Джоана Линдзи
Само ти (30)

Тридесет и първа глава

Битката започна на следващата сутрин, около час след като напуснаха Сандерсън. Първият изстрел дойде откъм дърветата. От другата страна на пътя имаше дълбока пропаст. Вторият стрелец беше някъде пред тях. Пътят, по който тръгнаха, не беше единственият за Калтърс, но беше най-краткият, а ето че сега бяха обградени и куршумите им пречеха да продължат.

Не беше просто предупреждение да се върнат обратно, а чисто нападение. Кейси извика на Деймиан да се прикрие, тя направи същото. Лошото беше, че поеха в противоположни страни: Кейси тръгна към хълма, а Деймиан се скри зад дърветата. Стреляха напосоки. Кейси очакваше, че бандитите са се разделили на пет позиции, но забеляза само две техни прикрития…

Не очакваше да ги нападнат през деня. През нощта да, но през деня беше твърде лесно да откриеш нападателите си. След всичко, което научи за бандата на Джед Пейсли вечерта, Кейси предполагаше, че няма да допуснат никакви очевидци на това, което ставаше в града им. Явно се бяха скрили там, за да ги обсадят и нападнат в случай, че тя и Деймиан решат да се върнат в Калтърс. Сигурно Джак беше наредил да не ги пускат обратно.

Изстрелите идваха от страната, накъдето се беше запътил Деймиан и това разтревожи Кейси. Трябваше да внимава някой да не го изненада в гръб, но как да му каже, като беше толкова далече. Поне себе си да опази, а после ще му помогне…

— Здрасти, хлапе! Трябваше да послушаш съвета ни и да бягаш далече от тук!

В гърба й беше опрял оръжие Джон Уескот, зъболекарят от Сандерсън. Позна го по гласа. Когато се опита да се обърне с лице към него, той извика:

— Не мърдай! Първо остави оръжието на земята! Кейси хвърли пушката си — и без това тя не беше удобна за бързи движения, но той и не предполагаше, че под пончото си тя има шестцилиндров револвер, завързан за бедрото й. Мъжете поне не носят оръжие там.

— Имаш късмет, че сме ние, а не старият Джед. Той е много по-лош от нас — обича да измъчва жертвите си, преди да ги убие, защото му е забавно. На мен и на моите момчета ни плащат, за да убиваме — правим го бързо и чисто. Няма нужда от излишни действия, това е работа, а не забавление. Така че къде искаш да те застрелям — в главата или в сърцето?

Кейси не вярваше на ушите си, той говореше за смъртта като за малко неудобство и откъде знаеше дали боли?

— Само ми отговори на един въпрос — преди да се срещнем снощи ли те наеха или след това?

— След това. Всъщност вечерта ми хареса, хлапе. Забавен си, а ако искаш да знаеш, на Бъки не му хареса, че се съгласихме — прекалено си млад, пък и на всички ни допадна компанията ти, освен това те познавахме, но… работа, нали разбираш, нищо лично…

Да, прекрасно разбираше! Когато те наемат за убийство, гледаш по някакъв начин да изкупиш вината си, за да нямаш грях. Само дето не всички имаха достатъчно ум в главите си, за да забележат това…

Кейси се опитваше да печели време, затова го попита отново:

— Значи ти не си зъболекар, така ли?

— За какъв дявол ми е, като тук плащат повече? А сега казвай, че времето лети — къде да стрелям?

— Между очите, ако можеш и ако имаш смелост да ме погледнеш!

— Много си млад, за да знаеш такива хапливи думи! Добре, обърни се бавно, хлапе, не искам да се изцапам с кръвта ти!

Или имаше нерви от желязо, или наистина си мислеше, че няма да има проблеми с нея.

— Доволен ли си? — попита Джон, докато се прицелваше. — Е, време е…

Кейси се хвърли на земята, извади револвера си, но не можа да бъде по-бърза от пушката му, която беше заредена за стрелба. Усети парене в главата. Това й попречи да види дали беше улучила Джон, за да го отнесе в гроба със себе си…