Джоана Линдзи
Само ти (23)

Двадесет и четвърта глава

Бар Джърси Лили, който съдията Рой Бийн беше избрал за съдилище, бе типична кръчма. Имаше само едно изключение — специално място за съдебните заседатели.

Самият Бийн не приличаше по нищо на съдия, Беше толкова дебел, че едва закопчаваше най-горното копче на палтото си, около седемдесетгодишен. Очите му бяха изпъкнали, с големи торбички под тях, доказателство за страстта му към рома; на врата му все още имаше следи от въже, което говореше за публично линчуване в миналото. Дали беше истина, не се знаеше, но хората говореха, че съдията беше участвал в много нечестни сделки, които обикновено завършвали с погребение. Всичко това се бе случило, преди да бъде упълномощен да раздава правосъдие…

Кейси се чувстваше все още разстроена от арестуването предишната вечер. Толкова бързо стана всичко, че докато се опомни, и беше зад решетките.

Сега, когато отново беше в бара, не обърна никакво внимание на щетите, причинени от побоя. Част от тях бяха приписани на нея или поне това можеше да се разбере от яростното пустословие на съдията. Нищо не я учуди, та нали трябваше да я обвини, за да оправдае паричната глоба, която искаше.

Една от масите беше без крак, няколко стола бяха прекатурени, имаше много счупени бутилки. Кейси се опита да се върне мислено във времето, когато беше там вечерта, но такива щети не си спомняше…

Барът изглеждаше ужасно, никой не беше почистил.

Макар че беше доста рано, на масите вече имаше хора, които пиеха сутрешното си питие. Повечето бяха приятели на съдията, очакваха решението му, залепнали за бара. Кейси беше чула, че по време на дело съдебните заседатели заемали местата си, но пиенето не се прекратявало.

Самият Бийн имаше голяма чаша с ром, сложена на масата до чукчето, откъдето отправяше обвиненията. Специално място за него нямаше, затова масата за съдебните заседатели беше единственото доказателство, че в този бар се помещава съдът. Процесът беше истинска пародия, дори съдебния пристав беше седнал от другата страна на масата на съдията и пиеше кафе, вместо да следи за реда…

Кейси беше главната героиня в тази пародия. Водеше я съдебен служител, от дясната й страна беше Деймиан. Спряха се до масата на съдията. Присъствието на Деймиан привлече вниманието на Бийн.

— Седни, млади човече. Най-напред ще свърша с дамата, после ще ти обърна внимание.

Кейси застина. Откъде съдията беше разбрал, че е жена?!

Съдията примлясна от удоволствие — вероятно беше забелязал изненадата.

— Очите ми все още виждат добре, мис. Винаги мога и винаги ще мога да позная хубавата жена, без значение в какви парцали е облечена. Трябва да призная обаче, че не съм съдил жени досега.

Последните думи на съдията накараха Кейси да се изчерви. После той погледна въпросително Деймиан и попита:

— Защо си още тук, синко?… Да не би да си глух?

— Аз съм… с нея, за да платя глобата и да поемем по пътя си — обясни Деймиан.

— Трябваше с това да започнеш — каза съдията и очите му светнаха. — За навлизане в чужда собственост, както и за нарушаване на реда — сто долара. Плати на пристава.

— Сто долара? — извика Кейси.

— Нещо притеснява ли ви, мис? — намръщи се Рой Бийн.

Деймиан погледна Кейси и й направи знак да мълчи. За щастие, парите, които му бяха останали след плащането на сметката в хотела, бяха около сто и шестдесет долара. Деймиан даде на пристава необходимата сума, който веднага я предостави на съдията. Никой не се притесни от това.

— Значи тя е свободна?

— Да, да.

Рой Бийн нямаше търпение да приключи по-бързо с юридическите си задължения. Джобът му беше пълен с пари.

— А ти защо плати глобата? Съпруг ли си й?

— Не.

— Нейният адвокат?

— Не.

— Заедно пътувате…

Защо се интересуваше толкова много, запита се Кейси и побърза да обясни:

— Търсим един мъж, обвинен в убийство, за да го предадем на властите.

— Разумно! — кимна съдията. — Можете да го доведете в моя съд, ако го откриете. Ще ми достави удоволствие да го обеся бързо. Но вие, мис, пътувате заедно, което само по себе си.

Кейси се намръщи.

— Какво? Какво искате да кажете, Ваша чест?

— Очевидно е, че сте извършили грях, а аз това не го одобрявам. И никога няма да го одобря. Но може да се поправи. Властта, която имам, ми позволява да ви обявя за съпруг и съпруга и нека Бог се смили над душите ви! — съдията удари с чукчето и продължи. — Още пет долара за бракосъчетанието! Плати на пристава!

Кейси онемя. Деймиан пристъпи напред и преди съдията да го погледне, каза:

— Чакайте малко…

— Да не би да искате да ми противоречите! Къде ви е моралът, млади човече?

Точно тогава Кейси бръкна в джоба си, извади петдоларова банкнота и я хвърли на пристава. После сграбчи ръката на Деймиан и се затичаха към изхода, преди някой да се е усетил да я върне отново в килията.

Качиха се веднага на влака. Кейси още се чувстваше замаяна.

— Всичко, което току-що се случи, не беше наистина, нали? — попита Деймиан.

— Ако имаш предвид, че вече сме обвързани, страхувам се, че е самата истина.

— Е, поне не законно.

— Напълно законно. Като съдия той има правото да бракосъчетава.

— Но не и по този начин, Кейси! Обикновено младоженците също имат възможност да кажат няколко думи — дали са съгласни или не.

Деймиан беше саркастичен, но на Кейси не й беше до обиди.

— Понякога става и по този начин. Просто той беше в лошо настроение, а и ние определено го дразнехме.

— Ти защо се съгласи?

— Няма причина за безпокойство, Деймиан. Нищо сериозно не се е случило.

— Не съм съгласен, че бракът е нищо.

— Не, нямам това предвид, просто можем да отменим брака си по-лесно. Всъщност достатъчно е да отидем при друг съдия и да обясним случилото се. Бъди сигурен, че по-скоро ще открием съдия, отколкото Карътърс. Хайде да се махаме по-бързо от този град, преди да ни се е случило още нещо.

Деймиан беше напълно съгласен с нея. Прибраха конете. Влакът изсвири. Щеше да тръгне всеки момент.

Изведнъж видяха пристава да тича към тях. Носеше оръжието на Кейси. Странно, дори не беше забелязала, че е минала през града полуоблечена и без оръжие. Приставът държеше някакви листа, които те трябваше да подпишат. Отнасяше се за брака им. Кейси се възпротиви:

— А какво ще стане, ако откажем да подпишем?

— Трябва да ви върна обратно в съда.

Оръжието й вече си беше на мястото. От нея зависеше дали да се съгласи да подпишат или да застреля пристава. Деймиан разбра по очите й какво се готвеше да направи и каза:

— Ние вече решихме, че това не означава нищо за нас, така че просто подпиши, Кейси.

Дано беше прав, помисли си Кейси. Тъй като Деймиан изрече името й на глас, тя се подписа „Кейси Смит“, а той „Деймиан Джонс“.

Поне имаха нещо, заради което да се смеят и двамата. Влакът пое и адът, който бяха преживели, остана зад тях.