Роджър Ланслин Грийн
Крал Артур (2)

2.
БАЛИН И БАЛАН

Много месеци останал крал Артур в Карлиън. Събрал последователи от всички кътчета на страната и ги подготвял за големите битки, които им предстояли, защото имал намерението да обиколят целия остров Британия, а и да прекосят морето до Арморика (която ние сега наричаме Бретан), за да накажат жестоките и злите и да прогонят или да вразумят безбожниците сакси.

Още докато крал Артур се подготвял за войната, той получил послание от Северноуелския крал Риенс, един от най-знаменитите и жестоки врагове на Логрия. Посланието гласяло, че Риенс е победил единадесет по-незначителни крале и е отрязал брадите им, за да украси с тях краищата на своята мантия. Щял да пощади крал Артур, при условие, че той сам изпрати брадата си, за да бъде дванадесетата върху мантията му, в знак, че се подчинява на Риенс като на върховен властелин. Иначе щял да нахлуе в Артуровите владения и да опожарява и посича, докато не се сдобие насила не само с брадата на Артур, но и с главата му.

— Това е най-безсрамното и нечестно послание, което съм получавал през живота си — казал Артур на пратениците. — Върнете се при дивака Риенс и му предайте, че ще изляза насреща му с всичките си рицари и ще се сражавам, докато не му се търколи главата, освен ако той не дойде и не положи клетва за вярност към мене. Не съм длъжен да му се подчиня, защото по право съм крал на цяла Британия, а по божия воля съм създател на царство Логрия, а в това царство няма място за такова чудовище като Риенс!

Пратениците потеглили и не след дълго пристигнала вест, че крал Риенс събира войска, а шайки от негови злонамерени съмишленици вече плячкосват земите на верните Артурови поданици, опожаряват ги и посичат всичко живо по пътя си.

Имало обаче и други зли сили, изправени против Логрия — магически сили, от които било много по-трудно да се предпазят или да ги надвият, отколкото да се справят с крал Риенс или със саксите.

Един ден, когато крал Артур бил събрал в замъка Карлиън рицарите си, за да обмислят положението, пристигнала вестителка. Когато предала посланието си, тя оставила наметалото да се свлече от раменете й и тогава всички видели, че на кръста й е препасан голям меч.

— По какви причини носиш меч, девойко? — попитал Артур. — Такова оръжие за изтребление не подхожда на красиво момиче като тебе.

— Щом като ме питаш, ще ти кажа — отвърнала девойката. — Мечът, който нося, е знак на моята скръб. Няма да се освободя от нея, докато не намеря рицар, който да е извънредно добронамерен в дела и помисли и да не познава злочинството, измяната или подлостта. Той ще може да изтегли меча от ножницата. Отидох в двора на крал Риенс, защото ми бяха казали, че там има добри рицари, но никой от тях не се сдоби с този меч.

— Много чудно наистина — казал Артур. — Ала не е толкова странно за поданиците на Риенс. Нека обаче сега някой от моите рицари сложи ръка на дръжката на меча!

Тогава един храбър рицар хванал меча и с все сила започнал да го дърпа, но не можал да го изтегли от ножницата.

— Няма нужда да се дърпа толкова силно — казала девойката. — В ръката на подходящия човек мечът ще бъде изтеглен още щом бъде докоснат. Но ще го направи само някой знатен рицар с добро потекло, който не таи зло в сърцето си.

Рицарите един след друг се опитвали да изтеглят меча, но никой от тях не успял да го стори.

— Горко ми! — изхлипала девойката. — Мислех, че в двора на крал Артур ще намеря истински рицар, който да изтегли моя меч!

— Кълна се, че рицарите тук са не по-лоши от рицарите където и да е — казал Артур, доста ядосан от думите й, — но колкото и да ми е жал, явно не е писано те да ти помогнат!

Случило се обаче така, че докато траело всичко, в залата влязъл един млад рицар на име Балин, за когото никой нямал високо мнение, тъй като доскоро лежал в тъмница за убийството на един Артуров братовчед.

— Хубава девойко — казал той след малко, — умолявам те в името на добротата ти да позволиш и на мене да опитам късмета си с меча. Аз съм само един беден рицар от Нортъмбърланд, но притежавам сила и страст. Може под скромните ми одежди да се крие по-добър човек, отколкото изглежда.

— Мъдри са думите ти — казала девойката. — Опитай тогава и ти!

