани, сър Айрънсайд — казал Гарет. — Подарявам ти живота. Иди сега обаче в двора на крал Артур заедно с цялата си дружина и служете вярно на краля. Кажете, че ви изпраща Рицаря от готварницата.

След това десет дни Гарет си почивал в шатрата на сър Айрънсайд, а когато раната му напълно заздравяла, качил се на коня, за да посети в Опасния замък лейди Лионес, която бил спасил. Какво било обаче неговото учудване, когато минал по подвижния мост и видял, че затръшват портата на замъка под носа му, решетестата преграда с дрънчене се спуснала, а лейди Лионес се надвесила от един прозорец над главата му и извикала:

— Върви си, Бомен! Върви си, Рицарю от готварницата! Когато станеш благороден рицар от благороден произход, ще получиш любовта ми, но не и сега!

Това така разярило Гарет, че без да каже нито дума, той обърнал коня си и препуснал към горския гъсталак, последван само от своето джудже.

Лейди Линет обаче отишла при сестра си и я укорила:

— Какъв срам, да се отнасяш така към рицаря, който те избави от бедите ти! Той не е такъв, какъвто изглежда, но засега не мога да ти кажа нищо за името и произхода му.

Тогава лейди Лионес извикала брат си Грингамор и му казала:

— Веднага тръгни подир рицаря, наричан Бомен Прекрасните ръце. Когато заспи, отвлечи джуджето му и го доведи тук. То положително ще знае истинското име и потеклото на господаря си.

— Сестро, ще изпълня желанието ти — подчинил се Грингамор.

Той препускал с коня си цял ден и същата вечер намерил Гарет заспал под едно дърво, подложил щита под главата си. Тогава Грингамор грабнал джуджето, което седяло край коня си малко по-надалече, и като светкавица препуснал назад към замъка. Джуджето обаче се развикало:

— Господарю, господарю! Спаси ме!

Гарет се събудил от вика му и тръгнал в тъмното подир Грингамор през гори и мочурища, чак докато наближили Опасния замък, макар че съвсем не знаел къде са стигнали.

Грингамор обаче го преварил и когато Гарет в галоп влетял в двора на замъка, джуджето вече било разказало историята му.

— Подли рицарю! — извикал Гарет. — Върни джуджето ми или се кълна в рицарската си чест, че ще ти отрежа главата!

Тогава лейди Лионес излязла да го посрещне.

— Добре дошъл, сър Гарет Оркнийски! С голяма радост приветствувам в Опасния замък тебе, мой спасител и моя любов! — казала тя.

— Лейди — отвърнал й Гарет, — неотдавна ти говореше съвсем друго, макар че се сражавах в твоя защита и победих Черния рицар, Зеления рицар, Синия рицар и Червения рицар. Затова, макар че на драго сърце ще пренощувам в замъка ти, ще остана само като твой гост, а не като твой любим.

Думите му ядосали лейди Лионес, но тя продължила да говори любезно и направила голямо празненство в негова чест.

Ала докато Гарет лежал в постелята си през нощта, лейди Лионес изпратила един слуга с голям меч, за да заколи рицаря. Когато обаче човекът се надвесил над него, Гарет се събудил и отклонил удара така, че мечът пробол само, бедрото му. Тогава рицарят скочил на крака, грабнал меча си и посякъл убиеца, като в яда си го накълцал на парчета.

На сутринта лейди Лионес заминала за Камелот и разказала на крал Артур как Гарет я избавил от Червения рицар. Тя помолила краля да направи голям турнир в чест на Гарет, защото много добре знаела, че нейният спасител е или мъртъв, или е получил тежка рана, която може и да не заздравее.

Линет обаче отишла при Гарет и го заварила да стене в леглото си. Тя заплакала заради недостойната постъпка на сестра си, която все още била във властта на магията, направена от кралицата Фея Моргана. Ала Линет също била донякъде веща в магическото изкуство на Авалон, където живеела Нимю, Езерната господарка. Тя се справила толкова добре, че за деня на турнира Гарет бил напълно излекуван от раната си. А после девойката му дала многоцветен вълшебен пръстен. Доспехите на този, който си го сложел, един миг изглеждали жълти, в следващия — кафяви, след малко — черни, а после — червени и никой не можел да познае рицаря.

На турнира Гарет участвувал много пъти, като се бил поред с доста от най-храбрите рицари на Кръглата маса и ги надвил. Ала не искал да се състезава със сър Ланселот, нито с брат си Гавейн, а сър Тристан още не бил там. При все това никой рицар не се прославил толкова, колкото Гарет, чак докато дошло времето, когато сър Галахад и сър Персивал също се присъединили към братството в Камелот.

Когато турнирът приключил, крал Артур направил голямо празненство в тържествената зала, а Гарет върнал пръстена на Линет, за да си го сложи, и всички веднага познали победителя.

Тогава Зеления рицар, Синия рицар и Червения рицар се появили със своите дружини, положили клетва пред крал Артур и му разказали как са били победени в честен бой от Рицаря от готварницата. Сърцето на крал Артур се възрадвало на славата, спечелена от племенника му сър Гарет, и той го поставил да седне на почетно място на Кръглата маса. После Гарет с голяма радост се оженил за лейди Линет и те живели щастливо до края на дните си.

А лейди Лионес си тръгнала от Камелот натъжена и засрамена. Тя се отрекла от коварните магии, с които толкова дълго се била занимавала, и след години сър Гахерис, братът на Гарет, я спечелил за съпруга.