Роджър Ланслин Грийн
Крал Артур (19)

7.
КРАЯТ НА ТЪРСЕНЕТО

Докато Ланселот и Гавейн били в Камелот, Персивал настигнал Галахад и Борс и тримата тръгнали към Карбонек през гората с мъртви дървета. Накрая гората свършила и след като се лутали цял месец из голите възвишения, една вечер те минали през тесен проход сред скалите и се озовали близо до замъка.

Тогава бързо препуснали напред. Водел ги Персивал, който си спомнил, че е идвал в тайнствения замък, когато бил намерил и изгубил прекрасната девойка на име Бланшфльор. Преди да се стъмни, те вече прекосявали запустелия двор и като се провирали покрай рушащите се стени, влезли в голяма зала, като оставили отвън конете си.

Изкачили се по стъпалата и заварили крал Пелес все така прикован към постелката си редом с голямата маса на издигнато над пода място. А гостите му отново безмълвно седели край дългите трапези в по-ниската част на залата. Сега обаче до краля стоял светият отшелник Насиен, който приветствувал рицарите с думите:

— Помози бог, добре дошли тук, където свършват вашите странствувания, защото в замъка Карбонек се намира Свещеният Граал и тази нощ вие ще го получите.

Тримата рицари седнали на масата и пиршеството започнало. Никой от тях обаче не сложил в уста от вкусните ястия и силното вино. Яли само хляб и пили само чиста вода.

После в уречения миг вратите се отворили от само себе си и шествието на Граала тръгнало за последен път, осветено от яркия лъч. Призрачните девойки вървели с Кървящото копие, сребърната чиния и светилника, а след тях идела Носителката на Граала, в ръце със Свещения Граал, покрит с бял брокат. Щом я видял, Персивал потреперил, защото познал в нея Бланшфльор, изгубената си любима.

Когато шествието приближило, Галахад станал на крака и като държал надолу с острието меча си, който преди толкова време Мерлин бил забил в плаващия камък, извикал:

— В името на бога, спрете за миг!

Шествието спряло и всички, събрани в залата, ахнали от изумление. С бавни стъпки Галахад слязъл от издигнатата част на пода и застанал пред девойките, като държал меча пред себе си с острието надолу, така че дръжката над главата му се превръщала в голям блестящ кръст. После, като човек, който върви насън, той минал край голямата маса, прекосил залата и тръгнал през тъмните ходници на замъка, а зад него вървяло шествието, с Граала.

След това, по знак, даден от Насиен Отшелника, Персивал и Борс вдигнали постелката, на която лежал крал Пелес, и тръгнали към Носителката на Граала. Най-накрая вървял самият Насиен.

Минали през замъка, осветени от ярко сияние, изкачили се по тъмните стълби и най-подир влезли в параклиса. Там оставили светилника и чинията върху сребърния олтар. Кървящото копие отново увиснало във въздуха над олтара, а кървавите капки падали и изчезвали.

Персивал и Борс положили крал Пелес до стъпалата към олтара и коленичили от двете му страни. Галахад обаче коленичил на първото стъпало, а Носителката на Граала се изкачила най-горе и поставила Граала в средата на олтара. Тогава Насиен, светият отшелник, отишъл и взел Граала в ръце. Казал молитва, а после дал съсъда на Галахад с думите:

— Свети рицарю, аз, който бях жрец на Граала през всичките тези години, ти го предавам, за да бъде извършено предопределеното. А сега, след като изпълних дълга си, нека си тръгна в мир.

Тогава Галахад поел Граала, отмахнал кърпата и отпил от светото вино. След това се изправил на крака и оставил Граала на олтара. На всички, които били там, се сторило, че лицето на Галахад сияе със силна светлина. Рицарят коленичил до Насиен, прегърнал го и го целунал по челото. С тиха въздишка на облекчение отшелникът Насиен заспал, за да не се събуди вече на този свят.