Уловил Балин меча за препаската и за дръжката и с лекота го изтеглил. А когато погледнал източеното бляскаво острие, толкова го харесал, че му се сторило по-скъпо и от най-голямото съкровище на земята.

Много от рицарите роптаели, защото завидели на Балин, но девойката казала:

— Без съмнение това е един извънредно способен рицар, най-достойният в цялата страна. Много и чудни са подвизите, които предстои да извърши… Сега обаче, любезни и добри ми сър, моля да ми върнеш меча.

— В никакъв случай! — възпротивил се Балин. — Никога няма да се разделя с този меч!

— Не постъпваш умно, като го задържаш — казала девойката, — защото с този меч ще съсечеш най-добрия си приятел, човека, когото обичаш най-много на света… Това е магическо оръжие, което ми бе дадено от Владетелката на остров Авалон.

— Готов съм да приема съдбата такава, каквато е! — отвърнал Балин. — Но от меча не се отказвам!

Тогава девойката започнала да го окайва и си тръгнала от Карлиън, потънала в скръб. И докато Балин стоял настрани, разглеждал меча си и му се възхищавал, а другите рицари се били скупчили и приказвали за случилото се, изведнъж в залата влязла Езерната господарка и се изправила пред крал Артур.

— Ваше Величество! — извикала тя. — Трябва да удържиш на дадената дума! Когато получи от мене собствения си меч, обеща и аз да получа дар от тебе.

— Самата истина! — съгласил се Артур. — Затова можеш да поискаш всичко и ще го получиш, ако е в моята власт да ти го дам.

— Тогава — казала Езерната господарка — дай ми главата на рицаря, който току-що изтегли меча, донесен от девойката. По бих предпочела да беше отрязал нейната глава, но вече е твърде късно!

— Да си кажа право — започнал крал Артур, угрижен и изненадан от думите й, — честта не ми позволява да ти даря живота на който и да е от двамата. Сър Балин е мой гост.

— Друго няма да приема! — извикала Езерната господарка.

Щом Балин чул това, сякаш го обзела лудост.

— Зла жено! — викнал той. — Значи искаш да получиш главата ми, така ли? По-скоро обаче ще се лишиш от собствената си глава!

И тутакси пред очите на всички и в присъствието на крал Артур той се втурнал и отрязал главата й с един замах на меча.

— О, какъв позор! — възкликнал крал Артур, а всички рицари негодували и се възмущавали от случилото се. — Защо стори това? Ти поруга и мене, и целия ми двор, тъй като девойката беше дошла да ме посети, при това беше твърде благородна дама. Ето защо никога няма да ти простя!

— Ваше Величество! — казал Балин. — Не ме укорявай, защото тази жена беше най-притворното същество на земята. Изпратила е на смърт много храбри мъже, а също и жени!

— Каквато и причина да си имал — упорствувал Артур, — постъпката ти е лоша и срамна. Сега напусни двора ми и царство Логрия! Не ще бъдеш истински рицар, докато не изтриеш позорното петно с някой храбър подвиг или с покаяние.

Балин побързал да тръгне — метнал се на коня си и препуснал далече от Карлиън. Когато излязъл през градските порти, той освободил оръженосеца си.

— Върни се в Нортъмбърланд — заръчал му той — и съобщи там за случилото се. А пък аз ще тръгна да търся крал Риенс, за да го посека или да умра, ако не успея. Убия ли Риенс, крал Артур сигурно отново ще бъде мой приятел.

А в двора на крал Артур всички негодували, обзети от гняв. Изведнъж един високомерен ирландски рицар, сър Ланс, който завиждал на Балин задето спечелил меча, помолил крал Артур за разрешение да последва на коня си Балин и да му отмъсти за лошото дело, което бил извършил.

— Направи всичко, което е по силите ти — казал Артур, — защото съм много ядосан на Балин. Иска ми се да измием срамното петно, с което бе изцапана Логрия поради този коварен удар.

Сър Ланс напуснал двора на замъка колкото се може по-бързо и не след дълго настигнал Балин.

Междувременно обаче пред краля се появил Мерлин и рекъл:

— Злото дойде в Логрия и още зло ще го последва. Девойката, която донесе меча, пръсна семената на големи и ужасни беди. Тя с подлост беше взела този меч от Владетелката на остров Авалон, а в меча се крие проклятие, което трябва да се изпълни докрай. По-късно Логрия може да, получи благословия от същия меч, когато е в десницата на Галахад, най-славния рицар на Логрия. Жалко за Балин, защото проклятието лежи върху му, а той можеше да бъде един от най-храбрите и най-достойните ти рицари. Той върви към своята смърт и нищо не може да го спаси… Въпреки това ще тръгна подире му и ще видя дали не мога да му помогна с нещо.

