Роджър Ланслин Грийн
Крал Артур (13)

1.
КАК СВЕЩЕНИЯТ ГРААЛ СЕ ПОЯВИЛ В КАМЕЛОТ

Било един ден преди Петдесетница и отвсякъде към Камелот препускали рицари, за да заемат на празника местата си около Кръглата маса. Почти всички били пристигнали навреме, за да присъствуват на вечерната служба в голямата катедрала, а след това се събрали на трапеза в тържествената зала на замъка.

Изведнъж се появила красива дама, която се носела в галоп на бял кон. Когато стигнала пред краля, тя му се поклонила и извикала:

— За бога, кралю господарю, кажи ми къде е сър Ланселот!

— Ей там — посочил й крал Артур. — Не го ли виждаш?

Тогава дамата се приближила до Ланселот и казала:

— Добри ми рицарю, умолявам те да дойдеш с мене в близката гора!

— За какво ти трябвам? — попитал Ланселот.

— Ще научиш, когато стигнем там.

— Готов съм да те последвам.

И като казал това, Ланселот се обърнал към краля и кралицата, за да се сбогува.

— Как?! — извикала Гуиневир. — Нима ще ни напуснеш сега, в навечерието на Петдесетница?!

— Кралице — намесила се непознатата, — обещавам, че сър Ланселот ще бъде отново тук утре преди вечеря.

След това двамата се изгубили в гората. Препускали, докато стигнали до едно абатство, където Ланселот бил посрещнат от монасите и монахините. Завели го в красива стая за гости и свалили доспехите му. Там той заварил двамата си братовчеди Борс и Лионел, които се спрели да пренощуват на път за Камелот. Рицарите много се зарадвали, че отново са заедно.

Докато си приказвали, влезли дванадесет монахини, които водели Галахад — най-красивия и най-напетия момък в целия свят.

— Сър — обърнала се игуменката към Ланселот, — този младеж е от кралски род и още като дете беше оставен на нашите грижи. Негов учител е Насиен, отшелникът от Карбонек. Обучен е и да си служи с оръжие. Имаме молба да го направите рицар, защото най-достойни за посвещаване в светия Орден на рицарството са ръцете на храбрия Ланселот.

— Ще го сторя — отвърнал Ланселот, който вече бил разбрал, че Галахад е родният му син, дошъл на белия свят в тайнствения замък Карбонек.

Цяла нощ Галахад прекарал в бдение, а на сутринта Ланселот го благословил и го посветил в рицарство.

— Няма по-красив младеж на света от тебе — казал му той, — но ще трябва да бъдеш и добър, както подобава. А сега, Галахад, ще дойдеш ли с мене в двора на крал Артур?

— Още не — отвърнал младежът, — но скоро ще се появя там.

И така Ланселот, Борс и Лионел се върнали в Камелот, където заварили цялата дружина, събрана около Кръглата маса в голямата зала. Името на всеки било изписано със златни букви и тази сутрин всички били заели местата си. Празно било само Пагубното място, на което можел да седне и да стане оттам жив само онзи, за когото било предопределено.

Когато Ланселот и Персивал отишли да седнат от двете му страни, те изведнъж видели, че там се появява нов надпис със златни букви, който гласял: „Четиристотин и петдесет и четири години след смъртта на Исус Христос това място ще бъде заето.“ Известно време всички гледали, без да продумат, след което Ланселот казал:

— Струва ми се, че това място ще бъде заето още днес. Защото днес е първата Петдесетница след четиристотин петдесет и четири години. Нека обаче покрием Пагубното място с копринена кърпа, докато дойде този, на когото то принадлежи.

Когато направили това, крал Артур помолил всички да седнат на трапезата, но Кей, почетният придворен управител, възкликнал:

— Господарю, ако пиршеството започне веднага, ще бъде нарушен старият обичай. До днес рицарите никога не са сядали на трапезата, без да са научили за някое необикновено приключение.

— Право казваш — съгласил се крал Артур. — Толкова силно впечатление ми направиха думите, изписани върху Пагубното място, че за миг забравих стария обичай.

Още като стояли и разговаряли, влязъл един оръженосец и казал на краля:

— Господарю, нося ти вест за едно чудо!

— Какво е то? — попитал кралят.

— Сър, по реката плава голям квадратен камък — отговорил оръженосецът, — а в него се вижда забит лъскав меч със златна дръжка.

Тогава кралят казал:

— Ще дойда да видя това чудо!