Тогава Галахад се обърнал към крал Пелес и тръгнал към него с Кървящото копие в ръка. А крал Пелес се повдигнал на лакти и казал:

— Сър Галахад, достойни логрийски рицарю и мой внук, приветствувам те с добре дошъл, отдавна те чаках. През тези години изтърпях толкова много болки и страдание, каквито сигурно не е понасял никой друг. Сега обаче се надявам, че краят на мъките ми е близо и ще си отида спокоен от този свят.

Тогава Галахад вдигнал копието така, че капките кръв падали върху раните на осакатения рицар. Плътта му заздравяла и не останало и белег от Печалния удар, нанесен от Балин.

Докато Пелес благодарил, Галахад отново коленичил пред олтара. Тогава изведнъж към Персивал пристъпила Носителката на Граала, която държала в ръце меч, натрошен на три части.

— Рицарю — казала тихо тя, — поеми от мене този меч и виж дали не можеш да го направиш здрав. Много рицари се опитваха да го сторят, ала ще успее само онзи, който ще бъде първият рицар на свободния Карбонек и ще стане мой съпруг.

Персивал взел трите парчета от меча и ги допрял. Те веднага се съединили, като останала само една малка пукнатина.

— Ако беше изрекъл думите за вдигане на проклятието, които каза при първото си идване в Карбонек — казала девойката, — в меча нямаше да има пукнатина.

Персивал се изправил и като уловил ръката й, отвърнал:

— Лейди Бланшфльор, през цялото това време аз те обичах и ти бях верен и в помисъл, и в дело, макар да не вярвах, че ще те видя отново.

След което той я прегърнал и целунал. И там, в параклиса на Светия Граал, сър Галахад, който бил вече жрецът на Граала, благословил техния брак.

После Галахад оставил Граала и отново коленичил. С това приключил житейския си път. След това слънчевият лъч се спуснал Отгоре, право през покрива на параклиса. В същия миг Кървящото копие и Свещеният Граал се вдигнали високо и изчезнали от погледите. Никой на тази земя вече не ги видял.

Когато всичко свършило, Персивал и Бланшфльор станали крал и кралица на Карбонек и на обширните земи около замъка, които никога вече не били пустинни и безплодни. А самият замък престанал да бъде тайнствен и откъснат от останалата част на Британия. Когато отминала последната битка и кралство Логрия престанало да съществува, кралството на Персивал продължавало да блещука в мрака, обвил Британия, която била покорена и опустошена от варварите. Персивал и Бланшфльор живели дълго и щастливо в Карбонек, а когато умрели, на престола се качил техният син Лохерангрин, Лебедовия рицар.

Междувременно обаче Борс де Ганис останал за малко при тях, докато погребали Галахад пред олтара в параклиса, където дотогава стоял Свещеният Граал. От дясната му страна положили Насиен, а от лявата — крал Пелес. После Борс си взел сбогом с Персивал и Бланшфльор и потеглил за Камелот.

Пристигнал там на Петдесетница, две години след като започнало търсенето на Свещения Граал. Заварил крал Артур и дружината му събрани около Кръглата маса. Сега обаче доста от местата били празни, защото много рицари загинали в дългия поход.

Този ден крал Артур нямало защо да чака да се случи нещо чудно или необикновено преди началото на пиршеството; Борс разказал цялата история на Свещения Граал — как го видели с Галахад и Персивал и как го намерили. Гавейн и Ланселот също разказали за приключенията си, а скоро след това сър Борс рекъл на Ланселот:

— Преди да си отиде от нас, синът ти Галахад помоли да предам поздравите му на тебе, на крал Артур и на целия двор. Добрият Персивал също ви изпраща поздрави от Карбонек, където остана да живее с прекрасната си съпруга Бланшфльор, някога Носителка на Граала. Те се молят за тебе, Ланселот, за да се спасиш от изкушенията.

— Дано молитвите им успеят — въздъхнал сър Ланселот. Ала не след дълго погледът му отново се спрял на кралица Гуиневир и той съвсем забравил за несполуката си, когато му оставало толкова малко, за да извърши подвига на Свещения Граал.