Докато ставало това, сър Ланс вече настигнал Балин, който препускал към хълмовете на Уелс.

— Почакай — викнал му сър Ланс, когато вече бил съвсем близо, — или ще те спра насила, против желанието ти! Щитът, който държиш пред себе си, не ще ти помогне, като те догоня!

— Може би щеше да сториш по-добре, ако си беше останал у дома — отвърнал Балин, като обърнал коня да го пресрещне. — Откъде идеш и какво искаш?

— Идвам от двора на крал Артур — казал му Ланс. — Дойдох да те накажа за лошия удар, който нанесе днес в негово присъствие.

— Много ми тежи, че наскърбих най-достойния измежду кралете — отвърнал Балин. — Но девойката, която посякох, беше най-злото създание на света.

— Приготви се, недостойни рицарю! — Само това можал да му каже в отговор Ланс.

И двамата започнали да се сражават на хълма. Накрая Балин пронизал с меча си сър Ланс и той паднал мъртъв на земята.

Балин се изправил до него, нажален от смъртта на този толкова храбър рицар. Ала го очаквала още по-голяма тъга: докато стоял така, на хълма в галоп пристигнала прекрасна девойка, яхнала бял кон. Когато видяла, че Ланс е сразен и кръвта му изтича, тя заплакала с глас, слязла от коня и се хвърлила на земята до победения.

— Ах, Балин! — хлипала девойката. — Пълен с мъка е ударът, който нанесе. Ти посече две тела с едно сърце, погуби две души!

После тя взела меча на Балин, който лежал на земята, и преди рицарят да понечи да я спре, се хвърлила към острието и паднала мъртва върху тялото на Ланс, когото обичала повече от живота.

И преди Балин бил натъжен, но сега изпитал двойно по-голяма тъга от това, че е причинил смъртта на двама души, които толкова се обичали. Той продължавал да бъде безутешен дори когато брат му Балан пристигнал на мястото — Балан, когото Балин обичал повече от всеки друг.

— Наистина, сполетели са те много тъжни неща — казал Балан, — но ние трябва да понасяме твърдо дори най-тежките изпитания които бог ни изпраща.

— Имаш право — съгласил се Балин. — А сега да тръгваме, защото трябва да намеря и да убия злия Риенс от Северен Уелс, за да ми прости крал Артур за смъртта на Езерната господарка.

— Ще дойда с теб — казал Балан — и ще участвувам тялом в това дело така, както подобава на един брат.

Все по-навътре и по-навътре в планината навлизали те, минали през гъсти гори и усойни клисури, докато внезапно на пътя им не изникнал Мерлин, но така предрешен, че те не го познали.

— Накъде препускате? — попитал ги той.

— Не споделяме намеренията си с непознати — отвърнали двамата рицари, а Балин добавил: — Кажи ни обаче кой си ти, та ни разпитваш!

— Не е дошло време да ви го казвам — отвърнал Мерлин.

— Това е лоша поличба — отсъдил Балин. — Сигурно не си истински човек, щом не искаш да ни кажеш името си. — И той сложил ръка на меча си.

— Затова пък ще ти кажа твоето име — тихо се обадил Мерлин. — Ти си Балин, Рицаря на меча, а другият е Балан, твоят брат. Искате да намерите крал Риенс… Но ще го дирите напразно, ако не изслушате съвета ми.

— А! — възкликнал Балин и се поклонил почтително. — Ти си Мерлин! Съгласни сме да чуем мъдрите ти наставления.

— Последвайте ме — казал Мерлин — и ще извършите рицарски подвиг… Макар че Рицаря на меча е извършил нерицарски дела, последствията от тях ще бъдат за Логрия не само лоши, но и добри… Сър Ланс лежи мъртъв, мъртва е и любимата му лейди Колумба. Намерил ги е крал Марк от Корнуол, който ще вдигне красива гробница над телата им. А ще дойде време, когато на същото това място ще се води най-големият рицарски двубой между Ланселот и Тристан, който е още непознат по тези земи, там и крал Марк ще изпита скръбта. Но горко ти, Балин, защото ти ще нанесеш Печалния удар. Ала за изцеление от този удар Свещеният Граал ще се появи в Логрия, ще го донесе добрият рицар сър Галахад. А по-сетне Логрия отново ще потъне в мрак.