Всички рицари го последвали. Прекосили голямата поляна пред замъка и видели камъка, доплавал до брега. Слънчевите лъчи проблясвали по скъпоценните камъни на ефеса, докато не заобиколили дръжката като ореол. А върху меча било написано: „От тук не може да ме измъкне никой освен онзи, на чийто кръст ще бъда препасан, а той ще бъде най-големият рицар на света.“

Когато кралят прочел тези думи, той се обърнал към Ланселот:

— Уважаеми сър, мечът по право е твой, защото съм сигурен, че ти си най-големият рицар на света!

Ала Ланселот си помислил за кралица Гуиневир и за тайната им любов, затова тихо отвърнал:

— Господарю, мечът не е за мене, защото не съм достоен да го препаша. Злото ще сполети всеки, който се опита да го изтегли, след като знае, че е недостоен…

— Тогава, скъпи племеннико — обърнал се крал Артур към Гавейн, — опитай се ти да го вземеш.

— Сър, нямам желание да го сторя — отговорил Гавейн.

— При все това ти заповядвам да опиташ — настоял крал Артур.

— Ще ти се подчиня, господарю — казал Гавейн и уловил меча за дръжката, но не можал да го помръдне.

По настояване на крал Артур към меча пристъпил Персивал, но и той не постигнал нищо, а никой друг рицар не се осмелил да го докосне.

— Сега вече можем да се върнем на трапезата — казал Кей, — защото видяхме истинско чудо.

Рицарите отново се настанили около Кръглата маса и всички места освен Пагубното място, покрито с копринена кърпа, били заети. Ала преди да протегнат ръце към лакомствата, целият замък сякаш се разтърсил от силен порив на вятъра, след което всичко утихнало.

— Кълна се, скъпи приятели — казал крал Артур, — че днес е ден на чудесата. Много ми е интересно какво ли още има да видим, преди да се здрачи!

Още неизрекъл тези думи и на прага се появил старец на преклонна възраст с дълга бяла брада, воден за ръка от висок млад рицар в тъмночервени доспехи — най-красивия младеж, когото били виждали. Не носел меч или щит, а на кръста му била препасана празна ножница. Ланселот веднага познал сина си Галахад, който водел Насиен, престарелия отшелник от Карбонек.

— Мир вам, добри люде! — извикал към всички Насиен, след което се обърнал към крал Артур и казал: — Кралю господарю, водя ти един млад рицар от кралски род, потомък на Йосиф Ариматейски. Той ще донесе най-голямата слава на твоя двор и на могъщото кралство Логрия.

— Добре дошли в моя двор! — приветствувал ги крал Артур.

Тогава отшелникът Насиен повел Галахад през залата право към Пагубното място между Ланселот и Персивал и отмахнал копринената кърпа. Веднага всички видели, че надписът от сутринта е изчезнал, но се е появил нов надпис: „Това е мястото на светия принц сър Галахад.“

— Сър, става ясно, че мястото е твое — казал Насиен.

Тогава Галахад седнал на Пагубното място и му отговорил:

— А сега, уважаеми сър, можеш да си вървиш, защото поръките ти са изпълнени. Ала знай, че аз отново ще дойда в Карбонек, и то не след дълго.

И така отшелникът Насиен напуснал пиршеството, а всички рицари на Кръглата маса много се зачудили как така Галахад седи на мястото и остава здрав и читав. Ланселот обаче хвърлил поглед към сина си и гордо се усмихнал.

— Кълна се в живота си, че този млад рицар ще извърши велики дела! — възкликнал Борс де Ганис.

Когато обедът приключил, крал Артур повел Галахад към реката и му показал меча върху плаващия камък.

— Това е най-изумителното чудо, което съм виждал — казал кралят. — Двама от най-големите рицари на света се опитаха да изтеглят меча, но не успяха.

— Сър, няма нищо странно — казал Галахад, — защото този подвиг принадлежи не на тях, а на мене. Ето, аз имам ножница, но нямам меч. Нося я, защото знаех, че този меч ще ме очаква.

И с тези думи Галахад протегнал ръка, без усилие измъкнал меча от камъка, пъхнал го в ножницата си и рекъл:

— Ето че вече притежавам меча, който нанесе Печалния удар. Някога го е препасвал сър Балин и с него е убил брат си Балан. Ала Мерлин забил меча в камъка, за да бъде изтеглен в уречения час и да блести в моята десница.

След това на моравата край реката довели коне, донесли оръжие и бил проведен рицарски турнир.

— Достойни сър — обърнал се крал Артур към Галахад, — а сега ми позволи да ти връча щит.

— Не бих могъл, защото ще дойде времето, когато ще ми бъде изпратен щит — отговорил Галахад.

