Джоана Линдзи
Само ти (44)

Четиридесет и пета глава

Късно вечерта Кейси седеше по нощница пред тоалетната масичка умислена. Майка й решеше косата й както когато беше малка. Питаше я нещо, но не чуваше — беше й приятно, че отново е вкъщи.

Къртни почука на вратата й отново малко по-късно, след като Кейси се качи в стаята си. Очакваше я, винаги са били близки, винаги говореше с лекота пред майка си. Не всичко можеше да каже пред баща си.

— Напълняла си, особено на някои места — отбеляза Къртни.

Кейси се изчерви. Не беше обръщала внимание досега, но наистина гърдите й бяха наедрели. Трябваше да е щастлива, след като толкова време беше очаквала да заприлича на истинска жена.

— Сигурно най-после съм достигнала тази възраст, за която непрекъснато ми говореше…

Къртни вчеса още няколко пъти косата й и добави:

— Баща ти смята, че има друга причина за твоята тъга, която не е свързана с преследването на престъпници. Случило ли се е нещо необичайно, за което да искаш да поговорим?

— Ако смяташ, че влюбването е нещо необичайно, това е причината.

Кейси въздъхна силно, докато говореше — не трябваше да го казва. Нямаше смисъл да обсъжда нещо, което вече не съществува — това не променя нещата. Къртни обаче беше доволна.

— Наистина ли? Започнах да си мисли, че няма да харесаш никой мъж… Значи не е оттук? Той ли е мъжът от Изтока?

Кейси кимна, но после веднага се опита да увери майка си:

— Вече свърши.

— И защо?

— Може би защото не отговори на чувствата ми. Защото принадлежи към висшето общество на Ню Йорк, а аз съм едно обикновено момиче от провинцията и едва ли е съм подходяща за негова съпруга. Може би защото не мога да си представя да живея в такъв голям град и може би…

— А може би си измисляш прекалено много причини, Кейси. Сигурна ли си, че не е отговорил на чувствата ти? Не мога да си представя, че има мъж, който няма да се влюби в теб след като те опознае.

— Говориш така, защото си ми майка.

— Говоря сериозно. Ти си красива, интелигентна, притежаваш невероятно много умения… Смятам, че не си се опитала да разбереш неговите чувства или поне тези, които е изразил пред теб. Ако помислиш малко, ще видиш, че съм права.

— Мъжете не се интересуват от качествата на една жена — подхвърли вяло Кейси.

— Възможно е, но твоите способности само могат да подчертаят качествата ти, те блестят като ореол над тебе. Деймиан ли беше…

— Деймиан Рътлидж.

— О, звучи впечатляващо. И никак ли не го привличаш?

Кейси се замисли, спомни си страстта, която бяха изживели и двамата. Дали това се случи само защото тя единствена го съпътстваше и наоколо нямаше други жени или просто беше инстинкт? На майка си отговори с други думи:

— Един мъж може да харесва една жена, без да иска да се жени за нея. Друго е, когато се избира съпруга — трябва да принадлежи към неговия свят. А Деймиан не ме искаше за съпруга, в това поне съм сигурна.

— И откъде си толкова сигурна?

— Защото бяхме женени и нямахме търпение да се разведем.

Къртни изпусна четката за коса.

— Какво сте били?

— Не беше по наше желание, мамо, пък и вече не сме…

— Как така не по ваше желание? Някой ви е принудил?

Кейси й обясни:

— Не знам дали си чувала за съдията Рой Бийн от Лангтри, Той реши, че Деймиан и аз пътуваме заедно и вършим грях, което въобще не беше така, за да ни вземе пет долара ни извади свидетелство за брак, без да ни попита дори и ние не можехме нищо да направим.

— Но това е… Това е жестоко!

— Да, така е. Деймиан беше вбесен, естествено. Започнахме да търсим друг съдия, който да разтрогне брака ни. Не намерихме и когато се върнахме в Лангтри, онзи съдия отново за пет долара ни разведе.

Къртни седна на пейката до нея и я прегърна.

— О, скъпа, толкова съжалявам! Сигурно ти е било много тежко, защото си била влюбена в него!

— Вече няма значение. Знам, че не е подходящ за мене. Твърде различен начин на живот имаме, средите ни не са съвместими. Той няма да се чувства добре без големия град, а аз няма да бъда добре там. Просто ще трябва да се примиря, вместо да се измъчвам.

Къртни обаче не беше съгласна.

— Помниш ли какво съм ти казвала — ти можеш да постигнеш много неща, но трябва да си ги поставиш за цел. Защо се предаваш сега? Значи по-лесно ти е да се захванеш с ранчото? Защо се срамуваш да признаеш чувствата си и не послушаш сърцето?

— Защото ако се проваля, болката ще е съвсем друга и едва ли ще я понеса.

— А можеш да понесеш да го загубиш, нали? Толкова ли си нещастна, че не виждаш как го губиш! Причините, които ми изброи, не са толкова важни, мила. Кой ти каза, че трябва да живееш в големия град или че той няма да се съгласи да дойде тук? Защо да не живеете и на двете места и пак да сте заедно?

— Той не ме иска за своя съпруга!

— Ами промени възгледите му! Ако не знаеш как да го постигнеш, ще се радвам да те посъветвам…

Сега Къртни се изчерви. Кейси също й се усмихна. Тя беше права — искаше да я види щастлива, само че пренебрегваше една малка причина — какъв брак щеше да бъде това, ако Деймиан не я обичаше?