Думите на добрия магьосник изпълнили сърцата на Балин и Балан със страхопочитание и почуда. Те продължили да яздят мълчешком, докато паднала нощта.

— Сега слезте от конете — казал им Мерлин, — свалете юздите, оставете ги и ме последвайте.

Сред тъмната гора имало полянка, огряна от меката лунна светлина.

— Останете тук — казал им Мерлин, — защото точно в полунощ крал Риенс ще дойде тайно на това място с няколко свои хора, за да плени лейди Ванс, която търси съпруга си и ще мине оттук, придружена от двама рицари.

Крал Риенс пристигнал с двадесет въоръжени бойци. Балин и Балан ги нападнали толкова яростно, че успели да посекат мнозина от тях, а останалите обърнали в бягство. Крал Риенс обаче се спрял, за да се бие с Балин, и след ожесточена битка бил повален на земята ранен.

— Храбри рицари — казал Риенс, — умолявам ви да не ме съсичате. Голяма полза можете да имате от живота ми, ала малка от смъртта ми.

— Право казваш — съгласил се Балин. — Ще се появиш жив пред крал Артур.

— Аз ще го отведа в Карлиън — казал Мерлин, — а вие ще останете тук, докато дойде време на Великата битка, в която крал Артур ще има голяма нужда от вас.

Тъкмо когато крал Артур се готвел да потегли за Северен Уелс, Мерлин пристигнал в Карлиън.

— Водя твоя най-зъл враг — казал му той. — Беше победен и пленен от двама добри рицари, които ти ще познаеш във Великата битка, за която си тръгнал сега. Тя ще стане под крепостните стени на замъка Тарабил. Там ти ще надвиеш дванадесет крале.

Крал Артур потеглил на своя поход, а дванадесетте крале се приготвили да го посрещнат. Крал Риенс вече не бил там, затова пък лоши съветници убедили Лот Оркнийски да се присъедини към тях, което било жалко, тъй като той бил храбър момък, добър и благороден крал и съпруг на Моргауз, заварената сестра на Артур.

Цял ден продължила битката при замъка Тарабил и дълго време изглеждало, че Артур ще бъде победен. Внезапно обаче откъм гората се появили двама рицари на коне, влезли в битката откъм тила и започнали да нанасят такива удари и да се сражават така ожесточено, та дванадесетте крале помислили, че срещу тях е излязла нова войска, затова се разпръснали и побягнали.

До вечерта от дванадесетте крале бил останал жив само крал Лот и само неговите поданици продължавали да се бият, защото крал Лот не можел да бъде надвит от никого. Тогава внезапно се появил крал Пелинор, който според ориста си продължавал да преследва по света Дирещия звяр. Той започнал да се бие с крал Лот и му нанесъл с меча такъв страшен удар, че Лот се строполил мъртъв на земята, а оркнийската войска побягнала в мрака.

— Ти спечели голяма битка за Логрия — казал Мерлин на Артур, — но победата принадлежи на Рицаря на меча и на неговия брат, както и на Рицаря, преследващ Дирещия звяр.

— Познавам крал Пелинор, но кои са другите двама? — попитал Артур.

— Балин, който изтегли меча на девойката, и неговият брат Балан — обяснил му Мерлин. — Ще се срещнеш с Балин още веднъж, но не и с Балан. И двамата ще умрат в един и същи ден и смъртта им ще бъде печална и недостойна. Историята на Балин и Балан ще бъде най-тъжната история на света, защото този, който е изтеглил меча на девойката, има най-злочестата съдба измежду рицарите.

— Уви! Колко жалко наистина, защото му дължа голяма благодарност за извършените днес подвизи, а не съм заслужил достатъчно доброто, което ми направи! — казал крал Артур.

След битката крал Артур потеглил на север през горите, които в онези времена покривали толкова голяма част от Британия — тръгнал на война със саксите. Един ден, както се били разположили на лагер сред дърветата и крал Артур си почивал в шатрата, опъната на близката поляна, до ушите му достигнало чаткането на копита. Като надникнал навън, той видял един рицар, който яздел бавно сред толкова шумни въздишки и ридания, сякаш бил сполетян от голяма беда.