След което взел копие и се състезавал с всички участници, като яздел така умело и удрял с такова настървение, че макар да нямал щит, никой не можал да му устои — нито Тристан, нито дори Гарет. Не премерил сили само с Ланселот, Гавейн, Персивал и Борс.

Същата вечер, когато крал Артур и рицарите му препускали към замъка, за да се приберат, към тях се приближила девойка на бял кон. Тя поздравила краля и попитала дали сър Ланселот е с него. Отговорил й самият рицар:

— Тук съм, прекрасна девойко!

Тогава тя горчиво се разплакала и казала:

— О, сър Ланселот, ти не подозираш каква голяма промяна е станала с тебе днес!

— Какво значат думите ти, девойко? — учудил се той.

— Сър, говоря истината — продължавала жално да плаче девойката. — Днес сутринта ти беше най-големият рицар на света. Ала в кралство Логрия вече се появи по-славен рицар от тебе. Той изтегли меча от камъка, както бе предсказал Мерлин.

— Винаги съм знаел, че не съм най-достойният — отвърнал Ланселот.

— И все пак ти си най-достойният измежду простосмъртните! — извикала девойката. — Ала сега тук има по-достоен от тебе. Ах, кралю — обърнала се тя към Артур, — не е имало крал в Британия, който да се е радвал на по-голяма слава от славата, която ще получиш днес! А ти, Ланселот, плачи! Плачи за това, което си изгубил!

Като извикала тези думи, девойката си тръгнала и изчезнала в сгъстяващия се мрак.

Притихнали, рицарите се прибрали в голямата зала и насядали около Кръглата маса. Тогава крал Артур се огледал, видял, че всички места са заети, и си спомнил какво му бил казал магьосникът Мерлин.

— Я гледайте, та около тази маса се е събрала най-достойната дружина, която би могла да съществува! — възкликнал крал Артур. Това е най-върховният час за святото ни кралство Логрия, часът на неговата слава!

Още не бил изрекъл тези думи, когато задухал силен вятър и замъкът се разтърсил от мощен гръм, после изведнъж един слънчев лъч си пробил път през мрачината и прекосил залата от край до край. Бил седем пъти по-ярък от слънчевите лъчи и в най-ведрото лято и всички се усетили осенени от благодат. Рицарите се спогледали и на всички се сторило, че изглеждат по-красиви от преди. Така седели, слисани и онемели, около Кръглата маса.

В залата се появил Свещеният Граал, покрит с кърпа от златоткан брокат. Бил изпълнен с толкова великолепна светлина, че никой не можел да гледа право в него. Не видели и кой го носел, защото бокалът сякаш се плъзгал по слънчевия лъч и изпълвал сърцата с радост и утеха. После Граалът изведнъж изчезнал — никой не разбрал как, ала слънчевият лъч също помръкнал и рицарите стояли безмълвни, с чувство на безмерно успокоение. Само Мордред скрил лице в ръцете си и горещи сълзи на срам потекли между пръстите му.

След малко крал Артур казал приглушено:

— Трябва да сме благодарни, че получихме благословия днес, на Петдесетница, на този тържествен празник.

— Няма съмнение, че ние сме най-благословените сред простосмъртните — казал Гавейн, — защото от днешния ден си пролича, че ни очакват още по-славни дела. Макар че Свещеният Граал се появи сред нас, той все пак беше забулен, за да не го виждаме и да не се доближаваме до него. Затова искам да положа клетва, че утре сутринта, без да се бавя, ще тръгна да го търся и няма да се откажа, докато не се справя с това изпитание или не се уверя, че не съм достоен за него.

Когато останалите рицари на Кръглата маса чули думите на Гавейн, почти всички станали на крака и повторили клетвата му.

— Горко ми, скъпи племеннико — въздъхнал крал Артур. — С тази клетва ти направо ме убиваш, като ми отнемаш най-достойния цвят на рицарството, който се е събирал в някое земно кралство. Защото съм сигурен, че тръгнете ли си оттук, никога вече няма да седнем всички до един около Кръглата маса, тъй като много от вас ще загинат в това изпитание. А при тази мисъл сърцето ми се изпълва с голяма тъга, понеже обичам всички вас не по-малко от собствения си живот. Нещо повече… Добре зная, че в бъдеще ще залезе славата на Логрия и че наближава мигът на последната битка, за която ме предупреди Мерлин!

На сутринта всички рицари, които се били зарекли да вземат участие в този поход, се срещнали в катедралата и отново положили клетва да бъдат верни на рицарската си чест. След това по двама, по трима потеглили от Камелот — едни наляво, едни надясно, — за да търсят Свещения Граал.