Роджър Ланслин Грийн
Крал Артур (18)

6.
КАК ЛАНСЕЛОТ И ГАВЕЙН ПРИСТИГНАЛИ В КАРБОНЕК

В началото на похода Гавейн потеглил от Камелот и продължил дни наред да пътува сам, докато не наближил Пустинните земи. Там един ден срещнал Ектор Крайбрежни, брата на Ланселот, и двамата много се зарадвали, че се виждат.

Прекосили гората от изсъхнали дървета, прехвърлили голите възвишения, където не се виждал дори стрък трева, и тогава Гавейн казал:

— Наистина ми се струва, че стигнах достатъчно далеч, защото съм сигурен, че аз съм един от тези, които не са достойни да видят Свещения Граал.

— Едно нещо много ме изненадва — подхвърлил Ектор. — Срещнах повече от двадесет наши приятели, все рицари на Кръглата маса, и всички те също се оплакват, че не са открили и следа от Граала, пък и не са намерили човек, който да го е виждал.

— Чудя се къде ли е брат ти Ланселот — казал замислено Гавейн.

— Вярно, че няма никаква вест от него, както и от Галахад, Персивал и Борс — отвърнал Ектор.

— И четиримата нямат равни на себе си — казал Гавейн. — Наистина са най-преданите и най-достойните рицари в кралство Логрия. Ако те не успеят да извършат подвига на Свещения Граал, няма човек на света, който би успял.

Като разговаряли така, двамата рицари излезли от мъртвата гора и стигнали до малък параклис с каменен кръст пред него. Понеже бързо се здрачавало, те вързали конете си за едно дърво и влезли в параклиса, където се разположили колкото се може по-удобно на две пейки. И там, в просъница, станали свидетели на странни събития.

Най-напред видели свещ, която бавно се движела към тях в тъмното. Когато ги наближила, забелязали, че я държи покрита с червен брокат ръка, върху която била преметната юзда. Нищо повече обаче не се виждало, а при все това ръката се движела така, сякаш някой вървял из параклиса, понесъл свещта и юздата.

Ръката спряла пред Ектор и от празното пространство се чул глас, който казал:

— Рицарю, в сърцето ти няма достатъчно вяра и истинска преданост. Липсата на тези две неща ще те погуби: ти не следваш светлината, нито позволяваш да бъдеш запретнат в юздите, затова и няма да стигнеш до Свещения Граал.

След което ръката със свещта се придвижила към олтара и изчезнала от погледа.

— Трябва да си вървя — тъжно казал Ектор на Гавейн. Излязъл от параклиса, яхнал коня си и с натежало сърце потеглил назад към Камелот.

А Гавейн коленичил в тъмнината пред олтара, скрил лицето си в ръце. Когато след малко вдигнал очи, видял голям сребърен светилник със седем запалени свещи, който греел от олтара в светъл ореол. Въпреки това в целия параклис продължавало да е тъмно. Както Гавейн гледал, изведнъж от тъмното изскочила голяма черна ръка и угасила свещите една по една, докато всичко отново потънало в мрак.

„По същия начин мракът ще забули Логрия“ — тъжно си помислил Гавейн и отново навел глава.

На сутринта при него дошъл отшелникът Насиен и му дал много съвети.

— Без страх пътувай през Пустинните земи — казал му той, — защото ще стигнеш Карбонек и ще видиш Свещения Граал, макар че на други е съдено да извършат този подвиг докрай. Ако обаче се окажеш достоен, ти, Гавейн, можеш да освободиш тези земи от властта на злото. А сега върви в Карбонек и когато всичко свърши, побързай да се завърнеш в Камелот, защото има още дела, които трябва да извършиш в Логрия. Съветвам те обаче да проявяваш умереност навсякъде и да говориш само на място. Не ми е позволено да ти разкрия нищо повече. Върви!

Тогава Гавейн се качил на коня си и отново препуснал през мъртвата гора. Пътувал много дни, докато накрая срещнал сър Ланселот, който се лутал самин, защото след като спасил ранения рицар и убил жестокия разбойник, дълго и напразно търсил сър Галахад.

Гавейн и Ланселот се поздравили, после спокойно прекосили Пустинните земи и голите планини, докато накрая стигнали до тайнствения замък Карбонек.

Този път там било пълно с хора, които посрещнали двамата рицари и ги въвели в голямата зала, където на разкошна постелка лежал крал Пелес, все още измъчван от раната, която получил от Балин преди толкова много години.

Подът на залата бил застлан с килим от рози, а около дългите маси, отрупани с ястия, се били събрали всички рицари и дами от Пустинните земи. Ала те не разговаряли помежду си. Обръщали се само към двамата странници, и то с тихи и тъжни гласове.

— Добре дошъл отново тук, Ланселот Езерни! — казал с немощен глас крал Пелес. — Много време мина, откакто се видяхме, пък и гостуването ти тогава беше тъжно, защото дъщеря ми Елейн, която беше носителка на Граала, се омъжи с измама за тебе, поради което я изгубих, защото почина скоро след като ти роди син.

Тогава Ланселот коленичил пред крал Пелес и го помолил да му прости за злото, което му е сторил. Кралят му простил и го благословил, като вдигнал съсухрените си треперещи ръце над главата му.