— Поспри се, добри ми сър — извикал крал Артур, — и ми разкажи защо си толкова скръбен.

— С нищо не можеш да ми помогнеш — казал рицарят и тъжно отминал.

Малко по-късно се появил Балин и коленичил пред крал Артур.

— Кълна се, че си добре дошъл тук! — казал му кралят.

— Може и да си тръгна бързо — отвърнал Балин, — защото над мене тегне страшно проклятие и всеки, останал повече време с мене, е заплашен да го сполети голяма беда. Но те моля, добри ми кралю господарю, да ми дадеш някаква поръка, която да изпълня, за да помогна при създаването на Логрия, преди злото да се е вселило в мене.

— Жал ми е, че не можеш да останеш и да тръгнеш с нас — казал крал Артур, — но Мерлин ми говори за ориста ти. Колкото до поръката… Ето току-що оттук мина рицар на кон, който скърбеше, обзет от някаква голяма мъка. Искам да го последваш и да го доведеш, за да му помогнем, ако може да му се помогне от хора.

Балин препуснал като стрела и не след дълго настигнал в гората рицаря, който яздел редом с една девойка.

— Рицарю — извикал му той, — трябва да обърнеш коня си и да дойдеш с мене при крал Артур, за да му разкажеш каква е причината за твоята скръб.

— Не ще го направя — отвърнал рицарят, — защото вместо да ми помогне, това много ще ми навреди!

— Сър — настоявал Балин, — умолявам те с готовност да ми се подчиниш, иначе ще се бия с тебе и ще те отведа насила!

— Обещаваш ли да ме вземеш под закрилата си, ако тръгна? — попитал рицарят. — Тази гора гъмжи от зли духове, а пък от черната магия съвсем не бих могъл да избягам.

— Не ще и дума, че по-скоро бих умрял, отколкото да те изложа на опасност — отвърнал Балин.

Девойката останала да чака в гората, а те препуснали по обратния път, докато стигнали до кралската шатра. Но тогава, точно на входа и пред очите на крал Артур, се появило някакво невидимо същество и проболо с копие тялото на рицаря, който яздел редом с Балин.

— Уви — казал рицарят на Балин, — повалиха ме, макар че бях под твоя закрила! Това беше притворният рицар Гарлан, когото черната магия прави невидим. Както и се опасявах, злото ме сполетя. Яхни сега моя кон, който е по-бърз от твоя, върни се при девойката в гората и тя ще те поведе да изпълниш моя дълг и да отмъстиш за смъртта ми.

След тези думи рицарят се строполил мъртъв на земята. Обзет от силна скръб, Балин яхнал коня му и отишъл при девойката, на която разказал какво се било случило.

Двамата препуснали към замъка Мелиот, но преди да пристигнат там, срещнали един рицар, който се връщал от лов. Тръгнали заедно, но не след дълго се появил Гарлан Невидимия рицар и ранил смъртоносно странника, който се строполил на земята и умрял.

— И за това ще отмъстя на страхливия предател Гарлан! — казал Балин, докато яздели към кулата на замъка Мелиот. Тръгнали по подвижния мост, Балин отпред, девойката след него, но щом рицарят минал под арката на кулата, зад гърба му се спуснала решетка от преплетени железни пръчки и дърво, която го отделила от девойката.

После изскочили множество мъже и сграбчили девойката. Балин решил, че се готвят да я убият. Не можел да мине през решетката, затова се втурнал нагоре по най-близкото стълбище и скочил от един прозорец на височина двадесет стъпки в сухия околокрепостен ров и се хвърлил върху мъжете с изтеглен меч.

— Храбри рицарю — казал му техният водач, — ние не възнамеряваме да се бием с тебе, нито пък мислим злото на двама ви. Ала господарката на този замък лежи болна от години и по нашите места имаме обичая всички момичета, които минат оттук, да бъдат използувани, за да я лекуват, което може да стане само с кръв от невинна девойка с благороден произход, като девойката не бива да страда от това.

— Е, ако девойката желае, можете да вземете кръв от нея — казал Балин. — Но не й причинявайте зло, защото предпочитам да умра, отколкото тя да бъде сполетяна от беда.

После те влезли в замъка и девойката дала от своята кръв в една сребърна купичка, но господарката не се излекувала, защото само сестрата на благородния рицар Персивал можела да го направи и това щяло да стане, когато девойката и нейният брат минели оттам в търсене на Свещения Граал.

