Джоана Линдзи
Само ти (41)

Четиридесет и втора глава

Влакът спря в следващия град. Имаха още една нощ, докато изчакат да си уредят сметките. Тук банката беше по-голяма и можеше да направи трансфер на парите, които Деймиан трябваше да даде на Кейси. Отидоха да вечерят в ресторант, недалече от хотела.

Това беше краят! Парите й бяха дадени и повече не бяха женени… Пътуваха заедно, но никой не забелязваше другия… Дали не беше по-добре да се прехвърли на следващия влак или да поеме към дома си веднага със Стария Сам… Не можеше да продължава повече така, чувстваше се нещастна, да, това беше точната дума…

Гледаше Деймиан, докато той се взираше в менюто, а сърцето й се раздираше от мъка… Вече не беше толкова весел. Сигурно заради „развода“, не можеше да поиска онова, за което преди беше настоявал.

Такива съдии като Бийн, дето си играят със съдбата на хората трябва да ги забранят със закон — те правеха всичко от личен интерес, заради парите.

Кейси реши да не се сбогува с Деймиан, не можеше да застане пред него със сълзи на очи — не, в никакъв случай. Той щеше да очаква тя да се появи във влака на сутринта, но нямаше да я види повече…

Наеха стаи в същия хотел. Деймиан говореше нещо, но тя не го слушаше. Не каза нищо. Нещо в гърлото я задушаваше и спираше думите й.

Стигнаха вратата на нейната стая. Тя се обърна, за да види Деймиан за последен път, да запомни красотата му. Беше й трудно да устои на устните му за една последна целувка… Вече се беше надигнала да го докосне по бузата, но реши, че той ще се впусне в поредната авантюра и се отказа. Деймиан улови погледа й. Колко трудно беше да устои на очите му… Виждаше ги за последен път…

Деймиан изпитваше същото желание. Само дето мислеше, че ще я види отново на другия ден. Още мислеше за нея, още чувстваше същата нежност…

Той я вдигна на ръце и я внесе в стаята. Остави я на леглото и бавно започна да разкопчава дрехите й. Покриваше с целувки всяко кътче, което се освобождаваше от облеклото й — раменете, шията, дори пръстите на ръцете й; не бързаше, искаше да изрази цялата си нежност в целувки и ласки…

Кейси също искаше да му покаже колко е скъп за нея. Не се колебаеше да го милва по свой собствен начин. Стоновете, които изтръгваше от него я окуражаваха, толкова много искаше за го опознае и запомни… Мускулите му потрепваха от допира й. Колко мека беше кожата му и колко сила имаше в неговата мъжественост! Това още повече я окуражи и тя докосваше с върха на пръстите си всяка част по неговото тяло. Усещаше хапането му и отвръщаше със същото.

Удивително различни бяха телата им, но това, което привличаше него, привличаше и нея. Ласките и целувките им не спираха. Искаха да се насладят, и двамата умишлено забавяха темпото. Искаха да почувстват и изживеят всяка секунда от любовта — Деймиан й оставяше време да прави всичко, за което преди само беше мечтала. Но дори й тази чувственост имаше край. Кръвта им бавно започваше да бушува. Кожата, събудена от нежните ласки беше станала толкова чувствителна, че повече не можеше да спре възбудата, която напираше в телата им. Всеки нерв вибрираше. Кейси почувства, че не може да сдържа, когато Деймиан я притисна към Мъжествеността си и мека, кадифена топлина я изпълни отвътре.

Погледът му прикова очите й. Действаше й толкова възбуждащо, колкото и неговата мъжественост вътре в нея, Деймиан започна да се движи. Бавно се отдръпна, после леко се надигна и нежно я целуна в промеждутъка, но само за да продължи отново. Беше толкова изящен, а любовта му — истинска, съвършена.

Кейси се носеше на вълни от чувства, които я издигаха до екстаз и всяка нейна част пулсираше, водейки, я към пълно съвършенство. Деймиан усети прилива на върховната наслада в същия момент…

Кейси го държеше близо до себе си, сълзите й отново напираха — макар и за кратко той беше неин…

Всеки щеше да тръгне по пътя се, но тя никога нямаше да го забрави. Винаги ще го обича. Щеше да се опита да изличи болката, за да може един ден да каже, без да съжалява, че той е бил най-истинската любов в живота й.