След това седнали на трапезата. Обикаляли ги красиви девойки, които носели вкусни ястия и силно вино. Не след дълго Ланселот вече бил опитал лакомствата и виното, които му предложила най-красивата девойка, докато Гавейн мълчал и пиел само вода от един сребърен бокал. Тогава девойките се помъчили настойчиво да го съблазнят с бокали благоуханно вино, но той не пожелал да се докосне до тях. След това му показали множество странни неща, ала той нито продумал, нито разпитвал. Тогава всички, които пирували, започнали да го дразнят и да му се присмиват, като го наричали малодушен страхливец и рицар, който не може да се държи изискано. Гавейн обаче продължавал кротко да си седи, без да говори, а Ланселот опрял глава на масата и заспал.

Скоро в залата отново се възцарила странна тишина и всички на трапезата замрели. Изведнъж вратите се отворили и влязло шествие от девойки, облечени в бяло. Първите три, които носели сребърен свещник със седем запалени свещи, приличали на безплътни сенки. Следващите три девойки носели Копието, от чийто бляскав връх капела червена кръв и изчезвала, преди да докосне пода, а последните три — чиния, върху която имало хляб, по-бял и по-светъл от яркото слънце. След тях вървяла самата Носителка на Граала, най-прекрасната девойка на земята. Тя държала Свещения Граал, покрит с красива бяла кърпа. Светлината му я заливала и белите й одежди изглеждали изтъкани от слънчеви лъчи.

Всички на трапезата скрили лица в ръцете си с едно поривисто движение, което преминало по редиците от рицари и дами като вятър по изкласила нива. Само Гавейн не навел глава, а станал от масата, пристъпил напред да посрещне Свещения Граал и викнал силно:

— Девойки на Граала, обяснете ми, за бога, какво значи всичко това!

— Последвай ни и ще научиш — казала Носителката на Граала с плътния си ясен глас.

Тогава Гавейн тръгнал след шествието като човек, който върви насън.

Прекосили залата и излезли през вратата. Тогава Ланселот изведнъж вдигнал глава от масата и също тръгнал подире им с протегнати ръце, но сякаш вървял и сънувал с отворени очи, които не виждат нищо. Обиколили замъка, минали през множество мрачни ходници и празни стаи, а после се изкачили по една извита стълба до главната кула, където близо до върха й се намирал параклисът на Свещения Граал.

Когато Ланселот доближил прага, изведнъж високата врата с трясък се захлопнала и той останал навън, като се сепнал от странния унес. Стоял и слушал нежния глас на Носителката на Граала, който долитал от стаята. Тя пеела. Тогава Ланселот разбрал, че Граалът е вътре, затова паднал на колене и отправил молба да види поне малко от това, което търсел.

Вратата тутакси бавно се отворила. Ланселот видял обления от светлина параклис на Граала, все още покрит с бял брокат и поставен на сребърния олтар между Кървящото копие и светилника. Видял също, че сър Гавейн е коленичил пред олтара между Носителката на Граала и отшелника Насиен, който отмахнал кърпата от бокала и светлината бликнала от него, по-великолепна от всякога.

— Сър Ланселот! — извикал гръмогласно Насиен. — Не влизай тук, защото не си достоен да се приближаваш. Можеш да гледаш Свещения Граал, но никога няма да отпиеш от него!

Тогава светлината, бликаща от Граала, сякаш изпълнила стаята с пламъци и Ланселот паднал покосен на земята, напълно безчувствен.

Гавейн обаче се изправил, прекосил ослепителната светлина здрав и читав и коленичил до Ланселот. Тогава вратата на параклиса се затворила и Свещеният Граал се скрил завинаги от очите на двамата рицари.

Гавейн пренесъл Ланселот много внимателно в залата за гости и го положил на една постелка. Не след дълго дошъл отшелникът Насиен и с висок глас казал на всички, събрани там:

Кралю Пелес и вие, хора от Пустинните земи! Веселете се, защото голяма е радостта! Гавейн премахна проклятието на опустошение, на което бяхте обречени от Балин, когато нанесе Печалния удар. Знайте, че рицарите на Граала положително са наблизо и дългото изпитание скоро ще свърши!

Тогава всички, събрани в залата, надали радостни викове и дори таванът се разтресъл от шума. Защото след като Гавейн устоял на изкушенията тази вечер, той задал въпроса, който вдигал проклятието. Крал Пелес обаче все още страдал от тежката си рана, а замъкът Карбонек и всички, които живеели в Пустинните земи, трябвало да стоят откъснати, далеч от другите краища на Британия.

Гавейн останал в Карбонек заедно с Ланселот, който двадесет и четири дни бил в несвяст. Когато най-после дошъл на себе си, той попитал къде се намира и крал Пелес му отвърнал:

— Сър, още си между стените на замъка Карбонек.

— Видях големи чудеса — рекъл Ланселот. — Няма думи, с които те могат да бъдат разказани, а и в сърцето ми не се отпечатаха съвсем ясно. Да бях достоен, щях да видя много повече, но вече е късно за това.

— И аз видях тези неща — обадил се Гавейн, — както и много други чудеса, които не могат да бъдат разказани. И макар че Свещеният Граал стоеше пред мене непокрит и можах да го докосна, не ми е писано да пия от него. Никой не бива да се докосва до съсъда с устни, докато не дойде Рицарят на Граала.

Тогава Ланселот и Гавейн си взели сбогом с крал Пелес и потеглили за Камелот. Когато минавали през Пустинните земи, видели по горските дървета първите зелени пъпки, а в безплодната земя подавали връхчета първите стръкове трева. Всички хора по пътя благославяли сър Гавейн и му пожелавали сполука. „Сега — казвали те — чакаме вече самия Рицар на Граала!“