След това рицарят Мелиот, който бил господар на замъка, поканил Балин и девойката на голямо пиршество и ги настанил удобно. Но когато седнали да вечерят, до ушите на Балин достигнали звуци от съседната стая — някой стенел така, сякаш е обзет от силна болка.

— Какъв е този шум? — попитал той.

— Преди време бях на турнир в замъка Карбонек, където на два пъти съборих от коня един рицар от свитата на Пелес — обяснил Мелиот. — Тогава този подлец се закле да ми отмъсти, като нарани човека, когото обичам най-много. На следващия ден пристигна невидим и порази моя син, който може да бъде излекуван от лошата си рана само ако разполагам с кръвта на онзи рицар, а аз дори не зная името му.

— О, та това е Гарлан, който посече още двама рицари по същия начин — казал Балин. — Всъщност аз съм тръгнал по дирите му, за да го убия и да отмъстя за злото, което причини на тази девойка.

— Ще ти кажа как да го откриеш! — извикал Мелиот. — Скоро в замъка Карбонек крал Пелес ще направи голямо пиршество, на което може да отиде всеки рицар, при условие че заведе там и своята избраница. А там ще се срещнеш с Гарлан, твоя и моя враг!

Потеглили още на другата сутрин и след петнадесет дни стигнали до замъка Карбонек, където ги поканили на пиршеството. Рицарят Мелиот обаче трябвало да остане отвън, тъй като не бил дошъл със своята дама.

Завели Балин в чудесна стая, където го накарали да остави оръжието си и го облекли в разкошни одежди. Взели му меча, защото според обичая в пиршеството не можели да участвуват въоръжени хора, но Балин скрил под дрехата си една дълга кама, след което отишъл в голямата зала, където се били събрали другите рицари със своите дами.

След малко Балин попитал:

— Нямаше ли в този двор рицар на име Гарлан?

— Можеш да го видиш, ей-там стои — чул в отговор той. — Рицарят с мрачното и жестоко изражение на лицето. При все това Гарлан е най-забележителният човек на земята, защото може да язди невидим и да посече когото си иска.

— Значи това наистина е Гарлан — казал Балин.

И тогава си помислил: „Ако го убия тук, пред очите на рицарите и дамите, няма да се отърва читав, но пък ако го оставя жив сега, може никога вече да не го намеря, а той ще продължи да безчинствува.“

Докато Балин седял и се чудел как да постъпи, Гарлан го видял и като се приближил, ударил го по лицето с думите:

— Рицарю, защо си ме зяпнал така? Нямаш ли срам? Пирувай и върши това, за което си дошъл!

— Срамно ще бъде наистина, ако не отмъстя за тази обида, както и за всичкото зло, което си сторил! — викнал Балин и скочил на крака. — А ето и това, за което дойдох! — И както говорел, Балин измъкнал камата, забил я в сърцето на Гарлан и той се строполил мъртъв на земята.

В залата настъпил смут.

— Сър, защо уби Гарлан, който беше мой гост?! — извикал крал Пелес. — Заради това престъпление ще бъдеш лишен от живота още преди да напуснеш замъка Карбонек!

— Добре, тогава ела и ме убий, ако смееш! — казал Балин.

— Да, това ще сторя аз и никой друг, защото Гарлан беше мой рицар — заявил крал Пелес, грабнал от стената един голям меч и яростно замахнал да удари Балин, който прикривал главата си с дългата кама. Ударът на крал Пелес обаче бил толкова силен, че камата на Балин се натрошила.

Щом видял, че е останал без оръжие, Балин се втурнал да търси меч или копие, с което да се бие, а крал Пелес го следвал по петите, все още обзет от ярост.

Излязъл Балин от залата, тръгнал по каменните коридори, качвал се по витите стълбища и влизал поред във всяка стая на големия тайнствен замък, а крал Пелес вървял по петите му. Накрая рицарят стигнал до една висока кула в тази част на замъка, където нито сега, нито преди векове били живели хора. Тръгнал нагоре и близо до върха на кулата спрял пред една затворена врата. Изправен пред нея, усетил как от изумление и страх го полазват тръпки. Но чул трополене — крал Пелес се изкачвал по каменните стъпала, — затова бутнал вратата и влетял в стаята.

Още щом прекрачил прага, чул глас:

— Не се осмелявай да влизаш тук, защото не си достоен!

В стаята обаче нямало никого.

Балин се огледал и видял сребърна масичка, поставена в ниша, чийто свод бил мраморен, с изсечена по него чудна украса. Масичката била застлана с тънка бяла покривка, без следи от прах или от старост, а върху нея имало голям бокал под копринена кърпа. Сторило му се, че бокалът е пълен със светлина, защото не можел да издържи да го гледа.

Балин треперел, без сам да знае защо, и единственото, което му се искало, било да коленичи пред масата и бокала и да се моли за божията благословия. Видял обаче над масата някакво необикновено копие, което висяло с острието надолу, без да се крепи на нещо, и тъкмо тогава отново чул стъпките на крал Пелес, който се препънал в прага.

Тогава Балин скочил, за да грабне копието. Но гласът отново прозвучал:

— Грешнико, не го докосвай!

Балин обаче не му обърнал внимание, защото в този миг, изглежда, имал само едно желание: да се обърне и да прободе крал Пелес.

Кралят стоял на прага. Бил захвърлил оръжието си и омразата изцяло го била напуснала. Ала Балин, обзет от безумие, грабнал копието и нанесъл Печалния удар, от който в тялото на Пелес зейнала дълбока рана.

В този миг замъкът Карбонек започнал да се клати и да се тресе. Всичко потънало в мрак. Извил се силен вятър, грабнал Балин, завъртял го и го запокитил облян в кръв и в несвяст на земята, а в ушите на рицаря звънтял страшен вик на болка, който отеквал в далечината.

Три дни лежал в несвяст Балин под развалините — единственото, което останало от замъка, — а на четвъртия ден дошъл Мерлин, измъкнал го и го качил на кон.

— Сър, искам да намеря своята девойка — казал с треперещ глас Балин, когато дошъл на себе си.

— Погледни, там лежи тя мъртва, заедно с много като нея. Ти нанесе Печалния удар и превърна в пустош три графства. Сега Пелес, осакатеният крал, лежи с неизлечима рана в залата на замъка Карбонек и ще лежи така дълги години, докато Галахад, благородният рицар, не дойде да го излекува… А сега тръгвай, защото твоята съдба те зове… А и моята съдба също се приближава…

С натежало сърце Балин препуснал през Пустеещите земи и когато минавал оттам, хората му казвали: „Ах, Балин, ти причини голяма мъка на страната ни и бъди сигурен, че ще си получиш заслуженото!“

Накрая Балин се озовал в затънтения лес, далече от занемарените села и ниви. Препускал сред дърветата осем дни, докато стигнал до замък, разположен на брега на живописна пълноводна река. Когато излязъл от леса, чул ловджийски рог, който възвестявал смърт — така тръбели дори ако е умрял елен.

„Този рог — казал си Балин — свири за мене. Аз съм мъртвецът, макар да съм още жив!“

Дълъг мост през реката водел до замъка и когато Балин го приближил, насреща му излязла голяма свита от коне, за да го посрещне — сто девойки, които пеели по-нежно от сладкогласни славеи, а подире им сто рицари, облечени разкошно, но мрачни наглед.

Господарката на замъка застанала пред Балин и му казала:

— Рицарю, бъди добре дошъл в моя замък! Ще можеш да си отдъхнеш на спокойствие след всичките си премеждия и мъки. Най-напред обаче според нашия обичай трябва да излезеш на двубой с Рицаря на реката, защото той е най-силният тук. Живее на острова в средата на реката и всеки, който идва в замъка, трябва да се спре при него.

— Не е хубав обичаят, според който един рицар не може да мине оттам, без да се сражава с някакъв странник! — казал Балин.

— Това е единствената битка за тебе — казала господарката.

— Е, след като се налага да се сражавам, аз съм готов — отвърнал Балин. — Конят ми още не усеща умора, макар че сърцето ми тегне и много ми се иска да поспя.

— Благородни сър — обърнал се един рицар към Балин, — струва ми се, че твоят щит не е достатъчно голям за такава битка. Умолявам те, вземи моя!

Балин благодарил на рицаря, взел щита и препуснал към реката, като по пътя проверил дали доспехите му са в ред, за да влезе в бой.

Когато стигнал до брода на реката, една девойка се надвесила от близкия мост и му извикала:

— О, рицарю Балин, защо не взе собствения си щит? Горко ти, така се излагаш на още по-голяма опасност, защото щяха да те разпознаят по рисунката върху щита ти. Горко ти, няма съмнение, че ти си най-несретният от всички рицари!

— Съжалявам, че изобщо дойдох в този край — казал Балин, — но няма обратен път, защото всички ще си помислят, че съм страхливец!

Стигнал Балин до острова, а там го чакал един рицар в черни доспехи със спуснато забрало и без герб на щита.

Двамата мълчешком вдигнали копия и препуснали един към друг толкова устремно, че копията им се счупили, а те самите паднали от конете си с такава сила, че известно време лежали безчувствени на земята. Скоро обаче скочили на крака и започнали ожесточено да се бият с мечове. Отначало Балин ударил Черния рицар със злочестия си меч така, че кръвта на врага му напоила пръстта, но после и той получил толкова удари, че паднал повален.

Когато се надигнал да продължи битката, Балин видял, че на моста и по крепостните стени се били скупчили храбри рицари и изискани дами, които безмълвно наблюдавали битката. Двамата отново се спуснали един към друг и си нанесли такива удари, от които някой по-слаб мъж би загинал. Продължили така, докато доспехите им не били разсечени и всеки не получил по седем люти рани, от които животворната кръв се стичала по тревата.

Най-накрая, тъй като вече не можел да се държи на крака, Черния рицар се строполил на земята. Балин останал прав, облегнат на меча си, защото иначе и той щял да падне.

— Кой си ти, рицарю? — попитал той падналия. — За пръв път в живота си срещам толкова храбър противник, като се изключи собственият ми брат.

Черният рицар отговорил:

— Името ми е Балан. Брат съм на смелия рицар Балин.

— Горко ми, че доживях този ден! — извикал Балин и паднал в несвяст на земята поради загубата на кръв и от ужас при мисълта какво се е случило. Бавно, много бавно и мъчително Балан се довлякъл до Балин, свалил забралото и се взрял в лицето му. А Балин дошъл на себе си и извикал:

— О, Балан, братко мой, когото обичам повече от всеки друг на света, ти ме посече, а аз посякох тебе! Хората вечно ще говорят със скръб за нашата смърт!

— Горко ни, че стана така! — изхлипал Балан. — Ако носеше собствения си щит, щях да те позная по герба върху него! А пък ако не бях победил и убил рицаря, който живееше някога на този остров, нямаше да стана страж, облечен в черни доспехи!

Тогава господарката на замъка заедно със свитата си дошла при двамата братя и Балан казал:

— Лейди, ние, които сега умираме в един и същи час, убити един от друг, се сражавахме, без да знаем, че сме родени от една майка. Умолявам те да ни сложиш в един гроб и да поставиш надпис, че там лежат двама братя, които неволно са причинили смъртта си, за да може всеки, който мине, да се моли за спасението на душите ни!

После Балан издъхнал, а малко след него издъхнал и Балин. Господарката на замъка наредила да им построят гробница на острова сред реката и да напишат отгоре само името на Балан, защото не знаела името на брат му.

Когато това било направено, изведнъж там се появил Мерлин и ги помолил да напишат и името на Балин — на несретния рицар, който нанесъл Печалния удар. После Мерлин взел злочестия меч, който бил счупен по време на боя, и му сложил ново острие, като тихичко се смеел, докато правел това.

— Защо се смееш? — попитала го господарката на замъка.

— Защото никой освен Ланселот и Галахад, неговия син, няма вече да държи този меч. И това ще стане, когато рицарите на Логрия тръгнат да търсят Свещения Граал… А в замъка ти има едно легло… Всеки, който легне на него, освен Ланселот, ще полудява… Накрая обаче Ланселот ще използува този меч, а най-храбрият рицар на Логрия, човекът, когото Ланселот обича най-много на света, ще падне от удара му. Този човек ще бъде Гавейн… Скоро след това в Камланската равнина ще се разрази последната битка и мракът отново ще обвие Логрия…

Мерлин оставил в замъка ножницата от меча на Балин, за да бъде тя намерена от Галахад. А мечът с новото острие забил в един голям омагьосан камък, който плавал по реката. Никой не знаел пътя му, но един ден камъкът щял да стигне до Камелот.

Когато направил всичко това, Мерлин отишъл при крал Артур и му разказал за Печалния удар, който Балин нанесъл на крал Пелес. Разказал му и за двубоя между Балин и Балан, и как те умрели на острова сред реката.

— Колко жалко! — възкликнал крал Артур. — Историята на тези рицари е най-тъжната, която съм чувал. Други такива храбреци в Логрия не е имало!